Р Е Ш Е Н И Е

№……../………….07.2016г.

гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

при секретаря Е.П.

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

въззивно търговско дело №641 по описа за 2016г.,

за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по в.т.д.№641/2016г. по описа на ВОС е образувано е по въззивна жалба на Ц.И.Ц. с ЕГН ********** в качеството му на едноличен търговец с фирма „КОРАДО-13-ЦАНКО ЦОНЕВ“ ЕИК 103175785 със седалище и адрес на управление *****, чрез пълномощник адв.Е.С. от ВАК срещу решение №572 от 19.02.2015г. по гр.д.№1044/2015г. по описа на ВРС, 25-ти състав, с което са отхвърлени предявените в условие на кумулативност от едноличния търговец срещу БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ЕИК 000662018 със седалище гр.София, ул. „15-ти ноември” 1, представлявана от председателя акад. С.В. и ИНСТИТУТ ПО ОКЕАНОЛОГИЯ при БАН ЕИК 000080612 със седалище *******, представляван от директора д-р А.П., за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно

сумата от 15 000 лева, съставляваща стойността на платените от ищеца и извършени от предишния наемател подобрения в наетия с Договор от 17.08.2009г. недвижим имот - СМР и вещи

сумата от 6 081.55 лева, извършени от ищеца подобрения в наетия с Договор от 17.08.2009г. недвижим имот, и

сумата от 9 029 лева, представляваща обезщетение за забава от 29.11.2010г. до датата на завеждане на исковата молба – 29.01.2015г., ведно с лихва за забава от 0.2 % на ден от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

В жалбата се поддържа, че решението на ВРС е недопустимо, в условията на евентуалност неправилно, като постановено поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, довели до едностранчиви фактически и правни изводи. Настоява се за отмяна на съдебния акт като недопустим, а в условия на евентуалност като неправилен и незаконосъобразен и постановяване на друг, с който да бъде уважена в цялост заявената искова претенция с присъждане на сторените в двете инстанции разноски.

Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е открил производство по реда на чл.193 от ГПК за оспорване съдържанието на договора за наем, тъй като същият е частен диспозитивен документ и не разполага с материална доказателства сила, при което съдът следва да го цени (при оспорване) по свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото. Жалбоподателят счита, че в разрез с императивната забрана, въведена с разпоредбата на чл.164, ал.1, т.5 от ГПК, и при изрично заявено несъгласие от насрещната страна, съдът е събрал гласни доказателства, с които поискалата ги страна е целяла да установи съдържанието на писмено съглашение, в което е участвала.

Предвид непредставянето на екземпляра на договора за наем, съдържащ се при ответника БАН гр.София, в оригинал за целите на допусната СГЕ, то съдът е следвало да се позове на разпоредбата на чл.161 от ГПК като приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на конкретното доказателство.

Неправилно съдът не е ценил заключението на вещото лице по СГЕ относно констатацията, че и по отношение на екземпляра на договора при ИО при БАН също е налице разлика между страници първа до пета и страница шеста, и следователно също (съотнесено към извода по отношение на екземпляра на ищеца) не са част от един документ.

Оспорва се безпристрастността на разпитаните свидетели на ответниците предвид служебната им зависимост от съответните институции.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемите страни БАН гр.София и ИНСТИТУТ ПО ОКЕАНОЛОГИЯ при БАН депозират писмени отговори, в които развиват доводи за неоснователност на въззивната жалба. Молят за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са : да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Страните по делото не спорят, че считано от 17.08.2009г. са били обвързани с наемно правоотношение, произтичащо от сключен между тях договор за наем с предмет : НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.Първи май 40 и представляващ закрита площ от столова, кухненски, подготвителен блок, складово помещение, тоалет и част от коридор с обща площ 116 кв.м. и открит терен за търговски цели с обща площ 90 кв.м. Не е спорно в производството, че договорът е прекратен, считано от 30.09.2010г. По делото са представени приемо-предавателни протоколи, съответно от 01.09.2009г. и от 01.10.2009г., взаимно-разписани от представители на страните по договора и неоспорени от същите. От идентичния текст на двата документа се установява, че това, което е предадено за ползване, това е и върнато на наемодателя.

Заявените от ищеца искове се основават на неизпълнение на договорно поети от ответниците задължения, въз основа на писмен договор за наем от 17.08.2009.

За да обоснове основателността на претендираните права, ищецът представя по делото в оригинал Договор за отдаване под наем на недвижим имот от 17.08.2009г. Позовава се на чл.1.2 от същия, като твърди, че имотът му е предаден на ползване „в състояние на недовършен ремонт и платени от него на предишния наемател подобрения с оглед ползването му за механа“. Настоява, че в съгласие с чл.4.2.8 от договора страните са приели „при прекратяване на договорните взаимоотношения, всички направени подобрения в наетия имот остават собственост на наемодателя, след заплащане на наемателя на строително-монтажните работи и вещи: купени от наемателя по настоящия договор от предишния наемател и сторени от самия него- по одобрена от страните по настоящия договор оценка, изготвена от лицензиран оценител по възлагане от наемодателя.“ Твърди, че наемодателите са се съгласили наемателят да върне имота с направените подобрения в него и в добро състояние, като страните изготвят и подпишат протокол за уреждане на сметките въз основа на одобрена оценка на извършените от наемателя и закупените от предишния наемател подобрения и вещи, съгласно клаузата на чл.4.2.11 от договора.

Ответниците оспорват исковете по основание и размер. Оспорват съдържанието на представения от ищеца договор за наем от 17.08.2009г., като считат, че единствено идентична с действително подписания договор е само последната страница, на която са положени подписите на страните. Ответниците твърдят подмяна на страниците от първа по пета на представения от ищеца договор с други страници с различно договорно съдържание и представят свои екземпляри, съответно Институтът по океанология (ИО) представя в оригинал съдържащия се в неговия архив договор за наем, а БАН – в заверен за вярност препис от договор. По този начин съдържанието на представения от ищеца по делото оригинален договор е опровергано с втори оригинален екземпляр на договора с различно съдържание, представен от другата страна. Така оспорването е обосновано и на проверка се поставя кое е действителното съдържание на договора.

Както се установява никоя от страните не оспорват авторството на подписите, поставени на последната страница и на двата екземпляра на договорите. Оспорва се съдържанието на договора като частен диспозитивен документ досежно от първата до петата страница. Оспорено е по същество съдържанието, като в този случай тежестта на доказването е на страната, която го оспорва.

Според естеството на изявлението частните документи се делят на свидетелстващи и диспозитивни. Свидетелстващ е този документ, който материализира удостоверителното изявление на своя издател. С това изявление издателят на документа свидетелства за съществуването или несъществуването на определени факти, обективно съществуващи и възприети от него в резултат на познавателен процес (например за извършени от него, пред него или спрямо него действия; за възприети от него събития; за състоянието на дадена вещ; за качеството на определена стока и др.). затова документите, материализиращи подобни изявления се наричат свидетелстващи или удостоверяващи. Такива документи са всички нотариални удостоверения; различните удостоверения, издавани от държавните служби; счетоводните книги; различните протоколи; констативните актове; разписките и другите извънсъдебни писмени признания; извънсъдебни писмени декларации на трети лица, които биха могли да бъдат свидетели по делото и др.

Диспозитивен е всеки документ, който материализира други, неудостоверителни изявления. По принцип това са документи, материализиращи правни актове /волеизявления/ като договори, едностранни сделки, предизвестия и покани, административни и съдебни актове.

При оспорване на документа страната, която оспорва, се стреми да преодолее доказателствената му сила, тъй като успешното провеждане на тази процедура води до изключване на документа от доказателствата, като се отрича неговата доказателствена стойност.

Оспорването на доказателствената стойност на документа може да бъде насочено както срещу неговата формална доказателствена сила, така и срещу неговата материална доказателствена сила. Формалната сила на документа независимо дали е официален или частен документ се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Когато документът е диспозитивен независимо дали е частен или официален единственият способ да се оспори неговата истинност е да се заяви, че той е неавтентичен т.е. че е подправен, тъй като диспозитивните документи имат само формална доказателствена сила. При свидетелстващите документи независимо дали са официални или частни е налице и материална доказателствена сила т.е. при оспорване на истинността на свидетелстващи документи може да се опровергава формалната сила на документите т.е. тяхната автентичност, но може да се опровергава верността им т.е. съдържанието на документа, като се твърди, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение. Оспорването на верността на документа е средство за защита срещу обвързващата материална доказателствена сила, но производство по чл.193 ГПК се открива само по отношение оспорване верността на официалните свидетелстващи документи, тъй като при частните свидетелстващи документи защитата срещу доказателствената им сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документи по чл.193 ГПК, а съдът я преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото.

Конкретно при диспозитивните документи се цели да се докаже, че те са неавтентични /неистински/, т.е. подправени, както при официалните, така и при частните документи. Преобладаващо е становището в правната теория и съдебната практика, че производство по чл.193 от ГПК за оспорване на доказателствената сила на частния диспозитивен документ не се открива, а съдът я преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото. Няма пречка, обаче, такова да бъде открито, поради което и първоинстанционния съд не е допуснал процесуално нарушение като е подходил в тази насока.

В производството по проверка истинността на оспорения документ са допустими всички доказателствени средства – писмени, гласни, експертизи (чл.194, ал.1 от ГПК).

По делото е назначена и изслушана съдебно-графическа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло. Вещото лице докладва, че е налице различие в нюанса на черния цвят на текста, изписан на първа до пета страница вкл. с този на шеста страница на договора, представен от ищеца. Не е констатирано различие в размер и вида на хартията на първа до пета страница вкл.с този на шеста страница от представения от ищеца договор за наем, в започването на новия ред, във вида на щрихите на буквите при отпечатването на първа до пета страница от една страна и шеста страница на договора, представен с исковата молба. Констатирано е различие във вида на хартията на първа до пета страница вкл. с този на шеста страница, на договора за наем, представен от ответниците. С едно и съща техническо средство са положени текстовете на страница първа до пета от представения с исковата молба договор за наем – с лазерен монохромен принтер. Текстът на страница шеста от този договор не е изпълнен със същия принтер. С един и същ принтер са положени текстовете на страница шеста на договора за наем, представен от ищеца и този, представен от ответниците. Според вещото лице има следи, които сочат на извода, че страница първа до пета от договора за наем, представен от ищеца, и страница шеста от същия не са разпечатани един след друг, следователно страница от 1 до 5 и стр.6 не са част от един документ. В обобщение вещото лице установява разлика между оригиналите на договор за отдаване под наем на недвижим имот от 17.08.2009г., представен от ответника ОИ, и представения от ищеца договор за отдаване под наем на недвижим имот от 17.08.2009г. в страница 1 до 5, и пълна идентичност на страница шеста.

Изводът, който следва еднозначно при така установените констатации от експерта е, че страниците на представения от ищеца договор не са част от един документ, при което документът е компрометиран като годно доказателство по делото. Представянето на друг оригинален договор от насрещната страна /този от ответника ИО/ с различно съдържание на конкретни разпоредби, на които ищецът се позовава, заявявайки исковите си претенции, се създава обосновано съмнение относно съдържанието на представения от него договор за наем. Със заключението на вещото лице категорично се дава отговор на поставения въпрос като се установява, че договорът на ищеца не представлява единен документ и по-конкретно : страници от 1-5 и, съответно, страница 6, съдържаща подписите на представителите на страните по него. Вещото лице е категорично, че е налице съществена разлика между договора на ищеца (представен в оригинал) и този на ответника БАН (в препис). Затова с липсата на оригинал на последния документ по делото, включително и по посочените по-горе основания, не се разколебава обоснованото съмнение в истинността на екземпляра, представен от ищеца.

В хода на оспорването по искане на страните по делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на две групи свидетели – на ищеца и на ответника. С изслушването им не е допуснато процесуално нарушение, тъй като както се посочи същите са допустими доказателствени средства при оспорване истинността (автентичността) на документа (Българско гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено издание, стр.293).

Според св.Иванов, воден от ищеца, направените от едноличния търговец подобрения в имота следвало да се приспаднат от наемната цена, дължима на ответниците.

Вторият свидетел на ищеца - бившият наемател на имота, св.Красимир Георгиев, изнася, че при прекратяване на неговия договор заведението е работило, но имало задължителни предписания от ХЕИ относно входа и изхода на храната, тоалетната и вентилацията. Споделя, че на свой ред също бил заплатил на предишния наемател извършените от него ремонти в обекта. Възпроизвежда в показанията за споделената му от ищеца уговорка с наемодателя за приспадане на подобренията чрез оценка при прекратяване на договора.

Водените от ответниците св.Т.А. и св.Р.Д., са служители на БАН, а св.Цв.С. – на ИО. Установява се, че и тримата са участвали в подготовката на договора, като пред св.С. наемателят е поставил подписа си под текста на документа. Показанията на свидетелите са еднопосочни и взаимно-допълващи се, като при обсъждането им липсва основание да не бъдат кредитирани, вкл. и при съобразяване с евентуалната им заинтересованост от положителен за ответника изход на спора. И това е така, защото същите кореспондират с приетите по делото и неоспорени писмени доказателства, разкриващи процедурата по отдаване под наем на имоти, собственост на отв.БАН, а именно : Правила за отдаване под наем на недвижими имоти и движими вещи от самостоятелни звеа на БАН; примерен договор за отдаване под наем на недвижим имот; Протокол №31 от заседание на ръководството на БАН от 11.08.2009г. От показанията на разпитаните свидетели не се установяват данни, които да сочат в конкретния случай на отклонение от Правилата за отдаване под наем на недвижими имоти. Потвърждава се твърдението на ответниците, че решението за сключване на договора, както и всички промени в договорените условия (първоначално и в последствие) се реализират след предварително съгласуване (решение) на ръководството на БАН, а що се отнася до извършване на подобрения в имота – и след представяне на сметка план и проект от наемателя.

Не се спори, че наемодателят не е ангажирал по делото писмени доказателства в тази насока. Като доказателство, оборващо твърденията на ищеца за наличието на договорна клауза, ангажиращата отговорността на наемодателя за заплащане на извършените от търговеца подобрения, следва да се възприема молбата му от 01.09.2010г. за прекратяване на договора. Със същата ЕТ „Корадо-13“ гр.Варна настоява пред директора на ИО БАН при намиране на нов наемател да му бъдат възстановени подобренията в имота като средствата бъдат използвани за погасяване на задълженията му по договора. Изложението в молбата очертава фактическата обстановка, при която ищецът твърди, че е заплатил на бившия наемател сумата от 15 000 лева за извършени от последния подобрения в обекта, а именно : поради липса на задължение за наемодателя да стори това.

Следователно оспорването на съдържанието на договора за наем от 17.08.2009г., представен от ищеца, досежно първа до пета страница е доказано и основателно. Не се доказва, също така, наличието на неформални уговорки за компенсиране на наемателя в случай на реализиране в имота строителни работи, предвид характера на договора като двустранен, консенсуален, неформален, синалагматичен, възмезден, с продължително изпълнение, комутативен и непрехвърлителен. Действително със заключението на вещото лице в частта, в която констатира различие във вида хартия на първа до пета страница, вкл. с този на шеста страница на договора за наем, представен от отв.ИО, както предвид изложеното, че страници от 1 до 5 са разпечатани на различен принтер от този на който е разпечатана 6 страница се компрометира и екземпляра, ангажиран от ответника. Но това не променя крайния извод за неистинност на екземпляра от договора, на който се позовава ищеца.

Не се установи по делото наличие на обща воля на страните по наемното правоотношение за репариране на заплатените от наемателя на бившия наемател подобрения в имота на стойност от 15 000 лева; за компенсиране на сторените от него по време на договорното правоотношение СМР в обекта на стойност от 6 081.55 лева, както и за заплащане на неустойка за забава. Следователно исковете на ищеца, основани на неизпълнение на договорно поети задължения с договора за наем от 17.08.2009г., поради непровеждане на успешно главно и пълно доказване на релевантните за спора факти, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

С оглед еднопосочните правни изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъда потвърдено, включително и по отношение на присъдените разноски.

Предвид изхода на спора, в полза на въззиваемия ИО следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размера, посочен в списъка по чл.80 от ГПК – 2300 лева; на въззиваемия БАН не се следват разноски, тъй като не е представляван в открито съдебно заседание, както и отговорът на въззивната жалба е подаден от председателя на академията, включително не е заявен списък по чл.80 от ГПК, обосноваващ конкретен размер.

Предявени са три обективно съединени иска с цена, чийто размер по всеки иск е с цена под 20 000 лева, което по аргумент от чл.280, ал.2 от ГПК изключва касационно обжалване на решението по тях.

Воден от изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №572 от 19.02.2015г. по гр.д.№1044/2015г. по описа на ВРС, 25-ти състав.

ОСЪЖДА Ц.И.Ц. с ЕГН ********** в качеството му на едноличен търговец с фирма „КОРАДО-13-ЦАНКО ЦОНЕВ“ ЕИК 103175785 със седалище и адрес на управление ***** да заплати на ИНСТИТУТ ПО ОКЕАНОЛОГИЯ при БАН ЕИК 000080612 със седалище ******* сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2300 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл.280 ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.