О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/…………….05.2016 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на пети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА – Мл. съдия
сложи за разглеждане въззивно частно гр. дело
№ 674 по описа на съда за 2016 год., докладвано от съдията К.
Иванов и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г.А.М.,
с ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Н.Г.Й., с ЕГН **********,***, срещу
Определение № 3487/25.03.2016 год. по гр. дело № 1653/2016 год. по описа на РС
– Варна, VІІІ-ми състав, с което е отхвърлена молбата на Г. М. по чл. 83, ал. 2
ГПК за
освобождаването му
от внасяне на дължимите за
производството държавни такси.
В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, като се
настоява за отмяната му и за решаване на спора по същество от въззивната
инстанция.
Съдът съобрази следното:
Производството по гр. дело № 1653/2016
год. по описа на РС – Варна е образувано по предявени от Г.А.М.
ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Н.Г.Й., с ЕГН **********,*** обективно кумлативно съединени
искове с пр. осн. чл. 49 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за вреди от
непозволено увреждане, съответно в размер
на 25 000 лв.
за неимуществени вреди и в размер на 1000 лева за имуществени вреди.
С исковата молба страната е поискала
да бъде освободена от заплащане на
държавна такса за производството, поради липса на
достатъчно
средства за заплащането й.
По
указания на съда, с молба от 23.03.2016 год. са представени декларации от
родителите на малолетния ищец за имущественото им състояние.
Изискани
са справки от НАП; НОИ; МВР – Варна и Агенцията по вписвания.
За да
отхвърли молбата за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса по
исковете, съдът е приел, че в случая ищецът е малолетен и с
оглед възрастта си не може
да реализира доходи. Прието е, че непълнолетните лица участват в гражданския оборот, чрез представителството и доходите на своите родители и съобразно чл. 83, ал. 2, т. 1 и т. 7 от
ГПК при преценката за наличието на средства за заплащане на
дължимата държавна такса се взимат предвид материалните възможности на
родителите. Установено е, че родителите
съжителстват съвместно, имат и още едно дете на 8 години, което също отглеждат заедно. За майката е прието, че не
е трудово ангажирана,
доходите й се формират от получени
социални плащания и обезщетения, които са в минимален размер. Не е установено същата да притежава недвижимо
имущество или МПС.
За бащата
е констатирано, че същият притежава
Нива от 3 дка в с. Осеново;
жилище с площ от 92 кв. м. и магазин
/офис/ с площ от 19 кв.м., двете в гр. Варна
ул.”Княз Батенберг” №11, както
и част
от Поземлен имот в с. Близнаци. В близко минало е
отчуждил
/чрез продажба/ други два имота – офис в гр. Варна, с площ от 80.47кв.м. и жилище в гр.Варна с площ от 45.13 кв. м. Участвал
е в значителен на брой доброволни делби, при извършването,
на които не е получил дял,
което означава,
че е бил възмезден с пари. Наред с това
е имал качеството на ипотекарен кредитор
по 6 броя сделки, като понастоящем
ипотеките са заличени,
което сочело, че обезпечените
задължения са му били върнати.
От справката в Търговския
регистър е констатирано, че бащата А. Христов М. е собственик и управител на ”Пауншоп”
ЕООД и на ”Заложна къща Батенберг 11” ЕООД, като по отношение
на работата си във второто
дружество същия се осигурява на
минималния осигурителен праг от 420 лева, съгласно
справката от
НАП.
Въз
основа на данните
по отношение на недвижимата собственост на бащата и развиваната от същия стопанска дейност,
и предвид факта, че в декларациите за имуществено състояние, което включвало
не само вещи,
но и средства на влог и други
вземания, родителите на се декларирали
наличието или отсъствието на влогове, участие в доверителни фондове или други финансови
инструменти, съдът е приел, че не
може да бъде
признато, че родителите на детето
не разполагат с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса. Посочено е
още, че за
никой от родителите не са
налице доказателства за пречки да
полагат труд или да развиват
друга дейност, т. е., същите
са в състояние да реализират доходи,
което зависи от тяхната воля.
Определението е неправилно.
Според
установената съдебна практика /в т. ч. и задължителна/ по молба на страната
за освобождаване от държавна такса
на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да
извърши преценка налице ли са
предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне
на държавна такса въз основа
на доказателства за имущественото състояние на лицето,
семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение
за внасяне на държавна такса
за производството по делото. След
изясняване на общото материално състояние на страната
и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги
съпостави с цената на иска/исковете,
респективно претенцията по заявлението и пълния размер на
държавната такса.
В
случая ищецът е малолетен и с оглед възрастта си не може да реализира доходи. Същият
участва в гражданския оборот чрез представителството
и доходите на своите родители и съобразно чл. 83, ал. 2, т. 1 и т. 7 от
ГПК при преценката за наличието на средства за заплащане на
дължимата държавна такса се взимат предвид материалните възможности на
родителите.
От
приложената декларация за метариално състояние на
майката и справките от НАП, НОИ, АВп и МВР КАТ Варна
е видно, че не е трудово ангажирана,
доходите й се формират от получени
социални плащания за отглеждане на децата и обезщетения, които са в минимален размер – 85 лева месечно. Не е установено същата
да притежава недвижимо имущество или МПС.
От
приложената декларация за материално състояние на бащата А.М. е видно, че същият
не е трудово зает, не получава социални плащания, освен тези за отглеждането на
двете деца в размер на 85 лева месечно. Притежава жилище, както и малък офис с адм. адрес гр.Варна, ул. Княз Ал. Батенберг“ №11. Нито той,
нито децата притежават движимо или недвижимо имущество, което да може да бъде
отчуждено възмездно. Видно от справките от ТР бащата е едноличен собственик и
управител на две търговски дружества - ”Пауншоп” ЕООД и на ”Заложна къща Батенберг
11” ЕООД, като по отношение на работата
си във второто
дружество същия се осигурява на
минималния осигурителен праг от 420 лева, съгласно
справката от
НАП. Видно от справките от АВп
бащата е собственик и на нива от 3 дка в землището на с. Осеново, общ. Аксаково
и на ид. част от поземлен имот от 5, 000 дка в с.
Близнаци, обл. Варна. В декларацията, служеща за установяване на имущественото състояние на бащата, съгласно
законовата разпоредба, същият не
е посочил да реализира доходи във връзка с осъществяването
на търговска дейност от ”Пауншоп”
ЕООД и ”Заложна къща Батенберг 11” ЕООД, на които е едноличен собственик на капитала, не е посочил доходи от наеми, нито притежанието на
банкови влогове, ценни книги и др. В случая следва да бъде отчетен и факта, че
родителите имат и задължения за издръжка към двете малолетни деца.
При това
положение съдът намира, че ищецът няма достатъчно средства да заплати дължимите
държавни такси за производството по предявените против Община Варна обективно
кумулативно съединени искове по чл. 49 ЗЗД, чийто общ размер е 1050 лева.
Обстоятелството, че родителите на малолетния ищец
са в
трудоспособна възраст и в добро
здравословно състояние, не могат да
гарантират сигурна заетост и получаване на доходи от
трудова дейност, предвид трайната безработица в страната, т. е., не
може да се
приеме, че родителите са в обективна
възможност да реализират
доходи, още повече тази възможност
да отрича наличие на основание
за освобождаване от внасяне на
държавни такси. Обстоятелството, че в периода 2011 – 2012 год. бащата е
бил ипотекарен кредитор по шест броя договорни
ипотеки, както и че през 2010 год. е отчуждил възмездно апартамент и офис също
не обосновават различен извод. Това е така тъй като основателността
на искането се преценява с оглед наличието на средства на
лицето към момента, в който е направено, а не с оглед на бъдещи хипотетични доходи или пък въз основа на предположения за евентуално
получени в миналото доходи.
По изложените съображения
съдът намира, че обжалваното определение е неправилно, същото следва да бъде
отменено и да се постанови друго, с което ищецът да бъде освободен от заплащане
на държавна такса в общ размер на 1050 лева за производството по предявените от
него осъдителни искове, предмет на разглеждане по гр. дело № 1653/2016 год. по
описа на РС – Варна.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 3487/25.03.2016 год. по гр.
дело № 1653/2016 год. по описа на РС – Варна, VІІІ-ми състав, с което е
отхвърлена молбата на Г.А.М. по чл. 83, ал. 2 ГПК, действащ чрез своята майка и
законен представител Н.Г.Й., за
освобождаването му
от заплащане на дължимите държавни такси по предявените от него
против Община Варна искове по чл. 49 ЗЗД и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Г.А.М.,
с ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител Н.Г.Й., с ЕГН **********,***, от внасяне
на държавна такса по гр. дело № 1653/2016 год. на Варненския районен съд, VІІІ-ми
състав за предявените от него срещу община Варна обективно кумулативно
съединени искове по 49 ЗЗД, в размер на 1050 лева, дължима на основание чл. 1
от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр. 22/2008 год.
ВРЪЩА делото на Варненския районен
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.