№
гр.Варна, 08.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Г.С.,
като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№3361 по описа на ВОС за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въз -зивна
жалба от „Адмирал БГ-1”ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя И.К.И., против
решение №4205/27.10.2015г., постановено по гр.д.№7355/15г. по описа на ВРС, Х
състав, в частите му, с които е признато на осн.
чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на П.М.Б. за незако-
носъобразно и е отменена Заповед №1/15г. на
работодателя „Адмирал БГ-1”ЕООД, с която трудовото й правоотношение е
прекратено на осн. чл.190, ал.1, т.2 и т.4 от КТ, вр. чл.330, ал.2, т.6 от КТ; „Адмирал БГ-1”ЕООД е осъдено
да заплати на Пламена М.Б. сумата от 1 832, 40лв., представляваща
обезщетение за времето през което е останала без работа поради уволнението, но
за не повече от шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение до края на устните състезания пред първа инстанция
/09.05.2015г.-08.10.2015г./, както и сумата от 349, 86лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013г., 2014г. и 2015г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на
исковете-23.06.2015г. до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл.344, ал.1, т.3, вр.
чл.225, ал.1 от КТ и чл.224 от КТ, както и „Адмирал-БГ-1”ЕООД е осъдено да
заплати на П.М.Б. съдебно-деловодни разноски в размер на 699, 34лв. на осн. чл.78, ал.1 от КТ и е осъдено да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от 323, 30лв.
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.В жалбата се твърди, че
решението в атакуваните му части е неправилно поради нарушения на мате - риалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в нея съображения.Претендира се
да бъде отмене -но и вместо него постановено друго, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени.Претендира се присъждането на
сторените пред двете инстанции разноски.
Въззиваемата П.М.Б. поддържа
становище за неосно -вателност
на жалбата и моли решението в обжалваните му части да бъде потвърдено.Претендира
присъждане на сторените пред въззивна инстанция
разноски.
За да се
произнесе, съдът, взе предвид следното:
В исковата си молба и
уточняващата такава към нея от 12.08.2015г. ищцата Пла-
мена М.Б. излага, че е била в трудово правоотношение
с ответника „Адмирал БГ-1”ЕООД, гр.Варна по силата на сключен трудов договор считано
от 01. 07.2013г., като е заемал длъжността „технически секретар”.На
09.05.2015г. чрез препоръчано писмо с обратна разписка й е връчена заповед
№1/15г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на осн. чл.190, ал.1, т.2 - за неявяване на ра- бота в течение на два последователни дни и чл.190,
ал.1, т.4 от КТ - за злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване
на поверителна информация.С писмена покана, получена на 18.05.2015г., е
поканена от ответника да се получи трудовата си книжка.
Счита заповедта за незаконосъобразна
на първо място като постановена при неспазване императивните изисквания на
чл.193 и чл.195, ал.1 от КТ.Твърди, че по повод посочените в заповедта
нарушения работодателят не е изисквал обяснения от нейна страна, нито е
изслушвал или приемал писмените й такива, предвид което и на осн. чл.193, ал.2 от КТ заповедта подлежи на отмяна, без да
се разглежда спора по същество.В условие на евентуалност в случай, че горното
възражение се приеме за неоснователно, твърди, че работодателят не е спазил
изискването на чл. 195, ал.1 от КТ.В издадената заповед са цитирани единствено
съответните разпоредби от КТ, без да е посочено в какво конкретно се състои виновното
нарушаване на трудовата дисциплина от страна на ищцата, вкл. не е посочено за
какъв период от време същата не се е явила на работа, нито е посочено в какво
точно се изразява злоупотребата с доверието на работодателя.В условие на
евентуалност, ако горното възражение се приеме за неоснователно, твърди, че
заповедта е незаконосъобразна, т.к. винаги е изпълнявала трудовите си функции
качествено, в срок и с необходимата грижа, без да извършва каквито и да било
нарушения, вкл. твърдените от работодателя в заповедта.В условие на
евентуалност, ако се установи извършване евентуално на дисциплинарни нарушения,
то твърди, че тежестта на същите не съответства на наложеното наказание.Твърди
и, че в периода на съществуване на трудовото правоотношение не е имала възможността
да ползва полагащия й се платен годишен отпуск, като работодателят й дължи
обезщетение съответно за 10 дни за 2013г., за 20 дни за 2014г. и за 6 дни за
2015г.Претендира да бъде признато за незаконно и отменено дисциплинарното
уволнение, извършено със заповед №1/2015г., работодателят да бъде осъден да й
заплати сумата от 2 160лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа за период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, както и да бъде осъден да й заплати обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 162, 50лв. за 2013г., 340лв. за 2014г. и
108лв. за 2015г., като всички главници се претендират ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.06.2015г. до
окончателното изплащане.
Ответникът „Адмирал
БГ-1”ЕООД, гр.Варна, оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Поддържа,
че заповедта е издадена при спазване императивните изисквания на закона, а по
същество, че ищцата е извършила визираните в заповедта нарушения, като степента
на наложеното от него дисциплинарно наказа -ние е адекватна на извършените
нарушения.
Излага, че колективът на
дружеството е малък, работи се в екип и всички се ползват с доверие по между
си.В началото на м.03.2015г. ищцата започнала да отсъства от работа с мотива,
че има здравословни проблеми.Предвид така създадената работна атмосфера
управителят на дружеството не е подлагал на съмнение твърденията й, нито я е
спирал да се лекува, независимо, че не е представяла болнични листи.Така и в
края на м.03.2015г., когато ищцата заявила, че ще отсъства на 25, 26, 27 и 30
март по същите здравословни причини, както и изявила желание с оглед
предстоящото й продължително лечение да се прекрати трудовото правоотношение без
предизвестие по взаимно съгласие на страните.Тъй като не могла да открие
трудовата си книжка, се разбрали, когато я открие да дойде, за да оформят
документацията по прекратяване на трудовия договор, вкл. и след като ищцата
отчете намиращите се у нея фирмени средства в размер на 12 500лв.След
постигане на горната устна договореност управителят се заел да прехвърли
функциите, които ищцата е изпълнявала до момента, на останалите служители в
дружеството.Започнал с разговор с брокер по повод наемането на помещение, което
дружеството желаело да наеме по повод промяна адреса на офиса.За горното,
докато работела, отговаряла ищцата, която обяснявала, че не може да се свърже с
брокера.След проведения разговор с брокера установил, че помещението вече е
наето с договор, подписан от ищцата, но не за ответното дружество, а за „Терра агро инвест”ЕООД.При
извършена справка в ТР установил, че собственик и управител на това дружество,
регистрирано на 26.03.2015г. и имащо идентичен предмет на дейност като този на
ответника, е ищцата.След горното започнал проверка в офиса на дружеството и
установил, че липсва много информация от компютрите, до която ищцата имала
неограничен достъп - карти, таблици с клиенти, телефонни номера и които тя
изнесла, за да може да развива конкурентна дейност. Предвид така установеното
нелоялно поведение от нейна страна, безпричинното й отсъствие в периода 25, 26,
27 и 30 март 2015г., фактът, че не се явила, за да даде обяснения, въпреки
многократните обаждания по телефона, личното посещение и среща в офиса на „Терра агро инвест”
ЕООД, при която са й изискани обяснения, както и изявленията й пред трето лице,
че няма задължения и няма намерения да внася фирмените средства от 12 500
лв., е издадена заповед №1/01.04.2015г. за дисциплинарното уволнение на
ищцата.Моли предявеният иск с пр.осн. чл.344, ал.1,
т.1 от КТ да бъде отхвърлен като неоснователен, а предвид неговата неос -нователност да се отхвърли и искът с пр.осн.
чл. 344, ал.1, т.3 от КТ.По отношение на последния твърди и, че ищцата не е
останала без работа след уволнението, т.к. е едноличен собственик и управител
на горепосоченото дружество и в това си качество е подала декларация за самоосигуряващо се лице.Твърди и, че за пери -ода на
съществуване на трудовото правоотношение ищцата е използвала целия полагащ й се
платен годишен отпуск, съответно работодателят не й дължи обезщетение по чл.224
от КТ.
С протоколно определение
от 08.10.2015г. от ВРС по искане на ищцата и на осн.
чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение в размера на предявените искове, съот-ветно по иска с пр.осн.
чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ от
2 160лв. 2 198, 88лв., по иска с пр.осн.
чл.224 от КТ, както следва: за 2013г. от 162, 50лв. на 83, 29лв./за 5 дни/, за
2014г. от 340лв. на 183, 28лв./за 11 дни/, за 2015г. от 108лв. на 83, 29лв./за
5 дни/.
С влязло в сила решение
искът с пр.осн. чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ е отхвърлен за разликата над 1 832,
40лв. до претендираните 2 198, 88лв.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са в
условия на обективно кумулативно съединяване искове с пр. осн.
чл.344, ал.1, т.1, чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225,
ал.1 и чл.224 от КТ.
Не е спорно между
страните, а и от представения трудов договор №1/01.07. 2013г., сключен за
неопределено време, се установява, че същите са били в трудово правоотношение,
възникнало по силата на цитирания договор, като към датата на налагане на
наказанието въззиваемата е заемала длъжността „техничес -ки секретар”.
Със заповед №1/2015г.
представляващият дружеството управител /надлежен субект на дисциплинарна власт/
на осн. чл.188, т.3, вр.чл.190,
ал.1, т.2 и т.4 от КТ е наложил на въззиваемата дисциплинарно
наказание “уволнение” и е прекратил трудовото правоотношение, считано от датата
на връчване на заповедта.Последната е връчена с препоръчано писмо с обратна
разписка, изпратено на 06.05.2015г. и по -лучено от работника на
09.05.2015г.Отделно от цитираната заповед работодателят е съставил заповед под
същия номер и дата, съгласно която прекратява трудовото правоотношение с въззиваемата считано от 01.04.2015г. без предизвестие на осн. чл.330, ал.2, т.6, вр.чл.190
от КТ.
На осн. чл.193, ал.1 от КТ работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника/служителя/ или да
приеме писмените му обяснения и да събере, и оцени посочените доказателства.Представените
от въззивника протоколи, датирани като съставени на
30.03.2015г., 31.03.2015г. и 01. 04.2015г., подписани от управителя на
дружеството и от двама служители, съставляват гласни доказателства в писмен вид
и като такива не могат да бъдат ценени. За установяване твърденията на
работодателя, че преди налагане на наказанието е изискал обяснения от въззиваемата и тя е отказала да депозира такива, са
изслушани гласни доказателства пред настоящата инстанция.
Съгласно
показанията на св.Е.Узунова/служител във въззивното
дружеството/ на 30.03.2015г. П. дошла в офиса/отсъствала е предната седмица/ и
споделила, че иска да напусне работа по здравословни причини, като желае
прекратява -нето на трудовото правоотношение да бъде по взаимно съгласие и да
се оформят нужните документи с управителката и счетоводителката.От няколко
месеца преди това обяснявала, че има здравословни проблеми и, че ще й се наложи
продължително лечение, вкл. операция.Колегите й се опитали да я разубедят, но
тя обясни -ла, че решението й да напусне работа е окончателно.На следващия
ден-31.03. 2015г. установили, че тя си е открила собствена фирма със същия
предмет на дейност, че е наела за нея помещението, което е трябвало да наеме за въззивното дружество, че е изчезнала информация от
компютрите им - таблици, контакти за продавачи и купувачи.Същия ден
управителката на дружеството й се обадила по телефона да й поиска обяснения за
тези неща.П. казала „не ме търсете, нямам нищо общо с вас, не ставайте
нахални”.Отишли до офиса, който П. наела, казали на мъжа й, който го боядисвал,
да й предаде да дойде и да даде обяснения, но той им казал да не я
безпокоят.Няколко дни по-късно, след като П. се нанесла в офиса, отишли с
управителката при нея, но тя пак им казала да не я безпокоят, извикала и мъжа
си.
Съгласно
показанията на св.Д.Близнаков/съпруг на въззиваемата/
по здравословни и други причини съпругата му решила да напусне работа на
20.03.2015г., за което й било обяснено, че ще ползва отпуск 5 дни, за да си
помисли.Разбрали се с управителката да напусне на 30.03.2015г., когато и да си
освободи работното мяс -то.На посочената дата завел
съпругата си във фирмата, за да приключат отношенията си.Взел я след три
часа.Обяснила му, че са се разбрали да се прекрати трудовият й договор по
взаимно съгласие и след това си тръгнали, обяснила и, че са я питали защо е
отсъствала предната седмица и тя им обяснила, че е била бол -на.На 31.03.2015г
не са й звънели от фирмата.Започнали да звънят на 01.04.2015г. и да й
обясняват, че трябва да прекрати фирмата си, съпругата му им обяснявала, че има
право да си направи своя фирма и да работи.Държали й сметка защо си е отворила
нейна фирма.Около 4-5 май, дошли да се карат и в офиса, крещели, че трябва да
си затвори формата.Съпругата му го извикала и той отишъл да прекрати скандала,
попитал ги кога ще й върнат трудовата книжка и те му казали, че няма да я
върнат. Тогава им обяснил, че ще се обърне към Инспекцията по труда/което и
сторил впоследствие/ и те си тръгнали.При тези разговори, обаче не са й са й
казвали, че заради случващото се ще я уволнят дисциплинарно.До последно съпругата
му знаела, че ще се прекрати трудовият договор по взаимно съгласие, а за
уволнението узнала на 09. 05.2015г., като получила по пощата заповедта.
От съвкупния анализ
на така изслушаните гласни доказателства/показанията и на двамата свидетели следва да се ценят при
условията на чл.172 от ГПК/ се установява, че към 30.03.2015г. страните са
постигнали предварителна устна договореност да прекратят трудовото правоотношение
между тях по взаимно съгласие. Към тази дата работодателят не е отпочвал дисциплинарно производство, съответно служителят
не е бил в известност за такова.
На 31.03.2015г.
работодателят е установил, че въззиваемата е
регистрирала собствено дружество със сходен предмет на дейност като неговата
/дружеството „Терра агро инвест”ЕООД е регистрирано в ТР на 26.03.2015г./, като е
наела за офис помещение в сградата, където и той възнамерявал да наеме
помещение за офис/от събраните доказателства не се установява безспорно
помещенията да са идентични, доколкото в тази сграда има множество помещения,
които се отдават под наем и показанията на двамата свидетели съответно са
противоречиви относно този факт, а други доказателства, освен гласните, не са
ангажирани/.Не са устано -вени в производството и
твърденията му, че въззиваемата е присвоила инфор -мация от негова база
данни.Установява се, обаче, че след научаване на посочените обстоятелства
работодателят чрез представляващия го управител устно е искал обяснения от въззиваемата защо си е регистрирала собствено дружество и е
наела офис в същата сграда.
Изслушването,
съответно поискването на писмени обяснения по чл.193, ал.1 от КТ е задължително
за субекта на дисциплинарна власт.Тези обяснения следва да бъдат поискани в
рамките на дисциплинарната процедура и по повод решаването на въпроса за
дисциплинарното наказание.Обясненията, дадени без работникът да е известен за
дисциплинарната процедура, нямат правно значение, т.е. обясненията следва да са
дадени именно с оглед дисциплинарното наказване и дисциплинарното нарушение, а
не поради други обстоятелства и тези обяснения следва да са дадени преди
налагане на дисциплинарното наказание.В настоящия случай не се установява да са
искани обяснения от въззиваемата именно по повод отпочнато от работодателя дисциплинарно производство.Само
обстоятелството, че работодателят, след като на 30.03.2015г. е постигнал
договореност със служителя да прекратят отношенията си по реда на чл.325, ал.1,
т.1 от КТ, е изразил на 01.04. 2015г. негативното си мнение по повод
обстоятелството, че същият е регистрирал собствено дружество със сходен предмет
на дейност, не води до извод, че служи -телят е в известност, че по този начин
от него се искат обяснения по повод започнало дисциплинарно производство с
предстоящо дисциплинарно наказание именно за тези му действия.Предвид горното и
в настоящата хипотеза не е приложима нормата на чл.193, ал.3 от КТ, независимо,
че въззиваемата е отказала да даде обяснения защо е
регистрирала собствено дружество и е наела офис, след като при водените
разговори тя не е била известена, че от нея се искат обяснения по повод
започнала дисциплинарна процедура.
По изложените
съображения съдът приема, че при издаване на процесната
заповед №1/2015г. не е била спазена разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ
Заповедта не
съдържа и всички законоустановени в чл.195, ал.1 от
КТ реквизити.Посочен е нарушителят - П.Б.; наказанието - уволнение и законният
текст, въз основа на който се налага - чл.188, т.3, вр.
чл.190, ал.1, т.2 и т.4.Нарушението, според заповедта, се изразява в следното: неявяване
на работа в течение на два последователни работни дни и злоупотреба с доверието
на работодателя и разпространяване на поверителна за него информация.В
заповедта са възпроизведените буквално двете цитирани разпоредби на чл.190 от
КТ, но липсва конкретното нарушение, описано с обективните и субективните си
признаци и времето на извършване.Не е посочено нито кои са дните, в които
работникът не се е явил на работа, нито в какво се изразява злоупотребата с
доверието на работодателя и разпространяването на поверителна за него
информация.Не би могло да се прие -ме, че конкретните нарушения са били обективирани в горецитираните
протоколи, които нямат от своя страна достоверна дата по см. на чл.181 от ГПК,
съответно и не може да се установи, че са съставени преди 09.05.2015г./датата
на налагане на наказанието/.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че при налагане на дисциплинарното наказание на въззиваемата не са били спазени предвидените в КТ задължителни
процедури, с оглед което издадената заповед е незаконосъобразна само на това
основание.За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори и да бяха
спазени горецитираните изисквания на КТ, то в процеса
не се установи законосъобразността на заповедта, т.к. работодателят, чиято е доказателствената тежест, не установи действително да са
били извършени твърдените нарушения.Установен е единствено фактът, че въззиваемата е регистрирала, след постиганата предвари- телна договореност с работодателя за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие, ЕООД със сходен предмет на дейност, който
факт от своя стра -на не се установява да съставлява
нарушение на трудовата дисциплина с оглед така посочените в длъжностната й
характеристика задължения.
По изложените
съображения съдът приема, че процесната заповед е
неза -коносъобразна, предвид което и следва да бъде
отменена, съответно, че предяве -ният
иск с пр.осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и
следва да бъде уважен.
Въззиваемата претендира
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.За доказване оставането си без работа е
представила трудовата си книжка, вкл. в оригинал за справка пред настоящата
инстанция, на която няма последващи записвания за
сключени нови трудови договори след прекратяване на процесния
от въззивника. Неоснователни са възраженията на въззивника, че след като е теоретично възмож
-но въззиваемата да е започнала работа по ново
трудово правоотношение, отразено в друга трудова книжка, само фактът, че
представя старата такава не може да установи оставането й без работа.Тежестта
за установяване на факта на оставане без работа и съответно неполучаването на
трудово възнаграждение тежи върху работника-ТР №6/13г. на ОСГК на ВКС.След като
обаче той е представил трудовата си книжка, в случай, че работодателят счита,
че има нова така, отразяваща възникване на ново трудово правоотношение,
тежестта за доказване на тези твърдения е негова.Още повече и, че, ако имаше
такова, работодателят можеше да установи твърденията си и чрез удостоверение от
НАП за актуалното състояние на всички трудови договори на лицето.Неоснователно
е и възражението му, че обезщетение по чл.225 от КТ не се дължи, защото въззиваемата е едноличен собственик на капитала и управител
на ЕООД и като тава е подала декларация за регистрация на самоосигуряващо
се лице като собственик на дружеството от 01.04. 2015г. За да се дължи
обезщетение по чл.225 от КТ е необходимо работникът да е останал незает по
трудово правоотношение.Този извод следва от систематичното и логическо
тълкуване на разпоредбите на КТ съобразно чл.46, ал.1 от ЗНА, като навсякъде,
където думата „работа” е употребена, тя се свързва с отношения по пре- доставяне на работна сила, а те съобразно чл.1, ал.2
от КТ се уреждат само като трудови правоотношения.Без значение за правото на
обезщетение е заетостта през шестмесечния период на друго основание, вкл. напр.
осъществяването на търговс -ка
дейност и реализирането на печалба от стопанска дейност /в този см. Решение
№161/30.07.2010г. по гр.д.№86/09г. на ВКС, ІV гр.о., постановено по реда на
чл.290 от ГПК/.Следва да бъде посочено, че нормата на §1, т.26 от ДР на ЗДДФЛ /конк -ретно б.”и”, съгласно която
се приемат за трудови правоотношения и тези на съдружниците
при полагане на личен труд в дружеството/ дефинира понятието трудови
правоотношения единствено за целите на данъчното облагане, а не и по смисъла на
КТ.В настоящия случай обезщетение не би се дължало само ако въззиваемата
имаше сключен трудов договор с регистрираното дружество, но доказателства за
наличието на такъв не са ангажирани от въззивника.
По изложените
съображения съдът приема, че работодателят дължи обезщетение за предвидения в
КТ шестмесечен период от прекратяване на трудовия договор, т.е. считано от
09.05.2015г., което е в размерите, установени от ССЕ от 23.09.2015г. на
в.л.И.Станчева /за всеки от месеците по 366, 48лв./, като за периода от
09.05.2015г. до датата на приключване на устните състезания пред ВРС-08.10.
2015г. възлиза на 1 832, 40лв.
Въззиваемата претендира
обезщетение по чл.224 от КТ като твърди, че има неизползван платен годишен
отпуск за 2013г.-5 дни, за 2014г.-11 дни и за 2015г.-5 дни.Съгласно цитираната
ССЕ въззивникът е начислявал по ведомост обезщетения
за ползване на платен годишен отпуск в пълния уговорен в трудовия договор
размер, т.е. 10 дни за 2013г., 20 дни за 2014г. и 5 дни за 2015г., но във
ведомостите за заплати липсва подпис на въззиваемата
срещу начисленията.В дружеството липсват подавани молби от последната с обективирани волеизявления за ползване на платен годишен
отпуск.Съгласно представените заповеди от работодателя, датирани като съставени
съответно на 01.10.2013г. и на 20.12.2014г. и протокол от 30.03.2015г., същият
в заповедите едностранно е приел, че след като в посочените дни офисът на
дружеството няма да работи /в първата по причини-отиване на обща екскурзия от
служителите, а във втората поради коледни и новогодишни празници/, то тези дни
следва им се зачитат за платен годишен отпуск, а в протокола, че отсъствията в
седмицата преди 30.03.2015г. на П.Б. следва да се офор
-мят като платен годишен отпуск.При така цитираните
заповеди не се установява наличието на хипотезите, предвидени в чл.173, ал.4 от
КТ, и в тази връзка е неоснователно твърдението му, че предвид посочената норма
тези дни следва да се приемат за използван платен годишен отпуск.Предвид
неустановяване използ -ването
от служителя на целия размер полагащ му се платен годишен отпуск за процесния период му се дължи обезщетение в установените от
цитираната ССЕ размери за общо 21 дни или това е сумата от 349, 86лв.
С оглед съвпадане
крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
решение на ВРС следва да бъде потвърдено в обжалваните му частите му.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените
пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 600лв., представляващи
адв.възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №4205/27.10.2015г., постановено по гр.д.№7355/15г. по описа на ВРС, Х
състав, в частите му, с които: 1/ е признато на осн.
чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на П.М.Б. за незаконосъобразно и е отменена
Заповед №1/15г. на работодателя „Адмирал БГ-1”ЕООД, с която трудово -то й
правоотношение е прекратено на осн. чл.190, ал.1, т.2
и т.4 от КТ, вр. чл.330, ал.2, т.6 от КТ; 2/ „Адмирал
БГ-1”ЕООД е осъдено да заплати на П.М.Б. сумата от 1 832, 40лв.,
представляваща обезщетение за времето през което е останала без работа поради
уволнението, но за не повече от шест месеца, считано от датата на прекратяване
на трудовото правоотношение до края на устните състезания пред първа инстанция
/09.05.2015г.-08.10.2015г./; 3/ „Адмирал БГ-1”ЕООД е осъдено да заплати на П.М.Б.
сумата от 349, 86лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2013г., 2014г. и 2015г., ведно със законната лихва върху главниците
от датата на предявяване на исковете - 23.06.2015г. до окончателното изплащане
на задължени- ята, на осн. чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ и чл.224 от КТ; 4/ „Адмирал-БГ-1”
ЕООД е осъдено да заплати на П.М.Б. съдебно-деловодни разноски в размер на 699,
34лв. на осн. чл.78, ал.1 от КТ; 5/ „Адмирал-БГ-1”ЕООД е осъдено да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от
323, 30лв. на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА „Адмирал
БГ-1”ЕООД, ЕИК 202614248, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Д-р Пискюлиев”№47, да заплати на П.М.Б. с ЕГН ********** ***
сумата от 600 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстан -ция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
В необжалваната си
част решението на ВРС е влязло в сила.
Решението подлежи
на обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК с касационна жалба пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчва -нето му на страните само
в частите му по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1
и т.3 от КТ.В частта му по иска с пр.осн. чл.224 от
КТ решението не подлежи на каса -ционно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: