Решение по Гражданско дело 2888/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………../05.11.2015г.

гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание проведено на осми октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МАЯ НЕДКОВА

при участието на секретаря В.А.

като разгледа докладвано от съдията

гражданско дело № 2888 по описа за 2014 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от А.С.В. с ЕГН ********** и Ж.Г.Д. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Несебър, ул. „Хан Крум” № 27, ет. 2, ап. 4 и със съдебен адрес:***, чрез пълномощника им адв. Б.Б. срещу П.Г.Т. с ЕГН ********** и с адрес: ***, Ж.И.Н. с ЕГН ********** и с адрес: ***, К.С.В. с ЕГН ********** и с адрес: *** и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Драган Цанков” № 37, представлявано от всеки от двама изпълнителни директори съединени в условията на първоначално обективно и субективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 45 и чл. 49 вр. чл. 53 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 300 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди, вследствие причиняване смъртта на дъщеря им Г.А. В. с ЕГН **********, ведно със сумата от 236 098.06 лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.01.2008г. до 09.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 10.12.2014г. до окончателното плащане на задължението.

С определение № 952/18.03.2015г. , на основание чл.219, ал.1 от ГПК, съда е конституирал „УНИКА” АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Юнак” № 11-13, представлявано заедно от главния изпълнителен директор Н. Г. И. и изпълнителния директор Д. С. Т. в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника П.Г.Т. с ЕГН ********** и ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз А. Дондуков” № 59, представлявано заедно или поотделно от изпълнителните директори - трето лице помагач на страната на ответника Ж.И.Н. с ЕГН **********.

В исковата молба ищците навеждат следните твърдения: Двамата са родители са на Г.А. В., тяхна единствена дъщеря. На 02.01.2008г. в 21:25 часа Г. е починала на 22 години, вследствие на срутила се върху нея стоманобетонна козирка на едноетажна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Осми Приморски полк” № 80-82, обхващаща банкови офиси на „Райфайзенбанк” и „ПИБ” – клон Варна. Смъртта й е констатирана след повече от 48 часа, през което време ищците не са имали никаква информация за дъщеря си, изпаднали в стрес и тревоги и сигнализирали органите на реда. Установено е, че тонове отломъци от бетон и метал са станали причина за смъртта на Г., като са й причинили тежка черепно-мозъчна травма с тежка контузия на мозъчния ствол и многофрагментни счупвания на черепния покрив и основа, придружени с тежки контузии на белия дроб, счупвания на ребрата от дясната страна, гръдната кост и множество други, като всички травматични увреждания са получени приживе, като смъртта е настъпила по мъчителен начин. Смазаното тяло на момичето е открито под отломките на срутената козирка повече от два дни след инцидента на 04.01.2008г., като Г. е разпозната от баща си А.В.. Преживяната от него болка при вида на дъщеря му – с разбит и деформиран череп и множество други наранявания по цялото тяло между тротоарната настилка и тежките отломки е била неописуема. При новината за откритата под развалините нейна дъщеря, майката Ж.Д. изпаднала в продължителна нервна криза, преминала в тежка депресия, в която се намират ищците и понастоящем. Тези тежки моменти от живота им и непрежалимата загуба на детето им многократно са припомняни и възстановявани в хода на разследването по време на досъдебното производство, продължило повече от две години и по време на съдебното следствие, продължило повече от три години. Твърдят, че животът им е прекъснат със смъртта на Г., тъй като всичките им надежди и мечти за предстоящия й хубав живот и реализация безвъзвратно са изчезнали.

Ищците излагат, че е установено, че основни причини за срутването на козирката над банковите офиси е поставянето на рекламно-информационни елементи и окачен таван, неефективно увеличаване на дебелината на плочата; изпълнените не по проект допълнителни пластове върху козирката - отгоре-сгурия, циментова замазка, хидроизолация, а отдолу-декоративна циментова замазка, като грешките и промените по време на строителството са довели до 40% недостиг на армировката; неконтролирано изпълнение на допълнителен товар върху козирката от нов слой замазка и ламаринена обшивка, довело до реализиране на деформации в армировката и образуване на пукнатини в бетонното сечение в зоната на запъване и множество други, като всеки един от така посочените дефекти е могъл да стане самостоятелно основание за срутване на конзолата. По силата на договор от 10.10.2006 година е било възложено от инвеститора „ПИБ" АД, да се извърши проектиране и смяна на предназначение на наетото от тях помещение от магазин в банков клон. Съгласно този договор е следвало да се изследват всички необходими конструктивни и архитектурни елементи на помещението и сградата и след въвеждането им съобразно нормите на ЗУТ и другите нормативни актове, да се извършат и необходимите СМР. Ответниците, всеки отговорен за определен ресор по изготвянето на проекта и неговата реализация, не е изпълнил своите задължения, с което е станал причина да се допусне „претоварването", довело до отделяне на козирката от сградата и предизвикало смъртта на младото момиче. Основните нарушения са извършени от липса на адекватен архитектурен и конструктивен проект и проучване, липсата на строителен и конструктивен надзор-отговорности, които са възложени на ответниците и другите подсъдими, съобразно техните компетенция по силата на договора и закона.Твърдят, че ако тези отговорности бяха изпълнени с необходимото старание и съобразно изискванията на закона, трагедията би била предотвратима.

С влязла в сила присъда на ВАпС по НОХД № 104/2013г., ответниците са признати за виновни и са осъдени на основание чл. 123, ал. 1 от НК, както следва:

П.Г.Т. - за това, че на 02.01.2008г., в гр. Варна, като инженер конструктор към "Гарант Консулт" ЕООД, Варна в качеството си на консултант-строителен надзор на обект, находящ се в гр. Варна, бул. "8-ми Приморски полк" № 80-82 - банков офис на „ПИБ” - клон Варна причинил смъртта на Г.А. В., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност като в периода м. 06 - 10.2007г. изпълнил неефективен строителен надзор в строителството на посочения строеж, довело до намаляване на носимоспособността й, представляващо опасност за здравето и живота на хората, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание;

К.С.В. - за това, че в качеството си на проектант по част „Конструкции" на Технически инвестиционен проект за промяна на предназначение и преустройство на част от магазин в банков офис на „ПИБ" - клон Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „Приморски полк" № 80-82 е причинил смъртта на Г.А. В., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като през месец 01.2007г. изготвил конструктивна експертиза, приложена към Технически инвестиционен проект за посочения обект, в която неправилно отразил, че сградата е в напълно запазено състояние, с осигурен стабилитет срещу хоризонтални сеизмични въздействия и с осигурена коразина, че запазва необходимата носимоспособност в конструктивно отношение, без да направи пълно обследване на съществуващия обект, без да отчете, че козирката е конструктивен елемент, т.к. общата устойчивост на козирката е била намалена, а по нея е имало реализирани деформации от провлачване, пукнатини в бетоновото сечение и в опънната зона на елемента, - през м. 01.2007г. не е направил конструктивно изследване и статически изчисления или статически проверки за конструкцията на козирката, с което нарушил чл. 52 от Наредба № 4/2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и че през месец 01.2007г. не е разработил конструктивен детайл на козирката и на конструкцията на детайла на фасадата, предвиден в част "Архитектурна" на проекта и не е определил конкретните размери на конструктивните му елементи, както и разположението на носещата и поемащата сеизмични натоварвания конструктивен елемент - козирка, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание.

Ж.И.Н. - за това, че в качеството си на квалифицирано лице, упражняващо технически контрол по част „Конструктивна" на Технически инвестиционен проект за промяна на предназначение и преустройство на част от магазин в банков офис на „ПИБ", клон Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „Приморски полк" № 80-82 е причинил смъртта на Г.А. В., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност като през месец 01.2007г. дал оценка за съответствие като одобрил обяснителна записка, приложена към част „Конструктивна" на Технически инвестиционен проект за посочения обект, в която неправилно било отразено, че: сградата е в напълно запазено състояние, с осигурен стабилитет срещу хоризонтални сеизмични въздействия и с осигурена коравина, че запазва необходимата носимоспособност в конструктивно отношение, без да е направено пълно обследване на съществуващия обект, без да е отчетено, че козирката е конструктивен елемент, т.к. общата устойчивост на козирката е била намалена, а по нея е имало реализирани деформации от провлачване, пукнатини в бетоновото сечение и в опънната зона на елемента; не било съобразено наличието на несъответствие в част „Архитектурна" на Техническия инвестиционен проект на проектното решение и строителните продукти, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание.

Строително-монтажните работи в обекта на „ПИБ" АД били приключени на 10.08.2007г., за което бил съставен Акт за приемане на конструкцията, изготвен и съответно подписан от К.В., П. Ташев и строителя, като в този акт тримата дали заключение, че изменението по конструктивния проект в носещата конструкция на строежа е в състояние да понесе по време на последващото изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания съгласно проекта и действащата нормативна уредба. Без акт за въвеждане в експлоатация, офисът на ПИБ е започнал да работи, като едва на 15.04.2008 година /след инцидента/ е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа.

Ищците обосновават пасивната процесуална легитимация на Първа инвестиционна банка АД с качеството му на възложител по договор от 10.10.2006г. за изготвяне на техническа документация и договор от 27.03.3007г. за СМР на вентилируема фасада, което ангажира гаранционно-обезпечителната му отговорност съгласно чл. 49 от ЗЗД, тъй като вредоносното събитие е в резултат именно на незаконосъобразното изпълнение на този проект. На 10.10.2006г. „ПИБ" АД, като възложител възложил по силата на сключен договор на ГД ЗЗД „Акант"-Варна, което като изпълнител се е задължило да изготви пълна техническа документация за обект „Преустройство на помещение, намиращо се в гр. Варна, бул. "Осми приморски полк" № 80-82, с оглед експлоатацията му като банков офис за нуждите на „ПИБ” АД. Възложителят е бил сключил договор и за строителен надзор от „Гарант Консулт" ЕООД - Варна. Дружеството осъществявало дейност чрез правоспособни лица по различни специалности, като за част „Конструктивна" чрез инженер П. Ташев. На 27.03.2007г. между представляващите „ПИБ" АД, като възложител и „Фарам АС" ЕООД - София, като изпълнител е сключен договор за извършване на СМР на вентилируема фасада за процесния офис на „ПИБ" АД - процесния обект.Ищците твърдят , че смъртта на Г. е причинена от ответниците съвместно, поради което отговорността им е солидарна.

Към момента на смъртта си Г. е била едва на 22 години, момиче в началото на житейския си и професионален път, прекъснат по толкова нелеп и безсмислен начин. Нито към момента на случилата се трагедия, нито към настоящия момент, ищците могат да приемат като реалност факта на отнетия живот на детето им и най-вероятно няма да могат никога да го преодолеят, като размера на причинените им неимуществени вреди, изразяващ се в претърпени болки и страдания не може да бъде адекватно остойностен, но при всички положения подлежи на репариране. Молят за постановяване на решение, с което исковете бъдат уважени.

Претендира се присъждане и на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество – ищците се явяват лично и чрез процесуалния си представител молят исковете да бъдат уважени и да им се присъдят сторените по делото разноски. Представят писмени бележки.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна- П.Т., в който оспорва исковете по основание и по размер, като въвежда и правопогасяващо възражение за давност. Не оспорва преживените от ищците вреди, но оспорва отговорността за същите да е негова. Като консултант по част конструктивна към „Гарант Консулт” ЕООД твърди, че не е имал задължение да проверява вече извършен незаконен строеж извън обхвата на одобрените проекти, доколкото козирката не е елемент от вътрешно преустройство.

В съдебно заседание по същество, редовно призован не се явява лично, чрез процесуалния си представител, моли исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъдят направените поделото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна- Ж.Н. в отговор на исковата молба оспорва предявените искове. Твърди, че е привлечен като обвиняем по ДП № 2/2008г. на 24.07.2009г., а исковата молба е предявена на 10.12.2014г., поради което прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 114, ал. 3 от ЗЗД. С оглед установената форма на вина „непредпазливост” счита, че претенцията е завишена по размер, поради което моли за намаляване на същия.

В съдебно заседание по същество, редовно призован не се явява лично, чрез процесуалния си представител, моли исковете да бъдат отхвърлени. Не претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна- К.В., в който оспорва предявения главен иск по размер, несъответен на принципа за справедливост и като прекомерно завишен. Изтъква възражение за погасяване на исковете по давност.

В съдебно заседание по същество, редовно призован явява се лично и чрез процесуалния си представител, моли исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъдят направените поделото разноски. Представя писмени бележки.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна- „ПИБ” АД, в който прави възражение за изтекла погасителна давност, доколкото деликта е извършен на 02.01.2008г., а исковата молба е предявена на 10.12.20014г. Оспорва наличието на основание за ангажиране на отговорността му, поради това, че вредата в случая не е настъпила от дейност на ответниците физически лица при или по повод на възложена им от „ПИБ” АД работа. Твърди, че банката има качеството наемател на имота по договор за наем от 22.08.2006г. сключен с наемателя ЕТ „Розана-Пламен Пондев”, ЕИК 103185459. На собственика е издадено разрешение за строеж на 15.03.2007г., който като възложител е сключил договор за строителен надзор от 02.04.2007г. с изпълнител „Гарант консулт” ЕООД. Предметът на договора от 10.10.2006г., на който се основава гаранционната отговорност на ответника и който „ПИБ” АД е възложил на ДЗЗД „Акант”, не включва работа, по повод изпълнението на която да са настъпили вреди от изпълнителя, а договора от 27.03.2007г. е сключен между банката и „Фарам АС” ЕООД за извършване на СМР. Впоследствие изпълнителя е сключил договор с подизпълнител „Строй-М 62” ООД, който от своя страна сключва следващи договори с изпълнители за осъществяване предмет на договора. По отношение на същите ПИБ АД няма задължение да осъществява надзор, поради което не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД, а ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по същия. Моли за постановяване на решение, с което искът срещу него бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, моли исковете да бъдат отхвърлени.Не претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, третото лице помагач на ответника – Ж.Н. -„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 040638060- гр. София,оспорва конституирането си в процеса, като не отрича наличието на валидна застраховка с ответника Н., но излага , че срока и е изтекъл на 24.00ч. на 13.09.2008г. Твърди , че пред дружеството не е заявена претенция в срока на действие на застрахователния договор, което изключва риска на застрахователя. Излага, че съгласно чл.197 от КЗ давност е изтекла на 02.01.2013г. и всеки един бъдещ или последващ иск срещу дружеството е погасен по давност.

В съдебно заседание по същество, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В срока по чл. 131 от ГПК, третото лице помагач на ответника – П.Т. -„УНИКА” АД, ЕИК 040451865 - гр. София, не отрича наличието на валидна застраховка с ответника Т., но излага, че правата по застрахователния договор са погасени по давност на 02.01.2013г.,доколкото към настоящия момент във връзка със събитието настъпило на 02.01.2008г. не е настъпила нито една от предвидените в закона хипотези, ангажиращи отговорността на дружеството. Относно основателността на претенцията се присъединява към отговора депозиран от ответника П.Т.. Оспорва претенцията на ищците и като завишена по размер.

В съдебно заседание по същество, редовно призован, не се явява и не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове. регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и видно от приетите писмени доказателства, с влязла в сила на 14.10.2014г. Присъда № 2/05.12.2013г. по ВНОХД № 104/2013г.по описа на ВАпС, съдът е признал за виновни и осъдил: П.Г.Т. - за това, че на 02.01.2008г., в гр. Варна, като инженер конструктор към "Гарант Консулт" ЕООД, Варна в качеството си на консултант-строителен надзор на обект, находящ се в гр. Варна, бул. "8-ми Приморски полк" № 80-82 - банков офис на „ПИБ” - клон Варна причинил смъртта на Г.А. В., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност като в периода м. 06 - 10.2007г. изпълнил неефективен строителен надзор в строителството на посочения строеж, довело до намаляване на носимоспособността й, представляващо опасност за здравето и живота на хората, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание;

По дело е прието за безспорно установено, а и се доказва от приетите писмени доказателства/ удостоверение за наследници, Препис –извлечение от акт за смърт № I-21 от 05.01.2008г.-л.71 и 72 от дело/ и следното: 1/ Ищците са родители на Г.А. В., тяхна единствена дъщеря; 2/ На 02.01.2008г. в 21:25 часа Г. е починала на 22 години, вследствие на срутила се върху нея стоманобетонна козирка на едноетажна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Осми Приморски полк” № 80-82, обхващаща банкови офиси на „Райфайзенбанк” и „ПИБ” – клон Варна; 3/ Смъртта й е констатирана по твърдения в исковата молба начин; 4/ Вследствие загубата на единственото им дете ищците са преживяли неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания;

На л. 174-186 от дело са приети Договор от 10.10.2006г. с който „ПИБ" АД, като в качеството си на възложител възлага на ГД ЗЗД „Акант"-Варна - изпълнител да изготви пълна техническа документация за обект „Преустройство на помещение, намиращо се в гр. Варна, бул. "Осми приморски полк" № 80-82, с оглед експлоатацията му като банков офис за нуждите на „ПИБ” АД и Договор от 27.03.2007г. между представляващите „ПИБ" АД, като възложител и „Фарам АС" ЕООД - София, като изпълнител за извършване на СМР на вентилируема фасада за процесния офис на „ПИБ" АД - процесния обект.

Не се спори по дело, че в НОХД 1294/2010г. , ищците , в качеството на пострадали, на основание чл. 84 НПК са предявили поотделно по отношение на подсъдимите В. Р., В. Р., К.В., Ж.Н., Н. Л., С. К., П.Т. и Т. Н. граждански искове по отделно за всеки един от двамата от по 20 хил. лв. с начална дата, датата на извършване на деянието - 02.01.2008 г., ведно със законната лихва за това, до окончателното изплащане, както и претендираме за направените съдебни и деловодни разноски.

В съдебно заседание за одобряване на внесено от ВОП споразумение по реда на чл.384 от НПК по отношение на подсъдимата Т. М. Н. на 21.10.2010г. състав на ВОС е приел за съвместно разглеждане предявените срещу подсъдимите граждански искове, както предвид разпоредбата на чл. 384 ал.3 от НПК, производството е с участието и одобрението на всички страни по делото и след конституирането им от съда. Състав на ВОС е одобрил споразумение между ВОП и подс. Т. Н. , прекратил е производството,вкл. и по предявения гр. иск , както и се е отвел от по- нататъшното разглеждане на делото.

С протоколно определение от 21.10.2010г. състав на ВОС по НОХД 1294/2010г., не е приел за съвместно разглеждане предявените срещу подсъдимите В. Р., В. Р., К.В., Ж.Н., Н. Л., С. К., П.Т. граждански искове и е конституирал страните като частни обвинители.

От представените по дело на л. 150-158, копия на материали от ДП № 2/2008г. по описа на ОДП - Варна, се установява, че с писмо от 17.01.2008г. водещия разследването по ДП е уведомил пострадалите и настоящи ищци за правата им по чл. 73 от НПК, на 05.08.2009г. същите са упълномощили адв. Б. да ги представлява по ДП , с Протоколи от 06.08.2009г. на ищците са предявени материалите по ДП № 2/2008г. по описа на ОД –МВР-Варна, по което на настоящите ответници /без ПИБ/ са били привлечени в качеството им на обвиняеми.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите на ищците – Т. Г. Д.. и С. П. С. –В. / и двамата без родство със страните, чиито показания съда цени като обективни, непротиворечиви и базиращи се на лични впечатления/. Съвкупно от показанията им се установява, че смъртта на Г. на 02.01.2008г. е променил живота на ищците необратимо. Същите не са преживели нито кошмара от неизвестността, когато детето им е изчезнало, нито кошмара от ужасната смърт , която я е сполетяла. Болката им е непрежалима, изгубили са не само моралната си опора, но и смисъла за бъдещето. Свидетелите са категорични, че всички негативни преживявания и страхове не само , че не са отшумели , но и се преживяват отново по повод на всеки семеен празник или обичаен повод , по която семействата се събират. Шокът бил голям не само от факта на смъртта на единствената им дъщеря , но и от начина по който са научили за нея.

По делото е прието заключение по допусната СТхЕ, / по искане на ответника П.Т./ - л.249-250 от дело.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

При института на непозволеното увреждане, регламентиран в чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Необходимо е да се установи по делото наличието на следните три елемента от фактическия състав: причинени реално вреди, противоправно поведение на дееца и причинно - следствена връзка между вредите и поведението на дееца.

За да е налице сложният фактически състав на чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД следва да е причинена вреда на ищеца; тази вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на ответника, респективно, за да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо вредата да е резултат на виновно противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД; следва да е налице и причинна връзка от между противоправното поведение и настъпилите вреди за ищеца.

Предявените искове са допустими.

Относно солидарната отговорност.

Солидарността може да бъде последица както от един, така и от различни юридически факти (т.н. неистинска солидарност). Пострадалият разполага с възможност да насочи иска си срещу всеки един от отговорните за вредите или да претендира солидарното им осъждане. Когато организацията на работата, ръководството и контролът и са осъществявани едновременно от служители на две отделни предприятия, отговорността за непозволено увреждане е и на двете, а отговорността им пред увреденото лице е солидарна (Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС) /Решение № 141 от 1.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5015/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателя Светла Цачева по чл. 290 ГПК./В тази връзка,възражението на ответника „ПИБ“ АД,че не е пасивно легитимирана да участва в производството доколкото не е била страна в наказателното такова против останалите ответници и доколкото по отношение на банката няма влязла в сила присъда, е неоснователно.

Солидарната отговорност на ответниците П.Т., Ж.Н., К.В. и ПИБ за непозволено увреждане произтича от закона, но на различно правно основание от тази за гражданския ответник. Съгласно чл. 53 ЗЗД, те отговарят за причинената при независимо съпричинителство вреда. Гражданският ответник е солидарен длъжник със съпричинителя на вредата, съгласно чл. 49 ЗЗД. Кредиторът, съгласно чл. 122 ЗЗД, може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници. Законът оправомощава гражданските ищци да насочат вземането си за обезщетение за вредите от деянието спрямо всеки един от солидарните длъжници. Поради това солидарно отговорни едновременно с преките съпричинители могат да отговарят и възложителите им работата на всеки един от тях. Отношенията между солидарните длъжници се уреждат отделно помежду им, по реда на чл. 54 ЗЗД или съответно по реда на чл. 127 ЗЗД, в отделно гражданско производство по ГПК. В този смисъл практиката на ВКС - Решение № 37 от 7.02.2008 г. на ВКС по н. д. № 665/2007 г., III н. о., докладчик съдията Вероника Имова.

Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед влязлата в сила присъда по ВНОХД 104/2013г. по описа на ВАпС – в настоящото производство е установено, че ответниците П.Т. , Ж.Н., К.В. са причинили на ищците вреди с противоправното си поведение, за което са осъдени, налице е причинно – следствена връзка между деянието им и причинените на ищците вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от смъртта на дъщеря им.

Отговорността на ответника ПИБ произтича от качеството му на възложител /безспорно установено от писмените доказателства по делото/ и е за чужди противоправни и виновни действия и бездействия. Несъстоятелно е твърдението на ответника за освобождаване от отговорност, поради възлагане чрез подизпълнител, както и с оглед аргументите изложени по- горе относно процесуалната легитимация на ответника.

Изложеното обосновава основателността на претенцията за ангажиране на обезпечително – гаранционната отговорност на ответниците при условията на чл.45 и чл.49 от ЗЗД.

По направеното от ответниците възражение за изтекла давност, съдът намира за установено следното:

Възражението за погасяване на иска по давност е наведено своевременно от ответниците, още с отговора на исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК, поради което същото е процесуално допустимо.

Съгласно приетото в ППВС № 2/1981г. и ТР № 5/2005г. на ОСГК и ТК на ВКС, вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен – от деня на неговото откриване. Причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана/чл. 84 ал.3 от ЗЗД/, не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред.

Настоящия съдебен състав счита, че в конкретния случай, извършителите са били известни с привличането им в качеството им на обвиняеми по ДП, а като възможен най – късен момент – с предявяване на материалите по ДП на пострадалите – ищци в настоящото производство. Неоснователен е аргумента на процесуалния представител на ищците , че до внасяне на обв.акт в съда пострадалите не са знаели, кой е обвинен и конкретно в какво, поради сложния състав на престъплението по чл.123 от НК, по което се води ДП. Същественото във връзката между наказателното производство и предявения граждански иск за деликт, е установяването наличието на конкретно човешко деяние, което е противоправно и е осъществено от дееца виновно, като без значение за отговорността по чл. 45 от ЗЗД, е какъв състав от НК това деяние ще осъществява и дали обвинението срещу подсъдимите е изменяно в хода на наказателния процес.

Съществен по настоящото дело се явява въпроса дали е настъпило спиране теченето на давностния срок по реда на чл. 115 б.”ж” от ЗЗД, както и дали давостния срок не е бил прекъсван на някое от основанията изрично предвидени в закона.В конкретния случай с протоколно определение от 21.10.2010г. по НОХД 1294/2010г., ВОС не е приел за съвместно разглеждане предявените от настоящите ищци граждански искове. Приетия гр. иск в производството по чл.384 и сл. от НПК по отношение на подсъдимата Т. М. Н. на 21.10.2010г., не може да се счита като такъв, по чл. 116 б.“б“ от ЗЗД, доколкото производството,вкл. и по гр. иск е прекратено след одобряване от съда на споразумението между ВОП и подсъдимата.

С отказа на съда да приеме за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск на пострадалите, както и да ги конституира в качеството на граждански ищци в наказателния процес следва да се счете, че иск изобщо не е бил предявяван, а от там и че не е могло да настъпи прекъсване на погасителния давностен срок по силата на чл. 116, б. „б” ЗЗД. Съгласно императива на закона давността не се счита прекъсната, ако искът не бъде уважен. Същото разрешение следва да се възприеме на още по-голямо основание в случаите, при които предявеният в наказателния процес граждански иск въобще не е бил приет за разглеждане /Решение № 143 от 11.05.2012г. на ВКС, по гр.дело № 1424/2011г. III,ГО, докладчик Надя Зяпкова, по реда на чл.290 от ГПК/.Ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както и в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност/ Решение № 610 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 888/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров/.

Без значение за спирането на давността по реда на чл. 115 б.”ж” от ЗЗД е и обстоятелството, дали или, че в хода на наказателното производство, обвинението е било изменяно по отношение на правната квалификация и по отношение на всеки един от обвиняемите поотделно. Изменението на обвинението в хода на наказателния процес е от съществено значение за правилното квалифициране на деянието извършено от дееца, във връзка с осъществяването на наказателното преследване, респективно за правилното определяне на наказанието на извършителите, в случай че бъдат намерени за виновни от наказателния съд, но същото не би могло да влия съществено върху отговорността на дейците за осъществения с деянието деликт, нито пък може да доведе до промяна в прекъсването на давността за вземането на пострадалите за вреди от непозволеното увреждане, след като гражданския иск вече е приет за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство, където той може да бъде изменян по реда предвиден в ГПК.

При установения за безспорен факт, че граждански иск не е бил приет за съвместно разглеждане в наказателното производство по време на наказателния процес, не е налице спиране и прекъсване на погасителната давност за вземането от непозволено увреждане.

Деянието е извършено на 02.01.2008г. С протоколи от 06.08.2009г. материалите по досъдебното производство са предявени на ищците. Иска за обезвреда е предявен на 11.12.2014г. Давностният срок е изтекъл на 02. 01. 2013г. за ответника ПИБ и на 06.08.2014г. за останалите ответници и предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като погасени по давност.

С оглед гореизложеното не подлежи на обсъждане въпроса за размера на претендираното обезщетение, както и възраженията на третите лица помагачи за изтекла давност по застрахователните договори.

С оглед извода на съда за неоснователност на главния иск , следва да бъдат отхвърлени и акцесорните такива за лихви.

Настоящия съдебен състав,споделя изложените от ищците човешки причини, но същите не представляват правно основание за уважаване на исковете им по чл.45 и 49 от ЗЗД.Въпреки емоционалната подкрепа на ищците, съдът е ограничен в правомощията си от закона.

Предвид изхода на спора и направеното искане от ответниците К.В. и П.Т. за присъждане на сторените по делото разноски, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на двамата ответници разноски съобразно приложените списъци по чл. 80 от ГПК. Трайна е практиката на ВКС ,вкл. по чл. 290 от ГПК, че при неблагоприятно решение за ищците при условие на чл. 83 ал.1 т. 4 от ГПК дължат разноски на противната страна.

Направеното от ищците възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК,съда счита, за неоснователно,доколкото адвокатското възнаграждение не надвишава определеното по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по арг. т.3 от ТР № 6/2012г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК.

Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на К.С.В. сума в размер на 2 780.00/две хиляди седемстотин и осемдесет/лева представляващи сторени по делото разноски – възнаграждение на един адвокат и на П.Г.Т. сума в размер на 9 737.00 /девет хиляди седемстотин тридесет и седем / лв. от които 9530.00 лв. възнаграждение за един адвокат и 207.00 лева депозит вещо лице – СТхЕ, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.В. с ЕГН ********** и Ж.Г.Д. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Несебър, ул. ****** и със съдебен адрес:***, чрез пълномощника им адв. Б.Б. срещу П.Г.Т. с ЕГН ********** и с адрес: ***, Ж.И.Н. с ЕГН ********** и с адрес: ***, К.С.В. с ЕГН ********** и с адрес: *** и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Драган Цанков” № 37, представлявано от всеки от двама изпълнителни директори съединени в условията на първоначално обективно и субективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 45 и чл. 49 вр. чл. 53 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 300 000.00 /триста хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди, вследствие причиняване смъртта на дъщеря им Г.А. В. с ЕГН **********, ведно със сумата от 236 098.06/двеста тридесет и шест хиляди деветдесет и осем лв. и шест ст./ лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.01.2008г. до 09.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 10.12.2014г. до окончателното плащане на задължението, като погасени по давност.

ОСЪЖДА А.С.В. с ЕГН ********** и Ж.Г.Д. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Несебър, ул. „Хан Крум” № 27, ет. 2, ап. 4 ДА ЗАПЛАТЯТ на К.С.В. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 2 780.00/две хиляди седемстотин и осемдесет/лева, представляващи заплатено възнаграждение на един адвокат,на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА А.С.В. с ЕГН ********** и Ж.Г.Д. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Несебър, ул. „Хан Крум” № 27, ет. 2, ап. 4 ДА ЗАПЛАТЯТ на П.Г.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 9 737.00 /девет хиляди седемстотин тридесет и седем / лв.,на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Решението е постановено при участието на „УНИКА” АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Юнак” № 11-13, представлявано заедно от главния изпълнителен директор Н. Г. И. и изпълнителния директор Д. С. Т. в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника П.Г.Т. с ЕГН ********** и ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз А. Дондуков” № 59, представлявано заедно или поотделно от изпълнителните директори - трето лице помагач на страната на ответника Ж.И.Н. с ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Варненски апелативен съд.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

/МАЯ НЕДКОВА/