О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./…….04.2016 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 12.04.2016 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ:                   ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Кръстев

въззивно частно търговско дело № 455 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с  чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 8498/17.02.2016 г. на ЗД „БУЛ ИНС“ АД чрез процесуален представител адв. Мариан Гочев против Определение № 1154/27.01.2016 г., постановено по гр. д. № 10808/2015 по описа на PC – Варна, с което е оставена без уважение молбата на „БУЛ ИНС“ АД от 07.01.2016 г. за изменение на решение № 5092/16.12.2015 г. в частта на разноските, на основание чл. 248, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.

Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение като твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради това, че присъдените в полза на ищеца по делото разноски в размер на 7000,00 лева адвокатско възнаграждение са приблизително десет пъти по-високи от предвидените в закона. Твърди, че е бил лишен от възможност да се запознае със списъка по чл. 80 от ГПК на другата страна, неяснота, дали въобще е бил представен такъв списък, липса на доказателства за реално заплащане на хонорара, елементарност на делото от фактическа и правна страна, което не оправдава заплащането на адвокатски хонорар в присъдения размер. Счита, че атакуваното определение е явно несправедливо и моли за неговата отмяна, както и за присъждане на разноски в настоящото производство.

Ответникът по частната жалба е депозирал отговор на същата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Поддържа допустимост и правилност на атакувания акт по подробно изложени съображения. Позовава се на константна съдебна практика на ВКС, според която искането по чл. 78, ал. 5 ГПК не може да се прави по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на решение по делото.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Варненският окръжен съд намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:

С атакуваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна молбата на „БУЛ ИНС“ АД за изменение в частта на разноските на решение № 5092/16.12.2015 г., с което ВРС е присъдил в полза на Е.Ц. сумата от 7 533, 23 лв. разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, от които адвокатски хонорар, възлизащ на 7 000,00 лв. ВРС е приел, че съдът не разполага с правомощието  служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита, а искането за намаляване на адвокатския хонорар, следва да бъде направено от заинтересованата страна най-късно до приключване на устните състезания, пред съответната инстанция. Тъй като ответникът, не е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар преди приключване на устните състезания, а едва с молбата по чл. 248 ГПК, съдът не дължи произнасяне по несвоевременното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и основание за изменение на решението, не са налице.

Видно от приетите по гр. д. № 10808/2015 по описа на PC – Варна списък на разноските по чл. 80 от ГПК и приложените към него доказателства, представен от адв. Й. Алексиев, между последния, в качеството му на процесуален представител и ищцата Е.Ц. са сключени два договора за правна защита и съдействие. Първият е от 10.11.2015 г. и с него е уговорен хонорар в размер на 1000,00 лева. Вторият е от 23.11.2015 г. и с него е уговорен хонорар в размер на 6000,00 лева (л. 40-42 от делото на ВРС). И двата договора са с предмет правна защита по гр. д. № 10808/2015 по описа на PC – Варна. След допуснато в с.з. от 27.11.2015 г. изменение на иска чрез увеличение на неговия размер, материалният интерес по делото възлиза на 7080,71 лева.

Следва да бъде споделено приетото в обжалваното определение, че срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски. Само ако разноските са присъдени в производство, по което страните не са били призовавани за открито съдебно заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с представените от насрещната искания и доказателства във връзка с разноските, тогава искането по чл. 78, ал. 5 ГПК би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото.

Независимо от горното, настоящата инстанция намира, че правото на страната да иска защита срещу конституционно закрепената забрана за злоупотреба с права не може да бъде ограничавано. Съгласно чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, а съгласно чл. 5, ал. 2 разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. Чл. 3 от ГПК задължава участващите в съдебните производства лица и техните представители да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Злоупотребата с право е противоправна, тя налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други. Настоящият случай е именно такъв. Със сключения на  10.11.2015 г. договор за правна защита и съдействие страните по него са уговорили хонорар в размер на 1000,00 лева. Съгласно Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, минималният размер на адвокатското възнаграждение при посочения интерес  от 7080,71 лева е 684,03 лева. Делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, поради което адвокатското възнаграждение в уговорения първоначално размер от 1000,00 лева е съобразен с обема и сложността на работата, която процесуалният представител следва да извърши, за да осигури качествена правна защита на своята доверитЕ.и представлява справедливо възнаграждение за неговия труд. Уговарянето с договора от 23.11.2015 г. на втори адвокатски хонорар в размер на 6000,00 лева вече няма за цел да възмезди труда на адвоката, доколкото тази цел е постигната още с първия договор. Ноторно известна е последователната практика на съдилищата в Република България при разглеждане на възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК да не допускат чрез уговаряне на прекомерни адвокатски възнаграждения да се стига по същество до неоснователно обогатяване на едната от страните в процеса. Ето защо, вторият уговорен хонорар, бидейки явно прекомерен, има за цел да увреди насрещната страна, в случай, че тя пропусне срока за възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Очевидно е, че този хонорар вече няма характер на „възнаграждение“ и отправеното до съда искане за присъждането му представлява забранено от Конституцията на РБ злоупотреба с право.

Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на ВРС обжалваното определение ще бъде отменено.

Претендираните от въззивника разноски за производството пред настоящата инстанция съгласно приложен списък и представени доказателства за заплащането им са в размер на 400,00 лева адвокатско възнаграждение. Възражението в отговора на жалбата за прекомерност на заплатения хонорар с оглед фактическата и правна сложност на производството пред настоящата инстанция е основателно, поради което съдът ще присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, съобразно чл. 11 от Наредба № 1/2004 г., както и 15,00 лева платена държавна такса

 

Воден от горното, съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 1154/27.01.2016 г., постановено по гр. д. № 10808/2015 по описа на PC – Варна, с което е оставена без уважение молбата на „БУЛ ИНС“ АД от 07.01.2016 г. за изменение на решение № 5092/16.12.2015 г. по гр. д. № 10808/2015 по описа на PC – Варна в частта на разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 278, ал. 2 във вр. чл. 248 ГПК решение № 5092/16.12.2015 г. по гр. д. № 10808/2015 по описа на PC – Варна, в частта, в която са присъдени разноски в полза на Е.Д.Ц. в размер на 7533,23 лв, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, да заплати на Е.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1533,23 (хиляда петстотин тридесет и три 0,23) лева, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Елка Д.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, сумата от 215,00 (двеста и петнадесет) лева, представляваща сторени във въззивното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 274, ал.4, във вр. с чл. 280, ал.2, т.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.