Р Е Ш Е Н И Е
№………./10.11.2015г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети октомври през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Мая Недкова
при
секретаря В.А.,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 377 по описа на ВОС описа за 2015г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Г.Д.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес ***, чрез адвокат Д. С. Д. против С.А.Г., ЕГН **********,
адрес: ***,
-иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
да бъде прието за установено по отношение на ответника,
че ищеца притежава ограничено вещно право на ползване върху недвижим
имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта
10135.2560.291.14.1 с адрес гр.Варна, п.к. 9000, ул. „Васил Друмев" №71,
ет.1, an. 1, намиращ се в сграда №14, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.2560.291. с предназначение на обекта „жилище,
апартамент", на едно ниво, с площ от 89.67 /осемдесет и девет цяло и
шестдесет и седем стотни/ кв. м., състоящ се от: входно антре, столова с ниша,
две спални, хол, баня, тоалет и два балкона, при граници за апартамента: двор,
магазин и апартамент на В. и С. Х., и съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същият етаж-10135.2560.291.14.2, под обекта - няма, над
обекта-10135.2560.291.14.3 и 10135.2560.291.14.5, ведно с принадлежащите две
избени помещения с обща площ от 4,00 /четири/ кв.м., при граници на избите:
избен коридор, стълбище, ул. „Кап.Рончевски" и изба на Я. и Б. П., както и 2,5403% / две цяло и пет
хиляди четиристотин и три десетохилядни процента/ идеални части от общите части
сградата и от правото на строеж върху държавно място, описано по-горе, попадащо
в XVIII /осемнадесети/ подрайон на
град Варна .
- иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД
вр. чл. 86 от ЗЗД, да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1200 лева представляваща обезщетение
за пропуснати ползи от неполучен от него наем / по 400 лева месечно, за периода
от 11.09.2014г. до датата на подаване на исковата молба в съда- 11.12.2014г./
от недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на
обекта 10135.2560.291.14.1 с адрес гр.Варна, п.к. 9000, ул. „Васил Друмев"
№71, ет.1, aп. 1, намиращ се в сграда №14, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.2560.291. с предназначение на обекта „жилище,
апартамент", на едно ниво, с площ от 89.67 /осемдесет и девет цяло и
шестдесет и седем стотни/ кв. м., състоящ се от: входно антре, столова с ниша,
две спални, хол, баня, тоалет и два балкона, при граници за апартамента: двор,
магазин и апартамент на В. и С. Х., и съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същият етаж-10135.2560.291.14.2, под обекта - няма, над
обекта-10135.2560.291.14.3 и 10135.2560.291.14.5, ведно с принадлежащите две
избени помещения с обща площ от 4,00 /четири/ кв.м., при граници на избите:
избен коридор, стълбище, ул. „Кап.Рончевски" и изба на Я. и Б. ., както и 2,5403% / две цяло и пет
хиляди четиристотин и три десетохилядни процента/ идеални части от общите части
сградата и от правото на строеж върху държавно място, описано по-горе, попадащо
в XVIII /осемнадесети/ подрайон на
град Варна, в следствие на действия на ответницата, възпрепятстващи правото ми
на ползване върху целия имот, учредено ми с нотариален акт №85, том1, рег.д.
№792, н. д. №85/13.05.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Моли за
присъждане на сторените по делото разноски.
В исковата молбата ищеца твърди, че ответницата са бивши съпрузи като
бракът им, сключен на 31.05.1987г. е прекратен с влязло в сила съдебно решение
на Русенски районен съд № 1062 от 02.07.2014г., постановено по гр.д. № 2826/2014г.
по описа на Русенски PC. По време на брака си, с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 159, том IV, вх.рег. № 6094, нот.д. №
755/16.10.2002г. са придобили в режим на СИО
собственост върху недвижим имот, а именно: апартамент № 1, на първи
жилищен етаж, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Друмев" № 71
/апартаментът е подробно описан в акта за собственост/. Понастоящем
апартаментът е нанесен в действащата кадастрална карта и съгласно приложената към настоящата искова молба схема е
с идентификатор
10135.2560.291.14.1, при граници: имоти с идентификатори 10135.2560.291.14.2 ,
10135.2560.291.14.3 и 10135.2560.291.14.5
С договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 85, том 1, рег.д. № 792, н.д. № 85/13.05.2009г. са го дарили
на децата си Д.Г.Г. и М. Г.Г.,като са запазили пожизненото ограничено вещно право на ползване, което съгласно договорните клаузи в
договора за дарение следваше да упражняваме заедно и поотделно върху целия имот.
С последваща дарствена сделка,
обективирана в нотариален акт № 135, том. I, peг. № 2192, нот.д. №
135/27.09.2012г., децата им дарили апартамента обратно на ответницата, с което
според него правото на ползване на ответника е прекратено поради сливане на качеството на ползвател и
собственик на имота в едно и също лице - ограниченото вещно право престава да
съществува - то се покрива от правомощието на собственика.
Твърди, че към настоящия момент само и единствено
той има ограничено вещно право на
ползване, при това върху целия апартамент, а ответницата притежава само голата
собственост върху апартамента. Твърди , че упражнява фактическата власт върху имота, но независимо
от това ответницата препятства ползването на апартамента от ищеца. Като притежател
на титул за собственост е поискала закриване на партидата за апартамента и по
този начин е преустановила захранването на жилището с електрическа енергия. От
дата 11.09 2014 и до настоящия момент в жилището няма ток. В този смисъл
поведението на ответницата му причинява вреди /пропуснати ползи, които бидейки
остойностени, съставляват средния пазарен наем на апартамента, считано от
датата на преустановяване на електрозахранването му -11.09.2014 година - до
датата на предявяването на настотяща искова молба, които вреди определя в
размер на 400 лева месечно.
В открито
съдебно заседание на 15.10.2015г. по искане на ищеца и на основание чл.214 от
ГПК, съда е допуснал изменение в петитума на иска с правно основание чл. 59 от
ЗЗД , относно размера на претендираната сума , като същата е намалена на 990.00
лева.
В
срока по чл. 131 от ГПК,ответника С.Г. е
депозирала отговор на исковата молба, в който излага, че иска е допустим, но е
неоснователен за ½ ид. част от процесния имот, като не оспорва правото на
ищеца на ползване върху ½ ид. част от имота.Не отрича
обстоятелствата около закупуването на имота и придобиването му в режим на СИО.
Твърди,че по настояване на ищеца дарили
имота на двете им деца и си запазили правото на ползване. След това отново по
него настояване имота, бил дарен на нея от двете им деца/като ищеца бил пълномощник
по сделката на нея и на децата/. След
приключване на бракоразводното дело и след като ищеца упражнил върху нея
психически тормоз, дала съгласие да извършат делба на придобитото по време на
брака имущество, като за нея останало само семейното жилище, а за него всичко
останало придобито по време на брака им. Твърди ,че отношенията им са крайно
влошени още от преди започване на бракоразводният процес.Твърди,че партидата за
ел.енергията на процесното жилище била разкрита на името на ищеца до
28.04.2014г. на тази дата той прекъснал ел.захранването в жилището и закрил
партидата. След тези негови действия тя
разкрила партида за ел.енергията на нейно име и отново пуснала ел.енергия в
жилището.Твърди,че в апартамента било
пуснали да живеят децата на нейни близки, а не наематели. На 10.08.2014г.
момичетата и се обадили, че патрона на входната врата на жилището е подменен и
не могат да си влязат в апартамента. Ответника
потвърдил, че той е сменил патрона. На въпроса й ,защо той и отговорил,
че само той има право да ползва имота и не желае тя да има ключове от този имот. На този ден
разбрала, че Г. има претенции да ползва процесният апартамент самостоятелно и
по този повод е пуснал жалба до Полицията в гр.Варна. Твърди , че не желаела да се конфронтира с него по никакъв
начин и не е посещавала жилището от тогава.
Твърди ,
че той има право да ползва 1/2 идеална част
от имота, тъй като е бил собственик на половината жилище когато го е дарил и си
е запазил право на ползване върху имота, т.е не може да си запази право на
ползване върху повече от това което е притежавал. В настоящия случай правото на
ползване е запазено, а не учредено в полза на ищеца.Твърди,че той има право на
ползване само върху 1/2
идеална част от
имота, и го е уведомила за това за да нямат конфликти.
По
отношение на втория иск - за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от
неполучен наем.Твърди, че на 10.09. 2014г., Г. и се обадил и й заявил, че е излязла фактурата за
ел.енергията за м.август 2014г. и очаква от нея да я заплати, тъй като
партидата е на нейно име, също така за пореден път и заявил, че няма право да
стъпва в имота, че той има само право на ползване върху целият имот, че той ще
ползва, а тя ще плаща. Твърди, че
заплатила дължимите суми по фактурата, подала молба за прекъсване на
ел.захранването, с цел да закрие партидата. На същата дата закрила и партидата,
която била на нейно име. На 24.09.2014г. ответника и изпратил нотариална
покана, с която я канел да възстановя ел.захранването в жилището. Партидата за
водата е прехвърлена на името на ищеца на 10.10.2014г.Твърди , че не е
посещавала жилището от м.август 2014г. до настоящият момент. По никакъв начин
не го е препятствала да ползва целият
процесен имот за периода от м.август 2014г. до настоящият момент, нито за в
бъдеще има такова намерение. Не желае да
ползва имота и няма претенции, че ищеца ще го ползва сам.
Моли
исковете да бъдат отхвърлени и да и присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество –
ответника чрез процесуалния си представител не се явява и не се представлява.
Депозирал е по делото писмено становище
вх. № 18719 от 15.06.2015г. в който излага писмени бележки.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
По делото е
безспорно между страните, а и видно от представените писмени доказателства,че:
По време на брака си ,прекратен с влязло в сила
на 22.07.2014г. решение по гр.дело № 2826/2014г. по описа на РРС, страните са придобили в режим на СИО собственост върху недвижим имот представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 10135.2560.291.14.1 с
адрес гр.Варна, п.к. 9000, ул. „Васил Друмев" №71, ет.1, aп. 1, намиращ се
в сграда №14, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2560.291. с
предназначение на обекта „жилище, апартамент", на едно ниво, с площ от
89.67 /осемдесет и девет цяло и шестдесет и седем стотни/ кв. м., състоящ се
от: входно антре, столова с ниша, две спални, хол, баня, тоалет и два балкона,
при граници за апартамента: двор, магазин и апартамент на В. и С. Х., и съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същият етаж-10135.2560.291.14.2, под обекта - няма, над
обекта-10135.2560.291.14.3 и 10135.2560.291.14.5, ведно с принадлежащите две
избени помещения с обща площ от 4,00 /четири/ кв.м., при граници на избите:
избен коридор, стълбище, ул. „Кап.Рончевски" и изба на Я. и Б. П., както и 2,5403% / две цяло и пет
хиляди четиристотин и три десетохилядни процента/ идеални части от общите части
сградата и от правото на строеж върху държавно място, описано по-горе, попадащо
в XVIII /осемнадесети/ подрайон на
град Варна - нотариален
акт № 159, том IV, вх.рег. № 6094, н.д. № 755/16.10.2002г.
С договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 85, том 1, рег.д. № 792, н.д. № 85/13.05.2009г. на нотариус
Росица Табакова ,под № 148 в НК, ищеца и ответника са дарили процесния апартамент на децата си
Д.Г.Г. и Милица Г.Г.,като са запазили правото на пожизнено
ползване върху целия имот за всеки от
двамата по отделно.
С дарение, обективирано в нотариален
акт № 135, том. I, per. № 2192, н.д. № 135/27.09.2012г., по описа на нотариус
Росица Табакова , под № 148 в НК, децата
им дарили собствеността на апартамента
обратно на ответницата.
В открито съдебно заседание на
21.05.2015г. между страните по делото е прието за безспорно установено, че ел.
захранването на имота/ партидата на процесния апартамент е закрита от
ответницата С.Г. на 10.09.2014г.
С оглед установяване твърденията на ищеца ,че ответницата препятства
ползването на имота , същия е представил
по дело и са приети следните писмени доказателства: нотариална покана от ищеца
до ответника, с нотариална заверка на подписа –рег. № 4746 от 24.09.2014г. по
описа на нотариус Адриана Филчева, под № 629 в НК.18-21,връчена на ответника
, с която бившия и съпруг е кани да
възстанови ел.захранването в апартамента,
кореспонденция от него до „Енерго Про Варна“ ЕООД и отговор на дружеството, Покана получена от
ответника на 14.08.2014г. /видно от обратна разписка –л.37дело/ , с която кани
в тридневен срок от получаване на поканата да сключи договор за наем с него относно
ползването на процесния апартамент- л. 36 от дело,Протокол от 17.08.2014г. – л.
39 от дело, подписан между него, като ползувател, бившата му съпруга , като
собственик и М.Д. и И.Г. – като наемателки, с която последните са му предали
ключове от апартамента.
На л.86-111 от дело са приложени
материалите по преписка № 13898 по описа на ВРП за 2014г. , касаещи жалба на посочените по –горе
две наемателки относно това , че ищеца в тяхно присъствие и без тяхно знание на
08.08.2014г. сменил патрона на входната врата.
В хода на производството са събрани
гласни доказателства чрез разпит на св. И.Р.Г. ,без родство със страните, чиито
показания съда цени като обективни и от които се установява, че от
м.09.2012г. до средата на м. август
2014г. е живяла под наем в процесния апартамент и е заплащала наем по сметка на
ответницата, но е комуникирала повече с ищеца. Нейна съквартирантка е била М.Д.
през 2014г. , а през 2012г. са живели общо четири човека, като хората се менили.През м.април 2014г. спрели тока на
апартамента. Обадили се на Г. – ищеца , той им казал , че не иска да има нищо
общо със апартамента.Тогава се обадили на „Е.ОН“ от там им обяснили, че има нов
собственик на апартамента,след което се обадили на С. – ответника и тя открила
партида на нейно име и пуснали тока. Свидетелката излага , че съквартирантката
и М. била в апартамента , когато през август 2014г. ищеца сменил бравата на
входната врата.
На л. 14- 17 от дело са приложени
декларация- съгласие от ответника с нотариална заверка на подписа – рег.№ 2026
от 23.03.2015г. по описа на нотариус Иглика Кирилова – под № 618 в НК , за
прехвърляне на партидата на ал. енергия на името на ищеца, молба до Директора
на В и К – Варна,Заявление за прехвърляне на партида от 10.10.2014г. и фактура – разписка за
заплатена от ответницата на 10.09.2014г. сума от 45.18 лв. за ползвана ел.
енергия в процесния апартамент за
периода 27.07.2014г. до 25.08.2014г.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля на ответната страна – Д.Г.Д. –син на
страните,чиито показания съда цени в условията на чл. 172 от ГПК и като обективни,т.к. се базират на лични
впечатления. От същите се установява , че след развода на родителите му и след
като през лятото на 2014г. баща му сменил патрона на врата на апартамента във
Варна , ул.“Васил Друмев“, без живеещите вътре да знаят и наемателите са си тръгнали
. Баща му искал майка му да плаща сметките за ток и вода,но след като сменил
патрона на вратата, тя престанала да
заплаща разноските за апартамента. От тогава там никой не живее. През м. 09.2014г. майка му поканила баща му да
се яви в офис на „Енерго Про Варна“ за да може той да открие партида за
апартамента на негово име. Баща му не се
явил, а служителка от офиса казала, че предния ден е ходил там за да открие
партида на друг негов имот.
От заключението на приетата по дело ССЕ
, неоспорена от страните се установява, че средния
пазарен наем на процесния апартамент , находящ се в гр.Варна , ул.“Васил
Друмев“ № 71, ет.1 е в размер на 330 лв.
месечно.
Въз основа на така изложената
фактическа обстановка ,съда прави следните изводи от правна страна:
По
допустимостта на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал.
1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това. В тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало /правото
си на ползване върху процесния недвижим имот/, а ответника следва да докаже
фактите, които изключват това право. В хода на производството ищеца е сторил това както и писмени ,така и с
гласни доказателства, т.е. доказал е, че имайки валидно учредено право на
ползване за целия процесен имот, ответницата му пречи да упражнява правото си в пълен обем.
Заинтересуван
да предяви установителен иск е именно този, чието право се засяга от правния
спор. Това е на спорното право, който го
предявява с положителен установителен иск. Легитимиран е и този, чието право се
засяга от правото, претендирано от друго лице. Надлежният ответник по
установителния иск се определя също от интереса по установителния иск. Той
трябва да бъде насочен срещу лицето, чието неоснователно оспорване или чиято
неоснователна претенция са предизвикали правния спор и с това нуждата от
защита.
В настоящия случай ищеца твърди,
че упражнява фактическата власт върху
процесния имот, но не може да го ползва съгласно правата си в пълен обем
доколкото в имота няма електричество,избрал е способ на защита, който не е тъй
ефективен както, би бил осъдителен
негаторен иск и евентуално позитивно за него решение по чл.109 от ЗС. В този смисъл е задължителната практика на
ВКС, вкл. и ТР № 8/27.11.2013г. по ТД
/2012г. на ОСГТК на ВКС – „Диспозитивното начало в гражданския процес се
проявява в това,че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и в
какъв обем защита да търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги
произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които
всеки от спорещите твърди , че се засяга правната му сфера“. Съгласно практиката на ВКС - Правен интерес от предявяване
на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато
ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право /Решение
№ 11 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 545/2012 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията Златка Русева/По смисъла на чл.
124, ал. 1 ГПК, разликата между осъдителния и установителния иск не е в
различието между субективните права, които са техен предмет, а в интереса,
който поражда нуждата на ищеца от защита. Преценката на съда относно
допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от
степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера
на ищеца/ Решение № 173 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2014 г., I г.
о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова/.
Интересът
от защита по всеки установителен иск е конкретен и следва да е налице по време
на цялата висящност на производството, включително към момента на постановяване
на окончателния акт по спора./ Решение
№ 27 от 21.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 502/2011 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Костадинка Недкова./Доколкото ответника оспорва правото на ищеца да
ползва ½ от имота, то ищеца има правен интерес от иска и то вкл. и към
даване ход по същество на делото.
По основателността на иска.
Иска е основателен и следва да бъде уважен.
Правото на ползване е ограничено вещно право/
личен сервитут/ Легалната
дефиниция е в чл. 56, ал. 1 от ЗС.
Според текста правото на ползване включва право да се използва вещта според
нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се
променя съществено, ползване е лично. Ползвателят не може да отчуждава своето
право. В този смисъл правото на ползване е непрехвърлимо и ненаследимо.Следва
да се прави разлика между ползването в облигационен смисъл и ползването като
вещно право. При наема също има ползване, но вещно право няма, защото има
облигационен договор и обикновеното ползване е част от него. Ползвателят в тези
случаи е само държател.В конкретния случай се твърди вещно право на ползване.
Правото на ползване се
прекратява- чл. 59 от ЗС: със смъртта на ползвателя /ако не е учредено за
по-кратък срок/, с ликвидацията на дружеството /при юридически лица/, при
погиване на вещта, при неупражнено право в петгодишен срок.Собственикът може да
поиска от съда да прекрати правото на ползване, ако ползвателят, след
отправеното му предупреждение, продължава с действията си да променя съществено
вещта, да нарушава задълженията си, да поврежда или разрушава вещта.Ищецът в
настоящото производство безспорно доказа учреденото му пожизнено и върху целия
имот право на ползване - нотариален
акт № 85, том 1, рег.д. № 792, н.д. № 85/13.05.2009г. на нотариус Росица
Табакова ,под № 148 в НК. Същото не е погасено, на нито едно от основанията
посочени по- горе нито за целия , нито за ½ от имота,поради което иска е
основателен и следва да бъде уважен.
За пълнота на изложеното следва да се
отбележи, че ответника също има такова право. С договора за покупко-продажба на недвижим имот със запазване право на
ползване на трето лице купувачът придобива само голата собственост /proprietas
nuda/. Такава са придобили децата на страните и ответницата с дарения й от тях
имот, С.Г. е запазила правото си на ползване учредено с нотариален акт № 85, том 1, рег.д. №
792, н.д. № 85/13.05.2009г. Но доколкото ищеца
е предявил положителен установителен иск, а не отрицателен такъв или осъдителен,
съда не дължи произнасяне.
По иска с правно основание чл. 59 от
ЗЗД.
Фактическият
състав, обуславящ основателност на претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, изисква успешно
проведено доказване по реда на пълното и главно доказване касаещо следните кумулативни
предпоставки: реално увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото на
ищеца/или пропускане на възможността
същото да бъде увеличено/; обогатяването и
обедняването да произтичат от един и същи факт или от обща група факти; да липсва друга възможност за правната защита на
обеднелия. Липсата на която и да е от
тези предпоставки прави исковата претенция неоснователна и води до отхвърлянето
й. Възможността да бъде предявен друг
иск обаче не води до недопустимост на претенцията по чл.59 ал.1 от ЗЗД.
Преценката дали ищецът може да се позовава на цитираната норма за защита на
своите права представлява въпрос по същество на спора, а не по неговата
допустимост, тъй като изисква произнасяне на съда по отношение съществуването
на самото материално право и юридическия
факт от който е породено – Решение № 148 от 28.02.2006г. , на ВКС по т.д. № 703/2005г.
В разглеждания случай за да установи
основателността на иска си ищеца следва да докаже обедняването си – факта, че
не е получавал доход от процесния имот и че това е станало за сметка на
ответника, който се е обогатил. Т.е. ищеца следва да установи, че
ответника е ползвал имота без да е имал основание, и че не е правил разходи /плащали цена/ за ползването,
а в тежест на ответника е да установи, че е разполагал с основание да ползва
имота.
Безспорно е , че процесния имот е
отдаван под наем . Безспорно е и,че на
10.09.2014г. ответника е закрил партидата на негово име в „Енерго Про Варна“
АД и е поканил ищеца да уредят смяната
на партидата. Ищеца не отрича ,че не се е отзовал. По делото ищеца не е представил
доказателства относно ползването на имота от ответника / респективно
обогатяването му за периода 11.09.2014г. до 11.12.2014г./. На още по-голямо
основание иска следва да се отхвърли и поради наличието на право на право на
ползване и на ответника върху имота
съгласно нотариален акт №
85, том 1, рег.д. № 792, н.д. № 85/13.05.2009г. на нотариус Росица Табакова,
под № 148 в НК. Поради
недоказаността на елементите на фактическия състав иска следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Поради неоснователност на главния иск следва да бъде отхвърлен и акцесорния такъв за заплащане на лихва .
Постановеният правен резултат и
релевираното от страните искане за присъждане на реализираните от тях
съдебно деловодни разноски в хода на процеса, описани по вид и размер в
представените списъци по чл. 80 от ГПК,
обуславят положителното произнасяне по искането на основание чл. 78, ал. 1 и
ал.3 от ГПК. Всяка от страните следва да понесе разноски съобразно уважената
съответно отхвърлена част на иска.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски по уважения иск с правно основание чл.124 от ГПК в размер на 1311.92 лв. / 330.5 лв.
възнаграждение на един адвокат , доколкото същото е заплатено общо по двата
иска, 54.17лв. такса вписване ИМ, 926.62 лв. държавна такса по уважения иск/.
Ищеца следва да бъде осъден да заплати
на ответника сторените от него разноски по отхвърления иск в размер на 400.00
лева,представляващи заплатено възнаграждение
за един адвокат.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен
адрес ***, чрез адвокат Д. С.
Д. против С.А.Г., ЕГН **********,
адрес: *** иск с правно основание чл.124
от ГПК, че ищеца притежава ограничено вещно право на ползване върху недвижим
имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта
10135.2560.291.14.1 с адрес гр.Варна, п.к. 9000, ул. „Васил Друмев" №71,
ет.1, aп. 1, намиращ се в сграда №14, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.2560.291. с предназначение на обекта „жилище,
апартамент", на едно ниво, с площ от 89.67 /осемдесет и девет цяло и
шестдесет и седем стотни/ кв. м., състоящ се от: входно антре, столова с ниша,
две спални, хол, баня, тоалет и два балкона, при граници за апартамента: двор,
магазин и апартамент на В. и С. Х., и съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същият етаж-10135.2560.291.14.2, под обекта - няма, над
обекта-10135.2560.291.14.3 и 10135.2560.291.14.5, ведно с принадлежащите две
избени помещения с обща площ от 4,00 /четири/ кв.м., при граници на избите:
избен коридор, стълбище, ул. „Кап.Рончевски" и изба на Янка и Борис
Павлови, както и 2,5403% / две цяло и пет хиляди четиристотин и три
десетохилядни процента/ идеални части от общите части сградата и от правото на
строеж върху държавно място, описано по-горе, попадащо в XVIII /осемнадесети/ подрайон на град
Варна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен
адрес ***, чрез адвокат Д. Стоянов Д. против С.А.Г., ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД вр.
чл. 86 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 990.00/деветстотин
и деветдесет/ лева представляваща обезщетение за пропуснати ползи от
неполучен от него наем / по 330 лева месечно, за периода от 11.09.2014г. до
датата на подаване на исковата молба в съда- 11.12.2014г./ от недвижим имот
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта
10135.2560.291.14.1 с адрес гр.Варна, п.к. 9000, ул. „Васил Друмев" №71,
ет.1, aп. 1, намиращ се в сграда №14, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.2560.291. с предназначение на обекта „жилище, апартамент",
на едно ниво, с площ от 89.67 /осемдесет и девет цяло и шестдесет и седем
стотни/ кв. м., състоящ се от: входно антре, столова с ниша, две спални, хол,
баня, тоалет и два балкона, при граници за апартамента: двор, магазин и
апартамент на Василка и Станимир Христови, и съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същият етаж-10135.2560.291.14.2, под обекта - няма, над
обекта-10135.2560.291.14.3 и 10135.2560.291.14.5, ведно с принадлежащите две
избени помещения с обща площ от 4,00 /четири/ кв.м., при граници на избите:
избен коридор, стълбище, ул. „Кап.Рончевски" и изба на Я. и Б. П., както и 2,5403% / две цяло и пет
хиляди четиристотин и три десетохилядни процента/ идеални части от общите части
сградата и от правото на строеж върху държавно място, описано по-горе, попадащо
в XVIII /осемнадесети/ подрайон на
град Варна, в следствие на действия на ответницата, възпрепятстващи правото ми
на ползване върху целия имот, учредено ми с нотариален акт №85, том1, рег.д.
№792, нот. д. №85/13.05.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователен.
ОСЪЖДА
Г.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** и съдебен адрес ***, чрез адвокат Д. С. Д. ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Г., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 400.00
/четиристотин / лева, представляваща реализирани от ответника в хода на делото съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА
С.А.Г., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ Г.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** и съдебен адрес ***, чрез адвокат Д. С. Д. сумата от 1311,29 /хиляда триста и единадесет лв. и двадесет и девет ст./ лева,
представляваща реализирани от ищеца в
хода на делото съдебно деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски апелативен съд, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на
основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: