О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….07.2016 год.,
гр. Варна
Варненският окръжен съд,
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди
и шестнадесета година в състав:
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
АНДОН ВЪЛКОВ – Мл. съдия
сложи за разглеждане в. ч.
гр. д. № 1164 по описа на съда за 2016 год., докладвано от съдията К.
Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1
ГПК.
Образувано е по подадена чрез
пълномощник частна жалба от П.И. ***, срещу Определение № 5152/09.05.2016 год.
по гр. дело № 13581/2015 год. по описа на РС – Варна, ХІV-ти състав, с което е
оставена без уважение молбата й по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решението
№ 1142/23.03.2016 год. по гр. дело № 13581/2015 год. на РС – Варна в частта му
за разноските, с която П.И. е осъдена да заплати на А.Т.Е. разноски за
производството в размер на 800 лева.
В жалбата са наведени оплаквания, че
определението в обжалваната част е неправилно. С решението, постановено в
производство по чл. 127, ал. 2
СК по искова молба на А.Т.Е., съдът е възприел именно претендирания
от майката П.И.И. /ответник от иска/ режим на лични
отношения между бащата А. Е. и детето Анжела Енчева. Независимо от това обаче,
в нарушение на закона, съдът е осъдил Пл. И. да заплати на А. Е. разноски в размер
на 800 лева. Поради това и неправилно молбата й по чл. 248 ГПК в частта й за
присъдените в нейна тежест разноски е оставена без уважение.
Отправено е искане за отмяна на
обжалваното определение и за постановяване на друго, с което да се измени Решението
№ 1142/23.03.2016 год. по гр. дело № 13581/2015 год. на РС – Варна в частта му
за разноските, като се остави без уважение искането на А. Е. за присъждане на
разноски в негова полза, а в евентуалност – да се намали адвокатското
възнаграждение до установения в Наредба №1/2004 год. на ВАдвС
минимален размер.
В писмен отговор насрещната страна А.Е.
оспорва жалбата. Счита, че е недопустима, тъй като ответницата по иска П.И. не
е представила списък с разноски и няма право да иска изменение на решението в
частта му за разноските. Отделно от това с молбата си по чл. 248 ГПК
ответницата Пл. И. е поискала да се присъдят разноски и в нейна полза, но не е
поискала изменение на решението относно разноските чрез отмяната му в частта, с
която в негова полза са били присъдени разноски, поради което и направеното в
този смисъл искане едва в частната жалба е недопустимо. Твърди още, че искът му
е уважен, с поведението си ответницата е станала причина за завеждане на
делото, което е допълнително основание за оставяне на жалбата й без уважение.
Настоява жалбата да се остави без уважение, ведно с присъждане на сторените
разноски за настоящото частно производство.
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Доводите на ответника по жалбата за недопустимост на същата поради липса на
списък по чл. 80 ГПК са неоснователни, доколкото списъкът на разноските по чл.
80 ГПК е условие за допустимост на молбата по чл. 248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските, а не и допустимостта на частната жалба против
определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
От фактическа страна се установява
следното:
Производството по гр. дело №
13581/2015 год. по описа на РС – Варна е било образувано по предявен от А.Т.Е.
срещу П.И.И. иск по чл. 127, ал. 2 СК с искане да му
бъде определен режим на лични отношения с детето Анжела Енчева, а упражняването
на родителските права по отношение на детето да се предоставят на майката.
В това производство всяка страна е
претендирала присъждане на разноски.
С решението си № 1142//23.03.2016
год. по гр. дело № 13581/2015 год. на РС – Варна, съдът е уважил молбата на А. Е.
– предоставил е упражняването на родителските права по отношение на детето Анжела
Енчева на майката П.И., а на него е определил режим на лични отношения с
детето. Със същото решение в полза на А. Е. са били присъдени и разноски в
размер на 800 лева, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, които
разноски, видно от доказателствата по делото и представения списък, съставляват
заплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат.
С молба от 06.04.2016 год., подадена
в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК Пл. И. е поискала изменение на решението в частта
му за разноските, като е претендирала разноските бъдат присъдени в нейна полза,
тъй като съдът е възприел посочения от нея режим на лични отношения с детето, а
не в полза на ищеца, който няма право на разноски.
С обжалваното определение съдът е
оставил без уважение молбата на Пл. И., поради липса на представен от нея
списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Молбата на молителката Пл. И.
подадена пред ВРС видно от съдържанието й, в действителност съдържа две отделни
искания – за допълване на решението в частта му за разноските, доколкото
произнасяне в диспозитива по нейното искане за
присъждане на разноски липсва, както и за изменение на решението в частта за
разноските относно присъдените в полза на насрещната страна разноски. И в двете
хипотези списък на разноските по чл. 80 ГПК не е необходим. Списък на
разноските, като процесуално условие за допустимост на молбата за изменение на
решението в частта за разноските е необходим само в случаите, в които съдът се
е произнесъл по искането на страната за присъждане на разноски и тя желае привеждането
им в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В случаите, в
които се претендира допълване на решението в частта му за разноските, както и в
случаите, в които страната желае изменение на решението относно присъдените в
полза на насрещната страна разноски, респ. разноските които претендиращата
изменение на решението страна е осъдена да заплати на насрещната страна, списък
не е необходим.
Частната жалба видно от
съдържанието й, е срещу определението в частта му, с която искането на Пл. И.
за изменение на решението в частта относно присъдените в нейна тежест разноски
е отхвърлено. В останалата част, с която молбата й за допълване на решението в
частта му за разноските и за присъждане в нейна полза на сторените разноски е
отхвърлена, определението не е обжалвано, видно и от отправеното с частната
жалба искане и в тази част е влязло в сила.
Разгледана по същество частната
жалба е основателна.
Производството по чл. 127, ал. 2 ГПК
е производство по спорна съдебна администрация, поради което и сторените от
всяка страна разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение следва да останат за
всяка страна в обема, в който са направени. Това положение е важимо за производствата пред първата инстанция. При
обжалване отговорността за разноски се определя по общите правила на чл. 78,
ал. 1-3 ГПК и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която
жалбата е уважена, освен когато ответната по жалбата страна не е дала повод за
обжалването и признае основателността му, в който случай и при обжалване
разноските се разпределят както и в първоинстанционото
производство.
В случая с оглед изложеното по–горе
относно разпределението на отговорността за разноските в производствата по
спорна съдебна администрация, нито една от страните няма право на разноски.
По тези съображения като е оставил
без уважение молбата на Пл. И. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решението
№ 1142/23.03.2016 год. по гр. дело № 13581/2015 год. на РС – Варна в частта му
за разноските, с която П.И. е осъдена да заплати на А.Е. разноски за
производството в размер на 800 лева, съдът е постановил неправилно определение,
което следва да се отмени в посочената част и да се постанови друго, с което
решението в частта му, с която в полза на Ал. Е. са присъдени разноски да се
отмени и искането му за присъждане на разноски да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 5152/09.05.2016
год. по гр. дело № 13581/2015 год. по описа на РС – Варна, ХІV-ти състав, В
ЧАСТТА МУ, с която е оставена без уважение молбата на П.И.И.
по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решението № 1142/23.03.2016 год. по гр.
дело № 13581/2015 год. на РС – Варна в частта му за разноските, с която П.И. е
осъдена да заплати на А.Е. разноски за производството в размер на 800 лева и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 1142/23.03.2016 год.
по гр. дело № 13581/2015 год. на РС – Варна в частта му за разноските, като ОТМЕНЯ
същото в частта му, с която П.И.И. ЕГН ********** ***
е осъдена да заплати на А.Т.Е. ЕГН ********** *** сумата от 800 лева
/осемстотин лева/ разноски за производството и
ОТХВЪРЛЯ искането на А.Т.Е. ЕГН **********
*** за присъждане на разноските за производството по гр. дело № 13581/2015 год.
на РС – Варна.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.