Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Варна, 20 април 2016
година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
СЕКРЕТАР: Н.И.
Разгледа докладваното от съдия Василев,
в.гр.дело № 3002, по описа на ВОС за 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.269 от ГПК и е образувано по
въззивна жалба от адв.Н.,
като процесуален представител на Д.М.Д. против Решение № 2771 от 22.06.2015
година на ВРС, постановено по гр.дело № 9009/2012 година по описа на същия съд,
в частта, с която е бил уважен
предявения иск, с правно основание чл.108 от ЗС, както и в частта, с която е бил отхвърлен обратния иск против нотариус В.,
с правно основание чл.73 ал.1 от ЗННД, вр.чл.45 ЗЗД, както и по отношение на
присъдените разноски.
В жалбата се излагат съображения за недопустимост на
исковата претенция, като се твърди, че с влизане в сила на ПНИ процесния имот е
променил своята специфика и по тази причина наследника на общия праводател не
разполага с възможност да предяви подобна претенция.В условията на евентуалност
се сочи, че претенцията по ч.108 от ЗС е неоснователна, а уважаването й се
дължи на неправилен прочит и интерпретиране на наличните по делото
доказателства.Прави се разбор на наличните свидетелски показания се твърди, че
решаващата съдебна инстанция необосновано е дала вяра в показанията на едни и е
отхвърлила показанията на друга част от свидетелите.По отношение на иска, с
правно основание чл.73 ал.1 от ЗННД вр.чл.45 от ЗЗД предявен против нотариус В.,
въззивника излага, че мотивите на съда са повърхностни и схематични; че
задълженията на нотариусите са вменени със нарочен закон, като те следва да се
убедят, че праводателя е собственик на имота, които продава.Излага се още, че
нотариус В. сама е пояснила, че при изповядване на самата сделка й е
представено Удостоверение за наследници, както и че тя самата е направила
връзка със системата ГРАО; излагат се съображения и за житейската
несправедливост на стореното и по същество се иска отмяна на решението в тази
му част, както и уважаването на претенцията.
Втората жалба, с идентични съображения е постъпила от
страна на самата М.И.А. – Д., която също чрез адв.Н.
оспорва решението в уважителната му част, досежно претенцията по чл.108 и в отхвърлителната му част – досежно претенцията по чл.73 от
ЗННД.
В срока по чл.263 от ГПК са постъпили отговори, както от
страна на въззиваемия Д.Л.Е., така и от страна на
нотариус Д.В..С първия отговор се излага, че и двете въззивни жалби са
неоснователни, като се акцентира на придобивната
процедура по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; излага се още, че И.И.
не е единствен наследник на процесния имот, въпреки, че се е легитимирала
именно като такава; излага се още, че давностния срок
започва да тече именно от влизане в сила на ПНИ и че няма доказателства И.И. да е владяла имота трайно и необезпокоявано, за да се
счете, че го е давностила.По същество искането е
решението да бъде потвърдено.
От отговора на нотариус В. става ясно, че същата не е
нарушила вменени й в задължения, разпоредби от ЗННД; че всички документи са
били съобразени със закона и че
действайки изцяло в неговите рамки, същата не е допуснала нарушение на
нотариалните правила.По същество моли решението в отхвърлителната
му част, относно претенцията по чл.73 от ЗННД да бъде потвърдено.
В съдебно заседание от въззивниците
се явява лично единствено въззивницата М.И.А. – Д.,
която чрез адв.Арменчева,
поддържа въззивната си жалба.
Въззиваемия Д.Л.Е., редовно призован не се явява, представлява се от адв.К., която моли съдът да отхвърли жалбите и се съобрази,
с изложените в отговора й обстоятелства.
Нотариус В., редовно призована, не се явява, нито се
представлява.
Третото лице – помагач И.Л.С., е редовно призована, не се
явява.
С Писмени бележки № 9186 от 28.03.2016 година, адв.Арменчева, като процесуален
представител на М.И.А. – Д. излага подробни доводи защо според нея иска с
правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен, както и по какви съображения
нотариус В. следва да бъде осъдена в производството по иска с правно основание
чл.73 от ЗННД.
Под формата на писмено становище № 9458 от 30.03.2016
година, нотариус В. приема, че исковата претенция против нея е неоснователна.
