№
гр.Варна, 20.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА
мл.с. ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Г.Д., като
разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№546
по описа на ВОС за 2016г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въз -зивна жалба от „Вибес”ЕООД,
гр.Варна, представлявано от управителя С. А. Т., против решение №128/14.01.2016г.,
постановено по гр.д.№3963/ 15г. по описа на ВРС, ХХ състав, с което е отхвърлен
предявеният от жалбопода -теля против „Енерго-Про Мрежи”АД, гр.Варна иск с
пр.осн.чл.109 от ЗС да бъде осъден ответникът да измести за своя сметка
електрическите съоръжения, а именно кабелна линия „Лаврентий” 10 kV от подстанция „Варна-юг” до ТП №1014;
кабелна линия „Кракра” 20 kV
от подстанция „Варна-юг” до ТП №2046; кабелна линия ниско напрежение - 0, 4 kV от ТП-208 до ул.”Ал.Дякович”, бл.21,
намиращи се в собствения на ищеца недвижим имот с идентификатор 10135.1506.808
по КККР на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ул.”Ал.Дякович”, с площ от 212
кв.м., при граници: имоти с идентификатори 10135.1506.807, 10135.1506.806 и
10135.1506.822, както и жалбоподателят е осъден да заплати съдебно-деловодни
разноски в размер на 2 850лв. на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.Във въззивна
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на
материалния закон и поради необос - нованост по изложените в жалбата
съображения.Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна „Енерго-Про Мрежи”АД, гр.Варна поддържа
становище за неоснователност на жалбата и моли решението да бъде потвърдено.Претендира
разноски.
За
да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и в
уточняващите такива към нея от 28.04.2015г. и 03.05. 2015г. ищецът „Вибес”ЕООД,
гр.Варна излага, че е съсобственик и възложител на строеж в недвижим имот,
находящ се в гр.Варна, ул.”Ал.Дякович”, съставляващ имот с идентификатор
10135.1506.808, придобит с договор, обективиран в н.а.№96/ 13г.За
строителството на сграда в имота е издадено разрешение за строеж
№0-48/01.08.2014г.От праводателя си по цитирания н.а. ищецът е получил виза за
про -ектиране от 06.04.2007г., съгласувана с „Е.ОН България Мрежи”, презаверена
на 15.01.2009г. и предварителен договор за присъединяване към електроразпредели
-телната мрежа от 14.04.2008г., в които няма отразени сервитутни зони на елект
-рически съоръжения, засягащи процесния имот, нито е отразено трасе на такива
съоръжения в границите на имота.Ищецът е заплатил на ответника „Енерго-Про
Мрежи”АД, гр.Варна необходимите такси за извършване на предварително проуч
-ване за външно ел. захранване и за нанасяне на подземни комуникации на скица.
На 12.05.2014г. между страните е сключен предварителен договор за присъединя
-ване, с подписан анекс към него от 21.07.2014г.На 25.09.2014г. е определена
стро -ителната линия.На 27.09.2014г. при започване на изкопните работи ищецът е
открил кабелни линии в границите на процесния имот.За горното е уведомен
ответникът и под прякото ръководство на трима негови служители кабелите са
обезопасени.За възникналия проблем ищецът е подавал множество заявления до
ответника, без отговор от негова страна.Въпреки обезопасяването на кабелите,
ответникът е подал сигнал до Община Варна на 10.10.2014г. с твърдения, че
ищецът е навлязъл в сервитута на кабелна линия 110 kV, а кабелни линии 20 kV и 0, 4 kV висят във въздуха над изкопа.Със
заповед от 05.11.2014г. строежът е спрян, считано от 10.11.2014г., като
впоследствие заповедта е отменена от ВАдмС.Под -държа, че след като при
подписване на цитирания договор за присъединяване от 12.05.2014г. ответникът е
извършил необходимите проучвания на имота на ищеца и не са били установени и
отразени на съгласуваните от него документи подземни електрически съоръжения
/кабелни линии/, то откритите при строителството кабел -ни линии следва да
бъдат изместени от и за сметка на ответника.Същите пречат на ищеца да упражнява
пълноценно правото си на собственост върху процесния недвижим имот - създават
се пречки за извършване строителството на сградата съобразно влязло в сила
разрешение за строеж, като и наред с горното тези съоръ- жения са изградени без
наличието на изискуемата строителна документация, както и не са отразени в
съответствие с чл.32 от ЗКИР.Претендира ответникът да бъде осъден да измести за
своя сметка намиращите се в имот с идентификатор 10135. 1506.808 електрически
съоръжения.
Ответникът „Енерго-Про
Мрежи”АД, в подадения в срока по чл.131 от ГПК отго -вор и в хода на
производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е съсобственик на имот с идентификатор
10135.1506.808, но твърди, че по отношение на същия в полза на ответника като
собственик на електрическите съоръжения е възникнал сервитут за кабелни линии 20
kV и 4 kV/средно и ниско напрежение/ и кабелна
линия високо напрежение „Брилянт” от 110 kV по силата на закона - чл.60 от
ЗЕЕЕ/отм./ и §26 от ПЗР на ЗЕ. Преминаващите през имота и до имота кабелни
линии са законно изградени елек -трически съоръжения по времето, когато имотът
е бил държавна собственост, и ако те създават пречки на ищеца да реализира
строителното си мероприятие, то това е ограничение, с което същият е длъжен да
се съобразява по силата на сервитутното право в полза на енергийното
предприятие.Със започналото строителство ищецът е нарушил сервитутните зони,
предвид което и ответникът е сезирал съответните институции.Ако и за извършване
на строителството да е необходимо да се измени положението на подземното
съоръжение на техническата инфраструктура, то това следва да се извърши от и за
сметка на възложителя на новото строителство след одобряване по реда на ЗУТ на
съгласуваните проекти с разпределителното пред -приятие.Между страните са
водени преговори по повод сключването на необходи -мия договор за изместване на
кабелните линии, преминаващи през имота, но не се е стигнало до сключването на
такъв.
Съдебният състав, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен иск с пр.осн.
чл.109 от ЗС.
Между страните не
е спорно, а и се установява от представения н.а.№96/13г., обективиращ договор
за покупко-продажба, че въззивникът е собственик на недви -жим имот с
идентификатор 10135.1506.808 по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., находящ се в
гр.Варна, ул.”Ал.Дякович”, като негов праводател е „Гранд Билд” ЕООД, гр.Варна,
придобил собственост с договор за покупко-продажба, обективи -ран в
н.а.№55/07г.Посоченият имот е съставлявал част от по-голям имот, бил дър -жавна
собственост, актуван като такъв първоначално с АДС №1538/13.03.1951г.,
впоследствие обособен като парцел ІV, с отреждане по ЗРП „за услуги”, кв.146 по
плана на 7 м.р. на гр.Варна с площ от 200 кв.м., актуван с АДС
№5563/08.03.2005г., продаден от държавата на Г.Иванова с договор от
18.07.2006г., а от последната на „Гранд Билд”ЕООД.
В полза на
въззивника и на лицата, на които той е продал през 2014г. ид.ч. от дворното
място, е издадено от гл.архитект при Община Варна разрешение за стро - еж №0-48/01.08.2014г./влязло
в сила/, съгласно което на възложителите се разре -шава изграждането в УПИ
ІV-за услуги, кв.146, 7 м.р./идентификатор 10135.1506. 808/ на сграда за
хотелиерски услуги апарт - хотел по одобрен и съгласуван на 25. 06.2014г.
инвестиционен проект.
На 12.05.2014г.
между страните по реда на чл.12 от Наредба №6/24.02.2014г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към пренос -ната или към
електроразпределителните електрически мрежи е сключен предвари -телен договор
за присъединяване на обект на потребител към електроразпредели - телната
мрежа-за присъединяване на ниско напрежение/ниво 0, 4 kV/.Предвидено е, че захранването ще се осъществи чрез монтиране на
електромерно табло ТЕПО на границата на собственост на имота, а захранването на
последното с необходи -мия брой кабели ниско напрежение от ТП №208.В т.7 от
договора „Установени при проучването електрически съоръжения, собственост на
„Енерго-Про Мрежи”АД, разположени в имота на потребителя” е посочено, че в близост
до парцела преми -нават кабели високо и средно напрежение за подстанция „Юг”,
като изкопните работи в близост до кабелите следва да се извършат ръчно след
предварително уточняване с лаборатория, а преди започване на изкопните работи
следва да се уведоми ръководството на І-ви МИР, който следва да контролира
строителната дейност.Въззивникът не е установил в производството изпълнението
на цитираните предписания при започване на строителните дейности в имота.
От заключението на
СТЕ от 05.10.2015г. на в.л.К.М., допълнителното тако - ва към него от
07.12.2015г. и обясненията на в.л., съответно в о.с.з. на 12.10.2015г. и на
14.12.2015г., се установява, че през процесния УПИ ІV преминават силови ка
-бели за средно и ниско напрежение както следва: 1/ кабелна линия „Лаврентий”
10 kV, която свързва подстанция „Юг” с трафопост ТП
1014; 2/ кабелна линия „Кракра” 20 kV, която свързва
подстанция „Юг” с трафопост ТП 2046; 3/ кабелна линия НН /ниско напрежение/ 0,
4 kV, захранваща бл.21 на ул.”А.Дякович” от трафопост
ТП 208.Непосредствено до имота, успоредно, приблизително на 1, 5 м. преминава
кабелна линия „Брилянт” 110 kV/високо
напрежение/, която свързва подстанция „Юг” с подстанция „Чайка”.Линията е
разположена в бетонно корито, като от ръба на коритото до границата на имота
разстоянието е 1, 1м.Всички кабелни линии са съществуващи към м.07.1999г.
Установените, че
преминават през и до имота на въззивника действащи кабел -ни линии, всички
изградени преди 1999г., съставляват енергийни обекти по см. на §1, т.17 от ДР
на ЗЕЕЕ/обн.1999г., отм.2004г./.Съгласно разпоредбата на чл.60, ал. 2, т.1 от
ЗЕЕЕ около тях е създадена сервитутна зона и доколкото са заварени към 1999г.
сервитутното право е възникнало по силата на закона.Кабелните линии със
-тавляват енергийни обекти и по см. на §1, т.23 от ДР на действащия от 2004г. и
понастоящем ЗЕ.Съгласно разпоредбата на §26 от ПЗР на ЗЕ възникналите по силата
на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за
съществуващите към влизане в сила на този закон енергийни обекти запазват
действието си.Размерите, разположението и режимът за упражняването на серви
-тутните права по §26 от ЗЕ се определят от Наредба №16/09.06.2004г. за серви
-тутите на енергийните обекти.Конкретно за установените, че преминават през и
до имота кабелни линии размерите на сервитутните зони са посочени в Приложение
№1, т.13 и т.14 към чл.7 от цитираната наредба.
Неоснователни са
възраженията на въззивника, че процесните електрически съоръжения са незаконно
изградени, предвид което и следва да бъдат премахнати за сметка на енергийното
предприятие.На първо място следва да бъде посочено, че цитираните разпоредби на
ЗЕЕЕ и ЗЕ не въвеждат изискването енергийният обект да бъде законно
изграден/след утвърждаване на съответните строителни книжа/, за да възникне за
него сервитутно право по силата на закона, а единствено изискването да е
изграден и въведен в експлоатация към датата на влизане в сила на ЗЕЕЕ.Съгласно
разясненията, дадени в задължителна съдебна практика-реше- ние
№807/01.12.2010г., постановено по гр.д.№1081/09г. по описа на ВКС, І гр.о.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, както за да възникне право на собственост
върху дадена сграда е ирелевантно дали тя е законно или не построена, така и за
да възникне сервитутното право по чл.60 от ЗЕЕЕ е ирелевантно дали обектът е
изграден и въведен в експлоатация след утвърждаване на съответната строителна
документация.В този см. и решение №237/09.04.2009г., постановено по гр.д. №621/
08г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о., както и определение №366/17.03.2015г.,
постановено по гр.д.№185/15г. по описа на ВКС, ІV гр.о.Следва да бъде посочено
и, че в настоя -щия случай не се твърди/съответно и установява/ нарушаване на
строителните правила и норми при самото изграждане на енергийните обекти, вкл.
за отстояние и безопасност, и евентуално такова нарушаване при запазване на
обектите, и в тази връзка посоченото по-горе разрешение не противоречи на
разрешенията, дадени в решение №454/14.12.2012г., постановено по гр.д.№467/12г.
по описа на ВКС, І гр.о. На второ място следва да бъде посочено, че съгласно
установеното от заключе -нията на цитираните СТЕ и представените по делото
строителни книжа/тези, които са запазени понастоящем, доколкото обектите са
изградени съгласно СТЕ в пери -ода 1960г.-1970г. и впоследствие са били
реконструирани/ - обяснителни записки, строителни протоколи за определяне на
строителна линия и ниво, работни проекти, констативни протоколи за изпитания,
разрешения за строеж, приемателни прото -коли, всички последващи ремонти,
реконструкции и подмени на процесните кабелни линии са извършвани в
съответствие с издадените за това строителни книжа. Неоснователно е
възражението на въззивника, че липсата на отбелязване в прие -мателните
протоколи, че трасето на кабелите преминава през частен имот, обосно -вава
незаконосъобразността им.Ремонтът и реконструкцията на кабелните линии,
преминаващи през имота на въззивника, съгласно представените строителни книжа
са извършени 1985г. и 1999г., т.е. тогава, когато процесният имот е бил
държавна собственост.Тези на кабелната линия 110 kV са извършени след 2006г., но тази линия не преминава през имота на
въззивника, а до него, разположена под улицата и тротоарното пространство.
Доколкото в и до
процесния недвижим имот преминават кабелни линии ниско, средно и високо
напрежение, съставляващи енергийни обекти, за които по силата на закона е
възникнало сервитутно право със съответните сервитутни зони, собст -веникът на
служещия имот е длъжен да търпи ограниченията на сервитута.Под - държането на
тези кабелните линии не съставлява неоснователно действие, което да следва бъде
преустановено от въззиваемото дружество с тяхното премахване, като е и
ирелевантно за настоящото производство дали и как те като елементи на
техническата инфраструктура са отразени в специализирани карти по ЗКИР.
Съгласно чл.14 от
Наредба №16/09.06.2004г. в сервитутните зони не се допуска всякакъв вид
застрояване.В случай, че горното препятства осъществяването на строителство в
имота въззивника, то съгласно разпоредбите на чл.64, ал.5 от ЗУТ, чл.73, ал.1 от ЗУТ и чл.10, ал.2 от Наредба
№6/24.02.2014г. разположението на кабелите може да бъде изменено, като
съответните работи се извършват от възло -жителя на новото строителство за
негова сметка, след одобряване на необходи -мите проекти, съгласувани с
експлоатационното дружество и издаване на разре -шение за строеж.Неоснователно
е възражението на въззивника, че той не е бил уведомен от въззиваемата страна
за наличието на процесните съоръжения преди започване на строителството,
предвид което и тя следва да понесе разходите за преместването им.За наличието
на преминаващи до имота кабелни линии високо и средно напрежение/предполагащи
от своя страна сервитутни зони/ въззивникът е бил уведомен още с изготвяне на
техническото становище за условията за присъ -единяване на обекта от
22.04.2014г., като същите указания са залегнали и в пред -варителния договор за
присъединяване от 12.05.2014г.
По изложените
съображения съдът приема, че предявеният иск е неоснова -телен и следва да бъде
отхвърлен.Предвид достигането до идентични крайни изво- ди с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде пот -върдено.На осн.
чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане, на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени сторените пред въззивна инстанция разноски, които са в размер на
2700лв., представляващи адв.възнаграждение с включен ДДС, съглас -но
представения договор за правна защита и съдействие от 08.03.2016г. с предс
-тавени доказателства за заплащането му от 07.04.2016г.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№128/14.01.2016г., постановено по гр.д.№3963/15г. по описа на ВРС, ХХ състав.
ОСЪЖДА „Вибес”ЕООД,
ЕИК 200225329, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Цар Самуил”№24,
да заплати на „Енерго-Про Мрежи”АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” №258, Варна Тауърс-Е, сумата от 2
700лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: