Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……………… Година 2016 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На шестнадесети юни Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТРАЙЧО АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГАЙДАРОВ

ЯНА ПАНЕВА

Съдебен секретар : Т.И.

Прокурор : Дияна И.

като разгледа докладваното от съдия Атанасов

ВНОХД № 590 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 5893/14 г. на Районен съд гр.Варна, постановена на 29.03.2016 г., с която подсъдимият Л.С.Г. е признат за виновен и осъден по чл. 150 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК на наказание “Лишаване от свобода” за срок от една година изпълнението на което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. Постановена е оправдателна присъда по отношение на възведеното му обвинение по чл.152 ал.1 т.2 от НК.

За да вземе осъдителното решение първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 18.05.2013г. в гр. Варна подсъдимият извършил блудствени действия с лице от женски пол навършило 14 години – К.Г.П., чрез употреба на сила и заплашване.

Въззивното производство е по бланкетен протест на прокурор при ВРП. Постъпили са и допълнителни писмени изложения към протеста с които се иска осъждане на подсъдимия и по обвинението за изнасилване. Представителят на въззивната прокуратурата не поддържа протеста и предлага потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Постъпила е и бланкетна въззивна жалба от процесуалния представител на частната обвинителка, с която се иска отмяна на първоинстанционната присъда в оправдателната и част, както и изменението и в осъдителната част с увеличаване на наложеното наказание. В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа като се оспорва приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК и се излага искане за налагане на ефективно наказание на подсъдимия. Счита се, че е доказано и престъплението по чл.152 от НК и се иска осъждане и по този законов текст, както и налагане на общо наказание по реда на чл.23 от НК.

Постъпила е и бланкетна въззивна жалба от страна на защитата на подсъдимия Г. с която се иска оправдаването му по обвинението по чл.150 от НК, поради обективна и субективна несъставомерност на деянието. В пледоарията си по същество акцентира на отношенията между страните съществували преди датата на деянието и коментира комуникацията между подсъдимия и пострадалата по “скайп”, както и заключенията на вещите лица. Отправя искане за оправдаване на подзащитния му.

Подсъдимия Г. с последната си дума заявява, че е невиновен.

Окръжният съд намира, че протеста и жалбите са неоснователни.

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал наличните фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото и въз основа на тях се установява фактическа обстановка, без съществени отличия от първоначалното фактическо обвинение по обвинителния акт.

От фактическа страна първоинстанционния съд е установил следното :

Подсъдимият Л.С.Г. е роден на ***г*** българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен.

Свидетелката К.П. и подсъдимия Г. се познавали от дълги години, като през 2011 г. имали шестмесечна интимна връзка, след което се разделили. В последствие двамата поддържали връзка, чрез “скайп” и “фейсбук”.

На 18.05.2013 г. около 02.00 часа св. П. се прибрала в дома си, находящ се в гр. Варна. Включила компютъра и видяла, че около 20.00 часа на 17.05.2013 г. подсъдимия й е изпратил съобщение, след това последвали и други такива. Около 03.00 часа Г. й се обадил по мобилния телефон и двамата си уговорили среща на 18.05.2013 г. вечерта в апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. „Драгоман” № 43, ет. 4, ап.11, собственост на П.. Целта на срещата им била уточнена и се свеждала до това да имат интимен контакт.

На 18.05.2013 г. около 21.30 часа свидетелката П. отишла в горепосоченото жилище. Малко след това там дошъл и подс. Г.. Същият носел със себе си преносимият си компютър, храна за вечеря и две бутилки бира от по един литър. Подсъдимия вечерял, пил от бирата, а П. пиела уиски.

Непосредствено след това двамата преминали към интимна близост. Подсъдимия и свидетелката се съблекли и между тях започнал полов акт в дневната на апартамента. Същият бил прекъснат, като П. застанала пред Г. и последвало проникване на половия му член в устната й кухина. Не след дълго подсъдимият отстранил члена си от устата на П. и вкарал цялата си ръка в устата на пострадалата, като започнал да я натиска силно надолу към земята, което й причинило болка и задух. Тя била изненадана от поведението на Г. и го попитала какво прави. В този момент подсъдимият е хванал за врата с две ръце, стиснал я и вдигнал над пода. Тогава П. заявила категорично, че изпитва болка, не й е приятно и помолила Г. да спре. Подсъдимият вместо да се съобрази с молбата на пострадалата, я хванал и извил ръката й зад гърба, като по този начин я обездвижил и започнал да вкарва неустановен по делото предмет в ануса на П.. От горното действие същата изпитала болка и извикала на Г. да спре. Последният продължил с действията си, като в последствие извадил предмета от ануса й. Непосредствено след това свидетелката влязла в банята, заключила се вътре и установила кръвотечение в областта на половите органи и ануса. След приключване на хигиенната процедура излязла от банята, седнала на дивана в холовото помещение, завила се одеяло и помолила подс. Г. да напусне апартамента. Последният заявил, че ще си тръгне когато той реши. Той също посетил банята, след което се облякъл, взел личните си вещи и напуснал жилището. Свидетелката П. се прибрала в дома на родителите си.

На следващия ден св. Красимира П. – майка на св. П. забелязала, че дясната буза на дъщеря й е зачервена, имало червенина и синини по врата. Едва тогава К. споделила пред майка си, че била насилена и че има болки, като я помолила вечерта да остане да нощува в стаята при нея. На 20.05.2013 г. св. Красимира П.. завела дъщеря си на медицински преглед, извършен от гинеколог - св. Халачева. По време на прегледа лекарката констатирала леко зачервяване във входа на влагалището /охлузване/, като я посъветвала да отиде на преглед при съдебен лекар. Св. П. отишла в Съдебна медицина, където била прегледана и издадено медицинско удостоверение от 20.05.2013 г..

Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство Съдебно - медицинска експертиза – л.52-56 приобщена към доказателствата по делото по реда на чл.283 от НПК, при проведения клиничен преглед на 20.05.2013 г. не са установени травматични увреждания в областта на половия орган на К.. Установени са кръвонасядания в областта на аналното отвърстие в дясната половина, на границата кожа и лигавица, разкъсно - контузна рана ориентирана радиално с дължина около 7-8 мм., които са резултат от действието на твърди, тъпи предмети. Такива биха могли да бъдат получени при извършването на полов акт към 18.05.2013 г.

Установено е кръвонасядане в областта на дясната гърда с диаметър около 3 см., което би могло да бъде получено при стискане на дясната гърда, вкл. смукане и други.

Установени са кръвонасядания в дясната лицева половина, лявата повърхност на шията, лявата гривнена става, страничната повърхност на дясното бедро в средна трета, които са резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети. Такива биха могли да бъдат получени с удари с ръце в дясната лицева половина, стискане на шията, стискане на лявата ръка в областта на китката и други.

От заключението на изготвената допълнителна СМЕ се установява, че при проведения клиничен преглед на свидетелката П. са налице следните травматични увреждания: кръвонасядания в областта на аналното отвърстие в дясната половина на границата кожа и лигавица, разкъсно - контузна рана в същата област, кръвонасядания в областта на дясната гърда, кръвонасядания в дясната лицева половина, лявата повърхност на шията, лявата гривнена става, страничната повърхност на дясното бедро. Не са установени травматични увреждания в областта на половия орган.

Описаните травматични увреждания не са резултат на самонараняване. Не се установяват травматични увреждания в областта на устата, устната кухина и гърлото.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство СМЕ за освидетелстване на подсъдимия Л.Г. се установява, че по тялото и половите му органи не са констатирани травматични увреждания.

Съобразно заключението на КСППЕ назначена в хода на досъдебното производство и ценена от съда като обективна и компетентна, К.П. не страда от психични заболявания. Към момента на извършване на деянието е била в състояние на обикновено алкохолно опиване и е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психическото й състояние позволява да възприема, запаметява и възпроизвежда факти, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях, като може да участва пълноценно в наказателно производство. П. е описана, като дистанцирана и интроверт по природа, в някои асоциации проецира известна психическа незрялост. Това я прави да се чувства в някаква степен малостойностова, непълноценна. Тя е чувствителна, с недостатъчно реални представи за взаимоотношенията и интеракциите в социума. Поради това случилото се на 18.05.2013 г. се възприема от нея като стрес. Преди и по време на извършване на деянието спрямо нея, тя е била под въздействие на алкохол, а може би и марихуана, което по принцип води до отпадане на задръжките, загуба на дистанция, безкритичност, изпъкване на характерните за нея несигурност и незрялост. Поради всичко изброено след случилото се, тя започва да го възприема като стресово за нея събитие.

Комплексната Съдебно психиатрична, психологична и ендокринологична експертиза дава заключение, че П. не страда от психологично заболяване. Налице е вредна употреба на марихуана. Преди извършване на деянието на 18.05.2013 г. не е имала психични оплаквания. По време на деянието е била в състояние на стрес. Преди и по време на извършване на деянието тя е била под въздействие на алкохол и може би марихуана, което по принцип води до отпадане на задръжки, безкритичност, както и засилване на характерните за нея несигурност и незрялост. Всичко това е засилвало у П. усещането за стресогенно въздействие. Към момента на извършване на деянието тя е била в състояние да разбира свойството и значението на извършените деяния и да ръководи постъпките си, като може, да участва пълноценно в наказателното производство. Към момента на извършване на деянието е била в състояние на обикновено алкохолно опиване. Към момента на извършване на деянието е била в еутиреоидно състояние, в каквото е и в момента на изготвяне на експертизата. Това означава, че щитовидните хормони са в рамките на нормата, няма оплаквания и е практически здрава. При еутиреоидно състояние няма отражение на психиката на страдащия, най-вероятно, от Тиреоидит и Хашимото. Поведението не се променя и нормалното ниво на щитовидните хормони не обуславя болестни отклонения. При прекомерна употреба на алкохол поведението е обусловено от токсичното въздействие на алкохола върху мозъка, а не от ендокринно заболяване.

Видно от заключението на СПЕ, не е налице зависимост към психоактивни вещества за подс. Г.. Налице са данни за прекъсната вредна употреба на марихуана. Към момента на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като може, да участва наказателното производство и да се защитава сам. Физическото и психическото му състояние позволява да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях, като към момента на извършеното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опияняване.

В хода на съдебното производство е била назначена СТЕ в която вещото лице е уточнило, че няма функции в стандартното потребителско меню на интерфейса на скайпа, с които обикновения потребител да може да изтрива, подменя, редактира входящи съобщения от друг потребител, да променя датата и часа или реда на тяхното постъпване, или хронология. Обикновения потребител единствено може да изтрие цялата история на съобщенията.

За да приема изложената по-горе фактическа обстановка като доказана по категоричен за съда начин ВРС е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - обясненията на подсъдимия Л.Г., показанията на св. П. /част от тях приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК/, св. Костадинова, Дъчев и Костадинов /част от тях приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК/, Друмев /част от тях приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК/, Павлов, Трайчева, Момова и Ивковска, както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК показания на св. Халачева, Красимира П. и ВЛ д-р Ганчев., за които е одобрено съгласие на страните по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК, протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за оглед на ВД, свидетелство за съдимост на подсъдимия, както и заключенията на назначените и изготвени по делото експертизи.

Обсъждайки поотделно и в съвкупност посочените доказателства ВРС е стигнал до единствено възможния извод за виновността на подсъдимия Л.Г. в престъплението блудство.

По изложеното в протеста на ВРП :

В протеста се изтъкват показанията на П., че след извършените от страна на Г. блудствени действия той е влязъл в банята, след което е излязъл и е последвал втори вагинален полов акт против волята и. С оглед на това се прави и искане за осъждане и за престъплението изнасилване.

Макар, че протеста не се поддържа от представителя на въззивната прокуратура съдът следва да вземе отношение по направеното искане.

За наличие на вагинален полов акт след извършени блудствени действия свързани с проникване на предмети в ануса на пострадалата същата съобщава при проведения на 29.05.2013г. разпит пред съдия на л.36 гръб по д.п. приобщен чрез прочитане към доказателствата по делото “ Мисля, че имаше вагинално проникване без мое съгласие в момента след като използва тези неща, които след това разбрах, че са тези топчета”.

При проведения на 21.04.2015г. разпит в хода на съдебното следствие заявява “След това той влезе в банята. Аз бях на дивана през това време и като се върна това помня че ме разтърси цялата така ме хвана за рамената и мисля, че не зная дали имаше пак вагинален контакт, или не, но мисля, че имаше след това. Мисля, че да имаше”. След прочитане на разпита и пред съдия по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НК свидетелката П. заявява “След това имаше вагинален полов акт, когато той излезе от банята. И тогава ме разтресе цялата и ме разклати, той тогава легна върху мен, това помня и пак имаше вагинален контакт”.

На съдебния състав прави впечатление липсата на сигурност и конкретика при описване на втория /вече недоброволен/ според пострадалата вагинален полов акт с подсъдимия. Тази несигурност е характерна за показанията и в хода на целия наказателен процес, но те са обясними с психичното и състояние и подробно са обсъдени в мотивите на ВРС – л.165 от делото, поради което не следва да се отхвърлят априори. Все пак следва да се отбележи конкретиката и последователността на показанията и досежно упражненото спрямо нея физическо насилие – последователността на действията и думите на подсъдимия и нейните изживявания и действия след всяко едно от тях и липсата на детайлност за действията на Г. след като П. е излязла от банята. С оглед на твърденията на пострадалата за кървене от половия орган установено при посещението и в банята след извършените спрямо нея блудствени действия с предмети, не е възможно провеждане на нов полов акт без той да и причини болки, разкъсвания и страдания за които тя да не може да си спомни добре. С оглед на липсата на желание у пострадалата за полов акт след проявеното спрямо нея насилие и вече налично нараняване на половия орган би следвало по него да бъдат установени следи от вече последващото насилие, които при провеждане на преглед пред съдебен лекар на 20.05.2014г. не са констатирани. Липсва конкретика за действията на подс. Г. – упражнил ли е сила, или заплашване за да проникне с члена си във влагалището на пострадалата, последната оказвала ли е съпротива, дали е използвал презерватив, или не, еякулирал ли е и къде и т.н. Няма установена причина св. П. да не може да си спомни ясно случилото се доколкото в експертизите се приема, че е била в състояние на обикновено алкохолно опиване и е могла да възприема и възпроизвежда стореното с нея.

По изложените съображения ВОС намира, че не са налице категорични доказателства за извършен насилствен вагинален полов акт между подсъдимия и пострадалата и искането на прокуратурата и съответно на частното обвинение за осъждане за престъплението изнасилване следва да бъде оставено без уважение.

По изложеното в пледоарията на частното обвинение :

От страна на повереника на частната обвинителка се акцентирана упражненото от страна на подсъдимия насилие срещу П. и че след извършените от него силови действия отново е последвало полово сношение.

Подобно твърдение не кореспондира с доказателствата по делото. И при разпита си пред съдия в хода на досъдебното производство и след това св. П. разказва, че след като подсъдимият е бръкнал с ръка в устата и , започнал я да я притиска надолу, а в последствие е извил ръката и и я е притиснал, той е извършил действия с поставяне на предмет в ануса и, но не е прониквал с член във влагалището и. Безспорно е в съдебната доктрина, че един доброволен полов акт може да премине в насилствен – съответно в изнасилване. В случая първоинстанционния съд много точно е отграничил момента на началото на упражненото от подсъдимия насилие – грубо вкарване на пръсти в устата на свидетелката и съответно нейната изненада, унижение и болка и последвалия категоричен отказ да продължи с половия акт. От този момент нататък с вкарване на члена си във влагалището на пострадалата той би могъл да извърши престъплението изнасилване, но както по-горе бе посочено доколкото самата пострадала не е сигурна дали е имало полово сношение след излизането и от банята, още по-малко съдът може да приеме за категорично доказано извършването на престъплението изнасилване.

Въззивния съд се присъединява към изложеното от частното обвинение, че обясненията на подсъдимия, че К. обича и те правят груб секс не намира опора в доказателствата по делото. От проведеното освидетелстване от съдебен лекар и на двамата следи от насилие са установени само по тялото на П., но не и на подсъдимия. Няма разумно обяснения как при доброволно правения груб секс между двамата е пострадала само П., а той е останал незасегнат. По неговото тяло също би следвало да остане синина, осмукване, охлузване и др. следи. От проведеното психологическо изследване на пострадалата не се установява тя да е склонна към мазохизъм – да получава сексуално удовлетворение в следствие на изпитване на болка.

По изложеното от защитата на подсъдимия :

В пледоарията на защитата се акцентира на отношенията между подсъдимия и пострадалата преди датата на инкриминираното деяние и на кореспонденцията им по “скайп”, като се цитират конкретни разговори и се акцентира на заявеното от К., че тя обича той /подсъдимия/ да и “влиза” грубо, но това му е било хубавото.

Първоинстанционния съд е дал подробен отговор на тези възражения в мотивите си на л.16, като без да ги преповтаря ВОС счита за необходимо да отбележи, че независимо от разговорите по “скайп” и предходния сексуален опит на К.П. правото и на полова неприкосновеност не е ограничено и тя има право да избира партньорите си и начина на правене на секс. Твърденията, че П. сама е подбуждала подсъдимия към по-грубо държание спрямо нея не се споделят от състава на ВОС. Тя е имала предходен опит в секса с подсъдимия и при тези им срещи отношенията им не са се различавали с нищо от нормалното полово общуване между мъж и жена. Затова и тя без проблеми се е съгласила да се срещне и прави секс след покана от страна на подсъдимия.

Доводите на защитата, че наказателното производство е инициирано от психическото състояние на П. в контекста на публикуваната статия на стената на профила на подсъдимия във “Фейсбук” са детайлно обсъдени в мотивите на ВРС – стр. 168 лице и гръб. Към тях следва да се допълни и че не са налице данни подсъдимата да има дете, да има желание да живее в Норвегия, още по-малко да го настанява в детски домове и там евентуално то да стане жертва на насилие. Публикуваната от подсъдимия статия – налична в материалите по делото не е със съдържание, което да може да предизвика психическия стрес в който е изпаднала пострадалата и за причините за който са налични обилни доказателства изразени в показанията на свидетелите Трайчева, Момова и Красимира П.. Според ВОС, а и според заключенията на експертизите причина за влошаване на психичното състояние на П. е именно преживяното насилие и унижение от действията на подсъдимия в процесната нощ.

Защитата цитира заключението на вещото лице д-р Бояджиева досежно склонността на св. П. да преувеличава, изменя, или изкривява фактите и същото може да бъде прието с оглед и на изложеното от св. Трайчева “Тя /К./ ми каза, че я удрял през цялото време и тя е била като парализирана”. “Тя е искала да напусне жилището, но не е имало възможност и той и се е нахвърлил”. Споделеното пред приятелката и очевидно не отговаря на истината доколкото в разпитите си самата П. не твърди, да е била бита през цялото време – в такъв случай би следвало да има значително по-сериозни телесни увреждания от установените и да е била възпрепятствана да напусне жилището и. Определено в случая става въпрос за преувеличаване на претърпяното, но само по себе си не е основания за игнориране на показанията и, както и на обективните находки по делото. Подробен анализ на достоверността на показанията на П. ВРС е изложил в мотивите си, въззивния съд ги е посочил и не намира за необходимо да ги преповтаря.

По справедливостта на наказанието :

За да определи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК съдебния състав е отчел многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които се споделят от въззивния съдебен състав. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са отчетени.

Въззивния съдебен състав не споделя изложеното от повереника на частната обвинителка становище, че следва да се определи ефективно изтърпяване на наказанието. Подсъдимият е лице с невисока степен на обществена опасност и съдът счита, че изпълнение на целите на наказанието и най-вече тези на личната превенция могат да бъдат постигнати без изолирането му от обществото. Наложеното наказание е достатъчно тежко за да покаже на подсъдимия, че в бъдеще следва стриктно да съобразява поведението си със законите в страната.

Първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена, а въззивния протест и жалби оставена без уважение.

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за отменяване или изменяване на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 134/29.03.2016 г. по НОХД № 5893/14 г. на Районен съд Варна двадесет и втори наказателен състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :