Р Е Ш Е Н И Е

№ / 05.2016г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ състав в публичното съдебно заседание, проведено на 05 април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА – мл.с.

при секретаря Е.И.,

като разгледа докладваното от съдия Н. НЕДЕЛЧЕВА

в.гр. дело №344/2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, депозирана от Д.Й.Д. срещу Решение № 4860/02.12.2015 г., постановено по гр.д. № 2061/2015 г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от него срещу „Арес Груп”ООД,ЕИК:103527189 иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 749.00 лева, представляваща извършен разход за закупуване на очила – лични предпазни средства при работа с видеодисплеи, и е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 552 лева. Според въззивника, първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и недоказано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Твърди, че в настоящия случай изобщо няма искане за замяна /каквото е обсъждано в първ. решение/. Напротив –ищецът, след като е провел медицински преглед при специалист, който му е предписал очила за корекция на зрението, дори и в рецептата да е пропуснал да отбележи, че същите следва да се изработят с антирефлексно покритие /тъй като всички стъкла- „прогресив” имат такова/, ищецът е разговарял с работодателя си и последният му е казал да си направи и закупи очилата след, което ще му бъдат заплатени, тъй като това е задължение на работодателя. Тъй като работодателят не ги е заплатил, а са платени от ищеца, то сумата следва да му бъде възстановена и няма никаква замяна. Счита, че тълкуването на чл. 9 от Наредба №7, дадено от ВРС е неправилно, а работодателят следва да заплаща не само за защитното антирефлексно покритие, но и самите очила, които коригират зрението. Твърди се, че зрението на ищеца се е влошило в следствие на работата му с много монитори и възрастта /тогава/ 55 годишен по интензивно, в следствие на което диоптрите са се увеличили и това е наложило закупуването на нови очила. С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение, а на негово място да постанови друго, с което да осъди ответното дружество да му заплати претендираната сума. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор, нито изравя становище в о.с.з.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по иск на Д.Й.Д. срещу „Арес Груп”ООД за осъждането на ответника да му заплати сумата от 749 лева, претендирана като разход за закупуване на очила- лични предпазни средства съгласно чл. 9, ал.2 от НАРЕДБА № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи. Ищецът твърди, че от 03.12.2011г. работил в ответното дружество на длъжност «оператор радиопредавателни съоръжения» съгласно трудов договор №296/02.12.2011г. при осемчасов работен ден и основна заплата 375 лева. Сочи, че съгласно чл.284 КТ работодателят му бил длъжен да предостави безплатно работно облекло и лични предпазни средства като при работа с видеодисплеи следвало да осигури преглед на очите и оценка на състоянието на зрението на лицата от специалист по очни болести –ежегодно за лицата, навършили 40 години при оплаквания от смущения в зрението като всички разходи, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд бил изцяло за сметка на работодателя – чл.9, ал.1 вр. чл.16, ал.6 от НАРЕДБА № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи. Излага, че след посещение при специалист очни болести на 09.10.2012г. му били предписани специални очила с рецепта от 12.10.2012г. Твърди, че уведомил работодателя си за това, като последният го уверил, че ако си закупи очилата, ще му възстанови парите. Твърди, че на 21.12.2012г. закупил с лични средства предписаните му очила, за което се снабдил с фактура за сумата от 749 лева, но работодателят отказал да му възстанови направения разход.

Ответникът-Арес Груп ООД, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощник оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че ищецът е постъпил на работа на 02.12.2011г., като е уволнен дисциплинарно на 08.05.2013г. със Заповед №14/08.05.2013г. Твърди, че ищецът е носил очила още при приемането му на работа, и му е била известна спецификата на длъжността, която ще изпълнява. Д. е представил медицински документ вкл. и със заверка от очен специалист, удостоверяващ годността му за работа. От Служба трудова медицина „Медеко – експерт” ЕООД гр.Варна било издадено медицинско заключение рег. №2696/02.12.2011г. Ответникът счита, че длъжността, която е заемал ищеца не е свързана с интензивност на зрителното напрежение в екран, доколкото не било необходимо непрекъснато взиране в екрана или непрекъснато въвеждане на данни в компютъра. Твърди, че ищецът никога не е искал осигуряване на преглед или закупуване на очила. Излага, че мониторите са нови и отговарят на всички изисквания за безопасност, поради което не било необходимо носенето на допълнителни предпазни средства. Счита, че закупените очила не представляват „лични предпазни средства”, но дори да се приеме, че представляват такива, то разпоредбата на чл.284, ал.4 КТ, изрично забранява замяната на лични предпазни средства с тяхната парична равностойност, което прави искът освен неоснователен, и недопустим. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение работещият е длъжен да върне използваните лични предпазни средства и/или работно облекло. В заключение моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. На отделно основание оспорва претенцията по размер с твърденията, че същата е изключително завишена.

Съставът при ВОС, след преценка на приложените и относими към правния спор доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е работил в ответното дружество по силата на сключен трудов договор №296/02.12.2011г., считано от 02.12.2011г. на длъжност „оператор радиопредавателни съоръжения”, като със заповед №14/08.05.2013г. трудовото му правоотношение е прекратено.

Видно от приетото медицинско заключение от 02.12.2011г., издадено от Служба по трудово медицина „Медеко-Експерт” ЕООД, Д.Й.Д. може да изпълнява длъжността „Оператор РПС„ с фактори на работна среда: нервно-псих. напрежение, сменна работа, зрително напрежение.

От представената длъжностната характеристика, се установява, че длъжността „Оператор на компютър” включва следните длъжностни задължения и основни отговорности: въвеждане на данни и справки – извлечения от базата данни на компютърната система; извършване на корекция на въведените данни при необходимост; следи за неизправност на ползваната техника и обработката на данните от компютърната програма; предава получени по електронната поща съобщения и изпраща отговори; задължен е по време на работа да носи лични предпазни средства /очила/ и да се явява на периодични медицински прегледи за изследване на зрението.

Видно от приетите „Основни задължения на оперативно дежурния”, подписани от Д. Д. на 08.11.2011г., основни задължения на оперативно дежурния са: водене на регистри/т.19/, въвеждане в компютъра данни за нови обекти; да записва валидността на СИМ картата/т.21/, да следи инженерния монитор /стр.22/.

От вписаното в Амбулаторен лист №1922/09.10.2012г., издаден от д-р М.П.Л., се установява, че поставената основна диагноза на Д. е „Хиперметропия” и придружаващи заболявания „Астигматизъм” и „Пресбиопия”, като с рецепта 11.10.2012г. му е предписала очила за корекция на зрението по зададените в рецептата показатели и преписани стъкла „прогресив”.

Видно от приетата по делото Фактура №17277/21.12.2012г. с издател „Юниглас” ООД и получател Д.Й.Д., последният е закупил – предпазни очила с корекционни стъкла с антирефлексно покритие за работа с видеодисплей за сумата от 749 лева /с ДДС/. Представени са два фискални бона за извършено плащане към „Юниглас” ООД за сумата от 350 лева и сумата от 399 лева от дата 21.12.2012г.

В о.с.з., проведено на 08.07.2015г. са разпитани свидетелите, водени от страните. Свидетелят З.К., който се познава с ищеца от 5-6 години, излага, че когато се запознали, той не носел очила. Пред него ищецът не се е оплаквал да има проблеми с очите. Д. го завел в „Арес Груп преди Нова година - 2012г., защото свидетелят си търсел работа и щял да кандидатства за охранител. Когато отишли там, тогава разбрал за очилата и парите, които трябвало да му се изплатят. Качили се при секретарката, на която Д. дал молба за изплащане на очила и една фактура.

Свидетелката А.Т., която работи в ответното дружество като касиер-счетоводство излага, че ищецът е постъпил на работа с очила. Не ѝ е известно по време на работата същият да е имал оплаквания и искания за лични предпазни средства. Излага, че фирмата не осигурява лични предпазни средства, защото не се налага, както и че при нея не са постъпвали молби за изплащане на лични предпазни средства. По размер се закупувало само работно облекло за патрулите. Излага, че мониторите в апаратната се сменят редовно и че има много монитори. Твърди, че в началото на 2012г. мониторите били отново подменени, като според нея те имат защита, като на нея самата не ѝ се налага ползването предпазни очила. Излага, че ежегодно се извършват профилактични прегледи. Не знае за уговорки между ищеца и управителя на фирмата за изплащане на лични предпазни средства. Знае, че в дежурната стая има компютри и много монитори за видео-наблюдение, които били разположени по стената.

От заключението на СМЕ, изслушана в о.с.з., проведено на 11.11.2015г., се установява, че заемащите длъжността „Операторът на радиопредавателни системи” дават дванадесет часови дежурства в работно помещение „Дежурна стая”, в което са разположени на стените на помещението монитори, от които работещи към датата на посещението на вещото лице са девет броя и работещ телевизор за развлечение на персонала. Не са намерен технически и други данни за мониторите, на които е работил ищеца. Вещото лице е посочило, че в момента на посещението мониторите по външни белези са със съвременни технически параметри с големи площи на екраните, без електронно лъчева тръба, без кинескоп, който да излъчва електромагнитно поле. Вещото лице е установило, че дежурният оператор няма задължение да гледа непрекъснато в мониторите, а само когато се появи сигнал под формата на визуално изображение, придружено от звуков алармен сигнал, същият следва да прочете изписания адрес, който съобщава на съответните дежурни патрулиращи. Еднократното прочитане на един алармен сигнал продължава секунди. По данни на ръководството на фирмата средно за една работна смяна могат да бъдат получени 10 алармени сигнала, но може да се случи да няма нито един сигнал. Задълженията на оперативно дежурния по попълване на протокол и водене на седем вида регистри се извършват на хартиен носител, а не на носител. Въвеждането в компютър на данните за нови обекти се извършва средно около десет пъти месечно, но може да има месеци, в които не се въвеждат такива. Според вещото лице обичайното средно-сменно време на работа с компютър на дежурния оператор за една работна смяна е по-малко от половината от установеното за него работно време. Вещото лице дава заключение, че установените от д-р П. очни заболявания на ищеца са различни от заболяванията, които законодателството признава за професионално причинени, както и че няма убедителни данни предписаните очила да са целево предназначени за работа с компютър. В СМЕ са посочени средни цени очила за работа с компютър, като възможни умерени цени на такива очила са между 70.00 до около 220.00 лв. за едно стъкло.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:

Не е спорно, че ищецът реално е полагал труд по така съществувалото трудово правоотношение, а съобразно разпоредбата на чл. 284, ал.1 КТ, работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения и други подобни, като според ал. 3 от с.чл., условията и редът за предоставяне на специално работно облекло и лични предпазни средства, както и техният вид се определят от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването.

В настоящия случай, с оглед изложеното в приетата длъжностна характеристика на „Оператор на компютър”, основните длъжностни задължения на ищеца са свързани с въвеждане на данни и извършването на справки-извлечения от базата данни на компютърната система. Сред основните отговорности /т. II, 5/, е посочено, че служителят е длъжен по време на работа да ползва лични предпазни средства /очила/, и да се явява на периодични медицински прегледи за изследване на зрението.

Според настоящия състав предвид коментираните по-горе писмени и гласни доказателства, по безспорен начин се установява, че ищецът, заемал длъжността „оператор радиопредавателни съоръжения” в „Арес Груп” ООД е лице, работещо с видеодисплеи при изпълнение на трудовите си задължения, тъй като в съответствие т.2 от Наредба №7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи, обичайно е работил с видеодисплей не по-малко от половината от установеното за него работно време. На този извод навежда както медицинското заключение от 02.12.2011г., издадено от Служба по трудова медицина „Медеко Експерт” ЕООД, така и длъжностната характеристика на „оператор компютър”, представена от ответника.

Следователно, доколкото длъжността, заемана от ищеца е касаела работа с видеодисплеи, то приложение намира и чл. чл.9, ал.1 от Наредба №7/15.08.2005 г., според която, работодателят следва да осигури преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи от специалист по очни болести: преди започване на работа, един път на три години за лицата, ненавършили 40 години, и ежегодно за лицата, навършили 40 години; при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи, като работодателят осигурява за своя сметка средства за корекция на зрението на работещия за работата му с видеодисплей, ако са предписани от специалиста по очни болести при прегледите по ал. 1.

Ответникът не твърди, нито представя доказателства да е осигурил преглед при очен лекар, но видно от представената медицинска документация, ищецът сам е посетил е поставила офталмолог – Д-р П.- Л., при което му е била поставена диагноза „Хиперметропия” с придружаващи заболявания и усложнения „Астигматизъм и Пресбиопия” с анамнеза „отслабено зрение”. На 11.10.2012г. е изписана рецепта за очила с предписани конкретни корекции на зрението за близко и далеч със стъкла „прогресив”.

След като специалистът по очни болести е предписал средство за корекция на зрението, съобразно разпоредбата на чл. 2, чл. 9 от Наредба №7, то работодателят следва да осигури за своя сметка това средство за корекция на зрението на работещия за работата му с видеодисплей. В този смисъл е и записаното в т.5, раздел II от длъжностната характеристика.

Според вещото лице „прогресивните стъкла”-каквито са и тези, закупени от ищеца могат да се използва при работа с компютър. Няма спор, че тези стъкла са и коригиращи зрението, т.е. функцията на очилата е не само да предпазват при работа с видеодисплеи, но и да коригират диагностицираните зрителните проблеми на ищеца.

Следва да се отбележи, че в Наредба №7 няма изискване предпазните очила да са само за работа с компютър. В чл. 9, ал.2 изрично е посочено че за сметка а работодателя са средства за корекция на зрението на работещия за работата му с видеодисплей. От друга страна обстоятелството, че работодателят е монтирал монитори, отговарящи на всички съвременни изисквания за безопасност и намаляване на вредното въздействие, също не го освобождава от тази му отговорност, тъй като подобно изключение в Наредбата не е предвидено.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен.

Досежно размерът на сумата, която следва да бъде възстановена от работодателя, съдът съобрази следното:

Сумата, платена от ищеца, и за заплащането на която са представени доказателства е 749 лв.

От показанията на свидетелката А.Т. и заключението на вещото лице, се установява, че ищецът е носел очила, т.е. е имал проблеми със зрението още преди постъпването си на работа в ответното дружество.

От заключението на СМЕ се установява, че възможните умерени цени за предпазни стъкла са от около 70.00 лв. до 220.00 лв. Следователно, средноаритметично цената на 1 стъкло от този вид, при тези граници възлиза на 145 лв., т.е. 290 лв.- 2 бр.

Действително, ищецът си е закупил по-скъпи очила, но съдът намира, че не целият разход за закупването им следва да бъде възложена на работодателя. С оглед установените в КТ и Наредба №7 задължение, съдът намира, че ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати стойността на очила, определена в границите на средни пазарни цени. Разликата над тази сума следва да остане за сметка на ищеца, който по свое желание е решил да си закупи почти тройно по-скъпи очила.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че искът следва да бъде уважен за сумата от 290 лв., съответно отхвърлен за горницата до претендираните 749 лв.

По изложените правни аргументи и предвид частично съвпадащите изводи на въззивната инстанция с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за сумата от 290.00 лв., и съответно потвърдено в останала отхвърлителна част за горницата над 290 лв. до претендираните 749.00 лв.

Предвид частичната основателност на въззивната жалба, въззивникът има право да му бъдат присъдена съразмерна част от направените пред двете инстанции разноски. Съобразно представените списъци, ищецът - сега въззивник претендира разходи в общ размер на 875.00 лв., в т.ч. адв. хонорар 450 лв. /първ.инст/, 400 лв. /възз. инст./, и 25 лв – ДТ за въззивно обжалване. Предвид направеното възражение за прекомерност, и с оглед сравнително ниската фактическа и правна сложност на делото, но предвид обстоятелството, че по делото да проведени 4 заседания, като са разпитвани свидетели и е изслушано заключение по СМЕ, съдът намира, че адвокатското възнаграждение пред първата инстанция следва да бъде редуцирано до 400 лв., а пред въззивнята – в минимален размер от 300 лв., на осн. чл. 7, ал.2, т 1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид частичната основателност на претенцията, съдът намира, че от така редуцираното възнаграждение и ДТ в размер на 25.00 лв. въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на ищца сумата от 280 лв.

Воден от горното и на осн. чл. 269 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №4860/02.12.2015г., постановено по гр. дело №2061/2015г. по описа на ВРС, 25 -ти състав, в ЧАСТТА, с която искът на Д.Й.Д., ЕГН: **********, адрес *** срещу „Арес Груп”ООД,ЕИК:103527189 за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 749 лева, представляваща извършен разход за закупуване на очила – лични предпазни средства при работа с видеодисплеи, е отхвърлен за сумата от 290.00 лв., както и в частта, с която „АРЕС Груп” ООД е осъдено да заплати съдебно деловодни разноски за горницата над 338.00 лв. до присъдените 552.00 лв. като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Арес Груп” ООД, ЕИК:103527189, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Христо Ботев” №8 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й.Д.,ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 290.00 /двеста и деветдесет/ лв. на осн. чл. 284 КТ вр. чл. 9 от Наредба №7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи.

ОСЪЖДА „Арес Груп” ООД, ЕИК:103527189, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Христо Ботев” №8 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й.Д.,ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 280.00/двеста и осемдесет/ лв., на осн. лч. 78, ал.1 вр. ал.5 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение №4860/02.12.2015г., постановено по гр. дело №2061/2015г. по описа на ВРС, 25 -ти състав, в ЧАСТТА, с която искът на Д.Й.Д.,ЕГН: ********** с адрес *** срещу „Арес Груп”ООД,ЕИК:103527189 е отхвърлен за горницата над 290 лв. до претендираните 749.00 лв., както и в частта, с която Д.Й.Д., ЕГН: ********** с адрес *** е осъден да заплати на „Арес Груп”ООД, ЕИК:103527189 сумата от 338.00 лв., представляващи направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.3 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 280, ал. 3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: