Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 5.11.2015г
в
името на народа
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
Vс-в
, в публично заседание на шести октомври 2015г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
С.
ЦАНКОВА
при участието на секретаря С.Т.,
като разгледа докладваното от съдия Г.
в.гр.д.№
2071 по описа за 2015г,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалбата на “ЕНЕРГО ПРО ВАРНА” ЕООД- ЕИК202104220 със седалище и
адрес на управление гр.Варна бул.“Вл.Варненчик“ № 258, Варна тауърс-Г,
представлявано от М.Ж., срещу решението на ВРС-ХХVс-в № 1251/13.03.2015 по
гр.д.№ 10449/2014, с което
- е прогласена недействителността
на клаузата, предвиждаща шестмесечен срок за изпитване, обективирана в чл.1 от
допълнително споразумение от 6.06.2014г към трудов договор № 554/29.12.2014г,
сключен между П.С.А., ЕГН ********** *** и „Енерго- про Варна“ ЕООД ЕИК: 202104220 със седалище и
адрес на управление гр.Варна бул.„Вл.Варненчик“ 258, на осн.чл.74 ал.4 КТ;
- признато е за
незаконосъобразно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 124/16.06.2014г на Управителя на „Енерго-Про
Варна“ ЕООД, на осн.чл.344 ал.1 т.1 КТ;
- възстановена е
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „специалист заплати“ в Дирекция
„Човешки ресурси“ в „Енерго-Про Варна“ ЕООД, на осн.чл.344 ал.1 т.2 КТ;
- осъдено е ответното
дружество да заплати на
ищцата сумата от 6145,92 лв, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради уволнението, за периода от
17.06.2014–17.12.2014г на осн.чл.344 ал.1 т.3 във
вр.чл.225 ал.1 КТ; както и сторените от нея разноски
по делото в размер на 1310лв, на осн.чл.78 ал.1 ГПК;
- осъдено е ответното
дружество да заплати по сметка
на ВРС сумата от 405,84лв-заплатен депозит за вещо лице и държавна такса, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Счита
решението за неправилно поради съществено нарушение на материалния закон. Поддържа
се, че подписването на новия трудов договор е станало по реда на чл.70 КТ. И
неправилно РС е приел, че попада под ограничението на чл.70 ал.5 КТ. Няма
пречка да бъде сключен договор за изпитване със служителя, който вече е работил
при същия работодател, ако договорът се сключва за нова трудова функция,
каквато до този момент работникът не е изпълнявал. По делото това се установява
от представените длъжностни характеристики за първоначалната и последващата
трудови функции, изпълнявани от ищца, които не са идентични.
Неправилен
е изводът на съда за недействителност на клаузата и поради това, че трудовото
правоотношение било прекратено една седмица след подписването на ДС от
6.06.2014, тъй като по инициатива на работодателя ищцата не е изпълнявала
трудовите си задължения. От събраните гласни доказателства /макар становището
за същите да е, че са недопустими/ се установява, че, макар ищцата да е била на
място, различно от работното й, е упражнявала трудовите си функции, и не
отговаря на действителността, че изобщо не била
постъпвала на работа след подписването на ДС.
Освен
това, законът не определя период, в рамките на 6-месечния срок за изпитване,
едва след изтичането на който работодателят да има право да прекрати трудовото
правоотношение.
Неоснователността
на главния иск би обусловил неоснователността и на останалите претенции. Ето
защо моли за отмяната решението на ВРС и вместо него да бъде постановено друго
за отхвърлянето на исковете.
Претендира
за присъждането на сторените е поделото разноски.
Въззиваемата страна П.С.А. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване решението на ВРС.
В обстоятелствената част на исковата молба въззиваемата излага, че през периода 29.12.2006г–17.06.2014г страните са били в трудово правоотношение.
По силата на сключено ДС от 6.06.2014г, съдържащо клауза за срок за изпитване,
ищцата била назначена на длъжност „специалист заплати“ при ответника, което
било прекратено със Заповед № 109/16.06.2014г.
Навежда подробни доводи за недействителност на ДС, тъй като противоречи на
закона и го заобикаля, сключено е при липса на воля и липса на основание, в
противоречие на добрите нрави – сключено в предвид предстоящо пенсиониране на
ищцата. Сочи още, че споразумението е симулативно, тъй като работодателят не
желаел настъплането на правните му последици.
Ето защо моли да се постанови решение, с което да бъде признато за нищожно
допълнително споразумение от 6.06.2014г поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона, привидност на съглашението, липса на воля, липсва на
основание, противоречие с добрите нрави, а в условията на евентуалност – за
прогласяване нищожността на клаузата, относно срока на изпитване в полза на
работодателя; да се признае уволнението за незаконно и да бъде отменена Заповед
№ 124/16.06.2014г; да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност – „специалист фактуриране бизнес клиенти“; да бъде осъден ответникът
да заплати на ищцата сумата от 6145,92лв, представляваща обезщетение в размер
на 6-месечното БТВ, за времето, през което е останала без работа за периода от
17.06.2014г до 17.12.2014г / след допуснато
изменение на претенцията по размер и период с определение от с.з. на 17.02.2014, на
осн.чл.214 ГПК/
Претендира и сторените разноски.
Отв.„Енерго- Про Варна“ ЕООД изразява подробно становище за неоснователност на иска. Признава, че по
силата на трудов договор ищцата е заемала длъжността „специалист фактуриране
бизнес клиенти“ и че съгласно ДС е била преназначена на длъжност „специалист
заплати“. Не оспорва и издаването на атакуваната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение.
Възразява, че ДС е било сключено при изразено съгласие на ищцата, която е
била запозната с основните задължения на новата длъжност и считано от
9.06.2014г е започнала да ги изпълнява.
Така предявените в условията на
обективно кумулативно съединяване искове са с правно основание чл.74 ал.4
вр.ал.1 КТ, чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр.чл.225 КТ.
СЪДЪТ,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по
делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, че са били
в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 554/29.12.2006г /л.40-І/
за заеманата от ищцата длъжност „Специалист фактуриране бизнес клиенти“ в Дирекция
„Фактуриране“ при ответното дружество
С допълнително споразумение от 6.06.2014г
/л.9-І/, ищцата е била преместена от заеманата длъжност „Специалист
фактуриране бизнес клиенти“ в Дирекция „Фактуриране“ /код по НКПД към 2006
- 4121 2009, а по действащия към 2014 НКПД, в сила от 2001, код 4311 2005, на длъжност „Специалист заплати“ в Дирекция „Човешки
ресурси“ /код по НКПД 3341 3008/, считано от 9.06.2014 .
Уговорен е бил срок на
изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, на осн.чл.70 ал.1 КТ. В
мотивите на заповедта е посочено, че е издадена въз основа на проведена на
16.05.2014 год. атестация и показани слаби резултати за изпълняваната до
момента длъжност.
Със Заповед № 124/16.06.2014г на Управителя
на „Енерго-Про Варна“ ЕООД, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено за
новозаетата длъжност, считано от 17.06.2014г, на осн.чл.71 ал.1 КТ – по време
на срока за изпитване.
По делото са приобщени като
доказателство длъжностните характеристики на двете длъжности: за старата „Специалист
фактуриране бизнес клиенти“ /л.81-І/ и за новата „Специалист заплати“ /л.11-І/.
При съпоставяне съдържанието на трудовите функции на двете се установява
следното:
старата длъжност „специалист фактуриране бизнес клиенти“
според НКПД /код 4311 2005/ се
намира в по-ниска позиция в организацията на предприятието - отнесена е към
раздела Помощен административен персонал; подраздел Адм.персонал, водещ
счетоводни и стокови отчети; Служители , водещи счетоводни сметки и отчети -
Фактурист. Тази длъжност е пряко подчинена на Н-к отдел „Фактуриране бизнес
клиенти“. Трудовите й функции се изчерпват до оперирането с фактури - тяхното съставяне, проверка за правилното
им оформяне, изготвяне на статистически справки и доклади; осъществяване
необходимата оперативна координация с отдели, извън Дирекция“Фактуриране“,
напр.“Мрежи“, „Продажби бизнес клиенти“, „Управление на вземанията бизнес
клиенти“.
Новозаетата длъжност „Специалист заплати“ според НКПД /код 3341 3008е позиционирана на по-високо
ниво - попада в раздел Техници и приложни специалисти; подр-л Стопански и
административни приложни специалисти; Администр.приложни специалисти; Офис
мениджъри; Специалисти с контролни функции, човешки ресурси- специалист
заплати. Тази длъжност функционално е подчинена на Н-к отдел „Администрация и контрол на ЧР“.
Трудовите й функции включват обработка
на първична документация, свързана с труда и работната заплата, обработка
присъствени форми; изготвяне на ведомости за РЗ и носи отговорност за верността
им; извършва управление на плащанията по социални програми съгласно КТД;
изготвя УП 2 и УП 3; изготвя годишен план за ползването на платения год.отпуск;
извършва периодичен контрол по о-е
организацията на първичната документация и достоверността й; организира и
методически ръководи работата, свързана с разходите по икономически елементи ;
участва във внедряването на ИТ проекти, свързани с дейността. С други думи,
възложените трудови функции имат много по-голям обем, изискват координиране
дейността на други хора и упражняване на контрол за спазването на счетоводната
дисциплина.
И за двете длъжностни характеристики
ищцата е била уведомена и се е съгласила , полагайки подписа си под тях.
От заключението на вещото лице по
ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като
обективно и безпристрастно, се установява, че БТВ на ищцата за м.май 2014г /предхождащ уволнението/ е 1024,32лв; за последния пълен отработен
месец възнаграждението е възлизало на 747,20лв; размерът на обезщетението за незаконно уволнение, за периода, през който
ищцата е останал без работа поради незаконното
уволнение, възлиза на 4095,16лв за
времето от 17.06.2014 до 17.10.2014, а за максималният период от 6-месеца е
равно на 6145,92лв.
По делото са събрани и гласни
доказателства - показанията на свидетелите Татява Христова Игнатова и Димитър
Ангелов Д..
Свид.Игнатова излага, че до м.06.2014г
заедно с ищцата работили в Отдел „Фактуриране
бизнес клиенти“. Още на 31.05.2014 /петък/ им връчили заповеди за
преназначаване на нови длъжности за 6м срок, като им казали, че от понеделник,
2.06.2014 цяла седмица могат да си почиват и да не се явяват на работа. Макар ,
че на свидетелката това се видяло нередно, заедно с ищцата се разхождали всеки
дени в следобедните часове от 13.30
докъм 21ч. По думите на свидетелката юристката на предприятието ги посъветвала
цяла седмица да си стоят вкъщи
Свид.Д. излага, че в периода 9.06.2014г
– 16.06.2014 ищцата не била ходила на работа, тъй като не била допусната до
работното място.
Горната фактическа установеност
обуславя следните правни изводи:
С оглед разпределението на
доказателствената тежест по смисъла на чл.154 ал.1 ГПК, за ищеца е задължението
да установи наличието на валидно трудово правоотношение, както и твърдяните пороци
в допълнителното споразумение, вкл. и клаузата, предвиждаща срок за изпитване.
Обратно, в тежест на ответника е установяването законосъобразността за извършеното
уволнение, вкл. и валидността на процесното ДС и клаузата, предвиждаща срок за
изпитване.
Между страните не е спорно наличието на изменение на трудовото
правоотношение по смисъла на чл.119 КТ, касаещо преминаването на ищцата на нова
длъжност със срок за изпитване.
Нормата на КТ чл.74 ал.1 ограничава недействителността до противоречие със
закона или КТД, или неговото заобикаляне. Затова не намират приложение всички
хипотези за недействителност, визирани в нормата на чл.26 ЗЗД, която се явява
обща спрямо специалната на чл.74 КТ.
По въпроса дали е налице противоречие със закона.
Поставя се въпросът дали заеманата нова длъжност действително е такава не
само по своето наименование, а и по характеристиките на трудовите й функции.
Съпоставката на двете длъжности, заемани от ищцата налага извода, че същите
се различават както по трудови функции,
така и по функционалната им подчиненост, следователно не са сходни. Затова не
може да се приеме, че не е налице прекъсване на трудовото правоотношение. Предприетата промяна засяга длъжност, предвиждаща изпълнение на различни трудови функции. За работодателя възниква възможността да провери годността на служителя за справяне
с трудовите функции по изпълнение на
новата длъжност и тази проверка става по време
на изпълнение на задълженията по договора. Ето защо в конкретния случай няма да намери приложение ограничителната
разпоредба на чл.70 ал.5 КТ забраняваща възможността да се сключва повече от
един път тр.договор със срок за изпитване.
Следва да се постави въпросът дали в настоящия случай е налице заобикаляне
на закона - когато чрез правомерни средства се цели неправомерен резултат.
Данните по делото сочат, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е била издадена 7 дни след сключването на ДС за новата длъжност,
през който период, както сочат свидетелските показания, по инициатива на
работодателя ищцата не била изпълнявала трудовите си задължения. На първо място
самите показания са компрометирани поради факта, че свидетелката Игнатова също
също е била съкратена и очевидно не е безпристрастна към изхода на спора.
Поставя се и въпросът доколко ищцата е следвало да изпълнява подобни указания,
дадени в устна форма и изходящи от неовластено за това лице /неопределено се
сочи, че това била казала юристката на предприятието, без да става ясно дори дали
същата е била на трудов или на граждански договор/. А дори и да е имало такива
указания, същите са били в противоречие с поетото от ищцата задължение още при
постъпването й на работа да изпълнява задълженията си, визирани в разпоредбата
на 126 КТ, едно от които е редовното явяване на работа. Неизпълнението му за повече
от два последователни дни, без уважителни причини, би могло да я компрометира и
да стане основание за прекратяването на правоотношението на дисциплинарно
основание.
Предвид, че хипотезите на КТ за недействителност на трудовите договори или
части от тях, са лимитативно изброени и предвид, че кодексът се явява специален
спрямо общия закон - закон за задълженията и договорите, то визираната в чл.74
ал.1 КТ предпоставка „заобикаляне на
закона“ следва да се разбира само в рамките на разпоредбите на КТ и
производните от него нормативни актове. При това положение в процесния случай
може да се мисли за заобикаляне разпоредбата на чл.130а КТ - право на информация
и консултации в случаи на масово уволнение. По делото има само косвени данни, съдържащи
се в свидетелските показания, че предприетите действия на работодателя по
преназначаване на ищцата на нова длъжност са били обусловени от намерението да
се предприемат масови уволнения. В тези случаи работодателят има задължението
да спази процедурата, уредена в хипотезата на чл.130а КТ. По делото, обаче,
липсват както конкретно наведени твърдения, така и убедителни доказателства.
Изложеното
по-горе налага извода, че клаузата на сключеното ДС не е била в нарушение на
закона, т.к. има основание за прилагане
срок за изпитване. Затова не следва да бъде прогласена за недействителна поради
противоречие с разпоредбите на чл.74 ал.4 вр.ал.2 КТ. Предявеният иск като недоказан
по основание подлежи на отхвърляне.
С
оглед изхода на спора по главния иск неоснователни са и исковете обусловени от
него - по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнението като
незаконно, за възстановяване на въззиваемата на заеманата преди уволнението
длъжност и за присъждане на обезщетение за оставането й без работа поради
незаконното уволнение.
Достигането до правни изводи, различни от тези на РС, налагат неговата
отмяна и вместо това постановяването на друго за отхвърлянето на претенциите
На осн.чл.78 ал.1 ГПК в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени разноски в размер на : 242,92лв - заплатена държавна такса за
въззивното обжалване и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо в
размер на 2460лв, от които по 1230лв за
всяка една от инстанциите, изчислен съобразно разпоредбите на Наредба № 1/2004
за минималния размер на адв. възнаграждение, чл.7 ал.1 т.1, а именно: за всеки
от неоценяемите искове /прогласяване недействителността, отмяната на уволнение
и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност/ - по 200лв, и за
обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 КТ - върху цената на иска от 6145,92лв,
т.е. 630лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решението на ВРС-ХХVс-в № 1251/13.03.2015 по гр.д.№ 10449/2014, като вместо него ПОСТАНОВЯ ВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.С.А. ЕГН ********** *** против „Енерго- про Варна“ ЕООД ЕИК 202104220 със седалище и адрес на управление гр.Варна бул.„Вл.Варненчик“
258, искове за :
- прогласяване недействителността на клаузата,
предвиждаща шестмесечен срок за изпитване, обективирана в чл.1 от допълнително
споразумение от 6.06.2014г към трудов договор № 554/29.12.2014г, сключен между П.С.А., ЕГН ********** *** и „Енерго- про
Варна“ ЕООД ЕИК: 202104220 със седалище и адрес на управление гр.Варна бул.„Вл.
Варненчик“ 258, на осн.чл.74 ал.4 КТ;
- за признаване за
незаконосъобразно и отмяна уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 124/16.06.2014г на
Управителя на „Енерго-Про Варна“ ЕООД, на осн.чл.344 ал.1 т.1 КТ;
- за възстановяването
й на заеманата преди уволнението длъжност „специалист фактуриране бизнес
клиенти“ в „Енерго-Про Варна“ ЕООД, на осн.чл.344 ал.1 т.2 КТ;
- осъдено е ответното
дружество да заплати на
ищцата сумата от 6145,92 лв, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради уволнението, за периода от
17.06.2014–17.12.2014г на осн.чл.344 ал.1 т.3 във
вр.чл.225 ал.1 КТ;
ОСЪЖДА П.С.А. ЕГН ********** *** да заплати на „Енерго- Про Варна“ ЕООД ЕИК 202104220 със седалище и адрес на управление гр.Варна бул.„Вл.Варненчик“
258, направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции общо в размер на
2460лв /две хиляди четиристотин и
шестдесет лева/, на осн.чл.64 ал.2 и 5 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: