Р Е Ш Е Н И Е

№ ………./18.07.2016 г.

гр. Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА  

                 ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

                                               СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

 

при секретар К.М.,

като разгледа докладваното от съдията Павлова

въззивно търговско дело № 743 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

С решение № 25/05.01.2016 год., постановено по гр.дело № 8821 по описа за 2015 год., ВРС – 19-ти състав е осъдил „Бул инс” АД, ЕИК831830482 със седалище и адрес на управление ******* да заплати на П.К.С. ЕГН:********** *** сумата от 4 558лв. представляваща стойност на щети по автомобил „Форд Маверик” с ДК №В8059РК от ПТП настъпило с л.а. „Фолксваген Пасат” д.к.№В1218СВ на кръстовището на бул.”Чаталджа” и ул.”Ген.Киселов” на 7.11.2014г. по време на действие на застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и причинителя на ПТП-то, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-22.07.2014г. до окончателното изплащане на сумите и сторените по делото разноски в размер на 3 312.63 лв.

Недоволен от горното е останал ответникът Бул инс” АД, който обжалва така постановеното решение. В жалбата се навеждат твърдения за постановяването му в нарушение на материалния закон. Настоява се за отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора, с което се отхвърли предявения иск, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна П.К.С. депозира писмен отговор, като твърди неоснователност на въззивната жалба.

В с.з. по същество, въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. по същество, въззиваемият, чрез пълномощника си, моли за потвърждаване на съдебното решение ведно с присъждане на разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилно определяне от страна на съда на размера на дължимото обезщетение поради несъобразяване с действащата към момента на събитието Наредба № 24 от 08.03.2006 год. за задължителното застраховане, приложима с оглед първата регистрация на увредения автомобил.

Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ. Разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 203, ал. 3 КЗ/.

При застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите размерът на застрахователното обезщетение е ограничен от максималната стойност на застрахователната сума, като в нейните рамки се определя стойностният еквивалент на причинената вреда, подлежаща на репариране. При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя в застрахователната полица съгласно чл. 203, ал. 1 и 4 КЗ. В конкретния случай, поради липса на доказателства за противното, следва да се приеме, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на увреждането - настъпването на ПТП.

Действително, разпоредбата на чл. 273, ал. 2 КЗ изисква обезщетенията за вреди на МПС да се определят в съответствие с приета от комисията наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, поради което е приета и Наредба № 24/08.03.2006 год. Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1 - 6.

Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 153 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 896/2010 г., I т. о., както и в решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и  решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о.,  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Прието с цитираните,  постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на ВКС, е и че Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенция определеното застрахователно обезщетение чрез вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл. 4, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г. на КФН. Това е валидно както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при определяне на обезщетението по предявен иск по чл. 213 КЗ. Със същите решения е прието също така, че методиката не дерогира приложението на чл. 273, ал. 2 пр. първо КЗ, доколкото обезщетението не надхвърля размера на застрахователната сума по договора - чл. 267, ал. 3 КЗ.

Гореизложеното налага извод за неоснователност на развитите във въззивната жалба доводи относно приложението на коментираната Методика, както и неоснователност на оплакването относно кредитирането на заключението на вещото лице. В допълнение следва да се посочи, че така проведената САЕ не е оспорена от ответника в хода на първоинстанционното производство, като доводите за необходимостта от прилагане на коефициент за овехтяване са развити едва във въззивната жалба.

И след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, към чиито фактически изводи, на основание чл.272 ГПК, съдът препраща.

 

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора и направеното от въззиваемия искане, в тежест на въззивника следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които съобразно представените доказателства възлизат в размер на 3 000 лева – платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 25/05.01.2016 год., постановено по гр.дело № 8821 по описа за 2015 год. на ВРС – 19-ти състав.

ОСЪЖДАБул инс” АД, ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление ******* да заплати на П.К.С. ЕГН:********** *** сумата от 3 000 лева, представляваща извършени във въззивното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ :