Р Е Ш Е Н И Е
№………./………………..2016 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети май две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при
секретар С.Т.,
като
разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 544 по описа за 2016 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по въззивната жалба, подадена от Р.Г.Д.,
чрез адв. Й.М., против решение № 5297/30.12.2015г. по гр.д. № 14347/2014г. на
ХVІІ състав на ВРС, в частта в която
e прогласен за нищожен като симулативен договор за покупко-продажба от
28.01.2008г., обективиран с нот. акт № 14, т. I, per. № 706, д. № 16/2008 г. на
нотариус per. № 205 В. П., вписан в Службата по вписванията вх. рег.№ 1312, акт № 87, том IV, д. № 3835/2008г. по
силата на който родителите й Г.И. Д. с ЕГН-********** и Т.В. Д. с ЕГН-**********
са й продали МЯСТО с площ от 672
кв.м., находящо се в гр.Варна, С.О. „Телевизионна кула”, представляващо ИМОТ № 119 по ПНИ, одобрен със Заповед
№ РД-1-7706/380/19.09.2002 г. на Областен управител на Варна, при граници: имот
№ 303, имот № 118, имот № 120, имот № 9503 и имот № 302, заедно с построената в
мястото сграда за сумата от 10545.50лв. и е прието за установено по отношение
на нея, че прикрива договор за дарение на същия имот, който е действителен,
на основание чл.26, ал.2,
предл.5 от ЗЗД, във вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД. Считайки първоинстанционното
решение за неправилно в обжалваната част по изложените в жалбата съображения за
това, се моли да бъде отменено и постановено друго, с което бъде отхвърлен
подадения насрещен иск за делба на този имот, който е изключителна нейна
собственост. Претендира присъждане на сторените във въззивната инстанция
разноски, съответни на уважения й иск по чл. 30 от ЗН.
Писмен отговор на
подадената от Р.Г.Д. жалба срещу решението на ВРС в обжалваната част не е
постъпил от въззиваемия И.Г.Д.. В с.з. на 17.0-5.2016г. чрез процесуалния си
представител адв. Й.С. я оспорва като неоснователна. Моли се решението на ВРС
да бъде потвърдено в частта, в която е прието за установено, че договорът за
продажба е нищожен и прикрива дарение.
Постъпила е и въззивна жалба от И.Г.Д.,
чрез адв. Д.П., срещу решение № 5297/30.12.2015г. по
гр.д. № 14347/2014г. на ХVІІ състав на ВРС, в частта в която е намалено извършеното с нотариален акт №131,
том CXXI, нот.дело №29834 от 18.12.2008г. на службата по вписванията -
гр.Варна, дарение от родителите му Г.И. Д. с ЕГН-********** и Т.В. Д. с ЕГН-**********
в негова полза АПАРТАМЕНТ № 20,
намиращ се в гр.Варна, ул."Фредерик Жолио Кюри"№51, вх.Г, ет.З,
състоящ се от две спални, хол, дневна с кухненска нища, баня, пералня, тоалет,
коридор и два балкона със застроена площ от 118, 37 кв.м. при граници: от изток
- двор, от запад- ул."Фр.Ж.Кюри" , от юг-ап.ап.18 и 19, от север-
ап.№21, отдолу- ап.№5, отгоре-ап.35, ведно с избено помещение №8, с площ от
21,30 кв.м. при съседи : изток-част от коридор, от
запад-ул."П.Ж.Кюри", от юг- изба №7, север- изба №9, отгоре-гараж №9
и част от стълбището, както и таванска стая №8 от вх.Г, с площ от 7,20 кв.м.
при съседи:изток-таванска тераса, запад - част от коридор, юг-изходен коридор,
от север- таванска стая №15 от вх.В, отдолу ап.№65, ведно с принадлежащите 1,
7560 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно
дворно място попадащо в кв.364 , Х-ти микрорайон по плана на гр.Варна., както следва: със
сумата 12837.5лв., представляваща
накърнената запазена част на Р.Г.Д. с ЕГН-********** от наследството на Т.В. Д.,
починала на 22.01.2010г. и със сумата 11467лв., представляваща накърнената
запазена част на Р.Г.Д. с ЕГН-********** от наследството на Г.И. Д., починал на
22.06.2014г., в частта, в която е
възстановена запазената част на Р.Г.Д. с ЕГН-********** в размер на 12837.5лв.,
от наследството на Т.В. Д., починала на
22.01.2010г., в частта, в която е възстановена
запазената част на Р.Г.Д. с ЕГН-********** в
размер на 11467лв., от наследството на Г.И. Д., починал на 22.06.2014г., както и в частта, в която е
осъден да заплати на основание чл. 36, ал.
1 ЗН на Р.Г.Д. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес ***, чрез
адв.Й.М. АК-Варна, сумата от 24304.5лв. за допълване запазената й част от наследството на Т.В. Д.,
починала на 22.01.2010г. и Г.И. Д., починал на 22.06.2014г., ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила.
Като счита, че първоинстанционното решение в обжалваните части е неправилно
поради необоснованост и противоречие с материалния закон, по изложените в
жалбата съображения за това се моли да бъде отменено и постановено друго
решение с което да бъде отхвърлен иска на Р.Г.Д. за намаляване на извършеното в
негова полза от родителите му дарение и за възстановяване на запазената част на
сестра му. Претендира присъждане на сторените разноски. Въззиваемият поддържа
въззивната си жалба в с.з. чрез процесуалния си представител адв. Й.С..
В
писмен отговор Р.Г.Д., действаща чрез адв. В.Б. оспорва въззивната жалба на И.Г.Д.,
като неоснователна. Възразява срещу размера на формираните от ВРС наследствени
маси след смъртта на двамата наследодатели, при което е взета предвид
установената от съда нищожност на договора за покупко-продажба, като прикриващ
дарение, за които настоява насрещната страна във въззивната си жалба и срещу размера
на посочените във въззивната жалба размери на запазената, съответно
разполагаемата част на двамата наследодатели. Моли се въззивната жалба на И.Д.
да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноските пред двете
инстанции.
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по предявени от Р.Г.Д., действаща чрез адв. Й.М. искове, първият от които е за намаляване
по реда на чл. 30 от ЗН на дарението,
извършеното от родителите й Г.И. Д., поч. на 22.06.2014г. и Т.В. Д.,
поч. на 22.01.2010г. дарение в полза на
брат й И.Г.Д. с НА № 131, т. СХХІ, нот.д. № 29834/2008г. на Сл.по вписванията в
гр. Варна на недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 20, намиращ се в гр.Варна,
ул."Фредерик Жолио Кюри"№51, вх.Г, ет.З, състоящ се от две спални,
хол, дневна с кухненска нища, баня, пералня, тоалет, коридор и два балкона със
застроена площ от 118, 37 кв.м. при граници: от изток - двор, от запад-
ул."Фр.Ж.Кюри" , от юг-ап.ап.18 и 19, от север- ап.№21, отдолу-
ап.№5, отгоре-ап.35, ведно с избено помещение №8, с площ от 21,30 кв.м. при
съседи : изток-част от коридор, от запад-ул."Фр.Ж.Кюри", от юг- изба
№7, север- изба №9, отгоре-гараж №9 и част от стълбището, както и таванска стая
№8 от вх.Г, с площ от 7,20 кв.м. при съседи:изток-таванска тераса, запад - част
от коридор, юг-изходен коридор, от север- таванска стая №15 от вх.В, отдолу
ап.№65, ведно с принадлежащите 1, 7560 % ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху държавно дворно място попадащо в кв.364 , Х-ти
микрорайон по плана на гр.Варна, с което е нарушена запазената й част от
наследството на родителите до размера на 1/3, като иска възстановяването й, а
вторият иск е за допускане и извършване на делба на същия недвижим имот при
квоти от 1/3ид.ч. за нея и 2/3ид.ч. за ответника-неин брат. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В писмен отговор по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответникът И.Г.Д., чрез адв. Д.П. оспорва исковете като неоснователни. Не е
нарушена запазената част на ищцата Р.Г.Д. от наследството на двамата
наследодатели. Запазената част на Д. от наследството на майка им, поч. на
22.01.2010г. е само 1/4, а не 1/3 както твърди. Запазената й част от двамата
родители обаче не е нарушена, доколкото родителите им са имали други имоти, към
момента на откриване на наследствата, от които може да получи запазената си
част. Към момента на смъртта на майка им Т.В. Д., последната е била собственик
на 1/2ид.ч. от МАГАЗИН за хранителни
стоки, алкохол и цигари с площ от 28кв.м., находящ се в гр. Варна, ул.
„Фр.Жолио Кюри“, № 51, вх. Г. Този имот е бил придобит в режим на СИО, като
гараж № 9. По-късно предназначението му е било променено и към момента, според
КК представлява два самостоятелни обекта с идентификатори №
10135.1503.136.2.107 и 10135.1503.136.2.108. Със смъртта на майка им СИО е била
прекратена и баща им Г.И. Д. се е легитимирал като собственик на 4/6ид.ч., а те
двамата със сестра му на по 1/6ид.ч. Към момента на смъртта на баща им, поч. на
22.06.2014г. той е бил собственик освен на посочените 4/6ид.ч. от магазина, а и
на МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със ЗП от
89кв.м. и СТОПАНСКИ ПОСТРАЙКИ със ЗП
от 70кв.м., построени в общинско място, съставляващо УПИ IV-108, в кв. 89 по плана на с. Щипско,
Община Вълчи дол, Област Варна. Със смъртта на баща си, двамата съделители са
съсобственици при равни квоти от 1/2ид.ч. от този имот. Освен това родителите
им са били собственици при режим на СИО на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, СО „Телевизионна
кула“, представляващ МЯСТО с площ от
672кв.м. по ПНИ, одобрен със заповед № РД–1-7706/380/19.09.2002г. на Областния
управител на гр. Варна, при граници: имоти №№ 303, 118, 120, 9503 и 302, ведно
с построената в мястото сезонна постройка с площ от 12.50кв.м. Правото на
собственост придобили на осн. § 4аот ПЗР на ЗСПЗЗ. След изкупуване на имота е
била издадена заповед № 1059/12.12.2007г. по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ На
28.01.2008г. наследодателите са прехвърлили на ищцата Р.Д. описания имот с
договор, обективиран в НА № 14, т. I, рег. № 706, д. № 16/2008г. на нотариус В. П.,
вписан в Сл.по вписванията-Варна с вх. № 1312 ,акт. № 87, т. IV,
д. № 835/2008г.
Договорът за прехвърляне е бил оформен като продажба, но той е нищожен като
привиден, прикриващ дарение, който договор е действителен. В договора е било
посочено, че продажната цена от 10545.50лв., равна на данъчната оценка на имота
не е била платена. Действителната воля на страните е била да дарят дъщеря си,
т.к. са искали да лишат другия си наследник-него самия от възможността да иска
възстановяване на запазената си част
след смъртта на наследодателите. С договорът за дарение обаче е нарушена
неговата запазена част от наследството на наследодателката Т.В. Д. и наследодателя
Г.И. Д.. Иска намаляване на дарението до размера на 5/16 и възстановяване на
запазената си част от 3/16. След намаляване на дарственото разпореждане И.Г. е
поискал делба на този имот при квоти 31/48ид.ч. за Р.Г.Д. и 17/48идч. за него.
На осн. чл. 341, ал. 2 от ГПК е поискал да бъдат включени в делбената маса,
допусната и извършена делбата на МАГАЗИН
за хранителни стоки, алкохол и цигари с площ от 28кв.м., находящ се в гр.
Варна, ул. „Фр.Жолио Кюри“, № 51, вх. Г, представляващ по КК два самостоятелни
обекта с идентификатори № 10135.1503.136.2.107 и № 10135.1503.136.2.108 при
квоти по 1/2ид.ч. за всеки един от двамата съделители и МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със ЗП от 89кв.м. и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ със ЗП от 70кв.м., построени в общинско място,
съставляващо УПИ IV-108,
в кв. 89 по плана на с. Щипско, Община Вълчи дол, Област Варна. Претендира
присъждане на сторените разноски.
В срока за отговор И.Г.Д.
е предявил и насрещен иск срещу Р.Г.Д., с която иска да бъде прогласен за
нищожен договорът за покупко-продажба, сключен на 28.01.2008г. между Г.И. Д. и Т.В.
Д. и сестра му Р.Г.Д., като привиден /симулативен/. В договора за продажба е
посочено, че продажната цена от 10545.50лв., равна на данъчната оценка на имота
не е била платена на продавачите. Договорът за продажба прикрива договор за
дарение, каквато е била действителната воля на прехвърлителите и който договор следва
да бъде обявен за действителен. Към
момента на сключване на договора Д. е била разведена и не е разполагала със
средства да заплати такава сума. Не е било съставено обаче обратно писмо към
оня момент. По-късно, на 11.07.2012г. продавачът Г. Д. е декларирал, че договорът
за продажба прикрива дарение. Ищецът твърди, че с това дарение е нарушена
запазената му част на наследството на наследодателката Т.В. Д. от 1/8ид.ч. от
този имот. Нарушена е и запазената час на Г. Д. от 1/6ид.ч. Претендира
възстановяване на запазената част от наследството на наследодателите си и
възстановяване на половината от запазената част на наследодателя Г.И. Д. от
наследството на съпругата си Т. Д.. Моли да бъде намалено дарението извършено
от Т.В. до размера на 5/16ид.ч. и да бъде възстановена запазената му част от
наследството останало от Т. Д. в размер на 3/16, на осн. чл. 30, ал. 1 от ЗН,
както и да бъде намалено дарението извършено от Г. Д. до размера на 1/3ид.ч. и да бъде възстановена
запазената му част от наследството останало от Г. Д. в размер на 1/6, на осн.
чл. 30, ал. 1 от ЗН.
В писмен отговор на
насрещната жалба Р.Г.Д., чрез адв. В.Б. изказва
съображенията си, че е допустима, но неоснователна. Неправилно е прието от ВРС,
че договорът за продажба на имота в СО „Телевизионната кула“, е нищожен като
прикриващ дарение, който договор е действителен, нещо което се отразява на
размера на наследствената маса, както и размера на запазените им части и
разполагаемите части на наследодателите. Ако бъде отчетено това, съдът би
следвало да достигне до извода, че запазената й част от наследството на майка й
е нарушена с 11020.50лв., а тази от наследството на баща й с 11244.11лв. Сочи,
че действително не следва да намира приложение разпоредбата на чл. 33 от ЗН.
Налице е само едно дарение, в полза на брат й И.Д.. Това дарение следва да бъде
намалено и осъден да й плати посочените суми. Моли се въззивната жалба да бъде
оставена без уважение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за
двете инстанции.
Предвид становището на страните, но събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от НА №
148, т. III,
дело № 1328/1979г. на варненски нотариус Г.И. Д. и Т.В. Д. са признати за
собственици на обекти в жилищната сграда, построена върху държавно място от ЖСК
„Алупка“ в гр. Варна, ул. „Фр.Ж.Кюри“, № 51, вх. Г, а именно: АПАРТАМЕНТ № 20 на трети етаж, състоящ
се от две спални, хол, дневна с кухненска ниша, баня, пералня, клозет, коридор,
два балкона, от 118.37кв.м. площ, при съседи двор, ул. „Фр.Ж.Кюри“, ап. 18, ап.
19, ведно с избено помещение № 8 от вх. Г, с площ от 21.30кв.м. при съседи:
коридор, ул. „Фр.Ж.Кюри“, изба № 7, изба № 9 и таванска стая № 8 от вх. Г, с
площ от 7.20кв.м. при съседи: таванска тераса, част от коридор, изходен
коридор, тава.стая № 15 от вх. В и ГАРАЖ
№ 9 от вх. Г, с площ от 28.60кв.м. при съседи: част от коридор, ул.
„Фр.Ж.Кюри“, гараж № 8, входен вестибюл, ведно с 1.7560%ид.ч. за апартамента и
0.2884%ид.ч. за гаража от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавното дворно място от 10-ти подрайон на града.
С договор за дарение, обективиран в
НА № 47, т. IV, рег. № 12151, дело №
746/2008г. на нотариус В. П., Г.И. Д. и Т.В. Д. са дарили на сина си И.Г.Д. собствения си АПАРТАМЕНТ № 20, изба №
8, таванска стая № 8 и прилежащите 1.7560%ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж, като дарителите са си запазили пожизнено и безвъзмездно
правото на ползване върху целия недвижим имот.
Видно
от схема № 15-441353-01.12.2014г. жилището с площ от 118.37кв.м., находящи се в
гр. Варна, ул. „Фр.Ж.Кюри“, № 51, вх. Г, ет. 3, ап. 20, изба № 8 с площ
21.30кв.м. и таван.стая № 8 с площ 7.20кв.м. и 1.7560%ид.ч. от ОЧС , посочено
като собственост на И.Г.Д. е с идентификатор № 10135.1503.136.2.25.
Съгласно
виза за проектиране, на осн. чл. 55 и чл. 56 от ЗТСУ № 491/25.03.1999г., изд.
от гл.архитект на Район Одесос на Община Варна е допуснато проучване за промяна
на предназначението на ГАРАЖ в МАГАЗИН за промишлени стоки, алкохол и
цигари. Издадено е разрешение за строеж № 135/20.04.1999г. и съответно
разрешение за ползване № 689/13.08.1999г., изд. от началника на РДНСК-Варна
относно промяната на предназначението на гаража, находящ се в гр. Варна, ул.
„Фр.Ж.Кюри“, № 51, вх. Г, имот № 15, кв. 363, 10-ти м.р., собственост на Г.И. Д.
и Т.В. Д.. Съгласно схема № 15-201955-15.05.2015г. и № 15-201957-15.05.2015г.
са обособени два самостоятелни обекта с идентификатори съответно №№
10135.1503.136.2.108 и 10135.1503.136.2.107 по КК на гр. Варна.
Видно
от договор за покупко-продажба № 14, т. I, рег. № 706, дело № 16/2008г. на
нотариус В. П., Г.И. Д. и Т.В. Д. са продали на Р.Г.Д. следния свой собствен
недвижим имот, придобит в СИО по реда на § 4аал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
представляващ ВИЛНО МЯСТО, находящо
се в гр. Варна, М. „Телевизионна кула“, представляващо имот № 119 по ПНИ, с
площ от 672кв.м., ведно с построената в мястото СЕЗОННА ПОСТРОЙКА, със застроена площ от 12.50кв.м. за сумата от 10545.50лв., за която
сума в НА е посочено, че продавачите са получили от купувача напълно и в брой
при подписване на настоящия договор .
Данъчната оценка е в размер на 10545.50лв.. Продавачите са си запазили
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на целия имот. Видно от скица № 15-201962-15.05.2015г., изд.
от СГКК-Варна, поземлен имот с площ от 672кв.м., находящ се в гр. Варна, м.
„Телевизионна кула“, собственост на Г.И. Д. е с идентификатор № 10135.2509.119.
С декларация с нотариална заверка на подписа, рег. № 2230/11.07.2012г. на
нотариус Максимилиан Динчев, Г.И. Д. е декларирал, че договорът за
покупко-продажба, обективиран в НА № 14, т. І, дело № 16/28.01.2008г. ,
касателно вилното място в гр. Варна, м. „Телевизионна кула” и сезонна постройка
прикрива дарение, което реално са направили със съпругата си Т.В. Д. в полза на
дъщеря си Р.Г.Д. и не е получавал посочената като покупна цена сума от
10545.50лв., както от дъщеря си, така и от друго лице.
Според
НА № 68, т. IV, рег. № 2572, дело №
658/0.11.2005г. на нотариус Велин Майсторов Г.И. Д. е признат на осн. по
наследство и давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с.
Щипско, Община Вълчи дол, Област Варна на следния недвижим имот: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 89кв.м. и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ със застроена площ
от 70кв.м., построени в общинско място, съставляващо УПИ № IV-108,
целият от 2850кв.м., в кв. 89 по плана на селото, при посочени граници на
мястото.
Не е спорно по делото, а това се установява и от удостоверение за
наследници изх. № 23858/1.11.2014г. и 140625/25.06.2014г., изд. от Община
Варна, Район Одесос, че Т.В. Д. е починала на 22.01.2010г., а Г.И. Д. на 22.06.2014г.
и техни наследници по закон са дъщеря им Р.Г.Д. и сина им И.Г.Д..
Пред ВРС са изслушани заключенията
по допуснатите СТЕ, изготвени от вещото лице инж. Р.Попова и вещото лице инж.
М.А.а. Според заключението на инж. Р.Попова
пазарната стойност на апартамент № 20 е 101800лв. към 21.01.2010г. и 83300лв.
към 22.06.2014г. Пазарната стойност на делбения магазин към 21.01.2010г. е
42500лв., а към 22.06.2014г.-33200лв., а общата пазарна стойност на масивната
жилищна сграда и стопанска постройка към 21.01.2010г. е 3500лв., а към
22.06.2014г.-2200лв. Пазарната стойност на мястото с площ от 672кв.м. към
21.01.2010г. е 58740лв. и към 22.06.2014г. 41400лв. С оглед направеното от
ищцата Д. чрез процесуалния й представител оспорване на това заключение, ВРС е
допуснал повторна СТЕ. В заключението си по повторната СТЕ вещото лице инж. М.А.а
поддържа, че пазарната стойност на апартамент № 20 към 21.01.2010г. е
102400лв., а към 22.06.2014г.-90800лв. Пазарната стойност на магазина към
21.01.2010г. е в размер на 42700лв., а към 22.06.2014г-31700лв. Пазарната
стойност на вилното място и съществувалата тогава сграда е в размер на 43000лв.
общо към 21.01.2010г. и 43600лв. общо към 22.06.2014г. Заключението на вещото
лице инж. М.А.а не е било оспорено от страните и следва да бъде ценено от съда.
Пред
ВРС са изслушани гласните показания на две групи свидетели: А.К.Й., без родство
и дела със страните и Д.А.Т., син на ищцата
Р.Д., водени от последната и А.И.А. без
родство и дела със страните и Д. В.Я., вуйчо на страните, водени от И.Д..
С
оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Преди да се произнесе с решение за делбата на
посочените от страните имоти и с оглед наведените от тях оплаквания срещу
първоинстанционното решение, съдът намира, че най-напред следва да се произнесе
по иска на И.Д. с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5, вр. чл. 17, ал. 1
от ЗЗД, за нищожност на договора за покупко-продажба на имота в м. Телевизионна
кула, сключен между родителите му и сестра му, като симулативен, но
действителен като дарение, който е уважен от ВРС, след което се произнесе и по
исковите претенции на Р.Д. с правно основание чл. 30 от ЗН за намаляване на
дарственото разпореждане на апартамент № 20 от родителите й в полза на брат й И.Д.
и възстановяване на запазената й част от наследството на двамата родители,
които претенции са уважени от ВРС и И.Д. е осъден да й плати сумата от общо
24304.50лв. за допълване на запазените й части.
По иска на И.Д. с правно основание
чл. 26, ал. 2, предл. 5, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД,
Настоящият състав споделя напълно мотивите на ВРС в тази част на решението.
Действително нито само посочването на продажна цена в договора за
покупко-продажба в размер на данъчната оценка на имота и това, че е
няколкократно по-нисък в сравнение с реалната стойност на имота е достатъчно да
се приеме, че договорът е симулативен, нито, че така представената от И.Д. декларация, подписана от прехвърлителя на 11.07.2012г. представлява
„обратно писмо”, нито дори това, че Р.Д. е била разведена към датата на
договора и не е разполагала със средства, с които да заплати продажната цена. Ако
се твърди, че уговорената в договора продажна цена е значително по-ниска в
сравнение с действителната стойност на имота, това би било основание за
унищожаемост на договора по реда на чл.
33, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, но не е спазен срока по ал. 2 от същата
правна норма. Дори и да беше спазен, то с трайната си съдебна практика ВКС приема,
че продажна цена в размер на данъчната оценка на имота не води до унищожаемост
на договора на това основание. От друга страна, ако купувачът не е платил
продажната цена, понеже не разполага със средства, отново не може да се говори
за нищожност на договора. Това би било само основание за разваляне на договора поради
неизпълнение, на осн. чл. 87, ал. 3 от ГПК, но не води до нищожност. От друга
страна е недопустимо съвместното разглеждане на конститутивния иск за разваляне
на договора в делбеното производство. Съставът намира, че представената от И.Д.
декларация с нотариална заверка на подписа на Г.И. Д. рег. № 2230/11.07.2012г.
на нотариус Максимилиан Динчев не представлява „обратно писмо”. Чрез обратното писмо симулацията се разкрива
пълно и ако документът е истински, той е достатъчно доказателство за уважаване
на иска. За да се третира изявлението като „обратно писмо” не е необходимо то да е
съставено писмено от всички страни по оспорената сделка, но в такъв случай
е достатъчно
да изхожда от страната, която оспорва доводите за привидност. Не е необходимо и
да е съставено преди или към момента на сключване на договора, но може да е съставено и след сключването на договора. В
случая декларацията има достоверна дата-11.07.2012г., т.е. след сключване на
договора на 28.01.2008г. и удостоверява изявление на Г.И. Д.-прехвърлител по
сделката. Вярно, че не изхожда от всички страни по договора, но не изхожда и от
лицето, на което се противопоставя привидността. Макар, че декларацията съдържа
данни за извършването на дарение, прикрито с покупко-продажба, но те са поднесени
от едно от двете лица-прехвърлители, а липсва изявление на лицето, което
оспорва доводите за привидност-Р.Д., поради което следва да бъде прието, че представлява само „начало на писмено
доказателство”. Допустими са свидетелски показания, съгласно разпоредбата на
чл. 165, ал. 2 от ГПК.
Решаващият
състав намира за доказано с показанията на водените от И.Д. свидетели, че
договорът от 28.01.2008г., макар и оформен като покупко-продажба прикрива
дарение в полза на Р.Д.. Св. А.А., по професия адвокат, твърди, че е
консултирал правно родителите Т. и Г. Д. в желанието им да поделят приживе
имуществото между децата си. При проведените
консултации родителите решили да прехвърлят на дъщеря си имота на Телевизионната
кула чрез продажба, с което да предотвратят евентуални бъдещи претенции на
снаха си по отношение на този имот, за която имали лошо мнение и прехвърлили апартамента си на сина си чрез дарение пак по
същите съображения. Свидетелят заявява: ”За сделката с имота на Телевизионната
кула няма действително плащане” и „Те се консултираха с мен какво да направят
точно и аз знам от Т. и Г., че не са давани пари”. За намерението на Т. и Г. Д.
да надарят двете си деца свидетелства и брата на Т. Д.-св. Д. Я..След сделките
адв. А. говорил с двамата прехвърлители, а от Т. Д. разбрал, че са постъпили „точно както съм
казал аз и че няма плащане”. Тези
свидетелски показания се потвърждават и от изложеното в подписаната от Г. Д.
по-късно декларация. Съставът не дава вяра на показанията на св. А.Й. и Дориан
Тодоров, които свидетелстват, че са дали парите на Р.Д. за да извърши плащане
по покупко-продажбата. Св. А.Й. твърди, че дала 2500лв. на приятелката си Р.Д.,
която сума не достигала до дължимата цена по договора за покупко-продажба от
10500лв. за имота в м. „Телевизионна кула”. Когато й ги дала тя прибавила
парите към други в найлонова торба, обадила се на майка си и когато тя слязла
във фризьорския й салон. Твърди още, че те щели да ходят при нотариус
тогава,през 2008г., непосредствено след Нова година. Вярно, че в НА № 14/2008г.
на нотариус В. П. е записано изявлението на продавачите, че „са получили сумата
от 10545лв. от купувача напълно в брой, днес при подписване на настоящия
договор”. Дори и свидетелката да е предоставила на заем пари на приятелката си,
не установява за какво са послужили, защото не доказва влагането на точно тази
сума за покупката на имота в м. „Телевизионна кула”. От Д. знае, че сумата е за
покупката на вилното място, но дали е употребена за това не се установява. След
като сделката е била изповядана пред нотариус на 28.01.2008г. и на тази дата е
била предадена сумата от купувачката на продавачите, следва да се отбележи, че
за датата 28.януари изобщо не би могло
да се сочи, че е непосредствено след Нова година.Показанията на сина на ищцата
–свидетеля Дориан Тодоров, ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК остават от една страна неподкрепени с други
доказателства по делото, а от друга той нито е присъствал на сделката, нито
знае кога по-точно е предадена от майка му на баба му сумата от 8000лв., която
сума твърди, че е дал на майка си. Не са ангажирани дори и доказателства
за произхода на средствата, с които
твърди да е разполагал в началото на м.януари 2008г. Сочи, че са получени като
„капаро от една сделка” с негов имот, които държал в себе си, без да ги е
внасял в банка, при положение, че баща му е починал на 18.12.2007г. Дори и да е
разполагал с пари и е дал на майка си сумата от 8000лв., отново не се
установява влагането на дадената на майка му сума при покупката на вилнота
място в м. „Телевизионна кула”.
Видно,
обективираният в НА № 14, т. І, рег. № 706, дело № 16/2008г. на нотариус В. П.
договор за покупко-продажба е привиден, като прикрива дарение.
Първоинстанционното
решение, с което съдът е прогласил за нищожен договора за покупко-продажба,
като симулативен и е приел за установено по отношение на Р.Д., че прикритият
договор е действителен като дарение следва да бъде потвърдено.
По
исковете на Р.Д. по чл. 30 от ЗН за
възстановяване на запазената й част от наследството на майка
й Т.В. Д.
Съобразно правилото на чл. 29, ал.
3, изр. второ и трето от ЗН, когато наследодателят е оставил низходящи и
съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В
тия случаи разполагаемата част при две деца е равна на 1/4 от наследството. С оглед
горните правила разполагаемата част на Т.В. Д., поч. на
22.01.2010г. е
1 /4 от имуществото й, а запазената част на всички
наследници със запазена част е общо 3/4, а запазената част на ищцата е 1/4.
Съгласно чл. 31 от ЗН за да се
определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на
наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на
наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и
увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея
даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време
на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството
за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
В случая активите, останали след смъртта на
наследодателката Т. Д. се изчерпват с 1/2ид.ч. от имота-магазин за хранителни стоки,
алкохол и цигари, находящ се в гр. Варна, ул. „Фр.Ж.Кюри”, № 51, вх. Г, който е
притежавала към датата на смъртта си-22.01.2010г. в следствие на прекратената
със смъртта СИО със съпруга Г. Д.. Този
имот е оценен от вещото лице инж. М.А.а от повторната СТЕ в размер на 42700лв.,
а 1/2 от него е 21350лв. Не се
събраха данни за това Т. Д. да е имала пасиви. Масата по чл. 31 от ЗН включва сбора
от стойностите към датата на откриване на наследството на следните имущества –
половината от стойността на магазина, която стойност е 21350лв. (/1/2 от 42700лв.), половината от апартамента, предмет на
договора за дарение по нот. акт № 47/2008г. на нотариус В. П., оценен в състоянието, в което се е
намирал към момента на подаряването му на 17.12.2008г., която стойност е в размер на 51200лева (1 / 2 от 102400 лева) и половината от
стойността на подареното вилно място и сезонна постройка, предмет на договора
за дарение по НА № 14/2008г. на нотариус В. П., оценен в състоянието, в което
са се намирали към момента на подаряване-28.01.2008г., която стойност е в размер на 21500 лева (1 / 2 от 43000 лева, представляваща
сбор от стойностите на вилното място от 41000лв. и сезонната постройка от
2000лв. ). С
оглед горното масата по чл. 31 от ЗН в стойностно изражение е в размер на 94050 лева. Разполагаемата част на
наследодателката Т. Д. е
на стойност от 23512.50лв.
(1 /4 от 94050 лева); общо запазената
част на всички наследници със запазена част е в размер на 70537.50 лева, а запазената част
на всеки един от наследниците със запазена част, в това число и на ищцата Р.Д. е в размер на 23512.50лв. Установено е по делото,
че наследодателката е
дарила ищцата – претендент на правото
по чл. 30 ЗН с имот на стойност от 21500
лева, налице е свободно имущество на стойност 7116.67лв., съответстващо на
1/3ид.ч. от дела й в наследството, а запазената й част е 23512.50лв. При това положение и след
прихващане, съобразно разпоредбата на чл. 30 ЗН, на направеното от наследодателката в полза на ищцата Р.Д. дарение и прибавяйки
стойността на свободното имущество, се налага извода, че запазената част на ищцата от
наследството на майка й Т. Д. не е накърнена, тъй като запазената част е
по-малка с 5104.17лв.
(7116.67лв.
+ 21500лв.-23512.50лв. = 5104.17лв.).
От изложеното се налага извода, че с
извършеното дарение на притежаваната от майката Т. Д. дарение на половината от апартамент № 20 в полза на И.Д., запазената
част на сестра му Р.Д. не е накърнена и не се следва възстановяване по реда на
чл. 30 от ЗН, чрез намаление на дарственото разпореждане с НА № 87/2008г. на
нотариус В. П..
По исковете на Р.Д. по чл. 30 от
ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на
баща й Г.И. Д.:
Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената
част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е
оставил съпруг, е: при две и повече деца или низходящи от тях – 2 / 3 от
имуществото на наследодателя.
В случая активите, останали след смъртта на
наследодателя Г. Д. се изчерпват с 4/6ид.ч. от имота-магазин за хранителни стоки,
алкохол и цигари, находящ се в гр. Варна, ул. „Фр.Ж.Кюри”, № 51, вх. Г, който е
притежавал към датата на смъртта си-22.06.2014г. в следствие на прекратената
със смъртта на съпругата си Т. Д. СИО и масивна жилищна сграда и стопански
постройки, построени в общински имот, представляващ УПИ ІV-108, находящи
се в с. Щипско, Община Вълчи дол,
Варненска област, лична собственост на Д.. Първият имот е оценен от вещото лице
инж. М.А.а от повторната СТЕ в размер на 31700лв., а 4/6 от него са 21133.33лв. Според заключението на
вещото лице инж. Р.Попова имотът в с. Щипско е оценен на 2200лв., от която сума оценката на масивната жилищна сграда възлиза
на 1300лв., а тази на стопанските постройки на 900лв. .Не се събраха данни за
това Г. Д. да е имала пасиви.
Масата по чл. 31 от ЗН включва сбора от стойностите към датата на откриване на
наследството на следните имущества – 4/6
от стойността на магазина, която стойност е 21133.33лв. (4/6 от 31700лв.), половината от апартамента, предмет на
договора за дарение по нот. акт № 47/2008г. на нотариус В. П., оценен в състоянието, в което се е
намирал към момента на подаряването му на 17.12.2008г., която стойност е в размер на 45400лева (1 / 2 от 90800 лева) и половината от
стойността на подареното вилно място и сезонна постройка, предмет на договора
за дарение по НА № 14/2008г. на нотариус В. П., оценен в състоянието, в което
са се намирали към момента на подаряване-28.01.2008г., която стойност е в размер на 21800 лева (1 / 2 от 43600 лева, представляваща
сбор от стойностите на вилното място от 41700лв. и сезонната постройка от 1900лв.
). С оглед
горното масата по чл. 31 от ЗН в стойностно изражение е в размер на 90533.33 лева. Разполагаемата част на
наследодателя Г. Д. е
на стойност от 30177.78лв.
(1/3 от 90533.33 лева); общо запазената
част на всички наследници със запазена част е в размер на 60355.56 лева, а запазената част
на всеки един от наследниците със запазена част, в това число и на ищцата Р.Д. е в размер на 30177.78лв. Установено е по делото,
че наследодателят е
дарил ищцата –
претендент на правото по чл. 30 ЗН с имот на стойност от 21800 лева, налице е свободно
имущество на стойност 11666.67лв., съответстващо на 1/2ид.ч. от дела й в
наследството (1/2 от 21133.33лв. + 1/2 от 2200лв., а запазената й част е 30177.78лв.
При това
положение и след прихващане, съобразно разпоредбата на чл. 30 ЗН, на
направеното от наследодателя в
полза на ищцата Р.Д. дарение и прибавяйки
стойността на свободното имущество, се налага извода, че запазената част на ищцата от
наследството на баща й Г. Д. също не е накърнена, тъй като запазената част е
по-малка с 3288.89лв.
(11666.67
лв. + 21800лв. - 30177.78лв.
= 3288.90лв.).
От изложеното се налага извода, че с
извършеното дарение на притежаваната от бащата Г. Д. половината от апартамент № 20 в полза на И.Д., запазената
част на сестра му Р.Д. не е накърнена и не се следва възстановяване по реда на
чл. 30 от ЗН, чрез намаление на дарственото разпореждане с НА № 87/2008г. на
нотариус В. П..
Обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта в която е намалено извършеното в полза
на И.Д. дарение с НА № 87/2008г. , възстановена запазената част на Р.Д. от
наследството на майка й Т. Д. и баща й Г. Д. и И.Д. е осъден да й плати сумата
в общ размер на 24304.50лв. за допълване на запазената й част от наследството
на майка й и баща й.
Доколкото
се обжалва решението по възстановяване на запазена част, следва произнасяне и
по въпроса за делбата на имота, по отношение на който е претенцията по чл. 30
от ЗН. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която
е отхвърлен иска за делба на предявения от Р. Добрава против И.Д. иск за делба
на апартамент № 20, находящ се в гр. Варна, ул. „Фр.Ж.Кюри”, № 51, вх. Г, ет. 3,
т.к. не е налице съсобственост между двамата. Апартаментът е собственост на И.Д.,
придобит от него по дарение.
В
останалата си част решението на ВРС е влязло в сила, като необжалвано.
С
оглед изхода на спора, но направените от двете страни искания за присъждане на
разноски, не се следват такива на въззивницата. Тя следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемия сумата от 889.09лв., от която заплатена държавна такса
по въззивната жалба в размер на 489.09лв. и 400.00лв. заплатено адвокатско
възнаграждение , съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 44 по
делото и списък на разноските по чл. 80 от ГПК на л. 45 по делото.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35297/30.12.2015г.
по гр.д. № 14347/2014г. на XVII състав на ВРС, в частта в която е прогласен за нищожен като симулативен договор за
покупко-продажба от
28.01.2008г., обективиран с НА № 14, т. I, per. № 706, д. № 16/2008 г. на
нотариус per. № 205 В. П., вписан в Службата по вписванията вх. рег.№ 1312, акт № 87, том IV, д. № 3835/2008г., по силата
на който Г.И. Д. ЕГН-********** и Т.В. Д. ЕГН-********** са продали на дъщеря
си Р.Г.Д. ЕГН-**********, ВИЛНО МЯСТО с площ от 672 кв.м., находящо се
в гр.Варна, м. „Телевизионна кула”, представляващо ПИ 119 по ПНИ, одобрен със
Заповед № РД-1-7706/380/19.09.2002 г. на Областен управител на Област Варна,
при граници: ПИ №№ 344, 118, 120 и 9503, същият ПИ с идентификатор № 10135.2509.119 по КК на гр. Варна, одобрена със заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, заедно с построената в мястото СЕЗОННА ПОСТРОЙКА със застроена площ
12.50кв.м. за сумата от 10545.50лв. и е прието за установено по отношение на Р.Г.Д.
ЕГН-**********, че прикритият договор е действителен като договор за дарение на същия имот, на основание чл.26, ал.2, предл.5 от
ЗЗД, вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение № 35297/30.12.2015г.
по гр.д. № 14347/2014г. на XVII състав на ВРС, в частта в която е намалено по предявения от Р.Г.Д.
ЕГН-********** *** против И.Г.Д. ЕГН-********** иск по чл. 30 от ЗН, извършеното с НА акт № 131, том CXXI, нот.дело
№29834 от 18.12.2008г. на службата по вписванията - гр.Варна, дарение от Г.И. Д.
ЕГН-********** и Т.В. Д. ЕГН-********** в полза на И.Г.Д. ЕГН-**********, на АПАРТАМЕНТ №20, намиращ се в гр.Варна,
ул."Фредерик Жолио Кюри" № 51, вх.Г, ет.З, състоящ се от две спални,
хол , дневна с кухненска ниша, баня, пералня, тоалет , коридор и два балкона
със застроена площ от 118, 37 кв.м. при граници: от изток - двор, от запад-
ул."Фр.Ж.Кюри" , от юг-ап.ап.18 и 19, от север- ап.№21, отдолу-
ап.№5, отгоре-ап.35, с идентификатор №
10135.1503.136.2.25 по КК на гр. Варна, одобрена със заповед №
РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК КД, ведно с избено помещение №8, с площ от
21,30 кв.м. при съседи : изток-част от коридор, от
запад-ул."П.Ж.Кюри", от юг- изба №7, север- изба №9, отгоре-гараж №9
и част от стълбището, както и таванска стая №8 от вх.Г, с площ от 7,20 кв.м.
при съседи:изток-таванска тераса, запад - част от коридор, юг-изходен коридор,
от север- таванска стая №15 от вх.В, отдолу ап.№65, ведно с принадлежащите 1,
7560 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно
дворно място попадащо в кв.364 , Х-ти микрорайон по плана на гр.Варна., както следва: със
сумата 12837.5лв., представляваща
накърнената запазена част на Р.Г.Д. ЕГН-********** от наследството на Т.В. Д.,
починала на 22.01.2010г. и със сумата 11467лв., представляваща накърнената
запазена част на Р.Г.Д. ЕГН-********** от наследството на Г.И. Д., починал на
22.06.2014г. и е възстановена запазената
част на Р.Г.Д. ЕГН-********** в размер на 12837.5лв., от наследството на Т.В. Д., починала на 22.01.2010г. и е възстановена запазената част на Р.Г.Д. с ЕГН-********** в размер на 11467лв., от наследството на Г.И. Д., починал на 22.06.2014г., като И.Г.Д. ЕГН-********** е
осъден да заплати на
основание чл. 36, ал. 1 ЗН на Р.Г.Д.
ЕГН-********** сумата от 24304.5лв. за
допълване запазената й част
от наследството на Т.В. Д., починала на 22.01.2010г. и Г.И. Д., починал на
22.06.2014г., ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Г.Д.
ЕГН-********** против И.Г.Д. с ЕГН-**********
иск с правно основание чл.30, ал.1 ОТ ЗН за намаляване на извършеното с НА акт № 131, том CXXI, нот.дело
№29834 от 18.12.2008г. на службата по вписванията - гр.Варна, дарение от Г.И. Д.
ЕГН-********** и Т.В. Д. ЕГН-********** в полза на И.Г.Д. ЕГН-**********, на АПАРТАМЕНТ №20, намиращ се в гр.Варна,
ул."Фредерик Жолио Кюри" № 51, вх.Г, ет.З, състоящ се от две спални,
хол , дневна с кухненска ниша, баня, пералня, тоалет , коридор и два балкона
със застроена площ от 118, 37 кв.м. при граници: от изток - двор, от запад-
ул."Фр.Ж.Кюри" , от юг-ап.ап.18 и 19, от север- ап.№21, отдолу-
ап.№5, отгоре-ап.35, с идентификатор №
10135.1503.136.2.25 по КК на гр. Варна, одобрена със заповед №
РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК КД, ведно с избено помещение №8, с площ от
21,30 кв.м. при съседи : изток-част от коридор, от
запад-ул."П.Ж.Кюри", от юг- изба №7, север- изба №9, отгоре-гараж №9
и част от стълбището, както и таванска стая №8 от вх.Г, с площ от 7,20 кв.м.
при съседи:изток-таванска тераса, запад - част от коридор, юг-изходен коридор,
от север- таванска стая №15 от вх.В, отдолу ап.№65, ведно с принадлежащите 1,
7560 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно
дворно място попадащо в кв.364 , Х-ти микрорайон по плана на гр.Варна до размера
на разполагаемите части на двамата дарители от 2/3 и възстановяване на
запазената й част от наследствата от 1/3 от целия имот.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35297/30.12.2015г.
по гр.д. № 14347/2014г. на XVII състав на ВРС, в частта в която е отхвърлен предявеният
от Р.Г.Д. ЕГН-********** против И.Г.Д. ЕГН ********** ИСК
ЗА ДЕЛБА на следният недвижим
имот: АПАРТАМЕНТ №20, намиращ се в гр.Варна, ул."Фредерик Жолио
Кюри" № 51, вх.Г, ет.З, състоящ се от две спални, хол , дневна с кухненска
ниша, баня, пералня, тоалет , коридор и два балкона със застроена площ от 118,
37 кв.м. при граници: от изток - двор, от запад- ул."Фр.Ж.Кюри" , от
юг-ап.ап.18 и 19, от север- ап.№21, отдолу- ап.№5, отгоре-ап.35, с
идентификатор № 10135.1503.136.2.25
по КК на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК
КД, ведно с избено помещение №8, с площ от 21,30 кв.м. при съседи : изток-част
от коридор, от запад-ул."Фр.Ж.Кюри", от юг- изба №7, север- изба №9,
отгоре-гараж №9 и част от стълбището, както и таванска стая №8 от вх.Г, с площ
от 7,20 кв.м. при съседи:изток-таванска тераса, запад - част от коридор,
юг-изходен коридор, от север- таванска стая №15 от вх.В, отдолу ап.№65, ведно с
принадлежащите 1, 7560 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху държавно дворно място попадащо в кв.364 , Х-ти микрорайон по плана на
гр.Варна.
В
останалата си част решение № 35297/30.12.2015г. по гр.д. № 14347/2014г. на XVII
състав на ВРС е влязло в законна сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА
Р.Г.Д. ЕГН ********** ***, фризьорско ателие да заплати на И.Г.Д. ЕГН ****** ***
разноски за въззивната инстанция в размер на 889.09лв., на осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването на препис на страните при условията на чл. 280
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: