Р Е Ш Е Н И Е
№………./14.07.2016г., Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено
на петнадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при участието на секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдия
Писарова в.т.дело №752 по описа за 2016г. на ВОС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Производството е
инициирано от ЗАД АРМЕЕЦ, София, чрез адв.К.П. от САК срещу решение
№919/10.03.2016г., постановено по гр.дело №8386/2015г. на ВРС, 30 състав, с
което съдът е уважил предявения иск с правно основание чл.208 от КЗ и осъдил
ЗАД да заплати на В.М.С., ЕГН**********, Варна, сумата от 25
000.00лв./двадесет и пет хиляди лева/, частично от сумата от 57 400лв., представляваща
незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск
„наводняване на МПС” през 02.2015г., вследствие, на което са причинени щети по
лек автомобил „Ауди А6” с ДК DMS9292, дължимо по силата на сключен между страните
договор за застраховка “Каско”, по застрахователна полица
№0306Х0027162/30.04.2014г. със срок на действие 30.04.2014г. до 29.04.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба на
13.07.2015г. до окончателното й изплащане, на основание чл.208 от КЗ /отм/.
В жалбата се излага, че постановеното от ВРС
решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при
съществени процесуални нарушения. Въззивникът претендира, че не дължи
застрахователно обезщетение. Твърди се, че е налице хипотеза на изрично изключен застрахователен риск по т.14.8 от
Общите условия на застрахователя по този вид договори. Твърди се
разминаване на данните дадени от пълномощника на ищцата Петър Минков при
завеждане на щетата относно времето, през което последния е ползвал автомобила
спрямо данните, установени при извършена проверка в хотел Аква, Бургас, респ.
огледа извършен на место. Твърди се, че процесния автомобил не е бил паркиран
на 10.01.2015г. в паркинга на хотел Аква, а преди 06.09.2014г. като е наводнен
на 06.09.2014г., няколко месеца по-рано. Налице е изключен застрахователен
риск. Твърди се, че съдът неправилно и в нарушение на процесуалните правила не
е допуснал повторна тройна СТЕ въпреки искането на ответника. По този начин
съдът неправилно е формирал изводи, че няма запазени части от автомобила докато
въззивникът твърди, че има множество такива. Погрешно съдът е приел, че няма
запазени годни елементи, чиято стойност да бъде приспадната от обезщетението.
Не са представени доказателства за реално извършен ремонт на автомобила.
Претендира се отмяна на решението на ВРС и отхвърляне изцяло на иска като
неоснователен ведно с присъждане на разноските. Претендира се допускане от
въззивния съд на тройна САТЕ.
В съдебно заседание не се явява представител на
въззивника. С писмена молба от 14.06.2016г. пълномощникът му адв.Кр.П. оспорва
поддържа жалбата. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции като прави и възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на
насрещната страна.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна В.С., чрез адв.Й.А., за неоснователност на жалбата. Твърди
се, че напълно неоснователни са твърденията на въззивника за превратно подаване
на данни от „пълномощника на ищцата”. Твърди се, че Петър Минков не е
пълномощник на ищцата, а технически сътрудник в застрахователен брокер. Твърди
се, че застрахователя не е установил наличието на причинна връзка между
неизпълнение задължението на застрахования и настъпилото застрахователно
събитие, съответно препятстване доказването на обстоятелствата, при които е
настъпило то. Не са налице предпоставките по чл.211 КЗ за отказ на
застрахователя да плати обезщетението. Липсват доказателства, че сумата на
застрахователното обезщетение следва да е в по-малък размер – изслушаните
единична и тройна САТЕ са напълно обективни и достатъчни да установят
релевантните факти и обстоятелства. Твърди се, че автомобилът е възстановен и
технически изправен. Твърди се, че ремонта в случая е по-висок от
действителната стойност на автомобила. Според въззиваемата страна, не могат да
бъдат определени запазени части тъй като автомобилът е отремонтиран, а не е
предаден за разкомплектоване и снет от регистрация. Претендират се сторените за
въззивното производство разноски.
В съдебно заседание пълномощникът на въззиваемата
страна адв.Д.П. оспорва жалбата и поддържа отговора. Претендира сторените по
делото разноски.
Съдът констатира редовността на ВЖ.
Решението на ВРС е валидно и допустимо.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано по предявен
като частичен иск с правно основание чл.208 от КЗ от В.М.С. срещу ЗАД
Армеец, София за осъждане на застрахователя да заплати сума в размер на 25 000.00лв.,
частично от сумата от 57 400лв., представляваща неплатено застрахователно
обезщетение по настъпил застрахователен риск „наводняване на МПС” през
02.2015г., вследствие на което са причинени щети по лек автомобил „Ауди А6” с
ДК DMS9292, дължимо по силата на сключен между страните договор за застраховка
“Каско”, по застрахователна полица №0306Х0027162/30.04.2014г. със срок на
действие 30.04.2014г. до 29.04.2015г., ведно със законната лихва върху тази
сума считано от датата на завеждане на исковата молба - 13.07.2015г. до
окончателното й изплащане. В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на
лекия автомобил „Ауди А6”. Твърди, че същия е бил оставен на съхранение в гараж
на хотел „Аква”, гр.Бургас от приближен на собственика, където бил наводнен. Твърди
се, че при това наводнение са нанесени материални щети както следва: кормилна
рейка, Компресор климатик, Алтернатор, Предпазен колан - 2бр., Превключвател,
Таван, Сенник - 2 бр., Ключалка предпазен колан - 2 бр., Кора пр. врата - 2
бр., Кора зад. врата - 2 бр., Ключалка предпазен колан зад. - 2 бр.„ Бутон,
Табло, Мултифункционален спортен волан, Стелки, Арматурно табло, Постелка
багажник, Въздушна възглавница, Управляващ блок, Говорител - 2 бр.,
Високоговорител - 2 бр., Регулатор, Брава врата - 3 бр., Ръкохватка скоростен
лост, Предпазен колан, Подлакътник, Капачка, Облицовка колона С - 2 бр.,
Облицовка колона В - 2 бр., Възд. дюза - 2 бр., Стартер, Ултразвуков датчик пр.
-2 бр., Ултразвуков датчик зад. - 6 бр., Управляващ блок - 2 бр., Комплект
кабели - 2 бр., Рамка, Блок индикации, Панел управление и Индикация,
Радио-навигация, Багажно отделение, Рама седалка - 2 бр., Опора с мотор - 2
бр., Облицовка - 2 бр., Подглавник - 4 бр., Тапицерия облегалка - 4 бр.,
Тапицерия седалка - 4 бр., Hintersitzrahamenq, Задна стена седалка 2 бр.,
Дисплей скорости автоматик, светлини – 2 бр., температурен датчик – 4 бр., труд
и консумативи. Ищецът твърди, между него и ответникът ”Армеец” ЗАД е сключен
договор за застраховка “Каско”, №0306Х0027162/30.04.2014г. със срок на действие
30.04.2014г. до 29.04.2015г. като са платени всички застрахователни вноски.
Твърди се, че след настъпване на застрахователното събитие ищецът
уведомил застрахователя на 12.03.2015г., който образувал щета №12015030100597 и
съставил опис претенция, в която били описани щетите по автомобила. Твърди се,
че застрахователят не заплатил дължимото
застрахователно обезщетение в общ размер на 57 000.00лв., поради което ищецът
претендира частично сумата от 1000лв.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа исковата си молба.
С протоколно определение от 11.02.2016г. /л.133/
съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск от 1000 лева на 25 000 лева, предявени като частичен иск от
общо сумата в размер на 57 000 лева, на
основание чл.214 ГПК.
Ответникът „АРМЕЕЦ” ЗАД е депозирал отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, с която оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва
наличието на валидно сключена застраховка “Каско”, №0306Х0027162/30.04.2014г.
със срок на действие 30.04.2014г. до 29.04.2015г. със застрахователна сума от
57000лв., клауза „Пълно Каско”. Възразява, че съгласно договора и ОУ към него е
налице хипотеза на изключен от застрахователно покритие риск. В т.14.8 от Общите условия не се покриват вреди,
причинени от или вследствие заблуда на застрахователя чрез представяне на
неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното събитие. В тази
връзка твърди, че пълномощник на ищеца в декларация от 12.03.2015г. е заявил,
че е паркирал застрахования автомобил на 10.01.2014г. в подземния гараж на
хотел „Аква” –Бургас. На 12.03.2015г. той и още едно лице отишли да вземат
автомобила, при което установили, че същият е наводнен. Ответникът излага, че
застрахователното събитие не е настъпило както се твърди през 02.2015г., а още
на 06.09.2014г. при друго наводнение. Автомобилът е бил паркиран на посоченото
място преди 06.09.2014г. и е стоял без надзор, като по този начин не са
ограничени вредите от навлязлата вода, която се е просмукала във всички кожени
елементи, електрически модули в купето и багажника. Излага, че на 07.09.2014г.
представители на застрахователя са извършили оглед на друг наводнен автомобил
„Инфинити”, по друга щета №12014030102623 за настъпило събитие на 06.09.2014г.
в подземен гараж на хотел „Аква”, като при огледа на този автомобил,
непосредствено до него бил паркиран и процесния автомобил „Ауди А6”, който факт
бил документиран в снимков материал. Твърди се, че месеци наред представителите
на хотела са търсили упълномощеното от ищеца лице. Ответникът твърди, че ищеца
посредством действия и бездействия е представил неверни данни за
застрахователното събитие, поради което е налице основание за отказ за
заплащане на застрахователно обезщетение. По изложените съображения моли съдът
да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, което поддържа и в
съдебно заседание.
Съдът, въз основа на събраните доказателства,
ценени в тяхната съвкупност и по вътрешното си убеждение, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От представена застрахователна полица №
0306Х0027162/30.04.2014г. е видно сключване на договор за застраховка
“Каско” между страните по спора, с включено застрахователно покритие за лек
автомобил „Ауди А6” с ДК № ДК DMS9292,
със застрахователна сума 57400.00 лева, със срок на действие 30.04.2014г. до
29.04.2015г., с клауза П „Пълно Каско”. От приложените квитанции на л.8, 9, 10
и 11 се установява плащане изцяло на застрахователната премия от 25 83.00лв.
Видно от уведомление за настъпило застрахователно събитие
от 12.03.2015г., Петър Веселинов Минков като „представител на собственика” е
уведомил за настъпилия застрахователен риск, а именно, че в гаража на хотел
„Аква”, където се е помещавал процесния л.а.„Ауди А6”, поради наводнение
автомобилът е увреден тъй като е престоял около 2 месеца във вода –
Видно от Опис -
заключение по щета №12015030100597/13.03.2015г., от 20.03.2015г.,
застрахователят е констатирал щети по 15 точки, съответстващи на тези посочени
в исковата молба.
Съгласно
бележка изх. №ПТ-147/13.03.2015г. от РД „Пожарна безопасност и защита на
населението”, вследствие на паднали големи количества валежи е бил наводнен
паркинга на хотел „Аква”, вкл. паркираният „Ауди А6”.
Съгласно заявка
№000007870/20.03.2015г. изготвена от „Веста Ауто” ООД за отстраняване на щетите
по процесния л.а. е посочена стойността 54 369.19лв. без ДДС, труд, части и
аксесоари или 65243.03лв. с ДДС.
От изготвеното
и прието заключение на СТЕ се установява следния механизъм на настъпване на
щетите - вследствие на наводнение на обитавания подземен паркинг автомобилът е
бил наводен в периода на престоя си. Констатирания воден стълб е бил с височина
от 0.48 – 0.53см., като отговаря на горния ръб на регистрационната табела на
процесния автомобил и средата на страничните врати. Детайлите са увредени в
следствие на продължителен престой във влажна среда, с норми на влажност над
обичайните. Кожата на седалките, тапицерията и другите пластмасови и кожени
елементи в купето са покрити с мухъл, който се е образувал в резултат на
изотермия повече от 10 градуса. В зависимост от конкретните условия спорите на
мухъла могат да се образуват и разпространят в диапазон от 2 дни до два месеца.
Вещото лице е посочило, че стойността на труда и материалите за поправяне на
щетите, включително неотстранените, е в размер на 57 835.49лв. При огледа на
автомобила вещото лице е констатирало, че автомобилът
е възстановен и няма запазени части. Съгласно изслушаната тройна САТЕ
стойността на разходите за възстановяване на автомобила са в размер на 64
014.52лв.
От заключението
не може да се направи преценка в кой момент е извършено наводняването на
автомобила – дали през м.09.2014г. или в интервала от януари –март 2015г.
Такава информация според в.л.Йорданов няма и в разчета на ключа, тъй като същия
пази единствено информация от последното запалване на същия. Според двете
заключения не може да се даде становище за запазените части и тяхната стойност
тъй като автомобилът е отремонтиран. Такова заключение би могло да се даде ако
вещите лица биха извършили огледа към момента на събитието, т.е. преди ремонта
на автомобила. Към момента на извършения от тях оглед същия е напълно
възстановен и с изпълнен тунинг пакет. Вещото лице Йорданов при изслушване на
тройната СТЕ заявява, че електрониката в автомобила се уврежда за часове, а
останалите детайли и агрегати сочат, че МПС е престояло във вода дълго време от
2 часа до 2 месеца и повече.
Разпитаната
св.Павлова излага, че работи от месец 03.2014г. до месец март 2015г. като
управител на хотел „Аква“ в гр.Бургас. Паркингът на хотела е бил наводнен силно
през м.09.2014г., наводнени били стаите на хотела и подземния паркинг. В
подземния паркинг имало паркирали автомобили, като водата стигала до 40 -50см.
Била повикана „Гражданска защита“, която източила водата. Всички автомобили
били извадени от там от техните собственици, с изключение на един автомобил
„Ауди“, черен, с чужда регистрация. Правен бил опит за свързване със
собствениците на автомобила, но контакт бил осъществен през февруари 2015г.
През м.01-02.2015г. е имало пак новодняване на подземния паркинг, но само на
места. Автомобилът бил взет през м.03.2015г.
Разпитан
св.Ламбев излага, че работи като ръководител на ликвидационен център на
„Армеец“ АД, гр.Бургас. Излага, че имало две сериозни наводнения в гр.Бургас и
в хотел „Аква“. Първото наводнение било през 09.2014г. Тогава подземният
паркинг бил посетен от инспектор, във връзка с постъпило заявление за нанесени
щети на лек автомобил „Инфинити“, като му бил направен оглед. Инспекторът
направил снимков материал, на който се вижда, че в наводнения паркинг се
помещава и лек автомобил „Ауди“. Второто наводнение било през 01 – 02.2015г.,
пак в хотел „Аква“, но не е било посетено от служители на застрахователя.
Съдът е
изслушал и показанията на св.Минков, подал уведомлението за собственика. /л.104
по делото/ Свидетелят излага, че работи като застрахователен брокер в Ай Енд
Джи брокерс, отдел Ликвидация, като той е застраховал процесното „Ауди А6“.
Излага, че договорът бил сключен с пълномощник на собственика В.С., а именно
чрез г.н Семерджиев. Свидетелят по поръчение на пълномощника Семерджиев оставил
автомобила през м.05.2014г. на съхранение в подземния паркинг на хотел „Аква“.
Ключът на автомобила бил предаден на съпругата на Семерджиев, Светлана. Твърди,
че през 08.2014г. преместил колата за да мине технически преглед. Впоследствие
я виждал само веднъж през Коледните празници но без да премества тъй като нямал
и ключове. Свидетелят Минков подробно излага обстоятелствата по паркиране на
автомобила, преместването му и хората, които са го управлявали междувременно.
Същия заявява, че знае тези обстоятелства като служител на застрахователния
брокер. Твърди, че извършил оглед на автомобила през януари 2015г. по молба на
съпругата на Семерджиев като установил, че л.а. е там. По-късно установил
вредите като незабавно се обадили на сервиза на Ауди. Изкарали аварийно колата,
подали и ток за да отключат скоростната кутия и така я запалили. Заявява, че
към настъпване на застрахователното събитие не е бил в гаража и не е видял
точния момент на събитието. Не е карал автомобилът, а последния е преместван по
указания на Семерджиев. Посъветвали ги да си поискат удостоверение от Районна
безопасност за природното бедствие. Свидетелят излага, че имало и други
автомобили наводнени в приблизително същия период. Твърди, че доколкото знае
автомобилът е отремонтиран.
Въз основа на
горната фактическа установеност настоящият състав достига до идентични на
първата инстанция изводи по същество на спора.
Съгласно чл.208
от КЗ /отм./ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят по
договора за имуществена застраховка е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и
започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по
чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3 КЗ /отм./, а именно, при настъпване на застрахователното
събитие в 7-дневен срок от узнаване за събитието да уведоми застрахователя, освен
ако в договора е предвиден друг подходящ срок; да допусне застрахователя за
извършване на оглед на увреденото имущество и да представи поисканите от
застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и на
размера на вредите.
По делото
безспорно се установява, че между страните е възникнало правоотношение по
имуществено застраховане „Каско” за процесния л.а.“Ауди А6”, собственост на
ищеца, който договор покрива всички застрахователни рискове „Пълно Каско”
посочени в Общите условия на застрахователното дружество в Клаузи М, Ч, П.
Видно от клауза „М”, в т.7.2 покрит риск са природни бедствия – буря, ураган,
градушка, наводнения, проливен дъжд,
гръм и мълния и др. Дали събитието на настъпило през септември 2014г. или
по-късно до март 2015г., същото попада в обхвата на действие на сключената
застраховка /от 30.04.14г. до 29.04.2015г./
От анализа на
всички събрани по делото доказателства се установява, че е настъпило
застрахователно събитие по застрахователен риск „наводнение“ вследствие на
паднали обилни валежи в периода септември 14г. до 02.2015г. Всички свидетелки
показания са еднозначни, че подземния паркинг на хотел „Аква“, където се е
помещавал автомобилът на ищцата е бил наводняван два пъти, през 09.2014г. и
през 02.2015г. Видно от приложената служебна бележка на РД „Пожарна безопасност
и защита на населението”, Бургас, на 01.02.2015г. в резултат на голямото
количество валежи е бил наводнен паркинга на хотел Аква, при което е наводнен и
процесния автомобил, посочен изрично. Няма доказателства, които да опровергават
констатацията на длъжностното лице от „Пожарна безопасност“, а и свидетелските
показания са в тази насока. Поради това възражението на застрахователя за
настъпване на събитието по-рано е недоказано и неоснователно. Твърденията, че
процесния автомобил е бил констатирал от застрахователя по друга щета в същия
паркинг в по-ранен момент, са ирелевантни.
Установява се,
че за настъпилото застрахователно събитие ищецът чрез упълномощено лице, е
уведомил застрахователя на 12.03.2015г. като изпълнил всички задължения по
застрахователния договор за заплащане на застрахователна премия /платена
изцяло/, вкл. осигурил съдействие на длъжностните лица за извършване на оглед
на автомобила и справка на данните от оригиналния ключ.
Съдът намира,
че действително застрахователят не е успял да докаже, че е налице основание за
изключване отговорността му по договора, респ. основание за отказ да плати
застрахователно обезщетение. Не се установява въведеното с отговора на исковата
молба изключение по т.14.8 от Общите условия на застрахователя по застраховки
Каско, а именно, че е налице заблуда на застрахователя чрез предоставяне на
неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното събитие. Не се
установява, че събитието е настъпило в друг, по-ранен момент от посочения в
уведомлението за щетата. Както съдът обсъди по-горе, ако бе установен друг
момент напр. през м.септември 2014г., то отново събитието би попаднало в
периода на действие на застрахователната полица. Евентуално, бездействието на собственика на
застрахованото МПС, за който не се спори, че живее постоянно в Германия, би
имало значение по смисъла на чл.207 КЗ /отм./ за отказ или намаляване на
дължимото обезщетение, но такъв довод не е правен от въззивника.
Дори все пак да
се приеме, че е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на
застрахования, то, отчитайки поведението на страните преди спора, така и
естеството на конкретното природно бедствие, не би могло да се приеме, че това
неизпълнение е значително с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл. 211, т.2 от КЗ.
Застрахованото лице живее постоянно в
чужбина и не може да упражнява пряк и непосредствен контрол върху автомобила.
Същевременно съдът отчита факта, че именно поради тази причина автомобилът е
гариран в закрит, подземен паркинг като грижите по него са възложени на
доверено на собственика лице. Тези обстоятелства сочат, че собственикът не е
проявил небрежност или незаинтересованост към собствеността си както, че не е
имал възможност да ограничи вредите като установи същите незабавно след
събитието.
По изложените
съображения въззивният състав намира възраженията на ответника, че в конкретния
случай застрахователното събитие е от категорията на посочените в Общите
условия основания за изключване на застрахователната отговорност за
неоснователно и недоказано. Не се установява и някое от останалите основания за
отказ в хипотезите на чл.211 КЗ. При така
установените фактически и правни положения съдът намира предявеният иск за
доказан в своето основание.
По размера на обезщетението, предмет
на иска: Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал.3 от КЗ
при настъпване на застрахователно събитие дължимото от застрахователя
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на събитието. От друга страна, нормата на чл. 203 от КЗ разпорежда,
че застрахователната сума не може да надвишава действителната или
възстановителната стойност на имуществото, като за действителна се смята
стойността, срещу която, вместо застрахованото имущество, може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на
имуществото от същия вид без прилагане на обезценка. Посочената от единичната и
тройната СТЕ, изслушани пред ВРС, дават много по-висока оценка на стойността на
вредите от претендираната с настоящия, предявен като частичен иск за сумата от
25 000 лева. Вещото лице от ЕСТЕ е посочило, че стойността на труда и
материалите за поправяне на щетите, включително неотстранени, е в размер на 57
835.49лв., а според ТСТЕ, стойността на разходите за възстановяване на автомобила
са в размер на 64 014.52лв. Поради това предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед уважаване на иска за
главницата, основателен се явява и искът за присъждане на законните лихви върху
нея, считано от момента на предявяване на иска.
Поради съвпадане на правните изводи
с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
В полза на въззиваемия се следват сторените и установени
по делото разноски в размер на 1300 лева, съобразно приложен списък по чл.80
ГПК и договор за правна помощ и съдействие, който сочи на реалното извършване
на разхода от страната. /т.1 от т.р.6/2013г. на ОСГТК на ВКС/ Съдът намира за
неоснователно направено от въззивника чрез адв.Б.Георгиев възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение съгласно чл.78, ал.5 ГПК, след извършено
изчисление съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адв.възнаграждения. Възражението е направено и под условие, че сумата
надхвърля определения от Наредбата минимум. На въззивника поради неоснователност
на жалбата му не се следват разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №919/10.03.2016г., постановено по гр.дело
№8386/2015г. на ВРС, 30 състав, с което съдът е осъдил ЗАД АРМЕЕЦ, ЕИК
121076907, София да заплати на В.М.С., ЕГН **********, Варна, сумата от 25
000.00лв./двадесет и пет хиляди лева/, частично предявен иск от сумата от 57
400лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил
застрахователен риск „наводняване на МПС” през 02.2015г., вследствие, на което
са причинени щети по лек автомобил „Ауди А6”, с ДК DMS9292, по силата на
договор за застраховка “Каско”, , клауза Пълно Каско, по застрахователна полица
№0306Х0027162/30.04.2014г. със срок на действие 30.04.2014г. до 29.04.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба на
13.07.2015г. до окончателното й изплащане, на основание чл.208 от КЗ
/отм/.
ОСЪЖДА
ЗАД АРМЕЕЦ, ЕИК 121076907, София да заплати на В.М.С., ЕГН **********, Варна,
сумата от 1300 лева, представляващи
сторените във въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Решението
да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: