О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ................./........................ 2016 год. град Варна

Варненски окръжен съд, Наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на 02.08.2016 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНЧО САВОВ

ЧЛЕНОВЕ: Николай Петков

Неделина Маринова – младши съдия

като разгледа докладваното от младши съдия Маринова

ВЧНД № 987 по описа на ВОС за 2016 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е по реда на вр. чл. 270, ал. 4, вр. чл. 341, ал. 2 и чл. 345, ал. 1 НПК.

Същото е образувано по повод на частна жалба, подадена от подсъдимия Р.Р.Н., срещу протоколно Определение от 06.07.2016 г., постановено по НОХД № 3219/2016 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия от „Подписка” в „Задържане под стража”. В жалбата се съдържа искане за отмяна на взетата по отношение на жалбоподателя най-тежка мярка за неотклонение, доколкото неявяването му в съдебно заседение се дължи на нередовното му призоваване.

По делото е постъпило Писмо вх. № 21749/02.08.2016 г. от Затвор – Варна, ведно с приложено Медицинско направление на подсъдимия Р.Р.Н., съгласно което на 01.08.2016 г. същият е хоспитализиран в Инфекциозна клиника УМБАЛ „С.М.” с диагноза „Хепатитис виралис”.

По допустимостта на частната жалба:

Същата изхожда от процесуално легитимирано лице – подсъдимия Р.Р.Н.. По отношение на срока за нейното подаване, съдът намира същият за спазен. Действително обжалваното протоколно определение е постановено в открито съдебно заседание, проведено на 06.07.2016 г., като разпоредбата на чл. 342, ал. 1, пр. 1 НПК предвижда частната жалба срещу подлежащия на обжалване акт да се подава в седемдневен срок от постановяването му. Посоченият текст обаче визира случаите, когато процесуално легитимираната да обжалва страна в наказателното производство се е явила и е присъствала на проведеното открито съдебно заседание, или ако не присъства на него, то поне е била редовно уведомена за същото, и отсъствието й се дължи на неуважителни причини. В настоящия случай, видно от приложената по делото в цялост призовка до Р.Р.Н., както и от Протокол от проведеното на 06.07.2016 г. открито съдебно заседание по НОХД № 3219/2016 г., подсъдимият е бил нередовно призован за последното, като отсъствието му не се дължи на негово виновно поведение. Видно от Писмо вх. № 38176/20.07.2016 г. от Главна дирекция „Охрана” – София и от посоченото в самата частна жалба, Р.Р.Н. е задържан и приведен в ОЗ – Варна на 15.07.2016 г., като именно на тази дата той е узнал за постановеното изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение. Поради това, макар и в обжалваното определение първоинстанционният съд да е посочил, че същото подлежи на обжалване в седемдневен срок от датата на постановяването му, настоящият съдебен състав счита, че срокът за обжалването му е започнал да тече от момента на узнаване на неговото съдържание от подсъдимия, а именно – от 15.07.2016 г. Доколкото частната жалба е постъпила в Районен съд – Варна на 18.07.2016 г., то същата се явява подадена в срок, поради което и е процесуално допустима.

По същество на направеното искане за изменение на наложената на подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража” настоящият съдебен състав намира, че същото е основателно, поради следните съображения:

С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 14.06.2016 г. Р.Р.Н. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК и по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Подписка”. В проведеното на 06.07.2016 г. първо открито съдебно заседание по НОХД № 3219/2016 г. по описа на Районен съд - Варна подсъдимият, нередовно призован, не се явява. Първоинстанционният съд в обжалваното определение е приел, че доколкото повдигнатото на подсъдимия обвинение е за тежко умишлено престъпление, извършено при условията на опасен рецидив, и подсъдимият е променил своето „местоположение”, не може да бъде установен и редовно призован, то има нарушение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Подписка”, както и са налице предпоставките на чл. 66 НПК за изменение на последната в „Задържане под стража”. Настоящият съдебен състав счита, че този извод на съда се явява необоснован и неправилен.

Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 НПК предвижда, че мярката за неотклонение „Подписка” се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НПК неизпълнение на задълженията, свързани с наложената мярка за неотклонение, в частност на най-леката такава – „Подписка”, е налице, когато обвиняемият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това. Именно в такива случаи е налице основание взетата мярка да се замени с по-тежка по предвидения в НПК ред.

В настоящия случай не е налице нито една от предвидените в чл. 66, ал. 1 НПК предпоставки. На първо място, правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е нередовно призован за откритото съдебно заседание, проведено на 06.07.2016 г., като това обстоятелство се установява от върнатата в цялост и приложена по делото призовка до Р.Р.Н.. Неявяването му пред съда обаче не се дължи на неуважителни причини, а на липсата на осведоменост за датата и часа на провеждане на откритото съдебно заседание. Поради това, липсва първата алтернативно предвидена предпоставка за замяна на наложената мярка за неотклонение с по-тежка такава, а именно – обвиняемият да не се е явил пред съда без уважителни причини.

На следващо място, не е налице и втората възможна предпоставка на чл. 66, ал. 1 НПК, а именно – подсъдимият да е нарушил взетата по отношение на него мярка за неотклонение, като е променил местоживеенето си без да уведоми съда. Приложената по делото призовка до Р.Р.Н. съдържа отбелязване от призовкар, че лицето не е на адреса от известно време, а бащата е глухоням и отказва да приеме призовката. Настоящият съдебен състав счита, че същото е крайно недостатъчно, за да се обоснове извод за промяна на местоживеенето на подсъдимия. От една страна, в призовката не е отразено, че Р.Р.Н. е променил своя адрес, не живее на него или друго подобно обстоятелство, навеждащо на промяна на неговото местоживеене на различен от посочения от него и наличен по делото адрес. От друга страна, в призовката не се съдържа посочване на източника на направената от призовкаря констатация, че подсъдимият не е на адреса от известно време. С оглед на посоченото, че бащата на подсъдимия е глухоням, и липсата на данни по делото призовкарят С. Цонева да е тълковник или такъв да е присъствал при отразяване на отбелязването за адреса, то липсва основание да се приеме, че тази констатация е направена въз основа на надежден източник и отразява действителното фактическо състояние, свързано с местоживеенето на подсъдимия.

Изложените съображения обосновават извод за липсата на основание за изменение на взетата по отношение на Р.Р.Н. в хода на досъдебното производство мярка за неотклонение „Подписка” в „Задържане под стража”, поради което обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение от 06.07.2016 г., постановено в открито съдебно заседание по НОХД № 3219/2016 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Р.Р.Н., роден на *** ***, ЕГН ********** от „Подписка” в „Задържане под стража”.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.