Р Е Ш Е Н И Е

№ /22.07.2016 год.,гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ ЮНИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. СЛАВОВ

при секретаря А.И. и в присъствието на прокурора ……………….. като разгледа докладваното от съдията А. СЛАВОВ гр. дело № 1568 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Д.В.М., ЕГН:********** с адрес: *** чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Д.Б. *** и съд. адрес:*** Харитон 22 против С.Т.Ч.. ЕГН:**********, Б.Д.Ч., ЕГН ********** и Д.Б.Ч. тримата с адрес: ***, иск с правно основание: чл. 108 ЗС и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда - апартамент па втори етаж с площ от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със Заповед № 18-12300/25.09.2014 год. на Началник на СГКК-Варна, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 10135.5504.310 в град Варна, па административен адрес: ул.”А. Монев" /бивша улица Христо Манолов/ № 7. при граници: на същия етаж няма. под обекта : 10135.5504.310.1.1. над обекта: 10135.5504.310.1.3. Имота ищцата твърди, че го е придобила по наследство от своя баща В.И.М., б.ж. на гр. Варна, починал на 24.06.2011 год. Правото й на собственост върху имота на основание наследство е призната с Нотариален акт № 87, том XII. рег. 5000 дело № 2375 от 17.03.2014 год. на служба по вписванията гр.Варна. Сочи, че ответницата С.Ч. е дъщеря на втората съпруга на В.И.М., б.ж. на гр. Варна, починал на 24.06.2011 год. от друг брак. С.Ч. и Б.Ч. са съпрузи, а третият ответник – Д.Ч. е техен син. Излага, че приживе, през 2008 година, наследодателят на ищцата В.И.М., б.ж. на гр. Варна е допуснал тримата ответници да живеят в процесния апартамент. След неговата смърт на 24.06. 2011 год. е отпаднало и основанието по силата на което ответниците ползват процесния имот. Имало е разговори ответниците за закупят имота, но договор не е сключен, ответниците и в момента ползват имота. С исковата молба е заявен петитум, с който ищцата моли съда:

1. да признае за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда - апартамент на втори етаж с площ от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК. последно изменена със заповед 18-12300/25.09.2014г. на началник на СГКК-Варна, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 10135.5504.310 в град Варна. на административен адрес: ул.”А. Монев" /бивша улица Христо Манолов/ № 7, при граници: на същия етаж няма. под обекта : 10135.5504.310.1.1. над обекта: 10135.5504.310.1.3 и да осъди ответниците да предадат владението му.

2. да осъди всеки един от ответниците да й заплати сумата от 3066.67 лева или общо 9200 лева на основание чл.55. ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение, че е била лишена от правото да ползва собственият си имот - апартамент на втори етаж. с площ от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2 но кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със Заповед № 18-12300/25.09.2014г. на началник на СГКК-Варна разположен в страда № 1 в поземлен имот е идентификатор 10135.5504.310 в град Варна. на административен адрес: ул.”А. Монев"/бивша ул. Христо Манолов/. № 7. при граници: на същия етаж-няма, под обекта : 10135.5504.310.1.1 и над обекта: 10135.5504.310.1.3, находящ се в гр. Варна за периода от м.юли 2011 год. до завеждане на иска, ведно със законната лихва считано от датата на завеждането на исковата молба 22.04.2015 год. до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание ищцата се представлява от процесуален представител по пълномощие, които поддържа иска, претендира разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците по делото, чрез общия си процесуален представител по пълномощие са депозирали писмен отговор, с който оспорват иска. В отговора ответниците оспорват твърденията на ищцата, че:

- е собственик на процесния недвижим имот, представляващ апартамент на втория етаж от сграда, намираща се в гр. Варна, ул. „ А. Монев „ № 7, с площ от 121.30 кв.м с идентификатор № 10135.5504.310.1.2 по кадастралната карта на гр. Варна.

-приживе наследодателят на ищцата В.И.М., б.ж. на гр. Варна е допуснал тримата ответници да живеят в имота;

-след смъртта на наследодателя на ищцата ответницата Ч. е предложила да закупи жилището от ищцата.

-със смъртта на В.М. е отпаднало основанието за ответниците да ползват имота;

-оспорват въведеното твърдение, че ответникът Д.Б.Ч. да е ползвал имота през процесния период. Твърдят, че ответника е упражнявал професия като моряк и е пътувал през по- голямата част от периода, по време на връщането си и престоя си във Варна е пребивавал при баба си С.Б. Ч., на адрес ***. В отговора ответниците не спорят, че ищцата Д.В.М. е дъщеря на В.И.М., б.ж. на гр. Варна, починал на 24.06.2011 год. Не се спори и относно факта, че ответницата С.Ч. е дъщеря на П. Г.М., която е втора съпруга на В.И.М., б.ж. на гр. Варна, починал на 24.06.2011 год. Не спорят и относно факта, че ответникът Д.Б.Ч. е син на останалите двама ответници. Не оспорват, че ответниците С. И Б. Ч. владеят процесното жилище. Ответниците твърдят, че са собственици на процесния имот са собственици на процесното жилище по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Тези си права ответниците са предявили за установяване по съдебен ред по гр. дело № 1135/2014 г. по описа на ВОС, който към момента на подаване на отговора не е приключило. Отделно от това, ответницата С.Ч. противопоставя на ищцата право на собственост върху жилището, основаващо се на наследствено правоприемство от майка й П. Г.М., починала на 28.05.2001 год., придобила части от имота по силата на обстоятелството, че по време на изграждане на жилището е била в брачни отношения с В.М., собственик на идеални части от дворното място и на сградата, върху които жилището е било изградено чрез надстрояване. Ответниците твърдят, че процесното жилище е било изградено през 1996 г. - 1997 год. като надстрояване на съществуваща жилищна сграда по време на брака на П. Г.М. и В.И.М., сключен на 10.01.1990 год. Сочат, че независимо, че процесното жилище е надстроено върху жилищна сграда и земя, собственост на В.М., втората му съпруга е придобила собственост върху него в режим на СИО по силата на нормата на чл. 19 от СК /отм./, действащ към момента на придобИ.ето. След смъртта на П. М. СИО между нея и съпруга й В. М. е прекратена, като частта от жилището на починалата е наследена от него и отв. С.Ч. в равни дялове, или двамата са придобили по 1/4 ид.част от имота. Молят съда, да приеме, че отв. Ч. притежава 1/4 идеална част от процесното жилище. Твърдят, че жилището е построено при съвместен принос на двамата съпрузи В.М. и П. М. и въпреки, че е изградено върху съсобствен на В.М. и В. М., негов брат, недвижим имот, при равни квоти, е придобито от тях в изключителна собственост. Излагат, че съгласно техническия проект на сградата, като инвеститор на обект „жилищна сграда в парцел XVII- 914, кв. 79, по плана на 28 м.р. на гр. Варна" е посочен единствено съсобственикът В.М.. Предвидено е изграждане на пет жилища, като това на ниво 0 е съществуващо, като се надстрояват съществуващите сгради, всяка една еднолична собственост на двамата съсобственици. Обектите, с които се надстроява сградата на В.М., ще бъдат негова собственост, което е в съответствие с нормата на чл. 241, ал.З от ППЗТСУ. Към 1996 г. не е имало други съсобственици на дворното място, както и предвид изпълнените изисквания на чл. 58 от ЗТСУ /отм./ и процедурата по чл. 241- 244 от ППЗТСУ /отм./ собственик на надстроеното, сред което е процесното жилище, е лицето, за което обектът е предвиден по архитектурен проект, а именно В.М.. Доколкото изграждането на жилището е станало по време на брака на В.М. и наследодателката на отв. С.Ч.- П. М., при съвместен принос на двамата съпрузи, който се презюмира от закона, същото е придобито от двамата в СИО през 1997 г. Излагат, че приживе П. Г. М. е продала свое лично жилище, като средствата от неговата продажба са разходвани за изготвяне на предварителната документация, касаеща строителството, а друга част за СМР.

Сочат, че в случай, че правата на ответниците не бъдат зачетени изцяло или частично за 1/4 ид.част за ответницата Ст. Ч., в отговора е направено възражение за право на задържане на жилището на основание чл. 72. ал.З от ЗС, както и възражение за извършени подобрения в жилището и разноски за запазването му по чл. 72, ал.1 и 2 от ЗС. Ответниците твърдят, че имат качеството на владелци на имота и на това основание предявяват възражение за извършени от тях подобрения и разходи за запазване на вещта. Твърди се, че владението върху имота е установено от ответниците С. и Б. Ч. по силата на споразумение между тях и собственика на дворното място и титуляр на правото на строеж В.М., по силата на което вторият и трети етаж да бъдат изградени като надстройка на съществуващата в имота негова собствена къща на един етаж със сили и средства на ответниците. След тяхното изграждане те ги владеят като собствени с цел придобИ.ето им по давност. На това основание имотът е изграждан още от самото начало на строителния процес от ответниците като техен собствен , а в последствие от 1997 г. владян от тях като собственици. За тези уговорки на ответниците с В.М. са били известени, както съсобственика му на земята В. М., така и самата ищца, като и двамата никога до смъртта на В. М. не са се противопоставяли, нито на строежа, нито на владеенето на новопостроените два етажа от ответниците. В отговора се твърди, че са добросъвестни владелци, тъй като ответниците С. и Б. Ч. са изградили процесното жилище, както и довършителните работи в него със съгласието и не противопоставянето на собствениците му В.М. и П. М. и същите разполагат с правата по чл. 72 от ЗС във вр. с чл. 74, ал.2 от ЗС. Като добросъвестни владелци претендират да получат увеличената стойност на имота вследствие на подобренията, определена към датата на постановяване на съдебното решение, както и разходите за неговото запазване. В условия на евентуалност, в случай, че ответниците бъдат счетени за държатели на имота, то претендират да получат стойността на разходите, които са направили за изграждането, довършването и запазването на имота. В отговора се твърди, че жилището е изградено до груб строеж, а в последствие окончателно довършено и обзаведено от ответниците С. и Б. Ч.. За изграждане на жилището са извършили СМР /до груб строеж-конструкция, тухлена зидария, покрИ.е и водоотвеждане, довършителни работи, изграждане на ВиК и ел. инсталации, на външни комунални връзки / на обща стойност от 87 044 лева, а за неговото довършване и подобряване са осъществили следните СМР, а именно :

Тухлена зидария 120 мм. на вароцим. разтвор - изпълнено през 2003 год., 5.50 кв.м. на обща стойност 61.56 лева;

Вътрешна варова мазилка - изпълнено през 2003 год., 351 кв.м. на обща стойност 1607.72 лева;

Гипсова шпакловка по стени и тавани - изпълнено през 2003 год., 279 кв.м. на обща стойност 687.46 лева;

Пердашена циментна замазка 2.5 см. - изпълнено през 2003 год., 110 кв.м. на обща стойност 533.61 лева;

Доставка и монтаж на врата / таблена/ - изпълнено през 2003 год., 20.90 кв.м. на обща стойност 1858.37 лева;

Доставка и монтаж на двукатни прозорци - изпълнено през 2003 год., 15.50 кв.м. на обща стойност 1784.96 лева;

Остъкляване с 4 мм. стъкла върху дървени рамки - изпълнено през 2003 год., 31 кв.м. на обща стойност 463.01 лева;

Остъкляване с орнаментни стъкла върху дървени рамки - изпълнено през 2003 год., 2 кв.м. на обща стойност 43.62 лева;

Вътрешна ел. инсталация - изпълнено през 2003 год., 110 кв.м. на обща стойност 1870.18 лева;

Дъбов паркет - I качество, 18 мм. - изпълнено през 2012 год., 36 кв.м., на обща стойност 1380.61 лева;

Дюшеме от дъски 4.5 см. върху ст. бет. плоча - изпълнено през 2012 год., 32.60 кв.м., на обща стойност 1070.85 лева;

Настилка от теракотни плочи на лепило при рем. - изпълнено през 2012 год., 29 кв.м., на обща стойност 957.89 лева;

РУС первази - изпълнено през 2012 год., 62 л.м., на обща стойност 293.53 лева;

Доставка и монтаж на преходни А1 лайсни - изпълнено през 2012год., 6.50 л.м. на обща стойност 46.80 лева;

Фаянсова облицовка с лепило по стени на фуга 2мм. - рем. - изпълнено през 2012 год., 36 кв.м. на обща стойност 1389.25 лева;

Доставка и монтаж на фаянсови фризове - изпълнено през 2012 год., 6.50 л.м. на обща стойност 65.33 лева;

Окачен таван - изпълнено през 2012 год., 19 кв.м. на обща стойност 363.91 лева;

Грундиране на стари стени с латексов грунд - изпълнено през 2012 год., 286 кв.м. на обща стойност 716.03 лева;

Боядисване двукратно с латекс при ремонти - изпълнено през 2012 год., 286 кв.м. на обща стойност 1302.44 лева;

Нанасяне на трети пласт латекс върху стари стени - изпълнено през 2012 год., 286 кв.м. на обща стойност 381.30 лева;

Грундиране по дървени повърхности - изпълнено през 2012 год., 184 кв.м. на обща стойност 265.14 лева;

Лакиране на дървени повърхности - изпълнено през 2012 год., 115 кв.м., на обща стойност 210.75 лева;

Лакиране на дюшемета и паркети еднократно - изпълнено през 2012 год., 69 кв.м., на обща стойност 141.33 лева;

Лепене на тапети с дълбок релеф по шпакловани стени - изпълнено през 2012 год., 6.75 кв. м. на обща стойност 195.74 лева;

Ремонт вътрешна ВиК инсталация / разпределителна мрежа / - изпълнено през 2012 год., 110 кв.м., на обща стойност 1340.78 лева;

Тоалетна мивка среден формат - изпълнено през 2012 год., 2 бр. на обща стойност 159.71 лева;

Полупорцеланова конзола за мивка стенна - изпълнено през 2012 год., 1 бр. на стойност 41.25 лева;

Кухненска мивка от алпака / еднокоритна върху СКШ / - изпълнено през 2012 год., 1 бр. стойност 101.55 лева;

Тоалетна седалка полупорцеланова с ниско пром. казанче - изпълнено през 2012 год., 1 бр. на стойност 215.79 лева;

Смесителна батерия за мивка /седяща / - изпълнено през 2012 год., 3 бр. на обща стойност 188.77 лева;

Вана душ батерия / телефон / - изпълнено през 2012 год., 1 бр. на стойност 105.59 лева;

Електрически бойлер / 80л. / - изпълнено през 2012 год., 1 бр. на стойност 311.03 лева;

Доставка и монтаж на вентилатори - изпълнено през 2012 год., 2 бр. на обща стойност 64 лева;

Доставка и монтаж на аксесоари за тоалетни възли - изпълнено през 2012 год., 1 комплект на стойност 85. 00 лева;

Монтаж на осветително тяло тип "луна" - изпълнено през 2012 год., 20 бр. на обща стойност 427.44 лева;

Доставка и монтаж на осветителни тела - изпълнено през 2012 год., 4 бр. на обща стойност 143.23 лева;

Доставка и монтаж на котел - изпълнено през 2012 год., 1 бр. на стойност 1800 лева;

Отоплителни тела и инсталация - изпълнено през 2012 год., 110 бр. на обща стойност 3385.18 лева;

Доставка и монтаж на кухненско обзавеждане - изпълнено през 2012 год., 1 комплект на стойност 2200 лева.

Подобренията в имота, представляващи довършителни работи в имота претендират на обща стойност от 28 260.72 лева. Увеличената стойност на процесното жилище в резултат на всички извършени СМР по неговото изграждане и довършване е в размер на 161 425 лева. Молят съда при уважаване на иска по чл.108 от ЗС до заплащане на посочената увеличена стойност на процесното жилище от ищцата ответниците да им признае право на задържане на основание чл. 72, ал.З от ЗС до заплащане на увеличената му стойност в размер на 161 425 лева от ищцата Д. В. М., на което основание поддържат възражение за направените подобрения.

По иска с правно основание чл. 55. ал.1 от ЗЗД :

В отговора ответниците оспорват иска като неоснователен. Твърди се, че основателността на иска е обусловена от изхода на делото по иска по чл.108 от ЗС.

В случай, че искът по чл. 108 от ЗС бъде отхвърлен изцяло, искът за присъждане на обезщетение за ползата, от която ищцата била лишена вследствие невъзможността да ползва имота, също следва да бъде отхвърлен.

В случай, че бъдат признати претендираните от ответницата С.Ч. права върху ¼ ид.част от процесното жилище, претенцията по отношение на нея за посочения период е изцяло неоснователна, доколкото липсва писмена покана от ищцата, в качеството й на съсобственик на имота по реда на чл. 31, ал.2 от ЗС. По отношение на ответника Д.Ч. се твърди, че не дължи претендираното обезщетение, поради това, че не е ползвал имота през процесния период. В отговора се оспорва претенцията по размер, като се твърди, че същата е завишена, с оглед несъвпадането й с размера на пазарния наем за имота за процесния период.

Молят съда да:

-да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като неоснователен.

-при условията на евентуалност, в случай че съдът уважи иска по чл. 108 от ЗС, Молят съда на основание чл. 72, ал.З от ЗС да уважи възражението на ответниците и признаете правото им да задържат имота до заплащане от страна на ищцата на сумата от 161 425 лева, представляваща увеличената му стойност в резултат на извършените от тях подобрения и разходи за неговото запазване.

-да отхвърли исковата претенция по смисъла на чл.55 от ЗЗД.

Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК на основание чл. 211 от ГПК ответниците С.Т.Ч. и Б.Д.Ч. са предявели насрещен иск против Д.В.М. за сумата от 113 104 лева и правно основание чл.59 от ЗЗД.

Искът е предявен в условията на евентуалност, ако съдът не уважи възражението им за задържането му до заплащане от страна на ищцата на стойността, с която се е увеличила цената на жилището, а приеме, че ищците по насрещния иск имат качеството на държатели на процесното жилище. Ищците па насрещния иск твърдят, че жилището предмет на иска по чл.108 от ЗС е изградено до груб строеж и в последствие окончателно довършено от тях. За изграждане на жилището са извършили СМР /до груб строеж - конструкция, тухлена зидария, покрИ.е и водоотвеждане, довършителни работи, изграждане на ВиК и ел. инсталации, на външни комунални връзки/ на обща стойност от 87 044 лева.

За неговото довършване и запазване са осъществили следните СМР, а именно :

Тухлена зидария 120 мм. на вароциментов разтвор - изпълнена през 2003 год., 5.50 кв.м. на обща стойност 61.56 лева;

Вътрешна варова мазилка - изпълнено през 2003 год., 351 кв.м. на обща стойност 1607.72 лева;

Гипсова шпакловка по стени и тавани - изпълнено през 2003 год., 279 кв.м. на обща стойност 687.46 лева;

Пердашена циментна замазка 2.5 см. - изпълнено през 2003 год., 110 кв.м. на обща стойност 533.61 лева;

Доставка и монтаж на врата / таблена/ - изпълнено през 2003 год., 20.90 кв.м. на обща стойност 1858.37 лева;

Доставка и монтаж на двукатни прозорци - изпълнено през 2003 год., 15.50 кв.м. на обща стойност 1784.96 лева;

Остъкляване с 4 мм. стъкла върху дървени рамки - изпълнено през 2003 год., 31 кв.м. на обща стойност 463.01 лева;

Остъкляване с орнаментни стъкла върху дървени рамки - изпълнено през 2003 год., 2 кв.м. на обща стойност 43.62 лева;

Вътрешна ел. инсталация - изпълнено през 2003 год., 110 кв.м. на обща стойност 1870.18 лева;

Дъбов паркет - I качество, 18 мм. - изпълнено през 2012 год., 36 кв.м., на обща стойност 1380.61 лева;

Дюшеме от дъски 4.5 см. върху ст. бет. плоча - изпълнено през 2012 год., 32.60 кв.м., на обща стойност 1070.85 лева;

Настилка от теракотни плочи на лепило при рем. - изпълнено през 2012 год., 29 кв.м., на обща стойност 957.89 лева;

РУС первази - изпълнено през 2012 год., 62 л.м., на обща стойност 293.53 лева;

Доставка и монтаж на преходни А1 лайсни - изпълнено през 2012год., 6.50 л.м. на обща стойност 46.80 лева;

Фаянсова облицовка с лепило по стени на фуга 2мм. - рем. - изпълнено през 2012 год., 36 кв.м. на обща стойност 1389.25 лева;

Доставка и монтаж на фаянсови фризове - изпълнено през 2012 год., 6.50 л.м. на обща стойност 65.33 лева;

Окачен таван - изпълнено през 2012 год., 19 кв.м. на обща стойност 363.91 лева;

Грундиране на стари стени с латексов грунд - изпълнено през 2012 год., 286 кв.м. на обща стойност 716.03 лева;

Боядисване двукратно с латекс при ремонти - изпълнено през 2012 год., 286 кв.м. на обща стойност 1302.44 лева;

Нанасяне на трети пласт латекс върху стари стени - изпълнено през 2012 год., 286 кв.м. на обща стойност 381.30 лева;

Грундиране по дървени повърхности - изпълнено през 2012 год., 184 кв.м. на обща стойност 265.14 лева;

Лакиране на дървени повърхности - изпълнено през 2012 год., 115 кв.м., на обща стойност 210.75 лева;

Лакиране на дюшемета и паркети еднократно - изпълнено през 2012 год., 69 кв.м., на обща стойност 141.33 лева;

Лепене на тапети с дълбок релеф по шпакловани стени - изпълнено през 2012 год., 6.75 кв. м. на обща стойност 195.74 лева;

Ремонт вътрешна ВиК инсталация / разпределителна мрежа / - изпълнено през 2012 год., 110 кв.м., на обща стойност 1340.78 лева;

Тоалетна мивка среден формат - изпълнено през 2012 год., 2 бр. на обща стойност 159.71 лева;

Полупорцеланова конзола за мивка стенна - изпълнено през 2012 год., 1 бр. на стойност 41.25 лева;

Кухненска мивка от алпака / еднокоритна върху СКШ / - изпълнено през 2012 год., 1 бр. стойност 101.55 лева;

Тоалетна седалка полупорцеланова с ниско пром. казанче - изпълнено през 2012 год., 1 бр. на стойност 215.79 лева;

Смесител на батерия за мивка /седяща / - изпълнено през 2012 год., 3 бр. на обща стойност 188.77 лева;

Вана душ батерия / телефон / - изпълнено през 2012 год., 1 бр. на стойност 105.59 лева;

Електрически бойлер / 80л. / - изпълнено през 2012 год., 1 бр. на стойност 311.03 лева;

Доставка и монтаж на вентилатори - изпълнено през 2012 год., 2 бр. на обща стойност 64 лева;

Доставка и монтаж на аксесоари за тоалетни възли - изпълнено през 2012 год., 1 комплект на стойност 85. 00 лева;

Монтаж на осветително тяло тип "луна" - изпълнено през 2012 год., 20 бр. на обща стойност 427.44 лева;

Доставка и монтаж на осветителни тела - изпълнено през 2012 год., 4 бр. на обща стойност 143.23 лева;

Доставка и монтаж на котел - изпълнено през 2012 год., 1 бр. на стойност 1800 лева;

Отоплителни тела и инсталация - изпълнено през 2012 год., 110 бр. на обща стойност 3385. 18 лева;

Всички разноски за извършване на посочените СМР са на обща стойност от 113 104 лева, с които ищцата по иск с правно основание чл.108 от ЗС се обогатила при уважаване му. Претендират и законната лихва върху сумата от 113 104 лева, от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното й изплащане.

С насрещната искова молба при условията на евентуалност е заявен следния петитум: Молят съда да осъди Д.В.М. да им заплати сумата от 113 104 лева, представляваща стойността на разходите, извършени от тях по изграждане и довършване на жилището, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска, до окончателното им изплащане. Претендират разноски.

В съдебно заседание ответниците се представляват от процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора моли съда да отхвърли исковете.

В срока даден от съда по смисъла на чл.131 от ГПК ищцата по главния иск и ответница по насрещния е депозирала отговор.

В отговора ответника по насрещния иск оспорва твърдението на ищците, че процесното жилище, представляващо апартамент на втори жилищен етаж от триетажна жилищна сграда е изградено с техни средства за материали и труд. Твърди, че в дворното място на ул. А. Монев № 7, първоначално е имало две едноетажни жилища , разположени на калкан, едното собствено на В.М., а другото - собствено на неговия брат В. М.. През 1996г. на името на В.М. е одобрен общ проект за надстройка на така построените на калкан едноетажни жилища при условията на чл. 58, ал.1 от ЗТСУ/отм./, като е предвидено надстрояване на съществуващите едноетажни сгради с пет броя жилища общо за двамата братя. Само единият от братята - наследодателят на ответницата по насрещния иск е осъществил надстрояването. Другият брат не е изградил, предвидените за него в одобрения проект обекти. В резултат на това наследодателя на ответницата е станал единствен собственик на новоизградените жилища с идентификатори 10135.5504.310.1.2 на втори жилищен етаж - процесния имот и идентификатор 10135.5504.310.1.3 на трети жилищен етаж, който не е предмет на настоящия спор. Вложените материали и труд за осъществената надстройка са заплатени от наследодателя на ответницата. Ответницата оспорва въведеното твърдението на ищците по насрещния иск, че в периода от изграждане на жилище с идентификатори 10135.5504.310.1.2 са владелци, респективно държатели на процесния имот. В периода от изграждането му на степен груб строеж в края на деветдесетте години до 2008 год. ищците по насрещния иск не са осъществявали фактическа власт върху процесния имот. През 2008г. те са били допуснати да обитават процесния имот от наследодателят на ответницата поради факта, че С.Ч. е дъщеря на втората съпруга на В.М. и всички заедно са живели в едно домакинство дълго време в жилище разположено на първия етаж от триетажната сграда, в която се намира и процесния имот и втората причина с оглед преклонната й възраст и здравословно състояние на майката на В.М. да бъде преместена от постройката до триетажната къща, която е обитавала до този момент на първия етаж, който се е ползвал от Ч. и В.М. съвместно. В отговора се твърди, че Решение по гр.д. № 1135/14г. по описа на ВОС е влязло в законна сила и с него е установено в отношенията между Ч. от една страна и М. от друга, че С.Ч. и Б.Ч. нямат качеството на владелци на процесния имот с идентификатор 10135.5504.310.1.2 в периода от 1997 год. до 2008 год., както и че до 2007 г. процесния имот е бил необитаем, бил е на груб строеж и едва след извършване на довършителните работи, ищците по насрещния иск са били допуснати в имота от наследодателя на ответницата В.М.. В отговора се твърди, че дори и да се докаже, че ищците по насрещния иск са вложили техни средства и труд в изграждането на процесното жилище до груб строеж, претенцията им е погасена по давност, като това вземане е изискуемо от момента на извършването на СМР-тата довели до изграждането на втория етаж. В отговора се оспорва и обстоятелството,че ищците по насрещния иск са вложили сумата от 26 060 лева за довършване на самостоятелен обект с идентификатор 10135.5504.310.1.2 .Довършителните работи - замазки, мазилки, поставяне на фаянс и теракот и остъкляване са извършени от наследодателя на ответницата В.И.М., б.ж. на гр. Варна, починал на 24.06.2011 год. СМР-та по т.1, т.2,т.3,т.4,т.5,т.6,т.7,т.8 и т.9 не са извършвани от ищците по насрещния иск. В тази насока се оспорва и посочения период на извършването им. За СМР-та от т. 10 до т. 38, се твърди, че не са извършени, но ако са извършени то е са били в чужд имот, без знанието и съгласието на ответницата. Когато ищците са били допуснати в имота през 2008 год. от В.М. в хипотезата на заем за послужване, имота е бил в състояние в което е бил годен за използване според предназначението си - жилище с изградени ВиК и ел инсталации, с оборудвани мокри помещения с вътрешна и външна дограма. Изброените от т.10 до т.38 СМР представляват ремонтни дейности свързани с ежедневното ползване на вещта, които по правило са в тежест на този, който си служи с вещта. Вещите описани от т. 29 до т. 38 по естеството си са движими вещи, които не са трайно прикрепени към недвижимия имот и могат да бъдат демонтирани без да се наруши целостта му. Сочи, че е неоснователно е искането за признаване на право на задържане на имота. Моли съда да остави без уважение претенциите по насрещния иск като неоснователни.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се за доказване следните обстоятелства: Ответницата С.Ч. е дъщеря на П. Г.М., втора съпруга на В.И.М., б.ж. на гр. Варна, починал на 24.06.2011г.; Ищцата Д.В.М. е дъщеря на В.И.М., б.ж. на гр. Варна, починал на 24.06.2011г.; Ответникът Д.Б. е син на ответниците С. и Б. Ч.; П.Г.М.,***, починала на 28.05.2001г., за което е съставен Акт за смърт № V-106/28.05.2001г., е съпруга на В.И.М. с ЕГН ********** по Акт за брак № 56, сключен на 10.01.1990 г. в гр. Варна; Ответниците С. и Б. Ч. упражняват и към момента фактическата власт върху процесния имот.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че дворното място/понастоящем съставляващо имот с идентификатор 10135.5504.310 по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г./, в което са изградени процесните имоти-втори и трети жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, е било собственост на И. М. И.ов, придобито по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД с решение, постановено по гр.д.№131/61г. по описа на ВНС. С договор, обективиран в н.а.№188/75г., същият е дарил на синовете си В.И.М. и В. И.ов М. по 160 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ по скица 645 кв.м., а по н.а. 490 кв.м. Впоследствие дворното място е застроено с няколко сгради, вкл. и с две едноетажни жилищни сгради, свързано застрояване. Извършена е съдебна делба между съсобствениците по гр.д.№198/88г. по описа на ВРС, след която В.М. се легитимира като собственик на едната от калкано разположените едноетажни жилищни сгради и на ид.ч. от дворното място и съответно В. М. като собственик на другата едноетажна жилищна сграда и ид.ч. от дворното място. Установява се и, че на 10.01.1990г. В.М. е сключил брак /втори пореден за него/ с П. Г.М. /майка на ответницата/, продължил до смъртта й на 28.05.2001г. Не е спорно между страните и, че ответницата е живяла в едно домакинство с майка си и втория й съпруг, както и, че след като е сключила брак с другия ответник и последният е заживял в общо домакинство с тях. Не е спорно и, че след втория брак на баща й В.М. ищцата Д.М. не е живяла в едно домакинство с него.

Представен е технически проект за обект „жилищна сграда на В. Ива- нов М. в парцел ХVІІ-914, кв.79 по плана на 28 м.р. на гр.Варна” част ”Архитектура” и част „Конструкции” с посочен инвеститор В.И.М..Част „Архитектура”, представена за одобряване на 01.04.1996г., е одобрена от н-к отдел „Архитектура и Благоустройство” при район „Аспарухово”, Община Варна. Съгласно обяснителната записка към проекта, същият е изготвен въз основа на издадена виза за проектиране и е съобразен с одобрен идеен проект, като в работна фаза се разработва само тази част от сградата, която реално ще се строи. Предвидено е изграждането на пет жилища, като това на ниво 0,00 е съществуващо, съответно се надстрояват съществуващите сгради.

Представен е констативен нотариален акт за собственост по наследяване на Д.В.М. на процесната сграда.

Представена е скица № 150/04.01.2013г. с отразени собственици на жилищната сграда с равни 1/3 ид.ч. – В.И.М., В. И.ов М. и И. М. И.ов. И. М. И.ов е бащата на В.И.М. и В. И. М., който е починал на 21.07.1990г. /л. 247/

Представени са множество доказателства за закупуване на строителни материали и движими вещи за обзавеждане на процесния имот, като на различните документи като получатели са посочени В.М., Б.Ч. и/или ЕТ „Пепина – 90“ – П. Г..

Представени са трудови книжки на В.М., от които е видно че по време на строителството е работил като шофьор със записана месечна заплата около 200-300лв.

Представена е справка за осигурителен доход на В.М., от която е видно, че за периода 1998г.-2011г. той е бил средно около 300-1000лв.

Представена е справка за осигурителен доход на Б.Ч., от която е видно, че за периода 2011г.-2013г., той е бил средно около 100-500лв.
Представена е справка за осигурителен доход на С.Ч., от която е видно, че за периода 1998г.-2016г. той е бил средно около 100-500лв.

Представено е удостоверение от НОИ, от което е видно, че за периода 01.02.2013г.-01.05.2016г. С.Ч. е получавала пенсия около 120-170лв.

Представено е удостоверение от ОД на МВР, че на В.М. са били регистрирани четири автомобила с дати на вписване от 1989 -2003г.

Представени са извадки на сметки от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с титуляр Б.Ч., от които е видно, че са постъпвали средства за периода 09.09.2005г.-26.05.2014г.

С определение от 24.02.2016г. съдът е приел направено изменение на размера на насрещния иск на ответниците за заплащане на подобрения по чл. 59 ЗЗД, като същия да се счита предявен за сумата от 67 972.50лв. /л.141/

С определение от 27.04.2016г. съдът е приел направено изменение на размера на иска на ищеца за заплащане на обезщетение за ползване по чл. 59 ЗЗД, като същия да се счита предявен за сумата от 14 313.82лв. /л.331/

Допусната е ССЕ със задача: Какъв е бил размерът на пазарния месечен наем на процесния имот за периода 07.2011 - 04.2015г., който вещото лице е определило на 311.17лв. Общият размер на дължимия наем за процесния имот за претендирания период вещото лице е определило на 14 313.82лв. /л.168-170/

Допусната е допълнителна ССЕ със задача: Какъв е бил размерът на пазарния месечен наем на процесния имот когато е необзаведен, като вещото лице е определило наема в размер на 220.69лв. Общият размер на дължимия наем за процесния имот при липса на обзавеждане за претендирания период вещото лице е определило на 10 151.74лв. /л. 278-280/

Допусната е СТЕ да даде отговор на въпросите относно стойността на извършените СМР по изграждане на процесния имот към датата на тяхното извършване и към датата на постановяване на съдебното решение, както и с каква сума се е увеличила стойността на имота и коя част от подобренията са необходими разноски. В заключението си вещото лице е посочило, че:
Общата стойност на подобренията към датата на тяхното извършване е 72 410лв., а към датата на съдебното решение 63 050лв. Увеличената стойност на имота към датата на извършването на подобренията е 18 754лв., а към датата на съдебното решение 17 253лв. Вещото лице е дало становище, че за 1 кв.м. изработка на зидария са необходими 52 бр. тухли единички или 16 бр. тухли четворки. /л.171-197/

Допусната е допълнителна СТЕ със задача да се даде заключение относно пазарната стойност на процесния имот, както и да бъде извършено замерване относно боядисване с латексова боя и грундиране. Вещото лице е дало следното заключение: Пазарната стойност и увеличената стойност на процесния имот вследствие на подобренията е 105 110лв. Стойността на извършените СМР по изграждането му към датата на тяхното извършване е 72 700лв. Стойността на подобренията към датата на съдебното решение е 63 310лв. Стойността на имота без подобренията е 41 800лв. /л. 289-302/

Допусната е повторна СТЕ, вещото лице по която е изготвило заключение и е приело, че към 29.06.2016г. пазарната стойност на процесния имот е в размер на 92 564лв. /л.389-396/

Допусната е СГЕ за установяване авторството на подписите положени под Разрешително № 101/08.04.1996 г. за строеж на водопроводно отклонение за имот жилищна сграда на ул. „Ат. Монев“ 7; фактура 25866/11.09.1995 г. за съгласуване виза за ВиК; Договор за проучване и проектиране № 5-0230-2/4/1995 г. със страни В.М. и Териториална проектантска организация – Варна за жилищна сграда в парцел ХVІІ 914; Акт № 5-0230-2/4 за заплащане на завършени проучвателни и проектни работи от 05.09.1995 г.; Протокол № 32/13.02.1996 г. с инвеститор В.М. и изпълнител С.Я.П. за външно ел. захранване на надстройка от два апартамента на ул. „Ат. Монев“ 7. Вещото лице е изготвило заключение със становище, че всички подписи по документите са положени от П. Г.М. /л. 281-288/.

Допусната е допълнителна СГЕ за установяване авторството на подписите положени под останалите документи, цитирани в молбата на ответниците на л. 251 от делото. Вещото лице е изготвило заключение със становище, че всички подписи по документите са положени от П. Г.М. /л. 361-365/.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

Свидетелят А.К. Ч. /чичо на ответника Б.Ч./, заявява, че Б. и С. са сключили брак и са заживели при майката на С. ***. Майката на С. се е казвала П. и живеела с мъж на име В. в едно жилище до смъртта на П. през 2001г. Знае къде е къщата защото е отраснал там и е съсед. Знаят се с В. от деца. Къщата е имала две стаи, кухня и е била на един етаж и покрив. Познава В. много преди да се ожени Б. за С.. Когато В. започнал да живее с майката на С., С. била малка. Заедно с майка й са я отгледали. Отношенията им са били прекрасни и са живеели много добре. След като Б. и С. са се оженили са нямали къде да живеят и са решили около 1995г.-1996г. да построят друг етаж върху тази съществуваща къща, да премахнат покрива, да увеличат плочата, да сложат укрепителни подпори и започнат да надстрояват. Документално П. /П./ - майката на С. се е занимавала със строителството, защото нейна била идеята за строенето. В. и П. са решили да преотстъпят плочата над съществуващата къща да си построят Б. и С. жилище, което са го споделяли с него много пъти. П. е имала апартамент, който е продала и с част от парите са започнали да купуват материали и започнало строителството. След това е ходил да работи в Германия и е вземал Б. три пъти с него. Там са работили и с парите, които са изкарали Б. е купувал материали и са строили. Ходили са за по три месеца и каквото заработили, като се върнели са се купували материали и на етапи се е строяло. Б. е финансирал, строил и е наела майстор. Мисли, че се е казвал С. като по него време се е строяло повечето на приятелски начала. Като е имало много работа, материали да се карат, плочи да се леят, са се събирали 10-20 души. Казва, че е имал седем братя. Всички с деца. Всички племенници са идвали там да работят на братовчед си Б. и приятели на Б. са идвали и така се изграждала къщата. Присъствал е на разговори между В., Б., С.. Ходили са много често на гости у тях. С. и Б. са строили, а В. е помагал, за което е нямал нищо против. В. е знаел, че те строят за тях си собствено жилище и те ще бъдат собственици. В. не е участвал със средства. Той е участвал със съвети като баща и когато е бил свободен им е помагал. В. е бил майстор мазач. Никога не е ставало дума, че В. строи за себе си. Винаги се е говорило и се знаели от всички, които са помагали, че това жилище е на Б.. Събирали са се заедно. Брат му на В. - К. и жена му В. живеят в един двор, в различни сгради. Сградите са залепени една за друга. Те са идвали и по време на строежа. В чудесни отношения са били братята В. и К.. К. и В. са помагали в строежа. На Б. са помагали. Строежът е вървял на етапи. През 1995 г. са започнали да се изготвят документите, през 1996 г. е започнал строежа. През 1998 г. мисли, че се покрило и след това първо трябвало да се остъкли етажа. Били са купили материали. Тогава нямало ПВЦ дограма, всичко се правело от дърво. Дървото трябвало да изсъхне, една година може би и след това майстор да направи дограмата. Може би е отнело още една или две години. Като се затворила къщата, започнали вътрешните работи - инсталации мазилки. Ел. инсталацията я направил С.. Другите довършителни работи направил Б.. Той е строител. Влезли да живеят малко по-късно, мисли че през 2003 г. Забавили се, защото много бавно ставало поради липсата на достатъчно средства. Искали всичко да бъде много добре направено. Доколкото знае семейството на брат му, наплатили дела от къщата на сина си, на Б. и тези пари влезли в строежа. Б. работил с него в Германия. Мисли, че през 1995 г., 1996 г. и 1998 г. е бил там. Неофициално са им плащали. Имал приятели, с които се запознал 1989 г. във Варна. Станали близки. Те му идвали всяка година на гости. През 1995 г. била силна безработицата. Нямало е работа в България и приятелите му от Германия са предложили, ако иска да отиде да работи малко при тях в Германия. На черно и работили по 3 месеца, защото тогава било със визи и визите били по 3 месеца. Плащали са им на ръка. Мисли, че тогава имали право да внасят по 5 хил.марки. Б. така ги пренасял. Не е присъствал на освещаване на жилището. Знае за освещаването, но е отсъствал от Варна. Д. не я познава. Изобщо не е знаел, че В. е имал друго семейство и е имал дъщеря. Впоследствие, след като беше се построила къщата е идвала дъщеря му и я е виждал тогава един път. Но дотогава не е знаел че има дъщеря. Някъде 2000 г. научил за нея. Тогава е била малко дете, но с нея не е разговарял никога и не я познавал. Само по физиономия. Посещавал е семейството в къщата на В. често, за рождени дни и за именни дни. Когато трябвало да пътува за Германия също са ходили там. Когато от Германия са му идвали гости, тези за които говори че е работил за тях, идвали да видят, защото знаели че Б. ще строи, идвали да видят на какъв етап е строежа, какво е построил. Той е съдействал на Б. да работи в Германия при негови приятели. Участвал е лично в строежа, имал даже снимки където зида. Не е ставало въпрос, че В. иска да построи нещо за дъщеря си там. Никога не е чувал. Знае, че се строи върху къщата на В.. Говорил е с Б. когато започнало изграждането на къщата. Питал е Б. дали има документи. Той му е казвал, че няма никакъв проблем, че за В. те са като негови деца и няма проблем за собствеността. Казал му е, че който плаща, той казваше какво ще се прави – Б.. Когато е бил с Б. в Германия сигурно се е работило на строежа, но не е сигурен, защото бил заедно с него. Може да са се купували материали тогава. Нямал спомен. Преди освещението са влезли да живеят и са направили освещение. Б. много време се е занимавал с плочки, с бани, с парно, котли, радиатори. Когато са влезли да живеят мисли, че имало плочки. Стените били измазани, някои мисли че с тапети са били облепени. В. починал през 2010 г., или нещо такова. Преди 5 години. Знае, че Д. е ходила на освещаването. Присъствала е там. Неговите племенници са били там. От С. от Б. знае и от т племенниците, защото всички живеят в Аспарухово и се виждат всеки ден и си приказват и споделят. Една част от парите от продажбата на апартамента на П. са били влагани в Югоагент. По-голямата част от тези пари е дадена за купуване на материали, за правене на план, за бетон. Друга част са били вложени в Югоагент. В началото получавали лихви от там. Той живее в Аспарухово, близо да В. от 1959 г. Живее на около 200 м отстоене един от друг с В.. Знаел, че П. му е втора съпруга. Научил, че В. освен първа съпруга има дете, това научил впоследствие, много късно, някъде през 2000 г. Не знаел къде е живял В. през периода в който е бил женен за първата си съпруга. Нямал спомен и не знае В. до съжителството си с П. да е живял на друго място освен на ул. „А. Монев“. Във всички разговори, когато са се събирали и се е говорило, се знаели от всички, от 50 човека и повече, че това нещо го строи Б.. Б. си купил тухли за строежа. Купил си толкова колкото трябват за една къща. В. мисля, че карал някаква служебна кола, возел някого. Не може да каже точно кога. След това знае, че нямал работа и когато продали апартамента купили камион и мисли, че В. работил към Горското, носил дърва и този камион служел за пренасяне на материали за къщата. Присъствал е на вечеря през 1995 г. - 1996 г. в къщата на В.. Два пъти са били на гости с немското семейство, когато са идвали те при него на гости, и са ходили да видят какво са построили. В. също е присъствала. В. много добре знаела, че с Б. са ходили в Германия. Тя лично ги е изпращала, когато тръгвали с багажа и ги е посрещала. Те били в прекрасни отношения. Мисли, че на първата вечеря В. е присъствала. На тази среща се говорело за строежа. Говорело се, че Б. ще строи. Той затова тръгнал да работи в Германия.

Свидетелят С. Д. С., заявява, че е строител по професия. Познавал Б. и С. от строежа, които стрели, за да живеят там. Строежът започнал след 1996 г. 1997 г., там някъде. Б. и В. дошли у тях и му казали, че искат да строят, за да могат да живеят там и след това заедно започнали да събарят старата къща, тавана. От самото начало участвал в строителството, до покрива. Имало един период, около 7-10 дни когато отсъствал. В двора имало къща с една кухня и две-три стаи. Съборили покрива. Забили колони за уширяване на сградата от страната на двора и да избягат от дъждове и след това тогава да събарят покрива. Когато го дигнали на нивото на първи етаж, съборили покрива, направили кофраж вътре в стаите и залели плочата. Много хора идвали да помагат, приятели имало доста на Б., който също участвал. На него само Б. му е плащал. В. и той помагал като работил. Те били изкарали план и по плана работил и само им казвал какво да правят и те покрай него го правели. Знае, че това се строяло за Б. и за жена му Т., да живеят там. Покривът сложил, мисли че на втората или третата година. Те се забавили, защото Б. ходил в Германия да работи, за пари. Не вървяло едно след друго, да я почнели и да я свършат наведнъж. С прекъсвания било. Мисли, че заради парите. Той казвал кога ще отиде на строежа, защото бил зает и на друго място. Веднъж изчакал по-късно да се върне от Германия и да му плати. Затова мисли, че заради парите се бавел строежът. В. помагал на децата си, защото за Б. се правило всичко. Братът на В. живеел там и от време на време идвал да помага. Мисли, че тогава работил, не може да си спомни точно. Жена му е в залата /свидетелят посочва жената в залата/. Частично и тя е помагала. Каквото имало за работа, това правела. Била е там, но не постоянно. Всички знаели, че помагат на Б.. Той останал с впечатлението, че само за Б. се прави това нещо. На освещаване на апартамента е присъствал. Това било по-късно, поне 6-7 години след като го покрили. Били са хора, които са работили там, приятели. В. също е бил. П. е била починала. Б. организирал освещаването. Те отишли в тяхното жилище – на втория етаж, в кухнята с трапезарията. Когато строили често сядали да се почерпят. Почерпката организирали Б. и В.. Заедно сядали вечер. Отношенията между С. и Б. с В. били добри тогава. Дъщерята на В. - Д. я видял на освещаването. За първи път тогава я видял, дори запитал някои от хората: „кои са тези хора?“ Тя била с мъжа си Тогава му казали, че е на В. дъщерята. Не обърнал внимание дали тя носила подарък. И той забравил какво е дал. Двадесет години минали. От освещаването не е ходил в апартамента. Мисли, че един път е бил, но само бегло. Имало закупени тухли в двора предварително. След това си спомня, че В. с камиона ходел в тяхното село ли и носил дървен материал. Виждал е когато Б. го няма, когато трябва да купува нещо В. е давал пари. Б. давал пари на В., когато го няма, да пазари. Б. ходил да работи, но не знае къде. После в Германия ходил на два-три пъти, после на корабите се качил да пътува. Но не може да каже по време на строежа къде работил. В. за материали знае, че ходел с камиона и ги носил да не остават без цимент и вар. С. била на строежа постоянно. Всички участвали. На всички им давал работа, да става по-бързо. Б. и В. го намерили у тях в „Аспарухово“. През 1996 г. живеел все в горната част на квартала. В „Аспарухово“ е работил и за други и оттам В. знаел, че строи къщи. На старата постройка съборили покрива, залели плочата. С тази плоча станало едно уширение към двора, което отива. Колко квадрата са не знае, той на квадрат не е мерил. На работа му плащали, не на квадрат. Залели плочата, после построили горния етаж. Над съществуващия етаж построили още един етаж, само че плочата е обща на двата етажа. Уширили старото. В момента къщата е на един етаж, където живеят Благо и отгоре покрива дигнат с тавански стаи. Горното не знае дали се строяло за Б. и С.. Не е ставало на въпрос кое за кого е. Когато дошъл ми казали, че ще правят на Благо къща, апартамент, етаж. Дори плана включвал на В. на брат му, надолу към двора. Но изглежда заради парите не го направили. Имало и мази включени към плана, но не ги направили мазите, направо само покрива. Правили маза, но преди и не ги познава, тези които са я правили. Не бил там. После В. разправял, че сам копал, правил маза и отгоре направили фризьорски салон, в двора, но то е извън пределите на къщата. Когато Б. бил в чужбина, В. бил на строежа. Мисли, че той започнал работа в някакъв завод. После останали само с приятелите на Благо да работят. Той ходил на работа и те понеже работили от седем сутринта до седем-осем вечерта и след работа идвали и помагали. В. се интересувал от строежа, защото го правил за децата си.

Свидетелят Е.С. Г. заявява, че познава С. и Б. от 1990г. Оженили се същата година. Б. е приятел от детство с нейният съпруг. Отначало, когато се оженили живеели в жилището на В.. В. е втори баща на С., съпруг на нейната майка П.. Много добри бяха отношенията между семейството на С. и Б. и семейството на втория й баща и майка й. Много нормални човешки отношения. Често е посещавала двете семейства. Не може да каже всеки ден, но на седмицата поне три пъти се е виждала с всички. Впоследствие разбрала, че В. има дъщеря от предишен брак, може би 2-3 години след като били сключили брак С. и Б.. През 2006 г. я видяла за първи път и разбрала, че се казва Д.. Никога не я е виждала и не я познава. С. и Б. живеели в жилището на В., втория баща на С.. Майка й имала жилище – апартамент в „Петлешев“ и след като им се родил син през 1991 г. и решили да живеят в апартамента в „Петлешев“. Може би година-две след това й били казали, че ще строят в същия имот на В., т.е. ще строят над неговата къща. С. и Б. ще строят свое жилище там, със съгласието на всички членове на семейството. Присъствала е на разговори когато е ходила там, понеже се събирали всички там, не се делели на масата и е присъствала, чувала е че ще се строи жилище на С. и Б. и съответно майка й на С.. През 1994 г. - 1995 г. продали апартамента и парите ги дали на С. и Б., за да си построят там ново жилище. Не е присъствала на даването. От майка й е чувала и от С. и Б.. Мисли, че по-голямата част от парите е дала. Доколкото знае цялата сума е щяла да им даде, но колко е дала, не знае. Говорило се, че Б. ще организира и строи жилището. Това така се случило. След като продали апартамента започнали да закупуват материали за строежа. През 1993 г. 1994 г. имали набавени част от материалите. Започнал да се изгражда този строеж с помощта на много роднини и приятели от страна на Б.. Тогава, на него време така се строяло. Нейният съпруг участвал, постоянно бил там. Тя ходела на строежа. Понякога В. също е бил на строежа. В. идвал да помага на Б.. Смятала така, защото били едно задружно семейство. В. се радвал, че ще строят жилище за С. и Б.. Нейните впечатления са, че той имал много голяма обич към детето, което се родило и детето към него. Като дядо и внуче били. Малкият го наричал „дядо“, така бил научен. С. му викала „татко“. С. и Б. влезли да живеят след като било окончателно завършено цялото жилище. Мисли, че 2006 г. е било, защото освещаването било същата година. И тя присъствала на него. От хората които присъствали единствено не познавала момче и момиче, които били от гостите, но впоследствие в разговора разбрала, че това момиче е Д. с нейният приятел, които била поканени от С. от Б.. Жилището било на С. и Б. и е редно те да канят гости. Д. носила подарък за новодомци, запомнила че им подарила амулет от Турция, три слончета ли четири със синец против уроки за жилището и мисли че някакъв комплект имало. Последно тя в жилището е била онзи ден. Първо била построена къщата и след това се строяла вътре от Б., понеже той умеел всичко да прави: мазилки, фаянс, сам си го правел и много добре си вършил нещата. Абсолютно всичко направил той, като се започнело от земята до стените. Има груби неща: мазилка, замазка на стените, той я е правил. След това реял паркет и дюшеме. Вуйчото на мъжа й е дърводелец и той само му показал как се нареждат в началото и той си го наредил сам. Иначе си шпахловал, боядисал. Фаянс, теракот, сам си го слагал. Обзавеждането си купили С. и Б.. В. бил поканен на освещаването. Той им подарил подарък микровълнова печка за жилището. Хората, които помагали в строежа на жилището също били поканени: родителите на Б., сестра му със съпруга, майстора който строи. Чувала е, че за С. се прави жилището, за Д. не е чувала. Съответно на строежа присъствали само приятели на Б., С. и нейният съпруг. Не смятала, че някой знае че ще идват други хора, понеже други помагачи нямало. Когато можел В. участвал. Строежът прекъсвал на моменти. От началото като започнал строежа се построила голямата част от него като етаж, тавански стаи и покрив и след това малко се понамалило темпото, защото през 1998 г. се разболяла тежко майката на С. и били необходими средства. Б. излизал навън да работи, зад граница. Първоначално той работил в България. След това отишъл в Германия. Три години работил в Германия. След това започнал да пътува по корабите. И от парите, които изкарвал от Германия с тях се плащало. Брат му на В. го познавала. К. се казва. В. му викат. Жена му се казва В.. Те идвали на строежа на С. и Б.. Те знаели, че този строеж се прави за тях. Никой не го е крил, че строежа не е за тях и някой да е казал, че строежа не е за тях. Всички знаели, че къщата се строи за С. и Б. и ще бъде тяхна. Те като се настанили, живеели като в свое жилище. Първото излизане на Б. мисли, че било през 1995 г., преди строежа. Строежът мисли, че през 1996 г започнал. В период на 3 години ходил да работи в Германия. Доста често ходил. За трите години може би на годината поне по два или три пъти да е излизал. Примерно за по три месеца излизал. Девет месеца в годината той е бил навън. През това време строежа вървял. Мисли, че къщата се покрила с покрив през 1997 г. След това все още не се ползваше това което се образувало, защото било необитаемо. Имало довършителни работи. През 2006г. започнало да се ползва реално като жилище.

Свидетелят С.В.С., заявява че, познава В. и В.. В. познавал от 2004г. В. познавал от 2006г. В. го запознал с В.. Работата им е в строителството. Работили са заедно. Давал му е работа В.. В. работил в строителството, обща работа. Единият намирал работа на другия и не само това. В. живеел в Аспарухово. Знае имота на В., къща на три етажа. Отвътре бил на груб строеж. Първият етаж бил направен за живеене. В. живеел на първия етаж с дъщеря си С.. Тя е доведена дъщеря на В.. Знае за този факт. Вторият етаж бил груб етаж. Отвън имало лице, отвътре тухли през 2006г., 2007г. И третият етаж бил на тухли. Ходили са да му помагат на човека, затова имал достъп до втори и трети етаж. Замазки ходил да му прави на втори етаж. Вътрешна мазилка правили, пода правили. До направата на тези замазки било на тухла и на цимент през 2007 г. На втори етаж не е имало обзаведено помещение, с плочки, с паркет, даже и врати нямало. На В. бил имота. Той самият му казал. С. я е виждал тогава. Материалите за замазките сам си ги осигурявал В.. Не знаел С. да е омъжена. Освен В., друг не знае да е носил материали. Не му е плащал никой да прави мазилките. Помагал на В.. Безплатно го правил. С. живеела при него. Майката на В. живеела отстрани, в една стара къщичка. В. започнал да маже етажа, защото къщата на майка му всеки момент можела да падне, за да се разшири. Имало намерение В. да премести майка си при себе си. Това била целта. Това го знае от него. След като направил замазките, фаянс, теракот не е слагал. Правил замазките повече от месец. Човек като работи заедно, това са най-елементарните неща които си споделя, за майка си, за това че С. му е доведена дъщеря, за това че е негов имота. А през 2006 г. брат му В. е бил с него. Дотогава не го познавал. Просто човек споделя. По време на работа споделя. В. работил общо в строителството. Точно не мога да се сети, това е един голям период. На много места е работил с него. Той не му е казвал, че С. има семейство. Знае, че му е доведена дъщеря от втората жена. Мисли, че ме е споменавал, че е имал зет. Точно не може да си спомни. Може и да му е споменавал, може и да не е, не го помни. Не знае, не му е споменавал семейството на дъщеря му да има син, внук да има В.. Не му е споменавал. Работил на обекта около един месец. Г.Ф. е идвал на строежа. Той ме е приятел, работили заедно. След това с В. се виждал. В Аспарухово го е засичал. Доста време не работил вече в строителството. Работил друга професия. С В. е работил по обекти, примерно в с. Звездица. Мазилки са правили в къща, пак по същото време през 2007 г. – 2008 г. В цялата къща е влизал. Работил е на втори етаж. Качвал се по стълбите, врата, коридор. Имало мокри помещения, отляво мисли, че имало две или три по-малки помещения. Мисли, че коридорът продължавал надясно и там имало една-две стаи. Балкони имало. Есента работил. Точно не мога да каже 2007 г. ли било или 2008 г.

Свидетелят И.К. М. /братовчедка на Д./, заявява, че чичо й притежавал имот на един етаж в „Аспарухово“ на ул. „Христо Манолов“ 7. В този двор имало три къщи. Едната – кирпичена къща в която баба й живеела, в едната - баща й, а в другата - чичо й. Чичо й започнал да надстроява в средата на 90-те, като мисли че първо около 1994 г. построил фризьорски салон. След това имали разговор с баща й, на който тя присъствала. Искали да строят, баща й над неговата къща, чичо й над неговата къща за нея и първата й братовчедка Д.М., която й е единствена братовчедка, която има и за баба й от страна на чичо й, защото чичо й бил поел ангажимента да се грижи за баба. Баща й отказал да строи за нея, защото била обезпечена от страна на майка й и казал че няма смисъл да строи за баба и за нея, след като чичо поемал ангажимента за баба. И така започнал строежа само от чичо й. Баща й помагал. През 2000 г. бил сложен покрива на надстройката. След като бил сложен покрива никой не ползвал това което е построено, защото до този момент то било на тухли и никой не е живеел там. Бабата си живеела в кирпичената къща, а баща й в неговата част, а чичо й с Ч. живеел на първи етаж в неговата къща. Вторият етаж станал годен за живеене през 2008 г. - 2009 г., пролетта се нанесли Ч. на втория етаж. За освещаване не е знаела. Непосредствено след като се нанесли, това било пролетта на 2009 г., тя била на гости и се засякла с Т. и тя я поканила, за да й покаже какво точно са направили горе. Тогава за първи и единствен път съм се качвала на втори етаж. Направило й силно впечатление, тя от чичо си знаела, че този етаж е за братовчедка й Д., и много била изненадана, че те се нанасят там. Когато се качили било освежено, в светли тонове, мисли че стените били бананови. Т. й се похвалила с трапезария, нова кухня, доста била горда с кухнята, която има и била доста, доста щастлива и даже си помислила, че може би чичо й е приписал етаж, но се оказало че не е така. Подът бил с ламинат и с плочки. Теракот, гранитогрес. В кухнята имало нова, съвсем обикновена мивка и обикновени плоскости. Мокрите помещения били с плочки. Имало баня, душ, клекало, мивка. Всичко било завършено. Осветлението мисли, че не било сложено, било на фасунги. Тогава присъствала. Била при баба. Тя живеела още в кирпичената къща. Било есента 2006 г. – 2007 г. Много добре си го спомняла това, защото валяло пороен дъжд. Даже се разстройвала когато говоря, защото сцената била много драматична. Имало легени, течало. Това било в къщата на баба й. Чичото дошъл и тогава станал един панаир. Той се развикал. Искал да я прибере горе при него, в новата част на къщата, но бабата отказала категорично, защото имала проблеми с краката и тя не можела да се качва до втория етаж и той тогава бил категоричен, че ще си я вземе на първия етаж. Качил се горе. Имало панаир, защото се чувало из двора и казал на семейство Ч., че трябва да се изнасят. Те до този момент ползвали едно домакинство, всички живеели на първия етаж, или да се качат на втория етаж, като той обещал да помогне с каквото може от уважение към майката на Т., защото са имали хубав живот дълги години. Впоследствие станало така, че те предпочели най-вероятно да се качат горе, защото бабата отишла при него на първия етаж. Това станало след скандала. Бабата се преместила на първи етаж при В. през 2009 г. Д.Ч. го познава. Той е син на Т. и Благо. Той живеел при тях в „Аспарухово“. Не била информирана, че той е живял на друго място, знаела че там живее и е живял винаги. В близките 4-5 години с братовчедка й имали силна връзка и ходила в седмицата един път, понякога два пъти. Освен, че по кафета се виждали и на семейни вечери. Когато е ходила там Д. е засичала един път в двора може би, но е виждала колата му докато имал такава, паркирана плътно до оградата. Знае, че е негова колата, защото баща й и Дидито така са й казвали, че е негово било БМВ-то. Тези неща се коментирали все пак – кой влиза, кой излиза, кой как живее, нормално е в семейството да го коментират. Не е чувала Д. да е предлагала на Ч. да купи втория етаж. С чичо й може да твърди, че е била много по-близка отколкото с баща й и се е виждала много повече с него отколкото с баща й. Работил е като шофьор на шефа на БДЖ. Имал е камион, разнасял е безалкохолни и бира. Викали са го да разтоварва дърва. На частно е мазал. Даже е измазал къщата. На приятели е помагал. Работил е постоянно. Има спомени от строежа на къщата, защото било строителна площадка. Първо минавали в началото на къщата по алеята и после всичко било в пясък, тухли и какво ли не, и пред оградата даже имало купчини. Поетапно се извършвало строителството. Нямало бригада. Баща й е помагал, приятели, чичо й. Б. и С. не знае да са помагали. Тя само ходила да гледа, не е помагала. През 2006 г. - 2007 г. мазали къщата отвътре. Дотогава вторият етаж не бил обитаем. Той бил на тухли, на груб строеж, не ставал за живеене. През 2006 г. 2007 г. е ходила. Принципно семейството на С. живеела при чичо й. До един период, докато майка й била жива, били на пръв поглед добри отношенията. С. казвала на В. „татко“, а той към нея не знае, не може да отговори на този въпрос, може би по име, но не може да каже. С. и Б. имали дете. То се обръщало към В. с „дядо“. Достъп до В. Д. имала. И двете лично са ходили. Д. ходила много често, по-често и от нея даже. Тя посещавала баща си и баба си. Не е информирана да са се събирали със семейството на С. на вечеря. Тя е ходила с нея и тя й е споделяла, когато е ходила там, защото винаги е разказвала за баща й, той живее там. Тя й е споделяла. При баща й и при баба й, в къщата. С. има съпруг. Б. се казва. Не го е виждала него на строежа. Той докато вървял строежа, знае че баща й го бил уредил на кораб да мете. Строежът започнал в средата на 90-те, принципно 1994 г. Чичо й направил фризьорския салон и непосредствено след това били му останали строителни материали и решил, след разговор с баща й, предприели да надстроят неговата част. Не е ходила на гости в чичо й в присъствието на С. и Б.. Никога не е ходила в тяхно присъствие. Винаги са отсъствали когато е ходила там. Няма идея, не е питала за тях. Винаги преди обяд е ходила при чичо й след обяд, в два, три, четири часа. За вечеря никога не са се събирали. На разговор между семейството на С., Б. й В. относно строежа не е присъствала. Само между бабата, баща й, чичо и В., когато е ходила в тях. Те са обсъждали, но конкретно на един разговор присъствала точен и конкретен за надстрояването. Това е била тема номер едно „надстрояването“. Те са коментирали и тя е чувала. Не е чувала майката на С. да е продала свое жилище, за да се извърши строежа. Чичо й дал парите за строежа. Имал спестени пари. Работил на две места и е имало случаи баща й да му даде заем. Коя година точно не знае, кога бил заема, но му услужил с пари за строителни материали, свързани със строежа. Не е видяла какво е купил с тези пари не е била там. Баща й и е казал, че е дал пари. Преди да започне строежа на къщата имало остатъчни материали от фризьорския салон и се закупили още материали. Преди строежа се закупили и други материали освен остатъчни. Чичо й ги купил материалите. Това го знае от баща й. Не знае да е имало освещаване на апартамента. Един път е ходила там. От нейните родители не знае. Никога не е ставало дума. В жилището в което живеят сега С. и Б. е ходила един път. Представлява дълъг коридор. Много добре си спомняла стените - бананови. Мокри помещения 3 бр. Намирали се като се влезе от ляво е кухнята, от дясно са мокрите помещения – тоалет, баня и пералня. Имало нещо като килер, не е много сигурна. Кухня с хол обща част и две спални. Когато се нанесли влизала. На строежа участвали приятели на баща й и чичо й. Баща й бил запознал чичо й с негови колеги, които помогнали безвъзмездно, без заплащане, като приятели. Не ги познавала. До поставянето на покрива на строежа участвал чичо й, баща й помагал и техни приятели. Не ги познавала тези хора, лично не ги е виждала, по имена не ги знае. Това което са й разказвали баща й и чичо й, това знае. Тя не живее там. Ходи там само на гости. Освен приятели на баща й и на чичо й, не знае да са участвали в строежа и не може да кажа имената на тези хора и не ги е виждала. Когато се извършвал строежа ходила на гости на чичо й, примерно един път в седмица или през седмица, но с чичо й се е виждала и извън строежа. Майка й в него период имала заведение под наем в „Аспарухово“, независимо от това че баща й и майка й са разведени, чичо й поддържал приятелска връзка с майка й и са се събирали. Събирали се в кирпичената къща на баба й, когато ходела на гости.

Свидетелят Л.В.Н., заявява, че познава Д. и е виждал няколко пъти С.. С Д. били колеги година и половина във фирма за недвижими имоти, мисли че края на 2008 г. Скоро, миналата година се видяла с Д.. Тя се свързала с него и го питала дали все още се занимава със строителни ремонти и дограми. Д. поискала да дойде да види за какво става въпрос, искали да си правят ремонт на техния етаж и на двора, също да правят ремонт. Знае, че С. и Д. спорят за имот, разбрал впоследствие. Миналата година, в началото на лятото, станал неволен свидетел на разговор на С. с по-възрастна жена от нея. Били пред фризьорския салон, пушели цигари. Тогава имал среща с Д. и паркирал колата пред тях и стоял и чакал Д. и дочул разговора, който се водел. Ставало въпрос че са водили дело за някаква къща и че след това изгубила делото и че трябвало да се изнася, след което започнала да съжалява, че не е купила етажа от Д., а вместо това е започнала да я съди. След това започнали да обсъждат Д.. След това Д. дошла и те се разотишли. Тя влязла във фризьорския салон, а другата жена влязла в къщата отсреща. Казал какво е чул на Д. и тя тогава му обяснила за какво става въпрос. Казала, че тя искала да продаде етажа на С.. От миналата година знаел С., по повод на този разговор, който дочул. Не се е запознавал с нея. Виждал я е няколко пъти. Бил на разстояние от два метра когато чул разговора и му станало интересно, когато разбрал, че става въпрос за някакво дело.

Свидетелят Добромир Костадинов Георгиев, заявява, че неговата енориашка С. дошла в храма на църквата по негови спомени. Не може да каже черно на бяло че е така, защото в църквата за разликата от кръщенетата, които имат точна дата, точен месец и веднага може да извади и да каже черно на бяло. Както и венчанията, по същия начин, както и погребенията по същия начин. Освещаванията, панахидите, водосветите, това са частни служби за които нямал точно черно на бяло написано, няма документация по тях с която да удостовери точно. Не си спомня точно на коя дата е било. Опитал се да се върне назад, да си спомни отделни спомени създадени по техни действия, които той е преживял, близки на тяхното семейство, техни братовчеди, с които имал контакт. Техен братовчед К. бил наркозависим, бил при него в комуната в Аспарухово. Той има брат С.. Той отишъл в Испания. Той го е правил със сигурност водосвета. Това го заявява най-отговорно. Не може да си спомни кога. Може да каже, че е било около 2006 г. до 2007 г. най-късно, но не по-късно от 2007 г. С. дошла в храма и го е поканила на водосвета. Дошла, организирали се, казал й какво трябва да приготви. Казала, че иска да освети дома си, водосвет. Той се озовал. Това е негово задължение, негов дълг. 50 лв. е услугата. Тя платила в църквата. Жената, която продавала свещи тя после се отчитала при него. Тя е минала през жената, платила е и жената се отчела на него. Когато отишъл там на място имало със сигурност хора, техни близки, роднини, това със сигурност. Единственото което си спомня, че му харесало много осветлението във тях, което си го бил откраднал като идея и това го впечатлило много в техния дом. Не знае, да не излъже кой е втори баща на С.. Познавал В.. Когато бил там на освещаването не може да си спомни каква роля играела С. и каква роля играел В.. При положение, че С. го поканила, би трябвало тя да е собственик на това жилище. Той лично така го приема. Жилището се намирало на адрес, М. се сеща, но първото име не се сеща, защото неговият брат се казва М., затова го е запомнил. Не си спомня на кой етаж е жилището. Преди много години било. Когато е подписал декларацията си спомнил че този техния близък 2006 г. пристигнал от Испания. Това го знае. Това си го спомня със сигурност. Свързва го с този човек, защото този човек е брат на този човек който бил при него и той държал връзка, защото бил малко или много време с него и имал лични отношения. Лекувал се при него. Това си спомня, че през 2006 г. пристигнал в България и той говорил с него. Било някъде лятото или есента и го написал септември месец този документ. Не е сигурен за тази дата и я е сложил просто като дата, но си спомня че било 2006 г. някъде есента, защото го свързва с друг факт. Той има дефект. Не може да пише. Бъркал съгласните. Това е него личен дефект и помолил друг човек да го напише пред него и да може да го подпише и да сложи печат. Той диктувал текста. Д. и С. живеели в една къща в Аспарухово. Д. също го е канила на освещаване на имот. Не може да каже кога. Помнил отделни детайли. Има ценоразпис одобрен от Светия Синод за извършване на услугите, като цената на услугата е 50лв. В ценоразписа на Светия Синод пишело: 5 лв. примерно отиват за църквата, 45 лв. отиват за свещеника за извършеното служение. И те заприхождават само тези 5 лв., които са тази църковна такса. Заприходява се една част от сумата. Д. и адв. Б. са го посещавали да му казват да не се явява като свитетел. Дошли са явно близки за това, други които той познава и говорили за това дело. Единственото, което е казал е че ще каже истината такава каквато вътре в себе си я чувства.

Между страните се е водил спор по предявен от С.Ч. и Б.Ч. срещу Д.М. и В. М. иск, по който е постановено решение № 1966/19.12.2014г. по гр.д.№ 1135/2014г. на ВОС, потвърдено с решение № 53/20.04.2015г. по в.гр.д.№ 124/2015г. на ВАпС, и недопуснато до касационно обжалване с определение № 526/28.10.2015г. по гр.д.№ 4246/2015г. на ВКС, с което е отхвърлен предявения положителен установителен иск за признаване за установено спрямо страните, че ищците са собственици на втори и трети жилищен етаж със застроена площ от 121.3 кв.м. по одобрен архитектурен проект от 01.04.1996г., а по схема № 150/12.03.2014г. с площ 136 кв.м., за всеки от трите етажа, от сграда с идентификатор № 10135.5504.310.1, с адм.адрес гр. Варна, ул. „А. Монев“ /бивша улица Христо Манолов/ № 7, с твърдения че собствеността е придобита чрез упражняване на давностно владение за периода 1997г.-2008г., на основание чл. 79 ЗС. Решението е влязло в сила по време на настоящия процес като формираната СПН между страните следва да бъде зачетена от настоящия състав, доколкото е от значение за правилното решаване на спора. Гр.д.№ 1135/2014г. на ВОС е приложено към настоящото дело като представените по него доказателства в оригинал могат да бъдат използвани от съда при изясняване на фактите по делото.

Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които кредитира. Съдът кредитира и заключенията на вещите лица.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Ищцата Д.В.М. е предявила срещу тримата ответници С.Т.Ч., Б.Д.Ч. и Д.Б.Ч. два кумулативно обективно и субективно съединени иска с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.

С иска по чл. 108 ЗС се моли съда да приеме за установено, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сграда - апартамент на втори етаж с площ от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със Заповед № 18-12300/25.09.2014 год. на Началник на СГКК-Варна, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 10135.5504.310 в град Варна, на административен адрес: ул.”А. Монев" /бивша улица Христо Манолов/ № 7. при граници: на същия етаж няма. под обекта :10135.5504.310.1.1., над обекта: 10135.5504.310.1.3. и да бъдат осъдени ответниците да й предадат владението върху вещта.

При уважаване на иска по чл. 108 ЗС с иска по чл. 59 ЗЗД се моли съда да бъдат осъдени ответниците /всеки по равно в размер на 4 771.27лв/ да заплатят на ищцата сумата от общо 14 313.82лв. /след увеличението на иска/, представляваща обезщетение за лишаване от правото й да ползва собствения й недвижим имот апартамент на втори етаж с площ от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2, за периода от месец 07.2011г. до месец 04.2015г.

Ответниците са релевирали насрещно евентуално възражение при уважаване на иска за собственост да бъде осъдена ищцата да им заплати увеличената стойност на процесния имот в резултат на извършените в него подобрения със знанието и без противопоставянето на бащата на ищцата – В.М. в качеството на ответниците на приравнени на добросъвестни владелци по чл. 74, ал. 2 ЗС в общ размер на 161 425лв., като до заплащане стойността на тези подобрения иска да им бъде допуснато право на задържане на вещта по реда на чл. 72, ал. 3 ЗС.

В условията на евентуалност, ако бъде прието че са държатели на вещта, на основание чл. 59 ЗЗД ответниците са предявили насрещен иск срещу ищцата за сумата от 67 972.50лв. /след изменението на иска/, представляваща стойността на извършените подобрения в имота, с които тя се е обогатила неоснователно.

По иска с правно основание чл. 108 ЗС.

Искът с правно основание чл.108 от ЗС представлява иск, който в доктрината и практиката е известен като ревандикационен иск- иск на невладеещия собственик към владеещия несобственик. За да се уважи иск с правно основание чл.108 от ЗС е необходимо да са налице следните предпоставки: ищецът да е собственик на процесния имот и да докаже, че той се държи или владее от ответниците без правно основание.

В тежест на ищцата е да установи със всички допустими от закона доказателствени средства, че е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот на твърдяното основание наследяване, като установи че нейния наследодател и праводател е собственик на процесния имот, както и да докаже, че имота се владее или държи от ответниците без основание.

В тежест на ответниците е да докажат, че владеят/държат имота на правно основание.

Не е спорно между страните, че след влизане в сила на решение № 1966/19.12.2014г. по гр.д.№ 1135/2014г. на ВОС е отречено придобивното основание недобросъвестно давностно владение на С.Т.Ч. и Б.Д.Ч. на втория и третия етаж от процесния имот. Не е спорно и обстоятелството, че първият етаж от сграда № 1 в процесния имот е била индивидуална собственост на В.М. и е наследена от ищцата Д.М..

С отговора на исковата молба по настоящото дело ответницата С.Т.Ч. въвежда алтернативно придобивно основание – наследяване от майка си П. Г.М. на ¼ ид.ч. от втори етаж на сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 10135.5504.310, като твърди, че последната го е придобила по силата на режима на съпружеска имуществена общност /чл. 19 СК /отм.// от съпруга си В.М. като изградено по време на брака.

Спорният въпрос между страните е дали П. Г.М. е придобила в СИО изграденият втори етаж от сградата и съответно има ли право на собственост ответницата С.Т.Ч. върху някаква част от вещта.

По отношение на правото на собственост върху втори етаж от сградата

Съгласно Постановление № 5 от 31.X.1972г., Пленум на ВС, дали жилището или какъвто и да е друг недвижим имот, движима вещ или право върху вещ са придобити през брака следва да се решава с оглед на момента, в който юридически става придобИ.ето на правото на собственост съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ.

Съгласно Решение № 98 от 16.02.2010 г. по гр. д. № 291/2009 г., III г.о. на ВКС, за да е налице функционално и пространствено обособен обект, годен да осъществява предназначението си - в случая жилище, е необходимо цялата сграда, в която този обект се намира да бъде довършена най- малкото в „груб строеж" или „до карабина". Видно от данните по делото покривът на процесната жилищна сграда е поставен в периода около 1997г. - 1998г. /строителството е завършено около 2000г./, с което вторият етаж на сградата се е обособил като самостоятелен обект на собственост, върху който могат да съществуват отделни права.

Съобразно цитираното постановление на Пленума на ВС, построената през време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. Това принципно разрешение на ВС търпи изключения когато земята, върху която е построена сградата е съсобствена между съпруга и трети лица, както и когато липсва учредено право на строеж в полза на съпруга строител от другите съсобственици на земята.

Съгласно нормите на чл. 58, ал. 1 ЗТСУ/отм./ и чл. 241 ППЗТСУ/отм./, действащи към 1996г., строежи в съсобствен парцел, който е предназначен за малкоетажно и средноетажно жилищно или вилно застрояване, могат да се разрешат по искане на един или повече от съсобствениците, без съгласието на останалите въз основа на архитектурен проект за цялостно застрояване на парцела, по който всеки от съсобствениците да може да получи отделна жилищна сграда, отделно жилище в една сграда, съответно отделна вилна сграда или отделно вилно жилище, при условие, че строежът може да се осъществи на етапи, като след извършване на строежа частите на съсобствениците върху парцела се определят съобразно стойността на получения имот. Касае се за специфична хипотеза на възникване на суперфиция, при която, ако са изпълнени горе цитираните предпоставки, се изключва презумпцията на чл. 92 ЗС и изградилият обект в общото дворно място съсобственик без съгласието на останалите съсобственици, т.е. без учредяване от тях на право на строеж, става негов изключителен собственик. В случай, че и останалите съсобственици изградят предвидените за тях в архитектурния проект обекти, то и те ще станат техни индивидуални собственици. Този ред е бил приложим и при заварени сгради в парцел при определени предпоставки.

В настоящия случай не се установява наличието на условията на чл. 241, ал. 5 от ППЗТСУ /отм./, т.к. в проекта не е определено за кои съсобственици се предвиждат отделните обекти в сградата, както и последователния ред на тяхното изграждане, а проектът не е и одобряван на основание чл. 58 ЗТСУ/отм./. Посочено е, че общо е предвидено изграждането на пет жилища, които представляват надстройка на съществуващи едноетажни сгради, но би могло да се предположи, че за В.М. са предвидени обектите, които ще се надстроят над неговата сграда, а за В. М. тези, които ще се надстроят над неговата сграда, което е в съответствие с изискването на чл. 241, ал. 3 ППЗТСУ /отм./.

Видно от представената скица по КК в дворното място са заснети още четири сгради, но ако дворното място не е имало към 1996г. други съсобственици /този факт не е установяван в производството/ и е била изпълнена процедурата, предвидена в чл. 58 ЗТСУ /отм./ и уредена в чл. 241-244 ППЗТСУ /отм./, собственост с изграждане на надстройката би могло да придобие лицето, за което обектът е предвиден по архитектурен проект.

Строежът на надстройката над сградата на В. М. е започнал през 1996г., без разрешение за строеж в нарушение нормата на чл. 242 ППЗТСУ /отм./, вр. чл. 55 и сл. ЗТСУ /отм./ и чл. 224 и сл. ППЗТСУ/отм./, за което е съставен на 09.09.1996г. от Община Варна, район „Аспарухово” акт за установяване на административно нарушение.

Придобитото от В.М. преди брака право на собственост върху идеална част от дворното място /по силата на дарение от баща му/ и едноетажна жилищна сграда /по силата на съдебна делба между В. и В./ представлява лична собственост по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК /отм./ и не е имущество, което принадлежи общо на двамата съпрузи като съпружеска имуществена общност.

Ако в дворното място, съсобствено между единия съпруг и трето лице, по време на брака бъде построена самостоятелна сграда, правото на собственост върху нея ще принадлежи общо на двамата съпрузи само при условие, че строежът е осъществен въз основа на надлежно учредено право на строеж, тъй като в този случай установената в чл. 92 ЗС презумпция би била оборена.

Ако обаче такова ограничено вещно право не е надлежно учредено, правото на собственост върху сградата по общото правило на чл. 92 ЗС ще принадлежи само на собствениците на дворното място, включително и на съпруга - съсобственик, но не и на другия съпруг, тъй като установеният в чл. 19, ал. 1 СК /отм./ принцип за придобИ.е на право е противопоставим само между съпрузи, но не и на трети лица. Без придобивно основание не може да се дерогира принципа на приращението, независимо от обстоятелството с чии средства е извършено строителството. Построената по време на брака сграда би представлявала имущество в съпружеска имуществена общност, само ако цялото дворно място е собственост на единия съпруг, както изрично е прието в ППВС №5/1972г., респективно, ако по време на брака се е осъществил фактическият състав на друг, различен от предвидения в разпоредбата на чл. 92 ЗС придобивен способ. /В този смисъл Решение № 517 от 02.06.2009 г. по гр. д. № 2340/2008 г., III г. о. на ВКС/

Същото разрешение следва да намери приложение не само когато се касае за самостоятелна сграда, но и за надстрояване към съществуваща сграда, когато това надстрояване се обособява като отделен самостоятелен обект на собственост и е извършено без разрешение за строеж дадено от останалите съсобственици. Следователно, изграденият етаж над съществуващата жилищна сграда е станал съсобствен между собствениците на земята – В.М. и В. М., съобразно квотите им независимо, че първият етаж от жилищната сграда е бил възложен в индивидуална собственост на В.М. при проведената делба.

Представен е технически проект за обект „жилищна сграда на В. Ива- нов М. в парцел ХVІІ-914, кв. 79 по плана на 28 м.р. на гр. Варна част ”Архитектура” и част „Конструкции” с посочен инвеститор В.И.М.. Част „Архитектура”, представена за одобряване на 01.04.1996г., е одобрена от н-к отдел „Архитектура и Благоустройство” при район „Аспарухово”, Община Варна. Съгласно обяснителната записка към проекта, същият е изготвен въз основа на издадена виза за проектиране и е съобразен с одобрен идеен проект, като в работна фаза се разработва само тази част от сградата, която реално ще се строи. Предвидено е изграждането на пет жилища, като това на ниво 0,00 е съществуващо, съответно се надстрояват съществуващите сгради.

Изготвянето на проекта с инвеститор В.М. и предвиждането на построяване на отделни жилища както за него, така и за В. М., не означава че последният е дал съгласието си по надлежния ред /чрез учредяване право на строеж с нотариален акт или по реда на чл. 56, ал. 2 и 3 ЗТСУ/ В.М. да придобие в индивидуална собственост изграденото над собствената му жилищна сграда.

В проведеното между страните гр.д.№ 1135/2014г. на ВОС В. М. е поддържал процесуалната позиция, че никога не е оспорвал собствеността на В.М. върху втори и трети етаж от жилищната сграда, което се установява и от събраните доказателства по делото. Упражняването на фактическата власт от страна на В.М. с намерението, че цялата постройка е негова и без противопоставянето на В. М., е довело до придобИ.е собствеността върху идеалните части на В. М. върху етажите чрез упражняването на давностно владение за периода от обособяването на постройката като самостоятелен обект от около 1998г. - 2000г. до най-късно 2010г. Не са ангажирани доказателства по делото и третия предполагаем съсобственик – И. М. И.ов да се е противопоставял на владението на В.М. върху сградата.

Малко преди смъртта на В.М. през 2011г. той е станал едноличен собственик и на построеното над жилищната сграда. След като това придобИ.е се е осъществило след смъртта на П.М. /2001г./ вещта не е станала СИО и следователно като лично имущество на В.М. тя се е наследила изцяло от дъщеря му ищцата Д.М..

Ищцата е въвела в процеса като придобивно основание единствено наследяването от баща си, като не се е позовала изрично на упражнявано от него давностно владение върху цялата сграда. Силата на присъдено нещо при ревандикациония иск поначало се формира само по отношение претендираните (признати или отречени с решението) придобивни основания. Придобивни основания, които не са релевирани и разгледани с решението, остават открити за бъдещи съдебни спорове.

В т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012г. по тълк. д. № 4/2012г. на Върховен касационен съд, ОСГК, е прието, че нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица - придобИ.е на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи. Следователно изискуемото от чл. 120 ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС. Това обаче не означава, че правната последица - придобИ.е на правото на собственост или на друго вещно право - настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, вр. чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици - придобИ.е на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС.

В т. 3 от същото тълкувателно решение е прието, че правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му и ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя.

В настоящият случай съдът приема, че доколкото ищцата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху цялата сграда по наследяване от В.М. и в имуществото на наследодателя се включва и владението върху имота, включително последиците от упражняваната от него приживе придобивна давност, то изявлението на Д.М., че счита имота за свой, независимо че липсва изрично позоваване, че това е в резултат на давностно владение, следва да се счита за достатъчно да породи последиците от изтеклата в полза на баща й десетгодишна придобивна давност като недобросъвестен владелец върху двата надстроени етажа на сградата. Отделно от горното, ищцата се е легитимирала като собственик и при изпълнението на административните процедури по попълване на кадастрална карта, което е видно от приложената по делото схема на обекта, която отразява попълненото в кадастъра.

Поради тази причина не е необходимо изрично въвеждане от ищцата в процеса на допълнително алтернативно придобивно основание за собственост върху вещта /извън наследяването/ и при тази фактическа обстановка последиците от придобивната давност могат да бъдат зачетени от съда.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че ищцата Д.М. е едноличен собственик на самостоятелен обект в сграда - апартамент па втори етаж с площ от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със Заповед № 18-12300/25.09.2014 год. на Началник на СГКК-Варна, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 10135.5504.310 в град Варна, па административен адрес: ул.”А. Монев" /бивша улица Христо Манолов/ № 7. при граници: на същия етаж няма. под обекта : 10135.5504.310.1.1. над обекта: 10135.5504.310.1.3., по наследяване от баща й В.М..

По отношение на упражняваната от ответниците фактическа власт върху вещта

Прието е за безспорно между страните, че ответниците С.Ч. и Б.Ч. упражняват фактическа власт върху вещта.

С влязло в сила решение по гр.д.№ 1135/2014г. на ВОС е отхвърлен иска им за придобИ.е по давност на процесния втори етаж от сградата. Решението има СПН между страните относно упражняването на фактическата власт и изтичане на законовия срок. Собствеността на С.Ч. върху ¼ ид.ч. от етажа по силата на наследяване от майка й П. М. е отречена от съда въз основа на изложените по-горе мотиви.

Следователно, ответниците С.Ч. и Б.Ч. се намират в имота без правно основание и следва да бъдат осъдени да предадат фактическата власт на ищцата.

Що се отнася до синът им Д.Ч., по делото са събрани гласни доказателства на свидетелката И. М., че го познава като син на ответниците. Твърди, че живеел при тях в „Аспарухово“ от както го познавала. Казва, че тя има силна връзка с братовчедка си Д. и ходи често до тях като е засичала един път Д., но знае, че живеел там защото виждала паркирана кола БМВ, която според братовчедка й била на сина на ответниците.

По делото са представени и удостоверение от Община Варна, район Аспарухово, че Д.Ч. има регистриран постоянен и настоящ адрес ***, където се намира и процесния имот. Не се събраха доказателства, които да потвърждават твърдението на ответниците, че Д. е живял при баба си – С. Ч. ***.

На базата на събраните доказателства съдът приема, че Д.Ч. упражнява фактическа власт върху имота заедно с неговите родители към момента на предявяването на иска, независимо дали пребивава там постоянно или временно. Декларирал е пред административните органи, че живее на адреса, поради което за да се подсигури предаването на владението върху вещта и изпълнението на съдебното решение срещу всички лица, които неоснователно ползват имота, следва изпълнителната сила да бъде насочена и срещу него.

Косвено признание на факта, че ответниците държат имота е направеното от тях искане за признаване на право на задържане върху имота до заплащане на извършените от тях подобрения. В противен случай искането би било недопустимо.

Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че иска за осъждане на ответниците С.Ч., Б.Ч. и Д.Ч. да предадат на ищцата Д.М. владението върху самостоятелен обект в сграда - апартамент па втори етаж с площ от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2., е основателен

Ревандикациония иск следва да бъде уважен изцяло в установителната и осъдителната си част. Съгласно т. 2А от ТР № 4/14.03.2016г., ОСГК на ВКС, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.

По иска на ищцата с правно основание чл. 59 ЗЗД

Ищцата е предявила иск за обезщетение за ползването на собствения си имот, от което е лишена от ответниците, като го е квалифицирала по чл. 55 ЗЗД. Съдът не е обвързан от правната квалификация дадена от ищеца и съобразно твърденията е квалифицирал иска по чл. 59 ЗЗД.

Искът, чрез който се търси обезщетение, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание, е по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. /Решение № 476 от 26.06.2013 г. по гр. д. № 1515/2011 г. на ВКС/

По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже каква е пазарната стойност за наем на процесния имот за претендирания период. Следва да докаже и че е лишена от ползването на вещта, като по този начин ответниците са се обогатили неоснователно поради ползването на имота без основание.

В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е посочено, че фактическият състав на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД обхваща елементите - 1. ищецът да е собственик на имота /вещта/, 2. ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и 3. размера на обезщетението, изчислен на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота. /Решение № 98 от 26.05.2015 г. по гр. д. № 6186 / 2014 г., III г.о. на ВКС/. Всяко владение без основание води до обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. /Решение № 98 от 26.05.2015 г. по гр. д. № 6186 / 2014 г., III г.о. на ВКС/

Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот/вещта/ без правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственика на имота препятства възможността собственика лично да ползва или да отдава под наем/ на правно основание/ имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от несобственика- ответник на собствения недвижим имот/вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период. /Решение № 276 от 12.12.2015 г. по гр. д. № 5496 / 2014 г., IV г.о. на ВКС/

Когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота се изразява в облагодетелствуването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период. /Решение № 252 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 2858 / 2014 г. на ВКС/

За възникване на задължението за заплащане на обезщетение в общия случай на чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е необходима покана. Такова се дължи от датата на неоснователното владение върху вещта. /Решение № 218 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 7310 / 2014 г., I г.о. на ВКС/ Собственикът, лишен от фактическото държане на вещта, следва да установи, че същата съществува за времето на заявената претенция за обезщетение, а дали конкретен обект на правото на собственост съществува към определен момент е въпрос на фактическо установяване по делото. /Решение № 221/2012 от 08.01.2013 г. по гр. д. № 399/2012 г. на ВКС/

Съдът е приел в мотивите към иска по чл. 108 ЗС, че ищцата Д.М. е собственик на процесния втори етаж от сградата. По делото е прието за безспорно между страните, че ответниците С.Ч. и Б.Ч. упражняват фактическа власт върху вещта. Настоящият състав е приел също, че техният син Д.Ч. също упражнява фактическа власт върху процесната вещ. Не се спори между страните, че Д.М. не е упражнявала фактическа власт върху вещта и не се е ползвала от гражданските плодове /наем/.

Съобразно доказателствата по делото, процесния втори етаж от сградата е бил вече изграден за периода, в който ищцата претендира обезщетение 07.2011г. – 04.2015г. От фактическа страна той е можел да се ползва както за лични нужди на собственика, така и за отдаване под наем, което се потвърждава и от обстоятелството, че ответниците живеят в жилището и към настоящия момент.

Съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. След като по делото се установи, че ищцата е собственик, то искът на собственика, който неоснователно е лишен от ползването на собствената си вещ да търси сумата, с която лицето, което е ползвало се е обогатило, е основателен.

По делото не се доказа съсобственост между ищцата и ответниците относно втория етаж на процесния имот, поради което неоснователно е възражението, че имуществените отношения между страните следва да се уреждат по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС. Липсата на друг предвиден в законодателството иск, чрез който да се възстанови неоснователното имущественото разместване, обосновава основателността на иска по чл. 59 ЗЗД относно този вид правоотношения, което се поддържа и в съдебната практика.

Съдът приема, че за претендирания от ищцата период 07.2011г. – 04.2015г. се дължи обезщетение за ползване от всички ответници. Според задължителната практика на ВКС размерът на обезщетението следва да се изчисли въз основа на средния месечен пазарен наем за идентични обекти на процесния. По делото е допусната ССЕ, вещото лице по която е определил среден пазарен наем за процесния период в размер на 311.17лв. за обзаведено жилище и 220.68лв. за необзаведено.

Съдът приема, че доколкото жилището не е било обзаведено със средства на ищцата, то и сумата, с която тя е обедняла вследствие на неоснователното ползване на нейната вещ следва се изчисли въз основа на по-малкия размер, който е средния месечен пазарен наем за необзаведено жилище - 220.69лв.

При въведеното искане за право на задържане иска е основателен. Правото на задържане има за задача да осигури на този, на когото е признато, възможността да се удовлетвори предпочтително за подобренията, направени в задържания имот. Но правото на задържане обезпечаващо вземането не създава други предимства за кредитора. Поради това, съдът приема че подобрителя на комуто е признато право на задържане, дължи на собственика

Съгласно заключението на вещото лице общият размер на този наем за периода 07.2011г.-04.2015г. е 10 151.74лв., до който размер искът за обезщетение се явява основателен. За разликата от 10 151.74лв. до претендирания от ищцата размер 14 313.82лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен. Всеки от ответниците следва да бъде осъден поравно съобразно неоснователното си ползване на вещта, а именно в размер на 3 383.91лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 22.04.2015г. до окончателното изплаща на задължението.

По възражението за подобрения и правото на задържане

Въведено е възражение, че ответниците по иска с правно основание чл.108 ЗС са били добросъвестни владелци и като такива са извършили подобрения в имота, които претендират за което са въвели и възражения за тези подобрения, като са поискали от съда да им признае правото на задържане до заплащане от страна на ищеца на тези подобрения. Евентуално твърдят, че подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на бащата на ищцата – В.М. в качеството на ответниците на приравнени на добросъвестни владелци по чл. 74, ал. 2 ЗС, евентуално като недобросъвестни владелци, евентуално като държатели.

По направените възражения за подобрения в тежест на ответниците по иска С. и Б. Ч. е да докажат, че те със свои средства и сили са извършили претендираните подобрения, в какво качество са ги извършили, в качеството владелци /добросъвестни или недобросъвестни/ или държатели, размера на извършените разноски по тяхно осъществяване, с каква стойност се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.

При споровете за подобрения в чужд имот съдилищата следва да изхождат от принципните постановки на Постановление № 6/1974г. на Пленума на ВС.

По отношение на въпроса кой и в какво качество е извършвал подобрения в процесния имот

В хода на процеса се събраха множество писмени и гласни доказателства относно фактите касаещи лицата, които са фактически са извършвали подобренията в процесния имот и които са финансирали закупуването на строителни материали. Безспорно беше установено по делото, че процесния имот – етаж две от жилищна сграда с идентификатор №10135.5504.310.1. съществува към момента.

Безспорно е, че са налице вложени средства в изграждането на обекта, като подобренията съществуват към настоящия момент. Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му, като увеличението се заплаща доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му. /Решение № 571 от 14.10.2008 г. по т.д. № 313/2008 г., ТК, I т.о. на ВКС/

Въпреки противоречивите показания на допуснатите свидетели и множеството писмени доказателства, съдът достига до заключението, че фактически в изграждането на вещта /чрез полагане на труд/ са участвали В.М., П. М., В. М., С.Ч., Б.Ч., както и много други техни роднини, познати, приятели и майстори, както е било обичайно при изграждането на строителни обекти през този период. Всички са участвали чрез полагането на личен труд. Непротиворечиви са показанията на свидетелите, че в по-голямата си част лицата са участвали в строителството безвъзмездно, без да им е заплащан положения труд. Било е заплащано отделно на някои майстори от В.М. и Б.Ч..

Един от спорните въпроси по делото е кой е финансирал строителството и каква част от средствата са осигурени от В.М., П. М., Б.Ч. и С.Ч.. От установяването на факта кой и с какви средства е извършил подобренията може да се изведе и в какво качество ги е извършил.

Собственик на подобренията още от момента на извършването им е собственикът на земята, върху която подобренията са извършени. От този момент патримониума на собственика на земята се е увеличил със стойността на подобренията, което води и до увеличаване на добивите от имота и затова собственикът на земята към този момент е длъжен да заплати на подобрителя било по-голямата сума между разноски и стойност (ако подобрителя е бил добросъвестен строител или приравнен към него), било по-малката (ако подобрителя е бил недобросъвестен строител). /Решение № 651 от 19.IV.1962 г. по гр. д. № 414/62 г., I г. о. на ВС/

По делото се установи, че земята е била съсобствена между В.М. и В. М., както и че самите подобрения поради липсата на учредено право на строеж са станали съсобственост между двамата по силата на приращението, съобразно притежаваните от тях идеални части върху земята. Впоследствие В. е придобил собствеността върху извършеното по силата на изтеклата в негова полза десетгодишна придобивна давност поради липсата на противопоставяне от страна на В. М., което е установено безспорно по делото. Собствеността е преминала по силата на наследяването у дъщерята на В.М. – Д.М..

По проведеното между страните гр.д.№ 1135/2014г. на ВОС е отхвърлен предявения положителен установителен иск за признаване за установено спрямо страните, че ищците Ч. са собственици на втори и трети жилищен етаж със застроена площ от 121.3 кв.м. по одобрен архитектурен проект от 01.04.1996г., а по схема № 150/12.03.2014г. с площ 136 кв.м., за всеки от трите етажа, от сграда с идентификатор № 10135.5504.310.1, с адм.адрес гр. Варна, ул. „А. Монев“ /бивша улица Христо Манолов/ № 7, с твърдения че собствеността е придобита чрез упражняване на давностно владение за периода 1997г.-2008г., на основание чл. 79 ЗС.

Искът е отхвърлен поради установяването по делото, че ищците С. и Б. Ч. не са упражнявали фактическата власт върху вещта за претендирания период, поради невъзможността да я упражняват, защото строежът върху имотът е бил завършен едва през 2006-2007г. и от тази дата до 2008г. не е изтекъл десетгодишния давностен срок за придобИ.е правото на собственост. Първоинстанционния съд не е изследвал въпроса за вида упражнявана фактическа власт върху вещта от ищците. Въззивният съд е приел в мотивите си, че упражняваната фактическа власт на ищците е била държане за собственика В.М. и допускането им да живеят в имота било с позволителни действия на последния.

Решението, с което е отхвърлен положителен установителен иск за собственост установява със сила на присъдено нещо, че правото на собственост не е възникнало на предявеното с иска основание. /Решение № 513 от 26.01.2012 г. по гр. д. № 890/2010 г. на ВКС/

Настоящият състав приема, че следва да зачете СПН по предходно водения между страните процес само относно обстоятелството, че ищците не са станали собственици на процесния имот въз основа на упражнявано от тях давностно владение. Съдът не е обвързан становището по това дело относно намерението на ищците за упражняване на фактическата власт върху вещта, доколкото за този факт, отразен единствено в мотивите, не се формира СПН.

От събраните по делото доказателства и от показанията на свидетелите, които съдът в тази част кредитира, се установява че В.М., неговата съпруга П. М. /майка на С.Ч./, С.Ч., Б.Ч., Д.Ч., В. М., съпругата му, както и майката на В. и В., са били в много добри семейни отношения. Живеели са заедно в един двор, помагали са си взаимно и са участвали заедно в изграждането на надстрояването на къщата. В.М. е бил в много близки отношения с доведената си дъщеря С.Ч. и нейният син Д.. От доказателствата по делото се установява, че В. действително е имал желание цялото семейство да живее заедно в една къща, която причина е била достатъчна да се започне строителството.

Установява се по делото, че ищцата Д.М. не е живяла заедно с баща си, а само го е посещавала, което води до извода, че двата горни етажа на къщата не са се строяли, за да може тя да се нанесе и да живее там. Това се установява и от факта, че самата тя е присъствала на освещаване на жилището след построяването където са се нанесли да живеят Ч., за да ги поздрави за нанасянето.

За настоящия състав С. и Б. Ч. са участвали в строителството с намерение един ден етажът, който са построили, да стане техен и да заживеят там. По делото не се събраха доказателства В.М. да е считал, че построеното ще бъде наследено от дъщеря му. Вероятно е, но не е установено по делото, той да е желал да прехвърли собствеността върху построеното на С. и Б., но поради липсата на документи и възможност за узаконяване да не го е направил или да не е считал, че е било нужно, поради липсата на спор за кого ще остане етажът. Тези обстоятелства се потвърждават и от свидетелите.

Съдът приема, че С. и Б. Ч., както и майката на С. – П. М., са участвали в строителството и са влагали средства с намерението построеното да бъде бъдещо жилище на семейство Ч., заедно с техния син Д.. Порази тази причина за настоящия състав осъществяваната от ответниците фактическа власт върху построеното е била владение с намерение за своене. Те са считали, че построеното един ден ще стане тяхна собственост. Това намерение е било обективирано спрямо всички правоимащи лица, включително и В. М.. Този факт се обосновава и от обстоятелството, че са влагали голяма част от средствата си в изграждането на вещта. Упражняваното от ответниците владение, макар и недобросъвестно поради липсата на предпоставките по чл. 70 ЗС, е било необезпокоявано и извършените в имота подобрения са били със знанието и без противопоставянето на В. и В. М.и, както и на всички други лица, които са знаели за строежа. Даже обратното, те са помагали да бъде надстроена къщата, за да се нанесат Ч. да живеят там.

Няма данни по делото да е било налице и противопоставяне от страна на Д.М. след смъртта на баща й относно подобренията извършени 2012г. в имота. Напротив, от свидетелските показания се установява, че Ч. са искали да заплатят някаква парична сума на Д., за да им прехвърли юридически процесния имот след като по силата на наследяването го е придобила в нейна собственост. Поради неразбирателството между страните и евентуалния отказ на Д. да прехвърли имота, Ч. са започнали процес за придобИ.е на изграденото при упражняване на давностно владение.

Ч. са се нанесли да живеят в жилището като свое и са били единствените му обитатели, като са извършвали фактически действия покриващи правомощията на собственика.

Чл. 74, ал. 2 ЗС приравнява вземанията на недобросъвестния владелец, извършил подобрения в чуждия имот със знанието и без противопоставянето на собственика, към тези на добросъвестния. /Решение № 108 от 08.07.2015 г. по гр. д. № 415 / 2015 г., I г.о. на ВКС/ При предявен иск за заплащане на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот, ако установи, че ищецът е имал качеството добросъвестен владелец или е бил недобросъвестен, но е извършил подобренията със знанието и без противопоставянето на собственика, съдът следва да се произнесе по претенцията като присъди увеличената стойност на имота, а ако установи, че владението е било недобросъвестно - да присъди по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията. /Решение № 122 от 02.07.2015 г. по гр. д. № 291 / 2015 г., I г.о. на ВКС/

Съдът приема, че В. М. е участвал в разходите за подобрения в качеството си на собственик за неговата част и недобросъвестен владелец за частта на В. М., но не е упражнявал фактическа власт, защото е извършвал подобренията, за да надари Ч.. П. М. също не е осъществявала фактическа власт и е осигурявала средства за строителството, което се установява от разписките по делото на името на ЕТ „Пепина – 90“, както и от обстоятелството, че е продала свой собствен недвижим имот, средствата от които се установява по делото, че са били вложени за закупуването на товарни превозни средства и за закупуването на строителни материали. Няма данни по делото да е влагала средствата, за да живее в имота. Искала е да подсигури Ч.. Б. и С. Ч. са участвали в строителството в качеството им на недобросъвестни владелци, но със знанието и непротивопоставянето на собствениците В. и В. М.и, с намерението да станат собственици на построеното. Има твърдение на едната свидетелка, че В. М. е дал пари назаем на брат си В. за строителството, но не е обективирал претенции за собственост върху построеното. Останалите участвали в строителството лица не са имали намерение за своене и нямат права върху изграденото.

Неоснователно е възражението на ищцата, че не е легитимирана да отговаря по иска за подобрения. Правото да бъдат заплатени извършените подобрения съществува срещу собственика, т.е. лицето, чието имущество е нараснало, респективно което се е обогатило от обедняването на владелеца. Това е така и при настъпило универсално правоприемство. Владелецът може да упражни правото си на вземане за подобренията и срещу наследника на собственика, който след смъртта на наследодателя си и приемане на наследството сам е придобил качеството на собственик, както и на длъжник, обогатил се с подобренията на владелеца. Съдът е приел за установено по делото, че ищцата Д.М. е едноличен собственик на втория етаж от процесния имот, поради което е легитимирана да отговаря по иска за подобрения.

Неоснователно е възражението на ищцата за изтекла погасителна давност за претендираните подобрения. Правоотношенията, които възникват между извършилия подобренията владелец и собственика на имота, върху който са извършени, се характеризират с такива особености, които дават основание с оглед общия смисъл на закона и справедливостта да се приеме, че изискуемостта на вземането на подобрения върху чужди имот не съвпада с извършването на самото подобрение, а трябва да се отнесе към един по-късен момент. Съгласно ППВС № 6/1974г. погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсването на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота. Искът за собственост е предявен на 22.04.2015г., като възражението е направено в хода на настоящия процес и не е погасено по давност.

Стойността на извършените от Б. и С. Ч. разноски за вещта следва да се изчисли по реда на чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС, а именно в размер на по-високата сума измежду стойността на извършените подобрения и увеличената стойност на имота вследствие на подобренията, в качеството им на недобросъвестни владелци, извършили подобрения в чужд имот със знанието и без противопоставянето на собствениците.

По отношение на размера на извършените разноски за вещта

По делото са ангажирани писмени доказателства – документи, които свидетелстват за закупуване на различни видове строителни материали и движими вещи, послужили или вградени в построеното. Тези документи носят подписите, както на В.М., така и на П. М. и Б.Ч..

Съдът приема, че обстоятелството кой точно е положил подписа под различните видове разписки в конкретният случай е без значение, защото от това действие не се установява кой е осигурил средствата за заплащането на тези материали. Не следва за всеки конкретен разход да се приема, че този който е положил подписът под документа е този, който действително е осигурил парите за заплащане на материала. От съвкупността на приетите по делото доказателства следва точно обратното. Всички заедно са участвали в строителството и е много вероятно В. да е заплащал стоки с парите на Б., както и обратното. Да се приеме, че материалите, които са закупени и за тях има документи, които носят подписа на В. ги е заплатил със свои средства и обратното, е неприемливо.

Становището на ищцата, че В.М. е единственият строител и само той е участвал в изграждането на вещта не може да бъде възприето. Това не се установява и от представените писмени доказателства относно това, че е декларирал и се е подписвал на всички документи свързани с изготвянето на проект и одобряване на строителството. Към този момент се е считало, че той е собственик и той има право да строи и поради тази причина и документите носят неговия подпис. Останалите участници в строителството не са имали права върху вещта и следователно е нямало как да участват като страна пред съответните административни органи.

По делото са представени доказателства за доходите на В., С. и Б. /трудови книжки, удостоверения и извлечения от банкови сметки/. Съдът приема за доказано обстоятелствата, че В. е работил като шофьор в Кораборемонтен завод „Одесос” и получавал някакви доходи, С. е получавала доходи, както и че Б. е получавал доходи извън страната, което се потвърждава от показанията на свидетелите и представените извлечения.Тези доказателства служат като индиции за финансовото положение на подобрители, но от тях не отново не може да се установи със сигурност в каква степен всеки е участвал в изграждането.

За установяване вида и стойността на подобренията следва да бъдат допускани всички доказателствени средства /включително свидетелски показания/, защото се цели установяването на факт с правно значение. Подобрителя не цели да докаже наличието на договор, а наличие на обедняване.

Когато подобренията се извършват от недобросъвестния владелец със знанието и непротивопоставянето на собственика, не е необходимо да бъде установен размерът на направените разноски по отделни пера, а е достатъчно доказването само на увеличената стойност като цяло на имота към момента на постановяване на решението. /Решение № 1136 от 12.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3277/2007 г., III г. о., ГК/

Установява се от доказателствата по делото, че в строителството са влагани средства от В., П., С. и Б.. Съдът кредитира показанията на свидетелите А. Ч., С. С. и Е. Г., доколкото се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства. Съгласно показанията на тези свидетели, В. и П. са искали да се надстрои къщата, за да могат семейство Ч. да живеят там, като П. е вложила средствата от продажбата на апартамента си в кв.„Петлешев“, а В. е помагал с личен труд и усилия като е работил по къщата и е ходил да набавя строителни материали. В. най-вероятно също е финансирал част от строителството чрез покупка на строителни материали.

Съдът приема, че всички извършени действия и отпуснати средства от В. и П. са били, за да надарят семейство Ч. и да бъде надстроена къщата, за да се нанесат последните да живеят там. Като от съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че това е било намерението им, като няма данни да са търсили възвращаемост на вложените средства.

Без оглед на това, дали строителят действително е заплатил, или не е заплатил за набавянето на материалите или труда, той има право да получи техния еквивалент. Дори и да е безспорно, че този материал му е доставен даром, той има право на равностойността по обективни цени. /Ц..К.,“Подобренията“ С.2001 г., с.329; р.№ 2583-63-I/ В този смисъл и Ч. имат право да получат стойността на всички извършени подобрения в имота.

Относно подобренията извършени към 2012г. съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че средствата за тях са вложени от Ч., доколкото П. М. и В.М. са били починали към този момент и не се установява да са били вложени техни спестявания в строителството.

Като недостоверни съдът преценява показанията на свидетелите на ищцата, относно извършването на строежа само за В., и евентуално за Д., и единствено със средства на първия, доколкото не се подкрепят от останалите доказателства по делото и не отговарят на житейската логика.

Подобренията в имота, които са извършени със средства на ответниците следва да им бъдат заплатени на общо основание. Следва да им бъдат заплатени и подобренията извършени със средства на П. и В.М.и, доколкото са вложени в строителството, с дарствено намерение. Въз основа на събраните по делото доказателства не може да се установи точно коя част от средствата от кое лице са вложени, а и не е необходимо, защото в полза на ответниците следва да се присъди увеличената стойност на имота вследствие на всички подобрения поради обстоятелството, че всичко е построено за тях.

За да се породи вземането на владелеца за разноски са необходими две предпоставки: да са направени от него такива разноски за вещта и вещта, съответно подобренията да съществуват при предявяване на вземането. Въз основа на заключението на вещите лица по извършените по делото СТЕ се установи, че към момента подобренията съществуват.

В правната теория и в съдебната практика се приема, че има четири вида разноски, които подобрителя владелец прави за вещта - необходими разноски, полезни разноски (подобрения), разноски за плодовете, излишни (луксозни) разноски. Предвид факта, че за различните видове се прилага различен подход (фактически състав) при определяне на тяхната равностойност и значение, съдът трябва да изследва всеки вид направено и искано подобрение (в широк смисъл) поотделно и да го разпредели към отделния му подвид и след това да определи размера на полагащото се на подобрителя обезщетение, в зависимост от неговото качество (добросъвестност) към момента на извършване на подобрението.

Необходими разноски – Това са тези разноски, без които вещта би се повредила или погинала. При необходимите разноски могат да се търсят само стойностите на действително направените разноски и за тях не се прилагат правилата на чл. 72, ал. 1 и чл. 74, ал. 1 ЗС. Съдът приема, че не са били налице такива обстоятелства. От събраните доказателства по делото се установи, че е извършено надстрояване над къщата, за да бъде увеличена нейната жилищна площ, а не защото е бил необходимо ремонтирането й. Съответно извършените разноски не са били необходими за запазването й, а са извършени с цел увеличаване на нейната стойност. Ответниците не са конкретизирали никаква част от направените разноски като необходими такива и не са установили обективната им наложителност, не е имало и възражение от страна на ответниците. Следва да се приеме, че такива разноски не са правени или заплащането на тяхната равностойност не е предмет на настоящия спор.

Разноски за плодовете – Разноски, с които се е намалило имуществото на владелеца, за да се получат добиви от вещта. По делото не е имало искане за присъждане на равностойността на такива разноски, както и данни за направени такива. Следователно съдът не следва да ги разглежда и да се произнася по този въпрос.

Подобрения – Разноски, които водят до увеличаване на стойността на вещта. За владелеца по чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС в процеса следва да се установи увеличената стойност на имота в резултат от направените подобрения, защото въз основа на нея се определя размерът на обезщетението. Следва да се направи преценка коя част от направените разноски да се изключат от формираната увеличена стойност, поради това, че не представляват подобрения (защото са луксозни) или подлежат на събаряне, или премахване чрез отделяне от общата вещ.

Съдът приема, че стойността на посочените в допълнителната експертиза на вещото лице извършени СМР /л. 292/ е компетентно определена и следва да бъде възприета. Обща стойност на всички подобрения към датата на извършването им = 72 700лв. Увеличената стойност на имота вследствие на подобренията е = 63 310лв.

Вещото лице Л. е определила пазарна стойност в размер на 105 110лв. Вещото лице В. /л. 389/ определя пазарната стойност на имота на сумата от 92 564 лв.

Луксозни разноски - Луксозните разноски са такива които променят вещта, но не водят до нейното запазване или до увеличаване на стойността й, а единствено до задоволяване на субективните виждания на съсобственика, който ги прави и са икономически нецелесъобразни. Те са средства, с чието влагане се увеличава абсолютната стойност на вещта. Налице ли са извършени луксозни подобрения се определя от конкретната обстановка. Съдът приема, че такива не са извършвани в имота.

Част от подобренията могат да бъдат вдигнати без съществено да бъде повредена вещта, но липсва такова искане от ищцата, поради което и размера на обезщетението не следва да се намалява със стойността им, доколкото след заплащането им ищцата ще се ползва от тях.

Относно незаконното строителство

В настоящото производство се събраха доказателства, че изградените подобрения са извършени без разрешение за строеж, акт за узаконяване или удостоверение за търпимост и следователно са представлявали незаконен строеж по смисъла на ЗТСУ. По делото е представен акт за незаконно строителство от Община Варна, район Аспарухово /л.46/, от който е видно, че по времето на извършването на съответните подобрения на имота за строежите не е било издадено разрешение за строеж. Съдът приема становищата на административните органи от незаконно строителство за компетентно дадени. Не е установено по делото ищцата да е започнала процедура по издаване на удостоверение за търпимост на строежа, а срокът за узаконяване на строителството е изтекъл.

Съгласно ППВС № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. При определяне стойността им в такъв случай се държи сметка за евентуалното им премахване или отнемане в полза на държавата. В конкретния случай няма възражение от страна на ищцата, че строежът е незаконен и не следва да заплаща стойността им. Действително строежът е извършен без необходимите разрешения, но са налице строителни книжа /одобрен архитектурен проект/ . Въпреки това строежът се характеризира като незаконно построен, но съдът приема, че е възможно издаването на удостоверение за търпимост при започване на процедура по издаването му и поради факта, че подобренията най-вероятно не подлежат на премахване съгласно действащите строителни правила и норми на ЗУТ, собственикът ще се ползва от тях. Тяхното събаряне е малко вероятно.

Когато собственикът приема имота в застроено състояние, това строителство, независимо че е незаконно, следва да се третира като подобрение на имота, а при определяне на стойността му следва да се държи сметка, че е възможно премахването му /Решение № 313 от 29.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 451/2008 г., I г. о., ГК/.

В конкретният случай при определяне на пазарната стойност на имота е взето предвид и обстоятелството, че липсват книжа при изграждането на обекта. /Изрично становище на вещото лице в о.с.з. – л. 328 гръб/. Вещото лице Л. е определила пазарна стойност в размер на 105 110лв.

Произнасяне по размера на обезщетението

Възражението на ответниците С. и Б. Ч. за заплащане на подобрения в недвижимия имот, на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 ЗС, е основателно до размера на увеличената стойност на имота вследствие на извършените подобрения.

В конкретния случай тази увеличена стойност е равна на пазарната стойност на вещта самостоятелен обект в сграда - апартамент па втори етаж с площ от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със Заповед № 18-12300/25.09.2014 год. на Началник на СГКК-Варна, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 10135.5504.310 в град Варна, па административен адрес: ул.”А. Монев" /бивша улица Христо Манолов/ № 7. при граници: на същия етаж няма. под обекта : 10135.5504.310.1.1. над обекта: 10135.5504.310.1.3., защото вещта е изградена изцяло от вложените материали.

Съдът приема пазарната стойност на процесния имот, която отговаря на увеличената стойност на имота вследствие извършените подобрения, по заключението на вещото лице В. за точно и компетентно дадена, поради което възражението на ответниците следва да бъде уважено за сумата от 92 564 лв., като за разликата над този размер до претендираните 161 425лв. възражението е неоснователно.

По отношение правото на задържане на вещта до заплащане на подобренията

Съгласно чл. 74, ал. 2 ЗС, когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72. В чл. 72, ал. 3 ЗС е предвидено, че владелецът има право да задържи вещта до заплащане на подобренията и на разноските.

Следва да се приеме, че ответниците имат право на задържане спрямо ищцата до заплащане на обезщетението за извършените от тях подобрения.

По насрещния иск на ответниците по чл. 59 ЗЗД.

В условията на евентуалност, ответниците по главния иск са предявили насрещния иск по чл. 59 ЗЗД за извършените подобрения, ако съдът уважи иска по чл.108 от ЗС и не признае правото на задържане.

Съдът е приел, за частично основателно възражението на ответниците за присъждане на подобрения в имота в качеството им на недобросъвестни владелци по чл. 74, ал. 2 ЗС и е допуснал правото на задържане, поради което и евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД не следва да се разглежда.

По отношение на разноските по делото.

С оглед изхода от спора ответниците дължат на ищцата направените по делото разноски за уважения иск по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, а ищцата дължи на ответниците направените поделото разноски за уваженото възражение за подобрения и правото на задържане.

Ищцата претендира разноски в размер на 5237,51 лева, като съдът следва да й уважи разноски в размер на 4 925,90 лева, съобразно отхвърлената част от иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Ответниците са претендирали разноски в размер на 12 069116 лева. тези разноски включват внесена държавна такса за насрещния иск,за възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение в размер на 7000 лева.

По отношение на размер на адвокатското възнаграждение е направено възражение за прекомерност по реда на чл.78 ал.5 от ГПК.

Настоящия съдебен състав намира, че направеното възражение е основателно, като с оглед значителна сложност на делото от правна и фактическа страна с въведените възражение, за многобройни подобрения, въведеното акцесорно право на задържане и множеството възражения по основните искове то съдът следва да признае, че платеното възнаграждение за защитник е прекомерно, но следва да присъди адекватно възнаграждение в размер на 6000 лева. Съгласно наредбата на минималните адвокатски възнаграждение по въведените от ответниците възражение за подобрения с оглед цената им, възнаграждението на защитника на ответниците възлиза на 5 163 89 лева. Както се изтъкна и по горе в цената на иска не е включено и правото на задържане като защитим интерес, а делото се отличава с значителна сложност от фактическа и правна страна, поради и което съдът следва да приема възражение за прекомерност и го уважи в размер на 918 лева, с което намали адвокатското възнаграждение или следва да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 6082 лева.

В изложения смисъл съдът следва да осъди ищцата да заплати на ответниците разноски по делото в размер на 11 151.60 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните С.Т.Ч., ЕГН:**********, Б.Д.Ч., ЕГН: ********** и Д. Б. Ч., ЕГН: ********** тримата с адрес *** И Д.В.М., ЕГН:********** с адрес: ***, че ищцата Д.В.М., е собственик по наследяване по закон от баща си В.И.М. на самостоятелен обект в сграда - АПАРТАМЕНТ на втори етаж с площ от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със Заповед № 18-12300/25.09.2014 год. на Началник на СГКК-Варна, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 10135.5504.310 в град Варна, на административен адрес: ул.”А. Монев" /бивша улица Христо Манолов/ № 7, при граници: на същия етаж няма. под обекта: 10135.5504.310.1.1., над обекта: 10135.5504.310.1.3 и ОСЪЖДА ответниците С.Т.Ч., Б.Д.Ч. и Д. Б. Ч., ДА Й ПРЕДАДАТ владението описания по горе имот на ищцата Д.В.М. на основание чл. 108 ЗС.

ПРИЗНАВА на С.Т.Ч., ЕГН:********** и Б.Д.Ч., ЕГН: **********, ПРАВОТО ДА ЗАДЪРЖАТ описания имот, а именно - АПАРТАМЕНТ на втори етаж с площ от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със Заповед № 18-12300/25.09.2014 год. на Началник на СГКК-Варна, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 10135.5504.310 в град Варна, на административен адрес: ул.”А. Монев" /бивша улица Христо Манолов/ № 7, при граници: на същия етаж няма. под обекта: 10135.5504.310.1.1., над обекта: 10135.5504.310.1.3 на основание чл. 72, ал. 3 ЗС до заплащане на сумата от 92 564 лв., от Д.В.М. представляваща увеличената стойност на имота, вследствие на направените от тях подобрения, на основание чл. 74, ал. 2 ЗС.

ОСЪЖДА С.Т.Ч., Б.Д.Ч. и Д. Б. Ч. ДА ЗАПЛАТЯТ на ищцата Д.В.М. сума в размер на 10 151.74 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото й да ползва собствения й недвижим имот:, представляващ: самостоятелен обект в сграда - апартамент па втори етаж с площ от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със Заповед № 18-12300/25.09.2014 год. на Началник на СГКК-Варна, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 10135.5504.310 в град Варна, на административен адрес: ул.”А. Монев" /бивша улица Христо Манолов/ № 7, при граници: на същия етаж няма. под обекта: 10135.5504.310.1.1., над обекта: 10135.5504.310.1.3, изчислено съобразно средния месечен пазарен наем на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 22.04.2015 год. до окончателното й изплаща на задължението, като ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск за разликата над 10 151.74 лв. до претендирания от ищцата размер от 14 313.82 лв.

ОСЪЖДА ответниците С.Т.Ч., Б.Д.Ч. и Д. Б. Ч., ДА ЗАПЛАТЯТ на ищцата Д.В.М. направените по делото разноски в размер на 4 925,90 лева.

ОСЪЖДА ищцата Д.В.М. ДА ЗАПЛАТЯТ на ответниците С.Т.Ч., Б.Д.Ч. и Д. Б. Ч., направените по делото разноски в размер на 11 151, 60 лева.

Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: