Р Е Ш Е Н И Е

№ ………./11.01.2016 г.

гр. В.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

мл.съдия БОРИСЛАВА БОРИСОВА

при секретар К.М.,

като разгледа докладваното от съдията Павлова

въззивно търговско дело № 1641 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 3374/27.07.2015 год., постановено по гр.д. № 17541 по описа за 2013 година, ВРС – 26 състав е отхвърлил исковете с правно основание чл.26, ал.2, пр.първо ЗЗД на И.Д.И., ЕГН ********** и П.Д.Т., ЕГН **********,***, 14а срещу „Ирен Стройинвест 3” ООД, ЕИК 175434677, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.”***, представлявано от И.Л.С. и Р.К.М., ЕГН ********** и Б.Ф.М., ЕГН **********,*** за прогласяване нищожността на договор, сключен между ответниците и обективиран в нот. акт № 190, том V, peг. № 14454, дело 930 от 2008г. на нотариус П.С. за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в сградата на ул. ***, с площ от 76.51 кв.м, състоящ се от: коридор, дневна с кухненски бокс, две спални, баня-тоалет, една тераса и един балкон, при граници: ул*** калкан, вътрешен двор, стълбище, асансьорна шахта, коридор и ап.10, ведно с принадлежащото избено помещение №9, с площ 4.08 кв.м при граници: изба №10, изба №8 и коридор, както и 7.0995% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 14.81 кв.м и от правото на строеж върху дворно място, с площ по скица 237.40 кв.м, представляващо УПИ № ХI-7,7а, кв. 592, по плаца на 14-ти микрорайон на гр. В., при граници по скица: ул.„Петър Берон”, ул*** УПИ №ХII-8,9 и УПИ №Х-6, до размера от 67/237.40 ид.ч. за всеки от ищците или общо 134/237.40 ид.ч. поради невъзможен предмет, като е осъдил ищците и за разноски.

Недоволни от горното решение са останали ищците И.Д.И. и П.Д.Т., които по реда на чл. 258 и сл. от ГПК обжалват така постановеното решение с твърденията за неговата неправилност, незаконосъобразност и постановяване в противоречие със събраните доказателства. Конкретно релевираните доводи са за противоречие на постановеното решение с разрешенията, дадени в ТР от 04.05.2012 год. по т.д. № 1/2011 год. на ОСГК, както и с задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК относно въпроса кога правото на строеж се счита упражнено. Сочи се неправилност на извода на съда за неоснователност на предявения иск доколкото сделката би могла да има за предмет и бъдеща вещ, която ще се изгради след сключването й предвид посоченото изрично в договора, че се прехвърля собственост върху конкретно определен обект, изграден в груб строеж. Този факт се твърди да не е бил налице към момента на продажбата, в който смисъл се оспорва и извода на съда за завършеност на сградата в груб строеж, който е несъответен на съвкупната преценка на доказателствата. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ГПК са постъпили отговори от Б.Ф. М. и Р.К.М., от една страна и „ИРЕН СТРОЙИНВЕСТ 3“ ООД, от друга, с които се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение.

В с.з. по същество, въззивникът И.Д.И. се явява лично и моли за отмяна на първоинстанционното решение. Въззивницата П.Д.Т., не се явява и не се представлява.

В с.з. по същество, въззиваемите оспорват въззивната жалба, като представят писмени защити и претендират присъждане на разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Релевираните от въззиваемите доводи за липса на правен интерес от инициираното исково производство чрез предявения с правно основание чл.26, ал.2 предл.първо ЗЗД иск не се споделят от състава на ВОС. С оглед заявените права на собственост върху прехвърления недвижим имот ищците се легитимират с правно защитим правен интерес от отричане със сила на пресъдено нещо на правните последици на атакувания договор, в частност на неговия вещно-прехвърлителния ефект до размера на притежаваните от тях права на собственост. В този смисъл са постановени по реда на чл.290 ГПК и съставляващи задължителната съдебна практика редица решения на ВКС – напр. решение № 299/09.01.2012 год. на ВКС по гр.д.№1331/2010 год., II г.о., решение №397/03.10.2012 год. по г.д. № 1604/2011 год. на ВКС, IV-то г.о, решение №213/25.02.2014 год. по г. д. №48/2013 год. на ВКС, III г. о. и др.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, естеството на които на първо място изисква самостоятелна преценка на събраните пред първа инстанция доказателства.

Не е спорно между страните по делото, че ищците са били съсобственици на по 67/237.40 ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел ХI-7, 7а, кв.592, по плана на 14 подрайон на гр.В., находящо се в гр.В., ул.***, с площ 237.40 кв.м. и в качеството си на такива са сключи с ответното дружество договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за извършване на строителство, обективиран в нотариален акт № 184, т.7, рег. № 13412, дело № 1266/2008 год. на нотариус Огнян Шарабански, който е развален, поради неизпълнение, с влязъл в сила съдебен акт.

Не е спорно по делото и обстоятелството, че въз основа на обективирана в нотариален акт № 190, том V, рег.№ 14454, дело № 930 от 01.12.2008 год. на нотариус П.С. покупко-продажба, „Ирен Стройинвест 3” ООД е продало на Р.К.М. и Б.Ф.М. правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в сграда в груб строеж в гр.В., ул.“Гоце Делчев“ № 14, 14а, представляващ апартамент № 11, на 4-ти етаж, с площ от 76.51 кв.м, състоящ се от: коридор, дневна с кухненски бокс, две спални, баня-тоалет, една тераса и един балкон, при граници: ул*** калкан, вътрешен двор, стълбище, асансьорна шахта, коридор и ап.10, ведно с принадлежащото избено помещение №9, с площ 4.08 кв.м при граници: изба №10, изба №8 и коридор, както и 7.0995% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 14.81 кв.м и от правото на строеж върху дворно място, с площ по скица 237.40 кв.м, представляващо УПИ № ХI-7,7а, кв. 592, по плаца на 14-ти микрорайон на гр. В., при граници по скица: ул.***, УПИ №ХII-8,9 и УПИ №Х-6.

Именно този договор се претендира от ищците /сега въззиваеми/ да бъде прогласена за нищожна в хипотезата на чл.26, ал.2 предл.първо ЗЗД – поради липса на предмет с твърдението, че към датата на сключването му сградата, в която се намира прехвърления недвижим имот, не е била изградена в „груб строеж“. Нищожността поради невъзможен предмет предполага, че предмета на сделката не само не съществува към момента на сключване на сделката, но е невъзможно и да възникне. Но доколкото в нотариален акт № 190, том V, рег.№ 14454, дело № 930 от 01.12.2008 год. договарянето на страните е досежно прехвърляне на собствеността върху недвижим имот в „сграда в груб строеж“, то съдът приема, че се касае за прехвърляне на собствеността на вече възникнал самостоятелен обект на вещни права, а не бъдеща вещ, подлежаща на изграждане.

В контекста на гореизложеното, основният спорен въпрос между страните се свежда до това дали към 01.12.2008 год., когато е сключен договора за покупко-продажба, сградата, в която се намира прехвърления недвижим имот, е била завършена до степен на реализирано право на строеж, тъй като съгласно чл.181, ал.2 ЗУТ самостоятелни части от сграда могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след завършване на сградата в груб строеж /така, постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 840/15.07.2011 год. на ВКС по гр. д. № 4752/2008 год., IV г. о./. В тази насока са дадените разясненията на ТР № 1/2011 год. на ОСГК на ВКС по въпросите за приложение на чл.63 ЗС и чл.67 ЗС, с която задължителна съдебна практика е прието, че нормите на чл.181, ал.1 и ал.2 ЗУТ следва да се тълкуват в насока, че правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до изграждането на сградата в груб строеж до моментът на завършване на сградата в груб строеж, който момент се свързва с трансформиране на правото на строеж в право на собственост.

Легална дефиниция на понятието "груб строеж" е дадена в пар.5 т.46 от ДР на ДУТ и съгласно същата "груб строеж" е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи. Към този момент същата бива материализирана в определен минимален вид за самостоятелност и непригодността й за обитаване поради недовършеност не е аргумент за противното, а е пречка за правомерното въвеждане на същия в експлоатация и обитаване. Без значение за горната фактическа преценка е и обстоятелството дали при изграждането на сградата са допуснати отклонения от одобрените проекти и доколко това отклонение е съществено по смисъла на ЗУТ, доколкото това е предмет на установяване в друго, административно по своя характер, производство.

Същевременно, по въпроса за установяването на степента на завършеност "груб строеж" са постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 46 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 725/2009 г., II г. о., ГК и решение № 37 от 16.07.2015 г. по гр. д. № 6418/2014 г. на II г. о., в които еднозначно е прието, че единствено с акт на общинската администрация се дава преценка на степента на завършеност на сградата и от този момент правото на строеж е реализирано в обекти, които могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка, съгласно чл. 181, ал. 1 ЗУТ. В решение № 37 от 16.07.2015 г. по гр. д. № 6418/2014 г. на II г. о. е уточнено също така, че конкретните правила и компетентност на органа на общинската администрация, осъществяваща надзорни функции в процеса на строителството, се определя от действащите към момента на съставяне на протоколите правила на действащия подзаконов нормативен акт. В контекста на горното, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 1, ал. 4 на Наредба № 3 от 31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, съгласно която съставените и оформени съгласно изискванията на този подзаконов нормативен акт актове имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация /приемане/ на строежа. Придадената на посочените актове доказателства сила извежда и критерия за компетентния орган, за начина на установяване етапа на завършеност на строителството на сграда в груб строеж и годните за това доказателствени средства.

Така, оспорвайки предявения срещу него иск ответното дружество е представило констативен протокол от 06.11.2008 год., съставен във връзка с чл.181, ал. 2 от ЗУТ от комисия, съставени от длъжностни лица при общинската администрация, Дирекция «Архитектура, градоустройство и устройствено планиране», надлежно удостоверяващ, че към датата на издаването му процесната сграда е завършена в груб строеж. Като представени при съставянето на констативния протокол документи са описани освен издаденото разрешение за строеж, нотариален акт за учреденото право на строеж, протокол за откриване на строителна площадка и строителни линия и акт за приемане на конструкцията от 23.10.2008 год. /приложение №14/ - също представен по делото.

Посоченото удостоверение по чл.181, ал.2 ЗУТ, имайки качеството на официален по смисъла на чл.179 ГПК документ, обвързва съда с материална доказателствена сила относно направените в него изявления, авторство и дата. Същият своевременно е оспорен от ищците, поради което и в проведено на 17.02.2015 год. пред първоинстанционния съд съдебно заседание е открито производство по проверка на истинността му – както по отношение на автентичността му, така и по отношение на съдържанието му. По правилото на чл.193, ал.3 изр.първо ГПК тежестта на доказване неистинността на оспорения официален документ е на оспорващата го страна, в случая на ищците /сега въззивници/. По тяхно искане е назначена и проведена съдебно-графологична експертиза, от заключението по която, изготвена от вещото лице Филип Николаев Филев неоспорено от страните, се установява по безспорен начин, че положените под констативен протокол от 06.11.2008 год. подписи са на посочените в тях длъжностни лица – арх.Пламен Друмев, Галина Георгиева и Гергана Железова, поради което и документът следва да се приеме като автентичен такъв и не следва да се изключва от доказателствения материал по делото. Липсват твърдения от ищцовата страна посочените лица да не са били длъжностни такива към общинската администрация и/или удостовереното от тях, след оглед на място, да е вън от тяхната компетентност.

За опровергаване съдържанието на констативния протокол страната, чиято носи тежестта за това, е ангажирала две удостоверения, изходящи от Община В. от 04.05.2010 год. и от 25.03.2015 год., в които се сочи, че към тези дати не е издаван протокол за завършеност на сградата. Налице е обаче и друго издадено към 07.11.2008 год. удостоверение от Община В., възпроизвеждащо съдържанието на посочения констативен протокол от 06.11.2008 год., чието оспорване следва да се приеме за неуспешно проведено, предвид подписването му със запетая и отново при липса на твърдения да е подписано от длъжностно лице от Община В..

Събрани по искане на ищцовата страна са и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите И.Т.Г. Е.С.М., чиито показания обаче като насочени основно към отклоненията в проектите на сградата не са в състояние да опровергаят съдържанието на протокола по чл.181, ал.2 ЗУТ. А и свидетелските показания, предвид липсата на технически познания и начина на възприемане на обстоятелствата, свързани със строеж на сграда и нейната довършеност, не могат да оборят доказателствената сила на протокола /виж мотивите към решение № 46 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 725/2009 г., II г. о., ГК/. Дори да се приеме обратното, показанията на свидетелите, водени от ищцовата страна, следва да се приемат за опровергани от тези на свидетеля Д., воден от ответника, който сочи, че строежът е завършил през есента на 2008 год. и на чиито показания, с оглед обстоятелството, че същият е бил архитект-проектант на строежа, следва да се даде приоритет.

Съдържанието на констативния протокол по чл.181, ал.2 ЗУТ не може да се приеме за опровергано и от проведената в хода на първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. Поставените на същата задачи, респективно изготвеното от вещото лице арх. В.Г.С. са в насока наличие или липса на отклонение от одобрените инвестиционни проекти, конкретно за покрива на сградата и се установява, че на място има изпълнен плосък вместо скатен покрив. Това обаче не променя обстоятелството, че сградата има изграден покрив, а доказване на правнорелевантния въпрос – за степента на завършеност на сградата към датата на прехвърлителната сделка или друг по-късен момент, но установеното състояние към който да аргументира правно релевантен довод в подкрепа на твърдяната нищожност на сделката, не е проведено.

Не е аргумент за този извод и наличието на констативен протокол от 29.09.2014 год., изготвен от работна група при район ”Одесос”, Община В.. Така представения документ няма характера на официален свидетелстващ документ такъв, а касае започването на административна процедура по проверка на законосъобразността на строителството.

Прочее, въззивният съд приема предприетото от ищцовата страна оспорване по реда на чл.193 ГПК на представеното от ответното дружество доказателство – констативен протокол от 06.11.2008 год. по чл.181, ал.2 ГПК, който съгласно цитираната задължителна съдебна практика е единствения акт, с който се дава преценка на степента на завършеност на сградата, за неуспешно проведено. Обратното, налице са доказателства, потвърждаващи удостовереното със него състояние на строежа - акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 15.11.2008г. /образец 10/, сочещ, че сградата е изпълнена в груб строеж до плоча «З» /последна/ на кота +19.25, който е подписан включително от ищците, чрез пълномощник, както и представената заповедна книга, в частност: заповед № 21 от 10.11.2008 год., посочваща отново изпълнение на сградата в груб строеж до плоча «З» /последна/.

Ето защо, настоящият състав на ВОС приема, че извършената на 01.12.2008 г. разпоредителна сделка е със самостоятелен обект на правото на собственост /апартамент № 11/, тъй като сградата, в която се намира, е била завършена в степен "груб строеж" по смисъла на пар.5 т.46 ДР на ЗУТ и е валидна, като същата няма невъзможен предмет по смисъла на чл.26, ал.2 предл.първо ЗЗД.

И след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт.

С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция и направеното искане, въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите сторените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи в размер на 1 500 лева за въззиваемото дружество и в размер на 1 180 лева за въззивниците Р.К.М. и Б.Ф.М..

Воден от горното, СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3374/27.07.2015 год., постановено по гр.д. № 17541 по описа за 2013 година, ВРС – 26 състав.

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** и П.Д.Т., ЕГН **********,***, 14а ДА ЗАПЛАТЯТ на „Ирен Стройинвест 3” ООД, ЕИК 175434677, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.”***, представлявано от И.Л.С. сума в размер на 1 500 лева, съставлява сторени пред настоящата инстанция разноски.

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** и П.Д.Т., ЕГН **********,***, 14а ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.К.М., ЕГН ********** и Б.Ф.М., ЕГН **********,*** сума в размер на 1 180 лева, съставлява сторени пред настоящата инстанция разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :