О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№……….
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета година , в състав:
СЪДИЯ: МАРИН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдията
ЧНД № 1437 по описа за
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е трето подред с правно основание по чл. 243, ал.4 от НПК и е
образувано по жалба на И.С.П. срещу постановление на прокурор при Окръжна
прокуратура – гр. Варна от 02.10.2015г.
/№
****/**/ за прекратяване на наказателното производство
по д.п. № ****/****г. по описа на ІІ -ро
РУП
при ОД на МВР –Варна.
В
жалбата се сочи, че атакуваното постановление е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като е
непълно, незадълбочено и итерпретира фактическата обстановка. Навеждат се доводи, че свидетелските показания са противоречиви, а и те
като цяло са непълни и не изясняват изцяло фактическата обстонавка.
Аргументират се следните съображения:
- Липсата на оригиналната
медицинска документация се неглижира от прокурор при окръжна прокуратура, който
се позовава на Постановление на ВРП за прекратяване на производството по
издирването, поради липса на данни за извършено престъпление по чл. 310 от НК.
- след приема в приемно -
спешен кабинет на болница „С.М." и извършените изследвания пациентката е
насочена за хоспитализиралия с диагноза „остър панкреатит" и с
придружаващи заболявания и усложнения „хепатит С" и „пневмоторакс
синистра", въпреки извършената ехография и лабораторни изследвания на
черен дроб и коремни органи, при което е установено, че няма данни за цироза.
- след приемането в ІІ-ро хирургично отделение,
започнатото лечение не отговаря напълно на състоянието на пациентката. Поведението
при болни с „остър панкреатит” изисква консултиране с реаниматор и
гастроентеролог съгласно приетото от Българското хирургическо дружество с
„Консенсус за поведение към болните с остър панкреатит"
- в постановлението си прокурора
изтъква противоречиви тези. Заявява, че пациентката при приемане попада в
утвърдения стандарт по Анестезиология и интензивно лечение групи, поради което споделя
виждането на вещите лица, че тя правилно е била настанена в Хирургично
отделение. В същото време и СМЕ и прокурора, изтъкват като причина за понататъшното
влошаване на състоянието й - „тежкото общо увредено състояние" и
„многобройни хронични заболявания", за които липсват медицински данни в
документацията.
- отново се изтъква, че в
постановлението на ВОП са неглижирани констатациите на двете СМЕ относно,
занижаване нивото на К+, както и на недостатъчното негово
заместване. Според вещите лица некомпенсирана калиева загуба - тежка
хипокалиемия настъпва при нива на К+ < 2,5 mmol/l udjf e необходимо динамично проследяване на К+ след
всяко вливане. При хипокалиемия < 2,8 mmol/l е препоръчително да се провери нивото на Мg+2 и при хипомагнезиемия да се коригират и нивата
на Мg+2, успоредно с тези на К+,
което не е сторено и няма данни за това в ИЗ-то.
- СМЕ и прокурора неглижират
установения в хирургично отделение пелеврален излив и пневмоторакса, причинени
от основното заболяване -остър панкреатит и не провеждат адекватно лечение,
което е довело до развиването на пневмонията, което не е коментирано в
постановлението. Не е проведен консулт с пулмолог.
- не е изяснено защо е било
предприето значително по-рискованото и неефективно интракардиално приложение,
което води до сериозни усложнения при наличие на венозна канюла, както и че е
извършена апликация интракардиално на 4 ампули адреналин при допустими най-много
2 ампули.
- СМЕ не отделя внимание на
развиващата се хипопротеинемия, което е следствие на неправилно лечение на
основното заболяване — остър панкреатит, което включва интравенозно вливане на
протеинсъдържащи субстанции. Този пропуск води до влошаване на общото състояние
на болната - появява се оток на долни крайници, което не е коментирано, нито в
заключението на СМЕ, нито от прокурора.
- подобно е и по отношение на
хемотрансфузията - не се прави нищо и по отношение на хемоглобина, който също
спада. От лабораторните изследвания е видно, че всички тези пропуски в
лечението повлияват и останалите кръвни и биохимични показатели. Резултата е
влошаване общото състояние на болната, което всички изтъкват като причина и
кулминацията е настъпилата клинична смърт и последиците от нея в реанимация.
- СМЕ и прокурора не изясняват
и не коментират при лечението в **** на **** „С.М.", защо антибиотичното
лечение не е съобразено с антибиограмите до 09.10.2010г., т.е. 18 дни от
постъпване за лечение в болницата. Лечението с антибиотици до 18-тия ден от
престоя в болницата е емпирично и се оказва фатално - развилата се микрофлора в
белия дроб е резистентна спрямо използваните широкоспектърни антибиотици,
развива се гноен белодробен абцес и сепсис. Много закъсняла е адекватната
антибиотична терапия - отразено в история на заболяването, само 5-6 дни преди
фаталния край. Антибиотичната терапия не отговаря на състоянието на болната,
забавена и закъсняла във времето.
- не са извършени достатъчно
хемо и плазмотрансфузии, които са само 2 пъти, съгласно ИЗ
- в постановлението на ВОП е
изложено, че на болната не е приложено парентерално и ентерално хранене, което
се е налагало от влошеното общо състояние, но
липсва коментар на тази констатация.
- СМЕ не коментира въпроса за
интубацията, нейната продължителност и вентилационно дишане и опасността от
внасяне на вътре - болнична инфекция, което предполага фатален изход. В
показанията си д-р Н. - гръден хирург, твърди, че на следващия ден от
интубацията, белия дроб се е разгърнал и сатурацитята е 98%. При това положение
няма отговор защо е било необходимо, вентилацията да продължава до края?
- съществува противоречие на
СМЕ, която твърди, че болната е постъпила „в тежко увредено общо състояние и
многобройни хронични заболявания", а в анамнезата е отразено „добро общо
състояние", в епикризата „хроничен хепатит и хроничен етилизъм".
Налице са множество неточности и неверни твърдения, както в СМЕ, така и в
показанията на разпитаните лекари, че организма на починалата бил имуносупресиран,
за което липсват медицински данни и както и се изтъква от прокурора за
„многобройните хронични заболявания", за което няма медицински данни.
- заключението на СМЕ се явява непълно и необективно, защото
прави опити да проследи цялостното лечение, като и да коментира правилността на
действията на лекарите, без да се аргументира с фактологичния материал от
историята на заболяването и без да е коментирано влошаването на общото
състояние на болната, след всяко едно от действията по лечението й, от медицинските
лица.
В заключение се прави се искане за
назначаване на нова СМЕ, респективно допълнителна такава, която да даде отговор и коментар на
поставените по горе въпроси.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е инициирано по жалба на
процесуално легитимиран субект, поради което съдът я преценява като допустима,
а разгледана по същество тя се явява частично
основателна .
Наказателното производство е било образувано 07.Х.2011 г.срещу
неизвестен извършител /виновното лице/, след отменен първоначален отказ за
образуване на досъдебно производство и водено за престъпление по чл.123, ал.1
от НК за това, че на 17.10.2010 г., в гр. Варна поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
лекарска дейност, причинил смъртта на И.К.Л., ЕГН **********.
С атакуваното в
настоящото производство постановление от 02.10.2015г., прокурор при ВОП за трети пореден път е прекратил производството на
основание чл. 243, ал.1, т.2, ал.2 и ал.3 от НПК, поради недоказаност на
обвинението.
Като се запозна с материалите по делото съдът намери за
установена към настоящия момент следната
фактическа обстановка:
Починалата И.Л.
приживе имала сериозни здравословни проблеми още в ученическа възраст -
анорексия, придружена с приемане на лаксативни средства и провокирани
повръщания. Впоследствие започнала да употребява наркотични вещества и алкохол. Л. успяла да преодолее наркотичната
зависимост, но не и тази към алкохола въпреки, че се лекувала се при
амбулаторни условия, което не дало задоволителен резултат. Било предприето
хоспитализирането й по принудителен ред - два пъти през 2004 год. и два пъти
през 2006 год. През 2010 год. е била на лечение с подобна картина на неспирно
повръщане и са били поставени диагнози „ГЕР; Хроничен хепатит; Хроничен
етилизъм.; Полиневропатия"
На 20.09.2010 г. И.Л.
след преглед в СПО на **** „С.А.” -Варна с оплаквания от гадене, многократни
повръщания от няколко дни, болки в горната коремна половина и била поставена
диагноза „Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕР). Анемичен синдром -
неуточнен. Хроничен хепатит С". По късно в 18,05 Л. е хоспитализирана във ***
на **** „С.М.” - Варна, с приемна диагноза „Заболяване на хепато-билиарната
система. Изострено хронично възпаление на жлъчния мехур (Cholecystitis chronica
exacerbate). Остър панкреатит (Pancreatitis acuta)". Приложена била
терапия с медикаменти, подробно описани в медицинската документация и
извършвано наблюдение.
На 22.09.2010г. в ИЗ е отбелязано, че
пациентката е „психомоторно възбудена, с тремор на крайниците" и е
поискана консултация с психиатър, който приема, че се касае за абстинентен
синдром при пациентка с психическа и физическа зависимост към алкохол; към
терапията се добавя диазепам. Резултатите от назначените лабораторни
изследвания от същия ден констатират занижено под нормата ниво на калия - серумен
К+ 2,9 mmol/l.
На 23.09. се добавило лечение с 2 амп. калиев хлорид за регулиране на нивото на калия. Същия ден в ИЗ е
записано, че Л.
е буйствала в отделението и е дезориентирана. На 24.09.2010 г. тя била отново
прегледана от психиатър и в, ИЗ е записано, че „пациентката е с
тремор на крайниците, афебрилна, коремът е мек, слабо болезнен в епигастриума;
пуска газове" - състояние прието, като резултата на
абстиненция. Бил предписан допълнителен прием на лекарствени стредства По повод на тахикардия до 120
удара в мин. на същият ден Л. била консултирана и с кардиолог. В ИЗ е отбелязано: ЕКГ - синусов ритъм, сърдечна
честота - 120/мин АН -
115/70. Синусовата тахикардия е резултат от основното заболяване. В следващите
два дни в резултат на приложеното лечение абстинентния синдром на болната бе
овладян. Коремът остана мек, неболезнен. Пациентката се оплака от задух и болки
в лява гръдна половина. На 25.09.2010г. били направени нови изследвания, при
което било констатирано още по занижено ниво на К+ -2,2
mmol/I. Във
вписванията в ИЗ за 27.09.2010 г. сутринта е отбелязано, че Л. е
със стабилна хемодинамика, контактна и адекватна, но поради установено
отслабено дишане в лява белодробна основа е назначена кислородо - терапия и
консултация с реаниматор. Същия ден в 12,45 пациентката
внезапно спира дишане и сърдечна дейност. Поставени били 2 ампули адреналин
интракардиално, но без ефект. Това наложило поставянето на още две ампули
адреналин интравенозно. Появило се дишане и сърдечна дейност. Бил извикан по
спешност реанимационен екип, Л. била
интубирана и приведена в ****. Установено било Рьо-графски „левостранен пневмоторакс”, а
нивото на К+ било 1,5 mmol/I . За неговото коригиране били изписани 5 ампули Калиев хлорид на ден. Антибиотичната терапия била
чрез „Г. 2x80 мг” . Била извършен на болната торакоцентеза и дренаж на
плеврална кухина, поставен на активна аспирация по повод констатирания „тотален
левостранен пневмоторакс (вероятно тензионен)” след лицева Рьо - графия на
гръдна клетка в легнало положение. На 28.09.10 г отново след лицева Рьо-графия
на гръдна клетка в легнало положение било установено, че плевралния дрен вляво,
описания пневмоторакс на графията от 27.09.10 г. е „ силно редуциран ; засенчено
долно белодробно поле-дясна дифрагмална купола не се отдиференцира, ивицести
засенчвания с хоризонтален ход в дясно паракардиално с вид на ателектични зони.
Подкожен емфизем в ляво” След направена контролна Рьо-графия на 28.09.10 г.
дигностицирана ателектаза вдясно, по повод на която са направени няколкократни
фибро-бронхо аспирации”. Състоянието на болната останало „тежко; в съзнание,
елементарно контактна, на *** при зададения режим и параметри” В ИЗ било записано още, че е „проведена
антибиотична терапия според микробиологичните изследвания” На 29.09.2010г.
били прелети 2 сака еритроцитна маса и 2
сака плазма. На 30.09 била извършена консултация с пулмолог и ФБС. Аспирирал се
гноен секрет в дясно. Общо състояние било „тежко”. Извършени били консултация с
хирург и психиатър, а нивото на К+ било установено на 4,3 mmol/I . На 02.10.2010г. била извършена ехография на плеврална кухина. След направени
микробиологични изследвания и установени бактерии - псевдомонас ерогиноза, Ентеробактер клоаце, Кандида албиканс се започнало лечение
с Ц. и Е.. На 03.10.2010г. отново било извършено кръвопреливане на 3 сака кръв,
а на 04.10 - преливане на 1 сак плазма. Поради неефективна спонтанна вентилация
на 05.10.10 г. на болната е направена трахеотомия. На 06.10.2010г. общо състояние се определило като „тежко” На
контролната Рьо-графия имало данни за „двустранни алвеоларни инфилтрати”, като
„измененията са разпространени повече в дясно” На 07.10.2010г. било
констатирано – „влошаващо се общо състояние на болната”, започнало се лечение с
Ц. и Т.. Антибиотичното лечение включвало освен тях и Ц., А. и Е.. През
следващите дни състоянието на Л. постепенно се влошавало. На 16.10.2010г при извършено микробиологично
изследване /предприето на 14.10.2010г/. били констатирани бактериите .
„Ацинобактер баумани и севдомонас аерогиноза” С клиничната картина на шок и АRDS на 17.10.2010 г. в 12,45 часа в условията на
изкуствена белодробна вентилация и пълния обем на КПР е регистриран екзитус.
По оценката на
доказателствата и правните изводи
В хода
на разследването са извършени множество действия по разследването – била назначена СМЕ със задачи да
се установи адекватността на проведеното лечение;
изискана
е справка за извършената проверка от Изпълнителна агенция „медицински одит„ при
МЗ;
разпитани са като свидетели всички лица, които имат отношение към случая,
включително и всички медицински лица, които с работили с Л. и са събрани писмени доказателства. В атакуваното постановление е
възприета идентична фактическа обстановка, с разликата, че са описани подробни
факти, до датата 27.09.2010г. и настъпилия смъртен резултат. Тук е мястото да
се отбележи, че по отношение на фактическата обстановка, ВОП е възприел такава
без изменение и по предходните си произнасяния по делото.
След
проведеното първоначално разследване органите на досъдебното
производство в лицето на наблюдаващия прокурор е достигнал до извода,
че в хода му не са установени нарушения на алгоритъма на лечение и добрата
медицинска практика и наказателното производство с постановление от 15.12.2012г е било прекратено на основание чл. 243, ал.1,
т.2 от НПК тъй като събраните по делото доказателства не могат да обосноват с
категоричност евентуално обвинение за професионална небрежност. В цитираното постановление е прието, че СМЕ приема че са „допуснати пропуски от значение за настъпилата смърт, но и
значителна обусловеност на този резултат от деструктивния начин на живот на
пострадалата и увредения и организъм”
След обжалване състав
на ВОС е отменил постановлението с указания за
назначаване на повторна комплексна СМЕ, която да отговори на
десет въпроса подробно формулирани в определението на съда. След атакуване на постановеното определение пред въззивния съд, ВАпС е
потвърдил същото, като изрично е посочил, че:
„твърдението на прокуратурата, че
събраните по делото доказателства не
могат да обосноват обвинение по чл.123 от НК, не съответства на заключението на
вещите лица, според което:
- спирането на
дишането и сърдечната дейност е довело до аспирационната пневмония и
вътреболничната инфекция, които се сочат като причина за смъртта,
- от своя страна
сърдечният арест и спирането на дишането са с комплексна генеза, в която
основно пусково значение имат хипокалиемията и хипокалциемията,
- а техните
критично ниски нива са достигнати в резултат на допуснати основни пропуски при лечението – не е проведена адекватна калиева
субституция, допуснато е прилагане на мощен калий-губещ диуретик, недооценени
са промените в ЕКГ” В цитираното определение ВАпС също
така е акцентирал вниманието си и върху обстоятелството: „Налице е противоречие между тези изводи на вещите лица и заключението
на прокуратурата, като в проверяваното постановление не става ясно защо те не
се приемат, или защо се приемат за недостатъчни, за това и то правилно е
определено от окръжния съд като необосновано.
За разлика от
горестоящите прокуратури, съдът не е оправомощен да разпорежда повдигане и
внасяне на обвинение, но е в компетентността му да проверява доказателствения
анализ и констатира наличието на противоречие между доказателствените източници
и направените въз основа на тях изводи, за това и вероятно е било дадено
указанието за назначаване на нова СМЕ, която да послужи като допълнителна
основа за взимане на крайното решение по делото”
След като органите на досъдебното производство са
изпълнили указанията и е била извършена нова СМЕ, с постановление от 03.07.2015г.
наблюдаващия прокурор отново е прекратил наказателното производство. В
мотивите подробно са били изложени вижданията на вещите лица от новата СМЕ от
което е направен следния синтез: „Дискусионността
в действията на лекарите, констатирана от вещите лица, не означава
категоричност в установяване на конкретно погрешно решение или действие.
Дискусионността означава различна гледна точка, различен алгоритъм на
поведение, детерминиран дори и от момента на вземане на решението - „на
терен" в борба за живота на пациента или „на хартия", преценявайки
събраните в наказателното производство доказателства и коментирайки добрите лекарски
практики и научни постулати и спорове. За наказателния процес обаче е от
изключително значение обстоятелството, че оспорваният алгоритъм на поведение на
лекуващите лекари не може да бъде категорично обявен за погрешен.Ето защо
считам, че събраните по делото доказателства не могат да обосноват с
категоричност евентуално обвинение за професионална небрежност. От гледна точка
на правото недоказаността на обвинението налага прекратяване на наказателното
производство”, след което е приложена разпоредбата на чл. 243 ал.1 т.2, ал.2 и
ал.3 от НПК.
По реда на инстанционния контрол, след потвърждаване на
постановлението на ВОП от ВОС, същото е отменено от ВАпС с определение от
19.08.2015г. В мотивите за този резултат е направена следната констатация:
„Изключителното
позоваване на заключението на СМЕ е възможно, когато се установи че отразените
в него резултати съответстват на другите доказателства по делото. Обособяването
на експертното заключение като самостоятелен аргументационен способ на практика
придава на същото предварително определена сила, което е в разрез с основен
процесуален принцип по чл.14 ал.2 от НПК.
В тази
връзка въззивният състав счита за необходимо да спомене показанията на св.С.И. - т.1, л.71 и сл. от д.пр., която заявява
факти имащи отношение към хипокалимията, настъпила в хода на лечението на Л..
Същата свидетелка е категорична, че е провела изричен разговор с лекуващите
лекари на пациентката. Фактите, изложени от свидетелката имат важно значение с
оглед причината за смъртта на Л. и заключението на повторната СМЕ /л.121-124, т.4 от д.пр./, в която самите вещи лица с висока професионална
експертиза приемат, че казусът със смъртта на Л. поставя единствен дискутабилен
проблем и той касае постепенното снижаване на стойностите на микроелемента
калий. В тази връзка не са обсъдени показанията на св.Г. /т.1, л.58 от д.пр./, Л.
/т.1, л.60 от д.пр./, Ч. /т.1, л.65 от д.пр./ и др., имащи отношение към
процеса по хипокалимия, консултирането с гастроентеролог и пр. В д.пр. са
налице и писмени доказателства, които попълват доказателствената съвкупност в
надеждна степен, но се нуждаят от синтез и анализ. Последното е процесуална
дейност, дължима от прокурора и отразима в постановление със съдържание по
изискването на чл.199 ал.2 от НПК.”
След
връщане на делото на органите на досъдебното производство, не са извършвани
действия по разследването и съгласно указанията на съда, към мотивите на
постановлението е добавен кратък преразказ на показанията упоменатите
по горе свидетели и защо те не следва да бъдат
анализирани, като непроменящи становището на прокурора. Правните изводи до
колкото такива вече е било констатирано, че липсват /като обем и съдържание/ се
преповтарят в такава степен, че се създава усещането, че същите са копирани от
предходните прокурорски актове. Избрания подход, дори и да е съответен,
като отговор на отменителното
определение на ВАпС, както сам е посочил прокурора, не изпълва изискванията на
закона за обоснованост и законосъобразност на акта. Както на този, така и на
предходните
състави на съда са известни пределите на косвения съдебен контрол на
прокурорския акт в производството по чл.243 от НПК. Пределите му са очертани в
Решение № 1 от 1999г. на Конституционния съд, в което се сочи, че чрез съдебния
контрол не могат да бъдат дерогирани и замествани от съдебните органи
конституционните правомощия на прокурора да решава, дали да привлече към
наказателна отговорност, кого и за какво престъпление. Споменатото обаче по
никакъв начин не придава на нормата на чл.243 от НПК вид на механизъм за
институционално прехвърляне на наказателното производство във времето до като
изтече давността за наказателно преследване. Споменатия институт бе въведен в
НПК, след редица решения на Европейският
съд по правата на човека, по които България бе осъдена поради липса на
ефективна защита на пострадалите от страна на правораздавателните органи. Убеден във високите професионални качества на
наблюдаващия прокурор, настоящия състав на съда не намира обяснение на
констатирания /и в споменатите по горе актове/
дефицит на анализ на всички събрани по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност. Не удовлетворява изискванията за законосъобразност,
и е в
разрез с чл.14 от НПК виждането на прокурора, че „единствено СМЕ дава в настоящото
производство онези необходими специални знания на решаващия орган, за да може
той да прецени дали установеното чрез документите и свидетелските показания
лечение на пострадалата Л. е било правилно или погрешно и дали за такава евентуална
грешка може да се носи вина от конкретни лица - лекуващи лекари” Този извод е
наложително да бъде споменат, тъй като ангажимент на правораздавателните органи
е дадат отговор по правото, а експертизата независимо от коя област е даде
разяснения по делото, в случаите на нужда от специални знания да бъдат
възприети факти от обективната действителност. Изграждането на вътрешното
убеждение е процес описан в чл.14 НПК, който изключва неговото формиране, ако
липсват заложените в закона принципи и то е насочено единствено към оспорване на
изводите на съдебните инстанции, още повече когато изхода на наказателното
производство сякаш е бил предрешен за прокурора с отказа си за образуване на
такова, което той изрично описва в постановлението.
За да бъде прекратено наказателното
производство законодателя е предвидил две хипотези – в случаите на чл.24, ал.1
от НПК или когато се намери, че
обвинението не е доказано. Първата от тях в повечето разновидности касае деяние, което съставлява престъпление,
преследването за което по някаква причина /юридически факт/ следва да бъде
изключено. Извън обхвата и е хипотезата на чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, при която
деянието или не е извършено, или не съставлява престъпление. В атакуваното
постановление прокурора не се е позовал на първата възможна хипотеза на чл.243,
ал.1, т.1 вр с чл.24, ал.1,т.1 НПК и по
този аргумент на противното, се налага извода, че той приема, че деянието съставлява
престъпление по смисъла на НК. Ползваната правна норма в прокурорския акт е
чл.243, ал.1, т.2 от НПК, която касае недоказано обвинение. В разглежданото
постановление, не става ясно нито какво е престъплението, което прокурора е
приел, че е извършено, нито кое е обвинението, което не е доказано.
Граматическото тълкуване на второто не изменя волята на законодателя, вложен в
първоначалния вариант на чл.243, ал.1, т.2 от НПК действащ до 28.05.2010 г, тъй
като никога не се приемало, че прокурорът прекратява цялото наказателно
производство, въпреки, че има доказателства за извършено престъпно деяние. Не е
нужно да се теоретизира постулата в правната наука, че е абсурдно едно
производство, което се образува по факта на престъплението, впоследствие да се
прекратява въпреки този факт, поради което текста бе редактиран и касае
конкретни - обвиняем и обвинение. Изложеното до тук не се променя от факта, че
в конкретния случай в диспозитива на постановлението е посочен чл.123 от НК,
тъй като в мотивите отговор на този въпрос липсва. Въпреки убедеността на съда във високите правни познания на прокурора, се вижда
принуден да отбележи някои особености на престъплението по чл.123 от НК.
Диспозицията на нормата на чл. 123, ал. 1 НК е бланкетна и съставът и се
запълва от конкретни нарушения на разпоредби в нормативни актове. Задължение на
органите на досъдебното производство е не само да ги посочат за всеки от
обвиняемите, но и да обосноват причинната връзка между конкретното нарушение и
настъпилия вредоносен резултат. В съдебната практика се набляга на това
изискване, въпреки принципното разбиране, залегнало в ППВС № 2/79 г. и
доразвито в редица решениия на ВС и ВКС, че приложимите правила могат да бъдат
ненормативни не само защото актът, в който са включени няма нормативен
характер, но и защото според ВКС е достатъчно нормативен да бъде само актът,
който предвижда задължението за тяхното спазване. Коментираната практика се е
наложила тъй като в много области от човешката дейност е възможно да се
предвиди единствено такова задължение, но не и да бъдат формулирани самите
правила. Един от най-красноречивите примери е лекарската професия, която
безспорно е "правно регламентирана дейност, източник на повишена
опасност", но която обективно няма как да бъде правно уредена в цялото й
изключително многообразие. Впрочем в такъв аспект са и някои от съжденията в експертно мнение на изготвената по делото
нова СМЕ. От изключителна важност е в постановлението на прокурора да са налице
изводи за наличието на причинно-следствена връзка между допуснатите нарушения /
на съответните посочени от обвинението правила/ и настъпилия резултат, като
следва да се изяснят всички обстоятелства, включени в причинно-следствения
процес. Затова, когато се приема, че е нарушено определено правило за
упражняване на дейността, винаги трябва да се отговори положително на въпроса,
че именно това нарушение е причина за резултата, че този резултат се дължи на
осъщественото нарушение, независимо, че в причинно-следствения процес могат да
се намесят и други фактори. По отношение на причинно-следствената връзка могат
да възникнат усложнения при наличието на едновременна съвместна дейност на дееца
и пострадалия. В причинния процес, виновното
поведение на пострадалия може да предхожда или съпътства акта на дееца /действие
или бездействие/, с който е поставено начало с деянието. В практиката на ВКС се приема, че това въздействие на независими
един от друг каузални фактори с нищо не засяга причинната връзка между всеки от
тях и значението им за общественоопасния резултат. В множество случаи
причинната връзка не се прекъсва, когато новата причина, макар и да е поставена
от друг деец, е в пряка зависимост от първата причина. Ето защо престъпният
резултат безспорно може да настъпи вследствие поведението и на двама и повече
извършители. Ако резултатът е съпричинен от виновното поведение на няколко лица
,/ в това число и пострадалия/, наказателната отговорност не отпада от
обстоятелството, че всичките причинители не са предадени на съд. Достатъчно е
резултатът да е в причинна връзка и с виновното поведение на дееца. Отнесено
към конкретния случай в атакуваното постановление е прието, че е факт, че лекар
/респективно няколко/ е бездействал недооценявайки нивото на калия спадащо под
критични граници и довело до сърдечния арест на Л. и изпадането и в клинична
смърт. В този смисъл е и
заключението на СМЕ: „След продължително обсъждане и
направени литературни справки, експертите приемат, че най-вероятната директна причина за сърдечното спиране е била наличната
тежка хипокалиемия, но не и изключено от контекста общото състояние на Л.. За
настъпването на сърдечния арест са способствали и посочените по-горе хронични
страдания, но те биха могли да се разглеждат само, като допълнителни утежняващи
фактори”. Иначе казано в
заключението на СМЕ няма данни, от които да се направи извод, че до клинична
смърт задължително би се стигнало от някое от заболяванията, с които тя е била
приета на лечение. Няма и такива, от които да е видно, че предписания калиев
хлорид е бил в количество, надвишаването, на което с цел преодоляването на
калиевия дефицит би застрашило живота на Л.. Ако все пак някое от посочените
обстоятелства е било налице, то следва
това изрично да се посочи от СМЕ, респективно от прокурора. Последният пък
следва да отговори от гледна точка на правото пренебрегнати ли са правилата за
адекватна медицинска намеса с оглед изявленията на вещите лица, че е факт „некомпенсирана калиева загуба- основна
причина за настъпването на клинична смърт, а от там и за настъпването на
смъртта” при и над дадените от тях количества за заместване, времето за динамично
проследяване на нивата на К /след всеки 40 грам/л/ и препоръчителното проверяване
и при нужда коригиране на магнезий. Изброените причини правят жалбата на П.
основателна в частта си, че тези факти са неглижирани и за тях няма изложени правни
аргументи. В тази връзка следва да се отбележи, че са налични свидетелски
показания, че спадането на нивото на калия под граничните стойности ще доведат до спиране на сърдечната дейност и
същите не следва да се пренебрегват, още по-малко да се ценят като „недопустими
изявления”, тъй като е известно, че изявленията могат да се кредитират или не,
но не могат да се ограничават по допустимост. В прокурорския акт липсват изводи, до колко „цялостното общо изтощение на организма
в резултат на непълноценно хранене и алкохолна злоупотреба, обилни и
многобройни повръщания, довели до анорексия и редица органични заболявания” е
могло да бъде компенсирано само с предписаната глюкоза или е било и необходимо
да се предприемат и други действия. В заключението на новата СМЕ е наличен
абзац” …Болната е
получавала инфузионна и трансфузионна терапия, но не е коригиран своевременно
изявения тежък калиев недостиг. Няма данни при пациентката да е провеждано
парентерално и/или ентерално хранене. Всичко това, на фона на предшестваща
тежка малнутриция и чернодробна цироза, е довело до влошаването на състоянието
й „ , поради което жалбата и в тази част се явява основателна.
Не само от възприетата фактическа обстановка, но и от
абзаца, че „вещите
лица са установили, че смъртта е настъпила не в резултат на спирането на сърцето,
което състояние е било овладяно от проведената реанимация, а от възпаление на
белите дробове, сепсис и полиорганна недостатъчност” се внушава извода в атакуваното
постановление, че е прекъсната причинно следствената връзка между деянието и
настъпилата смърт, до настъпването на клинична такава. Ако този прочит е верен,
то тогава в постановлението отсъстват правни изводи, дали клиничната смърт сама
по себе си е увреждане на здравето, от какъв характер е то и не следва ли
деянието да бъде подведено под някои от хипотезите на чл. 134 НК. Настоящия
състав на съда обаче не изразява виждане, че прокурора изготвил постановлението
за прекратяване е пренебрегнал отговора от СМЕ, в който е посочено, че последствията от
клиничната смърт, най-общо се дължат на острия кислороден недостиг по време на инцидента, както и че „липсата на кислород,
макар и за относително кратко време, води до промени и увреди във всички
метаболитно активни органи и най вече - мозък, храносмилателна система, черен дроб,
сърце, бял дроб…т.н.” По тази причина и от фактическа
и от правна страна постановлението е непълно и не следва това отсъствие да се замества с
единствения абзац : „..Това
пък състояние е довело до каскада от допълнителни усложнения — аспирация на
стомашно съдържимо, аспирационна пневмония и вътреболнична инфекция, направили
състоянието на Л. фактически неовладяемо въпреки положените усилия от лекарите
в ****”. Прокурора дължи отговор чрез своя акт и по отношение на
обстоятелствата своевременни ли са проведените микробиологични изследвания,
след като е било очаквано да се развият аспирационна пневмония и вътреболнична
инфекция на пациент с известни влошени здравословни показатели, въпрос който
основателно е задаван от жалбоподателката многократно.
Искането в жалбата за назначаването на нова СМЕ, съдът намери за неоснователно,
тъй като заключението на изготвената нова експертиза е обосновано и не възникват съмнения за неговата правилност.
С така изложените аргументи, жалбата се счете от настоящия състав на съда
за частично основателна, а обжалваното постановление на ВОП за прекратяване на
наказателното производство от 02.10.2015г.
/№
****/**/ по д.п. № ****/****г. по
описа на ІІ -ро
РУП
при ОД на МВР –Варна. за необосновано и незаконносъбразно,
поради което и следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал.4, вр. чл. 243, ал.5,
т. 3 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановление на ВОП от 02.10.2015г.
/№
****/**/ за прекратяване на наказателното производство по д.п.
№ ****/****г. по описа на ІІ -ро РУП
при ОД на МВР –Варна и ВРЪЩА делото за прилагането на закона
подробно упоменато в обстоятелствената част.
Препис от определението да се изпрати на И.С.П., като наследник
на И.Л..
Определението може да се обжалва в срок от седем дни от
съобщаването му на страните пред АС - Варна.
СЪДИЯ при ВОС: