Р
Е Ш Е
Н И Е
№ Година 2016
Град Варна
Варненският
окръжен съд
Наказателно
отделение
На двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
СЕКРЕТАР: Г. И.
Като разгледа докладваното от съдия М. Атанасов ВНЧХД№ 75 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предмет на въззивна проверка е присъда по НЧХД № 45 по описа
на РС Девня, ІV нак. състав за 2015г. Жаленият съдебен акт е осъдителен за
подсъдимите, както следва:
Й.С.Й., като е
признат за ВИНОВЕН
в това, че на **.**.**** г. и **.**.**** г. в гр. София,
в съучастие като съизвършител с М. Д.С. и Е.С.Д., при
условията на продължавано престъпление, разгласил чрез сигнал до електронна поща на правителствена информационна служба и на
министър-председателя на Република България, позорни обст**телства
за Д.С.К., в качеството му на длъжностно
лице – директор на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав, при и по повод
изпълнение на службата му.
На основание чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1,
т.3, вр.
чл.147,
ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК, му е наложено наказание ГЛОБА в размер 5000.00 лв (пет хиляди лева, 00
ст.) и наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ чрез поставяне на препис от присъдата на
таблото за обявления по месторабота – дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Велики Преслав и изнесено работно място в гр. Върбица към дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Велики Преслав, като е признат за НЕВИНЕН по възведеното спрямо него обвинение в частта относно
квалификацията на деянието по чл.148, ал.2, пр.2 и ал.1, т.2 и т.4, вр. чл.147,
ал.1 НК – като клевета, от к**то са настъпили тежки последици, извършена от
длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му и разпространена чрез
печатно издание или по друг начин, поради неустановяване за тази част на
обвинението, че деянието е извършено.
М. Д.С.,като е призната за ВИНОВНА в това, че на **.**.**** г.
и **.**.****
г. в гр. София, в съучастие като съизвършител с Й.С.Й. и Е.С.Д., при условията на продължавано престъпление, разгласила чрез сигнал до електронна поща на правителствена информационна служба и на
министър-председателя на Република България, позорни обст**телства
за Д.С.К., в качеството му на длъжностно
лице – директор на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав, при и по повод
изпълнение на службата му.
На основание чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1,
т.3, вр.
чл.147,
ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК, й е наложено наказание
ГЛОБА в размер 5000.00 лв (пет хиляди лева, 00 ст.) и наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ
чрез поставяне на препис от присъдата на таблото за обявления по месторабота –
дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав и изнесено работно място в
гр. Върбица към дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав, като е
призната за НЕВИННА по възведеното
спрямо нея обвинение в частта относно квалификацията на деянието по чл.148,
ал.2, пр.2 и ал.1, т.2 и т.4, вр. чл.147, ал.1 НК – като клевета, от к**то са
настъпили тежки последици, извършена от длъжностно лице при и по повод
изпълнение на службата му и разпространена чрез печатно издание или по друг
начин, поради неустановяване за тази част на обвинението, че деянието е
извършено.
Е.С.Д., като е
призната, за ВИНОВНА в
това, че на **.**.**** г. и **.**.**** г. в гр. София,
в съучастие като съизвършител с Й.С.Й. и м. Д.С., при
условията на продължавано престъпление, разгласила чрез сигнал до електронна поща на правителствена информационна служба и на
министър-председателя на Република България, позорни обст**телства
за Д.С.К., в качеството му на длъжностно
лице – директор на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав, при и по повод
изпълнение на службата му.
На основание чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1,
т.3, вр.
чл.147,
ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК, й е наложено наказание
ГЛОБА в размер 5000.00 лв (пет хиляди лева, 00 ст.) и наказание ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, чрез поставяне на препис от присъдата на таблото за обявления по
месторабота – дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав и изнесено
работно място в гр. Върбица към дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики
Преслав, като е призната за НЕВИННА
по възведеното спрямо нея обвинение в частта относно квалификацията на деянието
по чл.148, ал.2, пр.2 и ал.1, т.2 и т.4, вр. чл.147, ал.1 НК – като клевета, от
к**то са настъпили тежки последици, извършена от длъжностно лице при и по повод
изпълнение на службата му и разпространена чрез печатно издание или по друг
начин, поради неустановяване за тази част на обвинението, че деянието е
извършено.
Й.С.Й., ЕГН **********, м. Д.С., ЕГН ********** и Е.С.Д., ЕГН **********, са осъдени солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.С.К., ЕГН **********, сумата 5000.00 лв (пет
хиляди лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.3, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.20, ал.1 и ал.2 НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – **.**.**** г. до окончателното плащане, на основание чл.45, ал.1, вр. чл.52, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД.
На основание чл.304, пр.1 НПК подсъдимите са признати за НЕВИННИ , както следва:
Й.С.Й., в това че за периода
от 26.10.2012 г. до 30.03.2013 г. в гр. София и в множество други
селища в Република България,
в съучастие като съизвършител с м. Д.С. и Е.С.Д., при
условията на продължавано престъпление, публично, в
качеството на длъжностни лица, при и по повод изпълнение на службата си, устно и в съставен от тях документ, разпространяван в копия
и екземпляри по технология за разпространение на позиви, а също и чрез интернет,
и чрез депозиране в различни държавни органи и по
други аналогични начини по смисъла на чл.148, ал.1, т.2 HK, извършили множество изявления, с които унизили честта и достойнството на Д.С.К., в качеството му на длъжностно лице – директор на
дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав, при и по повод
изпълнение на службата му, е оправдан по възведеното
спрямо него обвинение за престъпление по чл.148,
ал.1, т.1,
т.2, т.3
и т.4, вр. чл.146,
ал.1, вр. чл.20,
ал.1 и ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК.
М. Д.С., за това, че за периода
от 26.10.2012 г. до 30.03.2013 г. в гр. София и в множество други
селища в Република България,
в съучастие като съизвършител с Й.С.Й. и Е.С.Д., при
условията на продължавано престъпление, публично, в качеството
на длъжностни лица, при и по повод изпълнение на службата си, устно и в съсставен от тях документ, разпространяван в копия
и екземпляри по технология за разпространение на позиви, а също и чрез интернет,
и чрез депозиране в различни държавни органи и по
други аналогични начини по смисъла на чл.148, ал.1, т.2 HK, извършили множество изявления, с които унизили честта и достойнството на Д.С.К., в качеството му на длъжностно лице – директор на
дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав, при и по повод
изпълнение на службата му и е оправдана по
възведеното спрямо нея обвинение за престъпление по чл,148, ал.1,
т.1, т.2,
т.3 и т.4, вр. чл.146,
ал.1, вр. чл.20,
ал.1 и ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК
Е.С.Д. , за това че, за периода от 26.10.2012 г. до 30.03.2013 г. в гр. София и в множество други
селища в Република България в съучастие като
съизвършител с Й.С.Й. и М. Д.С., при условията на
продължавано престъпление, публично, в качеството на длъжностни
лица, при и по повод изпълнение на службата си, устно и в съставен от тях документ, разпространяван в копия
и екземпляри по технология за разпространение на позиви, а също и чрез интернет,
и чрез депозиране в различни държавни органи и по
други аналогични начини по смисъла на чл.148, ал.1, т.2 HK, извършили множество изявления, с които унизили честта и достойнството на Д.С.К., в качеството му на длъжностно лице – директор на
дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав, при и по повод
изпълнение на службата му и е оправдана по възведеното спрямо нея обвинение за
престъпление по чл,148,
ал.1, т.1,
т.2, т.3
и т.4, вр. чл.146,
ал.1, вр. чл.20,
ал.1 и ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК.
С
присъдата е отхвърлен като неоснователен предявения граждански
иск от Д.С.К., срещу тримата подсъдими за заплащане солидарно
на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1,
т.3, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.20, ал.1 и ал.2 НК, в частта относно разликата над присъдената стойност 5000.00 лв до
претендирания размер 400000.00 лв
ОТХВЪРЛЕН като
неоснователен и предявения граждански иск от Д.С.К., срещу тримата подсъдими за заплащане солидарно
на обезщетение в размер 100000.00 лв за причинени
неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл,148,
ал.1, т.1,
т.2, т.3
и т.4, вр. чл.146,
ал.1, вр. чл.20,
ал.1 и ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК.
На основание чл.190, ал.1, вр. чл.189,
ал.3 и ал.4 НПК.Й.С.Й., М. Д.С.Е.С.Д. са осъдени да
заплатят на Д.С.К., ЕГН **********, сумата 105.00 лв (сто и пет лева, 00 ст.), всеки един от тях представляваща
приспадаща се част от обезщетение за направени разноски, съразмерно за
уважената част от гражданския иск и за обвинението, по което са признати за
виновни и
Частният тъжител Д.С.К.
е осъден да заплати на Й.С.Й., сумата 842.28 лв (осемстотин четиридесет и два лева,
28 ст.) и на М. Д.С., сумата 580.87 лв (петстотин и осемдесет лева, 87 ст.), представляваща
приспадащата се част от обезщетение за направени разноски, съразмерно за
отхвърлената част от гражданския иск и за обвинението, по което са признати за
невинни
Тримата подсъдими са осъдени, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС Девня, сумата 66.67 лв (шестдесет и
шест лева, 67 ст.), всеки един от тях
представляваща приспадаща се част от размера на държавната такса върху
стойността на уважения граждански иск, на основание чл.189, ал.3 НПК.
Въззивното производство е образувано по жалби на подсъдимите и частният
тъжител, чрез техните процесуални представители – адв. Н.К. и адв. Н. М..
С жалбата на подсъдимите се претендира се отмяна на първоинстанционната
присъда в осъдителната част – наказателна и гражданска и се иска тяхното
оправдаване и отхвърлянето на уважения граждански иск.
С жалбата на частния тъжител се иска:
- осъждането на
подсъдимите за престъплението, за което са оправдани;
- осъждането на
подсъдимите за целия размер на предявеният граждански иск за престъплението за
което са осъдени подсъдимите;
- осъждането на
подсъдимите за пълния размер на предявения граждански иск за деянието за което
са оправдани, тъй като съобразно ТР№7 от 25.04.2013г. по ТД№ 7/2012г. на ОСНК
на ВКС, дори когато деянието не е престъпно, не е виновно и не се наказва, след
като съдържа законоустановените признаци на деликт, съда следва да се произнесе
и по предявения граждански иск.
- увеличаването размера
на наложените наказания, които се считат за неоснователно и неправомерно
занижени.
- частта, в к**то
са определени и разпределени разноските по делото, тъй като съобразно императивната норма на чл.189 ал.З от НПК, след като подсъдимите са признати за виновни
съда е длъжен да присъди в пълен размер направените разноски от частния тъжител
и граждански ищец и няма правомощия нито да ги намалява, нито да ги редуцира.
В допълнителни писмени съображения защитата на подсъдимите развива следните
доводи:
1. Наказателното производство следва да се прекрати частично, по отношение
на обвинението за това че на **.**.****г. подсъдимите са извършили престъпление
по чл. 148, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, т.З, във вр. с чл. 147, ал.1, във вр. с
чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.1 и ал.2 от НК, поради депозирането на
тъжбата, след изтичане преклузивния шест месечен
срок Тъжбата е подадена на 22.04.2013г. и
преклузивният срок към този момент досежно обвинението за евентуално извършено
престъпление на 26.10.2012г. е изтекъл.
2. Ако първоинстанционният съд счeл, че е извършено деяние в гр.
София, то това означава че Районен съд - гр. Девня не е местно компетентен да
се произнесе по подадената тъжба, а спорът следва да се реши като първо
инстанция от Районен съд - гр. София.
3. Районният съд е допуснал множество нарушения на
материалният и процесуалният закон при постановяване на присъдата си. Не е
приложен правилно материалният закон, тъй като от доказателствата не
може да се направи обоснованият извод, че
подсъдимите са извършили престъпленията, за които им е повдигнато обвинение. Не
е ясно въз основа на какви доказателства съдът е приел това твърдение за
доказано. В тъжбата са описани множество твърдения, като не е конкретизирано
кое от тях е твърдяното позорно обст**телство. Твърди, се че описаното в тъжбата деяние не е достатъчно
ясно, за да могат подсъдимите и защитата да организира правилно защитата си. В
тази връзка се твърди, че съдът не е следвало да дава ход на тъжбата, а да
задължи тъжителят да я поправи. Едва съдът с присъдата си е определил кое е
деянието. Аргументира се виждането, че Софийският районен съд правилно и
законосъобразно е връщал тъжбата с указания, което не са сторили и съставите от
други съдилища, в това число и съда решил делото. В мотивите си съда е
достигнал до неправилни изводи относно вината на подсъдимите Й.Й. и Е.Д. и
относно фактите и обст**телствата по делото изобщо. Навеждат се доводи, че от
субективна страна деянието клевета може да бъде осъществено само умишлено и
е необходимо деецът да съзнава, че разгласява
позорни обст**телства за другиго, които не отговарят на действителността. В
наст**щия случай не е налице съзнателна негативна оценка на подсъдимите спрямо
тъжителят, защото действията им представляват изразяване на мнение, без да са
целят изразяване на позорно обст**телство. Не се доказва съзнание у подсъдимите
да разгласяват позорящи факти, съзнавайки тяхната неистинност. От внимателния прочит
на жалбата до министър председателя се навежда извода, че целта е съдействие за
разрешаване на проблеми, а не клевета. Налице е превратно тълкуване на
доказателствения материал от страна на съда, който е следвало да се произнесе
по пълния му обем, като го разгледа обективно в неговата съвкупност,
последователност и непротиворечивост. Не са обсъдени редица доказателства,
както и такива свързани с процесуални нарушения довели до ограничаване правото
на защита на подсъдимите. Съвкупният доказателствен материал по делото
установява безспорно, че деянията, за които са повдигнати обвинения не са
извършени виновно и не са съставомерни. Решаващия съд не е приложил
разпоредбите на Тълкувателно Решение № 12 от 01.04.1971г. по НД № 9/1971г. на
ОСНК на ВС, Р № 22 от 31.01.1995г. по НОХД № 558/84г., III НО на ВКС относно разграничителният
критерий между съставите по чл. 146 и чл. 147 от НК, тъй като в първия случай
деецът дава св** негативна оценка за личността на пострадалия под формата на
епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат
честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с
такава цел. При клеветата
не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обст**телства
за честта му, които не са истински или му се преписва престъпление, което не е
извършил. Сочи се, че в Решение № 392 от
17.07.2000 Г. по н.д. № 298/2000 г. на II Н.О., ВКС е казано: "За да е
налице обида по чл. 146, ал. 1 НК, казаните унизителни за честта и
достойнството на другиго думи или извършването на такива действия трябва да
изхождат директно от дееца. Възпроизвеждането на чутите по адрес на другиго
унизителни за честта и достойнството му думи не е обида, а е клевета,
независимо дали лицето - адресат е присъствало или не на разгласяването им” В
случая ДРС излага съображения свързани с разгласяване на позорни обст**телства, а в след това твърди, че това според,
тълковният речник
са клеветнически твърдения т.е противоречиви мотиви,
приравняващи се на липса на мотиви, което е нарушение на процесуалния закон. От
така изложените мотиви на първоинстанционния съд не може да се разбере какво е
прието за установено, въз основа на кои доказателства и доводите на съда свързани с правата квалификация. За същите може само да
предполага. Не намират фактическа опора и правна аргументация доводите на съда
за предприета теза за извършено изпълнително деяние „разгласяване на позорно
обст**телство". Инкриминираните изрази в частната тъжба не се сочат
признаците на престъплението, за което подсъдимите са признати за виновни и
осъдени, защото в процесната
жалба подсъдимите са описали недоволството си от частният тъжител при
упражняване на служебните им функции, за което е образувано дисциплинарно
производство. Нарушение на първоинстанционният съд
е, че се е произнесъл по обвинение, което не е повдигнато от тъжителят По съдържание тези изрази не засягат честта и доброто име в обществото на
частният тъжител, а носят единствено лична оценка от възприятията им, в рамките
на свободно изразената от тях воля, съдържаща критика за действията на същият
по повод упражняване функциите му. С
това те са упражнили конституционно гарантираното им право на жалба. Няма
обективни обст**телства, които да опровергаят или да потвърдят верността на
тези субективни възприятия. В св**та практика и ВКС приема, че начинът на
мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са
еднозначни и не подлежат на доказване – напр. Р № 80-98-11 н. о. В същия аспект
е практиката на ЕСПЧОС, че следва да се разграничава свободата на изразяване на
мнение и разгласяването на позорни обст**телства от правото на изразяване на
лична позиция и мнение на личността. Според ВКС предмет на престъплението
клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за конкретно определено обст**телство или за конкретизирано явление,
което трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и добри нрави
безусловно отрицателна оценка на обществото, или да приписва извършването на
престъпление. Съгласно чл. 56 от Конституцията на РБ подсъдимите са упражнили и правото си да сигнализират
държавни органи за нередности и за да защитят пред държавните институции свои
застрашени или нарушени права, което е несъставомерно за състава на
престъплението "клевета".
4. Съдът не е определил и правилно наказанието, не е
обсъдил целите по чл. 36 от НК и приложението
на чл. 78а от НК Липсват и елементите на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД По наст**щото
дело не е доказано, че е осъществена разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД и следва
присъдата да бъде отменена и в тази част.
В заключение се
моли произнасянето на съдебен акт, с който да бъдат оправдани подсъдимите, осъдени с
първоинстанционната присъда в обжалваните части, да бъде
потвърдена в останалите части, ведно с гражданско правните последици от това .
В допълнително
писмено изложение повереника на частния тъжител излага следните доводи:
В осъдителната част присъдата се
характеризира с изключителна правомерност, прецизност и житейска мъдрост, но
неоснователно и прекалено са занижени са наложените наказания на подсъдимите,
тъй като е очевидно, че както деянията, така и извършителите представляват
изключително висока степен на обществена опасност и за да бъдат изпълнени
функциите на чл.36 от НК е необходимо
да бъдат наложени значително по-високи наказания. Не е отчетена изключително
високата обществена опасност на деянията и високата обществена опасност на
всеки от подсъдимите, включително, че те заемат отговорни длъжности на „държавни служители" в държавната
администрация, , че тримата
подсъдими системно се занимавали с подобни доноси спрямо различни добросъвестни
държавни служители - свид.С.И.
и М.Д. и т.н. Не е отчетена предходната и съдимост на подс.Й.Й., включително за тежки
престъпления против личността (изнасилване) и против собствеността (кражба),
наред с изключителната дързост,
наглост, цинизъм и безпардонност, които демонстрират подсъдимите при извършване
на престъплението.
Неясни са причините по които съдебният състав неправомерно е оправдал
подсъдимите за извършените от тях престъпления по чл.148 ал.2 предл. 2 и ал.1
т.1, т.2, т.4 във връзка с чл.147 ал.1 от НК, както и за извършени престъпления
по чл.148 ал 1 т.1, т.2, т.З и т.4 във връзка с чл.146 ал. 1 във връзка с чл.20
ал.2 и ал.З във връзка с чл.26 от НК, и
за отхвърляне на гражданските искове за деликтите, в които се систематизирани съответните
комплекси от деяния. Неправомерно и неоснователно е уважена само нищожна част
от предявения граждански иск за престъпления по чл. 148 ал.2 предл. 1 във
връзка с чл 148, ал 1, т.3 във връзка с чл.147 ал.2 във връзка с чл.20 ал 1 и
ал.2 във връзка с чл.26 от НК. Счита се,
че неправомерно подсъдимите са оправдани, като единствен мотив за несъставомерност на
деянието първоинстанционният съд е посочил, че не бил установил
престъпен умисъл - клеветническите пасквили да достигнат до пострадалия за да бъдат
унижени неговите чест и достойнство. Този извод е необоснован, тъй като подсъдимите
са интелигентни хора и прекрасно са знаели, че след като изпратения сигнал е
достигнал от тях
до Министър - Председателя, до Омбудсмана
на РБ и до други Държавни органи и учреждения, несъмнено е че ще бъдат
проведени множество проверовъчни процедури и съответните органи ще предявят на
пострадалия процесиите доноси на подсъдимите, и че той ще бъде подложен на
всякакви унижения, включително и от него ще бъдат снемани обяснения. С това подсъдимите несъмнено са целели
и унижаване на неговата чест и достойнство - т.е. налице е пряк умисъл за
извършване на престъпление по чл.148 ал.1 т.1, т.2, т.З и т.4 във връзка с
чл.146 ал.1 във връзка с чл.26 във връзка с чл.20 от НК. В подкрепа на това е,
че съдът е приел, че деянието е
извършено с евентуален умисъл, т.е несъмнено е, че това е така
наречената „неприсъствена обида", за което подсъдимите ползват като
междинно звено наказателно неотговорни лица, за да постигнат престъпния ефект
на престъплението по чл. 146 ал. 1 от НК. Необосновани са твърденията в мотивите на обжалваната присъда, че едва
ли не част от клеветническите твърдения са били съставомерни и не
представлявали престъпление по чл.148 ал.2 във връзка с чл.146 ал.1 т.1, т.2,
т.3 и т.4 във връзка с чл.26 във връзка с чл.20 от НК, тъй като всички те са изключително неверни, позорни и клеветнически
твърдения . Неправомерно са оправдани подсъдимите и по повдигнатите обвинения по чл.148 ал.2
във връзка с чл.146 ал.1 т.4 във връзка с чл.147 ал.1 от НК, тъй като неоснователно
се приема, че подсъдимите, които несъмнено са държавни служители в държавно
учреждение не било установено, че не са изпълнявали длъжност на материално
изпълнение. Аргументира се виждането, че от самите наименования на длъжностите,
които заемат подсъдимите е очевидно, че на тях им са предоставени властнически
функции, а не действия на материално изпълнение, каквито са шофьор, чистачка,
куриер, машинописка и т.н. В тази връзка се навеждат доводи, че още с тъжбата е
предявено искане към доказателства
по делото да се приобщат личните
трудови досиета на всеки от подсъдимите, което е попречило съда да установи
този факт. Твърди, се, че неправомерно съда е оправдал
подсъдимите и по повдигнатите обвинения по чл.148 ал.2 във връзка с чл.148 ал.1
т.2 във връзка с чл.147 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 във връзка с чл.26 от НК
тъй като е несъмнено е, че начините по които са разпространявани
процесиите твърдения и целите преследвани от подсъдимите са осъществени така,
че са станали дост**ние на огромен и неограничен кръг от хора - т.е. напълно се припокриват критериите
залегнали от законодателя в чл.148 ал.1 т.2 от НК и са събрани значителен обем доказателства в тази
насока. Ако съда е считал, че
така събраните доказателства не са достатъчно, е било необходимо да ги събере. Дори
самото депозиране на сигнал пред
Министър -председателя на РБ и пред Омбудсмана на РБ представлява несъмнено
доказателство, в тази насока , че са
станали дост**ние на огромен и неограничен кръг от хора, повече от 100 (сто)
човека, тъй като, подсъдимите са били наясно, че няма да отиде лично Министър -
Председателя до гр.Върбица за да се занимава с техните клевети. Включително
и в следствие на неправомерно извършваните дисциплинарни репресии срещу
пострадалия и свид.С.И., като се е наложило развитие на съдебни процедури за
отмяна на дисциплинарното наказание са станали дост**ние на редица служебни
лица и технически служители в Административен съд - София град. Върховния
Административен съд и др. Неоснователно
първоинстанционният съд е игнорирал и квалифициращия признак „тежки
последици" по смисъла на чл.148 ал.2 предл.2 от НК, защото следствие
на клеветническия пасквил изцяло е опозорено доброто име на пострадалия
(изграждано през повече от 40 (четиридесет) години житейски път), разрушен е и изграденият с десетки години огромен авторитет,
пострадалият е преживял огромното унижение да бъде опозорен неговия
авторитет като държавен служител в йерархията на МТСГ, твърдения са разпространени както в гр.София, така и на територията на цялата страна,
довели са до пострадалият да е принуждаван да пише „обяснения", наложено
му е „дисциплинарно наказание",
отменено в унизителни съдебни процедури. Не на последно място процесният
клеветнически пасквил е повлиял
изключително отрицателно и негативно върху психичното и емоционално съст**ние
на пострадалия, който е бил потресен, омърсен, станал е неадекватен и
неработоспособен, както и е преживял огромен стрес в продължение няколко
месеца. В тази връзка и неоснователен и нелогичен е опита на съда да счита , че
едва ли не факта, че пострадалият е преживял тежки
негативни емоции и психологични травми, следвало да се доказват със „Съдебно
медицински експертизи", к**то доказва единствено психиатрично заболяване, каквото не се твърди от
пострадалия. Безпочвено се явява твърдението на съда, че наложеното неправомерно дисциплинарно
наказание на пострадалия не било пряка последица от процесния неправомерен
документ, защото несъмнено е, че ако не беше изготвен и разпространен от
подсъдимите сигнала, нямаше да бъде наложено никакво дисциплинарно наказание на
пострадалия и този факт многократно се признава от всички служебни лица, макар и реално да няма никакво особено правно значение, каква точно санкция е наложена на
пострадалия.
В тази връзка се иска на всеки от
подсъдимите да бъде наложено значително по-високо наказание, като несъмнено е,
че най-вече такова следва да бъде наложено на подс.И.Й..
Осъждането на подсъдимите за пълния
размер на предявените граждански искове се обосновава със това, че на пострадалия са нанесени огромни и
непоправими вреди, съст**щи се в следните направления -
разпространяването на твърденията е извършено при типично „Активно
мероприятие" чрез визираните по горе способи ; клеветническият пасквил е
бил депозиран от подсъдимите, включително и в кабинета на Министър -
председателя на РБ, довело до образуването на административни и дисциплинарни
проверки срещу пострадалия, в следствие на което той е му е наложено
неправомерно наказание и е преживял всички унижения на дисциплинарната
преписка.
Аргументира се виждането за
присъждането на частния тъжител и граждански
ищец пълния размер на извършените от него разноски съгласно чл.189 ал. 3 от
НПК, както и да се отмени диспозитива на присъдата, с който неправомерно са
възложени на пострадалия да заплаща
разноски на подсъдимите. Прави се искане да бъдат присъдени и разноските по
делото и за въззивната съдебна инстанция.
В съдебно заседание защитата в лицето на адв.К. поддържа жалбата срещу
осъдителната част на присъдата по наведените в нея основания.
В
съдебно заседание поверениците на ч.тъжител – адв. М. и адв. Й. поддържат
изцяло въззивната жалба по наведените в нея основания.
Подсъдимите редовно призовани, не се
явяват и не вземат становища.
Наст**щият състав на окръжния съд намира въззивните жалби за неоснователни по следните съображения:
Първоинстанционното
съдебно производство е било образувано по частна тъжба, подадена от Д.С.К. против Й.С.Й., М. Д.С., и Е.С. Д., в предвидения от закона
шестмесечен срок. В нея се сочат факти, които биха могли да ангажират
наказателна отговорност за престъпления от
частен характер, наказуеми по по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4, вр. чл.147, ал.1,
вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК и по чл.148, вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК.
За това, че :
За
периода от 26.10.2012 г. и **.**.**** г. в гр. София и в множество други селища
в Република България, в съучастие като съизвършители, при условията на
продължавано престъпление, в качеството на длъжностни лица, при и по повод
изпълнение на службата си, разгласили и разпространили публично чрез печатно издание
и по друг начин – по технология за разпространение на позиви, по интернет и с
депозиране на сигнал в различни държавни органи, позорни обст**телства за Д.С.К.
и му преписали престъления, в качеството му на длъжностно лице – директор на
дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав, при и по повод изпълнение
на службата му
За периода от
26.10.2012 г. до 30.03.2013 г. в гр. София и в множество други селища в
Република България, в съучастие като съизвършители, при условията на продължавано
престъпление, публично, в качеството на длъжностни лица, при и по повод
изпълнение на службата си, устно и в съставен от тях документ, разпространяван
в копия и екземпляри по технология за разпространение на позиви, а също и чрез
интернет, и чрез депозиране в различни държавни органи и по други аналогични
начини по смисъла на чл.148, ал.1, т.2 HK, извършили множество изявления, с
които унизили честта и достойнството на Д.С.К., в качеството му на длъжностно
лице – директор на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав, при и по
повод изпълнение на службата
В
образуваното наказателно производство е приет за съвместно разглеждане
предявеният от ч.тъжител против срещу тримата подсъдими Й.
Й., М. С. и Е. Д. солидарно, за заплащане на сумите: 400000.00 лв,
представляваща обезщетение за причинени неимуществни вреди в резултат на
престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4, вр. чл.147,
ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК; 100000.00 лв, представляваща
обезщетение за причинени неимуществни вреди в резултат на престъпление по
чл.148, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.20, ал.1 и ал.2 НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждане – 26.10.2012 г. до окончателното плащане.
Наведените фактически обвинения са били подложени на
проверка в първоинстанционното съдебно следствие. Наст**щия
състав на ВОС безспорно приема за установена, следната фактическа обстановка:
Към
м. октомври 2012 г. частният тъжител Д. К. заемал длъжност директор на дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Велики
Преслав, имаща изнесено работно място и в гр. Върбица,
където работели тримата подсъдими Й. Й. – главен специалист ИО, М. С. –
социален работник Отдел СЗ и Е. Д. – социален работник Отдел СЗ. В службата всеки от тримата подсъдими се намирал в обтегнати
междуличностни взаимоотношения със свид. С.И., който
заемал длъжност главен социален работник Отдел ХУСУ, като наред с това, и тримата
подсъдими считали, че в качеството на ръководител на тази служба, частният
тъжител Д. К. застава на страната на свид. С. И. при конфронтациите му с
всеки от подсъдимите. В резултат на натрупалото се у всеки от
тях недоволство спрямо поведението и методите на работа както на свид.
С. И., така и на частния тъжител Д. К., тримата
подсъдими взели решение да съставят и изпратят сигнал срещу двамата си колеги
до министър-председателя, в който да опишат в какво се състои напрегнатата
обстановка, в к**то работят и какви нередности се вършат от страна на свид. С. И.
и от частния тъжител Д. К.. Изготвеното от тях
изложение до министър-председателя съдържало и следното изявление: „Двамата
господа умишлено създават напрежение в ИРМ Върбица като пишат доноси и
провеждат лъжливи доноснически телефонни разговори с РДСП и АСП“. На **.**.**** г., адресирания до министър-председателя сигнал бил
изпратен по електронна поща на правителствена информационна служба, а на **.**.****
г. същият сигнал бил изпратен отново по електронна поща на
министър-председателя на Република България. След запознаване със сигнала, с
писмо изх.№****/** от **.**.**** г. от началник отдел „Приемна“ при
Администрация на МС до изп. директор на Агенция за
социално подпомагане с копие до всеки от тримата подсъдими, било изискано
извършване на обстойна проверка по случая. В резултат, изп.
директор на агенцията със заповед от 28.12.2012 г.
назначил свид. Н.Ж. за нов директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав и същевременно разпоредил на директора
на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр. Шумен – г-жа М.Д. да проведе незабавна проверка по получения
сигнал. На 08.01.2013 г. г-жа М. Д. посетила офиса на
службата в гр. Върбица съвместно със свид. Н. Ж.. При проведен в присъствие на свид. Н. Ж. разговор с всяка
една от подсъдимите М. С. и Е. Д., същите заявили, че
са отправили сигнала до министър-председателя в израз на недоволството им от
недобрата организация на работата, к**то извършват, както и поради допуснатото
нагнетяване на кофликтни междуличностни отношения сред служителите. В разговора с подс. Й. Й. той реагирал негативно на факта,
че проверка по сигнала се извършва от регионалната структура, а не от вишест**щ
орган, изразил увереност, че проверяващите ще защитят свид. С. И. и частния
тъжител Д. К. и поради това не обсъдил с проверяващите обст**телствата по
сигнала. В същия ден, след посещението в службата в гр.
Върбица, г-жа М. Д. и свид. Н. Ж. запознали със
съдържанието на подадения сигнал тримата началници на отдели в Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав, сред които
бил и частния тъжител Д. К., който се разстроил и се
почувствал обиден от изявленията на подсъдимите.
Описаната
фактическа обстановка ВРС е приел за установена въз основа на събраните в
производството гласни доказателства- обясненията на подс.
Й.;
показанията на св. С. И., С. В., Н. Ж., П.С., Г.Г. и Г. Д. и въз основа на писмените
доказателства по делото приобщените по реда на чл.283 НПК:
диплома за висше образование серия ПУ-2001, №002031 на Д. К. от ПУ „Паисий
Хилендарски“; удостоверение за допълнително обучение и специализация на Д. К.
рег.№**** от **.**.**** г. от ВСУ „Черноризец Храбър“,
диплома за висше образование серия **, №0*****, рег.№**** от **.**.**** г. от
ВМЕИ гр. Варна, свидетелство за специализация и правоспособност рег.№**-**** от
**.**.**** г. от УНСС гр. София; справка вх.№**** от **.**.****
г., ведно с писмо №****/** от **.**.**** г. с разпечатани данни от електронна
пощенска кутия относно получаване на прикачен файл Signal.doc на e-mail адреси
на правителствена информационна служба и на министър-председател, и разпечатан
текст на съответния файл и с писмо №****/** от **.**.**** г., писмо изх.№**/****
от **.**.**** г., ведно със становище изх.№***/** от **.**.**** г., справка за
съдимост на Й. Й. ведно с бюлетини за съдимост от **.**.**** г. и **.**.****
г., справка за съдимост на Е. Д., справка за съдимост на М. С., заповед №****-***
от **.**.**** г. за налагане на дисциплинарно наказание „забележка”, писмени
обяснения от Д. К. вх.№ към ***-**** от **.**.**** г., писмо изх.№***-**** от **.**.****
г., предложение №***-** от **.**.**** г. от гл. директор на ГД „Социално подпомагане” в ЦУ на АСП, заповед №****-***
от **.**.**** г., доклад от Инспекторат на АСП за извършена проверка в ДСП
Велики Преслав в периода от **.**.**** до **.**.**** г., 8 бр. писмени становища от служители в ДСП Велики Преслав с вх.№***-****
от **.**.**** г., писмо вх.№**-*** от **.**.**** г. по опис на АСП от началник
на отдел „Приемна” при администрацията на МС, 2 бр. идентични сигнали от
служители на ДСП Велики Преслав – ИРМ Върбица, писмо изх.№****/** от **.**.****
г. на АСП до Началник на отдел „Приемна” при администрацията на МС, заповед №****-***
от **.**.**** г., жалба от Й. Й., заповед №****-*** от **.**.**** г., заповед №****-***
от **.**.**** г., ведно с етичен кодекс на служителите в агенцията за социално
подпомагане.
Макар и лаконичен
ВРС правилно е кредитирал всички гласни доказателства и им е дал вяра, тъй като
са непротиворечиви, взаимно допълващи се и изхождат от лица които не са
заинтересовани от изхода на делото. Същите се подкрепят и от описаните по горе
писмени доказателства. Правилно са ценени обясненията дадани само от подс.Й.,
че макар и защитна теза, същите представляват освен признания за собственото му
поведение, така и свидетелстващи относно поведението на всеки от другите двама
подсъдими.
Така установените факти първоинстанционният съд е ангажирал наказателната
отговорност на подсъдимите, които са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението само по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1,
т.3, вр.
чл.147,
ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК. В мотивите към присъдата в тази им
част се съдържа обстоен анализ на всички
събрани доказателства и наст**щия въззивен състав споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд, като не намери пороци при формирането на вътрешното
убеждение на съда, обосноваващо са на превратно тълкуване на фактите и не е
нужно те да бъдат преповтаряни.
Съответстващи
на правната доктрина и съдебна практика е виждането на ДРС, че за да е налице обида по смисъла на чл.146 от НК от
обективна страна, то съставомерно е деяние , когато
унизителните за честта и достйнството на пострадалото лице изрази или действия
са осъществени в негово присъствие или по начин, целящ той да ги възприеме.
Изрично е посочено, че в наст**щия случай съставения
от тримата подсъдими документ - „Сигнал за
непристойно поведение на държавни служители“ не е адресиран до частния тъжител
Д. К., като при това съдържа достатъчно ясно
формулирано от авторите изявление за причината да бъде изпратен до
министър-председателя и до информационната служба на министерския съвет – да се
предприемат действия, чрез които да се преустанови твърдяното от подсъдимите
като проблемно и нетърпимо за тях поведение на свид. С. И. и на частния тъжител
Д. К.. Този безспорен факт е залегнал в правилния извод на
съда, че целта на авторите на сигнала е била да запознаят държавния
орган с описаното от тях поведение на съответните лица, а не това описание да
бъде узнато от свид. С. И. и от частния тъжител Д. К..
Това от св** страна има за правна последица да бъде
изграден безпротиворечивия извод, че след като К. не
е адресат на този документ и след като чрез същия не се цели той да бъде
запознат с неговото съдържание, поведението на тримата подсъдими не осъществява
фактическия състав на деянието „обида“ по смисъла на чл.146, ал.1 НК. Както е отбелязал ДРС без правно
основание е в случая дали инкриминирания документ съдържа твърдения, които могат да се определят като засягащи честта и достойнството на
частния тъжител Д. К..
ВОС се солидаризира с виждането на съда, че последвалото
узнаване от частния тъжител за съдържанието на документа е настъпило не като
целен от подсъдимите резултат от неговото ипращане до органа на държавно
управление, а в следствие на начина, по който трети лица са преценили да
извършат проверка на твърдените в сигнала обст**телства. Предвид изложеното законносъобразен се явява извода на ДРС, че е деянието
на тримата подсъдими по възведеното обвинение за престъпление по
чл.148, вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК, е
несъставомерно, поради което и същите правилно са признати
за невинни съобразно чл.304,
пр.1 НПК.
За да е налице
клевета по смисъла на наказателното право от обективна страна е необходимо да
бъде разгласено позорно обст**телство - твърдение на дееца за съществуването на
определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала минало и наст**що
поведение на пострадалия , до служебни и обществени пр**ви или такива от личния
му живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират
негативно, и което е от естество да накърни доброто му име в обществото.Това
обст**телство следва да е неистинско и да е съзнавано от дееца като такова.
Както правилно е посочил първоинстанционния съд за
разлика от престъплението „обида“, деянието по чл.147, ал.1 НК се счита за
осъществено само с факта на изтъкване пред трети лица на позорящи другиго обст**телства,
без да е необходимо същите да са възприети или достигнали до лицето, за което
се отнасят. Правилна оценка е дадено на деянието, че именно такава характеристика
притежава отправеното от подсъдимите в сигнала до министър-председателя
изявление, че частният тъжител Д. К., съвместно със свид. С. И.ов пише
доноси и провежда лъжливи доноснически телефонни разговори с регионалното и
централно управление на ведомството. Тези твърдения обективно съдържат негативна,
укорима, аморална обществена оценка като недостойно и низостно поведение на
едно лице спрямо другиго с целенасочено намерение да се навреди. Правилно ДРС се е позовал и на общоприетото тълкуване на думите „донос”
и „доносник” изводимо от тълковния речник на българския
език, където включително масово посочените синоними имат също аморален характер
– клевета, хула, лъжа, злонамерно съобщение, сквернодумство, клеветник, клюкар,
сплетник, подлец, мръсник. Законносъобразен е извода на съда,
че,
приписването на такова поведение на дадено лице е в съст**ние обективно да
накърни неговото добро име в обществото и представлява именно позорящо го обст**телство
по смисъла на чл.147, ал.1 НК. В тази връзка е направена и
изричната уговорка, че в хода на съдебното следствие истиността на
твърдяното доносническо поведение на частния тъжител Д. К. не
е доказана, то деянието на тримата подсъдими подлежи на
санкциониране по НК.
ВОС се солидаризира напълно с извода, че всеки от
тримата подсъдими Й. Й., М. С. и Е. Д. са
осъществили от обективна и субективна страна,
фактическия състав на престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.3, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК, за това, че:
На
**.**.**** г. и **.**.**** г. в гр. София, в съучастие
като съизвършители, при условията на продължавано престъпление, разгласили чрез
сигнал до електронна поща на правителствена информационна служба и на
министър-председателя на Република България, позорни обст**телства за Д.С.К., в
качеството му на длъжностно лице – директор на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав, при и по повод
изпълнение на службата му.
Правилна е констатацията
на ДРС, че факта
на изпращане от e-mail адрес ******@****.** на идентично писмо с тема „Сигнал
за непристойно поведение на държавни служители“ до електронни адреси на
правителствена информационна служба и на министър-председател от датите **.**.****
г. и **.**.**** г., както и конкретното съдържание на този сигнал се установява
по несъмнен начин чрез приобщените документи / справка
вх.№**** от **.**.**** г., ведно с разпечатани данни от електронна пощенска
кутия относно получаване на прикачен файл Signal.doc на e-mail адреси на
правителствена информационна служба и на министър-председател;
разпечатан текст на съответния файл/ Тъй като имената
на всеки един от тримата подсъдими като съставители на сигнала са отразени в
документа и достоверността на това обст**телство не се оспорват от тях то факта
на авторство на изявленията в процесния документ от всеки един от тримата
подсъдими Й. Й., М. С. и Е. Д. е даказано безспорно. Както бе посочено и по горе този факт се потвърждава от обясненията в тази насока на подс. Й. Й. и се потвърждава от свид. Н. Ж. участвала в
проверката по сигнала в службата в гр. Върбица.
Съответен на
доказателствата по делото е извода на съда, че извън изпращането на посочения по горе инкриминиран документ до електронен адрес
на правителствена информационна служба и на министър-председател, за другите,
твърдени в частната тъжба действия спрямо частния тъжител Д. К. от страна на тримата подсъдими, такива не
са събрани. По такъв начин голословни се явяват твърденията в тъжбата
за
конкретно отправени съвместно или по отделно за всеки от един от подсъдимите, че са правили устни изявления с
обиден или клеветнически характер по начините описани в нея –
устно, чрез разпространение на позиви, чрез изпращане по интернет на същия
сигнал или на други документи с обидно или клеветническо съдържание до публични
сайтове, до други държавни органи, политици, политически партии и общественици.
Правилен е извода на
съда в правния му анализ, че, противно на твърденията в обст**телствената
част на частната тъжба, че не може да се счита за
съдържащи се в изпратения от подсъдимите сигнал други изявления с клеветническа
същност спрямо частния тъжител Д. К., защото останалите
твърдения на подсъдимите относно поведението на частния тъжител Д. К. или не
носят информация за точно определено обст**телство, което да е не само укоримо
като неправилно или непрофесионално, но и да има обективно позорящ характер или
пък формулират само оценъчни съждения на подсъдимите, изведени чрез
интерпретации и предположения, а не описват обективни пр**вни форми на
поведението на частния тъжител. С конретни цитати от сигнала
дадени за пример в подкрепа на оценъчната дейност на съда , правилно е
виждането на същия, че съобразно
трайно утвърдената съдебна практика / конкретно и цитирана
такава/,
че чрез неконкретни, нямащи обективно позорящ
характер или формулиращи само оценъчни съждения изявления, не се осъществява
фактическия състав на деянието по чл.147, ал.1 НК .
ДРС е изложил мотиви за субективна страна на деянието - пряк
умисъл за всеки
от тримата подсъдими, които са
съзнавали както обективния позорящ характер на
конкретното, отправено от тях изявление относно частния тъжител, така и обст**телството,
че чрез изпращане на съставения от тях документ до съответните адресати, се
осъществява разгласяване на позорящото твърдение. Правилно, е посочено, че за съставомерността и авторството на деянието
е без значение, кой конкретно измежду тримата съставители на сигнала е
осъществил непосредствените технически действия по неговото изписване и
изпращане, след като всеки от тримата се е запознал с неговото съдържание и
чрез изрично посочване на името и длъжността си е обективирал лично изявление
за авторство на документа, а чрез това и за ясното съзнаване, че действа като
съизвършител на деянието съвместно с другите двама подсъдими по смисъла на
чл.20, ал.1 и ал.2 НК.
Съда е посочил и защо е налице квалификацията на деянието като продължавано престъпление по смисъла на по чл.26, ал.1 НК обуславяща се от обст**телството, че с всяко отделно
изпращане на съдържащия клеветнически изявления документ до електронни адреси
на различни държавни органи, се осъществява поотделно
състав на едно и също престъпление през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината.
Съобразно събраните по делото доказателства ДРС е квалификацирал деянието на подсъдимите - по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.3 НК, като
осъществено спрямо длъжностно лице, при и по повод изпълнение на функцията му, което се
обуславя от факта, че заеманата към момента на деянието
длъжност от частния тъжител Д. К. - директор на дирекция „Социално подпомагане“
гр. Велики Преслав, съответства на хипотезата на чл.93, т.1, б.“а“ НК – работа в държавно учреждение, невключваща дейност
само на материално изпълнение, както и че позорящото частния тъжител изявление
има за предмет именно негово поведение в длъжностното му качество, осъществено
при изпълнение на служебните му функции. Правилен е извода на съда, че, макар
тримата подсъдими също да са заемали длъжности в съответното държавно
учреждение – главен специалист ИО за подс. Й. Й. и социален работник в ОСЗ за
подсъдимите М. С. и Е. Д., то липсват данни,
за естеството на техните задължения и не може да се изключи, осъществяваната от тях
работа да е само
на материално изпълнение, с което и да не се покриват характеристиките на
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ НК. По тази причина ДРС законносъобразно е намерил, че в частта относно квалификацията на деянието по
възведеното обвинение по ал.1, т.4 на чл.148 НК, като осъществено от длъжностни
лица, при и по повод изпълнение на функцията им, всеки от подсъдимите следва да
бъде признат за невинен.
Особено подробни
мотиви ДРС е изложил и по отношение на липсата на доказателства за
квалифициращото обст**телство по смисъла на чл. чл.148, ал.1, т.2 НК
клевета да е разпространена чрез
печатно произведение или по друг начин. Този извод е обоснован с констатацията за липса на доказателства,
извън съдържащите се в изпратения сигнал до електронна поща на
министър-председателя и на правителствена информационна служба, да са отправяни
от подсъдимите други изявления с клеветнически характер спрямо частния тъжител
Д. К. и по начините описани в тъжбата – устно, чрез
разпространение на позиви, чрез изпращане по интернет на същия сигнал или на
други документи с клеветническо съдържание до публични сайтове, до други
държавни органи, политици, политически партии и общественици. Изрично е посочено, че в случая, за публикуване или някаква форма на
разпространение чрез печатно издание, данни по делото изобщо
липсват, а съобразно практиката на съдилищата под „разпространение по
друг начин“ следва да се счита за осъществено когато способа за
отправяне на клеветническите твърдения дава възможност те да станат дост**ние
на неограничен кръг лица.
Ето защо законосъобразен е извода, че и по отношение на
коментирания квалифициращ признак подсъдимите следва да бъдат признати
за невинни. Същия подход ДРС е имал и по отношение на фактическото
твърдение на частното обвинение за наличие на настъпили тежки последици в
резултат на процесните клеветнически твърдения отговорящо на
квалифициращото обст**телство по смисъла на чл.148, ал.2, пр.2 НК.
Правилно съда не е намерил съответно на доказателствата
по делото, от деянието да са настъпили тъжки последици. Примерното избр**ване
на такива /последвал
опит за самоубийство, психично разстройство, развод, уволнение от работа и други
подобни/
не лишава
атакувания акт от законосъобразност в тази насока, тъй като частното обвинение
не е ангажирало доказателства в подкрепа на твърденията си извън конкретните
последици от клеветническите твърдения за емоционалното и психическо съст**ние
на частния тъжител изводими от гласни доказателства – показанията на свидетелите С. И.,
С. В., Н. Ж. и Г. Д.. Всички те са свързани настъпване на
негативна депресивна промяна в емоционалното съст**ние и в поведението на
частния тъжител Д. К. след узнаване съдържанието на съставения от подсъдимите
сигнал. Те обаче са посочили и като причина за това му съст**ние изобщо факта на отправяне на сигнала и
цялостното негативно за частния тъжител съдържание на този документ. По тази причина правилен е извода на съда, че не може да се приеме,
че това неблагоприятно въздействие е резултат единствено от съдържащата се в
сигнала клевета. ДРС е отишъл и по далеч в расъжденията си като е посочил
евентуален способ предвиден в НПК за добиването на доказателства в
претендирания смисъл -– медицинска документация и
съдебно-медицинска експертиза, каквито нито са
представяни, нито са правени искания в тази насока, за което ще
стане реч и по долу. Сочената като
негативна последица в резултат от съставения от подсъдимите сигнал от частното
обвинение наложеното след проверката дисциплинарно наказание „забележка“ на
частния тъжител Д. К., отменено в последствие след оспорване пред АС София-град правилно е посочена от съда, че всъщност най-лекия вид дисциплинарно
наказание, поради което и не може да бъде
считано като тежка последица по смисъла на чл.148, ал.2, пр.2 НК. В тази връзка ДРС се е позавал и на Заповед № ****-***
от **.**.**** г., от к**то е видно, че мотивите на работодателя за
налагане на наказанието е констатация за неупражнен от частния
тъжител контрол за спазване на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация.
Правилна е оценката на съда, че санкционирането на
частния тъжител не е настъпило в следствие от конкретните клеветнически
твърдения в жалбата. С оглед на изложеното законосъобразнно е решението на
съда,
подсъдимите да бъдат признати за невинни и по отношение на квалифициращия признак по чл.148, ал.2, пр.2
НК, че от клеветата, са
настъпили тежки последици.
При определяне вида и размера на
наказанието за подс. Й. Й., съдът
преценил
степен на обществена опасност на престъплението по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.3,
вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК като средно висока, както с оглед
насочеността на деянието спрямо основно конституционно гарантирано право на
ненакърнимост на честта, достойнството и доброто име на личността, така и с
оглед формата на вината и тежестта на посегателството - чрез умишлено отправяне
пред държавен орган на клевета, ненадхвърляща обикновенните пр**вни форми на
това деяние. Посочената оценка макар и да не споделя от ВОС, до
колкото в основната си част степента на обществена опасност на деянието е израз
на законодателна воля изразяваща се в адекватна наказателна санкция, в крайна
сметка не е п**влияло в определяне на справедливо наказание. Посоченото от ДРС
може да има своето място, като оценка само в рамките на предвиденото от закона
наказание. От друга страна, съдът правилно е преценил като невисока
степента на обществена опасност на подсъдимото лице. Предвид
настъпилата към датата на деянието реабилитация по предходно регистрираните му
осъждания за деяния от общ характер, същите могат да имат
само измерението на лоши характерестични данни, което не е отбелязано от съда,
но очевидно е взето предвид при определянето на наказанието с оглед на неговото
ситуиране по скоро към средния размер
/6500 лв/ предвиден в закона. Наложените наказания „глоба“,в размер от 5000.00 лв, и „обществено порицание“ са справедливи и достатъчни да изпълнят целите на чл.36 от НК.
Подобен е бил подхода и при определяне вида и размера
на наказанието за подс. М. С. и Е. Д.,
на които съдът е наложил идентични наказания- глаба в
размер от 5000 лева и и „обществено порицание“. Същите са справедливи и
достатъчни да изпълнят целите на чл.36 от НК.
По отношение на гражданския иск
Правилно, с оглед признаването на тримата подсъдими за виновни
при осъществяване като съучастници на деянието по
чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.3, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК, ДРС
е намерил, че предявеният граждански иск за обезвреда от това
престъпление се явява доказан по основание. Обезщетението
за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на личното достойнство,
честта и доброто име в обществото на пострадалото лице принципно няма парично
оценим еквивалент и следва да бъде определено от съда по справедливост. Мотивирайки решението си, че конкретното клеветническо изявление
действително приписва на часттния тъжител действия, които са в съст**ние да
формират за узналите ги лица негативно моралноукоримо отношение спрямо него и
този именно факт е довел до накърняване основно на неговото добро име в
общесттвото, правилно е виждането че с това са засегнати и собственото
му чуство за чест и достойнство. Закконосъобразно ДРС е
намерил баланса за парична обезвереда
между трайното
и значително засягане
на личността и характера на конкретните
клеветнически изявления, които не се
отличават с някаква особено груба и съществено степен на опозоряване личността
на нейния адресат. Ето защо спайзвайки принципа на справедливостта съда е
отмерил едно правилно обезщетение в размер 5000.00 лева съответстващо
на причинената вреда , ведно със законната лихва от датата на увреждането, а за
разликата над тази стойност до претендирания размер 400000.00 лв, съответния
граждански иск е отхвърлен като недоказан.
При
липсата на порок в идвода на съда, че подсъдимите не са
осъществили деянието
по чл.148, вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4,
вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 НК, предявеният
граждански иск срещу тях за
обезвреда на неимуществени вреди от такова престъпление в размер 100000.00 лв правилно е отхвърлен изцяло като
неоснователен.
Законносъобразно е приложена и разпоредбата на чл.189, ал.3 и ал.4
НПК, като ДРС е възложил на
подсъдимите направените по делото разноски, от които в полза на съда по 66.67
лв за всеки от тях, представляваща съразмерна част от държавна такса върху
стойността на уважения граждански иск и в полза на частния тъжител по 105.00 лв
спрямо всеки от тях, представляваща съразмерна част на приспадащата се стойност
от общо направените от частния тъжител разноски в размер на 1000.00 лв
за възнаграждение за адвокат и 15.00 лв за държавна такса за образуване на
наказателното производство, съобразно признаването на всеки от подсъдимите за
виновен само по едното от възведените обвинения и съобразно само частично
уважения размер на единия измежду двата предявени гражданския иска.
Същият подход и е имал съда прилагайки разпоредбата на чл.190,
ал.1, вр. чл.189, ал.4 НПК, като е възложил на
частния тъжител в полза на всеки един от подсъдимите Й. Й. и М. С. направените от тях разноски. В делото се съдържат доказателства доказателства за заплатени разноски
само от тези посочени подсъдими за възнаграждение за
адвокат, за сумите 842.28 лв и 580.87 лв, представляващи
приспадащата се част от обезщетение за направени разноски на стойност 1450.00
за подс. Й. Й. и 1000.00 лв за подс. М. С., съразмерно на отхвърлената част от
стойността на предявените граждански искове и съобразно признаването на всеки
от тези двама подсъдими за невинен по едното
от възведените две обвинения.
По отношение на твърденията
във въззивните жалби:
І.По жалбата на
подсъдимите
Причината за
пренасяне висящността на процеса във въззивната инстанция от страна на
подсъдимите се свежда до виждането им, за отмяна на първоинстанционната присъда
в осъдителната част – наказателна и гражданска и се иска тяхното оправдаване и
отхвърлянето на уважения граждански иск. Аргументите за това се посочени
подробно по горе могат да се обобщят в следните насоки:
1. Наказателното производство да се
прекрати частично, по отношение на обвинението за деянието извършено на **.**.****г.
по чл. 148, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, т.3, във вр. с чл. 147, ал.1, във вр. с
чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.1 и ал.2 от НК, поради депозирането на
тъжбата, след изтичане преклузивния шест месечен
срок .
Претенцията е неоснователна. Аргумента посочен от
защитата е че тъжбата е подадена на 22.04.2013г.
Очевидно е, че преклузивният шестмесечен срок срок от дата на извършване на деянието - **.**.****г
изтича на 30.04.2013г. Съвсем отделен е аргумента, че с тъжбата е предявено
обвинение за продължавано престъпление извършено в периода 26.10.2012г. –
30.03.2013г. и срока не е изтекъл нито към първата посочена дата, нито към
последната.
2. Нарушение
на местната подсъдиност . Развива се аргумента, че след като първоинстанционният
съд е счел, че е извършено деяние в гр. София, то това означава че Районен съд
- гр. Девня не е местно компетентен да се произнесе по подадената тъжба.
Претенцията е неоснователна. Тъжбата е подадена в
Районен съд - гр. София, заведена с вх.№ 7120/22.04.2013г. Поради отводи на СРС
и на няколко други съдилища са се развивали неколкратни производства пред ВКС
по реда на чл.43,ал.1 от НПК за определяне на съд който да разгледа делото. В
последното такова делото е било изпратено на РС гр.Девня.
3. Районният съд е допуснал множество нарушения на
материалният и процесуалният закон при постановяване на присъдата си.
Претенцията е неоснователна и в наст**щото решение
са изложени обстойни мотиви относно правилността на атакуваната присъда, които
не следва да се прповтарят. За коректност ще се посочат аргументите които до
тук не са били изложени от наст**щия състав на съда. Материалният закон е
правилно приложен,. От доказатествата по делото е направен не само обоснован
извод, но и единствения възможен извод, че подсъдимите са автори на
престъплението за което са признати за виновни. Съдът не само , че е посочил,
но и е направил обстоен анализ на доказателствата и атакувания акт не страда от
пороци във формирането на волята на съда. От описаните в тъжбата твърдения съда
е посочил ясно и конретно кое от тях е позорно. Подсъдимите и защитата са имали
възможност да организират защитата си по всички твърдения, независимо че съда е
оценил като позорни само една малка част от тях. Правилно съдът е дал ход на
тъжбата, защото същата съдържа изискуемите от закона елементи. В нея се
съдържат фактически обст**телства, които са били предмет на изследване в хода
на съдебното следствие. Съдът не е излизал извън фактическото обвинение, поради
което не може да се твърди, че подсъдимите са било осъдени за факти, които не
им са били предявени. Несъст**телни са доводите, че подсъдимите не са действали
умишлено. В този аспект съда е изложил перфектни мотиви и същите бяха подложени
на анализ и в наст**щото решение. ДРС съвсем точно в съгласие със закона и
практиката е разграничил твърденията в сигнала имащи характера позорни неистински
обст**телства от тези целящи разрешаването на проблеми с намесата на вишест**щите
компетентни органи. ДРС е обсъдил всички налични доказателства и претенцията на
защита в този смисъл е голословна, не само защото няма никкава конкретика в
жалбата, но и защото не отговаря на мотивите на атакуваната присъда.
Първоинстанционния съд е изпълнил задължението си, да съобрази Тълкувателно
Решение № 12 от 01.04.1971г. по НД № 9/1971г. на ОСНК на ВС, Р № 22 от
31.01.1995г. по НОХД № 558/84г., III НО на ВКС относно разграничителният
критерий между съставите по чл. 146 и чл. 147 от НК, поради което и подсъдимите
са оправдани за едно от предявените им обвинения. Навежданите доводи в този
аспект от защитата, по скоро касаят виждането на частния тъжител и неговите
повереници, от колкото съдебния акт. Не е налице противоречие в мотивите на
съда , тъй като той е квалифицирал деянието на подсъдимите като клевета, в
унисон с цитираната от защита практика. Именно и за това ДРС е изложил съображения
свързани с разгласяване на позорни
обст**телства, които са клеветнически твърдения съгласно
тълковния речник и очевидно противоречието е в претенцията на
защита, к**то очевидно погрешно е възприела оправдателния диспозитив за
осъдителен. Впрочем подобно противоречие се среща и в претенцията, че
подсъдимите са осъдени по
обвинение, което не е повдигнато от тъжителят, а след това се коментира, че
същите тези твърдения нямат характера на клеветнически, тъй като „носят единствено лична оценка от възприятията им, в рамките на свободно
изразената от тях воля, съдържаща критика за действията на същият по повод
упражняване функциите му. С това те са
упражнили конституционно гарантираното им право на жалба“ Както бе посочено и
по горе такъв прочит на мотивите е възможен с оглед желанието на защита, но той
не отговаря на действителността и съдържанието на атакуваната присъда.
Последната претенция и свързана с преценката за
приложимостта на чл.78а от НК и липсата на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД. По
отношение на второто обст**телство са изложени аргументи по горе и същите са
достатъчни за отхвърляне на тази претенция. Вярно е че съда, не е излагал
мотиви защо не е приложим чл.78а от НК, но ограничението на ал.7, че алинеи 1 - 5 не се прилагат,
ако …“ и когато престъплението е
извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му“ Безспорно
е по делото, че частният тъжител е "Орган
на власт" по смисъла на чл.93 ,т.2 от НК
където е посочено, че това са органите на държавна
власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както
и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически
функции.
IІ.По жалбата на частния тъжител
Жалбата на частият
тъжител с малки изключения /съобразно постановения акт/ на практика преповтаря
тъжбата и доводите в нея са били поставени на разглеждани от първоинстанционния
съд. В мотивите на атакуваната присъда те са получили св** закнносъобразен
отговор и бяха предмет на обсъждане и в наст**щите мотиви.
Първата от претенциите се свежда до
явна несправедливост на на наложените наказания по отношение престъплението за
което пъдсъдимите са признати за виновни. Претенцията е неоснователна, тъй
както бе посочено и по горе наказанията за всеки един от подсъдимите са индивидуализирани
в съответствие с правилно отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обст**телства,
обществената опасност на деянието и дееца. ВОС не намира основание за корекции
в тази част, защото наложените наказания са резултат на изключително прецизна
оценка направена от ДРС, същите са справедливи и ще изпълнят целите на чл.36 от
НК. Особено внимание заслужава тезата, че увеличаването на наказанието би
следвало да е свързано с заемната от подсъдимите длъжност. Следва да се има
предвид, че законодателя е предвидил по строга наказателна отговорност в тези
случаи, като е извел това обстотелство, като квалифициращ признак. Известно е
обаче, че съгласно чл.56 от НК, обстотелствата, които са взети предвид от
закона не са нито смекчаващи, нито отгечаващи обст**телства. Такъв е и наст**щия
случай, независимо, че ДРС не е намерил доказателства за длъжностното качество
на подсъдимите с оглед разпоредбата на чл.93 от НК.
Неясни са, според частния тъжител причините
по които съдът е оправдал подсъдимите за
извършените от тях престъпления по чл.148 ал.2 предл. 2 и ал.1 т.1, т.2, т.4
във връзка с чл.147 ал.1 от НК, както и за извършени престъпления по чл.148 ал
1 т.1, т.2, т.З и т.4 във връзка с чл.146 ал. 1 във връзка с чл.20 ал.2 и ал.З
във връзка с чл.26 от НК, и за отхвърляне
на гражданските искове за деликтите, в които се систематизирани съответните
комплекси от деяния. Мотивите в атакуваната присъда са ясни, подробни и не
страдат от порок, което прави и посочената претенция за несъст**телна. Опрадването
на подсъдимите за деянието по чл.148 вр с чл.146 от НК по мотива за несъставомерност на деянието е
в съотствие със разпоредбата на чл.304 от НПК и не следва да се търсят повече
или други мотиви, тъй като в цитираната норма хипотезите за оправдаване са в
условията на алтернативност. Напълно манипулативен, е прочита на мотивите, че съдът
е приел, че деянието е извършено
с евентуален умисъл, което и да обуславя и така
наречената „неприсъствена обида". ДРС е изключил тази правна хипотеза и е
дал ясен отговор защо не е налице обида и ВОС намира този извод за
законосъобразен. Обоснован отговор в мотивите се се съдържа и защо ДРС не
приема за доказано длъжностното качество на подсъдимите. Аргумента на частния
тъжител, че самото наименование на длъжностите, които заемат подсъдимите е достатъчно
същите да бъдат квалифицирани като „длъжностни лица” не намира почва нито в
чл.93 от НК, нито в утвърдената съдебна практика, където многократно е
подчертавано, че това е въпрос фактически и се изяснява по всеки конкретен
случай. Изброените в жалбата длъжностти – „шофьор, чистачка, куриер,
машинописка и т.н”, също могат да бъдат в категорията „длъжностни лица” стига
да са изпълнени други изисквания в закона. ВОС не съзира ограничения от страна
на съда към процесуалното поведение на частния да докаже обвиненителната си
теза, к**то е в негова тежест. В тази връзка следва изрично да се посочи, че не
е ангажимент на съда да доказва до какъв кръг лица са станали известни
клетническите обстоетелства за да постанови осъдителна присъда по чл.148 ал.1 т.2 от НК Депозирането на сигнала
до Министър -председателя на РБългария и тезата, че „подсъдимите са били наясно, че няма да отиде лично Министър -
Председателя до гр.Върбица за да се занимава с техните клевети или че… те са станали дост**ние на от 100 (сто)
човека” е голословна, основана на предположения не може да ангажира
произнасянето на осъдитилна присъда, тъй като това протеворечи на закона. Нито извършваните
дисциплинарни проверки срещу частния тъжител, нито съдебни процедури за отмяна
на дисциплинарното наказание са обхващани от умисъла на подсъдимите и в този
аспект ДРС е изложил аргументирани мотиви. Претенцията на частния тъжител, че за него са
натъпили „тежки последици" по
смисъла на чл.148 ал.2 предл.2 от НК, също е било предмет на подробно
анализиране и тя е била отхвърлена от съда, с което ВОС е напълно съгласен.
Както бе посочено и по горе ДРС в мотивите си е посочил един от възможните
способи за доказване на тази претенция, и очевидно частния тъжител я
игонорирал, считайки във възивната си
жалба, че с експертиза единствено се доказва психиатрично заболяване, което не само е невярно, но и подсказва
нерационално игнориране на инструментите предвидени в НПК за събиране на
доказателства. Аргуменитиран се явява извода на ДРС, че наложеното наказание на
частния тъжител не е пряка последица от клетническите твърдения , като
изрично е посочено, че останалите твърдения които са били предмет на
дисциплинарна проверка нямат правно значение за отговорността на подсъдимите по
този признак.
Искането за осъждането подсъдимите за
пълния размер на предявените граждански искове се обосновава със това, че на пострадалия са нанесени огромни и
непоправими вреди, което както бе посочено и по горе по делото не е доказано.
Тук е мястото да се отбележи, че единият граждански иск е отхвърлен поради това
,че деянието не извършено, поради което и подсъдимите са оправдани. Известно е
че в основата на гражданската отговорност е именно деянието, а не
престъплението. След като такова не е извършено, то няма как и да възникне
отговорност по чл.45 от ЗЗД.
На последно
място, се притендира присъждането
на частния тъжител и граждански ищец
пълния размер на извършените от него разноски съгласно чл.189 ал. 3 от НПК,
както и да се отмени диспозитива на присъдата, с който неправомерно са
възложени на пострадалия да заплаща
разноски на подсъдимите. Прави се искане да бъдат присъдени и разноските по
делото и за въззивната съдебна инстанция. Посочените претенции са
неоснователни. Разпоредбата на чл.189,ал.3 от НК изключва фигурата на частния
тъжител, а ал.4 на същия текст регламентира действията на съда в случаите на
няколко обвинения, какавто е и наст**щия случай. В ал. 3 са предвидени разноски
за гражданския ищец, и ДРС е приложил и
двете норми правилно съобразявайки и правилата на ГПК, до колкото гражданския
иск се разглежда и в наказателното производство по посочения ред. Правилно е
приложена и разпоредбата на чл.190,ал.1 от НПК, к**то касае частния тъжител в
случаите на оправдаване на подсъдимия. С оглед характера на наст**щия съдебен
акт претенцията на ч.тъжител по отношение на сторените от него разноски за
адвокатско представителство пред въззивната инстанция следва да бъдат
отхвърлени.
При служебната проверка не се установи, процесуални нарушения при
провеждане на първоинстанционното производство, и обст**телства, които да обосноват
отмяна на съдебния акт.
По изложените съображения първоинстанционната присъда следва да се потвърди
изцяло, поради което на основание чл.338 от НПК наст**щият
състав на окръжния съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда по НЧХД № 45 по описа на РС Девня, ІV нак. състав за 2015г
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: