№………./22.03.2016 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Г.С.,
и прокурора Ивелина
Бухлева-Ван Каутер
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 3057
по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск от Я.И.Я. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане сумата 100 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди: психически болки и
страдания, както и безпокойство, причинени от лишаването му от свобода за
период над допустимия по закон, поради пропуска на Прокуратурата на Република
България да изпрати документи до 05.06.2008 г. по започналата на 18.12.2007 г.
процедура по трансфера му, като осъден по дело № 34 Hv 154/07m на Областния съд
в град Линц, Република А., останала неосъществена, поради което е станало
невъзможно групирането на наложеното по гореспоменатата присъда наказание с
това по присъда № 78/17.06.2010 г. по НОХД № 680/2010 г. на ВОС, н. о., по чл.
25, ал. 1 НК във вр. с чл. 23 НК, по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
06.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, с присъждане на разноски.
Ответникът оспорва иска и размера на претендираното обезщетение.
В
съдебно заседание ищецът уточнява, че е надлежал 18 месеца, както и че страданията
и безпокойството са претърпяни през 2013 г.
По
същество страните поддържат становищата.
Представят
подробни писмени бележки.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено
следното:
Искът
и отговорът са допустими и надлежно предявени.
Поради
това ответникът е могъл, но не е предявил своевременно възражение за погасяване
на иска по давност. То не е част от предмета на спора.
Само по твърденията на ищеца:
Ако беше извършена процедура по трансфер, това би
довело до приемане за изпълнение на присъдата (чл. 461 НПК), съответно – и до
възможност за групиране. Следователно, преценяван по твърденията, не е
изключено искът да е основателен.
По
същество:
От
представения заверен препис (л. 6 от делото) се установява, че на 03.08.2007 г.
е изпратено писмо от МВР, НСл "Полиция",
Дирекция "Международно оперативно полицейско
сътрудничество" до ВОП, ВОС, ВКП и
МП Отдел "Международна правна помощ", в
което е съобщено, че за ищеца, който е обявен за
общодържавно издирване, Областният съд в Линц е издал европейска заповед за
арест за трафик на хора, за сводничество и за нанасяне на тежка телесна
повреда.
От
представения заверен препис (л. 15 от делото) се установява, че на 06.08.2007
г. съдът по ч. н. д. № 1347 по описа за 2007 г. на ВОС е съобщил на Областния
съд в Линц, Република А., че делото по европейската заповед за задържане е
насрочено за 09.08, както и че за нуждите на делото е необходимо незабавно да
бъде дадена гаранция във връзка с изискването на чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА, че в
случай на предаване на лицето на издаващата държава-членка след изслушването му
в същата, лицето ще бъде върнато в РБ за изтърпяване на наложеното му в
издаващата държава членка наказание-лишаване от свобода или взетата мярка,
изискваща задържане.
От
представения заверен препис (л. 16 от делото) се установява, че на 14.08.2007
г. е получено гаранционно писмо от Областния съд в Линц, в което
съдия-следователят е гарантирал, че ищецът след предаването му на РА. за
наказателно преследване, след като бъде изслушан, ще бъде предаден обратно на
РБ за изпълнение на наложеното му от австрийския съд наказание лишаване от
свобода, или превантивна мярка за неотклонение.
От
представения заверен препис (л. 17-19 от делото) се установява, че с решение №
518, постановено на 20.08.2007 г. по ч.
н. д. № 1347 по описа за 2007 г. на ВОС е
допуснато изпълнение на европейската заповед за арест, издадена от
съдия-следовател в Областния съд в Линц за предаване на ищеца на властите в А.,
на основание чл. 45, ал. 3 вр. чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА.
От писмо от 10.09.2007 г. от МВР до ВОП и приложен към
него протокол (л. 66, 67 от т. ІІІ ДП 364/07) се установява, че на 05.09.2007
г. на ГКПП Аерогара София е извършена екстрадицията на ищеца в А. т.е.
предаването му на австрийските власти.
От
представения заверен препис (л. 20-24 от
делото) се установява, че с присъда, постановена на 28.11.2007 г. по дело № 34 Hv 154/07m на Областния съд
в град Линц, Република А. ищецът е признат за виновен за престъпленията
трансгранична търговия с проститутки и сводничество и е осъден на 18 месеца
лишаване от свобода.
От
представения заверен препис (л. 25 от делото) се установява, че е изпратено
писмо от ВКП до ВОП, че на 18.12.2007 г. е
отправено предложение от австрийските власти за трансфер на ищеца, както и че
съгласието на Главния прокурор за трансфера е от 13.05.2008 г., но
е било изпратено на австрийските власти на 05.06.2008 г. (л. 27).
Към момента на влизане в сила на присъдата и към
момента на даване на съгласието от Главния прокурор ЗЕЕЗА действа в същата
редакция, в която няма специални правила
за връщането, за което съдията в Областния съд в Линц е дал гаранция.
лист
втори от решение от 22.03.2016 год. по
гр. д. № 3057/15 г. ВОС, ХІІ-ти състав
Съдът приема, че приложими за връщането са правилата
на издаващата държава, като в случай, че е предвидено уговаряне на връщането с
орган от държавата, която е допуснала изпълнението на европейската заповед за
арест, оправомощена да уговори връщането е ВКП по аргумент за съдържателното сходство
на хипотезата с тази по чл. 26, ал. 1 ЗЕЕЗА. След като ВКП е компетентна да
предаде фактически лицето, тя трябва също да го приеме и при връщането.
Конвенцията за трансфер на осъдени лица, ратифицирана
със Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по
наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за
трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата
допълнителни протокола към нея, предвижда отправяне на искане за трансфер (чл.
2, т. 3), което в случая е безпредметно, тъй като още преди предаването на
ищеца, са били дадени гаранции, че той ще бъде върнат в РБ. Според Конвенцията
двете страни трябва да постигнат своеобразно съгласие, а в процесния случай
съгласието е било вече постигнато и за изпълнението му дори са дадени гаранции.
Ново постигане на съгласие според Конвенцията би било безпредметно. Съдът
приема, че Конвенцията за трансфер на осъдени лица не е била приложима.
Аргумент в полза на това тълкуване е и последващото изменение на разпоредбата
на чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА, чрез добавяне на ново последно изречение, съгласно
което, в тези случаи не се извършва трансфер на осъдено лице.
Австрийските власти обаче са изпратили именно
документи за трансфер, за който Главният прокурор е
изразил съгласие със значително закъснение (л. 27).
Следвало
ли е документите за трансфер да бъдат разглеждани като предложение за уговорка
за връщането на ищеца по ЗЕЕЗА:
Документите,
които разменят страните по Конвенцията за
трансфер на осъдени лица са точно определени, поради което съдът приема, че не
би могло действие, предприето от осъдилата държава по Конвенцията да бъде
тълкувано от изпълняващата държава като предложение за уговорка за връщане,
обратна на уговорката за предаване по чл. 26, ал. 1 ЗЕЕЗА. Конвенцията има
предвид постигане на своеобразно съгласие, а не разглеждане на искане от
решаващ орган на изпълняващата държава. Поради това Главният прокурор не е
могъл да препрати предложението за трансфер от австрийските власти по
компетентност на ВКП за разглеждане като предложение за уговорка за връщане.
Както
е вписано в цитираното писмо от 04.07.2008 г. от ВКП до ВОП (л. 27),
междувременно на 04.07.2008 г. е получено писмо от МП на Република А., с което
се съобщава, че трансферната процедура е преустановена, тъй като ищецът подлежи
на условно предсрочно освобождаване на 07.08.2008 г. Прокурорът от ВКП е
препоръчал да се издаде европейска заповед за арест, която след спешен превод
да се изпрати до 07.08.2008 г. на австрийските власти за разглеждане.
От
представения заверен препис (л. 28 от
делото) се установява, че с определение, постановено на 23.07.2013 г. е
оставена без уважение молбата на ищеца за групиране на наказанията, наложени с
присъдите по н. о. х. д. № 680 по описа за 2010 г. на ВОС и по делото в
Областния съд в гр. Линц, по мотиви, че присъдата в Линц не е била призната.
По
твърдяното деяние:
Твърдяният
пропуск на Прокуратурата на Република
България да изпрати документи до 05.06.2008 г. по започналата на 18.12.2007 г.
процедура по трансфера на ищеца, като осъден по дело № 34 Hv 154/07m на
Областния съд в град Линц, Република А., останала неосъществена, не може да
бъде приет за установен.
Отговорност за бездействие възниква само при наличие
на задължение за действие. По гореизложените съображения съдът приема, че
австрийските власти не е следвало да отправят предложение за трансфер на ищеца,
поради което и за прокуратурата не е възникнало действително задължение за
изпращане на документи.
Въпросът дали при получено предложение за трансфер
прокуратурата не е била длъжна да поиска връщането на ищеца е извън предмета на
спора, защото в настоящия процес ищецът не твърди, че противоправният резултат
е причинен от неизпълнението на такова задължение, а само от пропуска да се
представят документи в процедурата по трансфер.
В случай, че се приеме, че и неизпълнението на това
задължение е част от предмета на спора, следва да се посочи, че при поета
гаранция за обратното предаване на ищеца, прокуратурата не е имала задължение
да иска връщането. Това е така, защото гаранция се дава за изпълнението на
поето задължение. Задължението за връщане става изпълняемо след влизане в сила
на присъдата, което става служебно известно само на австрийските власти.
Ищецът не е бил процесуално легитимиран да иска
признаване на присъдата на чуждестранния съд, но е могъл да поиска от
компетентния орган в чужбина да упражни правото си да поиска признаване на
присъдата по чл. 464 НПК. Ищецът е твърдял, че адвокат в А. се е занимавал с
въпроса, но по настоящото дело няма доказателства ищецът да е поискал от
компетентния орган в чужбина А. да упражни правото си да поиска признаване на
присъдата.
Следователно ищецът е могъл и чрез упражняване на свое
право, макар и косвено, да осигури възможност за групиране.
По твърдяните психически болки и страдания и
безпокойство:
Показанията на свидетеля Катя Янева – сестра на ищеца
са противоречиви (ищецът е с "тотални психологически травми", но "не
губи връзка с реалността", "бяга от социума", но работи, има
познавателна дейност и добро семейство), наситени със специализирани термини и
анализи (свидетелката е психолог) и предубедени (включително до омаловажаване
престъпленията на ищеца).
Показанията на свидетеля Йордан Николов, който е
изтърпявал наказание, заедно с ищеца, въпреки използването на някои клиширани
изрази, са убедителни и са резултат от непосредствени впечатления. Според тях
обаче страданията на ищеца са произтекли не само от усещането, че е надлежал,
заради пропуснатата възможност за групиране, но и въобще защото е несправедливо
осъден. Това има отношение към осъзнаването от ищеца на отговорността за
престъпленията, а не към възможността за групиране. Във всеки случай усещането
на ищеца, че е бил несправедливо осъден и страданието, че изтърпява наказанието
"лишаване от свобода" заедно с нискообразовани осъдени лица, не
представляват вреда, подлежаща на обезщетяване.
лист
трети от решение от 22.03.2016 год. по
гр. д. № 3057/15 г. ВОС, ХІІ-ти състав
В
обобщение, тъй като ответникът не е извършил твърдяното деяние, а и
страданията, претърпени от ищеца не са били резултат само от пропуснатата
възможност за групиране, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Я.И.Я., ЕГН **********,*** срещу Прокуратурата на РБ за заплащане сумата 100 000
/сто хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди: психически
болки и страдания, както и безпокойство, причинени от лишаването му от свобода
за период над допустимия по закон, поради пропуска на Прокуратурата на
Република България да изпрати документи до 05.06.2008 г. по започналата на
18.12.2007 г. процедура по трансфера му, като осъден по дело № 34 Hv 154/07m на
Областния съд в град Линц, Република А., останала неосъществена, поради което е
станало невъзможно групирането на наложеното по гореспоменатата присъда
наказание с това по присъда № 78/17.06.2010 г. по НОХД № 680/2010 г. на ВОС, н.
о., по чл. 25, ал. 1 НК във вр. с чл. 23 НК, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, ведно
със законната лихва от предявяване на иска – 06.11.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на
страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: