Р Е Ш Е Н И Е

№……../……….05.2016г.

гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

при секретаря Е.П.

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

въззивно търговско дело №333 по описа за 2016г.,

за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК 131352367 (като правоприемник на „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД ЕИК 131352367), със седалище гр. София, чрез юрисконсулт М. А. – Д., срещу Решение №4869 от 03.12.2015г. по гр.д.№6748 от 2015г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен иска на „Пиреос лизинг България” АД ЕИК 131352367 (като правоприемник на „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131352367), със седалище и адрес на управление: ******, представлявано заедно от А.К. - Главен изпълнителен директор и Й.Х. - Зам.-главен изпълнителен директор, срещу „ДЖЕМИ” ООД ЕИК 103180565 със седалище и адрес на управление******, представлявано от З.А.О., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9810.84 евро (девет хиляди осемстотин и десет евро и осемдесет и четири евроцента), представляваща част от издаден в полза на „Пиреос Лизинг България” АД запис на заповед за сумата от 84 069.60 евро (осемдесет и четири хиляди шестдесет и девет евро и шестдесет евроцента), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 534 от ТЗ.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Жалбоподателят сочи, че представеният по делото запис на заповед е редовен от външна страна, съдържащ всички изискуеми реквизити, надлежно е упражнил право си да предяви иск в срока по чл.534 от ТЗ и е установил фактите, от които произтича вземането му. Счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че вземането на банката е погасено по давност. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение, уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „Джеми” ООД, ЕИК 103180565, депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Акцентира върху обстоятелството, че не е бил налице фактическия състав на чл.534 от ТЗ. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

Страните не са направили искания по доказателствата.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Съгласно представен по делото, в заверен от ищеца препис, запис на заповед, издаден на 04.10.2006г., издателят З.А.О. в качеството си на управител и представляващ „ДЖЕМИ” ООД ЕИК 103180565, се задължава да заплати на „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК 131352367 сумата от 84 069.60 евро при падеж – на предявяване, с продължен на осн.чл.487, ал.1, изр.трето от ТЗ срок за предявяване до 01.12.2011г.

Страните не спорят и се установява от писмените доказателства по делото, че на 04.10.2006г. между ищеца „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК 131352367 (като правоприемник на „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД ЕИК 131352367), в качеството му на лизингодател, и ответника „ДЖЕМИ” ООД ЕИК 103180565, като лизингополучател, е сключен Договор за финансов лизинг №557/2006 на вещ – лек автомобил марка и модел AUDI Q7 с ДР №СА 5558 СА. По силата на договорните клаузи лизингодателят поема задължение да придобие лизинговото имуществото и да предостави същото на лизингополучателя за ползване срещу заплащане на възнаграждение. Видно от представен взаимно-разписан Приемо-предавателен протокол от 05.10.2006г. лизингодателят е изпълнил задълженията си по договора като е закупил ново МПС и го е предал на лизингополучателя.

Съгласно клаузата на чл.30 от договора и Анекс №1 към него от 04.10.2006г. (неразделна част от него по арг.чл.17 от анекса), лизингополучателят поема задължение да заплаща лизингови вноски и конкретни плащания, подробно индивидуализирани по размер и срок в анекса. Така лизингополучателят поема задължение да заплати лизинговата цена в размер на 67 908.25 евро без ДДС; встъпителна лизингова вноска в размер на 10 186.24 евро, както и плащане на 60 месечни лизингови вноски по погасителен план. Всяка вноска (чл.30, ал.2 от договора) включва главница и възнаградителна лихва (определена по тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 4.50 %) и ДДС. Лизингополучателят поема задължение да заплаща и такса за обслужване на договора, данъци, такси и други разноски, дължими със сключването на договора, както и във връзка с доставянето и използването на лизингованата вещ, включително застрахователните премии, глобите при нарушенията на правилата за движение по пътищата, нотариалните такси и всички други задължения, възникващи за лизингодателя в качеството му на собственик на лизингованата вещ. При забава в плащанията лизингополучателят дължи лихва в размер на тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 12 % годишно.

Съгласно договореното в чл.14 от Анекс №1, за обезпечаване на вземанията на лизингодателя по договора лизингополучателят следва да подпише в негова полза запис на заповед, покриващ дължимата главница, лихва и ДДС. Страните не спорят, че записът на заповед, предмет на настоящия спор, е издаден в изпълнение на поетото задължение. Записът на заповед е предявен от страна на „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК 131352367 на неговия издател „ДЖЕМИ” ООД гр.Варна на 03.10.2011г. с нотариална покана рег.№122 том І рег.№1711 от 29.09.2011г. на Нотариус №520 на НК. Плащане на крайната дата на падежа на задължението по записа на заповед – 01.12.2011г. – не е извършено.

Ищецът настоява, че след като менителничния ефект не е платен на падежа, а поради непредявяване на прекия минителничен иск по чл.531 от ТЗ срещу издателя на записа на заповед в специалния тригодишен давностен срок, то менителничния ефект е прескрибиран поради погасяването му давност, и издателят се е обогатил в негова вреда със сумата, предмет на исковата претенция.

Предмет на делото е търговски спор по смисъла на чл.365, т.1 от ГПК.

Искът черпи правното си основание от разпоредбата на чл.534 от ТЗ.

Специалният менителничен иск по чл.534, ал.1 от ТЗ урежда правото на приносителя на запис на заповед, чиито права по ценната книга са прескрибирани и (или) преюдицирани, да иска от издателя сумата, с която се е обогатил в негова вреда. Правото по чл.534 от ТЗ възниква само при положение, че всички права на преносителя на ценната книга са преклудирани и (или) погасени по давност и има субсидиарен характер спрямо останалите произтичащи от ценната книга права. Погасява се с тригодишна давност, която започва да тече от момента на преклудирането и (или) погасяването на всички други права по ценната книга (чл.534, ал.2 от ТЗ).

Титуляр на вземането за неоснователно обогатяване по чл.534 от ТЗ е лицето, което притежава самостоятелно право по ценната книга – собственикът или залогоприемателят. Приносителят се легитимира чрез държането на менителничния ефект и чрез връзката между джирата (чл.471 от ТЗ). Отговорни длъжници спрямо приносителя са издателят и платецът (чл.534, ал.1 от ТЗ).

Приносителят може да търси от издателя и (или) платеца не сумата по ценната книга, а само сумата, с която тези лица са се обогатили в негова вреда (чл.534, ал.2 от ТЗ). За основателността на иска, ищецът като приносител на менителничния ефект, следва да докаже наличието на елементите на фактическия състав на института по чл.534 от ТЗ – 1. действителен от формална страна менителничен ефект; 2. държане на ценната книга; 3. прескрибиране и (или) преюдициране на правата по ценната книга; 4. обогатяване на издателя; 5. обедняване на приносителя за сметка на обогатявенето; 6. причинна връзка между прескрибирането и (или) преюдицирането на правата по ценната книга, от една страна, и обедняването, от друга.

Обогатяването на издателя на ценната книга се състои в това, че той не намалява пасивите в имуществото си, поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението. В хода на защитата си срещу исковата претенция, ответникът може да въведе абсолютни възражения за недействителност на менителничния ефект, а при наличие на основни правоотношения между него, като издател, и приносителя, в качеството му на поемател, може да се позове и на лични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение, свързани с погасяване на задължението – плащане, прихващане, давност и др.

Под обедняване се разбира намаляване стойността на имуществото, което може да се изрази в най-различни проявни форми – загуба на имуществени права, поемане на задължения, пропускане на сигурна възможност за увеличаване на имуществото, или в хипотезата на чл.534 от ТЗ обедняването на приносителя се състои в невъзможността имуществото му да се увеличи с паричната сума по записа, тъй като поради преклудиране на правата по чл. 531 ТЗ не може да се удовлетвори чрез прекия менителничен иск. Обогатяването на издателя се състои в спестяването на дължимите разходи за погасяване на задължението, което е поел със ценната книга.

В хода на възникнал спор при твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение и въведени възражения срещу сочените от ищеца факти и обстоятелства, кредиторът, ищец, следва да докаже основанието, от което произтича вземането му, пораждането на задължението по каузалното правоотношение и връзката му с менителничния ефект, а длъжникът – да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането. Ищецът следва да докаже и размера на менителничното неоснователно обогатяване, което е изразено в текста на чл.534, ал.1 от ТЗ, т.е. сумата, с която издателят (или платецът) се е обогатил в негова вреда. Следователно, по общите правила на доказването ищецът следва да докаже пълно и главно факта, от който черпи правото си, в противен случай се приема, че фактът не е осъществен и искът подлежи на отхвърляне.

В конкретния случай не се спори между страните, че ищецът е приносител на запис на заповед, подписан от ответника във връзка с договор за финансов лизинг. Договорът е сключен по повод придобиване от ответното дружество на лизингов обект – МПС, но поради неизпълнението и развалянето му, вещта е върната на ищеца. Според последния, при прекратяване на договора за финансов лизинг лизингополучателят е останал задължен със сумата от 5792.64 евро, главница за периода от 01.01.2011г. до 31.05.2011г., 252.62 евро – лихва за периода от 01.01.2011г. до 31.05.2011г., разноски в размер на 3760.20 евро и лихва за забава за периода от 01.05.2011г. до 31.05.2011г.

Във връзка с установяване наличието на фактическия състав на иска по чл.534 от ТЗ при условие на възникнало между издателя и поемателя каузално правоотношение : Процесния запис на заповед е действителен с оглед установените в чл.535 от ТЗ форма и съдържание. Ищцовото дружество се легитимира като кредитор на вземане за неоснователно обогатяване по чл.534 от ТЗ чрез държането на ценната книга. Същата е предявена за плащане на ответника в продължения на осн.чл.487, ал.1 от ТЗ срок.

Както се посочи по-горе, за да възникне правото по чл.534 от ТЗ следва да се установи допуснато преюдициране и (или) прескрибиране на правата по ценната книга. Така една менителница е прескрибирана, когато са изтекли давностните срокове, в които следва да се търси плащане по нея, а е преюдицирана – поради неизвършване на действие за запазване правата (иска) по ефекта – напр. поради неизвършване на протест. Последица от преюдицирането и прескрибирането на ефекта е погасяването на менителничното задължение и отпадането на отговорността по него за издателя и платеца. От данните по делото се установява, че менителничните права на поемателя срещу издателя по записа на заповед са погасени по давност (прескрибирани), тъй като прекият менителничен иск срещу издателя е погасен на 01.12.2014г.

Следващият елемент от фактическия състав на правото по чл.534 от ТЗ е наличието на обогатяване на издателя на записа на заповед за сметка на обедняването на приносителя на прескрибиран (преюдициран) менителничен ефект. В правната доктрина и практика се поддържат две теории за критериите при определяне наличието и размера на обогатяването и обедняването по чл.534 от ТЗ. Според „теорията за абстрактната вреда” наличието и размерът на обогатяването и обедняването по чл.534 от ТЗ се изследват само с оглед менителничните правоотношения. Съгласно „валутната теория” обогатяването и обедняването по чл.534 от ТЗ са функция както на менителничното, така и на каузалното правоотношение. В хипотезата, каквато е настоящата, когато приносител е поемателят, и между него и издателя съществуват каузални отношения, като стойността на правата по менителничното и по каузалното отношение е една и съща, издателят се обогатява, а приносителят обеднява със сумата по менителничния ефект, която е равна на това, което поемателят е престирал на издателя по каузалното правоотношение. Липсва обогатяване и обедняване, докато приносителят притежава права по каузалното правоотношение. Така както се установи по-горе от приложените по делото писмени доказателства процесния запис на заповед е издаден, за да се обезпечи изпълнението на вземането по договора в частта относно дължимата главница, лихва и ДДС в общ размер от 84 069.60 евро, съгласно погасителен план, приложение и неразделна част от договора. Това означава, че с иска за неоснователно обогатяване ищецът може да компенсира обедняването си само със сумите, представляващи главница, лихва и ДДС по договора, а за другите договорени и дължими суми, а именно – лихва за забава и разноски в заявения размер, които надхвърлят задължението по записа на заповед, следва да търси защита на друго правно основание. По отношение на претендираната лихва за забава и разноски по така посочените мотиви искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В контекста на възприетата от настоящия състав „валутна теория” при изследване на каузалното правоотношение се поставя на разглеждане въпроса относно характера на договора, чието изпълнение обезпечава записа на заповед.

Договорът за лизинг е абсолютна (обективна) търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.15 от ТЗ, което определя приложимостта на разпоредбите на Търговския закон, съгласно чл.286, ал.2 от ТЗ (в случая чл.342 и сл.ТЗ) и съответното приложение на разпоредбите на договора за наем (чл.228 и сл.от ЗЗД), чл.344, ал.1 чл.345, ал.1 и чл.347, ал.2 от ТЗ. С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава мандатния елемент – поръчката на лизингополучателя с финансово-кредитния елемент – придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването – лизингови вноски. По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали от време. За разлика от оперативния лизинг, при договора за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение (общата стойност на лизинговите вноски) е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива (вещта), разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя. При оперативния лизинг не е налице мандатен елемент – поръчката на лизингополучателя за придобиване на вещ от трето лице. При него стойността на вещта не се покрива изцяло от лизинговите вноски, плащани през установения в договора срок, и лизингодателят има интерес от остатъчната стойност на вещта, като разчита на възможността за продажбата му или за повторното му предоставяне за ползване от друг лизингополучател. Докато при оперативния лизинг интересът на лизингодателя е получаване на отделната лизингова вноска, при финансовия лизинг интересът е получаване на цялото лизингово възнаграждение (Решение №102/03.08.2010г. по т.д.№897/2009г., ІІ т.о., ВКС).

Процесният договор за лизинг има характера на финансов лизинг, тъй като лизингодателят се е задължил да придобие конкретен автомобил, избран от лизингополучателя, срещу задължението на лизингополучателя да заплати лизинговата цена в размер, посочен в договора, на отделни лизингови вноски с размер и падежи на плащане, определени в погасителен план, неразделна част от договора. Безспорно установено по делото е, че договорът е прекратен поради неплащане. Ищецът настоява, че ответното дружество, лизингополучател, не е изпълнило задължението за плащане на месечни вноски по главница и лихва в заявения размер за периода от 01.01.2011 до 31.05.2011г. Този факт не е доказан нито по основание, нито по размер. Следва да се има предвид, че именно ищецът е този, който следва да извърши пълно и главно доказване на посочените обстоятелства, защото не сме в хипотезата на предявен пряк менителничен иск, в хода на който ответникът следва да докаже възражението си за пълно издължаване по каузата, а може да остане пасивен, доколкото ищецът в настоящото производство е този, който следва да установи настъпилата за него вреда, изразяваща се в обогатяването на ответника по основание и размер.

Като неоснователна исковата претенция по чл.534 от ТЗ следва да се отхвърли. Достигайки до същия правен извод, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода по спора, направеното искане и представен списък по чл.80 от ГПК в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 1200 лева – адвокатски хонорар.

С оглед изложените съображения, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение Решение №4869 от 03.12.2015г. по гр.д.№6748 от 2015г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК 131352367 със седалище и адрес на управление: ******, представлявано заедно от А.К. - Главен изпълнителен директор и Й.Х. - Зам.-главен изпълнителен директор, да заплати на „ДЖЕМИ” ООД ЕИК 103180565 със седалище и адрес на управление******, представлявано от З.А.О. сторените разноски в размер на 1200 лева – адвокатски хонорар.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на осн.чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.