О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./……….11.2015 г.

гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 02.11.2015 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА

като разгледа докладваното от съдия Митева

въззивно частно търговско дело № 1681 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано частна жалба, подадена от „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК”АД, чрез пълномощник ю.к. Сердарова, срещу разпореждане №40196/17.09.15г. по ч.гр.д.11499/15г по описа на ВРС 21 с-в, с което е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение за заявени задължения, произтичащи от договор за кредит в размер на 6045,21лв претендирано като главница, 785,43лв наказателна договорна лихва, начислена до заявлението, 21.48лв такси и застраховки и неуточнено по размер вземане за наказателна лихва, евентуално законна лихва, след подаване на заявлението,.

Жалбоподателят твърди, че в заявлението е посочил подробно основанието на претенцията си като неизплатено задължение, възникнало при предсрочна изискуемост, която следва да настъпи след връчването на поисканата от заявителя заповед за изпълнение на длъжника. Позовава се на неправилно приложен процесуален закон, като счита, че в производството по чл. 410 ГПК заявителят не е ограничен да се позовава на факти, настъпващи след подаване на заявлението, а изискванията за предварително уведомяване на длъжника за упражнено право на предсрочна изискуемост счита за въведени само за заявления за незабавно изпълнение. Въз основа на тези оплаквания моли разпореждането да бъде обезсилено, като искането за издаване на заповед за заявените вземания, обявени за предсрочно изискуеми да бъде уважено, съответно след връчването й на длъжниците да бъде издаден и изпълнителния лист за неоспорения изискуем дълг.

Жалбата вх. № 31088/07.10.15 е подадена в срок( по поща с клеймо от 06.10.2015г). Изявлението е на надлежна страна – заявител срещу подлежащо на обжалване разпореждане и производството по нея е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК. Авансово дължимата такса е внесена.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по същество на искане до съда, с което не се решава спор за материално право, съответното приложение на чл. 270 ГПК възлага на въззивната инстанция и служебна проверка за действителност, допустимост и редовност на заявлението, в рамките на правомощията на заповедния съд(т.1 от ТР 1/2014 на ОСГТК на ВКС).

Производството е било образувано по молба на заявителя (кредитна институция)срещу физически лица – солидарно задължени кредитополучател и встъпил в дълг с постоянни адреси в седалището на сезирания съд. Компетентният районен съд е сезиран с формуляр по чл. 410 ГПК. Съответно на това сезиране разпореждането на първоинстанционния съд кореспондира на акт по чл. 413 ал.2 ГПК и е действително(ПП1/53г, ПП1/80г). Искането за обезсилване на разпореждането е необосновано, доколкото всички оплаквания са свързани с преценка на заявлението по същество.

Обжалваният акт е произнесен по заявление, в т.9 от което са описани няколко съединени вземания. По сумата за главница заявителят е конкретизирал, че 6045,21 лв е размер на претендирана за възстановяване парична сума, предоставена на кредитополучател по договор за кредит ЕКСПРЕСО №348786/09.08.13г, за която кредиторът е упражнил право за предсрочна изискуемост на 14.09.14(денят, в който е подадено заявлението), уговорено в клауза от договора (част ІІ, чл.10 ал.2), и възнамерява да уведоми длъжниците за това обстоятелство с връчването на заповедта, която очаква съдът да издаде по това заявление. Същите обстоятелства са посочени и като твърдения за правопораждащия фактически състав на претенцията в т. 12 и т.14, като допълнително е пояснено, че страните са договорили като основание за предсрочна изискуемост забава повече от 90 дни и че такава е допусната, считано от 05.06.2014г., без да се сочи какво задължение е било просрочено.

Липсва посочване на конкретно основание по другите заявени вземания. Освен квалифицирането на сумата от 785,43лв като наказателна лихва, породена от договора и начислена за период, съвпадащ с посочената начална дата на допусната забава до заявлението липсват каквито и да е твърдения за факти, формиращи пораждане на това вземане. Сумата от 21.48лв не е изобщо индивидуализирана, освен като сбор от такси и застраховка, произтичащи от същия договор, но как е формиран този сбор не е пояснено. Претенцията за наказателна лихва след сезиране на съда е посочена само като методика за начисляване за бъдещ период.

При такова описание на заявените за събиране по реда на заповедното производство вземания не може да се приеме, че съединените претенции са индивидуализирани по начин, който да позволи на длъжника да упражни обосновано защитата си чрез оспорване на дълга. За разлика от заявленията, основани на документи(в които могат да се съдържат релевантните за индивидуализация на правопораждащия фактически състав обстоятелства), заявленията по чл. 410 ГПК следва да съдържат цялата информация за фактите, които длъжникът следва да възприеме като безспорни или съответно да оспори по чл. 414 ГПК. В този смисъл заявлението следва да съдържа пълно описание на всички твърдения, на които ищецът основава вземанията си по начин, по който ги докаже в евентуален исков процес без да добавя нови твърдения(т.2.б от ТРОСГТК 4/2013г). Нови факти могат да се въвеждат само поради упражнена активна защита от длъжника (като основания на правоизключващи, правоотлагащи и правопогасяващи възражения на ответник, евентуално като основания на насрещни реплики на ищеца, основани на преюдициални отношения, въведени със защитата на ответника). В този смисъл е и задължителната практика по приложението на чл. 235 ал.3 ГПК в заповедното производство(т. 9 от ТРОСГТК 4/2013г), превратно възприета от жалбоподателя.

В случая, кредиторът е описал породено от предоставен кредит вземане за връщане на главница, но същевременно е признал, че това вземане е предсрочно изискуемо, но не е довършен фактическия състав, пораждащ притезанието. Както жалбоподателят признава в заявлението си, макар да е упражнил въз основа на изрична уговорка правото си без да уведоми длъжника да направи кредита предсрочно изискуем, не е довършен допълнително предвидения с императивна норма( т.18 от ТРОСГТК 4/2013г) елемент от фактическия състав, представляващ уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост. Доводите в жалбата относно принципната неприложимост на текста на чл. 60 ЗКИ(посочен като императив в задължителната практика) в производство по чл. 410 ГПК принципно се разминават с изложението на основанието на вземането в заявлението, а и съдът ги счита за изцяло необосновани.

На първо място, заповедното производство е уредено като част от процеса на принудително изпълнение, поради което има за предмет само вземания, които могат да бъдат защитавани с осъдителни претенции. Интерес от осъждане на длъжника кредиторът може да обоснова само с твърдения за възникнало притезание при неизпълнение на изискуемо задължение. В този смисъл независимо от вида на производството, заявлението за издаване на заповед винаги следва да очертава вече накърнен, съответно просрочен ИЗИСКУЕМ дълг, който да подлежи на принудително изпълнение. Разликите в производствата по чл.410 ГПК и чл. 417 ГПК се състоят само в начина, по който твърденията за изискуемост се проверяват от съда – в първия случай проверката се отлага до изразяване на позицията на длъжника, а във втория случай се извършва предварително по нарочно предвидени документи. Това налага краен извод, че тълкуването по т.18 от ТРОСГТК 4/2013г относно двата елемента(обективен и субективен) на фактическия състав, пораждащ право на принудително удовлетворяване на кредитор при позоваване на договорена предсрочна изискуемост на банков кредит не може да бъде ограничавано до заявленията по чл. 417 ГПК, а представлява общо изискване към кредиторите, предпочели да се ползват от заповедно производство за принудително събиране на изискуемите си вземания.

На второ място, доводът за отчитане на бъдещ факт, настъпил след подаване на заявлението но преди пораждане на изпълняемостта, не може да намери приложение по аналогия поради липса на подобие в двете хипотези на съдебно и несъдебно изпълнително основание. В практиката е трайно установено зачитането на настъпила изискуемост на претендирано вземане в хода на съдебното дирене по исков процес и съответно основаване на осъдително съдебно решение на установено притезание на кредитора, породено в резултат на предявяване и връчване на исковата молба на насрещната страна. Приема се, че макар и да е бил преждевременно предявен осъдителния иск за накърненото право става допустим, ако ответникът бъде поставен в забава и не предложи изпълнение до края на процеса. В този случай обаче, уведомяването на ответника предшества края на съдебното дирене и издаването на решението, съответно остава в рамките на периода, покрит от времевите предели на силата на пресъдено нещо. В заповедното производство, напротив, съдебното дирене евентуално ще следва издаването на съдебния акт, установяващ като притезание изпълняемото вземане. Като несъдебно (неползващо се със сила на пресъдено нещо) изпълнително основание заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК се издава непосредствено след сезирането на съда въз основа на непроверените твърдения за изискуемост на подлежащия на събиране дълг. Съответно и аналогичното правоприлагане би било възможно само за факт, настъпил след заявлението но преди издаване на заповедта. Самото заявление обаче не се връчва на длъжника, съответно не може да замести уведомяването му в момент, преди издаване на заповедта. Настъпилите след издаване на изпълнителното основание факти (уведомяване при връчване на заповедта) не могат да бъдат съобразявани като обстоятелства, породили притезание, удостоверено в тази заповед като изискуемо. В производството по издаване на изпълнителен лист по връчена(евентуално дори и неоспорена от длъжника) заповед по чл. 410 ГПК не може да се съобразяват нови факти, а само да се възпроизвежда като процесуално право вече удостоверено като изискуемо в изпълнителното основание материалноправно задължение.

В заключение, съдът приема, че заявяването за принудително събиране по реда на чл. 410 ГПК на дълг, за който кредиторът твърди, че ще бъде легитимиран да събира като предсрочно изискуем в цялост едва след издаване на изпълнителното основание, е лишено от правен интерес като още несъществуваща претенция. Липсата на конкретно твърдение за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост в момент, предшестващ заявлението представлява непълнота на обстоятелствата, от които произтича вземането, която следва да се възприема като нередовност на заявлението и пречка за неговото уважаване.

Отделно липсата на конкретно твърдение за конкретна клауза от договора, уреждаща право на наказателна лихва и описание на факти за допусната забава на определени вноски, за които е начислена наказателна лихва, както и липсата на конкретизация по отделно на вземания, посочени като една сума, но различно естество(такси и застраховки) също без посочване на уговорка за дължимостта им и твърдения за просрочието им представлява несъмнено сходна непълнота на твърденията.

Изцяло несъответства на законоустановения принцип на защита само на накърнени права на заявена претенция без посочване на размер за период следващ заявлението. Интерпретираните в т. 4.а от ТРОСГТК 4/2013г доводи относно включване в заповедта на определяемо по размер вземане за законна лихва след заявлението, намират основанието си в изключение, уредено в чл.214 ал.2 ГПК. За разлика от законната лихва(като гарантиран минимум във всички случаи на забава в плащане на парично вземане по чл. 86 ЗЗД) претенцията за наказателна лихва представлява самостоятелен иск, черпещ основание от конкретен договор, който за да бъде редовно предявен следва да бъде и фиксиран по размер.

В заключение, съвкупната преценка на всички твърдения на заявителя води до извод, че претенците не са заявени редовно като допустими, подлежащи на принудително изпълнение ИЗИСКУЕМИ права. Обжалваното произнасяне за отхвърляне на заявлението в цялост следва да се потвърди.

Разноски във въззивното производство по неоснователна жалба не се определят.

По тези съображения и на осн.чл. 278 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане разпореждане №40196/17.09.15г. по ч.гр.д.11499/15г по описа на ВРС 21 с-в, с което е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение от „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК”АД за заявени задължения, произтичащи от договор за кредит в размер на 6045,21лв претендирано като предсрочно изискуема главница, 785,43лв наказателна договорна лихва, начислена до заявлението, 21.48лв такси и застраховки и неуточнено по размер вземане за наказателна лихва, евентуално законна лихва, след подаване на заявлението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване( т.8 от ТР4/2013 на ОСГТК).

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.