О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............ /…….......2016 г., гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

МЛ. С. АНДОН ВЪЛКОВ

като разгледа докладваното от младши съдията Андон Вълков в.гр.дело № 1684 по описа за 2016 година, за да постанови определение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 5654/15.07.2016 г., подадена от Л.Н.К., чрез адв. Т., против постановление с изх. № 7748/04.07.2016 г., постановено по изпълнително дело № 20158070402809 по описа на ЧСИ № 807 Надежда Денчева, с което е отказано на жалбоподателката да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 200 лева.

В жалбата се посочва, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката е поискала прекратяване на изпълнителното производство и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски поради обезсилване на издадения изпълнителен лист по ч.г.д. № 6965 по описа за 2015 г. на ВРС, постановено с разпореждане № 48895/19.11.2015 г. Посочва се, че длъжникът е направил разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, за което е представен списък по реда на чл. 80 ГПК и доказателства за плащане. Излагат се съображения, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК – ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, респ. при прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, и в полза на длъжника следва да се присъдят сторените от него разноски по изпълнителното дело. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени постановлението за разноски и да осъди „Банка ДСК” ЕАД да заплати на Л.Н.К., сумата в размер на 200 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Претендират се и разноски по настоящото производство.

По делото не е постъпило становище от насрещната страна - „Банка ДСК” ЕАД.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, по делото са приложени мотивите на ЧСИ № 807 Надежда Денчева, като се моли жалбата да бъде отхвърлена като недопустима и неоснователна.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и след като извърши служебна проверка, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по изпълнително дело № 20158070402809 по описа на ЧСИ № 807 Надежда Денчева, е образувано на 23.06.2015 г., по молба на взискателя „Банка ДСК” ЕАД, въз основа на издаден изпълнителен лист от 18.06.2015 г. по ч.г.д. № 6956/2015 г. по описа на ВРС, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч.г.д. № 6956/2015 г. по описа на ВРС, съобразно който Л.Н.К. е осъдена да заплати на взискателя - „Банка ДСК” ЕАД, сумата от 0.88 лв. – главница, сумата от 0.43 лв. – договорна лихва за периода 25.09.2014 г. – 15.06.2015 г., сумата от 120 лв. – такси и разноски, както и сумата от 325 лв. - съдебно-деловодни разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Л.Н.К. на 23.07.2015 г., чрез адв. Т..

По изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № 387/21.01.2016 г. от длъжника Л.Н.К., чрез адв. Т., с искане за прекратяване на изпълнителното производство, поради обезсилаване на издадения изпълнителен лист по ч.г.д. № 6965 по описа за 2015 г. на ВРС, като са представени договор за правна помощ и списък по чл. 80 ГПК.

С молба с вх.№ 3968/17.05.2016 г., жалбоподателката Л.Н.К. е направила искане за прекратяване на изпълнителното дело и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. С разпореждане от 17.05.2016 г., съдебният изпълнител е отказал да присъди разноските на длъжника.

С молба с вх. 4976/20.06.2016 г., жалбоподателката Л.Н.К., направила искане за изменение и допълване на постановлението с изх. № 6400/17.05.2016 г., с което е прекратено изпълнителното дело, в частта му, в която съдебния изпълнител е оставил без уважение молбата за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в изпълнителното производство.

С постановление изх. № 7748 от 04.07.2016 г. ЧСИ № 807 Надежда Денчева е постановила отказ за присъждане на разноските на длъжника, като съобщението за това е връчено на 05.07.2016 г. Срещу постановлението Л.Н.К., чрез адв. Т., е подала жалба с вх. № 5654/15.07.2016 г. (с дата на пощенското клеймо 12.07.2016 г.).

По подадената жалба взискателят „Банка ДСК” ЕАД не представя писмено становище.

ВОС намира, че жалбата е недопустима, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. А съгласно нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК при прекратяване на делото ответникът има право на разноски. Предвид подредбата на разпоредбите на чл. 78, ал. 4 и чл. 79 от ГПК в Част първа „ОБЩИ ПРАВИЛА”, последните важат, както за исковия процес, така и за изпълнителното производство, и на длъжника се дължат разноските, които последният е направил в изпълнителния процес. На длъжника следва да бъдат възстановени онези имуществени вреди, които същият е направил в изпълнителния процес, и отговорността за това е на взискателя, който е станал повод за завеждане на изпълнителното дело. Изпълнителното производство, в случая, е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, поради обезсилване, с разпореждане № 48895/19.11.2015 г., на Заповедта за изпълнение № 3593/16.06.2015 г., постановена по ч.г.д. № 6956/2015 г. по описа на ВРС, и издадения въз основа на нея изпълнителния лист, поради което на длъжника се дължат направените от него разноски в изпълнителното производство.

След обезсилване на Заповедта за изпълнение № 3593/16.06.2015 г., постановена по ч.г.д. № 6956/2015 г. по описа на ВРС, и издадения въз основа на нея изпълнителния лист, изпълнителното дело подлежи на прекратяване. Длъжникът може да претендира заплащане на разноските, направени в изпълнителното производство, но след като ги претендира по общия ред. Съдебният изпълнител не е компетентен да присъжда суми за разноски на длъжника, тъй като това е от изключителната компетентност на съда.

Недопустимо е въз основа на издадено от съдебния изпълнител постановление за разноски, в полза на длъжника, да се пристъпи към принудително изпълнение в същото изпълнително дело. Това постановление не е и не може да бъде пряко изпълнително основание, по силата на което да се започне принудително изпълнение, направо въз основа на изпълнителното основание. Разпоредбата на чл. 426, ал. 1 ГПК допуска изпълнителния процес да започне въз основа, освен на издаден изпълнителен лист, но и на пряко изпълнително основание. Но за да се започне изпълнително производство без да е издаден изпълнителен лист, следва в закона изрично да е предвидено иницииране на принудително изпълнение направо въз основа на изпълнителното основание. В случая, законодателят не е предвидил възможност съдебният изпълнител, с постановление, да присъжда разноски в полза на длъжника, направени в хода на изпълнителното дело, и направо въз основа на този акт да започва принудително изпълнение, както е направил изрично в разпоредбите на чл. 498, чл. 521, ал. 2, чл. 479, чл. 526, ал. 1 от ГПК. Тоест, единствено от волята на законодателя зависи дали ще се създадат такива основания, които се явяват едно изключение от правилото, че изпълнително производство се образува само при издаден изпълнителен лист въз основа на изпълнително основание.

От друга страна, жалбата е недопустима, тъй като длъжникът не разполага с правна възможност да обжалва акта на съдебния изпълнител, с който същият присъжда или отказва да присъди разноски в полза на длъжника, при прекратвяне на изпълнителното производство, на основание чл. 433 ГПК.

От тълкуването на разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК се установява, че постановлението за разноски може да се обжалва от длъжника само в хипотезата, когато с него се присъждат разноски в полза на взискателя, които той е направил в хода на образувано изпълнително дело. Именно когато съдебният изпълнител определя заплащането на тези разноски да бъде направено от длъжника, последният разполага с правна възможност и интерес да обжалва постановлението за разноски на основание чл. 435, ал. 2 ГПК. Такава възможност изрично е предвидена от законодателя, тъй като, актът, с който съдебният изпълнител, на основание чл. 79 ГПК, определя размера на разноските в изпълнението, в полза на взискателя, които събира от длъжника, е пряко изпълнително основание, и отговорността на длъжника се реализира в същото изпълнително производство, без да се образува ново такова. Действащият ГПК изчерпателно изброява кои действия подлежат на обжалване и от кого. ГПК изрично ограничава кръга на изпълнителнителните действия, подлежащи на обжалване от страна на длъжника и основанията за това, като отказът на съдебния изпълнител да присъди разноските в полза на длъжника, които последният е направил в изпълнителнителното производство, след прекратвяне на същото, на основание чл. 433 ГПК, не попада в обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК. Допуснем ли подобно разширително тълкуване, незаконосъобразно ще разширим компетентността на съдебния изпълнител в изпълнителния процес и ще дадем възможност на същия да очертае предмета и страните на бъдещото принудително изпълнение, което се явява в противоречие със закона.

Правилно съдебният изпълнител е отказал да присъди на длъжника разноските, направени от него в изпълнителното производство, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане, а настоящото дело следва да бъде прекратено.

С оглед изхода на делото, разноски в настоящото производство не следва да се присъждат в полза на жалбоподателката Л.Н.К..

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх. № 5654/15.07.2016 г., подадена от Л.Н.К., чрез адв. Т., против постановление с изх. № 7748/04.07.2016 г., постановено по изпълнително дело № 20158070402809 по описа на ЧСИ № 807 Надежда Денчева, с което е отказано на жалбоподателката да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 200 лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.г.д. № 1684/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.