Р Е Ш Е Н И Е

№………./……………2016 г.

Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

при секретар Е.И.

като разгледа докладваното от съдия Пенева

въззивно гражданско дело № 505 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби на Д.К.Д. и Прокуратурата на Република България /ПРБ/ срещу решение № 5213 от 22.12.2015 г., постановено по гр.д. № 4951 по описа на Районен съд - Варна за 2015 г., с което ПРБ е осъдена да заплати на Д.К.Д. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в причинени страдания вследствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу него наказателното производство - ДП 657/2006 г. по описа на ИП при ОД на МВР -, е прекратено, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, като със същото е отхвърлен предявения от Д.К.Д. иск за главница за горницата над 5 000 лева до предявения размер от 20 000 лева, както и предявения иск за заплащане на обезщетение за забава за периода 25.09.2008 г. до 24.07.2011 г., на основание член 2, алинея 1, точка 3 от ЗОДОВ. ПРБ е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в причинени страдания вследствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу него наказателното производство - ДП 496/2006 г. по описа на Трето РУ ОД на МВР -, е прекратено, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен предявеният от ищеца иск за главница за горницата над 7 000 лева до предявения размер от 20 000 лева, както и предявения иск за заплащане на обезщетение за забава за периода 25.09.2008 г. до 13.02.2014 г., на основание член 2, алинея 1, точка 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Д.К.Д. обжалва първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковите му претенции за заплащане на неимуществени вреди, съответно за сумата над присъдените 5 000 лева до предявения размер от 20 000 лева и претендираното обезщетение за забава за периода от 25.09.2008 г. до 24.07.2011 г., както и по отхвърлената искова претенция за сумата над присъдените 7 000 лева до предявения размер от 20 000 лева и за обезщетение за забава от 25.09.2008 г. до 22.02.2014 г. Излага становище за неправилност на обжалвания съдебен акт поради несъобразяване в пълна степен на обективните факти, обуславящи определяне и уважаване на исковата претенция в пълен размер.

ПРБ обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част, като излага доводи за необоснованост и неправилност на акта. По същество се претендира неговото отменяне в цялост и отхвърляне на предявените искове. В условията на алтернативност ответникът иска намаляване на присъденото обезщетение.

И в двете въззивни жалби се излагат оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и в частност с разпоредбата на член 52 от ЗЗД.

Срещу въззивната жалба на Д. Д. не е постъпил писмен отговор в законоустановения срок.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил също отговор срещу депозираната от ПРБ въззивна жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В исковата молба се твърди, че ищецът е участвал в различни фирми с брат си М. К.Д., Г. Ж. И. Ж.Д. Г. и Ц. Н. К.. По повод търговските им отношения след 2006 г. Г. И. започнал да завежда срещу ищеца различни граждански дела и да подава жалби до прокуратурата.

На 25.09.2008 г. Д.Д. бил привлечен като обвиняем по ДП № 657/2006 г. за престъпление по член 195, алинея 2 във връзка с член 195, алинея 1, точка 4, изречение първо и второ във връзка с член 194, алинея 1 във връзка с член 20, алинея 2 във връзка с член 26, алинея 1 от Наказателния кодекс /НК/, по което му била определена мярка за неотклонение „подписка”. С постановление на наблюдаващия прокурор към това досъдебно производство били приобщени и материалите по ДП № 675/2006 г., водено срещу Ж. Г. и ищеца, поради връзка между производствата. На 11.01.2010 г. ищецът бил привлечен като обвиняем и за престъпление по член 323, алинея 1 във връзка с член 20, алинея 2 във връзка с член 26, алинея 1 от НК, като отново му била взета мярка за неотклонение „подписка”. На 23.04.2010 г. на Д. му било предявено разследването, впоследствие бил изготвен обвинителен акт, който бил внесен в Окръжен съд – Варна по двете обвинения, по който било образувано НОХД № 757/2010 г. След връщане на делото за доразследване, с постановление на прокурор от Варненска окръжна прокуратура от 26.05.2011 г., влязло в законна сила, наказателното производство по двете обвинения било прекратено.

На 06.04.2011 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП № 496/2010 г. по описа на Трето РУП на МВР – Варна за престъпление по член 195, алинея 2 във връзка с член194, алинея 1 във връзка с член 20, алинея 2 от НК. Спрямо Д.Д. била взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер от 5 000 лева. Това наказателно производство било прекратено с определение на съда от 14.02.2014 г. след внасяне на делото в съда по искане на обвиняемия и след изчерпване на възможността за връщане делото отново на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения.

В периода, в който бил обвиняем по посочените досъдебни производства, ищецът сочи, че се е чувствал потиснат и уплашен. Страхувал се да не бъде осъден, без да е извършил каквото и да е престъпление. Сринал се психически, срамувал се, поради което ограничил и социалните си контакти. Притеснявал се какво да обясни на децата си и родителите си. Тежало му, че децата му пораснали с тези негови съдебни проблеми. Наказанията, които се предвиждали за тези престъпления, силно го притеснявали. Опасенията му се засилвали при всяко поредно внасяне на обвинителни актове в съда и придобиване качеството на подсъдим. Ищецът излага още, че е бил под непрекъснат стрес и имал чувството, че този кошмар няма да приключи. Периодът, през които му били повдигнати обвиненията, преобърнал живота му. Продължителността на производствата била голяма, което се отразили пагубно и на здравословното състояние на ищеца, който се разболял от хипертонична болест. Появил се шум в ушите, пристъпен световъртеж, изпотяване и гадене. Наложило се постъпване във втора клиника по кардиология в УМБАЛ „Св. Марина” на 02.07.2011 г., където му била открита нестабилна ангина пекторис, коронарна атеросклероза, хипертонична болест в трети стадий, язвена болест и чернодробна стеатоза. В амбулаторен лист от 17.08.2011 г. било отбелязано и установено ново заболяване – диабет, както и оплаквания от задух по време на кашлица. На 12.12.2011 г. се наложило ново постъпване в болница, където била извършена оперативна намеса. Ищецът се нуждаел от почивка и липса на нервно напрежение, но до февруари 2014 г. не можел да си ги осигури, тъй като живеел под непрекъснато напрежение и стрес, че ще бъде осъден.

В срока по член131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се изразява становище за допустимост на предявените искове. Оспорват се същите като неоснователни. Излага се, че ищецът не е представил доказателства за вредите, които сочи и за причинна връзка между тях и дейността на прокуратурата, както и органите на ПРБ да са извършили действия извън правнорегламентираните. Поддържа се, че от представената медицинска документация в никакъв случай не може да се направи извод, че здравословното състояние на ищеца е влошено поради водените срещу него наказателни производства. Оспорва се размерът на претендираните обезщетения, като се твърди, че същите са изключително завишени по критерия за справедливост, както и спрямо трайната съдебна практика по аналогични случаи, включително тези на ЕСПЧ. Ответникът излага, че по ДП 496/2010 г. периодът от привличането на ищеца в качеството му на обвиняем до внасянето на обвинителен акт не е продължителен. Възразява и срещу датата, от която се претендира законна лихва, като се излага, че началният момент на забавата и дължимостта на мораторна лихва възниква от влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното производство. В открито съдебно заседание ответникът поддържа депозирания отговор на исковата молба. В хода на устните състезания поддържа, че от събраните по делото доказателства е установено, че околните не са променили отношението си към ищеца вследствие на водените срещу него производства, а здравословното състояние на ищеца е било влошено доста преди започване на производствата срещу него. Обръща внимание, че ищецът е бил осъждан за деяния по член 316 във връзка с член 309 от НК с влязла в сила присъда през 2012 г., което производство е започнало през 2008 г.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Предвид изложеното от ищеца материалноправната му претенция се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази отговорност са казуистично изброени в член 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, съгласно член 2, алинея 1, точка 3 от който закон държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на член 2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални и психически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие производството е прекратено, е изпитвало неудобства, чувствало се е унизено, притеснено и несигурно, накърнени са били моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Затова при установяване на този вид обичайни неимуществени вреди не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Претенцията на ищеца, обосноваваща се на незаконното образуване на две наказателни производства от органите на ПРБ, съгласно константната практика на Върховния касационен съд е основание за присъждане на едно обезщетение, определено в глобален размер, като в тежест на ищеца е да докаже засягането на съответното благо /правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация, на общностна интеграция/ и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание.

Няма спор между страните, че двете наказателни производства, водени срещу ищеца, са били прекратени.

Също така се установява от събраните писмени доказателства, че ищецът е осъден с влязла в сила присъда № 152 от 15.03.2012 г. на ВРС, изменена с решение № 164 от 15.06.2012 г. по ВНОХД № 523/2012 г. на ВОС, за деяние извършено на 31.08.2007 г., представляващо престъпление по член 316 във връзка с член 309, алинея 1 във връзка с член 20, алинея 2 от НК, за което е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по член 78а от НК.

При първоинстанционното разглеждане на делото ищецът е представил медицинска документация, удостоверваща здравословното му състояние в периода, в който срещу него са водени двете досъдебни производства. От тези доказателства е видно, че поставената основна диагноза на Д.Д. е „други уточнени мозъчносъдови болести”, като е посочено също, че от 15 години страда от хипертонична болест, с шум в ушите и пристъпен световъртеж. Поради това настоящият състав на съда споделя извода на първоинстанционния съд, че оплакванията на ищеца, свързани с повишено кръвно налягане, датират от момент, предхождащ образуването на процесните наказателни производства. Доказва се ,че Д. е постъпил в болница за лечение на 02.07.2011 г. и е изписан на 05.07.2011 г. с окончателна диагноза „исхемична болест на сърцето, нестабилна ангина пекторис, коронарна атеросклероза, хипертонична болест, язвена болест, чернодробна стеатоза“. От друга представена епикриза се установява, че ищецът е постъпил за лечение на 12.12.2011 г. и изписване на 14.12.2011 г. с диагноза „colica abdominalis“.

От заключението на проведената пред първа съдебна инстанция съдебно-медицинска експертиза е видно, че Д.Д. за периода 2008 г.-2014 г. е с доказана диагноза хипертонична болест трети стадий, умерено висока степен, сърдечна форма, хипертонично сърце, исхемична болест на сърцето, ангина пекторис при усилие, коронарна атеросклероза – несигнификантна, хиперлипидемия, чернодробна стеатоза, захарен диабет тип 2, затлъстяване. При извършен преглед вещото лице е установило добро общо състояние на ищеца, като изброените заболявания са добре медикаментозно контролирани.

От съществено значение за доказване на причнно-следствената връзка между направомерните действия на ответника и настъпилите вреди за здравето на ищеца е да се посочи, че причините за посочените заболявания имат комплексен характер и за възникването им имат значение както рисковите фактори затлъстяване и хипертония, които датират от 15 години преди процесния период, хиперлипидемия, тютюнопушене, така също и стресови фактори. Стресът, за който се презюмира, че е следствие на водените досъдебни производства, е само част от явленията, допринесли за настъпването на общия вредоносен резултат. Тоест не се явява безспорно доказано, че същият е единствената причина за вредата. Още повече, че освен процесните наказателни производства, срещу ищеца е водено и друго, по което е постановена влязла в сила осъдителна присъда, поради което не може да бъде установено, в каква степен кое производство се е отразило негативно върху здравето на Д..

При първоинстанционното разглежадане на делото е проведена съдебно психолого-психатрична експертиза, от заключението на вещите лица по която се установява, че досъдебното производство и последвалите съдебни дела са възприети от ищеца като стресиращо събитие, което се съпътства от невротични и личностни реакции; получените психологични данни от направените тестове не са показали невротична и личностова реакция на дистрес с очертани отклонение от нормата, а личностовата структура е хармонична; споделени са данни за тревожни преживявания, които не са оказали сериозен негативен ефект върху психо-емоционалното състояние на ищеца; въпреки, че Д.Д. е със съхранен спомен за преживяно травматично събитие, не са налице данни за трайни актуални компоненти на разстройства в когнитивните процеси, личностовата сфера и социалното функциониране; диагностицираните вегетативни симптоми са в клиниката на соматичните му заболявания, които в резултат на водените процесуално – следствени действия са се усложнили и приели хроничен ход на протичане, налагащ активно медикаментозно лечение.

Чрез разпит на свидетелите Д. Г. А., Д. М. Д. и М. Д. М. са ангажирани гласни доказателства, които следва да бъдат кредитирани в частите, в които съдържат данни за релевантни към предмета на доказване факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички доказателства. От показанията на Д. А., който сочи, че се познава с ищеца от около 15 години, били са колеги и са били в близки отношения, се установява, че вследствие на образувани наказателните производства срещу него Д.Д. напуснал системата на МВР, бил коренно променен - станал е по-студен и е загубил желанието си да общува с колегите си, страдал от сърце и кръвно, а в последствие през 2011г. бил хоспитализиран. Свидетелят Д. Д. излага, че познава ищеца от началото на 90-те години, били колеги и близки приятели. През последните години малко се отдалечили, което може би се дължало на неговите проблеми - Д. отчуждил се, станал свит, сменил си телефона. Имал и медицински проблеми, преживял сърдечна интервенция. Свидетелят М. М. твърди, че от 1998 г. познава Д., били колеги в КАТ. Знае, че срещу него има заведени дела, но не е питал с точност за какво. Д. му споделял, че му е напрегнато, че не е в отлично здраве, кръвното му се променило. Преди бил весел и закачлив.

Чрез ангажираните по делото гласни доказателствени средства ищецът в условията на пълно и главно доказване е установил настъпването на неимуществени вреди в следствие повдигнатите незаконни обвинения срещу него, които са рефлектирали върху душевното му състояние, социалните му контакти, самочувствието и самооценката му. Негативната промяна в цялостното състояние на Д.Д. се установява от показанията и на тримата свидетели, които еднозначно установяват проявените проблеми в общуването от страна на ищеца, които сочат за настъпвани на твърдените от него неимуществени вреди, които са проявление на накърнена чест и засягането на достойнството на личността. От друга страна обаче от данните, събрани чрез проведените разпити на свидетелите, се установява, че повдигнатите обвинения срещу ищеца не са се отразили върху оценката на неговите колеги и познати, тъй като същите сочат, че не са си променили отношението към него, поради което липсват данни за засягане на доброто име на пострадалия.

Неспазването на разумен срок в наказателно производство с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет на конкретна преценка, включваща периода, през който наказателното производство е било висящо, както и наличието на вина у ответника за това неоснователно негово продължаване. В конкретният случай времетраенето на водените срещу ищеца наказателни производство е изцяло следствие на незаконосъобразните действия на ответника – допуснати съществени процесуални нарушения. По всяко едно от наказателните производства срещу Д.Д. е била наложена мярката за неотклонение - подписка по ДП № 657/2006 г. и парична гаранция по ДП № 496/2006 г. Сравнително високия размер на предвидените наказания за престъпленията, за които са били повдигнати обвинения срещу пострадалия, обосновават извод за завишаване на дължимото обезщетение от ответника.

По възражението на двете въззивни страни досежно несъобразяване на присъденото обезщетение с правилата на справедливостта, следва да се отбележи, че по смисъла на член 52 от ЗЗД справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на член 2 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди, като критерий за преценка е въведен и дългият, несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. В настоящия казус фактическият състав на член 2 от ЗОДОВ е изпълнен, като доказаните вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение, се изразяват в засягане на достойноството и самооценката на личността на пострадалия, както и неоправдано дълго продължилата наказателна репресия срещу него, в това число и наложените мерки за неотклонение, които са се отразили негативно върху цялостното състояние на ищеца. Предвид гореизложеното сумата от 5 000 лева по ДП № 657/2006 г. и сумата от 7 000 лева по ДП № 496/2010 г. в пълна степен репарират причинените вреди.

Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство.Това е и началният момент на забавата, съответно на дължимостта на законната лихва, върху сумата на обезщетението. Постановлението за прекратяване на ДП № 657/2006 г. е влязло в законна сила на 25.07.2011 г., а определението за прекратяване на ДП № 496/2010 г. – на 14.02.2014 г., като от тези дати ответникът е изпаднал в забава и дължи законна лихва върху сумите, съответно 5 000 лева и 7 000 лева. В този смисъл е и тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.

Предвид пълното съвпадение между решаващите изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на въззивното производство не се следва присъждане на съдебно-деловодни разноски на страните.

Мотивиран от изложеното и на основание член 272, алинея 1 от ГПК, съставът на ВОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5213 от 22.12.2016 г., постановено по гр. д. № 4951 по описа за 2015 г. на Районен съд – Варна, двадесети състав.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на член 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.