№ ….................../........12.2015 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
мл. с. ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при
секретар В.А.
като
разгледа докладваното от мл. съдия Евгения Мечева
въззивно
гражданско дело № 2495 по описа за 2015 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №
19756/16.07.2015 г., подадена от
Община Варна, чрез процесуалния й представител ст. юрк. Д. С., против решение №
2864/26.06.2015 г., постановено по гр. д. № 10093/2014 г. по описа на ВРС, ХVІІ
състав, с което е прието за
установено по отношение на Община Варна,
че към датата на одобряване на Кадастралната карта и Кадастралните регистри
на гр. Варна, извършено със Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, наследниците на Д. Д. Ю. са били собственици на реална част
от имот, находящ се в Западна промишлена зона, гр. Варна, с площ 986 кв. м., с
проектен идентификатор 10135.4510.1015 /допусната е очевидна фактическа грешка
като вместо 10135.4510.1015 в диспозитива на решението е посочено 10135.45.1015/,
по скица-проект от 20.03.2013 г. (неразделна част от решението, ведно със скица
към заключението на в. л. инж. Йордан Вучков), при граници на реалната част по
скицата-проект: ПИ 10135.4510.234; ПИ 10135.4510.232; ПИ 10135.4510.782 и ПИ
10135.4510.819, която реална част не е нанесена в Кадастралната карта, което
съставлява непълнота, на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, както и Община Варна е
осъдена да заплати на Т.Д.Ю. сумата 889.14 лв., представляваща направени по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съдът приема, че в диспозитива на
обжалваното решение е допусната очевидна фактическа грешка в частта му, в която
е посочено, че наследниците на Д. Д. Ю. са били собственици на реална част с
площ 986 кв. м. вместо да бъде посочено, че Т.Д.Ю. като наследник на Д. Д. Ю. е
бил собственик на процесния имот. От мотивната част на решението е видно, че първоинстанционният
съд е разгледал иска, съобразно заявения в исковата молба петитум, а именно, че
ищецът към момента на одобряване на КККР е бил собственик като наследник на Д. Д.
Ю. на претендираната реална част със самостоятелен проектен идентификатор 10135.4510.1015.
ВРС е приел, че този иск е основателен, поради което следва да бъде уважен
изцяло. Тоест, налице е несъответствие между формираната в мотивите и
изразената в диспозитива на решението воля на съда.
Във въззивната жалба се твърди, че
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът моли
решението да бъде отменено по подробно изложените в жалбата съображения и
вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, Т.Д.Ю., е депозирала отговор по
подадената въззивна жалба в срока, предвиден в чл. 263, ал. 1 ГПК. Поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Моли решението да бъде потвърдено.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 03.09.2014
г., както и в уточняващите молби от 23.09.2015 г. и 24.09.2015 г., депозирани
пред настоящата инстанция след оставянето на производството без движение с
указание за отстраняване на допуснатите в исковата молба нередовности по смисъла
на чл. 127 ГПК, ищецът Т.Д.Ю. твърди, че е наследник на Д. Д. Ю.,***, починал
на 07.04.1990 г. Поддържа, че с решение постановено по гр. д. № 4667/2001 г. по
описа на ВРС, ХХІ състав, е възстановено правото на собственост на наследниците
на Д. Д. Ю. в съществуващи стари реални граници върху имот с площ 3383 кв. м.,
находящ се на изток от очертаната с кафяво на скицата на вещото лице площ от
140 кв. м., представляваща откоси от пътя и пътен сервитут, представляващ нива
в землището на гр. Варна, кв. „Владиславово”, м. „Къшла Търла”, съставляващ
имот № 51 по кадастралния план на местността. С решение № 812/23.08.2001 г. на
ПК, гр. Варна, издадено въз основа на посоченото решение на ВРС, е възстановено
правото на собственост върху горепосочения имот. Ищецът посочва, че с протокол
№ 154/24.09.2001 г., издаден от Община Варна, е въведен във владение на имота,
описан в решение № 812/23.08.2001 г. на ПК – Варна. Твърди, че част от имота с
площ 986 кв. м., с проектен идентификатор 10135.4510.1015, съгласно изготвената
скица-проект от 20.03.2013 г. и посочените в скицата граници, не е нанесен в
действащата кадастрална карта. Посочва, че със заповед №
КД-14-03-1267/18.05.2013 г., издадена от началника на СГКК – гр. Варна, е
постановен отказ за изменение на КК, поради противопоставяне от страна на
ответника Община Варна. Поддържа, че процесната част от имота не е отчуждена,
както и че същата не е държавна, съответно общинска собственост. Моли да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че е собственик на посочената
реална част от възстановения имот с площ 986 кв. м. към момента на одобряване
на КККР, както и че при изработването на КККР – гр. Варна, одобрени със заповед
№ РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на АГКК, е допусната непълнота, доколкото тази
реална част не е нанесена в КК.
Ответната страна Община Варна, редовно уведомена, не е депозирала
отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. С молба от 16.02.2015
г. поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Посочва, че процесният
имот попада в уличната регулация на Западна промишлена зона, съгласно приетия
през 2004 г. ПУП-ПРЗ на Западна промишлена зона, гр. Варна. Твърди, че имотът попада
в територия, предвидена за техническа инфраструктура, както и че същият е собственост
на Община Варна. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдебният
състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 54,
ал. 2 ЗКИР /стара редакция - чл. 53, ал. 2 ЗКИР преди изменението на закона, ДВ
бр. 49/2014 г./.
Искът с правна квалификация чл. 53,
ал. 2 ЗКИР /стар/ е положителен установителен иск за собственост към минал
момент - този на приемане на кадастралната карта и кадастрални регистри,
възприемани като графичен начин на отразяване на пространствените предели на
правото на собственост. С него се цели установяване, че кадастралният план
съдържа съществени непълноти или грешки относно границите, размера и други
характеристики на недвижимите имоти и то към определен момент- момента на
влизане в сила на кадастралната карта и кадастрални регистри. Предмет на иска е
установяване, че ищецът е собственик на имота към този момент, което изисква
доказване правното основание за придобиване на вещните права. Този иск е
свързан със спор за имуществено право и има за цел да установи точния обем на
правата върху процесния имот. За доказване право на собственост, придобито на
основание наследствено правоприемство, следва да се установят два
правопораждащи факта: че претендиращият да е придобил вещните права има
качеството наследник, както и че наследодателят му е бил собственик на имота и
той е бил част от откритото след смъртта му наследство.
Съдът приема, че всички писмени доказателства са
допустими и относими към предмета на спора, в това число и тези, представени от
въззиваемия и приети в настоящата инстанция. В тази връзка следва да се
отбележи, че същите, въпреки че не са нови, съответно нововъзникнали по смисъла
на чл. 266 ГПК, са ангажирани от страната след като производството по делото е
оставено без движение и на ищеца са дадени указания да конкретизира твърденията
си, както и да представи доказателства за тяхното установяване в процеса.
От приетото пред ВОС удостоверение за
наследници /л. 39/ се установява, че въззиваемият е наследник /син/ на Д. Д. Ю.,
починал на 07.04.1990 г. Негови наследници са още Д. Д.Ю. /син/ и С. Д.Ю.
/син/, починал на 18.01.2005 г., който е оставил за свои наследници Д. П. Ю.
/съпруга/, С. С. Ю. /син/ и П. С.Ю. /син/.
С решение от 05.06.2001 г.,
постановено по гр. д. № 4667/2001 г. по описа на ВРС, ХХІ състав /л. 48 – л. 49
от настоящото производство/, е отменено решение № 703/29.05.2000 г. на ПК – гр.
Варна в частта му, с която се отказва възстановяване на правото на собственост
на наследниците на Д. Д. Ю.,***, починал през 1990 г., в съществуващи стари
реални граници на частта с площ 3383 кв. м., намиращи се на изток от очертаната
с кафяво скица на в. л. площ от 140 кв. м., представляваща откоси от пътя и
пътен сервитут по скицата на в. л., от следния недвижим имот: нива с площ 4
дка, находяща се в землището на гр. Варна, кв. „Владиславово”, местност „Къшла
търла”, представляваща имот с пл. № 51 по кадастралния план на местността.
Вместо отмененото решение е постановено друго, с което е възстановено правото
на собственост на наследниците на Д. Д. Ю.,***, починал през 1990 г., върху
гореописаната част с площ 3383 кв. м. от процесната нива, цялата с площ 4 дка.
Отхвърлена е жалбата за възстановяване на останалата част от същия имот с площ
617 кв. м., заета от разделителния остров за озеленяване с площ 108 кв. м.,
отбелязан в зелено на скицата на вещите лица, асфалт с площ 307 кв. м., оцветен
в жълто, тротоарно платно с площ 62 кв. м., защриховани в жълто, откоси от пътя
и пътен сервитут с площ 140 кв. м., отбелязани в кафяво на същата скица /л. 50
от делото/. Решението на ВРС е влязло в сила на 17.07.2001 г., видно от
отбелязването върху него.
Въз основа на така постановеното
съдебно решение е издадено решение № 812/23.08.2001 г. на ПК – гр. Варна, съгласно
което се възстановява правото на собственост на наследниците на Д. Д. Ю.,***,
починал през 1990 г., в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху
следния имот: нива с площ 3.383 дка, находяща се в строителните граници на гр.
Варна, кв. „Владиславово”, м. „Къшла търла”, представляваща част от имот с пл.
№ 51 от кадастралния план на местността. Посочено е, че този имот е реална част
от имот с пл. № 51 от помощния кадастрален план от 1999 г., целият с площ от
11.208 дка.
Видно от представения по делото
Протокол № 154/24.09.2001 г., издаден от Община Варна, въззиваемият Т.Д.Ю. е въведен
във владение на описания в решение № 812/23.08.2001 г. на ПК – гр. Варна недвижим
имот, пл. № 51, показан в защрихованата част на приложената към протокола
скица.
Със заповед № КД-14-03-1267/18.05.2013
г., издадена от началника на СГКК – гр. Варна, е постановен отказ за изменение
в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със
заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на АГКК, представляващо отразяване на
част от ПИ пл. № 51 чрез нанасяне на нов обект в КККР, а именно: ПИ с
идентификатор 10135.4510.1015, с площ 986 кв. м., начин на трайно ползване: за
друг обществен обект, комплекс, собственост на наследниците на Д. Д. Ю. на
основание решение № 812/23.08.2001 г., издадено от ПК – гр. Варна. В заповедта
е посочено, че нанасянето на този имот в КККР налага промяна в границите на
съществуващите в КККР обекти: ПИ с идентификатор 10135.4510.232 и 10135.4510.234,
за които два имота липсват данни за собствеността, както и в ПИ с идентификатор
10135.4510.782, собственост на Община Варна. Между страните не е спорно
обстоятелството, че тази заповед не е обжалвана и е влязла в сила.
Съгласно заключението на вещото лице
инж. Владислав Андреев по допусната пред ВРС СТЕ, което съдът цени като
компетентно и обективно изготвено, процесният имот /реална част, урбанизирана
територия с площ 986 кв.м., показана със зелен цвят на приложените към СТЕ комбинирани
скици/ не е нанесен в КК на гр. Варна. Съгласно действащия за района ПУП-ПРЗ на
ЗПЗ, одобрен с решение № 196-13 по протокол № 8/28.01.2004 г. на ОбС – Варна,
този имот попада изцяло в обслужващото платно на уличната регулация на улица от
първостепенната улична мрежа и предвидените улични паркинги и благоустрояване.
Според вещото лице, при така ситуираните елементи на уличното платно, паркинги
и благоустрояване, процесният имот не би могъл да се застроява и би следвало да
се отчужди. След направен оглед на място вещото лице е констатирало, че върху
процесния имот няма извършени строителни дейности. Посочва, че този имот не е
попълван в предходни планове, както и в действащата КК, поради което за същия
няма записан собственик в разписните листи и в кадастралните регистри.
В съдебно заседание, проведено на
07.04.2015 г., вещото лице уточнява, че възстановеният на наследниците на Д. Д.
Ю. недвижим имот е по-голям като площ. За процесните 986 кв. м. има идентичност
и попадат в границите на възстановените около 3000 кв. м., които са част от
стар имот пл. № 51 от ПКП на ЗПЗ. Процесният имот не е бил попълван в
кадастралните планове. Имот № 51 е съществувал в кадастралния план от 1956 г.,
въз основа на който е изготвен ПКП на ЗПЗ. По регулационния план на ЗПЗ,
одобрен през 2004 г., е предвидено изграждането на локално улично платно и
паркинги. В границите на процесния имот до настоящия момент няма извършени
мероприятия. Отново посочва, че този имот не би могъл да се застроява и би
следвало да се отчужди, тъй като е предвиден за благоустройствени мероприятия и
попада в уличната регулация. Според вещото лице, има непълнота в кадастралната
карта, доколкото имотът го има по ПКП, но не е попълнен в действащата КК.
Съгласно заключението на вещото лице В. А. по изслушаната допълнителна СТЕ, за
процесната реална част от възстановения имот, предмет на настоящия иск, липсват
данни да е извършено отчуждаване. За същата не са съставени актове за държавна
или общинска собственост. Възстановеният земеделски имот с решение №
812/23.08.2001 г. на ПК – Варна е част от ПИ 6177 по КП на гр. Варна от 1956
г., записан в разписния лист на Д. Д. Ю.. При изработване на ПКП на ЗПЗ в плана
на стари имотни граници процесният имот попада в ПИ 51, записан на Д. Ю., Ив. Н., Хр. Н., К. Н., Й. Т., като на ръка е дописано: Д. Д. Ю. –
4.0; Х.
И. Н. – 2.5; Р. Т. П. – 2.7; И. Н. И. – 2.6 и Й. Т. Г. – 4.0. Според вещото лице, процесният
имот не попада в територия по пар. 4к ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което няма издадена
заповед на кмета на Община Варна по този ред.
В проведеното на 12.05.2015 г. пред
ВРС съдебно заседание вещото лице уточнява, че двата плана, в които е нанесена процесната
реална част са КП от 1956 г. /като част от ПИ № 6177/ и ПКП на стари имотни
граници на ЗПЗ /като част от ПИ № 51/, въз основа на който е извършено възстановяването
на имота – нива с площ 3383 кв. м., цялата с площ 4 дка. До 1956 г. имот № 6177
е бил един голям имот, записан на Д. Д. Ю.. В ПКП имот № 51 е записан на
няколко собственика, в т. ч. и Д. Ю.. На ръка е написано по колко дка от този
имот се падат на всеки от собствениците, като за Д. Ю. е отбелязано: 4 дка.
Съгласно заключението на вещото лице
Йордан Вучков по допусната пред ВРС СТЕ, което съдът цени като компетентно и
обективно изготвено, процесният имот няма материализирани на място граници,
поради което не е бил нанесен в действащата кадастрална карта. Действащият
ПУП-ПРЗ на Западна промишлена зона – гр. Варна, в който попада процесният имот,
е одобрен с Решение № 196-13 по протокол № 8/28.01.2004 г. на Общински съвет –
Варна, влязло в сила на 30.04.2004 г. По този план процесният имот попада в
обслужващо платно на уличната регулация и в проектни паркинги. Вещото лице
посочва, че при извършения оглед на място не е установил извършването на
строителни мероприятия по прилагане на ПУП-ПРЗ на ЗПЗ. От експертизата се
установява, че в границите на процесния имот попада един павилион, означен с
„ПС”, две ревизионни шахти, кабелна телефонна линия, силов кабел и водопровод.
Процесната реална част /986 кв. м./ от възстановения по решение №
812/23.08.2001 г. на ПК – Варна имот с обща площ 3.383 дка не е била попълнена
в КП на ЗПЗ, одобрен със заповед № РД-02-14-952/28.08.1998 г. на МРРБ.
Извършено е било попълване на КП от 1998 г. с имот № 1421, което попълване е
одобрено със заповед № 505/21.10.2012 г. на заместник-кмета на Община Варна,
който имот в КК е получил идентификатор 10135.4510.819. В границите на имот №
819 по КК влиза част от възстановения имот по решение № 812/2001 г. на ПК –
Варна, като процесната реална част с площ 986 кв. м. е разположена между имот №
819, оградата на ТПК „Бриз” /Безалкохолни напитки/ и шкарп на съществуваща
улица от западна страна. Възстановеният имот – нива с площ 3.383 дка,
представлява реална част от имот пл. № 6177 от КП от 1956 г., показан в плана
на стари имотни граници на ЗПЗ от 1999 г. с пл. № 51. За ЗПЗ кадастралните
планове са от 1956 г., 1985 г. и последният – цифров модел от 1998 г. Имотът
попада в строителните граници на гр. Варна, а не е терен по пар. 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ, поради което за него не следва да се издава заповед на кмета по пар. 4к
ПЗР на ЗСПЗЗ. Според вещото лице, ненанасянето на процесната реална част с площ
986 кв. м. представлява непълнота на кадастралния план.
В съдебно заседание пред ВРС от
16.06.2015 г. вещото лице обяснява, че има непълнота в плана, състояща се в
това, че процесните 986 кв. м., които са част от възстановения на наследниците
на Д. Д. Ю. недвижим имот, изобщо не са нанесени в КК. Уточнява, че
възстановеният имот с площ 3.383 дка е разделен на практика на три части.
Едната част е в границите на бившето предприятие „Безалкохолни напитки”;
другата част е над пътя, като тя е нанесена, а третата част са претендираните
986 кв. м., отбелязани в жълт контур на приложената към СТЕ скица, които не са
нанесени, въпреки че, според вещото лице, е следвало да бъдат нанесени.
За процесния недвижим имот,
представляващ реална част от възстановения на наследниците на Д. Д. Ю. недвижим
имот /нива с площ 3383 кв.м./ с площ 986 кв. м. е съставена скица-проект /л. 11
от делото пред ВРС/ с проектен идентификатор 10135.4510.1015, при посочени
граници и съседи на имота: ПИ с идентификатор 10135.4510.234, 10135.4510.232,
10135.4510.782 и 10135.4510.819, последният собственост на А. П. Ю., Р. П. Т. и Т.Д.Ю., съгласно записванията в
действащата КК.
Пред ВОС е представена преписката по
отчуждаването на ПИ № 1421 /идентичен с имот № 819 по КККР – гр. Варна/. Със
заповед № 1992/28.06.2006 г., издадена от кмета на Община Варна, е отчужден ПИ
№ 1421 по КП на ЗПЗ, гр. Варна, с площ по скица 2048 кв. м., а по документи за
собственост 2115 кв. м., съгласно решение на ВРС от 05.02.2001 г. по гр. д. №
4666/2001 г. по описа на ВРС и протокол за въвод във владение № 155/24.09.2001
г. на Община Варна. В заповедта е посочено, че отчуждаването на ПИ № 1421 се
извършва съобразно заповед № Г-150/26.11.1999 г. на кмета на Община Варна за
одобряване регулацията на част от плана на ЗПЗ, като за имота е предвидено
изграждането на обект: „Улица с осови точки от 298-б до о.т. 2925” – публична
общинска собственост. Определено е обезщетение за съсобствениците в общ размер
от 47407 лв. Липсват данни това обезщетение да е изплатено, съответно
отчуждителната процедура по отношение на този имот да е приключила.
Със заявление от 17.07.2006 г.,
подадено от въззиваемия Т.Д.Ю., същият е уведомил въззивника, че издадената
заповед от 28.06.2006 г. не е адресирана до настоящите собственици на имота.
Посочва, че имот № 1421 е възстановен на наследниците на Д. С. Ю. по гр. д. №
4666/2001 г. по описа на ВРС. Този имот е поделен между сънаследниците и към
този момент негови собственици са А. Ю.
и Р. Т.. Обяснява, че на наследниците на Д. Д.
Ю. /негов баща/ е възстановен имот пл. № 51 от КП на ЗПЗ – гр. Варна по гр. д.
№ 4667/2001 г. по описа на ВРС. С молба от 14.11.2006 г. въззиваемият отново
посочва, че същият не е собственик на имот с пл. № 1421, предвид извършената
делба на имотите, възстановени на наследниците на Д. С.ов Ю..
В тази връзка пред ВОС е представен
договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти от 17.04.2004 г. с
нотариална заверка на подписите, рег. № 4102, акт № 131, том ІІІ, дело №
520/17.05.2004 г. на нотариус Огнян Шарабански, рег. № 147 на НК, с район на
действие – ВРС. От същия е видно, че Ангел Ю. и Рачка Темелкова са получили в
общ дял имот № 1421, представляващ нива с площ 2.115 дка, находяща се в ЗПЗ,
гр. Варна.
По делото е приложено решение №
54/11.01.2013 г., постановено по адм. дело № 2668/2012 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна, ХVІ състав, с което е отменен мълчаливият
отказ на кмета на община Варна за допускане изработването на проект за
изменение на ПУП за ПИ № 1421 и ПИ № 51. С последвалата заповед №
111/14.03.2014 г., издадена от гл. архитект на Община Варна, е постановен отказ
за издаване на разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план
/ПУП/ - план за регулация /ПР/ за ПИ № 10135.4510.819 по КК на гр. Варна, ЗПЗ.
От съвкупния анализ на представените
по делото писмени доказателства, изготвените от вещите лица заключения по
допуснатите СТИ, ведно с приложените към тях комбинирани скици, скица на имот
пл. № 51 от ПКП на ЗПЗ – Варна /л. 57 от настоящото производство/, както и от приложените
скици към заповед № Г-150/26.11.1999 г. на кмета на община Варна /л. 18/ и към
решение по гр. д. № 4667/2001 г. по описа на ВРС /л. 50/ се установява, че
двата имота - имот № 1421 и процесният имот – реална част с площ 986 кв. м., не
са идентични, а са съседни имоти. Имот № 1421 е попълнен със заповед № Р-505/21.10.2002
г. в КП на ЗПЗ – Варна, одобрен през 1998 г. В действащата КК този имот е
нанесен като ПИ с идентификатор 10135.4510.819. Възстановен е с решение по гр.
д. № 4666/2001 г. по описа на ВРС на наследниците на Д. С.ов Ю.. По отношение
на него е издаден протокол за въвод във владение № 155/24.09.2001 г. на Община
Варна. Същият е бил предмет и на съдебна делба, съгласно договор за доброволна
делба от 17.04.2004 г.
Процесният недвижим имот, представляващ
реална част с площ 986 кв.м. от възстановения на наследниците на Д. Д. Ю.,
починал през 1990 г., с решение по гр. д. № 4667/2001 г. по описа на ВРС
недвижим имот, целият с площ 3383 кв. м., съставлява част от стар имот № 51 по
ПКП на ЗПЗ от 1999 г. По отношение на
този имот и съответно на претендираната реална част от него въззивникът е
въведен с протокол за въвод във владение № 154/24.09.2001 г. на Община Варна.
Тоест, между двата имота не е налице идентичност
както по отношение на лицата, на които същите са възстановени, така и по
отношение на решенията за възстановяване им по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и
протоколите за въвод във владение.
Както се посочва и в заключението на
вещото лице Йордан Вучков, процесната реална част с площ 986 кв. м. е
разположена между имот № 819, оградата на ТПК „Бриз” и шкарп на съществуваща
улица от западна страна, тоест тази част граничи, но не попада в границите на
имот № 819. В тази връзка неотносимо в настоящото производство е
обстоятелството дали е завършена отчуждителната процедура спрямо имот № 1421
/под № 819 в КК/ и дали са платени обезщетенията на съсобствениците, тъй като
представената преписка относно отчуждаването му не касае процесния недвижим
имот, а друг, съседен на него имот.
От приетите по делото еднопосочни СТЕ
се установява, че претендираната част с площ 986 кв. м. попада в обслужващото
платно на уличната регулация и в проектните паркинги, съгласно действащия
ПУП-ПРЗ на ЗПЗ – Варна, одобрен с Решение № 196-13 по протокол № 8/28.01.2004
г. на ОбС – Варна. На място обаче не са извършени строителни мероприятия по
прилагане на ПУП-ПРЗ на ЗПЗ. По делото от страна на въззивника не са ангажирани
доказателства за отпочване на процедура за отчуждаване на процесната реална
част с площ 986 кв. м., представляваща част от възстановения недвижим имот –
нива с обща площ 3383 кв. м., съответно за заплащането на справедливо обезщетение
по смисъла на закона. Предвид обстоятелството, че не е проведена процедура по
отчуждаване на процесния имот, съдът приема, че въззивникът не е придобил
правото на собственост върху същия, въпреки твърденията му в този смисъл в
молбата от 16.02.2015 г. Доколкото имотът не е отчужден, то следва да се
приеме, че към датата на одобряване на действащата КК – 19.06.2007 г. същият е
бил собственост на наследниците на Д. Д. Ю., починал през 1990 г., сред които е
и въззиваемият, предвид решението за възстановяване, постановено по гр.д. №
4667/2001 г. по описа на ВРС, на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Както бе посочено и по-горе,
въззиваемият е наследник на Д. Д. Ю., съгласно представеното по делото
удостоверение за наследници, тоест същият е процесуално и материалноправно
легитимиран да води настоящия иск.
Установено е на следващо място, че
процесната реална част не е нанесена в действащата КК, което съдът приема, че
представлява непълнота в кадастралната карта по смисъла на закона. Възстановеният
от ВРС имот е предвиден в ПКП на ЗПЗ – гр. Варна от 1999 г., представляващ
реална част от имот с пл. № 51, целият с площ 11.208 дка. Непълнотата
/ненанасянето на имота/ е допусната предвид непопълването на възстановения имот
– нива с площ 3.383 дка в единствения одобрен кадастрален план на ЗПЗ от 1998
г., в който смисъл са обясненията на вещото лице Й. В., дадени в съдебно заседание от
16.06.2015 г.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен, поради
което следва да бъде уважен.
Поради
съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на ВРС обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата
страна. Същата е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства
за направени такива в размер на сумата 700 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.11.2015
г., която следва да й бъде присъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2864/26.06.2015 г., постановено
по гр. д. № 10093/2014 г. по описа на ВРС, ХVІІ състав. /в диспозитива на
решението е допусната очевидна фактическа грешка като вместо посочване, че Т.Д.Ю.
като наследник на Д. Д. Ю. е бил собственик на реална част с площ 986 кв. м., е
посочено, че наследниците на Д. Д. Ю. са били собственици на реална част с площ
986 кв. м./.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ 000093442, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43, да заплати на Т.Д.Ю., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 700
лв. /седемстотин лева/,
представляваща сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.