За да се произнесе по спора ВОС намери за установено
следното:
Пред първата съдебна инстанция производството по
делото е било образувано по молба на въззивника Д.Л.Е., ЕГН **********, против М.И.А. - Д.,
ЕГН ********** и Д.М.Д.,
ЕГН **********, с която се моли да бъде прието за установено спрямо
ответниците, че той собственик на 1/3 ид. част от имот с
идентификатор №10135.2623.1025/ десет хиляди сто тридесет и пет, точка, две
хиляди и шестстотин и двадесет и три, точка, хиляда двадесет и пет/ по кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД - 18 -92/14.10.2008г. на
Изпълнителен директор на АГКК, селищно образувание "Горна трака",
местност Коджа тепе, с площ от 574 /петстотин седемдесет
и четири/ кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване, ведно с всички
изградени в имота подобрения и трайни насаждения, като след като се приеме, че
ответниците владеят процесната идеална част от недвижимия имот без правно
основание, същите да бъдат осъдени да предадат владението му на него.Поискал е
от съда също така да бъде обезсилен н.а. № 152, том I, per.№4326, дело № 143/2009г. на Елена Събева, помощник
нотариус по заместване на Нот.Светлана Димова, рег.№ 363, с район на действие PC Варна и на н.а. № 153, том I, рег.№ 2230, дело №
153/2011г. на нотариус Д.В.,*** действие PC Варна до размера на наследствената квота на ищеца.
Твърденията на
ищеца са включвали обстоятелства, според които той наследник на Любен Димитров Е. - негов
баща, починал на 04.05.2005 година.Съгласно отразеното в
ИМ, Любен Е. е придобил правото на собственост върху недвижим имот, придобит по
реда на параграф 4 от ЗСПЗЗ №183, том XV, дело 10439/18.07.1997г. на Нотариус
при ВРС - МЯСТО с пространство от 518 /петстотин и осемнадесет/
кв.м.,съставляващ имот пл. № 1025 / хиляда двадесет и пет / по кадастралния план "Горна трака", находящ се в землището на
гр.Варна, местността "Ваялар", в зона за
земеделско ползване, при граници и съседи: имоти пл.№1002, 143 и от двете
страни път.Ищеца е изложил още, че с н.а. 152, том I, рег.№ 4326, дело
№143/2009г. на Елена Събева, помощник нотариус по заместване на Нот.Светлана
Димова, рег.№ 363, с район на действие PC
Варна, И.Л.И. ЕГН **********, била е призната за собственик по наследство и въз основа на заповед № 156/
24.03.2009 г. на Кмета на район
"Приморски" и протокол за въвод във
владение № 19 - ГТ/27.04.2009 г.на Дирекция "Общинска собственост"
при Община Варна" на процесния имот, които по ПНИ има №1025 / хиляда и двадесет и пет/,
находящ се в гр.Варна, селищно образувание местност "Горна трака",
кадастрален район 523/ петстотин двадесет и три/, код по ЕКАТЕ 10135/десет
хиляди сто тридесет и пет/, с площ от 574 /петстотин седемдесет и четири/
кв.м., с начин на трайно ползване - индивидуално застрояване, при граници и
съседи: по документ за собственост - имот пл.№ 1002, имот пл.№ 143 и от двете
страни път, а по скица - имот №4090, имот № 143, имот№ 9523 и имот №1002.Ищеца
излага още, че с н.а. № 153, том I, рег.№ 2230, дело № 153/2011г. на нотариус В.И.Л.И.
е прехвърлила чрез продажба на М.И.А. - Д., следния свой собствен недвижим
имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор №10135.2623.1025 / десет хиляди сто
тридесет и пет, точка, две хиляди и шестстотин и двадесет и три, точка, хиляда
двадесет и пет/ по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД -
18 -92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, селищно образувание
"Горна трака", местност Коджа тепе, с площ
от 574/петстотин седемдесет и четири/ кв.м., с начин на трайно ползване: ниско
застрояване, ведно с всички изградени в имота подобрения и трайни насаждения.Твърди,
че е собственик на 1/ 3 идеална част от имота по наследство и на тази база,
настоява съдът да установи този факт, както и да осъди Дойчеви да му предадат
владението върху имота.
С нарочни
определения на съда са били конституирани и Д.М.Д., а като трети лица –
помагачи на страната на ответниците - И.Л.И. ЕГН **********, с
адрес: ***, както и нотариус Д. З. В., вписана под
рег.№480 на Нотариалната камара, с адрес: гр.Варна, ул.”Преслав”№6.
От своя страна въззивниците
Дойчеви са предявили против нотариус Д.В.
иск, с правно основание чл.73, ал.1 от ЗННД вр.чл.45, ал.2 от ЗЗД, за осъждане
последната да заплати обезщетение на ищците по тази искова претенция, в размер на 19 333,33 лева, ведно със
законната лихва от датата на постъпване на деликта -
27.06.2011г. до окончателното му изплащане, както всички сторени в
производството съдебно- деловодни разноски, вкл.разноските, които се търпят
като ответници по иска.
По делото не е спорно, че Л. .
Е. е придобил собствеността върху недвижим имот, а именно: МЯСТО с
пространство от 518 /петстотин и осемнадесет/ кв.м.,съставляващ имот пл. № 1025
/ хиляда двадесет и пет / по кадастралния
план "Горна трака", находящ се в землището на гр.Варна, местността
"Ваялар", в зона за земеделско ползване,
при граници и съседи: имоти пл.№1002, 143 и от двете страни път.Също не е
спорно и е видно от наличните писмени документи, че Л. Д. Е. е сключил
граждански брак с Е. С. Е. на 28.04.1999 година.
От Удостоверението за наследници става ясно, че
след смъртта си на 04.05.2005 година, Л. Е. е оставил
наследници, както следва: Е. С. Е., ЕГН ********** - съпруга, Д.Л.Е., ЕГН ********** – негов син и И.Л.И.,
ЕГН ********** – негова дъщеря.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС:
Съобразно изложеното с исковата молба с н.а. № 152,
дело № 143 / 2009 година неправилно и незаконосъобразно И.Л.И. е била призната
за собственик на Поземлен имот
с идентификатор №10135.2623.1025 / десет хиляди сто тридесет и пет, точка, две
хиляди и шестстотин и двадесет и три, точка, хиляда двадесет и пет/ по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД - 18 -92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на
АГКК, селищно образувание "Горна трака", местност Коджа
тепе, с площ от 574/петстотин седемдесет и четири/ кв.м., с начин на трайно
ползване: ниско застрояване, ведно с всички изградени в имота подобрения и
трайни насаждения.Ищеца е изложил пред ВРС, че съобразно наследствените квоти
той самия притежава 1/3 идеална част от този имот, както и че, за да се сдобие
с този имот И.Л.И. си е послужила с документ с невярно съдържание – а именно
Удостоверение за наследници на л.59 от делото.Той излага още, че И.И. не е единствен наследник и че никога не е давностила същия имот, за да бъде призната за негов
единствен собственик.
По делото са били приложени, както н.а. № 152, дело
№ 143/2009 година, така и Протокол за въвод във
владение от 24.07.2009 година, Заповед по § 4 к ал.7 от ЗСПЗЗ № 156 от
24.03.2009 година и Удостоверение за наследници, от което е видно, че единствен
наследник на покойния Л. Д. Е. се явява тя – И.Л.И..
По делото е била представена и Съдебно техническа
експертиза – вж.л.103, на в.л.В., съобразно която става ясно, че описания и в трите документа за
собственост , е един и същ имот, както и че разликата в площа
от 518 кв.м. до 574 кв.м. се дължи на факта, че скицата от 1997 година
цифрова и е в допустимата точност.
Предвид предприетото оспорване на Удостоверението
за наследници на И.Л.И. и съобразно писмените документи по делото, е видно, че
същата е била призната за виновна за извършено престъпление по чл.316 от НК, а
именно за съзнателното ползване на документ с невярно съдържание, какъвто е
самото Удостоверение и е осъдена да изтърпи „Лишаване от свобода“ за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, отложено по реда на чл.66 от НК със срок от ТРИ
ГОДИНИ.
От показанията на свидетелите Станев и Попов става
ясно, че имота до смъртта му през 2005 година е бил ползван единствено от Л. Е. и че той е живеел преимуществено там.Свидетелите излага още, че И.И. е посещавала рядко имота – всъщност както излага
свидетеля Станев, само веднъж, и то през 2007 година, когато го е предлагала за
продажба.Свидетеля Н. излага обстоятелства, касаещи нотариалната сделка и факта, че е
присъствал на сделката по продажбата и че не е разполагал с информация, че И.И. има брат.От своя страна свидетеля В. пък твърди, че заедно с ищеца често са посещавали
имота, за да подпомагат строежа на вилната сграда и че никога не е виждал там И.И..
Изложеното до тук дава основание на настоящата
съдебна инстанция да приеме, че решението на първата се явява правилно и
съображенията за това са следните:
Още с отговора си против исковата молба ответниците
са навели съображения, според които от 2005 година до 2011 година имота е бил
владян от И.Л.И., а след това от тях самите, следователно е налице оригинерното му придобиване по давност.Т.е. те твърдят, че
могат да присъединят владението на тяхната праводателка,
и че това ги прави собственици, в която връзка приемат, че е редно исковата
претенция по чл.108 от ЗС следва да се отхвърли.
Виждането на
настоящата съдебна инстанция, а и по повод заявените във възвивната
жалба възражения, е че този извод не се споделя.За да обоснове позицията си
съдът се позовава на наличните по делото
свидетелски показания, от чиито прочит става еднозначно видно, че И.И. не е упражнявала фактическото, явно и необезпокоявано
владение от 2005 година до 2011 година.Напротив появява й в имота, преди и след
смъртта на нейния наследодател е била изолирана, спорадична и в никакъв случай
не дава повод и основание да се приеме, че е своила
имота, като личен.Свидетеля С. например посочва, че е забелязвал И.Л. само веднъж,
както и че до смъртта му през 2005 година в имота е живеел общия наследодател Л. Е..Възприятията на свидетеля П. са същите - сочи, че имота е бил ползван само от Л. Е. и ищеца, както и че при честите си посещения там, никога не е
установявал присъствието на И.И..При тези данни и съобразно установената практика
на ВКС следва да се отбележи, че самата придобивна давност, като институт е един от
регламентираните в чл. 77 ЗС способи за
придобиване право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на чл.79 от
ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години.От своя
страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на термина „владение“
– това е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.Следователно е редно да се акцентира върху две
обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и факта, че веща се държи „
като своя“. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е.
намерението за своене на вещта (animus),
е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото
му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва
осъщественото владение.Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС
следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване.Няма
спор, че основното доказателство за
установяване на придобивна давност са гласните доказателства, каквито са били
ангажирани в този процес.Единствено съдът е този, които може по същество да
прецени /след анализ/дали е основателно позоваване на придобивна давност.При
позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е
установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на
кого е противопоставено.На база изложеното и разбора на гласните доказателства
може да се направи извода, че И.И. не е давностила процесния имот от 2005 година до 2011 година, за
да могат ответниците да присъединят владението й.Нещо повече – и това по повод
заявеното в Отговора против въззивната жалба на Д.Е.
- в
конкретния случай спорния имот е бил оформен едва с влизането на сила на План за новообразуваните имоти (ПНИ), което
е станало със Заповед № РД-06-7706-31 от 03.0.2006 година на Областния
управител на Варна, следователно това е датата, от която е редно да протичат давностните срокове, а те до 2011 година не са изтекли.Отново
следва да се акцентира, че липсват безспорни и недвусмислени доказателства, че И.Л.И.
е владяла имота като свой, за да могат и последващите
приобретатели да присъединят владение.По смисъла на
чл.82 от ЗС владелеца може да присъедини към своето владение и това на
праводателя си.Тази хипотеза обаче не е еднозначна и не следва да се тълкува
превратно, а в конкретиката на настоящия случай.ВКС е
дал указание според, което присъединяването
на владението е допустимо само при наличие на правоприемство
между двамата владелци: общо правоприемство /при
наследяване/ или частно правоприемство /когато
вторият владелец получава владението върху определен имот от предходния
владелец на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху
имота/. Когато се присъединява еднородно владение /например когато и праводателят и правоприемникът са добросъвестни владелци
или когато и праводателят и правоприемникът са
недобросъвестни владелци/, необходимият срок за придобиване на имота по давност
е този, предвиден в чл.
79 от ЗС за съответния вид владение: общо 10 г. недобросъвестно владение на
праводателя и на правоприемника или общо 5 г. добросъвестно владение на
праводателя и на правоприемника. Когато владението е разнородно /владението на
праводателя е недобросъвестно, а на правоприемника е добросъвестно или
обратно/, събирането на периодите на владение на праводателя и на
правоприемника може да стане само чрез незачитане на добросъвестното владение
като такова.Тоест, при присъединяване на
разнородно владение необходимият срок за придобиване по давност на недвижим
имот е срокът, предвиден за придобиване по давност при недобросъвестно владение
- 10 г.Така , че резонно и правилно ВРС по аргумент от чл. 9,
ал. 1 и чл. 5, ал.1 от ЗН е приел, че преживялата съпруга Е. Е. и
двете деца Д.Е. и И.И., се легитимират като съсобственици на процесния
имот при квоти от по 1/3 ид.ч.При това положение съдът приема, че са изпълнени
всички изисквания за уважаване на претенцията по чл.108 от ЗС.
Относно претенцията по чл.73 от
ЗННД, вр.чл.45 от ЗЗД:
Аналогични на изложените от ВРС са съображенията
на настоящия съд и по отношение на нотариус
Д.В. – в конкретния случай е видно от доказателствата по делото, че по искане
на продавача и на купувача по сделката е започнала процедурата по нотариалното
прехвърляне на процесния имот.Били са представени на Нотариус В. всички
изискуеми документи – вж.л.266 и следващите – н.а. 152/2009 година Скица, н.а.
№ 183/1997 година, Скица, Данъчна оценка, Удостоверение за наследници, Заповед
№ 156 от 24.03.2009 година, Протокол за въвод във
владение.Самата нотариус В. не е имала основание да се усъмни в истинността на
представените документи, така както до този момент съмнение за достоверността
им не е имало.Сделката е била изповядана и то благодарение на представените от страните
документи, но най – вече на Удостоверението
за наследници – вж.л.233, където в качеството на единствен наследник е била
обозначена И.Л.И.. Прави впечатление от показанията на свидетеля Н. и
тези на свидетелката О. Б. –
Г., че никои не се усъмнил в достоверността на представените
писмени документи, изискуеми за реализиране на прехвърлянето.Действително се
касае за добре замислена и организирана измама, в основата на която стои И.Л.И.,
без обаче определени действия за целта да могат да бъда вменени във вина на нотариус
В..Слабостта е в подготвителните действия на ответниците
М. и Д. Дойчеви, тяхното предоверяване в представените документи, но също така
и отлично създадената заблуда.Именно И.Л. е създала заблуждение у всички
участници в процеса, което от своя страна е довело до сделката и настоящия
резултат.
Противоправното действие от страна на
помощник- нотариуса или от нотариус В. няма
– отсъстват данни или доказателства на база на които осъществената от тях
дейност да им се вмени във вина.Били са представени изискуемите документи и на
тяхна база, са извършени нотариалните действия.Липсват нарушенията,
претендирани от ищцовото дружество и посочени в нормата на чл.25 от ЗННД
свързани с опазването правата и интересите на страните, или недопускането на
пропуски в работата, които биха довели до накърняване на техните права.
На
следващо място, при наличието на редовни от външна страна документи,
установяващи правата на продавача върху недвижимия имот, предмет на договора за
покупко-продажба, нотариус В. не е имала основание да откаже изповядване на
сделката. В тази връзка следва да се посочи, че в кръга на служебните
задължения на нотариуса не влиза проверка в службата по вписвания дали е налице
вписана друга сделка, доколкото подобно задължение не е предвидено в особените
правила за изповядване на сделки с недвижими имоти, регламентирани в глава
петдесет и четвърта, раздел ІІ на ГПК и ЗННД. В този смисъл, съдебният състав
приема, че нотариус В. не е извършила неправомерно бездействие в кръга на нотариалната
си компетентност.Нещо повече – съобразно Определение № 1490 от 22.12.2008
година на ВКС, постановено по гр.дело № 5178/2007 година четвърто отделение, се
приема изрично, че в тежест на купувача е да провери кои е вписан като
собственик.Нотариуса не притежава такива задължения по реда на чл.586 ГПК /стар
чл.482/Отразената в този текст проверка касае задължението на нотариуса да се
увери дали ОТ ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПРЕД НЕГО
документи от праводателя може да се направи извод, че е собственик на
имота/имотите, а не да извършва проверка в Службата по вписвания.Представените,
и описани по – горе документи са включвали н.а. и Удостоверение за наследници,
и на тяхна база нотариуса е допуснал сделката.
Записаната
в чл.
586, ал.1 ГПК проверка има предвид
нотариуса да се увери дали от представените от праводателя документи може да се
направи извод,че е собственик на имота и са спазени особените изисквания на
закона.Той може да направи допълнителна проверка или да изиска други документи,
само ако представените такива са неясни
и създават съмнения.В случая представените от страните документи са
били достатъчни да формират у нотариус В. извода, че продавачът е собственик на
имота, който е самостоятелен обект и поради това годен да бъде предмет на
правната сделка, която страните са поискали да сключат.Ето защо съдът счита,че въззиваемата В. не е била задължена да изиска допълнителни
документи или да извършва други проверки.Пред нея страните по сделката са
представили изискуемите документи – нотариални актове, скици, данъчни оценки и
други.При тези данни, съдът приема, че тя не е допуснала изложените в исковата
молба нарушения, ангажиращи отговорността й.Не е налице изискуемата кумулативна
връзка между извършено деяние, противоправност на същото и вредоносен резултат, както и причинна
връзка между него и деянието.С оглед на
горното, ВОС приема, че не са налице доводи във въззивните
жалби, които да обусловят отмяна на атакувания съдебен, поради което същие следва да бъде потвърден.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на спора по отношение на Д. следва да бъдат възложени сторените от страните
разноски.Видно от материалите по делото адв.К., която
представлява въззиваемия Д.Л.Е. претендира за сумата
от 800 /осемстотин/ лева, съобразно представения Списък и Договор за правна
помощ.Против това възнаграждение е постъпило възражение за прекомерност, което
обуславя приложението на чл.7 ал.2 т.2 Наредба № 1 / 2004 година МРАВ.Претенцията
върху 1/ 3 идеална част от имота съдът определя на базата на представената по
делото данъчна оценка или сумата е в размер на 4 278 лева, като
възнаграждението следва да се определи на базата на сумата от 300 лева + 7 % за
горницата над 1 000 лева, или обща тя става 529.46 лева.Именно това е
възнаграждението, което според ВОС следва да бъде заплатено.
Предвид изложеното, ВОС,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2771 от 22.06.2015 година на
ВРС, постановено по гр.дело № 9009/2012 година, както следва:
- в частта, с която са били
осъдени М.и.а.-Д.
ЕГН ********** и Д.М.Д.
ЕГН **********, да предадат на д.л.е. ЕГН **********, владението върху недвижим имот, представляващ
1/3 ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№10135.2623.1025/ по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД -
18 -92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, селищно образувание
"Горна трака", местност Коджа тепе, с площ
от 574/петстотин седемдесет и четири/ кв.м., с начин на трайно ползване: ниско
застрояване, ведно с всички изградени в имота подобрения и трайни насаждения,
при граници и съседи /по скица от СГКК/: ПИ №№ 10135.2623.9523; 10135.2623.2623.143; 10135.2623.4090; 10135.2623.1002, при твърдение за придобиването му на
основание наследяване по закон на наследството, останало след смъртта на ЛЮБЕН
ДИМИТРОВ Е., починал на 04.05.2005г., по иска с правно основание чл.108 от ЗС,
- в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от М.и.а.-Д. ЕГН ********** и Д.М.Д. ЕГН **********, ОБРАТЕН ИСК с правно основание чл.73, ал.1 от
ЗННД вр.чл.45, ал.2 от ЗЗД, срещу нотариус Д. ЗДРАВКОВА В., вписана под
рег.№480 на Нотариалната камара, с адрес: гр.Варна, ул.”Преслав”№6, за осъждане
последната да им заплати обезщетение в размер на 19 333.33 /деветнадесет
хиляди триста тридесет и три и тридесет и три/ лева, ведно със законната лихва
от датата на настъпване на деликта - 27.06.2011 година
до окончателното изплащане, ведно със сторените в производството съдебно-
деловодни разноски, вкл.разноските, които се търпят като ответници
по обратния иск, както и в частта му
за разноските.
В останалата му част съдебното решение е влязло в
сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника М.А.Д. -
И.Л.И. ЕГН **********, с
адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответгника Д.М.Д. - НОТАРИУС Д.
ЗДРАВКОВА В., вписана под рег.№480 на Нотариалната камара, с адрес: гр.Варна,
ул.”Преслав”№6.
ОСЪЖДА М.И.А. – Д., ЕГН ********** и Д.М.Д., ЕГН ********** да заплатят на Д.Л.Е., ЕГН **********
сумата от 529.46 лева /петстотин двадесет и девет и четиридесет и шест/, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски – адвокатски хонорар пред ВОС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: