О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№             /           .09.2016г.,  гр. Варна

            ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в закрито заседание, проведено на  21.09.2016 г. в следния състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА                                                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА

                                                                                  НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА            

като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева

ч. гр. дело №1840 по описа за 2016 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.

            Образувано е по частна жалба на М.Д.И., ЕГН **********, чрез пълномощника  му адв. А.Х.Д. -ВАК, срещу Определение № 8923/19.07.2016 г., постановено по гр.д. № 16482/2015г. по описа на ВРС, VII състав, с което е оставено без уважение искането им за изменение на решение № 3107/29.07.2016 г. по гр. д. № 16482/2015 г. в частта за разноските на осн. чл. 248 ГПК.  Според изложеното в жалбата, определението е неправилно. Излага се, че в срока за обжалване и по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, било направено искане за изменение на Решението в частта за разноските, тъй като първоинстанционният съд в диспозитива на решението бил присъдил разноските без да съобрази, че адвокатското възнаграждение се дължи на основание чл.38, ал.2 от ЗА, като същото следва да се присъди в полза на адвоката. По тази причина, в срока за обжалване и по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, било отправено  искане за изменение на Решението в частта за разноските. Според жалбоподателя, от представените договори за правна защита и съдействие се установява, че  адвокатското възнаграждение не е заплатено на адвоката, а е договорен начин и срок на плащане: на основание чл.38, ал.1, т.З, предл. второ от Закона за адвокатурата, при осъществяване на безплатна адвокатска защита и съдействие на близко лице, възнаграждението се присъжда със съдебното решение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА - в полза на адвоката. Жалбоподателят твърди, че в случая правната защита по делото се изразява в изготвяне на отговор на искова молба, подадена от „Енерго -Про продажби" АД, за установяване на дължимост на задължения за ползвана ел.енергия и съгласно чл.7 ал.2 от Наредбата размерът на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 134.60 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска, която сума първоинстанционният съд правилно е изчислил и обсъдил в мотивите, но я е присъдил на ответника, а не на неговия адвокат съобразно чл. 38, ал.2 ЗА. Излага се, че адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, за да им окаже безплатна адвокатска помощ, като това основание не се нуждае от доказване / в.т.с. Определение № 95/19.02.2015 на ВКС по ч.т.д. № 1451/2014 г. II т.о./. Жалбоподателят твърди, че от приложените договорите за правна защита и съдействие пред ВРС се установява, че предоставената от адвокат А.Д. - ВАК, правна защита е безплатна, както и че сумите за адвокатско възнаграждение, не са платени, тъй като ответника е близко лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ, от Закона за адвокатурата. Според жалбоподателя, разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата регламентира едно изключение от правилата за присъждане на разноските, установени в чл. 78 от ГПК. Тя предвижда правото на адвоката, който е представлявал безплатно доверител от кръга на посочените в тази разпоредба лица да търси лично за себе си адвокатско възнаграждение, когато насрещната страна е била осъдена за разноски. Това право произтича от закона - цитираната правна норма е lex specialis по отношение на общата разпоредба на чл. 78 от ГПК, затова нейното приложение не е обвързано от доказването на действително направени от представлявания разходи за осъщественото процесуално представителство. По изложените съображения моли определение № 8923/19.08.2016 г., постановено по гр. д. № 16482/15 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение, молбата на адв. А.Д. в качеството му на процесуален представител на ответника за изменение на решението в частта за разноските, да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго,  с което да бъде допълнено  Решение № 3107/29.07.2016 г., постановено по гр. д. № 16482/2015 г. по описа на ВРС, в частта за разноските на осн. чл. 248 от ГПК, като сумата в размер от 134.60  лева бъде присъдена на процесуалния представител на ответника - адвокат А.Х.Д. - ВАК, със съдебен адрес: ***, за предоставената безплатна правна помощ, на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Моли да му бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.

            Ответникът по частната жалба не е депозирал писмен отговор в предоставения му от съда срок.

            Съдът намира частната жалба за допустима – депозирана в срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване, а по същество – за основателна по следните съображения:

            Предмет на исковото първоинстанционното производство е бил иск с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, предявен от „Енерго-Про Продажби” АД срещу М.Д.И., ЕГН **********.

            Съдът се е произнесъл с решение, като е уважил частично исковете, и е осъдил ищецът да заплати на ответника сумата от 134.60 лв., представляваща разноски, съразмерни на отхвърлената част от исковете, и включваща само част от заплатеното адв. възнаграждение. Видно от мотивите на съдебното решение, разноските, направени във връзка с подаденото възражение по чл. 423 ГПК, не се включват в тази сума, защото е следвало те да бъдат поискани за присъждане от ВОС.

            Видно от представения списък по чл. 80 ГПК, находящ се на стр. 14 от първ. дело, адв. А. Д., в качеството му на пълномощник на ответника е посочил следните разходи: 25.00 лв. –заплатена ДТ за обр. Въззивно гр. дело №2040/2015г; 120 лв. – запл. Депозит за в.л. по назн. Експертиза по в. гр. дело №2040/2015г.; 200лв.- адв. възнаграждение, дължимо на осн. чл. 30, ал.1, т.3 За за изготвяне и депозиране на възражение по чл. 423 ГПК чрез ВРС до ВОС; 407.01 лв. – възнаграждение за осъществявана безплатна адв. помощ и съдействие на близко лице, изчислено съобразно материалния интерес, за изготвяне и депозиране на отговор на исковата молба на „Енерго-Про Продажби” АД, по която е образувано гр. дело № 16482/2015г. по описа на ВРС.

            С оглед изложените в първоинстанционното решение мотиви, и постановения диспозитив, настоящият състав счита, че присъдената като разноски сума от 134. 60 лв., включва само адвокатски хонорар, изчислен с оглед отхвърлената част от исковете.

            С допълнителна молба, ответникът чрез своя пълномощник е поискал  изменение на решението в частта му за разноските за хонорар, с мотива, че му е била оказана безплатна правна помощ, за която се дължи репариране на сумите за хонорар.

С обжалваното определение №8923/19.08.2016г., съдът е  оставил изцяло без уважение молба от 8.8.2016г. постъпила по делото от адв.А.Д., процесуален представител на ответника М.Д.И., за изменение на решение № 3107/ 29.7.2016г. постановено по ГД № 16482/ 2015г. по описа на РС-Варна, ГО, 7-ми състав, в частта на разноските и присъждане на 134,60 лева в полза на адвоката, на основание чл.248 ГПК. За да се произнесе в този смисъл, първоинстанционният съд е счел, че по делото липсват доказателства, че ответникът е близко лице на адвоката и затова не се заплаща адвокатски хонорар; на второ място разноски се присъждат в полза на страна, а не на нейния адвокат, защото по едно дело освен плащане на адвокатски хонорар е възможно да се сторят и други разноски; и на  трето място- посочването в договор за правна защита сключен между страна и адвоката, че възнаграждение се присъжда в полза на адвоката със съдебното решение, няма касателство за съда и той не е обвързан с подобна клауза в договора, защото самия съд не е страна по договора.

            Настоящият състав намира обжалваното определение за неправилно по следните съображения:

            Видно от материалите по първоинстанционното дело, ответникът е представил договор за правна защита и съдействие /стр.16/, в който е отразено, че адв.А.Д. оказва правна помощ и съдействие  изразяващи се в изготвяне и депозиране на отговор на искова молба по гр. дело №16482/2015г. по описа на ВРС, на осн. чл. 38, ал.1, т.3 предл. 2-ро от закона за адвокатурата, при осъществяване на безплатна адвокатска защита на близко лице, възнаграждението се присъжда със съдебното решение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА – в полза на адвоката.

            С постановеното по делото съдебно решение, съдът частично е  отхвърлил исковете, поради което е присъдил в полза на ответника сумата от 134.60 лв., представляваща съразмерна част от адвокатско възнаграждение.

            Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя. Адвокатът следователно е легитимиран да сезира съда с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА и съответната сума се присъжда в негова полза. За подаване на съответното искане не е необходимо изрично упълномощаване от представляваната в хода на производството по делото страна, нито изходящо от нея изявление,  присъждането на адвокатското възнаграждение не е свързано пряко със защита правата на представляваното лице. Разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА е функция на установените в чл. 78 ГПК правила за дължимост на направените разноски и след като такива разноски се присъждат съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.

            Съображенията, изложени в обжалваното определение, с оглед на които искането за изменение е било оставено без уважение, са в противоречие с разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА, в която изрично е посочено, че в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

            Следва да се има предвид също, че в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Не се касае за сключен възмезден договор с адвоката за оказване правна защита и съдействие, в който случай страната има право да бъде обезщетена за направените разноски, затова следва да докаже, че ги е направила, за да ги претендира по чл. 78 ГПК. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък приятел на адвоката.

            С оглед изложеното, съдът намира частната жалба за основателна, като обжалваното определение следва да се отмени и се постанови друго такова, с което да се измени съдебното решение №3107/29.07.2016г., като се постанови ищецът да заплати в полза на пълномощника на ответника определената сума от 134.60 лв.

            Разноски следва да бъдат присъдени и за настоящото  производство по обжалване на определение за допълване на акт на първоинстанционния съд в частта за разноските. Още повече, че именно по реда на чл. 248 ГПК следва да бъде разрешен спорът за наличието на предпоставките на чл. 38 ЗА. При това оспорване адвокатът, претендиращ присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА брани не само своята претенция, но и признаване на правото на представляваната от него страна да получи безплатна адвокатска помощ. С оглед на което ответникът по частната жалба следва да бъде осъден да заплати в полза на пълномощника на жалбоподателя сумата от 215.00 лв.

 

            Водим от горното, и на осн. чл. 248, ал.3 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ определение №8923/19.08.2016г., постановено по гр.дело №16482/2015г., по описа на ВРС,  като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

            ИЗМЕНЯ съдебно решение №3107/29.07.2016 г., постановено по гр. дело №16482/2015г., по описа на ВРС, 7-ми състав, в частта му за разноските, в която ищецът „Енерго –Про продажби” АД е осъден  да заплати на М.Д.И. сумата от 134.60 лв.– адв. хонорар на процесуален представител, както следва: ОСЪЖДА „Енерго –Про продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна Тауърс -Г”, бул. „Вл. Варненчик №258 да ЗАПЛАТИ на адв. А.Х.Д.-*** сумата от 134.60 /сто тридесет и четири лв. и 60ст./ лева,  представляваща адв. възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. №16482/2015г., по описа на ВРС, 7-ми състав, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „Енерго –Про продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна Тауърс -Г”, бул. „Вл. Варненчик №258 да ЗАПЛАТИ на адв. А.Х.Д.-*** сумата от 215.00 /двеста и петнадесет/ лв., представляваща разноски и адв. възнаграждение за процесуално представителство по настоящото ч. гр. дело №1840/16г. по описа на ВОС, ГО, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: