Р Е Ш Е Н И Е

№…………../…………03.2016 год., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА

КОНСТАНТИН ИВАНОВ

при участието на секретаря Г.С., сложи за разглеждане в. гр. дело № 1746 по описа на съда за 2015 год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Осемнадесета от ГПК /отм./.

Образувано е по въззивна жалба на В.С.В. ***, подадена чрез процесуален представител адв. С. Г. С. *** срещу Решение № 3598/09.07.2014 год., постановено по гр. дело № 8841/2007 год. по описа на РС – Варна, ХХХІV-ти състав, с което, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, е разпределено ползването на недвижим имот, находящ се в с. Доброглед, община Аксаково, Обл. Варна, представляващ УПИ ІV-73,74 в кв. 4 по плана на с. Доброглед, одобрен със заповед № 1097/08.07.1981 год., с площ от 1335 кв. м. по скица, а изчислена графично от вещото лице с площ от 1288 кв. м., при граници: УПИ V-73, УПИ ІІІ-74, УПИ ХІV-76 и улица между съсобствениците М.А.Г. ЕГН **********,***; В.С.В. ЕГН **********,*** и Р.С. ***, съгласно скицата на л. 163 от гр. дело № 8841/2007 год. на РС – Варна, която приподписана от съда е неразделна част от решението.

В жалбата са наведени оплаквания, че решенето е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно и в разрез с доказателствата, е счетено за неоснователно наведеното от въззивника /ответник по иска/ Вл. В. възражение за придобиване на целия парцел по давност, както и наведеното в условията на евентуалност възражение за придобиване на идеалната част на ищцата от парцела по давност. Твърди се също, че при избора на начин за разпределение на ползването на съсобствения имот не е отчетено фактическото положение, като в нарушение на закона съдът е педоставил достъп на ищцата до определената й за ползване част, през съседен имот – УПИ ІІІ-74, кв. 4 по плана на селото, който имот е собствен на ответника Вл. В..

Отравеното искане е обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което искът на М.А.Г. за разпределение на ползването на УПИ ІV-73,74 в кв. 4 по плана на с. Доброглед, общ. Аксаково да се отхвърли, а в евентуалност, ползването на имота да бъде разпрелено по вариант първи от заключението на в. л. от 06.11.2013 год. съгл. скицата на л. 138 от делото на РС – Варна.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа въззивната си жалба.

В писмени възражения, депозирани в срока по чл. 201 ГПК /отм./, поддържани в съдебно заседание, въззиваемата М.А.Г. оспорва жалбата. Счита решението за правилно и настоява да бъде оставено в сила.

Въззиваемия Р.С.С. не е подал възражения в срока по чл. 201 ГПК /отм./.

Съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба /уточнена с молба от 16.07.2013 год./, с която от М.А.Г. против В.С.В. и Р.С.С. е предявен иск по чл.32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на недвижим имот, находящ се в с. Доброглед, представляващ УПИ ІV-73, 74 в кв. 4 по плана на с. Доброглед, одобрен със Заповед № 1097/08.07.1981 год., с площ /по скица/ от 1335 кв. м., при граници: УПИ V-73; УПИ ІІІ-74; УПИ ХІV-76 и улица.

Твърди се, че страните са съсобственици по регулация на описания недвижим имот, като съсобствеността по отношение на включената в парцела част от имот пл. № 74 с площ от 740 кв. м. /по скица/ ищцата и праводателката на ответника Вл. В. – Н. А. К. са придобили въз основа на давностно вледение и наследяване, при квоти 7 / 12 ид. части за М.Г. и 5 / 12 ид. части за К. С договор за дарение, скл. с нот. акт 45/1997 год. Н. К. е прехвърлила на ответника Вл. В. притежаваната от нея ид. част от имота. Твърди се също, че ответникът В. еднолично ползва посочената част от поземления имот и съсобствениците не могат да вземат решение за ползването му. В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се разпредели между съсобствениците ползването на съсобствения имот - УПИ ІV-73,74, кв. 4 по плана на с. Доброплодно, общ. Аксаково.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адв. Е. Е., поддържа иска и настоява за постановяване решение, с което да се разпредели ползването на съсобствения на страните имот съгласно предложения от вещото лице вариант на разпределение по допълнителното заключение на СТЕ. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответникът В.С.В., чрез пълномощника си адв. Ст. С., оспорва предявения иск. Твърди, че е придобил ид. част на ищцата в процесния имот по давност в резултат на осъществено в периода от 27.11.1997 год. и понастоящем давностно владение. В с. з. поддържа направеното възражение за придобиване на посочената част по давност и настоява за отхвърляне на иска, в евентуалност претендира разпределението да бъде извършено съгласно вариант първи от заключението на вещото лице от 06.11.2013 год.

Ответникът Р.С.С., не изразява становище по иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С КНА № 34, том V, дело № 2209/1975 год. А. Г. Д., Н. А. К. и М.А.Г. са признати за собственици по давностно владение и наследство на дворно място в с. Доброглед, съставляващо имот пл. № 74 по плана на селото с площ от 4 565 кв. м., от които в парцел ІІ-74 са включени 700 кв. м.; в парцел ІІІ-74 са включени 1260 кв. м.; в парцел ІV-74 са включени 775 кв. м.; в парцел ІХ-74 са включени 870 кв.м. и в парцел Х-74 са включени 960 кв.м., заедно с къщата построена в същото дворно място, като А. Г. Д. легитимира като собственик на 1 / 2 ид. част от описания имот, а Н. А. К. и М.А.Г. – по 1 / 4 ид. част за всяка от тях.

Със саморъчно завещание А. Г. Д. е завещал на дъщеря си М.А. целия си недвижим имот, описан в нот. акт № 34/1975 год.

С решение от 17.11.1982 год., постановено по гр. дело № 2578/1982 год., ВнРС е намалил завещателно разпореждане на наследодателя А. Г. Д. с 1/12 ид. част и на основание чл. 30 ЗН е възстановил запазената част на Н. Г. в същия размер, като е допуснал да се извърши съдебна делба на недвижим имот, с площ от 4565 кв.м., представляващо имот пл. № 74 в кв. 4 и 5 по плана на с. Доброглед, от които в парцел ІV-74 са включени 775 кв.м., между съсобствениците и при квоти 5 / 12 за Н. А. К. и 7 / 12 за М.А.Г.. С решение от 30.08.1983 год., постановено гр. дело № 2578/1982 год., производството по извършването на делбата на парцел ІV-73, 74 в кв. 4 по плана на с. Доброглед, е прекратено в хипотезата на чл. 283 ГПК /отм./ поради наличие на съсобственост с трето лице.

Видно от материалите по приобщеното гр. дело № 3889/2008 год., по описа на ВРС, ХХХ състав, с договор за дарение от 27.11.1997 год., скл. с нот. акт № 45, том LХХVІ, дело № 20198/1997 год., Н. А. К. е дарила на ответника В.С.В. притежаваните от нея в индивидуална собственост 388,75 кв. м. ид. части от незастроено дворно място, представляващо парцел ІV-73,74, в кв. 4 по плана на с. Доброглед.

Видно от приложения на л. 3 от делото на ВРС нотариален акт № 195, дело № 2666/1980 год., К. С. И. е дарил на Р.С.С. 410 кв.м., включени в парцел ІV-73 в кв. 4 по плана на с. Доброглед, при граници: А. Г., Г. С., път и наследниците на К. С.

От заключението на СТЕ от 06.11.2013 год., кредитирано от съда като обективно и безпристрастно, се установява, че първоначално парцели ІV-73 и V-74 са били със самостоятелни отреждания с лице към улица. След нанесената корекция и отпадането на улица с осеви точки 38 и 37 в кв. 4, от двата парцела ІV-73 и V-74 е образуван общ парцел ІV-73, 74. Общата площ на образувания парцел е 1288 кв.м., изчислена графично след сканиране и векторизиране. При извършения оглед, вещото лице е установило, че имотите с пл. № № 73 и 74, отредени в парцел ІV-73, 74 са оградени с телена ограда, закрепена на бетонни колове. Частта от имот № 73, вкл. в парцел ІV-73, 74 няма застрояване и в същата има плодни дръвчета. Частта от имот № 74, вкл. в парцел ІV-73,74, в южната част има плодни дръвчета, а в северозападния – дървена тоалетна и в близост до нея – ел. стълб. Частта от имот с пл. № 74, попадаща в парцел ІV-73,74 по документи е записана 775 кв.м., след сканиране и векторизиране, площта за разпределение реално /на място/ е 737 кв. м., а частта от имот пл. № 73 попадаща в процесния парцел е записана 410 кв.м., а след сканиране и вектоирзиране площта е 550 кв. м. Вещото лице е предложило два варианта за разпределение на ползването на парцела при съобразяване квотите на страните и измерената площ на имота, както следва: Вариант първи, според който ищцата М. А. да ползва 428 кв. м. от дворното място, оцветена с червен щрих на приложената на л. 138 от делото на ВРС скица; ответникът Вл. В. да ползва 309 кв. м. от дворното място, оцветена в зелен щрих на скицата на л. 138 от делото и ответникът Р. С. – 550 кв.м., оцветени със сини кръстчета на скицата на л. 138 от делото на ВРС; при този вариант на разперделение всеки съсобственик има достъп до определената му за ползване част от улицата; Вариант втори, при който ищцата да ползва 428 кв.м. от дворното място, оцветена с червен щрих на приложената на л. 139 от делото на ВРС скица, като достъпът до имота да се осъществява през проход с ширина 3, 5 кв. м. от парцел ІІІ-74, при обща площ на преминаване 20 кв. м., който проход е защрихован с виолетов щрих на приложената на л. 139 от делото на ВРС скица; ответникът В. да ползва 309 кв.м. от дворното място, оцветена в зелен щрих на скицата на л. 139 от делото на ВРС и ответникът С. – 550 кв.м., оцветени със сини кръстчета на скицата на л. 139 от същото дело.

Със заключение по допълнителната СТЕ от 29.05.2014 год. вещото лице е предложило и трети вариант за разпределение ползването на имота, при който ищцата да ползва 428 кв. м. от дворното място, оцветена с червен щрих на приложената на л. 163 от делото на ВРС скица, като достъпът до имота се осъществява през проход с минимална ширина 1, 5 кв. м. от парцел ІІІ-74, при обща площ на преминаване 4 кв. м., който проход е защрихован с виолетов щрих на приложената на л. 163 скица; ответникът Вл. В. да ползва 309 кв. м. от дворното място, оцветена в зелен щрих на скицата на л. 163 от делото и ответникът С. – 550 кв.м., оцветени със сини кръстчета на скицата на л. 163 от делото. От дадените от вещото лице обяснения в съдебно заседание на 09.06.2014 год., се установява, че до частта от имот пл. № 74, включена в процесния парцел, почти няма достъп и се влиза от вратата от съседния парцел ІІІ – 74. Парцел ІV, отреден за имоти с пл. № № 73 и 74, не е реализиран и се ползва с границите по имотите 73 и 74. Парцелната граница не е осъществена на място.

С оглед така установено от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗС, общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а според алинея втора ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.

Предвид наличието на спор между съсобствениците относно ползването на парцела и невъзможността да се образува мнозинство /самият факт на предявяване на иска сочи на тази невъзможност/ искът е процесуално допустим – в този смисъл е и т. 1 от ТР № 13/2012 год. на ОСГК на ВКС на РБ.

Установено е по делото, че Заповед № 1097/08.07.1981 год. на кмета на община Аксаково, е одобрен ДРП, като от частите от имоти с пл. № № 73 и 74 е образуван общ парцел ІV-73, 74, кв. 4 по плана на селото. С отреждането на общ парцел за двата имота, частите на съсобствениците в образувания по регулацията съсобствен парцел са равни, съгласно чл. 31, ал. 1 ЗТСУ (отм.). При това положение правата на страните в общия по регулация парцел са 1 / 2 ид. част за Р.С., а от останалата 1 / 2 ид. част от парцела, ищцата притежава 7 / 12 ид. части, съответно 7 / 24 ид. части от целия парцел, а ответникът Вл. В. – 5 / 12 ид. части, съответно 5 / 24 ид. части от целия парцел. Това е така защото установеното в чл. 31, ал. 1 ЗТСУ /отм./ нормативно равенство на дяловете на съсобствениците в съсобствения по регулация парцел се отнася за собствениците на съставните имоти, включени в парцела. Когато някой от съставните имоти е съсобствен, както е в случая, правата на съсобствениците на тази съставна част в общия парцел се определят според правата им, които имат в тази част.

Възраженията на ответника Вл. В., че е придобил по давност собствеността върху целия парцел, както и възраженията му, че е придобил по давност ид. част на ищцата, в резултат на осъществявано владение в периода от 27.11.1997 год. до настоящия момент, са неоснователни.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост /или други вещни права/ посредством фактическо упражняване на съдържанието на тези права през период от време, определен в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно – с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владението е определено в ЗС като осъществяване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС. Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Владението е постоянно когато фактическата власт върху вещта и държането й като своя нямат случаен характер, а изразяват воля трайно да се държи вещта. Т. е., владелецът не се ограничава с отделни действия върху вещта, които имат спорадичен характер. Владението е несъмнително когато от действията на владелеца върху вещта е сигурно, че същият упражнява фактическа власт /господство/ върху вещта с намерение за своене. То е съмнително, когато не може със сигурност да се каже дали действително владелецът упражнява изобщо фактическа власт или ако я упражнява дали наистина има намерение да държи вещта като своя. Владението е спокойно, когато то не е установено с насилие и е явно, когато не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Докато трае скритостта, установеното по скрит начин владение няма действие за предишния владелец. Под явно се има предвид владение, което не се упражнява тайно, по начин, който не разкрива ясно намерението на вледелеца да държи вещта като своя, а такова при което фактическата власт се упражнява от владелеца така, че всеки заинтересуван може да научи за нея.

Твърди се, че ответникът Вл. В. е владял целия парцел в периода от 27.11.1997 год. и понастоящем.

В случая за да добие статут на владелец в периода от 27.11.1997 год. и понастоящем ответникът В. трябва да е упражнявал фактическа власт върху процесния имот – УПИ /парцел/ ІV–73, 74, кв. 4 по ЗРП на с. Доброглед, общ. Аксаково, с намерение за своене – кумулативното наличие и на двата елемента от състава на чл. 68 ЗС – корпус и анимус. По делото няма ангажирано нито едно доказателство, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху целия УПИ ІV-73,74, кв. 4 по плана на с. Доброглед в претендирания от него период. Поради това и възражението му, че е придобил собствеността върху целия парцел по давност с начало на владението 27.11.1997 год. е неоснователно.

По отношение на възражението му, че е придобил по давност ид. част на ищцата съдът намира следното: В чл. 69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно дадените разяснения с тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 год. по т.д.№ 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Ето защо от значение е да се установи начинът, по който лицето, което претендира да е владелец, е получило фактическа власт върху вещта. В настоящия случай към момента на установяване на фактическата власт върху процесния имот от страна на В. /27.11.1997 год./ упражняването й съответства на правото на собственост върху съответната идеална част от имота. Упражняването на фактическата власт върху съсобствен имот продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, то той е владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици, с което е оборена и установената в чл. 69 ЗС презумпция. В настоящия случай, придобивното основание, на което се позовава ответника В. – дарение на 388, 5 кв. м. ид. части от парцел ІV-73, 74 – не обосновава намерение за своене на целия имот. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС на РБ, презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт сочи на съвладение. Съобразно цитирания тълкувателен акт в два случая съсобственикът упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите, а именно – ако въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, или като отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части. В случая не е налице нито една от двете хипотези. Правата на праводателката на ответника и на ищцата в общността са установени с влязло в сила решение по допускане на делба, което на основание чл. 221, ал. 2 ГПК /отм./ е задължително и за преобретателя, в случая ответника В.. Следователно, за да се ползва ответникът В. от придобивната давност като способ за придобиване на правото на собственост върху ид. част на ищцата от УПИ ІV-73,74, следва да докаже, че било към момента на установяване на фактическата си власт върху имота, било в последващ момент, е отнел владението на Г. посредством едностранни действия, които са достигнали до знанието й и тези действия по смисъл и съдържание отричат нейното владение. Доказателства в този смисъл ответникът не е ангажирал. Освен това твърденията му, че е давностил частите на ищцата от момента на извършеното дарствено разпореждане се опроврегава от изнесеното от същия в депизираната искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 3889/2008 год., в която същият е навел твърдения за неизгодни за него факти, че имотът е съсобствен между страните.

С оглед изложеното съдът намира, че процесният имот е съсобствен между страните при посочените по-горе части, а именно: 1 / 2 ид. част /респ. 12 / 24 ид. ч./ за ответника Р. С., съответстващи на 644 кв. м.; 7 / 24 ид. части за ищцата М.А., съответстващи на 375, 66 кв. м. и 5 / 24 ид. части за ответника В.В., съответстващи на 268, 33 кв. м.

С оглед установената съсобственост върху имота и предвид невъзможността да се образува мнозинство от съсобствениците за вземане на решение относно ползването на общата вещ, ползването следва да бъде разпределено от съда.

При определяне начина на ползуване на съсобствен имот, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС, съдът се ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците, на най-целесъобразното ползване на имота, като се изхожда от фактическото положение на този имот към момента на разрешаването на спора, съобразявайки наличието на построените към този момент жилищни, стопански и други постройки, огради и др., без да се внасят каквито и да са промени в съсобствената вещ, чието ползване се разпределя между съсобствениците. С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото или взето във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие "служене с общата вещ" означава прякото й използване съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията й или да се накърняват свойствата й. Именно затова съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС се осъществява по посочения по-горе начин /при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта/ и съдът няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС /решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 224/2009 г., ВКС, I г.о. и решение № 71 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2010 г., II г. о., ГК., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и решение № 338 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 176/2008 г., III г. о., ГК, решение № 59 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 67/2008 г., II г. о., ГК, решение № 1070 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 4297/2007 г., I г. о., решение № 3528 от 30.11.1981 г. по гр. д. № 2532/1981 г., I г. о. и решение № 1150 от 2.10.2008 г. по гр. д. № 4821/2007, т., V г. о. и др./.

Поради изложеното, изявлението на ответника В. в с. з. в първата инстанция за готовността му да премахне съществуващата ограда между имот пл. № 73 и пл. № 74 е ирелевантна за настоящия спор, а оттук и невъзможността разпределението да бъде извършено по първи вариант от заключението на експертизата, налагащо премахването на оградата между посочените имоти, каквото предписание както се посочи съдът не е властен да дава в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС.

С оглед изложените съборажения съдът приема, че разпределението на ползването на съсобствения УПИ /парцел/ ІV-73, 74 квд. 4 по плана на с. Доброглед, общ. Аксаково, следва да бъде извършено по варианта, даден с допълнително заключение на СТЕ от 29.05.2014 год., който е съобразен с положението на имота към момента на разрешаването на спора, а именно – със съществуващата в имота ограда, разделяща двата съставни имота, от които е образуван парцела, и който е единствения вариант за реалното ползване на имота от всички съсобственици, без за това да са необходими преустройства.

В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция, отправеното искане и представените доказателства, в полза на въззиваемата следва да се присъдат разноски в размер на 300 лева за въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата М. А. разноски за вързивното производство в размер на 300 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3598/09.07.2014 год., постановено по гр. дело № 8841/2007 год. по описа на РС – Варна, ХХХІV-ти състав, с което, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, е разпределено ползването на недвижим имот, находящ се в с. Доброглед, община Аксаково, Обл. Варна, представляващ УПИ ІV-73,74 в кв. 4 по плана на с. Доброглед, одобрен със заповед № 1097/08.07.1981 год., с площ от 1335 кв. м. по скица, а изчислена графично от вещото лице с площ от 1288 кв. м., при граници: УПИ V-73, УПИ ІІІ-74, УПИ ХІV-76 и улица между съсобствениците М.А.Г. ЕГН **********,***; В.С.В. ЕГН **********,*** и Р.С. ***, съгласно скицата на л. 163 от гр. дело № 8841/2007 год. на РС – Варна, която приподписана от съда е неразделна част от решението;

ОСЪЖДА В.С.В. ЕГН **********,*** да заплати на М.А.Г. ЕГН **********,*** сумата от 300 лева /триста лева/ - разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, ДВ, бр. 50/2015 год.

Председател:

Членове:1.

2.