Решение по Гражданско дело 348/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Варна, 16.05.2016

в името на народа

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в

в открито съдебно заседание на дванадесети април 2016г

в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА

При участието на секретаря С.Т.

като разгледа докладваното от съдия Г.

в.гр.д.№ 348 по описа за 2016г,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 2268/14.12.2015 на А.К.К. в качеството му на взискател по изп.д.№ 20087190400207 срещу действията на ЧСИ Ст.Я.-рег.№ 719, изразяващи се в предявеното му разпределение на постъпилата по изп.д. сума, изготвено с Протокол от 20.11.2015г.

Счита, че сумите по разпределение от 9.12.2015г са неправилно изчислени от ЧСИ, като в същото не се посочва кое вземане в каква поредност се погасява. ЧСИ не взел предвид разпореждането с имота, извършено от длъжника след вписване на възбраната. Твърди, че същото се явява недействително само по отношение на него, но не и по отношение на присъединения взискател.

Излага следните оплаквания:

В протокол за предварително разпределение е посочено, че по удостоверение на ЧСИ Ил.Станчева главница 4 280лв и разноски по и.д. 532 лв, общо 4812лв, посочени като привилегировано вземане, от което не е ясно как е определена привилегията - спрямо кое друго вземане, от кой ред са, на какво основание и как ползват останалите взискатели.

В протокола е посочено, че към НАП /по удостоверение/ без посочване на документа, сумата за внасяне е 422,.29лв, преди тези към ЧСИ, без да е посочено от кой ред са, дали са вземанията на държавата за данъци върху имота, предмет на проданта или други вземания.

Посочени са главница, закона лихва и остатък от неолихвена сума за взема не на А.К. и главница и законна лихва за С.. В сумата за разпределение не е посочено кои суми се погасяват така като са посочени като вземане, а само че остатък от 10819,86лв е за двамата хирографарни кредитори от равен ред.

Не е посочено кое вземане в каква поредност и/или пропорционално с кое се погасява, което води до неяснота и неизвестност как и защо е приложен закон, кой закон.

ЧСИ не е взел предвид, че след вписване на възбраната за обезпечение на вземането на А. длъжницата се е разпоредила с имота, като го е прехвърлила на майка си, което е недействително единствено и само спрямо обезпечения кредитор А., но не и за сестрата на длъжницата С., която се е присъединила след прехвърлянето на имота, съсобственик е в имота и спрямо която прехвърлителната сделка е действителна и не следва да се удовлетворява със суми, получени от продажбата на имота. Заедно с длъжницата /нейна сестра/ е прехвърлила и своята част от имота на майка си. Същото не се отнася до държавата предвид обстоятелството, че по закон е присъединен взискател, но единствено и само за вземания до момента на прехвърляне на собствеността на имота.

Законодателно не е предвидено предварително разпределение; само постановлението за разпределение е надлежният акт и основание за прилагане на разпоредбата на чл.495 ГПК.

ЧСИ неправилно е изчислил сумите, които следва да се заплатят или приспаднат на взискателите. Видно е, че и двамата взискатели имат вземания за главници и законни лихви. Наред с това взискателя А.К. има и вземане спрямо длъжника Е.М. за сумата от 7354,38лв- представляващи направени разноски пред всички съдебни инстанции във връзка с предявен иска за съществуване на вземането на основание чл.422 от ГПК срещу длъжника Е.М..

Счита, че посочената сума се ползва с привилегия спрямо останалите вземания на взискателите и следва първо да бъде събрано и удовлетворено посоченото вземане на взискателя А.К., а след това остатъка от сумата да бъде разпределена съразмерно между двамата взискатели, с оглед размера и вида на техните вземания спрямо Е.М..

Като не е взел това под внимание, ЧСИ неправилно е изчислил евентуалното разпределение, което следва да се извърши между страните, неправилно е определил размера на сумата, която ще се приспадне от вземането на другия взискател С.М., сумата която следва да се заплати на А.К. и сумата, която С.М. следва да внесе, за да й бъде възложен имотът.

Предвид гореизложеното, моли за отмяна направеното от ЧСИ разпределение по изп.дело № 20087190400207 и изп.дело № 20117190400040 и да бъде постановено извършването на ново разпределение на вземанията, подлежащи на удовлетворяване, като се приеме, че от постъпилата сума от продажбата на недвижимия имот -собственост на длъжника Е.М., се удовлетвори първо вземането на А.К..

Моли, след като се установи, че актът не представлява постановление за разпределение, да бъде обявена неговата недействителност поради липсата на възможност да се извлече каква е била волята относно всяко едно вземане.

Моли за отмяната на акта като незаконосъобразен поради липса на яснота как, защо, на какво основание, поредност е осъществено разпределението и защо не е била взета предвид разпоредителната сделка с имота, осъществена от длъжницата в полза на майка й, която е относително недействителна единствено и само спрямо А.К..

Моли да бъде извършено разпределение или да бъде върнато делото за произнасяне от ЧСИ по всяко вземане за всеки взискател, като се вземе предвид относителната висяща недействителност и как ползва всеки взискател.

ЧСИ С. Я., рег.№ 719, е депозирала писмени обяснения съгл.чл.436 ал.3 ГПК.

Няма постъпили писмени отговори по подадената жалба от страна на длъжника Е.Е. МАРЧЕА, както и от присъединения взискател и купувач по публична продан С.Е.М., а също и от присъединения взискател Държавата чрез НАП.

В о.с.з. Е.Е.М., чрез процесуалния си представител изразяват становище за неоснователност на жалбата. Такова становище се поддържа и в депозираното писмено становище от ТД НАП Варна като представител на Държавата.

По допустимостта.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в установения преклузивен срок срещу подлежащо на обжалване действие на СИ - разпределение на събраната по изп.дело парична сума.

Същата е допустима и затова съдът дължи произнасяне по съществото на спора.За да се произнесе,констатира от фактическа страна :

Изп.дело № 20087190400207 е образувано при ЧСИ Ст.Я., рег.№ 719, на 22.07.2008г по писмена молба от А.К. *** въз основа на ИЛ от 14.07.2008г по ч.гр.д.№ 5103/2008г на ВРС и Заповед по чл.417 ГПК от 09.07.2008, по силата на който длъжницата Е.Е.М. е осъдена да заплати на взискателя сумите: 8 500евро главница, ведно със законната лихва, считано от 7.07.2008г

Към изп.дело 207/2008г е присъединено изп.д. № 40/2011 no описа на ЧСИ С. Я., за сумата общо в размер на 6634лв.

На длъжника Е.М. е изпратена ПДИ изх.№ 02741/06.08.2008г, получена от сестра й на 10.09.2008г /л.14 от изп.д./.

С молба вх.№ 00892/24.09.2008г от процесуалния представител на длъжницата е предоставен препис от възражение срещу заповедта за изпълнение /л.15 от изп.д./

За обезпечаване вземането на взискателя на 21.10.2008г и 24.10.2008г са вписани два броя възбрани върху недвижими имоти:

1/ ГАРАЖ № 2 в гр.Варна ул.„Беласица" 14 с площ от 22,84кв.м. /л.З0 пак там/;

2/ 1/2ид.ч. от недвижим имот - УПИ XVIII-644 в гр.Варна кв.“Виница“ ул.„Света Параскева" 18 с площ от 321кв.м./л.32 пак там/;

Изпълнителното производство е било спряно, на осн.чл.420 ал.1 ГПК, след което по молба на взискателя вх.№ 00161/11.03.2011г е било отново възобновено /л.44 пак там/.

По отношение на двата недвижими имота, обезпечаващи вземането, е проведено принудително изпълнение - опис, оценка и публична продан.

От у-е за присъединяване по чл.456 ГПК, издадено от ЧСИ Румяна Т.-рег.№ 717, е видно, че С.Е.М. е взискател по изп.д.№ 201107170400754/2011г, образувано на основание ИЛ, издаден от ВРС по ч.гр.д.№ 11487/2011г, срещу Е.Е.М. за заплащане сумата от 64 000лв, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2011г.

С молба вх.№ 00595/5.08.2011г и въз основа на издаденото у-е е конституирана като присъединил се взискател по настоящото изп.дело С.Е.М../л.112, л.113 пак там/.

При проведената от 8.07.2011г до 8.08.2011г публична продан недвижимият имот - ГАРАЖ № 2 в гр.Варна ул.„Беласица" № 14 е бил възложен за сумата от 23 852,50лв /л.127 пак там/

За постъпилата сума е било изготвено Разпределението на 23.01.2012г /л.191/ и предявено на 30.01.2012г, при редовно призоваване на страните. Видно от съставения протокол /л.193/, са се явили: взискателят С.М.-лично; взискателят А.К., чрез процесуалния си представител; длъжникът и представител на НАП не са присъствали. Същото не е било обжалвано. Въз основа на същото, пропорционално всеки от кредиторите е получил парична сума,както следва:

А.К.- 7112,51лв ,

С.М.- 15 151,60лв

След изплащането на посочените суми, вземанията ще се погасят, както следва:

1/ към НАП-изцяло;

2/ към ЧСИ-частично

3/ взискатели:

3.1. А.К.

- разноски - изцяло;

- лихви, неолихвена сума -частично

- главница - остава

3.2. С.М.

- разноски - изцяло

- лихви -изцяло

- главница - частично

Въз основа на това следва, че ОСТАТЪКЪТ към

А.К. възлиза на 23 978лв, ведно със законната лихва върху главницата от 16 624,30лв, считано от 16.09.2011, до окончателното погасяване на задължението

С.М. възлиза на 51 081,14лв - главница ведно със законната лихва върху главницата от 51 081,14лв, считано от 16.09.2011 до окончателното плащане на задължението

При проведената от 18.12.2011г до 18.01.2012г публична продан на 1/2ид.част от недвижим имот, представляващ УПИ XVIII-644, находящ се в гр.Варна; кв.“Виница“ ул.„Св.Параскева" № 18, с начална тръжна цена на имота в размер на 20 778лв, постъпило едно наддавателно предложение от взискателя С.Е.М. /л.186/. Същата е била обявена за купувач, като продажната цена е в размер на 20 800лв./л.185/.

С молба вх.№ 00105/1.02.2012г и поради предявяване на иск по чл.464 ГПК, с което взискателя А.К. е оспорил вземането на взискателката С.М., същият е поискал сумата по разпределението да не бъде предавана, съгласно чл. 464 ал.1 ГПК /л.196/, в който смисъл ЧСИ се е произнесъл , като е разпоредил да не бъде предавана на взискателката С.М. определената й сума от 15 151,60лв.

Изготвеният на 6.02.2012г Протокол за предварително разпределение за сума в размер на 20 800лв, получена цена от публичната продан на 1/2ид.ч. от недвижим имот УПИ XVIII-644 в гр.Варна; кв.“Виница“ ул.„Св.Параскева" № 1 8 /л.194/, е бил отменен с Протокол от 5.04.2012г поради предявяване на иска с правно основание чл.464 ГПК/л.209/

С молба от 14.02.12г взискателят А.К. е поискал получените по изп.дела суми да му бъдат преведени /л.202/. Сумата в размер на 7112,51лв му е била преведена на 15.02.2012г /л.203/.

При служебно извършената справка се установи, че с Решение на ВОС, ТО, от м.04.2013 по т.д. № 917/2012, е прието за установено в отношенията между А.К.К. и ответниците Е.Е.М. и С.Е.М., че не съществува вземане на С.Е.М. за 64 000лв по запис на заповед от 11.04.2010г, издадена от Е.Е.М., за което е издадена заповед за изпълнение № 6951/1.08.2011 по ч.гр.д.№ 11487/2011г по описа на ВРС-XVIс-в, на осн.чл.464 ГПК.

Решението е било отменено с решение на Апелативен съд-Варна от м.12.2013 по т.д.№ 722/2013 и вместо него е постановено отхвърляне на предявените от А.К. против Е.Е.М. и С.Е.М. искове с правно основание 1/ по чл.464 ГПК, че не съществува вземане на С.Е.М. за сумата от 64 000лв по запис на заповед от 11.04.2010г., издаден от Е. Евг.М., за което е издадена заповед за изпълнение № 6951/01.08.2011г по ч.гр.д.№ 11487/2011г на ВРС-XVIс-в, на осн.чл.464 ГПК, и 2/ по чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителна спрямо ищеца на сделката – запис на заповед от 11.04.2010г, издадена от Е.Е.М. с поемател С.Е.М. за сумата от 64000лв, на осн. чл.135 ЗЗД.

Изп. дело е било възобновено на 5.08.2015г /л.214/.

По него е бил наложен запор от ЧСИ Ил.Станчева върху вземането на взискателя А.К. /л.213/

Справка до НАП по чл.191 ДОПК е била изискана и получена по електронен път /л.223/, както и актуално у-е от ЧСИ Р.Т. /л.225/

Протокол за предварително разпределение за сума в размер на 20 800лв., представляваща получена цена от публична продан на 1/2ид.ч. от недвижим имот в гр.Варна ул.„Св.Параскева" № 18, е бил изготвен на 20.11.2015г /л.228/ и предявен на 9.12.2015г, при редовно призоваване на страните. Видно от съставения протокол /л.231/, са се явили, като следва: взискателят С.М.- лично; длъжникът, чрез процесуалния си представител; взискателят А.К. и представител на НАП не са присъствали.

По настоящото дело е прието заключението на вещото лице Б.Б. /л.30/, прието от съда като обективно и компетентно дадено. Същото констатира, че постъпилата сума за разпределение е била в размер на 20 800лв, получена от продажбата на 1/2ид.част от ПИ. Тъй като същата не е била достатъчна да погаси изцяло вземанията на всички взискатели, правилно е била разпределена от ЧСИ, както е посочено в Протокола на ЧСИ и в заключението на вещото лице.

В с.з. дава устни обяснения за това ,че сумата реално не е постъпила, но се прави разпределение ,защото се дължи от купувачката по публичната продан С.М.. Вещото лице е посочило остатъкът, който следва да бъде довнесен от С.М. в размер на 9 962,50лв, която сума се получава като разлика между частта от разпределението, която се полага на С.М. за нейното вземане. Или, 20800лв - 10837,50лв /частта, която се полага на С.М./ = 9962,50лв /това, което С.М. следва да внесе/. Срещу името на А.К. е посочен общо. сумата 31073,74лв., образувана от сбора на сумите, изброени по-долу в заключението му. В.лице е посочило, че по ИЛ главницата е 8 500 евро, чиято левовата равностойност възлиза на 16 624,30лв. Що се отнася до разноските за образуване на изп.дело, същите не са били включени, тъй като следва да бъдат включени само таксите, както са посочени и от самия ЧСИ Ст.Я..

Тъй като общият размер на задължението е 109 326,53лв и сумата за разпределение не го покрива, затова се формира коефициент, определен от в.лице, от 0,1903 за да може да бъде разпределена пропорционално /съразмерно/ между лицата, които имат да получават суми. С посочения коефициент е умножена цифрата, сочеща на размера на вземането на всеки взискател - А.К., С.М. и ЧСИ и така са получени сумите от последния ред в таблица № 3. /при изслушването на вещото лице таблиците бяха номерирани от Председателя на състава за улеснение при даването на разясненията/. В табл.№ 5 „Такси и разноски по изпълнението“ е посочена сумата за ЧСИ в размер на 1130,06лв., образувана от 1022,06лв и 108лв - такси, които се полагат на ЧСИ за присъединяване и за воденето на изп.дело. В същата табл.№ 5 е посочено ранжирането на привилегированите вземания съгласно чл.136 ЗЗД.

разпределение експертиза	привилегии по чл.136 ал.1 ЗЗД	основание	Сума
1. Такси и разноски по изпълнението	т.1 - вземания за разноски	такси и разноски	1130,06
2.ТД на НАП - гр.Варна	т.6 - вземания на държавата	данъци, осиг.и ИД	4211,79
3. взискатели - общо и в т.ч.			15458,15
А.К.К.	без привилегии	по изп.лист	4620,65
С. Евг. М.	без привилегии	по изп.лист	10837,50
общо :			20800

Посочените в последната колона суми, по обясненията на в.лице, са получени по сл.начин:

1/ таксите за ЧСИ

от табл.1 е видно, че общият размер на таксата по т.26 Тарифата на ЧСИ възлиза на 6358,94лв, от които при предходното разпределение с Протокол от 23.01.2012 е била погасена частично сумата от 988,14лв /стр.191 от изп.д./, която ЧСИ си у удържал . Като разлика остава 5370,80лв, посочена в табл.№ 3. Същата, умножена по коефициента 0,1903 е равна на 1022,06лв. Към нея е прибавена сумата от 108лв, включваща такса за присъединяване от 50 лв. и 58 лв. за други разноски. Така общият размер на вземането на ЧСИ възлиза на 1130,06лв

2/ вземане на ТД на НАП-Варна - 4211,79лв

По отношение това вземане вещото лице е констатирало /стр.3 от заключението, горе - л.32 от делото/, че в резултат на техническа грешка сумата, дължима в полза на НАП била изчислена с 10,50лв повече в полза на Държавата, който размер съдът намира за несъществен, за да се налага преизчисляване на дължимите суми

3/ вземания на взискатели без привилегии

След намаляването на сумата от 20 800лв от публичната продан със задълженията по първите две точки /към ЧСИ и НАП/, т.е. 1130,06лв + 4211,79лв, то остатъкът, който следва да бъде разпределен между двата обикновени кредитори съразмерно и при прилагане коефициента, посочен в табл.№ 3, е равен на :

3.1.за А. К.К. - 4 620,65

3.2.С. Евг. М. - 10837,50лв

/сумите са посочени в табл.№ 4/

Въз основа на тези изчисления, следва заключението, че остатъкът , който следва да довнесе С.М., след приспадане размера на нейното вземане, възлиза на 9962,50лв

Горната фактическа установеност налага следните правни изводи:

Разпределението е акт, с който СИ определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, в какъв ред следва да стане това и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Тази специфична функция налага проверка за законосъобразност, различна от предвидената за принудителните изпълнителни действия и затова правилата на чл.435 ГПК не намират приложение тук, т.е. при обжалване на разпределението не могат да бъдат обсъждани предходни изпълнителни действия, които не са били обжалвани по реда на чл.435 ГПК. За разлика от принудителните незаконосъобразни действия, които след отмяна подлежат на повторно извършване от ЧСИ, при това законосъобразно, разпределението представлява констатация за подлежащи на изплащане на всеки от взискателите суми. В производството по чл.460 ГПК предметът включва съпоставката между легитимацията на всеки от кредиторите, размерът на техните вземания, последователността на удовлетворяването им съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД.

Разпоредбата на чл.136 ЗЗД определя вземания, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени:

1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски;

2. (в редакцията след изменението и допълнение ДВ бр.103/1999 и бр.36/2006) вземанията на Държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;

3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;

4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;

5. вземанията на работници и служители, произтичащи от трудови отношения, и вземанията за издръжка;

6. вземанията на Държавата, освен тия за глоби;

Привилегиите биват общи и специални /особени/. Общите дават на кредитора право да се удовлетвори от което и да е осребрено имущество на длъжника, а специалните се отнасят до конкретни имоти на длъжника. Вземанията по чл.136 ал.1 т.1-т.4 ЗЗД са особени привилегии, а тези по т.5 и т.6 на чл.136 ЗЗД са общи.

Към Първия ред привилегии /чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД/ се отнасят изцяло необходимите разноски, които следва да отговарят на следните критерии:

1. по образуването и воденето на изп.дело, вкл. и за адвокатска услуга ;

2. по осъществяването на изпълнителния способ /в случая публична продан/, постъпленията от който се разпределят

3. по осъществяването на други изпълнителни способи и

4. направените разноски да ползуват и останалите взискатели.

Такива разноски са напр. такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изп.дело, за извършването на опис и публична продан на вещта, за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и др. С други думи, тук се отнасят само разноските, които ползват и останалите кредитори.

Към Втория ред привилегии /чл.136 ал.1 т.2 ЗЗД/ се отнасят само до публичните вземания на Държавата за данъци от имота.

Съгласно чл.458 ГПК Държавата/Общината е винаги присъединен взискател за дължимите й се публични вземания от длъжника, размерът на който е бил съобщен на СИ до извършване на разпределението. Разпоредбата на чл.136 ал.1 т.2 ГПК е императивна затова не може да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия. Затова тук ще се отнесат само вземанията на съответната Община за местни данъци, но не и за такси, и то само за имота, предмет на принудителното изпълнение.

За пълнота на изложението, може да се отбележи, че например такса битови отпадъци /ТБО/ не попада в този ред.Макар да има характера на публично-правно вземане, няма правната характеристика на данък върху имота, предмет на публичната продан и затова следва да бъде отнесена към привилегиите по т.6 на чл.136 ал.1 ЗЗД. Съображенията са следните : съществува разлика между "данък" върху недвижим имот и "ТБО" върху същия имот. Такова разграничение е въведено с легалните определения на двете понятия. В чл.1 ЗМДТ са изброени изчерпателно местните данъци: върху недвижимите имоти; върху наследствата, върху даренията, при възмездно придобиване на имущество; върху превозните средства; патентен и туристически. Съгл.чл.62 ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Самото определение на "ТБО" се съдържа в гл.ІІІ "Местни такси", различна от гл.ІІ "Местни данъци". Разпоредбата на чл.9б ЗМДТ се отнася само процедурата по установяване, обезпечаване и събиране на местните такси, приравнена на тази за събиране на местните данъци, което, обаче, не означава приравняване по правната им характеристика и последици. Ето защо ТБО се отнася към привилегиите по т.6 и може да бъде удовлетворено ако за него останат суми за разпределение.

Към Третия ред привилегии /чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД/ се отнасят вземанията, обезпечени с ипотека или залог. Право на предпочитателно удовлетворение имат ипотекарните кредитори, в чиято полза е учредена договорна ипотека именно върху имота, продаден на публична продан, парите от продажбата на който са предмет на разпределение,

Към Шестия ред привилегии /чл.136 ал.1 т.6 ЗЗД/ могат да бъдат отнесени както ТБО, както се изложи по-горе, така и другите публично правни вземания на Държавата в лицето на ТД на НАП или Общината, произтичащи от други основания.

Съобразно чл.136 ал.2 ЗЗД вземанията по чл.136 ал.1 т.5 и т.6 се удовлетворяват предпочтително, но от цялото имущество на длъжника. Разпределение се извършва до изчерпването на сумата, като се спазва редът, посочен в чл.136 ал.1 ЗЗД и затова е възможно поради нейния недостиг да не се стигне до разпределение за вземанията на Държавата, визирани в чл.136 ал.1 т.6 ЗЗД..

В настоящи случай Протоколът за предварително разпределяне от 20.11.2015г е бил изготвен, след като е било взето предвид разпределението от 23.01.2012г, влязло в законна сила на 3.02.2012г. Въз основа на първото разпределение всички привилегировани вземания на взискателите А.К. и С.М. са били погасени изцяло.

По предварителното разпределение от 20.11.2015г с право на предпочтително удовлетворение се ползват единствено вземанията на Държавата, а също така и обикновените такси и пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. След удовлетворяване на последните изцяло, остава сума за разпределяне между двамата взискатели, които се явяват хирографарни кредитори и затова следва да получат остатъка от сумата по съразмерност. Редът на привилегированите вземания по чл.136 ЗЗД е спазен, като е отчетена привилегията на разноските по обезпечаване и принудително изпълнение и на публичните задължения.

Що се отнася до довода за относителна недействителност на разпореждането с възбранения имот само спрямо обезпечения кредитор, същият е несъстоятелен. Нормата на чл.457 ГПК посочва какви са последиците от присъединяването на взискател до разпределението. Според чл.457 ал.1 и ал.2 ГПК присъединеният взискател има същите права, както и първоначалният, като извършените изпълнителни действия в изп.процес ползват и него. Нормата на чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД установява привилегия за разноските по принудителното изпълнение, които ползват всички кредитори, както се изложи и по-горе. С други думи, ако сторените от жалбоподателя разноски в рамките на това изп. производство са ползвали осребряването на имуществото и събирането на вземането, то тогава те ще се ползват от привилегията от първи ред по т.1 на чл.136 ЗЗД. Както се изложи по-горе, от констатациите на в.лице се изясни, че привилегированите вземания на взискателя А.К. са били удовлетворени още с първото разпределение - при постъпването на суми от продажбата на недв.имот ГАРАЖ.

Щом като присъединеният кредитор се ползва от всички действия, извършени до присъединяването му, това се отнася и за възбраната. Вписването на възбраната, обаче, не прави вземането привилегировано, а само служи за гаранция да не бъде намалено имуществото, от което може да се удовлетвори взискателят. При това положение посочените лица си остават хирографарни кредитори.

Като краен извод следва, че въззивната жалба се явява неоснователна и затова следва да бъдат потвърдени действията на ЧСИ.

Разноски за настоящото производство следва да бъдат присъдени в полза на С.М. с оглед крайния резултат по спора, своевременно отправеното искане, представените списък и доказателства за реално сторени такива, обективирани в разписка към договор за правна помощ /л.35,36-І/. Размерът на същите е 300лв, срещу който няма направено възражение за прекомерност.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба вх.№ 2268/14.12.2015 на А.К.К. в качеството му на взискател по изп.д.№ 20087190400207 срещу действията на ЧСИ Ст.Я.-рег.№ 719, изразяващи се в разпределение на постъпилата по изп.дело сума, обективирано в Протокол от 20.11.2015г.

ОСЪЖДА А.К.К. ЕГН ********** ***, да заплати на С.Е.М. ЕГН ********** ***, сумата от 300лв /триста лева/, представляваща сторени по делото разноски за ползвана адв.защита

Решението може да се обжалва пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в едноседмичен срок от получаване на препис от него от страните.

След влизане на решението в сила, копие от същото ведно с оригиналното изп. дело да се изпрати на ЧСИ С. Я.– рег.№ 719

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: