Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 5.05.2016г
в името на народа
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,Vс-в
в публично съдебно заседание на пети април
2016г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря С.Т. ,
като
разгледа докладваното от съдия Г.
в.гр.д.№ 3427 по описа
за 2015г на ВОС,
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба вх.№ 38396/ 11.11.2015 на Р.Т.В. против
решението на ВРС-Хс-в № 4135/22.10.2015 по гр.д.№ 2941/2015, с което е
отхвърлен предявеният от нея срещу М.С.Р. иск за
осъждане на ответника да премахне незаконно построена веранда с площ 16,87кв.м.,
изградена на югозападната страна на сграда с площ по скица 45кв.м. и
административен адрес: гр.Варна КК „Чайка” с идентиф.№ 10135.2573.1084.1 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изп.директор на АГКК, находяща
се в ПИ с идентиф.№ 10135.2573.1084 с площ 968кв.м., при граници на дворното
място: имоти 10135.2573.403, 10135.2573.1083, 10135.2573.166, 10135.2573.272 и
10135.2573.360, на осн.чл.109 ЗС, както и е осъдена ищцата да заплати на
ответника сумата от 375лв - сторени
в производството разноски за заплатено адв.възнаграждение и депозит за вещо
лице, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Счита постановеното
решение за незаконосъобразно поради неправилното обсъждане на събрания доказателствен
материал. Моли за отмяната му и вместо него за постановяване на друго, с което
да бъде уважена предявеният иск. Претендира сторените по делото разноски.
В с.з. по същество поддържа
становището си
Въззиваемата
страна М.С.Р. е депозирал писмен
отговор за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
В обстоятелствената
част на исковата молба ищцата излага, че с ответника
са бивши съпрузи. Ищцата се явява собственик на поземления имот по силата на
дарствено разпореждане, а по време на брака им ответникът изградил в имота
жилищна сграда с площ 35кв.м. След прекратяването на брака им с развод, с
влязло в сила съдебно решение по дело за делба, вилната сграда била поставена в
изключителен дял на мъжа. Впоследствие, ответникът изградил и веранда в
югозападната част на къщата без строителни книжа и въпреки противопоставянето
на ищцата.
Твърди,че незаконно изградената
веранда възпрепятства ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен
обем, тъй като намалява площта на собствения й поземлен имот и ограничава
възможността й да реализира строителство в него. По тази причина ищцата е
лишена от възможността за достъп до задната част на имота си и така е
ограничена възможността за ползване на определения
й с влязлото в сила решение по чл.64 ЗС прилежащ терен към сградата.
Поради
изложеното моли за осъждането на ответника да премахне незаконно построена
веранда с площ 19кв.м., изградена на югозападната страна на сграда с площ по
скица 45кв.м. и административен адрес: гр.Варна КК„Чайка”, с идентиф.№
10135.2573.1084.1 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г на
Изп.директор на АГКК, находяща се в ПИ с идентиф.№ 10135.2573.1084 с площ
968кв.м., при граници на дворното място: имоти 10135.2573.403, 10135.2573.1083,
10135.2573. 166, 10135.2573.272 и 10135.2573.360.
Така предявеният
иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.109 ЗС
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който оспорва иска като неоснователен. Излага, че между
страните никога не е имало спор относно площта на сградата, същата е оценена и
допусната до делба ведно с процесната веранда. В инициираното от ищцата делбено
производство самата тя е твърдяла, че площта на сградата е 55 кв.м. Верандата
представлява „търпим строеж” по смисъла на ЗУТ, който не подлежи на премахване.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна:
Не са спорни между
страните фактите, че са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен и че с влязло в
сила на 21.12.2010г съдебно решение № 2/17.03.2009г по гр.д.№ 1945/2004г на ВРС по извършване на делбата, в дял и
изключителна собственост на ответника е поставен недвижим имот, представляващ едноетажна постройка със застроена и реална жилищна площ от
55,62кв.м., ведно с избено помещение с площ от 19,53кв.м., изградена в
дворно място, находящо се в местността ”Кабакум” в землището на гр.Варна,
представляващо имот с пл.№ 685 по КП на к-с „Чайка”, състояща се от: на първо
ниво - от дневна с кухненски бокс; спалня; баня – тоалет; вътрешно стълбище и
на второ ниво – от спалня и тоалет. Самото дворно
място с пл. № 685 с площ от 968кв.м. /понастоящем ПИ с идентиф.№
10135.2573.1084 по КК на гр.Варна/, в което е изградена постройката, представлява
индивидуална собственост на ответницата по
силата на дарствено разпореждане, обективиран в НА № 4/1983г на н-с Ив.Кавърджиков
/л.4-І/.
В заключението на
в.лице, прието по делбеното дело /л.112-І/ е видно, че вилната сграда е описана
по следния начин : на първо ниво- входна остъклена тераса, дневна с камина и
кухня-трапезария / едно помещение/, остъклена лоджия, спалня с баня-WC; на второ ниво- обитаемо - таванско помещение с WC и склад в подпокривното пространство;
избено помещение.
С решение на ВОС по
в.гр.д.№ 1368/2014 е отменено решението № 5262/22.11.2013 по гр.д.№ 6217/2012 на ВРС в частта, с
която е определено право на ползване, на осн.чл.64 ЗС, на М.С.Р. /прилежащ терен към собствената му постройка/
върху част от дворното място в м-стта“Кабакум“ с площ от 968кв.м., собственост
на Р.Т.В. и вместо него е постановено друго, с което Е ОПРЕДЕЛЕНО ПРАВО НА
ПОЛЗВАНЕ, на осн.чл.64 ЗС, на М.С.Р. /прилежащ терен към собствената
му постройка/, върху част от дворно
място в местността ”Кабакум” в землището на гр.Варна, представляващо имот с
пл.№ 685 по КП на к-с ”Чайка”, понастоящем ПИ с идентификатор 10135.2573.1084
по КК на гр. Варна, цялото с площ от
968кв.м., собственост на Р.Т.В., който
прилежащ терен представлява площ от 142 кв.м. и на скицата на л.120 от гр.
дело № 6217/2012г на ВРС е оградена със зелени линии, като пътеката до сградата
е защрихована в зелен цвят, която скица, приподписана от съда, представлява
неразделна част от настоящото решение, на осн.чл.64 ЗС. С Определение №
212/7.04.2015 на ВКС, І ГО , по гр.д.№ 879/2015 делото на ВОС не е допуснато до
касационно обжалване и следователно, решението на съда е влязло в законна сила.
Копия от съдебните актове на трите инстанции и цветна схема са приложени по
делото на л.л. 117-131 от Іинст.дело. В
това производство е било прието заключението на в.лице по СТЕ и скицата към
него /л.52, идентична на цветното копие на л.159-І/, от които е видно, че при
определяне прилежащата площ от терена, необходима за ползването на постройката,
са взети предвид площта на постройката, обозначена с № 1 - 45кв.м., и на склада към нея, обозначен с № 2,
е 19кв.м., или общо 64кв.м.
По настоящото дело
е прието заключението на в.лице Р.С. по допуснатата СТЕ /л.152-154-І/, от което
се установява, че застроената площ на сградата е 63,45 кв.м., от която
застроената площ на верандата е 16,87кв.м. Процесната веранда е разположена в
югозападната част на сградата. Съществуващата на място постройка частично не
отговаря на издаденото разрешение за строеж. Увеличена е застроената площ на
сградата. За отклоненията, включително верандата, няма строителни книжа.
Изградената на място веранда, както и другите отклонения от издаденото
разрешение за строеж, са „търпим строеж” по смисъла на §127 ал.1 ПЗР на ЗИД на
ЗУТ. Същите са изградени преди 31.03.2001г и са допустими по действащите
разпоредби съгласно ЗУТ.
От приложената към заключението на вещото
лице скица на л.154-І е видно, че процесната покрита остъклена тераса /веранда/
е обозначена под № 2 като част от постройката под № 1.
Съпоставяйки нанесената
от ищцата спорна веранда, изчертана със синя химикална паста върху скицата на
л.73-І /част от ИМ/, със скицата на в.лице по настоящото дело /л.154-І/, където
под № 2 е записана веранда, с цветното копие от скицата, представляваща
неразделна част от решението по чл.64 ЗС по гр.д.№ 6217/2102 /л.159-І/, се
налага изводът, че спорната покрита остъклена тераса /веранда/ е ситуирана
спрямо сградата на същото място, където по предходното дело е обозначено
помещение № 2 като склад.
По делото е
приложено писмо, изходящо от Гл.архитект на район „Приморски”–Община Варна от
3.04.2013 /л.25-І/, в което е посочено, че незаконно изградената покрита и
остъклена тераса, е в отклонение на разрешение за строеж № 823/1986, но е
търпима на осн.§127 ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, Правилата и нормите за застрояване
и имайки предвид посочения период в
констативния протокол, преди 31.03.2001г.
Към
доказателствения материал е приобщено и писмо, издадено от РО“НСК“Варна при
ДНСК-Североизточен район изх.№ РП-613-01-681/11.12.2013 /л.94-І/, адресирано до
ДНСК-София, Кмета на р-н “Приморски“-Варна и с копие до страните по делото,
относно изградената веранда към вилна сграда - покрита остъклена тераса. От
съдържанието му е видно, че е преповторено становището на Гл.архитект на р-н
“Приморски“ за търпимост на покритата остъклена тераса, изградена в отклонение
от Разрешение за строеж № 823/1986г, предвид периода й на изграждане , посочен
в представената декларация от М. Ст.Р. период 1986-87г, т.е. преди 31.03.2001.
Констатирано е и това, че в хода на съдебните производства между страните в
периода от 2004 до 2011 са били изготвяни експертизи по делата, като оценката
на постройката е била направена заедно с изградената остъклена веранда и
едноетажната постройка с площ от 55,62кв.м. е била поставена в дял на М. Ст.Р..
Горната
фактическа установеност обуславя следните правни
изводи:
Предявеният негаторен
иск по чл.109 ЗС е от ищцата като собственик на поземления имот срещу ответника
- суперфициарен собственик на изградената в имота постройка за премахване на застрояване
в имота, което пречи на ищцата да упражнява своето право.
За основателността на иска по чл.109 ЗС е
необходимо да се установи дали ищцата притежава правото на собственост върху
процесния имот и че ответникът с действията си създава състояние, различно от
това, което е съществувало преди извършеното въздействие и по този начин пречи
на ищеца да упражнява правото си на собственост. Чрез негаторния иск се търси
защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, което ограничава,
смущава и пречи на пълноценното използване на имота според предназначението му.
Без значение е дали самият ответник е причинил противоправното състояние;
достатъчно е, че поддържа същото към момента на предявяването на иска.
За уважаването на
иска по чл.109 ЗС не е достатъчно да се установи, че постройката е незаконна или
че не се намира на допустимото отстояние. Неоснователно действие може да е
налице дори и когато един строеж е съобразен с одобрен архитектурен проект и
дадено строително разрешение, но въпреки това пречи на собственика да упражнява
своето право. Построеното може да пречи на свободното ползване на поземления
имот, както когато е в нарушение на ТУНП /със съответно разрешение или при
условията на търпимост/, така и когато е в съответствие от тях. Съответствието
с ТУНП има отношение единствено към техническата годност на построеното.
Казано с други
думи, за настоящия спор е без значение дали построеното
е законно изградено или не. Релевантният факт е дали построеното пречи на
ищцата да упражнява правото си на собственост върху дворното място в пълния му
обем, т.е. дали е налице обективно смущаване на правото й. Установяването на този
факт е в нейна тежест чрез главно и пълно доказване, тъй като нормата на чл.109
ЗС не визира оборима презумпция за виновност - че всяко неоснователно действие
неминуемо води до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на
притежаваното от ищеца вещни права /в този см. са решения на ВКС : № 1190/1999г
по гр.д.№ 2042/1998г; № 302/2009г по гр.д.№ 5611/2007г на ІІІ ГО/.
По делото не е спорно, че ищцата се
явява собственик на дворното място, цялото с площ от 968кв.в., както и че
ответникът се явява собственик на изградената в същото едноетажна постройка,
която използва.
Установи
се, че статутът на спорната веранда е бил на търпим строеж. Нормата на §16 ал.1 ПР на ЗУТ определя кои строежи са
търпими- такива без строителни книжа, но допустими по действащите подробни и
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им, и затова не подлежат на премахване. Законът не позволява
премахване на строежи, осъществени без строителни книжа, това следва да важи и
за случаите, щом като същите не пречат на собственика да упражнява правото си в
пълен обем.
Съвкупната преценка на всички доказателства налага
извода, че спорната покрита остъклена тераса /веранда/ е била изградена още
преди 31.03.2001, т.е. преди завеждане на делото за делба, а с оглед изложеното
в обстоятелствената част на ИМ, дори още по време на брака на страните.
Впоследствие, при провеждането на производството по гр.д.№ 6217/ 2012, площта
й е била отчетена при определянето на прилежащия терен към сградата, необходим
за ползването й и предоставен на М. Ст.Р., с площ от 142кв.м. от дворното
място.
Следователно, с влязлото в сила решение
по чл.64 ЗС правото на ползване като елемент от триадата от правото на
собственост на ищцата е било ограничено на законово основание в обема от
142кв.м.
При това положение спорната веранда не представлява новонастъпило обстоятелство, възникнало след приключването
на производството по чл.64 ЗС, а няма и наведени такива твърдения.
Не се установи,
верандата, макар и търпима /т.е. узаконена/, да пречи на свободния достъп до
притежавания от ищеца поземлен имот. От скицата към заключението на в.лице,
сградата е изградена в дъното на имота, верандата е ориентирана на югозапад, а
източната половина от имота, имаща излаз към път, е незастроена.
Заявяването на намерения за евентуално
бъдещо строителство не е достатъчно, за да се приеме, че е налице смущаване на
правото на собственост. Самата въззивница признава, че както в исковата молба,
така и в хода на производството не е навеждала твърдения извършеното незаконно
строителство да е осуетило действително предприети от нея инвестиционни
проекти. С други думи, признава, че реални действия, насочени към проектиране и
изграждане на сграда в имота, не са били предприети от нейна страна. Това се
признава и от процесуалния й представител в о.с.з. на 16.02.2016. Няма данни да
е инициирана проверка пред съответните компетентни органи за това дали
съществуващото в имота застрояване би било основание за ограничение на
възможностите за строителство в имота. При това, така, както е разположена
сградата, респ. верандата, е очевидно, че откъм верандата в съседство не би
могло да бъде изградена друга сграда предвид недостатъчната площ на мястото,
отстоянието от граничните линии, а също и като се отчита площта от терена в
обем от 142кв.м., обслужващ сградата, за което е признато на ответника правото
на ползване, на осн.чл.64 ЗС. Ето защо, са несъстоятелни доводите й, че би
предприела действия по строителство едва след евентуално успешното провеждане
на настоящия иск, защото ако бъде запазено съществуващото незаконно
строителство, при желание да построи собствена сграда в имота, ще трябва да се
съобразява със съществуващата вече сграда; при това, ако верандата бъде
премахната, то и прилежащия терен около сградата ще бъде много по-малък.
Доводите са несъстоятелни и доколкото законът не дава защита на бъдещи
предполагаеми права.
Въз основа на
изложеното се налага изводът, че извършеното от ответника строителство на
спорната остъклена покрита тераса с площ от 19кв.м. не представлява последващи неправомерни действия, накърняващи правото на собственост на
ищцата, което да налага ангажиране отговорността му по реда на чл.109 ЗС.
Искът като недоказан по основание подлежи на отхвърляне.
Предвид съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции решението на
ВРС следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
спора и на осн. чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски в размер на 375лв за заплатен адв.хонорар и депозит
за вещо лице.
За въззивната инстанция в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски за ползвана адв.защита в размер на 1200лв, искането
за което е отправено своевременно, представени са списък по чл.80 ГПК и доказателства
за реалното им заплащане, обективирано в разписката към договора за правна
защита и съдействие /л.23, 24/.
Воден от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решението на ВРС-Хс-в № 4135/22.10.2015 по гр.д.№ 2941/2015, с което е
отхвърлен предявеният от нея срещу М.С.Р. иск за
осъждане на ответника да премахне незаконно построена веранда с площ 16,87кв.м.,
изградена на югозападната страна на сграда с площ по скица 45кв.м. и администр.
адрес: гр.Варна КК „Чайка” с идентиф.№ 10135.2573.1084.1 по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изп.директор на АГКК, находяща се в ПИ с
идентиф.№ 10135.2573.1084 с площ 968кв.м., при граници на дворното място: имоти
10135.2573.403, 10135.2573.1083, 10135.2573.166, 10135.2573.272 и 10135.2573.360,
на осн.чл.109 ЗС, както и е осъдена ищцата да заплати на ответника сумата от 375лв - сторени в производството
разноски за заплатено адв.възнаграждение и депозит за вещо лице, на осн.чл.78
ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Т.В. ЕГН ********** ***, да заплати на М.С.Р. ЕГН
********** ***, сумата от 1200лв /хиляда
и двеста лева/, представляваща сторени в производството разноски за заплатено
адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок
от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: