Р Е Ш Е Н И Е

№ / 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІV с.,в открито съдебно заседание на 23.11.2015г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ МАРИНОВА

мл.с. ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА

секретар : Н.И.

разгледа докладваното от председателя на състава

в. гр. дело № 2740 по описа за 2015г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на „РЕМО” АД- гр.Шумен, представлявано от изп.директор Н.Е.Д., против решение № 3496/ 13.08.2015г. по гр.д.№ 16261/ 2014г. Районен съд-Варна,ХІІс., с което са отхвърлени предявените от „Ремо” АД срещу „Енерго-Про-Мрежи” АД искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: - 8494.80лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на 27 кв.м. от сграда за енергопроизводство / трафопост/ с идентификатор № 83510.670.44.3, с обща застроена площ от 96 кв.м., на адрес-гр.-Шумен, ул.” Мадара” № 42 в периода : 18.12.2009г.- 18.12.2004г. , със законната лихва върху главницата , считано от датата на завеждане на исковата молба в съда- 19.12.2014г., до окончателното заплащане на тази сума , на основание чл. 59 от ЗЗД; -1737.18лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода : 18.01.2010г.- 18.12.2014г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Изложени са възражения за незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необоснованост, съобразно които моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове и да се присъдят направените по делото разноски.

Въззиваемата страна- „Енерго-Про-Мрежи”АД, изразява становище за неоснователност на жалбата и направеното искане.По същество моли решението да бъде потвърдена, като се присъдят направените в производството разноски.

Съставът на Варненския окръжен съд, при съобразяване становищата на страните и представените по делото доказателства, на основание чл. 269 ГПК констатира :

Решението е валидно и допустимо.

С осъдителен иск от „Ремо”АД се претендират сумите- 8494.80лв., обезщетение за ползване от ответника на сграда / трафопост/ в собствен имот на ищеца, за периода от 18.12.2009г. до 18.12.2014г. , с която се е обогатил без основание , и 1737.18лв.- мораторна лихва върху главницата за периода от 18.12.2009г. до 18.12.2014г. Според обстоятелствата на исковата молба дружеството – ищеца, е придобило поземлен имот с идент.№ 83510.670.44 с приватизационен договор № Р-250-473/ 13.08.1998г., заедно с построената в него сграда за електропроизводство / трафопост / . Твърди, че ответникът е ползвал за исковия период 27 кв.м. застроена площ от сградата, без да заплаща обезщетение, като се е обогатил без основание в размер на претендираната главница, и след оправената покана, не е изплатил сумите.

Ответникът оспорва исковите претенции изцяло като неоснователни. Оспорва материалната легитимация на ищеца, като противопоставя възражението, че процесният трафопост е негова собственост съгласно АДС № 7087/ 29.05.1996г., част от активите на Електроснабдяване” Шумен и „Електроразпределение –Варна „ЕАД-правоприемник на активите и пасивите на НЕК ЕАД . Позовава се на особения статут и правния режим на обекта, според §2 от Закона за електростопанството / отм., ДВ бр. 64/ 1999г./ /, §1, т.23 от ДР на Закона за енергетиката ,§1 , т.17 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

І. По спорните факти и обстоятелства :

Съобразно приложените съдебни решения правоприемник на активите и пасивите на регистрираната през 1991г. ДФ „ Ремо Шумен” е „ Ремо” ЕООД с държавно имущество, преобразувано в „Ремо „ЕАД през 1997г., съответно „Ремо „АД през 1998г. Част от акциите на „Ремо” ЕАД , гр.Шумен са прехвърлени на „ Ремо-98” АД , гр.Шумен и „ Инкотар” ООД, гр.София, с договор за продажба № Р 250- 473/ 13.08.1998г. , на основание чл. 25, ал.1, т.3 във връзка с чл. 25, ал. 3 от ЗППДОП, и решение № РД-42-585/ 08.07.1998г. на МЗГАР.

Установено е, че със заповед № РД-18-22/ 05.08.2004г. от актовите книги за държавна собственост е отписан имота по АДС № 4294/ 20.02.1984г., представляващ дворно място с изградените в него постройки / п.1-п.30/, на основание чл. 78, ал.1 от ЗДС, чл. 152 от ППЗДС. В деактуваните обекти са описани - трафопост с площ 90 кв.м., година на построяване 1954г./ п.6/; и трафопост с площ 98 кв.м., година на построяване 1981г. / п.26/.

Според действащата КККР, одобрена със заповед № РД-18-52/ 25.11.2005г. АГКК по представените скици „ Ремо” АД е собственик на ПИ 83510.670.44, с площ 404 кв.м., и ПИ № 83510.670.44.3, сграда за електропроизводство, застроена площ 96 кв.м., с адрес –гр.Шумен, ул.”Мадара” № 42.

С покана изх.№ Р-60/ 21.11.2014г. „Ремо” АД уведомява „Енерго-Про-Мрежи” АД,че ползва неправомерно сгради за електропроизводство

- идент.83510.670.44.1, със застроена площ 12 кв.м., и идент.83510.670.44.3- за площ от 27 кв.м., поради което дължи обезщетение в размер на 204.52лв. месечно, изчислено за периода от 01.12.2009г. до 01.12.2014г. в размер на 12 271лв. , и лихва за забава в размер на 3020лв.,които следва да се изплатят до седем дни от получаване на поканата / 24.11.2014г./.

Съгласно заключението на комплексната съдебно-технически и икономическа експертиза сграда с идент.83510.670.44.3 , предназначена за електропроизводство , е с площ 40 кв.м., но реално се ползват 28 кв.м., функционално разпределение- едно помещение.При сравняване данните на двата трафопоста в АДС № 4294/ 1984г. с описания в АДС № 7087/ 1996г.,трафопост „Ремзавод”, с площ 81кв.м., масивна конструкция построен 1969г., не е намерена идентичност.

Според заключението на допълнителна СИЕ в периода от 1991г.- 2000г. ползватели на електроенергия от процесния трафопост са общо 14 дружества, между които „Ремо” АД.

На 29.06.2006г. между „Електроразпределение „Варна и „Ремо „АД е подписано споразумение за подготовка и сключване на договор за изкупуване на ел. съоръжения, на основание §4 от ПЗР на ЗЕ. Според т.2 това е подстанция с две самостоятелни сгради и три трафопоста , кабел от „Ремо” Ад до Подстанция- Мадара, в УПИ XL VІІІ, кв.340 , по плана на гр.Шумен.

Във връзка с възраженията за липса на материална легитимация следва да се преценяват и доказателствата на с.40-63, част от които е АДС № 7087/ 1996г. за обект- трафопост „Ремзавод”, площ 81 кв.м., построен 1961г., предоставен в оперативно управление на „Електроснабдяване”- Шумен, включен като ДМА на дружеството, впоследствие на НЕК АД. След неговото преобразуване по силата на разпределителен протокол всички електроразпределителни съоръжения на територията на Шумен, преминават в активите на „Електроразпределение”-Варна.

ІІ. Фактическите констатации обосновават следните правни изводи:

Спорът е по материалната легитимация на ищеца за конкретен обект- трафопост, като предпоставка за основателността на предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД.

Не е спорно и от основното заключение следва, че обезщетението се претендира за една част от сграда за електропроизводство в имота, придобит от дружеството след неговото преобразуване при условията на чл.17а от ЗППДОП. Установено е, че представлява „ енергиен обект” по смисъла на §1, т. 17 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност / отм./, и се ползва по предназначение.

Според действащото законодателство за периода на разглежданите отношения общите енергийни обекти запазват статута си на държавна собственост и не могат да се придобиват от частноправни субекти - чл.2 от Закона за електростопанството / 1975г., отм. 1999г./. Изключение от това правило е въведената в чл.2, ал. 2 от с.з. възможност за кооперативни и други обществени организации да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти с разрешение на Асоциация „ Енергетика” / електрически централи за производство на електрическа енергия, електрически уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия /. На основание §4 от ПЗР на закона посочените субекти запазват правото си на собственост, ако при влизане на закона в сила / 1.07.1976г./ притежават електроенергийни обекти.

По отношение на ищеца горепосочените нормативните изисквания не са изпълнени. С приемане на Закона за енергетиката и енергийната ефективност - §67 от ЗИД ЗЕЕЕ / ДВ, бр.108 от 14.12.2001г./, правото на собственост върху електроенергийни обекти може да се прехвърля само в полза на лицензирани енергийни предприятия , освен ако собственикът отговаря на критериите да бъде лицензиант по този закон. Съгласно чл.58 и §67, ал. 6 от ПЗР на ЗЕЕЕ / в сила от 1999г./ енергийните обекти по ал. 2 , които към датата на влизане в сила на закона за частна собственост или общинска собственост, изградени със средствата на държавния или общински бюджет, се прехвърлят възмездно на лицензираните еднолични преносни или разпределителни предприятия с държавно или общинско участие в срок до 31. декември 2002г. , т.е. стават собственост на енергийно предприятие , което извършва дейност в енергетиката въз основа на издадено разрешение или лицензия. Тези обстоятелства не са в предмета на този спор, не се твърдят и не се установяват от представените доказателства.

С изложените съображения следва да се приеме, че ищецът не е могъл да придобие собствеността върху съществуващ в имота енергиен обект по правилото на чл.92 от ЗС, поради неговия особен статут и специален режим на придобиване според нормите на ЗЕ / 1975г./, ЗЕЕЕ / 1999г./ и ЗЕн / 2003г./, както и при наведеното придобивно основание приватизационна сделка. По силата на §67 , ал.9 от ПЗР на ЗЕЕЕ/ отм./, изградените енергийни обекти не включени в сделката, ако чрез тях се снабдява с енергия повече от един потребител, и подлежат на прехвърляне на енергийното предприятие по предвидения за това ред. По делото има достатъчно данни от които следва, че конкретният обект не обслужва единствено дружеството, а също и други потребители, и спрямо него е стартирала процедура по изкупуване, и тези факти не са опровергани с нови доказателства.

Въз основа на горните правни заключения претенцията за обезщетение , поради неоснователно ползване на съществуващия в имота енергиен обект, е неоснователна, както и акцесорната за лихва. Решението, с което първостепенният съд е възприел този извод, позовавайки се на събраните доказателства, приложимите нормативни актове, и постоянната и задължителна практика на касационния съд, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено .

На основание чл.78 , ал.3 и ал.8 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 850лв., съобразно направеното искане , отговарящи на задължителния минимум определен при условията на чл.7, ал. 2 , т.4 от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл. 271,ал. 1 от ГПК съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3496/ 13.08.2015г. по гр.д.№ 16261/ 2014г. Варненски районен съд-ХІІсъстав.

ОСЪЖДА „Ремо” АД, ЕИК 127030392, да заплати на „Енерго-Про-Мрежи” АД, ЕИК 104518621, сумата 850 / осемстотин и петдесет/ лева- разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 и 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.