О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …….../14.04.2016 год.

гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Павлова

частно търговско дело № 473 по описа за 2016 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „АВТОЕКСПРЕС“ АД, чрез адв.Пламен Недков, срещу определение № 1993 от 17.02.2016 год. на ВРС, постановено по гр.д. № 8345/2015 год. на 16 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното решение в частта му за разноските като на молителя бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение и такива са присъдени в полза на ответника. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение и за отмяната му.

Насрещната страна по частната жалба изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Моли за потвърждаване на съдебния акт, ведно с присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от „АВТОЕКСПРЕС“ АД срещу „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1 038 лева, представляваща разноски по допускане на обезпечение на бъдещ иск, предмет на ч.гр.д. № 6908/2015 на ВРС и по налагане на обезпечителна мярка при ЧСИ.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор, ответникът не оспорва предявения иск като твърди, че процесната сума не му е търсена и респективно, представя доказателства за нейното заплащане след получаване на исковата молба.

С постановеното по делото решение по същество на спора, съдът е отхвърлил предявения иск.

С молба от 13.01.2016 год., ищецът е сезирал съда с искане за изменение на постановеното решение с присъждане на разноски, а с молба от 25.01.2016 год. това е сторил ответникът.

С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца за разноски и е присъдил такива в полза на ответника.

Нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК урежда правото на ищеца да иска репариране направените от него в хода на производството разноски като дава възможност те да бъдат в тежест на ответника съобразно с уважената част от иска.

От своя страна, чл.78, ал.3 ГПК сочи, че в тежест на ищеца са разноските, направени от ответника съобразно отхвърлената част от иска, както и в хипотезата, ако последният с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска - чл. 78, ал. 2 ГПК.

Посочените разпоредби налагат извода, че в случаите на разрешаване на спора по същество правото на страните на разноски е предпоставено от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор, т. е. от извънпроцесуалното му поведение.

Единствената хипотеза, в която правото на страните на разноски не е предпоставено от разрешаване на спора по същество е визирана в чл.78, ал.4 от ГПК, предвиждаща право на ответника на разноски и при прекратяване на делото. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т. ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца.

Изложеното обуславя и неоснователност на молбата на ищеца за присъждане на сторените от него разноски, независимо, че постановеното по делото решение по същество на спора, с което е отхвърлен предявения иск е поради процесуалното поведение на ответника. Това е така, защото липсва разпоредба в закона, която да дава основание за такова разрешение.

При произнасянето си по така депозираната жалба съдът съобразява и обстоятелството, че данните по делото налагат извода, че претендираните за репариране от страна на ответника разходи ищецът е направил не поради извънсъдебно оспорване от страна на ответника, а поради въздържане от доброволно уреждане на акцесорна и невисока по размер претенция. Това е така, тъй като не е спорно по делото, че от една страна обезпеченото задължение е било доброволно платено от страна на ответника и от друга, искане за репариране на сторените в обезпечителното производство разноски от страна на ищеца не е отправяна към задължената страна. Обратното, след като е приел извършеното след получаване на отговора на исковата молба плащане на разноските в размер на 1 038 лева, ищецът е извършил доплащане на адвокатски хонорар по договор за правна помощ /на 05.10.2015 год. в размер на 800 лева/, при което общият размер на адвокатския хонорар от 1 400 лева надхвърля размерът на самата искова претенция. Като се съобрази и изричното изявление на пълномощника на ищеца в съдебното заседание /л.57/ се налага извод за недобросъвестно упражняване на процесуални права по смисъла на чл.3 ГПК, което не следва да бъде толерирано от съда.

Гореизложеното формира извод и за дължимост на претендираните от ответника разноски. Признанието на дълга е направено от него своевременно, с отговора на исковата молба, когато и е изпълнил фактически същия. При липса на установено /извънсъдебно или съдебно/ оспорване на дълга, респективно при предприетото надлежно изпълнение, правилно първостепенният съд е приел наличие на хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК.

Като краен извод се налага такъв за правилност на обжалвания съдебен акт, който следва да бъде потвърден ведно с присъждане на разноски в полза на ответника по частната жалба. Същият, съобразно представения договор за правна защита и съдействие претендира адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, като представеният договор обективира и разписка за неговото заплащане. То предвид направеното възражение от частния жалбоподател следва да бъде намалено до предвидения в Наредбата минимум – за изготвяне на отговор без явяване в съдебно заседание, а именно: на 300 лева.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд:

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1993 от 17.02.2016 год., постановено по гр.д. № 8345/2015 год. на ВРС - 16 състав.

ОСЪЖДА „АВТОЕКСПРЕС“ АД, ЕИК 103161401, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“ № 158 ДА ЗАПЛАТИ на „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, ЕИК 121444454, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, ул.“Иван Шишман“ № 17 сума в размер на 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за пред настоящата инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: