Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Варна, 5.07.2016г

в името на народа

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в

в открито съдебно заседание двадесет и първи юни 2016г

в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

при секретаря С.Т.

като разгледа докладваното от съдия Г.

в.гр.д.№ 939 по описа за 2016г,

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 ГПК, образувано по жалба на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” с променено наименование „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, представлявано от Биляна Г. Матева, Боряна Димитрова Пенчева и П.С.С., срещу решението на ВРС-ХХХІІІс-в № 1154/24.03.2016, постановено по гр.д.№ 14334/2015, с което е уважен предявеният от въззивника положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД дължи на „КНМ Варна„ ЕООД ЕИК 203420876 /с променено в хода на производството наименование на „СМ БГ” ЕООД/ със седалище и адрес на управление гр.Варна ул.„Бук“ № 1 ет.5 ап.10, представлявано от А.Н.К., в качеството му на частен правоприемник на Марсел Бориславов Мръвков ЕГН **********, сумата от 504,75лв., представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между „КНМ Груп” ООД и Марсел Бориславов Мръвков, представляваща дължима и заплатена при начална липса на основание, от която като стойност на коригирана непотребена електроенергия за периода от 13.10.2010г до 29.03.2011г е сума в размер на 500,42лв., начислена служебно по констативен протокол от 29.03.2011г., за което е издадено Дебитно известие № 0080735270/14.04.2011г и неустойка за просрочие в размер на 04,33лв, при което сборът от посочените две суми възлиза на обща стойност 504,75лв, за обект с кл.№ 1100146116, аб.№ 0103705250 и адрес на потребление: гр.Варна ул.„Парижка комуна“ № 18 вх.Б ап.11, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия, сключен на 10.09.2015г. от цедента Марсел Бориславов Мръвков на цесионера „КНМ Варна“ЕООД, за което длъжникът „Енерго-Про Продажби” АД е бил уведомен с уведомление от 10.09.2015г по и-мейл с електронен подпис, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявление по чл.410 ГПК в съда–12.10.2015 до окончателното изплащане на задълже нието, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 6359 /13.10.2015г по ч.гр.д.№12603/2015г на ВРС, като е осъдено дружеството да заплати на ищеца „КНМ ВАРНА“ЕООД /сега „СМ БГ”ЕООД/ сумата от 345лв, представляваща сбор от сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски по настоящото дело, както следва: 25лв за заплатена държавна такса, 320лв. за юрисконсултско възнаграждение, а също и 326,50лв - съдебно-деловодни разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 12603 /2015г на ВРС, както следва: 26,50лв - държ.такса и 300лв - адв. възнаграждение.

Счита постановеното решение за незаконосъобразно и неправилно и затова моли за отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважи предявеният иск. Претендира присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна “СМ БГ”ЕООД в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Твърди се от ищеца, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които му е била издадена заповед за изпълнение. В законоустановения срок длъжникът възразил и затова за ищеца се е породил правен интерес да предяви настоящите искове.

Излага още, че Марсел Бориславов Мръвков е потребител на доставената от ответника в обекта на потребление в гр.Варна ул.„Парижка комуна“ № 18 вх.Б ап.11 електрическа енергия, и същия е титуляр по партида за доставка на ел. енергия на обекта. Исковата сума е начислена с горепосоченото дебитно известие като стойност на корекция на сметката за периода 13.10.2010г до 29.03.2011г Сумата била заплатена от потребителя по сметка на ответника с единствения мотив да не бъде преустановено електрозахранването в обекта му. Плащането е извършено при първоначална липса на основание, поради обстоятелството, че е начислена неправомерно за електроенергия, която не е потребил. Оспорва верността на констатираното от ответника нарушение в точността на измервателния уред, като твърди, че потребителят на ел.енергия не е разполагал с техническа възможност да манипулира същия. Извършената корекция е неправомерна, а съставеният протокол от контролната проверка му е непротивопоставим; оспорва начина и методиката, по които е извършена корекцията; факта на реално доставяне на количеството ел. енергия, предмет на корекцията, отчитането на това количество от електромера. Твърди, че с договор за цесия от 10.09.2015г титулярът по партида на потребление на ел. енергия е прехвърлил в полза на дружеството ищец вземането за недължимо платено от ответника в размер на исковата сума. За цесията длъжникът е уведомен от стария кредитор.

Моли за постановяването на решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи сумата от 504,75лв., представляваща дължима сума заплатена при начална липса на основание, от която като стойност на коригирана непотребена електроенергия за периода от 13.10.2010г. до 29.03.2011г. е начислена сума в размер на 500,42лв., начислена служебно по констативен протокол от 29.03.2011г., за което е издадено Дебитно известие № 0080735270/14.04.2011г. и заплатена неустойка за просрочие в размер на 04,33лв., при което сборът от посочените две суми възлиза на обща стойност 504,75лв., за обект с клиентски №1100146116, абонатен № 0103705250 и адрес на потребление: гр.Варна, ул.„Парижка комуна“ №18, вх.Б, ап.11, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия, сключен на 10.09.2015г. от цедента Марсел Бориславов Мръвков ЕГН ********** на цесионера „КНМ Варна“ЕООД, за което длъжникът „Енерго-Про Продажби” АД е уведомен с уведомление от 10.09.2015г. по имейл с електронен подпис, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявление по чл.410 ГПК в съда – 12.10.2015г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 6359/13.10.2015г по ч.гр.д. № 12603/2015г на ВРС.

В отговора на ИМ по реда на чл.131 ГПК, ответникът оспорва изцяло предявения срещу него установителен иск. Твърди, че процесната сума е заплатена от Марсел Бориславов Мръвков, на основание сключено споразумение за плащане, поради което заплащането на процесната сума било извършено на доброволно основание. Настоява се, че извършената от служители на „Енерго-Про Мрежи” АД техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта на потребление, резултатите от която са обективирани в съставен констативен протокол е проведена законосъобразно. Твърди, че цесията на която се позовава ищеца е нищожна поради липса на предмет. Прехвърленото вземане не е съществувало в патримониума на цедента нито към датата на сключване на цесионния договор, нито преди това и затова договорът за прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект.

Въз основа събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна :

Между страните няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че цедентът Марсел Бориславов Мръвков ЕГН ********** е потребител на ел. енергия, а ответникът - доставчик на ел.енергия.

Видно от изготвена справка за корекция на неточно измерванa ел.енергия, съставени по реда чл.38 ал.3 т.1 от ОУ на ДПЕЕEM на 13.04.2011г, на осн.констатации по КП № 515-09-Ел от 09.04.2011г, е извършена корекция на сметка за период от 13.10.2010г до 29.03.2011г, на обект с аб.№ 0103705255, кл.№ 1100146116, находящ се на адрес в гр.Варна ул.„Парижка комуна“ № 18 вх.Б ап.11, с титуляр Марсел Бориславов Мръвков.

Въз основа на съставен КП за извършена техническа проверка № 323899/29.03.2011г, е издадено дебитно известие от 14.04.2011г и на Марсел Бориславов Мръвков е била начислена стойност на консумирана ел.енергия за периода от 13.10.2010г до 29.03.2011г, на обект с аб.№ 0103705255, кл.№ 1100146116, находящ се на адрес в гр.Варна ул.„Парижка комуна“ № 18 вх.Б ап.11 в размер на 500,42лв.

От заключението по назначената СТЕ се установява, че в обект с аб.№ 0103705255, кл.№1100146116, е налице вмешателство в схемата на електромера – добавен чужд елемент във веригата на шунта, и в резултат СТИ е измервал с грешка -82,50%. Количеството ел.енергия, изчислено по корекционната справка е математически вярно пресметнато и в съответствие с утвърдената методология по чл.38 ал.3 т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ.

Представен по делото договор за цесия от 10.09.2015г удостоверява, че Марсел Бориславов Мръвков е прехвърлил на „КНМ Груп”ООД процесната сума от 504,75лв, представляваща платена без основание стойност на коригирана като потребена ел.енергия за периода от 13.10.2010г до 29.03.2011г на обект с аб.№ 0103705255, кл.№1100146116 за цена в размер на 484.75лв.

С уведомление, изпратено на 10.09.2015г по имейл с електронен подпис /л.12-І/, Марсел Бориславов Мръвков е уведомил длъжника „Енерго – Про Продажби” АД за сключения договор за цесия.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи: В производството по ч.гр.д.№ 12603/2015г на ВРС-ХХХІVс-в, по описа на ВРС в полза на заявителя КНМ ВАРНА ЕООД, е издадена заповед № 6359 /13.10.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, за заплащане на сумата от 504,75лв, представляваща платена от Марсел Бориславов Мръвков при първоначална липса на основание стойност на коригирано количество ел.енергия за периода от 13.10.2010г до 29.03.2011г по дебитно известие № 80735270/ 14.04.2011г на стойност 500.42лв и заплатена неустойка за просрочие в размер на 4,33лв, за обект, находящ се в гр. Варна ул.„Парижка комуна” № 18 вх.Б ап.11 аб.№ 0103705250 и кл.№ 1100146116, като вземането е прехвърлено на заявителя „КНМ Варна” ЕООД с договор за цесия от 10.09.2015г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.10.2015г до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 326,50лв, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 26,50лв и юриск.възнаграждение от 300лв, на осн.чл.78 ал.1 и 8 ГПК.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, е депозирал възражение, оспорвайки дължимостта на сумите, предмет на заповедта за изпълнение.

Искът по реда на чл.422 ГПК е процесуално допустим, подаден при спазване на процесуалните изисквания на чл. 414 ал.2 вр.чл.415 ал.1 ГПК.

Съгласно правилото на чл.154 ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, по предявения положителен установителен иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже главно и пълно на основанието и размера на претендираното от него вземанe – фактите, от които произтича вземането му, а именно: че е налице валидно правоотношение по доставка на ел. енергия, че ответникът дължи исковата сума за реално доставена ел. енергия на посочената стойност, че е била извършена проверка изправността на електромера на абоната и законосъобразно е приложена корекционната процедура.

В процесния случай не се спори, че цедентът Марсел Бориславов Мръвков в периода, за който е извършена корекцията е била потребител на ел. енергия за битови нужди по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.

От представените писмени доказателства по делото се установява, че ответника „Енерго – Про Продажби” АД е извършил корекция на сметката на Марсел Бориславов Мръвков по реда на чл.38 ал.3 т.1 от ОУ към ДПЕЕЕМ.

Относно законосъобразността на направената корекция от страна на предприятието – доставчик на електрическа енергия, е налице задължителна съдебна практика, съгл. т.2 от ТР № 1/19.02.2010г на ВКС по тълк. д. № 1/2009г на ВКС, ОСГТК, по така поставения материално правен въпрос : решения № 189/11.04.2011г по т.д. №39/2010г на ВКС, II ТО и № 79/11.05.2011г по т.д. № 582/2010г на ВКС, ІІ ТО; Решение № 12/11.02.2013г по т.д.№ 1080/2011г на ВКС, ІІ ТО. ВКС се е произнесъл, като е извел нищожност на клаузите в договорите при общи условия, позволяващи едностранна корекция. Едностранното изчисляване на сметката, без да е изяснено реалното количество електрическа енергия, което е доставено и за какъв период, би предоставило на доставчика правото да получи плащане за недоставена от него енергия, което от своя страна поставя потребителя в неравноправно положение и противоречи на заложения в чл.2 ал.2 ЗЕ принцип за защита на интересите на потребителите. Именно поради неравноправния характер на съдържащите се в Общите условия клаузи за едностранна корекция по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите, същите са нищожни на основание чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и като такива не могат да породят правни последици и да бъдат годно основание за извършване на корекция на сметката на потребителя.

На следващо място, коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, е в разрез с регламентирания в чл.81 ал.1 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява санкция за потребителя без да се установи виновно поведение от страна на същия, а обективна отговорност може да бъде въвеждана само от законодателя, което не е направено в нормативната уредба, касаеща процесното правоотношение. В Наредба №6 от 9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, която е приложима спрямо процесното правоотношение, не е закрепена възможност при констатиране на неточно отчитане или неотчитане на потребяваната енергия, да бъде извършвана корекция на сметката от страна на преносното предприятие. Също така СТИ по силата на чл.120 ЗЕ е собственост на разпределителното предприятие и на осн.чл.89 т.4 ЗЕ поддържането в изправност и в съответствие с техническите изисквания на електромера е в тежест на разпределителното дружество, не е задължение на потребителя, за да бъде той в неизпълнение при неточно отчитане.

Горният извод на съда не се променя и от установената с нормата на чл.83 т.6 ЗЕ /ДВ бр.54/2012г, в сила от 17.07.2012г/ възможност за извършване на корекции на сметки на потребителите в случаите на неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергията. Корекцията следва да бъде извършена при спазване на определени правила, приети от ДЕКВР – чл.83 ал.2 ЗЕ. В случая корекционната процедура е реализирана въз основа общите условия на доставчика, одобрени от регулаторния орган и влезли в сила преди изменението на ЗЕ, на която законодателят не е придал обратно действие. При това положение, не може да се приеме, че доставчикът надлежно е реализирал правомощието си да коригира сметката на ищеца за минал период от време.

С оглед нищожността на клаузата за едностранна корекция за минал период, ирелевантно е обстоятелството дали правилно е извършена съобразно общите условия корекцията и са направени изчисленията.

Съдът намира, че по делото не се установи наличието на основание и законосъобразност на извършване на корекцията на сметката на абоната, с оглед на което, се явява недоказано от ответната по иска страна - „Енерго Про- Продажби” АД, че процесната сума му се дължи.

От друга страна, не е спорно и от представените по делото писмени доказателства, вкл. чрез ССчЕ, не се спори, че процесната сума е заплатена от потребителя Марсел Бориславов Мръвков ЕГН ********** към ответника „Енерго Про- Продажби” АД.

Спори се по делото относно валидността на сключения договор за цесия.

Въззивният съд намира за неоснователно възражението на ответника за недействителност на договора за цесия, поради липса на предмет. Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не и произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл.226 ГПК, договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото процесното безспорно е. В този смисъл, вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен предмет на договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на основание, вземането по чл.55 ал.1 т.1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с т.7 от ППВС № 1/28.05.1979 по гр.д.№ 1/1979г е изискуемо от момента на престацията. От този момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото, както и размерът на сумата, идентичен на даденото. Поради изложеното, към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.

В приетия по делото договор за цесия, прехвърленото вземане към ответника, което преминава към новия кредитор, е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване имената на длъжника, сумата, периода и обекта, за които е начислена и по коя фактура.

Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на ответника, съобразно изискванията на чл.99 ал.4 ЗЗД. Ответникът е уведомен за договора за цесия на 10.09.2015г. от цедента, предишен кредитор, чрез адв.Петър Н.К., следователно, ответникът дължи връщане на процесната сума на цесионера/ищец.

Съобразно предвиденото в чл.99 ал.4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7/11.11.1954г ОСГК, съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване е било спазено, тъй като съобщаването е извършено от името на стария кредитор по изрично пряко упълномощаване от цедента. Не се касае до лично и незаместимо действие и затова няма пречка да бъде осъществено от пълномощник. Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /в този см. Определение № 987/18.07.2011г по гр.д. № 867/2011г на ВКС, IV ГО/.

При изложеното, следва да се приеме, че ищецът към датата на подаване на исковата молба е носител на процесното вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на ответника съобразно горните мотиви.

Спорен момент между страните по настоящия спор е и въпросът дали постигнато споразумение в Споразумителен протокол № ДР-06858/ 30.05.2011г, съгласно което страните са се съгласили, че задължението за обект с кл.№ 1100146116 за консумирана ел.енергия в периода от м.10.2010г до м.03.2011г и начислените към него лихви, е в размер на 358,16лв, представлява извънсъдебно направено от страна на ищеца признание за дължимост на процесната сума.

Посоченият споразумителен протокол няма характер на извънсъдебната спогодба по смисъла на чл.365 ал.1 ЗЗД, тъй като съдържанието му не обективира съгласувана воля за създаване на „ново” договорно основание за плащане. Отделно от това, споразумението се отнася до сума в размер на 358,16лв за консумирана ел.енергия от ищеца в периода от м.10.2010г до м.03.2011г и лихви, а спорната сума е допълнително начислена по извършена корекция на сметката и то в размер на 504,75лв.

Извън горното, споразумителният протокол няма характер на спогодба по чл.365 ЗЗД, предвид и факта, че в съдържанието на същия не е изразена воля от страните така да уредят отношенията си , че да избягнат за в бъдеще възможен правен спор за основанието и/или размера на въпросното вземане.

Дори да се приеме обратното, то споразумителният протокол се намира в противоречие със забраната, установена с повелителната законова правна норма на чл.366 ЗЗД да се сключват спогодби върху непозволени договори. Тук в обхвата на широкото понятие „непозволен договор” ще попадне онази текстова част от договора при общи условия/, т.е. не целият, а част от договора, съдържаща нищожните клаузи за едностранно преизчисляване на сметките на потребителите за минало време - щом са неравноправни, значи законът ги третира като непозволени - чл.1 ал.2 т.4 предл.последно, чл.143 ЗЗП.

Поради тези съображения, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане, съобразно представените писмени доказателства, а не по представен списък по чл.80 ГПК, в полза на ищеца КНМ ВАРНА ЕООД по делото следва да бъдат присъдени сторените в настоящата инстанция разноски в общ размер от 345лв, от които 25лв за заплатена държ.такса, 320лв юриск. възнаграждение.

Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, чийто размер възлиза на сумата от 326,50лв, от който 26,50лв държавна такса и 300лв адв. възнаграждение.

С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноските, строне за настоящата инстнация, в размер на 320лв-юриск.възнаграждение, съобразно представенияу списък по чл.80 ГПК /л.27-І/, на осн.чл.78 ал.3 ГПК

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХХІІІс-в № 1154/24.03.2016, постановено по гр.д.№ 14334/2015, с което е уважен предявеният от въззивника положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД дължи на „КНМ Варна„ ЕООД ЕИК 203420876 /с променено в хода на производството наименование на „СМ БГ” ЕООД/ със седалище и адрес на управление гр.Варна ул.„Бук“ № 1 ет.5 ап.10, представлявано от А.Н.К., в качеството му на частен правоприемник на Марсел Бориславов Мръвков ЕГН **********, сумата от 504,75лв., представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между „КНМ Груп” ООД и Марсел Бориславов Мръвков, представляваща дължима и заплатена при начална липса на основание, от която като стойност на коригирана непотребена електроенергия за периода от 13.10.2010г до 29.03.2011г е сума в размер на 500,42лв., начислена служебно по констативен протокол от 29.03.2011г., за което е издадено Дебитно известие № 0080735270/14.04.2011г и неустойка за просрочие в размер на 04,33лв, при което сборът от посочените две суми възлиза на обща стойност 504,75лв, за обект с кл.№ 1100146116, аб.№ 0103705250 и адрес на потребление: гр.Варна ул.„Парижка комуна“ № 18 вх.Б ап.11, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия, сключен на 10.09.2015г. от цедента Марсел Бориславов Мръвков на цесионера „КНМ Варна“ЕООД, за което длъжникът „Енерго-Про Продажби” АД е бил уведомен с уведомление от 10.09.2015г по и-мейл с електронен подпис, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявление по чл.410 ГПК в съда–12.10.2015 до окончателното изплащане на задълже нието, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 6359 /13.10.2015г по ч.гр.д.№12603/2015г на ВРС, като е осъдено дружеството да заплати на ищеца „КНМ ВАРНА“ЕООД /сега „СМ БГ”ЕООД/ сумата от 345лв, представляваща сбор от сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски по настоящото дело, както следва: 25лв за заплатена държавна такса, 320лв. за юрисконсултско възнаграждение, а също и 326,50лв - съдебно-деловодни разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 12603 /2015г на ВРС, както следва: 26,50лв - държ.такса и 300лв - адв. възнаграждение.

ОСЪЖДА “ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК 103533691 със седалище гр.Варна бул.„Вл.Варненчик” № 258 Варна Тауърс Г, да заплати на „КНМ ВАРНА“ЕООД ЕИК 203420876 /с променено в хода на производството наименование на „СМ БГ”ЕООД/, със седалище и адрес на управление гр.Варна ул.„Бук“ № 1 ет.5 ап.10, представлявано от А.Н.К., сумата от 320лв /триста и двадесет лева/, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, арг.чл.280 ал.2 ГПК .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: