P А З П О Р Е Ж Д А Н Е

                                  29 08 2016  г. гр.Варна

 

Деян Денев –съдия докладчик по НОХД № 981/2016 год. по описа на ВнОС, при изпълнение на задълженията си по чл. 248 от НПК, констатирах следното :

Производството е образувано по внесен обвинителен акт срещу З.Г.И. и Е.К.А., за това че в периода 15 07 – 14 10 2013 год., в съучастие извършили продължавано престъпление  по чл. 255 ал. 3 от НК.

Цялото досъдебно производство по отношение на А. е проведено задочно.

Намирам, че разглеждането на делото по общите правила би представлявало съществено процесуално нарушение.

Това е така, тъй като от материалите по делото се установява, че съществува неприключена процедура по особените правила на чл. 369 от НПК.

По искане на обвиняемия И. съдът се е произнесъл с определение по чл. 369 ал. 1 от НПК, като върнал делото на прокурора за упражняване на правомощията, алтернативно посочени в законовия текст.

Съдебният акт влязъл в сила на 20 .04 2016 год.

На 20. 07. с.г. прокурорът уведомил съда, че разследването по досъдебното производство е приключено и след като дал указания как следва да се изчислява срокът по 369 ал. 1 от НПК , на 26 07 внесъл делото с обвинителен акт.

Особената процедура обаче, според преценката ми, следва да приключи, ако не са налице основанията за връщане на делото, визирани  чл. 369 ал. 3 от НПК.

При дължимата проверка в тази връзка констатирах, че досъдебно производство е започнало на 31.01.2014 г. срещу екзотичната процесуална фигура на „виновното лице“ ,   за престъпление по чл. 253 ал. 1 от НК 

Пет дни след това вече са събрани достатъчно доказателства, че виновното лице се нарича З.Г.И. и че той, в съучастие с Е.К.А. е осъществил състав на престъпление по чл. 255 ал. 3 във вр. с  чл. 26 ал. 1 от НК.

От материалите по делото е видно, че А. не е вземал никакво лично участие в досъдебното производство.

На  19 02 бил обявен за общодържавно издирване, а на 12 07 2016 / седмица преди определения три месечен срок за приключване на разследването/ год. задочно бил привлечен  в качеството на обвиняем, като на 19 07 материалите по досъдебното производство били предявени на назначения му служебен защитник.

Прокурорът е посочил , че по отношение на А. производството е приключено при условията на чл. 269 ал. 3 т. 2 от НПК , тъй като той е напуснал постоянното си местоживеене и след щателно издирване местоживеенето му в страната не е установено, а липсвали доказателства да има установен адрес в чужбина.

С тези твърдения настоящия състав не може да се съгласи.

Липсват не само доказателства, а дори и данни, А. да е бил запознат с факта на воденото срещу него досъдебно производство, тъй като то  не само е приключило, а е и започнало в негово отсъствие .

Тъй като не е бил привлечен като обвиняем, не би могло да се приеме, че се е укрил и съзнателно се е лишил от основното си право за участие в процеса.

Ето защо провеждането на досъдебното производство в негово отсъствие е накърнило изцяло правото му на защита, тъй като е не имал обективна  възможност  да защити адекватно процесуалните си права.

Нарушението е особено съществено и обуславя безусловно прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.  

Задочното разглеждане на производството, като изключение от общите правила за лично участие в процеса, се подчинява на определени правила. Тези, касаещи досъдебната фаза на процеса, са посочени не в чл. 269 ал. 3 т. 2 от НПК , а в чл. 206 от НПК ,във връзка с цитирания текст, към  който закона препраща.

За да се проведе досъдебно разследване при условията на задочното производство пред първата съдебна инстанция, следва да се прецени, първо, дали това няма да попречи за разкриване на обективната истина и второ, налице ли е обвиняем.

Относно първото обстоятелство- прокурорът очевидно е приел, че разследването на делото в отсъствие на А. няма да осуети разкриването на обективната истина, тъй като не спрял наказателното производство. Счел е и че съществуват пречки за разделянето му по отношение на този участник в престъплението.

Прокурорската преценка в тази насока и етап на производството е суверенна. Липсва обаче, според преценката на съда, другото условие по чл. 206 от НПК.

Наличието му предполага надлежно предявено присъствено обвинение, след което обвиняемият съзнателно да е осуетил наказателната репресия срещу себе си в изброените по 269 ал. 3 от НПК хипотези, по аргумент от чл. 423, ал. 1 от НПК.

Това е и смисълът на разпоредбата по чл. 94 ал.1 т 8 от НПК, досежно задължителна адвокатска защита, в случаите, когато делото се разглежда в отсъствие не на извършителя, а на обвиняемия.

Отделно от това основание, счетено за достатъчно за връщането на делото на прокурора при условията на чл. 369 ал.3 от НПК, съдът  отчита и несъгласие с твърденията за проведено щателно издирване.

Видно от писмото, приложено на л. 129 от том 6а на досъдебното производство, проведените в резултат на повече от две години издирвателни мероприятия се състоят в обвяването на Е.А. за общодържавно издирване и информирането на разследващия полицай, че той/ А./ е напуснал територията на България на 24 09 2011 година и няма данни да се е завръщал в страната.

Изложеното не подкрепя извода на прокурора за щателност на издирването, а по скоро говори за неиздирване, с оглед обвинителния акт, според  съдържанието на който А. е бил в затвора до 18 01 2013 год., сред което в периода юли октомври на същата година осъществил инкриминираното му деяние.

Посочените отстраними процесуални нарушения не позволяват селективно провеждане на съдебно производство по внесения обвинителен акт, тъй като обвинението е насочено срещу двамата съучастници.

Констатацията им води до връщането на делото за отстраняването им в едномесечен срок, съгласно разпоредбата на особените правила, а не до прекратяване на съдебното производство, основано на чл. 249 ал. 2 от НПК.

Ето защо и на основание чл. 369 ал. 3 от НПК

 

                                         Р А З П О Р Е Ж Д А М :

ПРЕКРАТЯВАМ  съдебното производството по делото.

Връщам делото на прокурора за отстраняване на процесуални нарушение на чл. 206 във вр. с чл. 269 ал. 3 т. 2 от НПК и внасяне на делото в съда в едномесечен срок, считано от датата на узнаването.

Разпореждането не  подлежи на обжалване.

 

 

                                                    СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК :