Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр. Варна, 12.08.2016г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в
публичното заседание на четиринадесети юли през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
участието на секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3243/2015г. по описа на ВОС,
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от П.Т.Т., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника му адв. П.С., срещу Е.И.Д.,
ЕГН **********,***, с правно основание на предявения иск чл.111 вр.чл.108 от
ЗС, за признаване за установено правото на ползване на ищеца и за осъждане на
ответницата да предаде на ищеца владението върху правото на ползване на
апартамент № 2 на втори/първи жилищен/ етаж от сградата в гр. Варна,
ул.“Селиолу“ № 30, състоящ се от: кухня-трапезария, хол, две спални,
баня-тоалет, коридор и два балкона, със застроена площ от 94,75 кв.м., при
граници, съгласно нот.акт: двор, стълбище, ап.1, улица и калкан, заедно с
принадлежащата изба № 3 със застроена площ от 7,25 кв.м., при граници: двор,
изба № 2, коридор и изба № 4, както и 8,80% ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, представляващ по
КККР одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.08г. на АГКК обект с идентификатор
10135.2557.14.1.2, при граници: на същия етаж – 10135.2557.14.1.1, под обекта –
10135.2557.14.1.14, 10135.2557.14.1.15, 10135.2557.14.1.16, 10135.2557.14.1.13,
над обекта - 10135.2557.14.1.4.
В исковата молба се твърди, че с договор по нот.акт № 29, т. ХХХI, д.№ 8730/1997г. П.Т.Т.
/ищецът/ и .Х.М. са продали на Е.И. С. /сега Д./ - ответницата, правото на
строеж върху дворно място, цялото от 281,70 кв.м. в гр. Варна, ул.“Селиолу“ №
30, представлявщо парцел III-16 в кв. 681 по плана на 2-ри м.р. на гр. Варна, за
следния обект: Апартамент № 2 на първи етаж, състоящ се от кухня-трапезария,
хол, две спални, баня-тоалет, коридор и два балкона, със застроена площ от
94,75 кв.м., при граници, съгласно акта: двор, стълбище, ап.1, улица и калкан,
заедно с принадлежащата изба № 3 със застроена площ от 7,25 кв.м., при граници:
двор, изба № 2, коридор и изба № 4, както и 8,80% ид.части от общите
части на сградата и от дворното място, като продавачите – бивши съпрузи, чийто
брак, сключен на 22.12.1993г. е прекратен с развод с решение по гр.дело №
14957/2014 г. на ВРС, са си запазили пожизнено право на ползване върху целия
имот. С изграждането на сградата в груб строеж, правото на строеж за описания
апартамент № 2 на първия етаж е реализирано в обема, в който е било учредено и
ответницата е придобила собствеността върху апартамент № 2 на втори /първи
жилищен/ етаж от сградата с площ от 94,75 кв.м., заедно с изба № 3 и 8,80% ид. части от общите
части на сградата. Излага се, че от около две години ответницата е лишила ищеца
от достъп до имота и от възможността да го ползва. Прави се искане за уважаване
на предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответницата.
Съдът, като съобрази твърденията на страните, както и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
От нот.акт № 29, том ХХХІ, дело 8730/1997г. на
нотариус при ВРС, се установява, че П.Т.Т. /ищецът/ и .Х.М. са продали на Е.И. С.
– ответницата/майка на .Х.М./, правото на строеж върху дворно място, цялото от
281,70 кв.м. в гр. Варна, ул.“Селиолу“ № 30, представляващо парцел III-16 в кв. 681 по
плана на 2-ри м.р. на гр. Варна, за следния обект: Апартамент № 2 на първи
етаж, състоящ се от кухня-трапезария, хол, две спални, баня-тоалет, коридор и
два балкона, със застроена площ от 94,75 кв.м., при граници, съгласно акта:
двор, стълбище, ап.1, улица и калкан, заедно с принадлежащата изба № 3 със
застроена площ от 7,25 кв.м., при граници: двор, изба № 2, коридор и изба № 4,
както и 8,80% ид.части от общите части на сградата и от дворното място. Продавачите –
бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 22.12.1993г., е прекратен с развод с
решение № 2170/13.05.2015г. по гр.дело № 14957/2014 г. на ВРС – ХLІІІ състав, съгласно
приложеното по делото съдебно удостоверение от ВРС, са си запазили пожизнено
право на ползване върху целия имот.
Доказателства за изграждане на сградата в груб строеж
не са ангажирани, но същевременно с това, по делото са представени Акт образец
16 за приемане на строежа „Жилищна сграда с 10бр. Апартамента, 3бр. Офиси, 1бр.
Гараж, 2бр.магазина за промишлени стоки, 1бр.магазин за хранителни стоки“,
водопроводно отклонение 1 ¼“; Канализационно отклонение ф 200;
Ел.захранване от ОК5 до ГТ тип ВЕТ, в парцел ІІІ-16, квартал 681, 2-ри
микрорайон по плана на гр. Варна, ул.“Селиолу“ № 30, от Държавна приемателна
комисия и Разрешение за ползване № 216/27.02.2001г. на Началника на РДНСК –
Варна на същия строеж.
От приложеното по делото писмо от Дирекция „Местни
данъци“ при Община Варна, се установява, че за имот, находящ се в гр. Варна,
ул.“Селиолу“ 30, ет.1, ап.2 е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№
4927-2860/04.05.2001г., като в същата като собственик на имота е посочено
лицето Е.И. Дипчикова, а ползватели с по ½ ид.ч. лицата П.Т.Т. и
Маринела Таги Моктарезаде – Тодорова и че задълженията за данък върху
недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за ищеца са заплатени до
31.12.2015г.
От показанията на свид. Т. – син на ищеца и внук на
ответницата, които съдът кредитира при съобразяване с разпоредбата на чл.172 от
ГПК, се установява, че имота на ул.“Селиолу“ е построен от родителите му, а
след това е даден на баба му, която не помни кога последно е виждал. От 2008г.
родителите му са разделени, като свидетелят и баща му живеят на квартира. От
около три години той и баща му не могат да влизат в процесния имот, тъй като
бравата била сменена и нямат ключ от жилището.
Съдът, като взе предвид установено от фактическа
страна прави следните правни изводи:
За
да бъде уважен иска по чл.111 вр.чл.108 ал.1 от ЗС, е необходимо да се докаже,
че ищецът е титуляр на вещното право, чиято защита се търси по делото, че
фактическата власт по отношение на вещта, обект на ограниченото вещно право и
неговото съдържанието на ограничено вещно право, в това по чл.56
ал.1 от ЗС, се упражнява от лицето-ответник и че тази фактическа власт и
упражняване съдържанието на вещното право е без наличие на правно основание за
това.
Безспорно е установено по делото, че ищецът и бившата
му съпруга, още през 1997г., преди прекратяване на брака им, са продали на
ответницата правото на строеж върху процесното жилище, като са си запазили
пожизнено правото на ползване върху целия апартамент, т.е. ограниченото вещно
право на ползване е валидно учредено/запазено/, при извършване на разпоредителната
сделка по нот.акт № 29, том ХХХІ, дело 8730/1997г. на нотариус
при ВРС,
в полза на ищеца и бившата му съпруга.
С изграждането на сградата в груб строеж - преди
2001г., доколкото оттогава е издадено разрешението за ползване, приложено по
делото., правото на строеж за описания апартамент № 2 на първия етаж е
реализирано в обема, в който е било учредено. От този момент правото на строеж
се е трансформирало в право на собственост, като ответницата е придобила
собствеността върху апартамент № 2 на втори /първи жилищен/ етаж от сградата с
площ от 94,75 кв.м., заедно с изба № 3 и 8,80% ид. части от общите
части на сградата.
Не се спори между страните, че единствено ответницата
ползва процесния имот, доколкото същата, в срока за отговор по чл.131 от ГПК,
не е депозирала такъв и не е направила каквито и да било възражения. Същевременно
с това, от събраните по делото гласни доказателства се установява, че
ответникът, който след развода, макар да не е живял в имота, в смисъла на
постоянно обитаване, е съхранявал свои вещи там и е заплатил задълженията си за
данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, като данъчнозадължено
лице, до 31.12.2015г., т.е същият е упражнявал правото си на ползване, в
какъвто смисъл са разясненията относно съдържанието на законовия термин
упражняване на вещното право на ползване, дадени в постановеното по реда на
чл.290 от ГПК решение № 14/20.03.2015г. по гр.дело № 5426/2014г. на ВКС, ІІ
г.о.
Липсва спор, че след изграждане на сградата в груб
строеж в имота е живяла ответницата, като от свидетелските показания е видно,
че от около 2-3 години ищецът няма достъп до жилището, тъй като патрона на
бравата бил сменен и същият не притежава ключ за апартамента.
Независимо от наличието на първите две предпоставки,
визирани в нормата на чл.108 от ЗС, за да бъде уважен иска за защита на ограниченото
вещно право на ползване по този ред, е необходимо да се докаже, че
упражняваната фактическа власт по отношение на вещта от ответницата е без
правно основание, а доказателства за това не са ангажирани. Безспорно е между
страните, че ответницата, от построяването на апартамента, е живяла в имота,
като липсват твърдения ищецът да е възразявал срещу това, поради което и съдът
намира, че между страните е съществувала уговорка, имаща характера на договор
за послужване, а и допреди 2-3 години и двете страни по делото са притежавали
ключове от апартамента. Поради това, че не е доказано по делото, че
упражняването от ответницата на съдържанието на правото на ползване вместо
ищеца – ползвател по нотариалния акт, е без основание, съдът намира, че
предявения иск, макар и основателен в установителната му част, е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, в частта, в която се иска осъждането на ответницата
да предаде на ищеца владението на имота.
С
оглед изхода на спора, в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО правото на ползване на П.Т.Т., ЕГН **********,***, валидно
учредено/запазено/, при извършване на разпоредителната сделка по нот.акт № 29, том ХХХІ, дело 8730/1997г. на нотариус при ВРС, в полза на ищеца, на апартамент № 2 на втори/първи жилищен/ етаж от сградата в гр. Варна,
ул.“Селиолу“ № 30, състоящ се от: кухня-трапезария, хол, две спални,
баня-тоалет, коридор и два балкона, със застроена площ от 94,75 кв.м., при
граници, съгласно нот.акт: двор, стълбище, ап.1, улица и калкан, заедно с
принадлежащата изба № 3 със застроена площ от 7,25 кв.м., при граници: двор,
изба № 2, коридор и изба № 4, както и 8,80% ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, представляващ по
КККР одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.08г. на АГКК обект с идентификатор
10135.2557.14.1.2, при граници: на същия етаж – 10135.2557.14.1.1, под обекта –
10135.2557.14.1.14, 10135.2557.14.1.15, 10135.2557.14.1.16, 10135.2557.14.1.13,
над обекта - 10135.2557.14.1.4, по отношение на Е.И.Д., ЕГН **********,***, като
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на Е.И.Д., ЕГН **********,*** да предаде
владението върху същия имот на П.Т.Т., ЕГН **********,***, на основание чл.111
вр.чл.108 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски
апелативен съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: