Р Е Ш Е Н И Е

№………./………04.2016 год., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на втори март две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА

КОНСТАНТИН И.

при участието на секретаря Г.С., сложи за разглеждане в. гр. дело № 174 по описа на съда за 2016 год., докладвано от съдията К. И. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.И.Й. ЕГН **********; В.Г.Г. ЕГН **********; И.Г.И. ЕГН *********** и Б.П.Е. ЕГН **********,***, подадена чрез процесуален представител адв. Б.Ж. *** срещу Решение № 4210/28.10.2015 год., постановено по гр. дело № 10922/2014 год. по описа на РС – Варна, Девети състав, с което са отхвърлени предявените от настоящите въззивници против Я.С.Г. ЕГН ********** *** и Н.С.К. ЕГН ********** *** обективно съединени в условията на евентуалност установителни искове за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици, при квоти съответно: 3 / 6 ид. ч.; 1 / 6 ид. ч.; 1 / 6 ид. ч. и 1 / 6 ид. ч. на ПИ №100.1538 по ПНИ от 2013 год. на с. о. „Терасите“, гр. Аксаково, обл. Варна, при граници на имота по същия план: ПИ № 100.521 (улица); ПИ №100.528 (улица) и земеделски имоти, при твърдения за придобиване на собствеността – въз основа на замяна по ЗТПС (отм.) в полза на Мария С.Е. и И. А. Е. през 1958 г. и наследяване от М. С.Е. и И. А. Е. а в евентуалност – по давност, въз основа на осъществявано владение в периода 1973 г. – 2000 г. с присъединяване владението на праводателите им Мария С.Е. и И. А. Е. евентуално – лично владение в периода от 2000 г. до настоящия момент за ищцата С.И.Й. и от 2007 г. до настоящия момент – от другите трима ищци.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, както и че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата, както и необсъждане на други, събрани по делото доказателства, в резултат на които нарушения решението е и необосновано.

Неправилен е изводът на съда, че Решението на ПК – община Аксаково с № 8121/26.06.1996 г., с което на ответниците е възстановено правото на собственост върху описаните в решението земеделски имоти, един от които е процесният, има само установително действие и не се ползва с конститутивен ефект. В резултат на това неправилно е прието и че до издаването на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ответниците, придобивна давност в полза на ищците относно процесния имот не е текла. Не е съобразено, че решението на ПК – община Аксаково № 8121/26.06.1996 г. е постановено на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, в редакцията на нормата ДВ, бр. 45/1995 год., а двуфазната административна процедура по възстановяването на собствеността по реда и при условията на ЗСПЗЗ върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ /чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ/, включваща решение на административния орган по поземлената собственост за признаване на собствеността върху земеделски земи при условията на § 4 – 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановяването й със заповед на кмета на общината по реда на § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, е създадена три години по -късно – с измененията на ЗСПЗЗ, ДВ бр. 68/30.07.1999 год. В случая с решението на ПК – община Аксаково с № 8121/26.06.1996 г. в полза на ответниците е възстановена собствеността върху лозе от 2, 5 дка, на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ /редакция ДВ, бр. 45/1995 год./, при описани в решението местност и граници на реституирания имот, поради което и това решение с влизането му в сила е произвело присъщия му конститутивен ефект. В този смисъл са и задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ТР № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС на РБългария, според които решенията на поземлените комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. В същия смисъл са и Решение № 450/03.04.2013 год. по гр. дело № 678/2011 год. на ВКС на РБ, І-во г. о.; Решение № 262/13.07.2012 год. по гр. дело № 944/2011 год. на ВКС тна РБ, І-во г. о. и Решение № 809/14.01.2011 год. по гр. дело № 1889/2009 год. на ВКС на РБ, І- во г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна за долустоящите съдилища съдебна практика.

С оглед възстановяването на собствеността върху процесния имот в полза на ответниците с цитираното решение на ПК – община Аксаково от 1996 год. въззивниците сочат, че след този момент пречка имотът да бъде годен обект за придобиването му по давност няма.

Наведени са и доводи за нарушения на нормите на чл. 79, ал. 1 и чл. 83, вр. чл. 81 ЗС. Неправилно е прието, че доводите на ищците, както и събраните доказателства за упражнявано владение върху имота от страна на праводателите на ищците в периода преди постановяване на Решението № 8121/26.06.1996 г. на ПК – община Аксаково, са ирелевантни за придобиване от ищците на правото на собственост върху имота по давност, като не е съобразена установената в чл. 83 ЗС презумпция, както и тя не е опровергана.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете за собственост да бъдат уважени, ведно с присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуален представител поддържат жалбата си.

В писмени отговори, въззиваемите /ответници по исковете/ оспорват жалбата, считат решението за правилно и настояват да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски. Навеждат подробни съображения, които обобщено се свеждат до следното: Решението на ПК – община Аксаково № 8121/26.06.1996 г. има установително действие, тъй като в това решение реституираният имот не е индивидуализиран по план, в който да са отразени имотите на бившите собственици – помощен кадастрален план или комбиниран план и който план задължително се изготвя за терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Заради липсата на надлежна индивидуализация на реституирания имот в решението на административния орган по поземлената собственост и с оглед обстоятелството, че имотът се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то и процедурата по възстановяване на собствеността приключва с влизането в сила на заповедта на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и едва от този момент имотът е надлежно индивидуализиран и може да бъде обект на давностно владение. Навеждат също, че дори и да се приеме, че решението на ПК–община Аксаково № 8121/26.06.1996 год. има конститутивен ефект и възстановява правото на собственост върху посочените в него имоти, то от ангажираните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод за осъществявано владение върху имота от ищците, респ. от праводателите им, а оттам и извод, че имотът е придобит по давност. Излагат и доводи, че имотът, за които ищците твърдят, че е придобит от наследодателката им по замяна от ТПС комисия, не е идентичен с процесния, на който те претендират да са собственици. По тези съображения считат, че жалбата е неоснователна.

Съдът съобрази следното:

Производството пред ВнРС е образувано по предявени от С.И.Й., В.Г.Г., И.Г.И. и Б.П.Е.,*** срещу Я.С.Г. *** и Н.С.К. *** искове субективно и обективно съединени, в условията на евентуалност, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици при квоти съответно: 3 / 6 ид. ч., 1 /6 ид. ч., 1 / 6 ид. ч. и 1 / 6 ид. ч., на недвижим имот, представляващ ПИ №100.1538 по плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ от 2013 г. на с. о. „Терасите“, гр. Аксаково, обл. Варна, при граници по ПНИ: ПИ № 100.521 (улица); ПИ №100.528 (улица) и земеделски имоти, при твърдения за придобиване на собствеността: въз основа на замяна по ЗТПС (отм.) в полза на М. С.Е. през 1958 г. и наследяване от М. С.Е. и И. А. Е., а в условията на евентуалност – по давност, въз основа на осъществявано владение в периода от 2000 год. до настоящия момент за ищцата С.И.Й. с присъединено владение на праводателя й М. С.Е. в периода 1973 год. - 2000 год. и от 2007 год. до настоящия момент за ищците Б.Е., В.Г. и И.Г., с присъединено владение на праводателя им Г. И. Е. в периода 2000 – 2007 год. и на праводателката им М. Е. в периода 1973 год. – 2000 год.

Ищците твърдят, че са наследници на Мария С.Е., починала през 2000 год. и на И. Ат. Е., починал 1996 год.

На 28.03.1958 г. въз основа на протокол на ТПС комисия с. Аксаково, Варненско, М. С. С. /Е. по съпруг/, в брак към него момент с И. А. Е., са придобили собствеността върху лозе с площ 2 000 кв. м. в землището на с. Аксаково, общ. Варна, при съседи: П. Я.; С. и дере, по замяна с друг имот на М. Е.. С к. н. а. № 89/07.05.1973 г. М. Е. е призната за собственик на придобития по замяна имот. През 1996 г. е починал съпругът й И. А. Е., а през 2000 год. – М.Е., поради което правата им върху придобития по замяна имот са преминали по наследяване върху ищците.

В евентуалност навеждат, че от 1973 г. и понастоящем процесният имот е владян единствено от М. и И. Е. и техните наследници /ищците/, поради което в полза на ищците е изтекла и придобивна давност, с присъединяване владението на наследодателите им. Излагат още, че с Решение от 1996 г. на ПК – община Аксаково на ответниците Н.К. и Я.Г. (наследници на С. А. К.) била възстановена по реда и при условията на ЗСПЗЗ собствеността върху имот, идентичен с притежавания от ищците и съставляващ понастоящем ПИ №100.1538 по ПНИ от 2013 г. на с. о. „Терасите“, гр. Аксаково, обл. Варна и ответниците били вписани като собственици на имота в регистъра към плана на новообразуваните имоти на с. о. „Терасите“, гр. Аксаково. Ищците твърдят, че са собственици на имота, въз основа на наведените придобивни способи – наследяване от М. и И. Е., а от тях – по замяна по реда на ЗТПС /отм./, а в евентуалност – по давност, въз основа на осъществявано владение в периода 2000 год до настоящи момент, с присъединеното владение на праводателите им М. и И. Е. за времето от 1973 год. до 2000 год. за първата ищца и от 2007 год. до настоящия момент за ищците Б.Е., В.Г. и И.Г., с присъединено владение на праводателя им Г. И. Е.в периода 2000 – 2007 год. и на праводателите им М. Е. и И. Е. в периода 1973 год. – 2000 год.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалните си представители поддържат исковете, настояват за уважаването им и за присъждане на разноски

В писмени отговори, депозирани в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуални представители, поддържани в съдебно заседание, ответниците оспорват исковете. Твърдят, че замяна по реда на ЗТПС /отм./ не е била осъществена, евентуално – замяната не е извършена по надлежния ред, както и че протоколът за замяна не е влязъл в сила. Твърдят също, че имотът, придобит по замяна от праводателите на ищците, описан в к. н. а. № 89/1973 год. не е идентичен с процесния имот. Навеждат още, че с влизането в сила на ЗСПЗЗ вещният ефект на замяната по ЗТПС /отм./ е отпаднал, като в случая по отношение на получения в замяна имот не са налице предвидените в чл. 18з, ал. 3 ЗСПЗЗ изключения, при чиято наличност замяната запазва действието си. Навеждат и твърдения, че в сроковете по ЗСПЗЗ праводателката на ищците – М. С. С., респ. наследниците й, са подали заявление за възстановяване на собствеността на притежавания от нея преди замяната имот, вкл. в блока на ТКЗС – лозе от 2 дка в землището на с. Аксаково, местност „Кара Баир“.

Твърдят още, че ищците не са придобили имота и по давност, като оспорват твърденията за упражнявана фактическа власт върху имота от страна на ищците и техните праводатели в посочения в исковата молба период. Навеждат още, че дори и да се установи, че ищците са упражнявали фактическа власт върху имота, до август 2014 год. давност в тяхна полза не е могла да тече. Реституционната процедура в полза на ответниците е завършила едва през 2014 год. с издаването на Заповед № 163/12.08.2014 год. на кмета на гр. Аксаково и едва след този момент имотът е могъл да бъде обект на давностно владение, съответно и да бъде придобиван по давност. Твърдят също, че дори и да е осъществявана фактическа власт върху имота от страна на ищците и праводателите им, същият не може да бъде придобит по давност, предвид и установената в чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ забрана. Настояват за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От представените удостоверения за наследници е видно, че ищците са наследници по закон на М. С. С., по съпруг – Е.,***, починала на 19.09.2000 год. и на И. А. Е., б. ж. на гр. Варна, починал на 03.04.1996 год.

С нот. акт № 89/07.05.1973 год. на ВнН, Мария С. С., по съпруг Е., е призната за собственик на следния недвижим имот: лозе с площ от 2 дка, намиращо се в землището на с. Аксаково, Варненско, при граници: П. Я.; С. и дере, дадено й от ТПС комисия в замяна на включването в блока на ТКЗС, с. Аксаково на нейно лозе в същото землище в местността „Кара баир“ с площ от 2 дка. Съгласно отразеното в нот. акт, в нотариалното производство по издаването му, пред нотариуса е представено и препис–извлечение от протокол на ТПС комисия с. Аксаково, Варненско от 28.03.1958 год., влязъл в сила.

С Решение № 1866/16.01.1993 год. на ПК – община Аксаково, Варненска област, постановено по преписка по заявление № 176А/11.11.1991 год., подадено от М. С. С., на осн. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на М. С. С. в съществуващи стари реални граници върху следния имот: лозе от два декара, четвърта категория, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на с. Аксаково, в местност „Мюхлюза“, при граници /съседи/: П. Я.; С.; дере. В решението е посочено, че собствеността върху имота е установена с нот. акт № 18/1973 год. В същия смисъл е и удостоверение № ПО-04-1911/29.07.2015 год., изд. от ОбС „Земеделие“ – Аксаково – л. 143 от делото на ВнРС.

От представените удостоверения за наследници е видно, че ответниците Я.С.Г. и Н.С.К. са наследници по закон на С. А. К., б. ж. на с. Аксаково, починал на 09.05.1977 год.

С Решение № 8121/26.06.1996 год. на ПК – Община Аксаково, постановено по заявление № 347А/15.01.1992 год., на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, на наследниците на С. А. К., б. ж. на с. Аксаково е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху шест земеделски имота, като под № 4 в решението е възстановена собствеността в стари реални граници върху лозе от 3, 000 дка, четвърта категория, находящо се в терен по § 4 на с. Аксаково, в местността „Мюхлюза“, при граници/съседи: Л. Г.; Ст. А.; Д. П. и И. К., а под № 5 е възстановена собствеността в стари реални граници върху лозе от 2, 500 дка, четвърта категория, находящо се в терен по § 4 на с. Аксаково, местност „Мюхлюза“, при граници/съседи: И. К.; Д. П.; И. К.. В решението е посочено, че описаните два имота се възстановяват по разпоредбите на § 4 от ЗСПЗЗ, както и че собствеността върху тях е установена с декларация по чл. 12 ал. 3 ЗСПЗЗ.

Със Заповед № 163/12.08.2014 год. на кмета на община Аксаково, Варненска област, на осн. § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, на наследниците на Стоян Анестев К., б. ж. на с. Аксаково, Варненска област е възстановено правото на собственост върху ноовобразуван имот № 100.1538 по плана на новообразуваните имоти на част от с. о. „Терасите“, землище Аксаково, с площ от 1982 кв. м., при граници: земеделски земи; имоти с № № 100.521 и 100.528.

Видно от протокол от 11.09.2014 год., наследниците на С.А. К. – ответниците Н.С.К. и Я.С.Г. – са въведени във владение на имот с № 100.1538 по ПНИ на с. о. „Терасите“, землище Аксаково.

От удостоверение № 161/06.08.2015 год., изд. от община Аксаково, е видно, че в архива на община Аксаково не е наличен предходен план на земеделските земи на старите собственици към момента на кооперирането им в ТКЗС – 1956-1958 год. за местността „Михлюза“, землище Аксаково. Към 1996 год. не е имало изработен ПКП, по който да се идентифицират имотите на старите собственици на местност „Михлюза“, сега „Терасите“; единственият такъв е помощният кадастрален план, съдържащ границите на имотите на собствениците преди кооперирането в ТКЗС, приет с протокол от 03.05.2010 год. на комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ.

От представените удостоверения на л. 147-149 от делото на ВнРС, изд. от ОбС „Земеделие“ – Аксаково, е видно, че в съхранявания в община Аксаково емлячен регистър за декларирани земеделски земи в землището на гр. Аксаково не са открити записи на имената на лицата М. С.Е. и И. А. Е.. Видно е още, че в архива на Общината не се съхраняват и няма данни къде се съхраняват протоколи на ТПС комисия – Аксаково, както и че ПНИ на с. о. Терасите не е обжалван в частта му по отношение на ПИ № 100.1538.

От писмо от ДА „Архиви“, Дирекция „Териториален държавен архив – Варна“ е видно, че след извършена проверка на съхраняваните в архива протоколи на комисията за ТПС при СНС – с. Аксаково за 1955; 1961 и 1962 и поземлените листи за периода 1958-1963 год. не са установени данни за замени на земи на лицата М. С.Е. и И. А. Е. в землището на с. Аксаково, Варненско.

Представен е нот. акт № 70/26.12.1969 год.на ВнН, от които е видно, че с договор за продажба К. Н. Ж. е продал на З. Н. Б.и С. З. Б. лозе – овощна градина, с пространство от 1000 кв. м., находящо се в местността „Михлюза“, землище с. Аксаково, Варненско, при граници: В. С.; Н. Д. Н.; сухо дере и И. и Д. С. за посочена в договора сума.

От удостоверение за наследници е видно, че М. С. С. /Е. по съпруг/ е дъщеря на В. С..

От заключението на съдебно-техническата експертиза от 01.07.2015 год. /л. 131-135 от делото на ВнРС/ и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява следното: Новообразуван поземлен имот с № 100.1538 по ПНИ на с. о. „Терасите“, гр. Аксаково, съответства на имот с пл. № 131 по кадастралния план за територията – местност „Тракийска чешма“, с. Аксаково от 1990 год., с площ /измерена графично/ от 2 070 кв. м., без вписване в регистъра към плана, при граници: гора и обслужващи полски пътища. През пътищата граничните имоти на имот с пл. № 131 са: имот с пл. № 128 – Н. Д. Н.; имот с пл. № 129 – З. Б.; имот пл. № 130 – Д. И. С. имот с пл. № 132 – без вписани данни за собственик и имот с пл. № 133 – Б. Д. С.. Установява се още, че поземлен имот с № 100.1538 по ПНИ от 2013 год. съответства на имот с пл. № 131 по кадастралния план на ползвателите към помощния комбиниран кадастрален план, при граници: от изток и от юг – обслужващи пътища; от север – път и гора; от запад – гора, записан в регистъра към ПКП на неидентифициран собственик. През обслужващите улици имотът с пл. № 131 по КП на ползвателите към ПКП е при граници: гора; имот с пл. № 132 – неидентифициран собственик; имот с пл. № 128 – Н. Д. Н.; имот с пл. № 129 – С. З. Б. и имот с пл. № 130 – Е. В. Г.. Според вещото лице при така описаните граници на имота по нот. акт № 89/1973 год. и границите на НПИ № 100.1538 по ПНИ, съответстващ на ПИ с № 131 по плана на ползвателите към ПКП, не се установява съответствие /по местност и граници/ между двата имота, поради което и не може технически да се установи идентичност. В НПИ № 100.1538 по ПНИ няма изградена постройка, в община Аксаково не е открит запазен протокол на ТПС комисия от 28.03.1958 год. за замяна на името на М. С. С., Е. по съпруг. В съдебно заседание вещото лице Д. Й. е пояснила, че е извършила оглед на имота само до югоизточния ъгъл; не е влизала в имота. В тази част, която вещото лице е огледало /югоизточната,/ мястото било видимо изоставено, имало стръмен скат, обрасъл с дървета. В южната и източната част имотът не граничи с дере, в западната част е гора, според вещото лице не е дере, но не може с категоричност за заяви, тъй като не е огледала имота от всички страни.

Видно от разписен лист към КП на м. „Тракийска чешма“ /л. 98 от делото на ВнРС/ за собственик на имот с пл. № 130 през 2006 год. год. е вписана Е. В. Г. въз основа на описан в листа нот. акт, а името на Д. И. С. е зачеркнато.

От показанията на свидетеля С. З. Б. /без родство със страните/ се установява следното: Свидетелят има имот, който се намира в гр. Аксаково, в местността „Тракийска чешма“. Има имота от баща си, който го купил през 1969 год. Около 1978-1979 год. свидетелят започнал често да посещава имота. Съседите на имота на свидетеля били Н. Д.; Д. С. и „Ж. и баба М.“. Имотът на М., представлявал лозе, граничи с борова гора, от долна страна с едно дере или наклон, около 2 метра. През 1970 година купили от М. 4 реда от имота й, за да могат да минават с колите си оттам. Основно за лозето са се грижили Ж. /син на М./, съпругата му и сестра му. М. и наследниците й са обработвали лозето от много години. Лозето било оградено. Свидетелят не е виждал други хора в имота освен баба М. и наследниците й, не познава други хора, освен тях, които да са били в имота. Впоследствие, след като Ж. починал, В.Г. и брат й посещавали имота. Понастоящем лозето не се гледа, не е оградено. Свидетелят не може да посочи с точност откога не се обработва имота. Заявява, че в периода 1983-1992 год. е бил в чужбина и за този период няма впечатления.

От показанията на свидетелката С. К. се установява, че същата е дъщеря на П. Я.. Баща й имал лозе в землището на Аксаково, в местността, в която се намира и спорния имот. Имотът на баща й граничел с имота на бащата на В., както и с имота на С. Б. Други съседи не може да посочи. Свидетелката посочва, че имотът на баща й бил продаден около 1962 год. и оттогава тя няма преки впечатления.

От показанията на свидетеля И. Ж. А., 83 год., без родство и дела със страните, се установява следното: Свидетелят познава ответниците Я. и и Н. С., познава и баща им С. К., който имал лозе от 3-4 дка в местността „Михлюза“, сега местност „Терасите“. Лозето било внесено в ТКЗС от Стоян К. и след внасянето му се обработвало от ТКЗС-то. Свидетелят познава имота от около 1940-1945 година. През последните няколко години мястото не се обработва, превърнало се е в хавра. Съседи на имота /преди внасянето му в ТКЗС/ били Л.Г. /до пътя/; И. К. и Д. П.. Свидетелят не знае в момента кои са съседи. Имотът, който описва свидетеля, никога не е граничил с дере, защото дере няма, отдолу има път, но дере няма. Посочва, че миналата година някой е копал в имота, искал да го загражда. Свидетелят не познава лицата М. С., П. Я. или С., според него такива хора в Аксаково няма.

От показанията на свидетеля И. Д. Д., на 70 год., без родство и дела със страните се установява, че същият е познавал С. А. /баща на ответниците/. А. имал лозе в местността „Михлюза“, в близост до „Тракийска чешма“, което внесъл в ТКЗС. Съседи на лозето /към внасянето му в ТКЗС/ били Д. П.; Л. Г. и И. К.. Посочва, че от 1992 година е минавал край имота почти всяка година. Мястото е до гората, с наклон от страната към гората, а в останалата част има лек наклон. Свидетелят не е виждал някой да обработва мястото, било обрасло с храсти, не е оградено. В момента се виждат два – три реда стари чукани. Свидетелят не познава лица на име М.С. Е., П. Я., С..

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По иска за собственост въз основа на замяна по ЗТПС (отм.) в полза на М. С.Е. и И. А. Е. през 1958 год. и наследяване от М.С.Е. и И. А. Е., съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 2 ЗТПС

от 1948 г. отменен 1997 г., замяната се извършва от общинската комисия по т. п. с. и се одобрява от поземления съвет на Дирекцията за земята в изрично посочените случаи в закона и правилника за прилагането му. В случая с нот. акт № 89, том ІІ, дело № 748/1973 год., издаден на основание чл. 12 от ПМС от 26.08.1954 г. за земеустрояването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС, МТС и други обществени стопанства,

обн., Изв., бр. 72 от 7.09.1954 г., изм., бр. 17 от 22.02.1956 г., наследодателката на ищците Мария Е. е призната за собственик по замяна, на описания в акта имот – лозе от 2 дка в землището на с. Аксаково, Варненско, при граници: П. Я., С., срещу включено в блок на ТКЗС нейно лозе от два декара в същото землище, в местност „Кара Баир“. В производството по издаването на нотариалния акт, пред нотариуса е бил представен препис–извлечение от протокол от 28.03.1958 год. на комисията по т. п. с., с. Аксаково, Варненско за извършената замяна, влязъл в сила. Нотариалният акт в качеството си на официален удостоверителен документ се ползва с обвързваща доказателствена сила относно факта, че посочените в него документи са представени пред нотариуса, съответно са съществували към този момент и са имали съдържанието, възпроизведено от нотариуса в акта. В настоящия случай удостоверителното изявление на нотариуса не е опровергано. Обстоятелството, че понастоящем в съхраняваните в архива протоколи на комисията за ТПС при СНС – с. Аксаково за 1955; 1961 и 1962 и поземлените листи за периода 1958-1963 год. не са установени данни за замени на земи на лицата М. С.Е. и И. А. Е. в землището на с. Аксаково, Варненско, не опровергава удостоверителното изявление на нотариуса, че през 1973 год. при издаването на нот. акт такъв протокол е същестувал и е влязъл в сила.

Независимо от това обаче, ищците не се легитимират като собственици на процесния имот на заявеното от тях първо придобивно основание – наследяване от М. С. С. /Е./, а от нея – по замяна по реда на ЗТПС /отм./. Това е така защото с Решение № 8121/26.06.1996 год. на ПК – Община Аксаково, на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, на наследниците на С. А. К., б. ж. на с. Аксаково /настоящите ответници/ е било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху шест земеделски имота, вкл. и върху лозе от 3, 000 дка, четвърта категория, находящо се в терен по § 4 на с. Аксаково, в местността „Мюхлюза“, при граници/съседи: Л. Г.; Ст. А.; Д. П. и И. К., и върху лозе от 2, 500 дка, четвърта категория, находящо се в терен по § 4 на с. Аксаково, местност „Мюхлюза“, при граници/съседи: И. К.; Д. П.; И. К., за първия от които е установено, че е идентичен с процесния. Реституционното решение е издадено на 26.06.1996 год. Скица към решението няма. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ в приложимата редакция ДВ, бр. 45/1995 год., общинската поземлена комисия се произнася с решение за възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение /граници, съседи/ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота. Според чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в приложимата редакция на нормата от ДВ, бр. 48/1995 година, поземлената комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от поземлената комисия, а за имоти в строителните граници на населените места - и от техническата служба на общината.

Трайно установената съдебна практика приема, че за да настъпи конститутивният ефект на решенията по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, респ. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земеделски имоти в стари реални граници, скица на имота не е необходима ако в самото решение реституираният имот е описан по начин, който позволява определяне на точното му местоположение, площ и граници, т. е., позволява същият да бъде индивидуализиран именно като имот /вещ/, а оттам и като самостоятелен обект на правото на собственост. Т. е., изискването за скица към решението на реституираният в стари граници имот не е абсолютно и не е условие за да настъпи конститутивния му ефект – в този смисъл са и Решение № 450/03.04.2013 г. на по гр. д. № 678/2011 г., на ВКС на РБ, I-во г. о., ГК; Решение № 262/13.07.2012 г. по по гр. д. № 944/2011 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., ГК, Решение № 809/14.01.2011 г. по гр. д. № 1889/2009 г.на ВКС на РБ, І-во г. о., ГК. В последното от цитираните решения е разяснено, че само когато по никакъв начин не може да се установи кой е възстановеният имот, решението на поземлената комисия няма конститутивно действие и по същността си представлява решение, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността, като в тези случаи процедурата по възстановяването следва да приключи със заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая към решението не е приложена скица, но възстановените с решението земеделски имоти, вкл. и имотите по т. 4 и т. 5 от решението са индивиуализирани в необходимата степен, поради което съдът приема, че решението се ползва с присъщия му конститутивен ефект, съгласно ТР № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС и възстановява собствеността върху тях.

Изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения като главен иск за собственост въз основа на наследяване и замяна по ЗТПС /отм./ е правилен, макар и не по изложените съображения, обосновани с обратното действие на нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. По въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, приета с ДВ бр. 122/1997 г., за разрешаване конкуренция на права когато възстановяването на собствеността е извършено преди приемане на разпоредбата и дали същата има обратно действие, са постановени редица решения по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 77 от 15.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7166/2014 г., II г. о., ГК; Решение № 260 от 24.01.2014 Г. по гр. д. № 60/2013 г. на I г. о. и др., в които е прието, че нормите на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ са материалноправни и нямат обратно действие, поради което те намират приложение по отношение на неприключилите към момента на изменение на закона /ДВ бр. 98/1997 г./ административни производства по възстановяване на собствеността. Според приетото в цитираните решения на възстановяване по ЗСПЗЗ подлежат земите, които собствениците са притежавали към момента на образуване на ТКЗС – по общото правило на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В чл. 10 ЗСПЗЗ преди посоченото изменение липсват конкретни правила, които да изключват възстановяването на собствеността на земеделски земи, притежавани преди образуване на ТКЗС, когато след обобществяването им, земите са били прехвърлени на трети лица. Едва с новата ал. 13 на чл. 10, приета със ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/1997 г./ изрично е предвидено възстановяване на собствеността и върху тези земи, които са били продадени или предоставени на трети лица от ТКЗС и други селскостопански организации, с изключение на изрично посочените в закона случаи. В обхвата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ попадат и замените, извършени от комисиите по т.п.с. по реда на ЗТПС (отм.), за които в чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ /изм. ДВ бр. 122/1997 г./ е предвидено, че правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната, освен ако с него са извършени разпоредителни сделки или е застроен /последната хипотеза е добавена с изменението в ДВ бр. 18/1999 г./, в които случаи замяната остава в сила. В настоящия случай след като към момента на постановеното в полза на ответниците реституционно решение № 8121/26.06.1996 год. на ПК – Община Аксаково, законът не съдържа пречка за възстановяване на собствеността, каквато е уредена по-късно с изменението в ДВ бр. 98/1997 год., то новосъздадената разпоредба е неприложима спрямо вече приключилото производство по възстановяване на собствеността. Обратното би означавало придаване на ретроактивно действие на изменението на закона, каквото изрично не е предвидено, а би довело също и до отнемане на права, които вече са придобити, което е правно недопустимо. Ето защо, разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ не намира приложение към настоящия случай. Имотът е възстановен по общото правило на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, като такъв притежаван от наследодателя на ответниците преди образуването на ТКЗС.

С оглед изложеното с влизането в сила на решението на Поземлена комисия-община Аксаково от 26.06.1996 год., ответниците са се легитимирали като собственици на възстановените с решението имоти /между които и процесния/, което изключва правата на ищците по наследяване и замяна по реда на ЗТПС /отм./.

При това положение предявеният от ищците като главен иск за собственост на процесния имот – ПИ № 100.1538 по ПНИ от 2013 год. на с. о. Терасите, гр. Аксаково – въз основа на наследяване от Мария Е., а от нея – по замяна по реда на ЗТПС /отм./ с протокол от 28.03.1958 год. на комисия по т. п. с., с. Аксаково, е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Обжалваното решение в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед резултата от предявения като главен иск, подлежи на разглеждане и предявеният в условията на евентуалност от ищците иск за собственост на описания имот – по давност, въз основа на осъществявано владение в периода от 2000 год. до настоящия момент за ищцата С.И.Й. с присъединено владение на праводателя й М. С.Е. в периода 1973 год. - 2000 год. и от 2007 год. до настоящия момент за ищците Б.Е., В.Г. и И.Г., с присъединено владение на праводателя им Г. И. Е. в периода 2000 – 2007 год. и на праводателката им Мария Е. в периода 1973 год. – 2000 год.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост /или други вещни права/ върху имоти посредством фактическо упражняване на съдържанието на тези права през период от време, определен в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно – с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владението е определено в ЗС като осъществяване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС. Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Владението е постоянно когато фактическата власт върху вещта и държането й като своя нямат случаен характер, а изразяват воля трайно да се държи вещта. Т. е., владелецът не се ограничава с отделни действия върху вещта, които имат спорадичен характер. Владението е несъмнително когато от действията на владелеца върху вещта е сигурно, че същият упражнява фактическа власт /господство/ върху вещта с намерение за своене. То е съмнително, когато не може със сигурност да се каже дали действително владелецът упражнява изобщо фактическа власт или ако я упражнява дали наистина има намерение да държи вещта като своя. Владението е спокойно, когато то не е установено с насилие и е явно, когато не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Докато трае скритостта, установеното по скрит начин владение няма действие за предишния владелец. Под явно се има предвид владение, което не се упражнява тайно, по начин, който не разкрива ясно намерението на вледелеца да държи вещта като своя, а такова при което фактическата власт се упражнява от владелеца така, че всеки заинтересуван може да научи за нея. Съгласно чл. 82 ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. В чл. 83 ЗС е установена оборима презумпция, съгласно която, който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, освен ако не се докаже противното.

В настоящия случай от показанията на свидетеля С. З. Б. съдът приема за установено, че най-късно от средата на 70 – те години на миналия век праводателката на ищците М. Е. е била във владение именно на процесния имот, представляващ понастоящем ПИ № 100.1538 по ПНИ на с. о. „Терасите“, гр. Аксаково от 2013 год., идентифициран от СТЕ като имот с пл. № 131 по КП на местност „Тракийска чешма“ от 1990 год. Установено е още, че след смъртта й на 19.09.2000 год. владението върху имота е продължило в лицето на наследниците й – ищцата С.Й. и наследодателя на другите трима ищци – Г. И. Е., а след смъртта на последния на 06.10.2007 год. – и от неговите наследници. Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като същият е собственик на имот, непосредствено граничещ с процесния, изнесените от него факти отразяват негови преки впечатления от средата на 70-те година на миналия век, подкрепят се и от други, събрани по делото доказателства /заключението на СТЕ/, а друга страна по делото липсват доказателства, които да са в опровержение на изнесените от свидетеля факти. От показанията му, обсъдени във връзка със заключението на СТЕ, е видно, че свидетелят свидетелства именно за процесния имот – установено е, че св. С. Б. е собственик на имот с пл. № 129 по КП на м. „Тракийска чешма“ от 1990 год., непосредствените съседи на имота на свидетеля са имоти с пл. № 128 /Н. Д./ и пл. № 130 /Д. С./, които три имота са съседи от юг-югозапад на процесния; имотът граничи с гора /установено е, че на запад имотът граничи с борова гора/, на изток, според свидетеля, е дере или наклон, около 2 метра, като в същата насока са и обясненията на вещото лице в с. з., че откъм югоизточната част на имота има стръмен скат, обрасъл с дървета, което се подкрепя и от данните в скицата – извлечение от КП от 1990 година /приложение № 1 от заключението/, от която скица е видно, че по източната граница на процесния имот е нанесено топографско означение за дол, респ. наклон /изкоп/ с отрезена в плана височина от 3 м., а по западната – 1, 2 м. По делото доказателства за осъществявана фактическа власт върху имота от праводателката на ищците Мария Е. в периода 1983 – 1992 год. няма. С оглед установеното, че след 1992 год. до смъртта й на 19.09.2000 год. М. Е. е осъществявала фактическа власт върху имота, както и че в периода след смъртта й на 19.09.2000 год. до 16.10.2007 год. владението е продължено от наследниците й С.И.Й. и Г. И. Е., осъществявали фактическа власт върху процесния имот, а след 06.10.2007 год. владението върху имота е продължило и в лицето на наследниците на Г.и И. Е.и предвид липсата на доказателства, установяващи, че периода 1983 – 1992 год. владението е било изгубено или отнето за повече от шест месеца, следва, че владението върху имота от М. Е. и наследниците и в периода от 70 –те години на 20 – ти век до предявяване на исковете /28.08.2014 год./ е било непрекъснато. Презумпцията по чл. 83 ЗС не е опровергана по надлежния процесуален ред – чрез т. нар. „обратно доказване“, което винаги трябва да е пълно. Показанията на свидетелите И. Ж. А. и И. Д. Д., според които в последните години мястото не било обработвано, било обрасло с храсти и се превърнало в хавра, не са в опровержение на горния извод. Впечатленията на тези свидетели са спорадични, а не трайни и непосредствени, като наред с това, обстоятелството, че в редките случаи, когато са минавали покрай имота /един път годишно/ не са виждали някой да го обработва не обосновава извод, че ищците не са владели имота или владението им е било отнето или изгубено. За да бъде владението постоянно не е необходимо във всеки един момент да се извършват действия, чрез които да се изразява намерението на владелеца да държи вещта като своя. Достатъчно е когато пожелае да може да извършва тези действия, без друг да е започнал да върши същите действия и по този начин да са го лишили от владението му.

Както се посочи по–горе, Решението № 8121/26.06.1996 год. на ПК – Община Аксаково, е постановено на осн. чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, редакция на нормата ДВ, бр. 45/1995 год./, съдържа надлежна индивидуализация на реституираните имоти, поради което и това решение с влизането му в сила е произвело присъщия му конститутивен ефект съгл. ТР № 1/1997 год. на ОСГК на ВС на РБ. Последващото приемане на ПНИ и издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ответниците няма отношение към собствеността, тъй като административната процедура по възстановяване на собствеността е приключила с издаване на позитивното решение на ПК.

В случаите, в които имотът е възстановен преди датата на влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, давността от момента на възстановяването до 21 ноември 1997 г. не се зачита и от влизането в сила на цитираната разпоредба започва да тече нова давност. При това положение изтеклата в полза на праводателката на ищците придобивна давност от 26.06.1996 год. до 21.11.1997 год. е заличена по силата на цитираната разпоредба и от 21.11.1997 год. е започнала да тече нова давност, като до предявяване на исковете на 28.08.2014 год. са изтекли повече от десет години. Не е установено в периода 21.11.1997 год. – 21.11.2007 год., а и след това до предявяване на исковете на 28.08.2014 год. придобивната давност да е спирана или прекъсвана, с оглед на което съдът приема, че ищците са придобили процесния имот по давност, въз основа на владение упражнявано в периода 19.09.2000 год. до предявяване на исковете на 28.08.2014 год. за ищцата С.И.Й. с присъединено владение на праводателя й М. С.Е. в периода 21.11.1997 год. до 19.09.2000 год. и от 06.10.2007 год. до предявяване на исковете на 28.08.2014 год. за ищците Б.Е., В.Г. и И.Г., с присъединено владение на праводателя им Георги И. Енев в периода 19.09.2000 год. до 06.10.2007 год. и на праводателката им М. Е. в периода 21.11.1997 год. до 19.09.2000 год.

Доводите на ответниците, черпени от разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ са неосноватнелни. Цитираната разпоредба, както и конкретизиращата я норма на чл. 18з, ал. 3 ЗСПЗЗ, редакция ДВ, бр. ДВ бр. 122/1997 г. се отнасят само за имоти, за които процедурата по реституция не е завършила до приемането им от законодателя, но не и за имоти, за които производството по възстановяването на собствеността е приключило.

Въз основа на изложеното предявеният от ищците в условията на евентуланост иск за собственост на гореописания имот по давност е основателен и подлежи на уважаване.

Решението в тази част е неправилно, следва да се отмени и да се постанови друго, с което предвения като евентуален иск за собственост на имота по давност да бъде уважен.

С оглед изхода от делото, отправените искания и представените доказателства в полза на въззивниците следва да се присъдят разноски за двете инстанции в общ размер на 381, 98 лева, съразмерно на уважената част от исковете.

Ответниците също имат право на разноски за настоящата инстанция, съответно – на Я.С.Г. в размер на 465 лева, а на Н.С.К., в размер на 466, 50 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете. С оглед резултата от спора, решението в частта за присъдените в полза на ответника Н.К. разноски за първата инстанция следва да се отмени за разликата над 556, 50 до присъдените 1130 лева, а в частта за присъдените в полза на Я.Г. следва да се отмени за разликата над 466, 50 лева до присъдените 933 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4210/28.10.2015 год., постановено по гр. дело № 10922/2014 год. по описа на РС – Варна, Девети състав, В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН предявения от С.И.Й. ЕГН **********; В.Г.Г. ЕГН **********; И.Г.И. ЕГН *********** и Б.П.Е. ЕГН **********,***, против Я.С.Г. ЕГН ********** *** и Н.С.К. ЕГН ********** *** установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици, при квоти съответно: 3 / 6 ид. ч., 1 / 6 ид. ч., 1 / 6 ид. ч . и 1 / 6 ид. ч., на ПИ №100.1538 по ПНИ от 2013 год. на с. о. „Терасите“, гр. Аксаково, обл. Варна, при граници на имота по същия план: ПИ №100.521 (улица); ПИ №100.528 (улица) и земеделски имоти, при твърдения за придобиване на собствеността въз основа на замяна по ЗТПС (отм.) в полза на М. С.Е. и И. А. Е. през 1958 г. и наследяване от М. С.Е. и И. А. Е.;

ОТМЕНЯ Решение № 4210/28.10.2015 год., постановено по гр. дело № 10922/2014 год. по описа на РС – Варна, Девети състав, В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН предявения от С.И.Й. ЕГН **********; В.Г.Г. ЕГН **********; И.Г.И. ЕГН *********** и Б.П.Е. ЕГН **********,***, против Я.С.Г. ЕГН ********** *** и Н.С.К. ЕГН ********** *** установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици, при квоти съответно: 3 / 6 ид. ч., 1 / 6 ид. ч., 1 / 6 ид. ч . и 1 / 6 ид. ч., на ПИ №100.1538 по ПНИ от 2013 год. на с. о. „Терасите“, гр. Аксаково, обл. Варна, при граници на имота по същия план: ПИ №100.521 (улица); ПИ №100.528 (улица) и земеделски имоти, при твърдения за придобиване на собствеността - по давност, въз основа на осъществявано владение в периода 1973 г. – 2000 г. с присъединяване владението на праводателите им М. С.Е. и И. А. Е., евентуално – лично владение в периода от 2000 г. до настоящия момент за ищцата С.И.Й. и от 2007 г. до настоящия момент – от другите трима ищци и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.С.Г. ЕГН ********** *** и Н.С.К. ЕГН ********** ***, , че С.И.Й. ЕГН ********** ***; В.Г.Г. ЕГН ********** ***; И.Г.И. *** и Б.П.Е. ЕГН **********, с адрес: *** са собственици, при квоти съответно: 3 / 6 ид. ч., 1 / 6 ид. ч., 1 / 6 ид. ч . и 1/6 ид. ч., на ПИ № 100.1538 по ПНИ от 2013 год. на с. о. „Терасите“, гр. Аксаково, обл. Варна, при граници на имота по същия план: ПИ №100.521 (улица); ПИ №100.528 (улица) и земеделски имоти на основание придобивна давност, въз основа на владение, упражнявано в периода 19.09.2000 год. до предявяване на исковете на 28.08.2014 год. за ищцата С.И.Й. с присъединено владение на праводателя й М. С.Е. в периода 21.11.1997 год. до 19.09.2000 год. и от 06.10.2007 год. до до предявяване на исковете на 28.08.2014 год. за ищците В.Г.Г.; И.Г.И. и Б.П.Е., с присъединено владение на праводателя им Г. И. Е. в периода 19.09.2000 год. до 06.10.2007 год. и на праводателката им М. С.Е. в периода 21.11.1997 год. до 19.09.2000 год.;

ОСЪЖДА Я.С.Г. ЕГН ********** *** и Н.С.К. ЕГН ********** ***, ж. к. Р., ул. К. № , вх., ет., ап. да заплатят на С.И.Й. ЕГН ********** ***; В.Г.Г. ЕГН ********** ***; И.Г.И. *** и Б.П.Е. ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 381, 98 лева /триста осемдесет и един лева и 98 ст./ - разноски за двете инстанции, съразмерно на уважената част от исковете;

ОСЪЖДА С.И.Й. ЕГН ********** ***; В.Г.Г. ЕГН ********** ***; И.Г.И. *** и Б.П.Е. ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на Я.С.Г. ЕГН ********** ***, сумата от 465 лева /четиристотин шестдесет и пет лева/ - разноски за настоящата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от исковете;

ОСЪЖДА С.И.Й. ЕГН ********** ***; В.Г.Г. ЕГН ********** ***; И.Г.И. *** и Б.П.Е. ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на Н.С.К. ЕГН ********** ***, ж. к. Разсадника, ул. Коньовица № 26, вх. Г, ет. 2, ап. 72, сумата от 466, 50 лева /четиристотин шестдесет и шест лева и 50 ст./ - разноски за настоящата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от исковете;

ОТМЕНЯ Решение № 4210/28.10.2015 год., постановено по гр. дело № 10922/2014 год. по описа на РС – Варна, Девети състав, В ЧАСТТА МУ, с която в полза на Я.С.Г. ЕГН ********** *** са присъдени разноски ЗА РАЗЛИКАТА НАД

466, 50 лева до присъдените 933 лева, както и в частта му, с която в полза на Н.С.К. ЕГН ********** ***, ж. к. Разсадника, ул. Коньовица № 26, вх. Г, ет. 2, ап. 72, са присъдени разноски за разликата над 556, 50 до присъдените 1130 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове:1.

2.