О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ / .08.2016г.

гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в закрито заседание, проведено на 10.08.2016г. в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева

ч. гр. дело №1549 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на П.Г.П. и А.В.П., чрез адв. Е.Ф. срещу определение № 2776/ 09.03.2016 г. постановено по гр.д. № 2041/1991 г. по описа на ВРС, 11 състав, с което молбата на жалбоподателите за възобновяване на производството по делото от втората фаза на делбата, е оставена без уважение. Молят същото да бъде отменено като бъде постановено възобновяване на производството. Не оспорват, че производството по делото е било прекратено с определение от 02.03.1999 г. на основание чл. 119, ал. 1 от ГПК / отм./. Считат обаче, че се касае за особено исково производство по смисъла на част III от ГПК /отм./ за което не се прилагат общите правила. Излагат, че прекратителното определение не е сложило същински край на производството. Във всеки един момент съделителите биха могли да поискат възобновяването му, като производството следва да започне от втората фаза. Това е така защото съделителите като титуляри на материалното право са господари на процеса и тяхната воля следва да бъде зачетена, щом като към него момент не са имали интерес окончателно да прекратят съсобствеността, а само са заявили желание това да стане в един по-късен момент по извънсъдебен ред. Твърдят, че в този смисъл е и Решението по в.гр. д.№ 557/2014г. по описа на ВОС, в което е посочено, образуваното производство е недопустимо тъй като следва се продължи производството по гр. д. №2041/91 по описа на ВРС, 11-ти състав от втората фаза. Жалбоподателите не оспорват, че не са били страна в делбеното производство, но по силата на Решение по в. Гр.д.№ 851/ 05 по описа на ВОС са станали носител на вещното право на собственост върху процесният имот с обявяване за окончателен сключения предварителен договор. Считат, че в качеството си на приобретатели могат да участват като главна страна, ако встъпят в делбеното производство по реда на чл. 225 ГПК /чл. 181 ГПК (отм.). Твърдят, че са направили искане за главно встъпване с допълнителната молба, но липсва каквото ида е произнасяне по този въпрос. Предвид горното, моли обжалваното определение да бъде отменено, а производството по делото –възобновено.

Ответните страни А. Б. Д. и Я.Б.А. депозират писмен отговор, чрез който молят частната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното определение –потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърдят, че молителите не са страна по делото. Излагат, че не са съгласни те да заместят първоначалните страни и да встъпят в делото като съделители.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, и разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството по гр. дело № 2041/1991г. по описа на ВРС е започнало по иск за делба, предявен от Елена Христова Накевска /починала и заместена от Никола Н./ и Никола Асенов Н. срещу Ева Владиславова Б., Борис Щерев А., А.Б.Д. и Я.Б.А..

С влязло в сила решение от 13.03.1996г., постановено по гр. дело № 1335/1995г. по описа на ВОС, съдът е допуснал извършването на съдебна делба на недвижим имот: лозе с площ 2445 кв.м., находящ се в гр. Варна, жк. Бриз, състоящ се от имоти пл. №1800, 1801, 1802, между съсобствениците както следва: 385.75/2445 кв.м. ид. части за А.Н.Н. /наследник на Никола Асенов Н./, 385.75/2445 кв.м. ид. части за Й.Н.Н. /наследник на Никола Асенов Н./, 273.5/2445 кв.м. ид. части за Ева Владиславова Бориславова и Бори Щерев А. в СИО, 800/2445 кв.м. ид. части за А.Б.Д. и 600/2445 кв.м/ ид. части за Я.Б.А..

С влязло в сила определение от 02.03.1999г., производството по гр. Дело №2041/91г. по описа на ВРС, е прекратено поради изявления за оттегляне на иска, респективно съгласие за прекратяване на производството, направено от всички съделители.

С влязло в сила решение №208/24.02.2006г., постановено по гр. дело № 851/2005г., съдът е обявил за окончателен предварителен договор, от 06.07.1992г., с който Елена Хр. Накевска и Никола Асенов Н. се задължават да продадат на П.Г.П. недвижим имот, представляващ 850 кв.м. ид. Части от лозе, находящо се в землището на гр Варна, м-ст Акчелар, цялото с площ 2 870 кв.м., на осн.чл.19 ал.3 ЗЗД, като е бил даден двуседмичен срок на купувача П.Г.П. да заплати на продавачите остатъка от дължимата цена в размер на 84лв.

В последствие, по молба на продавачите Н. с правно осн. Чл. 297, ал. 2 ГПК /за обезсилване на постановеното решение поради неизпълнение на задължението от страна на купувача/, ВРС се е произнесъл с решение, което с решение №640/16.05.2011 на ВОС е потвърдено отчасти до размера от 1/2ид.част от 859кв.м.ид.ч. или за 425кв.м.ид.ч., а за останалата 182ид.част/ т.е. 425кв.м./ е отменено и искът е отхвърлен. С определение № 199/7.05.2012 по гр.д.№ 1325/2011 на ВКС делото не е било допуснато до касация, потвърдено с определение на ВКС № 546/17.07.2012 по гр.д.№ 467/2012.

С оглед коментираните по-горе решения с правно осн. Чл. 19, ал.3 ЗЗД и чл. 297, ал.2 ГПК/отм./, П. Г.П. се легитимира като собственик само на 425 кв.м. ид. ч. от лозе, цялото с площ от 2870кв.м., находящо се в гр.Варна м-ст „Белица» /Акчелар/, съставляващо неурегулиран парцел VІ-1157 в кв.160 по плана на гр.Варна, с оглед конститутивния ефект на решение, с което сключеният предварителен договор е бил обявен за окончателен, по отношение на тази част имота.

По иск, предявен от П.Г.П. и А.В.П. срещу Я.Б.А., А.Б.Д., А.Н.Н. и Й.Н.Н. за делба на съсобствен ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентиф.№ 10135.2526.244 по КК на гр. Варна, находящ се в гр.Варна район „Приморски" ж.к. „Бриз" м-ст„Св.Никола" с площ от 2522кв.м. по скица /обхващащ стари имоти с идентиф. № 1800, 1801, 1802/, при граници: ПИ № 10135.2526.245, ПИ № 10135.2526.261, ПИ № 10135.2526.262, ПИ № 10135.2526.263 и ПИ № 10135.2526.9516, както и изградената в имота СГРАДА с идентиф. № 10135.2526.244.1 по КК на гр. Варна, със застроена площ от 123кв.м., е образувано гр. дело №8731/2006. С влязло в сила решение №1199/04.08.2014г. по гр. дело №557/2014г. по описа на ВОС е обезсилено решение № 6134/14.11.2013 по гр.д.№ 8731/2006 в частта му, с която е допуснат до делба ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентиф.№ 10135.2526.244 по КК, находящ се в гр.Варна, р-н „Приморски" ж.к.„Бриз" м-ст„Св.Никола" с площ от 2522кв.м. по скица, стар идентиф.№ 1800, 1801, 1802, при граници: ПИ № 10135.2526.245, ПИ № 10135.2526.261, ПИ № 10135.2526.262, ПИ № 10135.2526.263 и ПИ № 10135.2526.9516, придобит от П.Г.П. и А.В.П. по силата на обявен за окончателен предварителен договор от 6.07.1992г с влязло в сила на 10.04.2006г решение от 24.02.2006г, постановено по гр д.№ 851/2006г на ВОС, вписано в книгите за вписвания на 6.10.2006г, придобит от Я.Б.А. по силата на дарение, обективирано в НА № 73/1989г и НА № 95/2001г, по силата на договор за продажба с НА № 84/2001г и по наследяване от Ева Аргирова и Борис А., придобит от А.Б. Аргирова по силата на дарение по НА № 24/1970г, по силата на договор за продажба с НА № 84/2001г и по наследяване от Ева Аргирова и Борис А., при следните квоти: 1048.50/2522ид.ч.. за Я.Б.А. ЕГН **********, 1048.50/2522ид.ч. за А.Б.Д. ЕГН ********** и 425/2522ид.ч. в общ дял и в режим на СИО за ищците П.Г.П. ЕГН **********, А.В.П. ЕГН **********, на осн.чл.34 ЗС, като от делбата на процесния имот са изключени Й.Н.Н. ЕГН ********** и А.Н.Н. ЕГН ********** и производството по гр.д.№ 8731/2006 и по в.гр.д.№ 557/2014 е прекратено като недопустимо. За да се произнесе в този смисъл, съдът е съобразил, че образуваното второ делбено дело под № 8731/2006 се явява недопустимо с оглед формираната СПН на приключилото в порва фаза делбено производство и която се разпростира и върху частните правоприемници Панови.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

За разлика от обикновения исков процес, правото на иск за делба принадлежи на всеки от съсобствениците, както и участието им в делбата е задължително. От това произтича и една от особеностите на делбеното производство - всеки един от ответниците се счита ищец по искането за прекратяване на съсобствеността чрез делба. Отказът от иск по реда на чл. 119, ал.2 ГПК /отм./ е процесуално действие, което лишава ищеца от възможността по-нататък да търси правна защита по съдебен ред на своето материално право. Ако тази разпоредба се приложи и към делбеното производство, това би означавало съсобственикът, който се е отказал от предявения иск за делба, да няма възможност да предяви отново същия иск и ако другите съсобственици не поискат делба, съсобствената вещ да остане неделена. Подобно разрешение влиза в противоречие с чл. 34, ал. 1 ЗС, забраняващ както отказа от правото на делба, така и обявяващ за невалидна всяка уговорка между съсобствениците за неизвършването й. Докато съсобствеността върху вещта продължава да съществува, вкл. и правото на собственост на отказалия се от иска ищец, съществува и възможността да се иска нейното прекратяване чрез делба. Отказът от предявен иск за делба представлява личното изявление на съсобственика, че въобще няма да иска делба на общата вещ, а такъв отказ не може да има действие. Според приетото в Тълкувателно решение № 99 от 10.12.1979 г. по гр. д. № 80/79 г., ОСГК, въпреки направен отказ от иск за делба ищецът може да предяви повторно такъв иск, а ако той е предявен от друг съсобственик - да участвува в производството.

На следващо място, съдът съобрази, че производството за съдебна делба е двуфазно, като първата фаза приключва с влизането в сила на решението по чл. 282 ГПК, с което съдът признава, че е налице съсобственост, и определя кои имоти са съсобствени, кои лица са съсобственици и какви са техните части в съсобствеността. С това решение не се осъществява самото потестативно право на делба на общността, а то само се установява и признава. Така установеното и признато право се реализира с решението, постановено във втората фаза. Без провеждането на тази фаза и без постановяване на решението по извършване на делбата съсобствеността остава неликвидирана, и съсобствениците продължават да бъдат съсобственици, а не собственици на отделни допуснати до делба вещи. От тази гледна точка отказ от предявен иск за делба е недопустим, защото съгласно чл. 34, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ въпреки уговорка в противен смисъл. Съсобственикът по един или друг ред може да се откаже от своите права в съсобствеността, но след като не се е отказал от тези свои права, той не може да се откаже от правото да иска делба на общата вещ. Поради това след образуване на производство за съдебна делба съделителят не може да се откаже от предявения иск. Това заключение е още повече приложимо, когато отказът от иска за делба се прави, след като тя е вече допусната и е пристъпено към втората фаза по извършване на делбата. По тези съображения отказът от иска за делба следва да се признае за недопустим, а определенията, с които производството е прекратено поради заявен от ищеца, отказ, са незаконосъобразни. /в този см. Решение № 433 от 11.II.1983 г. по гр. д. № 3811/82 г., I г. о.

По настоящото дело, производството по гр. дело №2041/1991г. е било прекратено поради оттегляне на иска, извършено след влизане в сила на решението по допускане на делбата

Следва да се отбележи също, че общите правила, касаещи оттеглянето и отказа от иск касаят всички граждански производства, с изключение на онези особени граждански производства по смисъла на част трета от ГПК (отм.), чийто особености изключват приложението на някои от общите норми от част втора на ГПК (отм.). Такъв е случая с производството по съдебна делба в неговата втора фаза- по извършване на делбата. В делбеното производство, когато то се намира във втората си фаза, оттеглянето на иска за делба е недопустимо, тъй като към този момент между страните вече има влязло в сила решение по иска /решение за допускане на делбата/, с което производството по делото в тази част вече е приключило и както при всяко приключило дело прекратяването на делото поради оттегляне на иска е недопустимо. Ако съдът прекрати делото, би лишил съделителите от правото им на делба, тъй като при прекратяване на делбеното дело преди постановяване на решение за извършване на делбата правото на съделителите да се делят остава нереализирано, а след това прекратяване съделителите не биха могли да заведат ново дело за делба, а ако заведат такова- то би било прекратено с оглед разпоредбите на чл. 224 от ГПК (отм.). Ето защо, според настоящия състав след като страните са оттеглили иска си, то оттеглянето не е било основание за прекратяване на делото, а е следвало да се приложи разпоредбата на чл.69, ал.2 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, и делото да се предаде в архива, като по-нататъшен ход му се дава след постъпване на искане за възобновяването му. /в този смисъл е решение №2408/1982 по гр. д. № 1854 от 1982 г. на ВС, Първо г. о./.

Предвид изложеното, и след като оттегляне на исковата молба за делба след влизане в сила на решението за допускането ѝ, е недопустимо, то във втората фаза делбеното дело не може да бъде прекратено въпреки изявленията за оттегляне на иска. Това е така, защото съделителите не могат да искат повторно допускане на делбата. Делбата вече е допусната и решението по чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.) се ползува със сила на пресъдено нещо, поради което всяко ново производство би подлежало на прекратяване с оглед чл. 224 ГПК (отм.). Прекратяването на делбеното производство във втората фаза по силата на чл. 184, ал. 1 ГПК (отм.) е недопустимо и защото с решението по чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.) още не е реализирано правото на съсобствениците на прекратяване на съсобствеността, а те по силата на чл. 34, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗНасл. не могат да бъдат задължени да останат неделени.

С оглед изложеното, производството за делба следва да бъде възобновено. Не следва да се зачитат правните последици на определението от 02.03.1999г., с което производството по делото е било прекратено, поради неговата недопустимост.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

След връщане на делото, досежно участието на жалбоподателите в производството, първоинстанционният съд следва да съобрази разрешенията, дадени в ТР № 3/19.12.2013 по тълк.д.№ 3/2013 на ОСГК на ВКС и ППВС № 4/30.10.1964г., като има предвид, че след влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителят/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна.

Приобретателят може да участва като главна страна, ако встъпи в делбеното производство по реда на чл. 225 ГПК /чл. 181 ГПК (отм.).

Приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение №2776/09.03.2016г., постановено по гр. дело №2041/1991г. по описа ВРС.

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело №2041/1991г.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.