Р Е Ш Е Н И Е

№……………/09.08.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на девети август две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА  

 

Като разгледа докладваното т.дело №1098/2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.25 от ЗТР вр.глава 21 от ГПК.

Предмет на производството е жалба на П.П.Н., ЕГН **********,***, чрез адв.Д.Петров от АК –Варна против отказ на длъжностното лице по регистрацията в АВ, ТР рег.№20160706144356 от 08.07.2016г., с който е отказано на заявителя в качеството му на ликвидатор на АЛФА ИНВЕСТ ООД, 103530115, Варна, заличаването му като ликвидатор на дружеството. Твърди се, че постановеният отказ е незаконосъобразен. Неправилно длъжностното лице /ДЛР/ е приело, че следва да бъде избран друг ликвидатор, който именно да заяви промяната. Претендира отмяна на отказа и указване на Агенцията да извърши заявеното вписване със заличаване на ликвидатора от партидата на Алфа инвест ООД.

Съдът констатира, че жалбата изхожда от легитимирана страна, заявител в производството пред АВ и представляващ дружеството в ликвидация, чрез пълномощник от АК-Варна. Подадена е в срока по чл.25, ал.1 от ЗТР, считано от изпратеното уведомително писмо. С жалбата е изпратена и пълната преписка по заявлението на молителя, заверена от длъжностното лице по регистрацията. Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС.

Разгледана по същество жалбата е основателна поради следното:

Пред ДЛР е постъпило заявление от адв.Стефанов като пълномощник на „Алфа инвест”ООД – в ликвидация, съгласно приложено към преписката пълномощно. Подаденото заявление е по образец №Б6 от  Наредба №1/2007г. Приложени са необходимите книжа: доказателство за платена такса, решение на ОС на съдружниците от 24.06.2016г., за освобождаване на ликвидатора П.Н., пълномощно и декларация по чл.13, ал.4 ЗТР. Заявеното за вписване обстоятелство е заличаване на ликвидатора П.П.Н. по негово искане по аналогия с разпоредбата уреждаща идентична процедура за управител в търговско дружество в чл.141, ал.5 ТЗ. ДЛР е отказало вписване на промяната в обстоятелствата поради липса на доказателства за избран от ОСС нов ликвидатор на мястото на заявителя. Според ДЛР е недопустимо съществуване на дружество в ликвидация без ликвидатор. Освен това ДЛР е приело, че ликвидаторът няма сам легитимация да заяви пред ТР освобождаването си, респ.заличаването си, т.е. заявлението е подадено от лице, което не е оправомощено по чл.15 от ЗТР да подаване заявления от името и за сметка на дружеството – титуляр по партидата.

Напускането /освобождаване/ на ликвидатор по негово желание не е изрично уредено в ТЗ, а така също и в ЗТР и Наредбата по приложението му. Единствените относими разпоредби са тези на чл.266 от ТЗ, евентуално по аналогия чл.141, ал.5 и чл.156, ал.3 ТЗ, която препраща към глава XVII от ТЗ /Ликвидация/. Съгласно чл.266, ал.4 от ТЗ съдът по седалището може по важни причини да назначи или освободи ликвидатори по искане на съдружниците, респ. акционерите, които притежават повече от 1/20 от капитала. Действително, съдът намира, че е налице известна аналогия между фигурата на управителя и тази на ликвидатора съгл.269 и чл.266, ал.6 от ТЗ. Но ликвидаторът притежава и специфични правомощия с оглед целта на ликвидационното производство /268, 270 ТЗ/ и охраняване на по-широк кръг интереси. ТЗ урежда освобождаване на ликвидатора единствено по искане на съдружници с определена квота от капитала като тяхно малцинствено право. На още по-силно силно основание, единодушното решение на ОСС на дружеството следва да намери отражение касателно въпрос, подлежащ на вписване.

Отношенията между ликвидатора и дружеството подобно на управителя почиват на мандатно правоотношение, което прави приложима съответно  разпоредбата на чл.268 от ЗЗД. Поради това не може ликвидатора да се поставя в по - неблагоприятно положение от това на управителя. За него също е предвидена отговорност за действията и бездействията му, респ. освобождаване от отговорност от страна на дружеството, което е сторено с приложеното решение на ОСС в протокола от 24.06.2016г.

Съдът констатира, че по предходно заявление на ликвидатора от м.06.2016г. е постановен отказ за вписване на същото обстоятелство, който е потвърден с решение на ВОС по реда на чл.25 ЗТР, влязло в законна сила на 15.06.2016г. Тъй като производството е охранително, няма пречка заинтересованата страна да сезира отново органа за отразяване на исканата промяна чрез заличаването му от ТР.

В разпоредбата на чл. 21 от ЗТР е посочен обхватът на проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрация и същата се свежда до това да се провери дали е подадено заявление, заявеното обстоятелство подлежи ли на вписване, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, приложени ли са изискуемите от закона документи, дали съществуването на заявените за вписване обстоятелство се установява от представените документи, представена ли е декларация по чл. 13, т. 5 от ЗТР, платена ли е дължимата държавна такса и дали друго лице няма права върху фирмата. В случай че не е налице някое от сочените обстоятелства, длъжностното лице е в правото си да откаже вписване на заявените обстоятелства.

С процесното заявление Агенция по вписванията е сезирана директно с искане от ликвидатора на дружеството да бъде заличен като такъв поради решение на върховния орган ОСС. Такава процедура ТЗ и ЗТР не предвижда изрично. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 4 от ТЗ, легитимирани да предявят такова искане са съдружниците, съответно акционерите, които имат 1/20 част от капитала, но не и ликвидатора на дружеството. При това компетентен орган да се произнесе по тази молба е съдът по седалището на дружеството, а не Агенция по вписванията, Търговски регистър. Независимо от това, съдът намира, че по отношение на ликвидатора по аналогия би могла да се приложи друга разпоредба - тази на чл. 141, ал. 5 от ТЗ. Към първоначалното сезиране на регистъра, не са били налице предпоставките за това, установено и по реда на съдебния контрол в производството по чл.25 ЗТР.

В разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ е предвидена възможността управителя на едно търговско дружество сам да поиска да бъде заличен от търговския регистър, като отправи писмено уведомление за това до дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице, т. е. за да може управителят, респективно ликвидаторът да заяви за вписване заличаването, законодателят е предвидил две кумулативно дадени предпоставки - управителят /ликвидаторът/ да е поискал с писмено уведомление до дружеството и дружеството да не е заявило неговото заличаване в срок до един месец от получаването на уведомлението. В случая е представено дори не уведомление до дружеството, а решение на ОСС на дружеството за освобождаване на ликвидатора без да са посочени причините за това. Решението изхожда от всички съдружници на дружеството.

Хипотезата, която урежда чл.266 ТЗ е различна, конкретно предвиждаща едно малцинствено правомощие на съдружниците/акционерите, но съдът намира, че не отнема правомощие на Агенцията да се произнесе и в случай на сезиране от органа по ликвидация въз основа решение на ОСС. При освобождаване на ликвидатора за Агенцията се открива възможността да назначи служебно ликвидатор и/или съдружниците да сезират съда с такова искане съгласно чл.266, ал.4 ТЗ. Законът не е регламентирал изчерпателно случаите, в които ДЛР служебно ще назначи или заличи ликвидатор /чл.133 от Наредбата/. Същевременно общото събрание на съдружниците е върховният волеобразуващ орган на дружеството, поради което и доколкото съгласно чл.140, ал.4 ТЗ назначаването на ликвидатор има действие от вписването, то ДЛР следва да извърши настъпилата по волята на съдружниците промяна в обстоятелствата. Поради това в интерес както на съдружниците, така и на кредиторите /т.е. в защита на обществен интерес/ е отразяване на промяната. Заличаване на овластяването ще има действие по отношение третите лица от момента на вписване на промяната от Агенцията. Законът не поставя изискване за едновременно вземане на решение от ОСС за назначаване на друг ликвидатор. Доколкото чл.269 от ТЗ възлага на ликвидатора представителни функции относно дружеството както и правомощията на изпълнителния му орган, а изхождайки и от мандатното правоотношение, съдът намира че няма пречка ликвидаторът при наличие на предпоставките по чл.141 ТЗ сам да заяви промяната в ТР при бездействие на съдружниците, т.е. разпоредбата на чл.266, ал.4 ТЗ не изключва приложението на чл.141 ТЗ спрямо ликвидатора. С оглед на изложеното съдът намира за неоснователен посочения в отказа аргумент, че едновременно с освобождаването на ликвидатора следва да е налице избор на нов ликвидатор. Общественият интерес се обслужва от предоставеното на Агенцията правомощия да назначава служебно ликвидатори по реда на раздел Втори от Наредба №1/2007г. за ТР. Няма изрично изброени хипотези за назначаване на ликвидатор по служебен почин от ДЛР /освен в хипотезата на пар.5 ЗТР/, но в случай, че съдружниците бездействат а съдът няма възможност да се самосезира /извън случаите на чл.266, ал.4 ТЗ/, именно Агенцията е органа, който следва да назначи ликвидатор.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ отказ рег.№20160706144356 от 08.07.2016г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър, с който е отказано на заявителя П.П.Н., ЕГН **********,***, в качеството му на ликвидатор на АЛФА ИНВЕСТ ООД, ЕИК 103530115 /в ликвидация/, Варна, заличаването му като ликвидатор на дружеството, на основание чл.25 от ЗТР.

УКАЗВА на ДЛР при АВ да извърши вписване на промяната в обстоятелствата по заявление обр.Б6 с вх.№20160706144356 на „АЛФА ИНВЕСТ”ООД, ЕИК 103530115 /в ликвидация/, Варна, за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на дружеството, а именно – освобождаване /заличаване/ на ликвидатора П.П.Н., ЕГН **********, на осн.чл.25, ал.5 ЗТР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 дневен срок от съобщаването му пред АС – Варна, чието решение е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на АВ, ТР ЗА СВЕДЕНИЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: