Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

              /13.09. 2016г.,

 гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав, в закрито заседание, проведено на 13 септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

                                                                                              Светлана ЦАНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева

въззивно гражданско дело №1726 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, съобрази следното:

            Производството е образувано по жалба вх.7578/10.06.2016 г. и вх. № 7813/17.06.2016 г. на Б.Г.- длъжник по изпълнително дело № 20127180400701 по описа на ЧСИ Станимира Данова, per. № 718, р-н на действие ОС – Варна против Разпореждане за връщане от 26.05.2016г. с правно основание чл.306, ал.2 във връзка с чл.286 от ГПК /невнасяне на д.т. в срок/на молба за отмяна на влязло в законна сила Постановление за възлагане с вх.№ 4888/09.05.2016г. по описа на ВКС с пр.основание чл.303, ал.1, т.5 и т.6 от ГПК, препратена за администриране по изп. дело №20127180400701. Жалбоподателят моли обжалваното разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Счита, че молбата му за отмяна на постановление за възлагане е допустима, тъй като е подаден в срока по чл. 305, ал.1, т.5 ГПК, като на осн. чл.18, ал.1 във връзка с ал.2, т.1 от ТДТССГПК, е надлежно внесена такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС и допълнителни такси не се дължат на този етап от производството. Въпреки това ЧСИ рег.№718, незаконосъобразно разпорежда с писмо изх.№8144/13.05.2016г. да бъде представено доказателство за внесена държавна такса в полза на ВКС, съгласно чл.18 от ТДТССГПК в размер на 3265 лв., представляващи 2% от 164 750,32 лв. /материален интерес на акта, за който се иска отмяна - постановлението за възлагане, от които са извадени авансово внесени и приложени към молбата 30 лв. Според жалбоподателя, разпореждането на ЧСИ за внасяне на такса в размер на 3 265 лв. не съответства на дадените указания от ВКС и е незаконосъобразно. Счита, че частната жалба срещу Разпореждане с изх.№199/26.05.2016 г. по изп.дело №20127180400701 по описа на ЧСИ рег.№718 с което е върната молбата за отмяна не е подсъдна на ОС -Варна и следва да бъде разгледана от ВКС, но при условие, че бъде допусната за разглеждане, то моли разпореждането да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, а ЧСИ-да бъде задължен да администрира молбата за отмяна.

По делото са приложени писмените обяснения на ЧСИ, в които се излага, че във връзка с администриране на препратената от ВКС молба за отмяна на постановление за възлагане, дължимата държавна такса е правилно определена в съответствие с разпоредбата на чл. 18 от Тарифата на държавните такси.

Съдът, след като взе предвид становището на страните, доказателствата приложени по делото, както и писмените обяснения на ЧСИ, приема за установено от фактическа и правна следното:

 

На 09.05.2016г. пред ВКС е постъпила молба вх. № 4888 за отмяна на Постановление за възлагане от 18.12.2015 г. по изп. дело №20127180400701 по описа на ЧСИ – Станимира Данова.

С писмо вх. №6171/1.05.2016г. молбата e изпратена от ВКС на ЧСИ за администриране.

С разпореждане от 13.05.2016г., ЧСИ е дал едноседмичен срок на молителя, в който да отстрани следните нередовности: да представи препис за взискателя; да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС ДТ в размер на 3265.00 лв. /2% от 164 759 лв., след приспадане на внесените 30.00 лв./;  24 лв. по см. на ЧСИ за изготвяне на копие от делото, и такса на осн. т.5 от ТР към ЗЧСИ.

С разпореждане от 26.05.2016г. /стр.88/, след като е съобразил, че жалбоподателят в срока по чл. 261 ГПК не е внесъл определената държавна към ЧСИ, последният е разпоредил жалбата да бъде върната.

На 01.06.2016г., на Б.Г., чрез адв. Св. Н. е било  редовно връчено съобщението за връщането на молбата му за отмяна.

На 10.06.2016г. Б.Г., чрез адв. Св. Н. е представил пред ЧСИ частна жалба вх. №7578/10.06.2016г. срещу разпореждането за връщане на молбата за отмяна.

На същата дата пред ВКС е входирана частна жалба вх. №6098/10.06.2016г. с идентично съдържание, която е изпратена от ВКС за администриране на ЧСИ.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Жалба вх. №7578/10.06.2016 г. и вх. № 7813/17.06.2016 г. на Б.Г. по описа на ЧСИ, са с идентично съдържание, като първата е депозирана пред ЧСИ, а втората – пред ВКС.

Предмет на обжалване е действие на ЧСИ, изразяващо се във връщане на молбата за отмяна. Доколкото се касае за разпореждане за връщане на жалба/молба поради неизпълнение на дадени задължителни указания във връзка с администрирането ѝ, настоящият състав намира, че именно ВОС е компетентен да се произнесе срещу този акт на ЧСИ, тъй като окръжният съд е инстанцията, пред която се обжалват действията и актовете на ЧСИ в изрично предвидените от ГПК случаи.

Действително, според разпоредбата на чл.307, ал.1 ГПК, по допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание, но в това производство ВКС преценява дали наведените в молбата твърдения покриват фактическия състав на уредените в закона основания за отмяна. Самата молба за отмяна се подава чрез първоинстационния съд, в случая –чрез ЧСИ, тъй като именно негов е актът, чиято отмяна се иска, и негово е задължението да прецени, съответно да даде указания за привеждането на молбата в съответствие с изискванията на чл. 260 и  261 ГПК.

Във връзка с основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

 Както беше посочено по-горе, по допустимостта на молбата за отмяна ВКС се произнася в закрито заседание, а след като приеме същата за допустима, и съобразно ал. 2 на същия член, молбата се разглежда в открито заседание, в което се изслушват страните и се събират необходимите доказателства.

Следователно, подобно на касационното обжалване, производството по молбата за отмяна, се развива в две фази: първата- в закрито заседание, в която ВКС се произнася по допустимостта; и втората - в открито о.с.з., приключваща с решение по нейната основателност.

Предвид което, настоящият състав намира, че в случая следва да намери приложение т. 18, ал. 2 от Тарифата за ДТ, като жалбоподателят/молителят/,  на този етап от производството дължи сумата от 30.00 лв. – във връзка с произнасянето по допускане на молбата /по т.1/, и едва след евентуалното определение, поставено на осн. чл. 307, ал.1 ГПК, с което молбата му бъде приета за допустима, и съответно -насрочена за разглеждане по същество в о.с.з., той ще дължи държавна такса в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първ. производство, върху обжалваемия интерес /по т.2/.

            По изложените съображения, съдът намира, че указанието на ЧСИ, с което молителят е бил задължен да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС ДТ в размер на 3265.00 лв. е неправилно.

            След като молителя е внесъл, и съответно представил пред ЧСИ доказателства /стр.100/ за внесена по сметка на ВКС държава такса в размер на 30.00лв.,  то същият е изпълнил задължението си да представи документ за внесена държавна такса на осн. чл. 261, т. 4 ГПК, към която препраща чл. 306, ал. 1 ГПК.

            С оглед гореизложеното, разпореждането на ЧСИ за връщане на молбата следва да бъде отменено, а на ЧСИ следва да бъде указано, че ако молбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260 и 261 ГПК, то препис от същата следва да се изпрати на насрещната страна съобразно ал.3 на чл. 306 ГПК.

            С оглед гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 26.05.2016г. на ЧСИ Станимира Данова, рег. №718,  с което молбата вх. №6171/13.05.2016г. за отмяна на Постановление за възлагане от 18.12.2015 г. по изп. дело №20127180400701 по описа на ЧСИ – Станимира Данова, е била върната на осн. чл. 306, ал.2 вр. чл. 286 ГПК.

            УКАЗВА на ЧСИ, че ако молбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260 и 261 ГПК, то препис от същата следва да се изпрати на насрещната страна съобразно ал.3 на чл. 306 ГПК.

На ЧСИ да се върнат оригиналите на молбата за отмяна и приложение доказателства /стр.25-86/, ведно с писмото от ВКС, съобщението на ЧСИ/стр.87/, молбата и преводното нареждане, и приложения екземпляр /стр.88-101/, като на тяхно място по настоящото дело се приложат заверени копия.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК.

 

КОПИЕ от настоящото решение да се връчи на ЧСИ Станимира Данова, рег. №718 за сведение и изпълнение.

        

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: