Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/ .08.2016г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на шести
юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от
съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА, в. гр. дело №1132/2016г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувно е
по въззивна жалба на И.М.П. срещу Решение №1740/04.05.2016г., постановено
по гр. д. №8036/2015 г. по описа на ВРС, 41-ви състав, с което искът му срещу К.Б.Г., ЕГН **********, в качеството му на наследник на Б. Д. Г., ЕГН **********
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 758.62 лева,
представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, изразяващи се в
разрушаване на 90м. ограда находяща се между имоти с
идентификатори 10135.2552.2094 и 10135.2552.2095 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на
изпълнителен директор на АГКК, на основание чл.45 от ЗЗД, е отхвърлен като
неоснователен. Според жалбоподателя, решението е неправилно и несъобразено с
установените факти и закона, предвид
което моли същото да бъде отменено, а негово място да бъде постановено друго, с
което предявеният иск да бъде уважен като основателен. Счита, че е хода на
производството са събрани безспорни доказателства за
основателността на иска в предявения размер. Моли за присъждане на деловодни
разноски за двете инстанции. В
с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна, чрез
депозирания писмен отговор и в с.з., чрез пълномощник излага становище
за неоснователност на жалбата, като счита, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдените от въззивника пороци. Излага, че първоинстанционният
съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до
правилен извод за неоснователност на исковата претенция. Счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено
решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да му бъдат
присъдени направените разноски пред въззивната
инстанция.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Настоящото
производство не е контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът
следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
е образувано по иск, предявен от И.М.П.,
ЕГН ********** срещу Б. Д. Г., ЕГН ********** за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 758.62 лева, представляваща обезщетение за причинени
му имуществени вреди, изразяващи се в разрушаване на 90м. ограда находяща се между имоти с идентификатори 10135.2552.2094 и
10135.2552.2095 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, на осн. чл.45 от ЗЗД. Според изложеното в исковата молба,
ищецът е собственик на имот с идентификатор № 10135.2552.2093, като на 28/26/.12.2014г.
по надлежен проект и строително разрешение изградил
С
определение от 17.11.2015г. първоначалният ответник Б. Д. Г. е заличен като
страна, поради настъпилата в хода на процеса смърт, и като ответник в
производството е конституиран неговия наследник по закон - К.Б.Г..
Чрез представения от първоначалния
ответник по делото писмен отговор, след
това поддържан и от неговия наследник, предявеният се оспорва. Ответникът счита
за неоснователни твърденията, че процесната ограда е единствена законова възможност за
охрана на имота на ищеца, тъй като същата не се намирала на границите на
неговия имот, а била изградена на път, който не е собственост на ищеца и не се
ползва от него за достъп до имота му. Твърди, че бетонните колчета за
изграждане на оградата са били собственост на трето лице, а не на ищеца, както
и, че оградата била изградена без нужните разрешителни от Община Варна, респ. с
ползване на чуждо разрешително, като след извършена проверка от компетентните
органи било дадено предписание за премахване на оградата. Ответникът излага, че
здравословното му състояние не позволява извършване на тежък физически труд,
какъвто се явява събарянето на ограда. По изложените съображения счита
предявеният иск за неоснователен поради което моли да бъде отхвърлен като
неоснователен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Между
страните липсва спор, че ищецът
е собственик на имот с идентификатор № 10135.2552.2093, както и че оградата,
изградена на 26.12.2014г. е между съседните имоти с идентификатори №№ 10135.2552.2094
и 10135.2552.2095.
В о.с.з, проведено на 04.06.2016г. пред ВРС се разпитани
водените от ищеца свидетели:
Свидетелят К. Г. знае къде се намира имота на ищеца в местност „Голяма Кокарджа“, като описва състоянието и границите му. Посочва,
че през м. декември 2014г., след Коледа ищецът го повикал да помага за направата
на ограда. Оградата била изградена от сина и внуците на ищеца и от свидетеля на
място, което било предварително обозначено и минавала по място, където било
обособено като черен път водещ до други имоти. Св. си спомня, че при
изграждането на оградата се появили мъж и жена, които спорели с ищеца относно
мястото за минаване по черния път и два пъти пристигали представители на
полицията – веднъж от Общинска полиция и
веднъж от Второ районно управление. Ищецът показал притежаваните от него
документи за изграждане на оградата на представителите на полицията, след което
същите си тръгнали, а свидетелят заедно със сина и внуците на ищеца завършили
изграждането на оградата. Бетоновите колчета, с които била изградена оградата
били извадени от мястото на ищеца и поставени на оградата. Свидетелят посочва,
че когато отивал да обработва собственото си място видял как непознати за него
хора копаят с кирки местата на колчетата
на оградата и обръщат оградата на обратно за да си направят място да минават.
Твърди още, че когато отишъл да поздрави ищеца за Новата година оградата вече
била съборена.
В показанията си св. Д. посочва, че имотът на ищеца не е
ограден само от към преминаващ покрай имота черен път. Когато изграждали
оградата, зетят на ищеца извикал свидетеля да присъства за да не станел панаир
и да не се сбият с комшията. Св. излага, че при изграждането на оградата
излязъл комшията Бисер и извикал полиция. Когато пристигнали полицаите, ищецът
им показал документите за оградата и продължили да я строят. Коловете за
оградата били вадени от лозето до оранжерията в имота на ищеца, като до обяд
били опънали мрежата, а след обяд и бодливата тел. Още на следващия ден след
изграждане на оградата свидетеля забелязал, че първите колове били съборени, а
след две седмици свидетеля лично видял как първоначалния ответник Бисер Г.
заедно с две момчета чупи коловете на оградата и вади мрежата, разрушавайки
изградената от ищеца ограда. Към момента на даване на показанията оградата била
паднала и мрежата вече я нямало.
Видно от заключението на СТЕ,
изслушана и приета в о.с.з, проведено на 10.08.2015г., което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото,
стойността за възстановяване на оградата е в размер на 758.62 лева.
За да се произнесе по
основателността на исковете, съдът съобрази следното:
Правната квалификация на
предявения в настоящото производство иск за заплащане на имуществени вреди е
чл.45, ал.1 ЗЗД.
Подлежащите на установяване
факти по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, са: виновно поведение от страна на
ответника; настъпило увреждане- съответно наличие на вреди и техния размер;
причинно- следствена връзка между виновното поведение и настъпилите вреди.
Отговорността по чл. 45 ЗЗД предпоставя
виновно противоправно поведение, т.е. за да бъде
ангажирана отговорността на собственика следва да се установи по несъмнен начин
че негово действие или бездействие е
довело до настъпване на вредоносните резултати.
Съгласно чл. 154 , ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато
ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на
виновно, противоправно действие или бездействие на
ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие, настъпилите вреди
и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се
предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника,
а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл.
45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства,
следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка
между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе
еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва
да установи истинността на твърденията си за релевантните факти.
Обезщетението по чл. 51 ЗЗД обхваща
претърпени вреди и пропуснати ползи. "вреда" /което не е нормативно
определено/ следва да се тълкува в широк смисъл - като всяко смущение,
накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве,
душевност и психическо състояние. По този ред подлежат на обезщетяване всички
вреди, за които е установено, че са в причинна връзка /резултат на/ противоправното и виновно поведение на дееца. Вредите по
начало са тези неблагоприятни последици, които засягат правата и законните
интереси на увредения. При непозволеното увреждане или при неизпълнение на
общото задължение да не се вреди никому се накърняват както имуществени, така и
неимуществени интереси. Вредата при деликта е
неблагоприятна последица от засягане на блага, които са предмет на абсолютни
права и обезщетение се дължи на увредения. В разглеждания случай се претендира
обезщетение за имуществени вреди, които трябва да засягат материалните интереси
на увредения. Това означава, че претърпените загуби или пропуснатите ползи
трябва да се отнасят до имущественото състояние на този, който претендира, че е
увреден. Ако липсва разлика между имотното състояние преди и след твърдяното
увреждане, то няма въобще причинена вреда.
От
събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, по безспорен начин
се установява, че оградата е изградена от ищеца и неговите роднини, но не в
неговия, а в чужд имот, а именно имот с идентификатор № 10135.2552.2094,
собственост на Р. Л. Г.- Г. Установява се също, че коловете за изграждането
ѝ са извадени от имота на ищца. С изграждането на оградата обаче, същата
по силата на установения в разпоредбата на чл. 92 ЗС принцип на приращението става собственост на собственика на земята,
т.е. на лицето, чийто имот е бил ограден.
Следователно,
така предявеният иск се явява неоснователен, тъй като ищецът не е собственик на
оградата. Въпреки, че с оглед изложеното от свидетелите, съдът намира за
доказано твърдението, че оградата е разрушена Б. Д. Г. – наследодател на
ответника, то не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД
и по точно не е установено, че именно
ищецът е претърпял вреда, която да е в причинна връзка с противоправното поведение на ответника. Доколкото оградата
е построена от ищеца без наличието на законово основание или възлагане от
собственика, то от момента на изграждането ѝ, тя е станала собственост на
трето за спора лице, т.е. тя не е част
от имуществото на ищеца, поради което и с разрушаването ѝ, за него не са
настъпили неблагоприятни последици под формата на вреди. Такива са претърпени
от собственика на имота, а не от лицето, което я е изградило.
Във връзка с изложените във въззивната жалба възражения ВОС съобрази следното:
Аргументите, съдържащи се във въззивната жалба са противоречиви, и не касаят пряко
материалния спор по делото. От една страна въззивникът
твърди че оградата е прилежащ елемент от частния път, а с следващия абзац
излага, че оградата е разположена изцяло в територията на ПИ №...2094, т.е.
извън тази част на частния път. В този ред на мисли, цитираната нормативна
уредба, отнасяща се до изграждане на частни пътища по ЗУТ е неприложима.
Доколкото в случай липсва
изрично възлагане на ищеца от собственика да изгради процесната
ограда, а по твърденията на първия, изграждането на същата е предприето и в
свой интерес, то за ищеца съществува възможност да поиска от
заинтересования да му възстанови необходимите и полезни разноски заедно с
лихвите от деня на изразходването им, съобразно разпоредбата на чл. 61 ЗЗД.
Т.е. съдът споделя изложеното в жалбата, че не става въпрос за безвъзмездно прехвърляне на собствеността на строителните материали,
вложени в ограда, но основанието за възстановяване на тяхната стойност е друго,
и извън предмета на настоящия спор.
Следва да се отбележи, че в исковата молба липсват
твърдения, че с предявяването на настоящия иск по чл. 45 ЗЗД, ищецът продължава
осъществяването «управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е
натоварен». Искът е предявен на лично основание, а не в качеството му на лице,
предприело чужда работа.
И на последно място следва да се име предвид, че
наличието на други висящи административни и съдебни спорове, докато на
приключат с окончателен и влязъл в сила
административен или съдебен акт, са ирелеванти за
настоящия спор, тъй като с оглед приетите по делото писмени доказателства, по
безспорен начин се установява, че имот с идент. №
10135.2552.2094 е собственост на Р. Л. Г.- Г., както и, че оградата е изградена на границата на този имот.
По изложените съображения, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадащи крайни изводи
на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
На основание чл. 78, във
връзка с чл. 81 от ГПК въззивникът следва да заплати
на въззиваемата страна направените по делото разноски
пред настоящата инстанция в размер на 300.00
лева съобразно представения по чл. 80 от ГПК списък на разноските.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1740/04.05.2016г.,
постановено по гр. дело №8036/2015 г. по описа на ВРС, 41-ви състав.
ОСЪЖДА
И.М.П., с ЕГН **********
и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.Г., с ЕГН **********
и адрес *** сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща направени в
производството разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на осн. чл. 280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: