Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 10.11.2015г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и
петнадесета година в състав:
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
КОНСТАНТИН И.
при секретар Г.С.
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр.
дело № 1803 по описа за 2015г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на А. А. Н., с ЕГН **********, с адрес *** и Л.А.Н.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 1795/17.04.2015 год.,
постановено по гр. дело №4456/2014 год. по описа на ВРС, VІІІ-ми състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателите субективно съединени искове за осъждане на П.Н.С.,
с ЕГН ********** и О.И.С., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да им
предадат владението върху недвижим имот с идентификатор №10135.2571.4608 по
КККР одобрени със Заповед №РД 18-92/14.10.2008г. на
Изп. директор на АГКК, изменена със Заповед №КД-14-03-275/31.01.2013г. на
Началника на СГКК-Варна, с площ по документ за собственост от 800 кв.м., а по
скица от 801 кв.м., при съседи: №№ 10135.2570.53, №10135.2571.4609 и
10135.2571.1281. В жалбата се излага, че съдът неправилно е
възприел фактическата обстановка, както и не е изложил мотиви досежно
незаконосъобразността на реституционното решение, както и приел наличие на
добросъвестно владение, придобито по нищожни сделки. Моли
се за отмяна на решението и уважаване на ревандикационните искове.
В срока по
чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите П.Н.С. и О.И.С.. Същите оспорват жалбата и излагат
становище за законосъобразност на решението като резултат. Сочат, че не
е установена идентичност между отчуждения и притежавания преди отчуждаването от
наследодателя на ищците имот
и процесния. В останалата част излагат, че
изводите на ВРС са правилни и законосъобразни, поради което и решението следва
да бъде потвърдено.
По предмета на така предявените активно
субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС се излагат следните
твърдения от страните:
В исковата
молба се твърди, че ищците Н. са наследници по закон на А.
М.
Н.,***. Твърди се,
че с Решение №370 от 07.081992г. на Кмета на Община Варна на основание
чл.2 от ЗВСВНОИ на ищците било възстановено правото на собственост върху
отчужден недвижим имот по реда на ЗПИНМ, представляващ Лозе-овощна градина
пл.№830 в м-т ”Кукудива”, к.к.”Чайка”,
с площ от 1700 кв.м. по НА №38, т.I, дело
№29/36г. на Варненски областен съд. Твърди
се, че с Протокол за въвод №293/26.10.1993г. издаден
от Община Варна ищците са въведени във владение на имота. Твърди
се, че със заявление до Началника на СГКК Варна ищците поискали отразяване на
имота и собственика в ККР. Твърди се, че със Заповед
№РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК имота бил записан с идентификатор 10135.2571.509, с площ от
1418 кв.м. в урбанизирана територия със собственик А.
М.
Н., съгласно НА №38, том I, рег.409, дело №29 от 27.01.1936г. Твърди се, че в последствие без знанието на ищците със Заповед
№КД-14-3-275/31.01.2013г. на Началника на СГКК
Варна е заличено името на А. М. Н.
в ККР, като от имота са обособени два нови имота с идентификатори
10135.2571.4608, с площ от 801 кв.м. записан на името
на О.И.С. и с идентификатор №10135.4609, с площ от 617 кв.м. записан
без данни за собственост. Твърди се, че след справка ищците
установили, че с Констативен нотариален акт №47, т.I, рег.1916, дело №157/2000г.
на нотариус Марина Ташева, на основание §4 б от ПРЗ на
ЗСПЗЗ О.И.С. е признат за собственик на недвижим имот-Място, с площ от 800
кв.м., находящо се в гр.Варна, к.к.”Чайка/Кокодива/”
представляващо имот пл.№3011 по плана на к.к.”Чайка”, който е идентичен с
наследствения имот на ищците. Твърди се, че този КНА
не би могъл да легитимира ответниците като собственици на процесния имот, тъй
като действителните собственици са ищците. Твърди се, че ответниците са
продали имота, под нов №630 отразен в СГКК Варна, на ”Перинов
и синове” ЕООД. Твърди се, че имот с пл.№630 е идентичен имот
с пл.№3011, по плана на к.к.”Чайка”. Твърди се, че с
Нотариален акт №122, том I, рег.№1961, нот.дело №122 от 17.05.2013г. ”Перинов и синове” ЕООД е върнало имота на своите
праводатели-ответниците. С уточняваща молба от
19.05.2014г. се сочи, че имотът се намира във
владение на ответниците. Молят съда да осъди ответниците да
предадат владението върху поземлен имот с идентификатор №10135.2571.4608 по ККР
одобрени със Заповед №РД 18-92/14.10.2008г., с площ от 800 кв. м. по документ за собственост, а по скица 801 кв.м., при
съседи: №№ 10135.2570.53, №10135.2571.4609 и 10135.2571.1281, със стар
идентификатор №10135.2571.509 и номер по предходен план 630, идентичен с имот №3011
по плана на к.к.”Чайка”, целия с площ от 1418 кв.м.,
при граници: път Варна-Зл.пясаци, ПИ №562, ПИ №626, ПИ №631, идентичен с имот с
идентификатор 10135.2571.509 по Заповед на Изп.директор на АГКК. Иска се и отмяна на Констативен нотариален акт №47, т.I, рег.1916,
дело №157/2000г.
В
срока по чл.131 ГПК ответниците С. са
депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват исковете. Не се оспорва, че владеят
процесния имот. Оспорва се възстановяването на собствеността върху процесния имот с
Решение №370/07.08.1992г. по реда на чл.2 от
ЗВСНОНИ, като се твърди, че не са били налице материалноправните предпоставки
за такава реституция, включително наличие на отчуждаване на имота и с оглед
твърдението за собственост на лицата, в чиято полза е постановена. Твърди се, че посочените възражения са допустими, респективно че
разрешенията на ТР №9/07.11.2012г. на ОСГК на
ВКС са неприложими, тъй като искът не се основава на твърдения за земеделска
реституция. Оспорва се твърдението на ищците, че са били въведени
във владение на имота и продължават да го упражняват. Твърди се, че в
кадастралната карта на район ”Приморски”, одобрена със
Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. са отразени ПИ с
идентификатори 10135.2571.431 с неустановен собственик и ПИ с идентификатор
10135.2571.432 с вписан собственик О.С.. Твърди се, че по заявление на А. М. Н. от 28.04.2009г., без проведена процедура по чл.53 от ЗКИР и без
издадена заповед по реда на чл.54, ал.1 от ЗКИР, в КККР е нанесена промяна,
състояща се в обединяване на двата имота в ПИ с идентификатор 10135.2571.509,
заличаване на данните за собственост на О. Сименов и вписване като собственик
на А. М.
Н.. Твърди се, че по заявление на действителния собственик на
процесния имот ”Перинов и синове” ЕООД от
19.05.2012г., със Заповед №РД-20-03-58 от 27.07.2012г. на
Началника на СГКК Варна, неправилно допуснатата промяна е отменена и
административното производство е възобновено. Твърди се, че
адм. производство е завършило с издаването на
влязлата в сила Заповед №КД-14-03-275/31.01.2013г. на началника на СГКК, с
която в КККР са нанесени ПИ с идентификатор 10135.2571.4608, с площ от 801
кв.м., собственост на О.И.С. и ПИ 10135.2571.4609, с площ от 617 кв.метра без
данни за собственост. Твърди се, че ответниците са собственици на процесния
имот по силата на договор обективиран в Нот.акт с вх.рег.№10318/17.05.2013г.,
акт №93, т.ХХIII, д.№5356 на СВ Варна, с който собствеността им е прехвърлена
от ”Перинов и синове” ЕООД. Твърди се, че собствеността на
праводателя на ответниците е придобита съгласно Удостоверение №84/14.04.1989г.
на Председателя на ИК на ОбНС Варна, въз основа на
Решение №20/295-3-3/203.1989г. на ИК на ОНС Варна, с
което на О.И.С. е предоставено право на ползване върху място от 800 кв.м. в землище на гр.Варна, м-т ”Чайка-6”, при граници:
ползватели И. М. К. и път,
който имот е идентичен с ПИ №3011 и ПИ №630 по предходни кадастрални планове. Твърди се, че с Решение от 21.03.1996г. по
адм. д.№1271/95г. на
Варненския окръжен съд е отменен отказа на кмета на Община Варна, обективиран в
писмо от 13.10.1995г. да се признае на О.И.С. правото
да закупи ползваната от него земеделска земя с посочената площ и граници при
условията на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и определена стойността й по реда на НБПЦНИ,
която сума е внесена. Твърди се, че с Нот.акт №52, т.IХ
08.12.2000г. на СВ О.И.С. е признат за
собственик на място с площ от 800 кв.м. в гр.Варна м-т ”Чайка” /”Кокодива”/ представляващо
имот пл.№3011, при граници път Варна-Зл.пясъци, И.М.
и К. Твърди се, че собствеността върху имота е
придобита от двамата ответници в съпружеска имуществена общност. Твърди се, че със Заповед №РП-245/05.04.2005г. на Кмета на район ”Приморски” е попълнена кадастралната
основа на имоти пл.№№ 630, 631 и 632, като имот пл.№630 е идентичен с пл.№3011
по предходен план и е с вписан собственик О.И.С.. Твърди се,
че с договор обективиран в Нот.акт с вх.рег.№24030/21.08.2008г., акт №149,
т.LХХIV, д.№18856/2008г. ответниците продават
имота на ”Перинов и синове” ЕООД. Твърди се, че според
Предварителен договор от 22.07.2008г. и
Декларация от 21.08.2008г., прехвърлянето е извършено срещу задължение на
приобретателя за проектиране и построяване на бъдеща сграда.
В
условията на евентуалност се поддържа, че ответниците са придобили имота по
давност чрез добросъвестно владение по чл.79 ал.2 от ЗС, получено от тях на
основание договора за продажба по Нот. акт вх.рег.№10318/17.05.2013г. акт №93,
т.ХХIII, д.№5356 на СВ Варна и упражнявано до предявяването на иска, към което
се присъединява и добросъвестното владение на ”Перинов и синове” ЕООД,
упражнявано от 21.08.2008г. по силата на договора за
продажба по Нот. акт вх.рег.№24030 от 21.08.2008г., акт №149, т.LХХIV,
д.№18856/2008г. на СВ. На следващо
място отново в условията на евентуалност се поддържа, че собствеността е
придобита чрез владение в периода от 13.10.1998г. до предявяването на
иска, с присъединяване на владението на ”Перинов и
синове” ЕООД в периода от 21.08.2008г. до 17.05.2013г.
Твърди се, че ответниците осъществяват фактическа власт върху имота от
предоставянето на правото на ползване през 1989г., а
след довършването на фактическия състав по §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ държат имота
като свой. Твърди се, че през 1989г. имотът е ограден в трайно установените си граници по
действащ план и са извършвани фактически и правни действия, съответстващи на
правомощието на собственика за владение върху имота. Твърди се, че от
придобиването на имота, чрез заплащането му през 1998г.,
той е деклариран и данъците за него са заплащани от ответниците. Твърди се, че в имота от ответниците са прокарани електричество и
водопровод, като през 2004г. по тяхно поръчение
е изготвено инженерно-геоложко проучване от ”Защита” ЕООД Варна, както и
геоложко трасиране на имота. Твърди се, че по искане на
ответниците и след представен от тях проект е одобрен ПУП-ПЗ на имота със
Заповед №308/01.07.2005г. на кмета на Община Варна. Твърди се, че след
прехвърлянето на собствеността на ”Перинов и синове” ЕООД, дружеството е
изготвило и внесло за одобрение архитектурен проект за бъдещо застрояване на
имота, като в същия са извършени подготвителни действия по застрояването му. Твърди се, че както владението осъществявано от ответниците в
периода от 17.10.1998г. до 21.08.2008г. и от 17.05.2013г. до настоящия момент, така и владението на ”Перинов и синове” ЕООД е непрекъснато, явно и
несмущавано от никого. Твърди се, че договорът по нот.акт вх.рег.№24030 от 21.08.2008г., акт №149, т.LХХIV, д.№18856/2008г. на СВ
съставлява правно основание, годно да прехвърли собствеността, като не
съществуват обстоятелства, опорочаващи добросъвестността на приобретателя
”Перинов и синове” ЕООД. Твърди се, че изложеното се
отнася и за договора по нот.акт вх.рег.№10318/17.05.2013г., акт №93, т.ХХIII,
д.№5356 на СВ като за ответниците не е имало съмнение, че придобиват имота от
собственик.
ВОС като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно е от
представения по делото препис от Удостоверение за наследници №22362 от 10.07.2013г., че ищците са наследници по закон на А. Маринов
Н., починал на 14.05.1967г.
Установява
се от приложения препис от Нотариален акт за покупко-продажба том I, №38,
рег.408, дело №29/1936г. на Варненски
нотариус, че на 27.01.1936г. А. Маринов Н. е придобил собствеността върху Лозе,
находящо се в землището на с. Царево, общ. Варна, м-т ”Кукудива”,
с площ от 1700 кв.м., при съседи: Н. С.,
път, Т. Г. и К.
П..
По делото
е приет препис от отчуждителната преписка за имот пл.№830 в комплекс
”Чайка”, собственост на наследниците на А.Н.. Видно е,
че с протокол №87/03.10.1969г. комисия по §85
по ПЗПИНМ е определила за отчуждените 1 380 кв.м. празно
място, представляващо имот пл.№830, собственост на Л.
Н., обезщетение за собствениците. Заповедта за отчуждаване не се съдържа в преписката, нито е
посочено като номер в протокола.
Впоследствие
с протокол №11 от 26.02.1971г.
комисията по §85 ПЗПИНМ е взела решение за
обезщетяване на собствениците за отчуждаване на място от 345 кв.м. от имот №830, собственост на наследници на А.Н., а именно
Людмила НЕдялкова и Алексей Н.. Цитираната в протокола
заповед №330/17.11.1970г. на Председателя на ИК
на ГОНС не е представена.
От
приетите по делото преписи от Предложение на Комисията по реституция при Община
Варна от 04.08.1992г. и Решение №370 от
07.08.1992г. на Кмета на Община Варна, се установява,
че на основание чл.2 от ЗВСВНОИ на ищците било възстановено правото на
собственост върху отчужден на 17.11.1970г. недвижим
имот по реда на ЗПИНМ, представляващ Лозе и овощна градина, имот пл.№830 в
к.к.”Чайка”, м-т ”Кукудива”, с площ от 1700 кв.м. притежаван с НА №38, т. I, дело №29/1936г., при положение,
че възстановят заплатеното обезщетение от 1016,02 лв.
Установява се от представения препис от Разписка от 20.08.1992г.,
че ищците са възстановили заплатеното им обезщетение.
Видно е от
приетия по делото Протокол за въвод №293/26.10.1993г., издаден от Община Варна,
че въз основа на горецитираното решение ищците са въведени във
владение на имот пл.№830Ξ3011.
От
приетия по дело препис от Протокол №20 от 28.03.1989г. на ИК на ОНС-Варна, ведно със Списък на лицата, на които е
предоставена земя по 26 ПМС от 1987г. в района на общ.Варна, се установява, че
е взето решение за издаване на документи по постановлението на лицата за
ползването на парцели в местността ”Манастирски рид”, сред които фигурира и
ответникът О.С., комуто е предоставена за ползване земя от 0,8 дка в “Чайка”
при граници: И. М., К. и път. От приложения препис от Протокол №1 от 09.03.1988г. на ОНС-Варна е видно, че Б. Б.
К. е избран за Председател на ИК.
От
приетия препис от Удостоверение №84/14.04.1989г. на
Председателя на ИК на ОНС Варна, се установява, че въз основа на Решение
№20/295-3-3/28.03.1989г. на ИК на ОНС Варна, на О.И.С.
е предоставено право на ползване върху място с площ от 800 кв.м. в землището на гр.Варна, м-т ”Чайка-6”, при граници:
ползватели И. М., К. и път.
По
делото е приет препис от Решение от 21.03.1996г. по
адм.д.№1271/95г. на ОС Варна, с което е отменен отказа
на Кмета на Община Варна, обективиран в писмо от 13.10.1995г. да се признае на О.И.С. правото да закупи ползваната от него
земеделска земя с площ от 800кв.м., в землището на гр.Варна, м.”Чайка 6”, при
граници: И. Миндова, Казакови и път, и е определена стойността й по реда на
НБПЦНИ в размер на 32 000лв. Видно от приетия препис от Вносна бележка от 13.10.1998г., че посочената цена е внесена.
Видно
е от представения препис от Нотариален акт №47, т.I, рег.1916, дело №157/2000г. на нотариус с рег.№334, че на 07.12.2000г. на основание §4 б от ПРЗ на ЗСПЗЗ О.И.С. е признат за
собственик на недвижим имот-Място, с площ от 800 кв.м., находящо се в гр.Варна,
к.к.”Чайка /Кокодива/”, представляващо имот пл.№3011 по плана
на м.”Чайка”, при граници: път, И. М.
и К.
По
делото е приета заверена за вярност преписка по издаване на Заповед
№РП-245/05.04.2005г. на Кмета на район
”Приморски”, с която е попълнена кадастралната основа на имоти пл.№№ 630, 631 и
632. От материалите по преписката се установява, че имот пл.№630 е идентичен с
пл.№3011 по предходен план, като за собственик на същия е вписан ответника О.И.С..
Установява
се от приложения по делото заверен препис от НА №128, том III, рег.№11253,
д.№492 от 2008г. на Нотариус с
рег.№363, че на 21.08.2008г. ответниците са продали
гореописания имот на ”Перинов и синове” ЕООД.
По
делото е приет препис от Предварителен договор от 22.07.2008г. сключен между ответниците и ”Перинов и
синове” ЕООД, по силата на който първите са възложили и дружеството е приело
със свои сили и средства да изгради сграда в Място, с площ от 800 кв.м.,
представляващо ПИ №630, находящо се в гр.Варна, к.к.”Чайка
/Кокодива/”.
От
приетия по делото препис от Декларация от 21.08.2008г. от законния представител на ”Перинов и синове” ЕООД, се
установява, че прехвърлянето на ПИ №630 е извършено срещу задължение на
приобретателя за проектиране и построяване на бъдеща сграда.
По делото
е представен Анекс от 29.04.2013г., с който страните
по Предварителен договор от 22.07.2008г. са прекратили
действието на договора, като дружеството е поело задължение да прехвърли
собствеността върху имота предмет на същия на възложителите.
Видно
е от приетия препис от НА №122, том I, рег.№1961, нот.дело №122 от 2013г. на Нотариус с рег.№478, че на 17.05.2013г. ”Перинов и синове” ЕООД е прехвърлило обратно собствеността върху
имота на ответниците.
Установява
се от приетия препис от Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, че са одобрени КККР за територията на
административен район ”Приморски”-Варна.
Със
Заповед №РД-20-03-58 от 27.07.2012г. на Началника на
СГКК-Варна, препис от която е приет по делото, е отменена промяната за ПИ с
идентификатор 10135.2571.431 и за ПИ с идентификатор 10135.2571.432, с която
същите са обединени в общ ПИ с идентификатор 10135.2571.509 и административното
производство е възобновено.
Видно
е от приетия препис от Заповед №КД-14-03-275/31.01.2013г. на
началника на СГКК-Варна, че адм.производство е завършило като в КККР са
нанесени ПИ с идентификатор 10135.2571.4608, с площ от 801 кв.м., собственост
на О.И.С. и ПИ 10135.2571.4609, с площ от 617 кв.метра без данни за
собственост. Видно е още, че е заличено вписването в КККР на
ПИ с идентификатор 10135.2571.509, с площ от 1418 кв.м. със собственик А. М. Н.,
съгласно НА №38, том I, рег.409, дело №29 от 27.01.1936г.
По
делото е приета заверена за вярност преписка по издаване на Заповед
№Г-308/01.07.2005г. на Кмета на район ”Приморски”, с която по
искане на ответника О.И.С. е одобрен ПУП-ПЗ за ПИ 630 в кв.42 по плана на КК
”Чайка”, гр.Варна.
По делото
е приета преписка от извършено от ”Защита”
ЕООД-гр.Варна през 2004г. инженерногеоложко проучване
на процесния имот.
Установява
се от приетите по делото 5 бр. Дубликати на
документи за платени данъци издадени от общ.Варна, че ответника О.И.С. е
заплатил данъците за процесния имот през периода 2000г.-2008г., като от
предявените 2 бр. платежни нареждания от
11.03.2014г. се установява и плащането на данъците за
имота дължими за 2014г.
По
делото е прието заключение на СТЕ, което се кредитира от съда като компетентно
дадено и неоспорено от страните. В
заключението си вещото лице е извършило проследяване на местоположението,
границите и площта на процесния имот по плановете действали след 1936г.
Вещото лице е установило идентичност на имот пл.№830 по КП от 1956г., западната част на имот пл.№3011 по КП от 1990г., ПИ
№630 по извършеното попълване на кадастралната основа със Заповед
№РП-245/05.04.2005г. на Кмета на район ”Приморски”, ПИ с идентификатор
10135.2571.432, ПИ с идентификатор 10135.2571.509 и ПИ с идентификатор
10135.2571.4608, както и че според приетия на 08.12.2008г. ПКП по чл.13а от
ППЗСПЗЗ процесният имот попада в стар имот №830 записан на Ал. Н.. Вещото лице е установило идентичност
между имотите предмет на НА №38, том I, рег.408, дело №29/1936г., Решение №370
от 07.08.1992г. на Кмета на общ.Варна, КНА №47,
т.I, рег.1916, дело №157/2000г., НА №128, том III, рег.№11253, д.№492 от 2008г.
и НА №122, том I, рег.№1961, нот.дело №122 от 2013г. В заключението си вещото лице е посочило, че процесният имот не
попада в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, както и че същият попада в терен, за който има
одобрен План за регулация от 1962г. и няма
земеделски характер.
Във
връзка с позоваването от страна на ответника в евентуалност на придобиване на
имота по давност са събрани гласни доказателства.
Свидетелят
Е. С. П.
сочи, че представляваното от него дружество е закупило процесния имот от
ответниците през 2008г. Сочи, че във връзка с
инвестиционни намерения и строителство по отношение на имота през 2003-2004г.
са предприети действия по проучване и проектиране,
включително инженерногеоложки проучвания и сондажни работи. Сочи,
че процеснитя имот е бил ограден с телена мрежа и колове, като към пътя е имало
метална врата. След придобиване на имота през 2008г.
до 2012г. същият е ползван за
междинен склад за строителни материали, като в него е имало поставен фургон. Свидетелят излага, че процесният имот е правоъгълен, с немного
голяма денивелация, като имотът над него е с по-голяма денивелация и
представлява терасиран скат. Сочи, че имота не бил
подходящ за строителство, тъй като имало нерешена канализация. Сочи още, че не му е известно, някой да е оспорвал собствеността
върху имота.
Свидетеля
А. С. М.
сочи, че притежава имот, който преди това е бил собствен на баща му, в
съседство с процесния имот. От 1987г. ответниците владеят процесния имот, който бил ограден с
телена ограда и железни колове, като е имало малка врата към главния вход. Понастоящем имотът също е ограден. Излага,
че през 1994г. ответниците прокарали водопровод
в имота и му позволили да се свърже с него за да водоснабди своя имот. От 1995г. живее постоянно в
собствения си имот и има пряка видимост към процесния такъв. Има
преки и непосредствени впечатления, че около 2004г. или
2005г. в процесния имот са извършвани сондажни
дейности. Сочи, че свидетеля Е. Перинов използвал имота за
склад за строителни материали, като за целта бил поставен фургон и осветление,
както и че имало назначени пазачи. Знае, че
ответниците имали намерения да застроят имота. Не е
виждал други хора в процесния имот и не му е известно някой да е оспорвал
собствеността върху него.
Свидетелят
Т.В. С. излага,
че познава семейството на Н. от 1950г. и
знае, че е притежавал два имота някъде над почивен дом на МС. Имотът бил реституиран на ищците като наследници на Ал. Н. в
началото на 90-те години. Сочи, че след реституцията е
посещавал един-два пъти имота, заедно с ищците, отивайки на плаж. Сочи, че през 1993-1995 година имота бил ограден с колове и мрежа,
която впоследствие разбрал, че била открадната. Сочи,
че общо е посещавал имота около 7-8 пъти, като за последен път е ходил там
преди повече от 3 години. Сочи, че освен бурени, друго
не е виждал в имота. Сочи още, че ищците наели
геодезист, който да направи скица на имота.
Свидетелката
Б. Ж. Д.
сочи, че имотът се намира точно над КК “Слънчев ден” като едната – по-малката
част от имота, се намира в долната част на пътя, а по-голямата част от имота е
над пътя за Златни пясъци. Сочи, че имотът е лозе и е бил голям около декар , ема значителен наклон и е терасиран, като терасите
са оформени с камъни. Процесният имот бил реституиран на
ищците през 1993-1995 година, след което същите били въведени във владение от
общината и го оградили. Сочи, че знае, че ищците всяка година поне по
веднъж са посещавали имота, на път за плажа на ”Кабакум“, както и че тя ги е
придружавала понякога. Сочи, че за първи път е посетила имота през 1993-1995
година, след което през
2000г. Сочи, че през 2008г. ищците решили да продадат имота и предприели действия по
вписването му в кадастъра, при което установили, че за част от имота е записано
чуждо име. Сочи, че през 2009-2011 година или през 2011-2012
година четири-пет пъти е водила хора в имота, които са се интересували от
покупката му. Сочи, че при посещенията не е виждала
ограда и не е забелязвала следи от ползване или стопанисване на имота. Сочи още, че имота има правоъгълна форма, като терена е стръмен и
терасиран.
С оглед така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
Ищците се
позовават на възникнало в техния патримониум право на собственост върху
процесния имот по реституция по ЗВСВНОИ в качеството им на наследници по закон
на Ал. Н.. Качеството им на
наследници безспорно се установява от приложеното удостоверение за наследници.
Оспорени са от ответниците останалите предпоставки на
реституцията- наличието на отчуждаване и принадлежността на отчуждения имот в
патримониума на наследодателя.
Доколкото правата си ответниците не основават на земеделска реституция, то и приложение не намира ТР №9/2012г. по т.д. №9/12г. на ОСГК и респективно ответникът, който не е основан на иск по земеделска реституция, може да оспорва постановеното без негово участие в едностранно административно производство реституционно решение. Затова и при положение че се оспорват от ответника всички предпоставки за реституция- вкл. Отчуждаването и принадлежността на отчуждения имот към патримониума на наследодателя, следва по пътя на главно и пълно доказване да се установи наличието им. От представената по делото преписка по отчуждаване се установява наличието на два протокола №№11/1971г. и 87/1969г., с които е определена оценка на отчуждените с първия 345 кв.м., а с втория 1 380 кв.м. от имот пл.№830, собственост на наследници на Ал. Н.. Тези протоколи на комисията, назначена по реда на §85 от ППЗПИНМ, са във връзка със заповед №330/17.11.1970г. за изменение на регулацията по площадка №1 и №2, отредени за ДСП “Автоимпекс” по плана на КК “Чайка”. Съгласно Чл. 55а. от ЗПИНМ, в действащата му към 1969г. редакция, съобразно с градоустройствените изисквания от урегулирани или неурегулирани имоти на частни лица и на обществени организации могат да се образуват или групират парцели и отчуждават имоти в полза на държавата за държавно и групово жилищно строителство, както и за отстъпване право на строеж на обществени организации или на жилищно-строителни кооперации. Такова решение е обективирано в представените протоколи. Съгласно чл.55б от ЗПИНМ, имотите, отчуждени съгласно чл. 55а
, се заемат след обезщетяване на собственика. По делото е представен НА №38, том I, рег.408, дело №29/1936г. от който се установява, че наследодателят на ищците е бил собственик на недвижим имот, който е идентичен с имот пл.№830 съобразно категоричното заключение на вещото лице. Съдът не споделя извода, че изводът на вещото лице е немотивиран. Експертът в с.з. е посочил, че извод за идентичност на имотите прави въз основа на вписването за имот пл.№830 по кадастрален план от 1956г., но също така е посочило, че в плана няма друг имот записан на наследодателя на ищците, като освен това заключението е базирано и на съответствието в местността, в която са разположени имотите. В подкрепа на горния извод е и пълното съвпадение на описаната в НА площ на притежавания от наследодателя имот и сбора от площите на отчуждените части от имота. Предвид заключението на вещото лице и като се вземат в предвид данните за идентификацията на имота, съдържащи се в отчуждителната преписка и по конкретно в протоколите на комисията по ПП на ЗПИНМ, се налага извод, че имота описан в НА от 1936г. е идентичен с този предмет на реституционното решение.