Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Варна, 27.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА

КОНСТАНТИН ИВАНОВ

при секретар Г.С.

като разгледа докладваното от съдията Петкова

в.гр. дело № 2713 по описа за 2015г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от „Терем-КРЗ Флотски арсенал-Варна”ЕООД, ЕИК: 103882821, със седалище и адрес на управление: град Варна, район „Аспарухово", местност „Лъджата", против решение № 2491/03.06.2015г. по гр. д. №1246/15г. по описа на ВРС, ХVІ-ти с-в в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението на И.С.Г., ЕГН ********** ***, извършено със Заповед № РД-07-87/22.12.2014год. на работодателя „ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ" ЕООД, възстановен е Г. на заеманата преди уволнението длъжност „началник служба ПАС" в предприятието на „ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ" ЕООД, както и е осъден жалбоподателя да заплати на работника сумата от 1 177,28лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 22.12.2014г. до 02.02.2015год. Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно, тъй като е установено наличието на заповед за промяна на изискванията за заемане на длъжността- образователна степен, нова утвърдена длъжностна характеристика, както и е дадена възможност ищеца да ангажира доказателства, че притежава изискуемото образование. Връчено е предизвестие и правоотношението е законосъобразно прекратено. Излага се, че изводите на съда за липса на мотиви в заповедта за уволнение не съответства на константната съдебна практика, която приета, че промяната на изискванията за длъжността е по преценка на работодателя и тази целесъобразност не подлежи на съдебен контрол. Поради което и липсата на изложени мотиви от работодателя, налагащи промяната на изискванията в длъжностната характеристика, не е основание за незаконосъобразност на заповедта. Като неверни се сочат и изводите на съда, че работодателят е извършил промяна и в други изисквания за заеманата длъжност. Моли да бъде отменено атакуваното решение в обжалваната част и постановено ново, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

Подадена е и частна жалба от „Терем-КРЗ Флотски арсенал-Варна”ЕООД срещу определение №8361/03.07.2015г. по гр.д. №1246/15г. по описа на ВРС, ХVІ-ти с-в, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на Г. чрез намаляването им. Иска се изменение отмяна на атакуваното определение и изменение на решението в сочения смисъл.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И. Г.. Същият я оспорва, като излага, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Оспорва и подадената частна жалба в о.с.з.

По предмета на така предявените в условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ се излагат следните твърдения от страните:

Ищецът Г. излага в исковата молба, че от 01.02.1995год. работи в „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ" ЕООД с първа длъжност „инспектор по противопожарна охрана", „Младши инспектор по противопожарна охрана". От 31.05.2006год.заема длъжността „началник служба противопожарна и аварийна служба". На 10.12.2014год. получава заповед от управителя на ответното дружество, относно промяна на длъжностната характеристика. На 12.12.2014год. получава предизвестие, с което е уведомен, че трудовия му договор ще бъде прекратен, на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, считано от 16.12.2014год., тъй като не притежава необходимото образование за изпълняваната работа. Със заповед №РД-07-87/22.12.2014год. трудовото му правоотношение е прекратено. Намира уволнението си за незаконно, поради следното: Управителят, който е изменил длъжността му характеристика не е имал право да извърши това; в заповедта не е посочено правилното основание за прекратяване на правоотношението, тъй като освен промяна в изискванията за заемане на длъжността е въведено изискването да организира дейността на службата в съответствие с нормите и изискванията на Наредба 8121з-531/09.09.2014год. Счита, че поради тази причина неправилно е приложен чл.328, ал.1, т.6 от КТ, тъй като се касае за промяна не само в образователните изисквания, а са въведени и напълно нови трудови отговорности и следва да се приложи, като относима за прекратяване на трудовото правоотношение нормата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ. Освен това намира заповедта за немотивирана, тъй като в мотивите й като основание за уволнение, както и в предизвестието е посочено единствено, че не притежава необходимото образование, но не и необходимостта от степен и вид образование, както и квалификационна степен, които следва да притежава, съобразно новите изисквания на заеманата длъжност. Счита, че Наредба №81213-531/09.09.2014год. е напълно неотносима и е израз на стремежа на работодателя за търсене на формален повод, създавайки ненужни изисквания, непосилни за него, за да го уволни. Действайки по този начин работодателят е злоупотребил с правото си по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, като го е уволнил незаконно. Непосредствено след него е уволнен и синът му Кристиян Илчев С. и са налице лични мотиви за уволнението, доколкото се излага, че през месец октомври 2014г. без да уведоми управителя е подал сигнал до военна полиция за извършени нарушения от други работници в завода, които са използвали техника на дружеството за лични цели. Твърди, че няма как управителят да не е знаел за горните провинения, поради което и очевидно започналите проверки са станали причина за лично отношение на работодателя към ищеца, довело и до уволнението му. Моли за отмяна на незаконното уволнение поради изложените съображения, възстановяване на заеманата длъжност, както и осъждане на работодателя да заплати обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение от момента на извършването му до подаване на иска.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ" ЕООД депозира писмен отговор, в който изразява становище за допустимост и неоснователност на исковете. Счита, че наведените твърдения за незаконосъобразност на обжалваната заповед са необосновани и не почиват на закона. Сочи, че в случая „работодател" е юридическо лице, което се представлява от управителя. Управителят осъществява функциите на „работодател", като от името и за сметка на дружеството сключва трудови договори по наемане на работници по трудово правоотношение. В неговите права и задължение, произтичащи от Търговския закон са възложени функциите по организация и ръководене на дружеството съобразно закона. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, че управителят няма право да изменя длъжностните характеристики, а това са правомощия на собственика на капитала. Сочи, че във връзка с настъпила промяна в нормативната уредба, уреждаща дейността на търговците по осъществяване на пожарна безопасност на обектите и осъществяване на противопожарно обезопасяване и провеждане на превантивни и организационни мероприятия за осигуряване на ПБ в обекти на дружеството, както и по преценка на работодателя за подобряване на организацията и дейността на служба „Противопожарна и аварийна служба", управителят като работодател със заповед №РД-04-141 от 10.12.2014год. е изменил длъжностната характеристика на длъжност "Началник ПАС", като е променил изискванията за необходимо образование за заеманата длъжност от „средно със завършена школа за пожарна и аварийна безопасност", на „образвателно-квалификационна степен "Бакалавър" или по-висока в област „технически науки" по специалност „пожарна и аварийна безопасност" или други сходни специалности в сферата на ПБ, придобита в акредитирани висши учебни заведения в страната или в чужбина". Работодателят е преценил необходимостта от промяна на длъжностната характеристика по отношение на изискванията за необходимо образование за заемане на длъжността „ръководител на служба ПАС", заемана от ищеца, като е посочил едно от изискванията на Наредба №8121з-531 от 09.09.2014год. към образованието на лицата, заемащи подобна длъжност, определил е изискванията за нужното образование за заемане на длъжността в ответното дружество - „началник служба ПАС" с длъжностната характеристика. Излага се, че решенията на работодателя за промяна на длъжностната характеристика и изискванията за заеманата длъжност са решения по целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол.

Твърди, че терминът „образователно-квалификационна степен", използван в Наредбата, посочва вида на полученото образование при завършване на висше учебно заведение, съгласно чл.7 от закона за висшето образование, както и Наредбата, и именно този термин е използван в заповедта за изменение на длъжностната характеристика и в самата длъжностна характеристика. Поради това намира твърденията за незаконосъобразност на заповедта, поради липса на мотиви, от които да се преценява основанието за уволнение за необосновани. Счита за неоснователни доводите на ищеца, че прекратяването на трудовото правоотношение, следва да се квалифицира не по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, а като такова по чл.328, ал. 1, т. 11 от КТ, тъй като освен изпълнение на задължения, възложени с Наредбата, други нови задължения предвидени няма. Наведените твърдения, че посочената Наредба №8121з-531 от 09.09.2014год. не се прилага за ответното дружество, тъй като до сега нямало лиценз за дейността, намира за възражение без относимост към настоящия правен спор. Въпреки неотносимостта на тези твърдения към правния спор, сочи, че посочената наредба се отнася до всички „търговци" по смисъла на ТЗ, които осъществяват посочените в наредбата дейности в някаква територия или обект, където има създадено звено „противопожарна аварийна служба". Излага, че неотносими към спора са и твърденията за лични мотиви при прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение за оставането без работа в размер на 1 924 лв. за периода през който ищецът твърди, че е останал без работа от 22.12.2014год. до 02.02.2015год. Навежда доводи за неправилно изчисляване на размера на претендираното обезщетение с оглед размера на последното брутно трудово възнаграждение, както и за неоснователност на заплатеното обезщетение за неспазен срок на предизвестието при евентуално уважаване на претенцията по чл.225 ал.1 КТ.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а и от приетата по делото заповед №37 от 01.02.1995год. се установява, че ищецът е назначен временно за изпълняващ длъжността „инспектор по противопожарна охрана", „младши инспектор по противопожарна охрана" , считано от 01.02.1995год. В заповедта се сочи, че в своята дейност същият следва изпълнява всички задължения на старши инспектор и се явява непосредствен началник на целия личен състав на ГТЛО и отговаря за организацията и дейността им по профилактиката , бойната подготовка и боеготовността на дежурните бойни смени.

Безспорно е и обстоятелството, че считано от 31.05.2006г., ищецът е започнал да осъществява функциите на „началник служба ПАС", от който момент му е връчена и приложената длъжностна характеристика.

С допълнително споразумение № 289/01.09.2011год. към трудов договор №924/01.04.1999год. са договорени изменения в трудовия договор относно длъжността „началник служба ПАС", касаещи трудовото възнаграждение

Със заповед № РД-04-141 от 10.12.2014год., подписана от управителя Г.С., е изменена длъжностната характеристика на длъжност началник ПАС, като са променени изискванията за необходимото образование за заемане на длъжността, а именно предвидено е служителят да притежава образователно-квалификационна степен "бакалавър" или по-висока, в област „технически науки" по специалност „Пожарна и аварийна безопасност" или други сходни в сферата на ПБ, придобита в акредитирани висши учебни заведения в страната или чужбина. Със същата заповед е утвърдена новата длъжностна характеристика за длъжност “началник ПАС”. Разпоредено е новата длъжностна характеристика да се връчи на изпълняващият длъжността „началник ПАС" за запознаване и изпълнение, който в тридневен срок да представи писмени доказателства за притежаваната образователно-квалификационна степен, съобразно изискванията на длъжностната характеристика. Представен към делото е и екземпляр от новата длъжностна характеристика, подписан от ищеца на 10.12.2014г.

Няма спор, че ищецът не притежава посоченото в новата длъжностна характеристика образование, както и че не е могъл да представи доказателства за това. С предизвестие, подписано от управителя С., връчено на Г. на 12.12.2014г., последният е уведомен , че трудовият му договор ще бъде прекратен на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ, считано от 16.12.2014г., тъй като не притежава необходимото образование за изпълняваната работа.

Със заповед №РД-07-87/22.12.2014год. на управителя Г.С., на основание чл.328,ал.1 , т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 22.12.2014год. , тъй като не притежава необходимото образование за изпълняваната работа. Със заповедта е разпоредено да се изплатят обезщетения по чл.220,ал.1 от КТ и по чл.224,ал.1 от КТ.

По делото са представени като доказателства фишове за работни заплати, от които се установява размерът на последното получено от ищеца трудово възнаграждение за месец октомври 2014г. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установява, че размерът на месечното брутно трудово възнаграждение на ищеца, преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение е 1041,44лв. Размерът на обезщетението по реда на чл.225, ал.1 от КТ за претендирания от ищеца период от време - 22.12.2014год. до 02.02.2015год. за 26 работни дни възлиза на брутен размер е 1 177,28лв. Нетният размер на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ след приспадане на данък по ЗДДФЛ е 1059,55лв. По делото са представени като доказателство и Разпореждания, издадени от НОИ, ТП - Варна, от които се установява, че на ищеца е определено, считано от 22.12.2014г. парично обезщетение за безработица за периода от 22.12.2014г. до 22.12.2015г. Считано от 02.02.2015г., е прекратено изплащането на обезщетението поради започване на трудова дейност.

Приет е по делото като доказателство и договор от 19.08.2013г. за възлагане на управление на еднолично дружество с ограничена отговорност “Терем-КРЗ Флотски арсенал-Варна”, с който като управител се назначава Г. А.С..

Представен е и Учредителния акт на ответното дружество.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Безспорни са установените по делото обстоятелства , а именно: между страните е било налице валидно сключено трудово правоотношение за неопределен срок, по което ищецът е заемал длъжността “началник ПАС”, което е било прекратено с предизвестие от 12.12.2014г. и заповед, считано от 22.12.2014г., издадени от управителя на ответното дружество-работодател. Безспорно е установено и обстоятелството, че ищецът е останал без работа след уволнението до 02.02.2015г., както и размерът на брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец. Горните обстоятелства- действително трудово правоотношение за неопределен срок, както и фактът на оставане без работа и размерът на последното БТВ, са били в доказателствена тежест на ищеца.

Доколкото са спорни обстоятелствата налице ли са правомощия на управителя да изменя длъжностните характеристики на служителите, достатъчно мотивирана ли е издадената заповед и налице ли е точно посоченото в заповедта основание или същото е посочено неправилно, както и налице ли е злоупотреба с право от страна на работодателя, които въпроси касаят законността на уволнението, същите следва да бъдат установени от ответното дружество.

Нормата на чл. 328 ал.1 т.6 КТ предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2

, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. В случая работадателят, който безспорно е „Терем-КРЗ Флотски арсенал-Варна”ЕООД, е действал чрез назначения от принципала на дружеството – Съвет на директорите, управител Г.А.С., правомощията на който се делегирани с договор за управление от 19.08.2013г., валидно вписан в ТР. В чл. 13 от представения договор е предвидено, че управителят сключва, изменя и прекратява трудовите договори, определя възнагражденията, командирова персонала и налага дисциплинарни наказания на служителите на дружеството в съответствие с действащото законодателство, в качеството си на работодател. В чл.9 от договора пък е предвидено, че управителят разработва и утвърждава организационната и управленска структура на дружеството, както и цялата му вътрешнонормативна уредба. Същевременно чл. 19 ал.3 от учредителния акт на ответното дружество, утвърден от принципала, е видно, че управителят организира и ръководи дейността по привеждане в изпълнение решенията на едноличния собственик на капитала, като се ползва с правата на работодателя. Тълкувайки цитираните разпоредби от Учредителния акт на дружеството и сключения договор за управление, както и предвид нормите на чл.22 от ТЗ, уреждащи правомощията на прокуриста, настоящият състав намира, че търговският управител разполага с правомощието да създава, изменя и утвърждава длъжностните характеристики на работещите в управляваното от него предприятие лица. Това правомощие е включено в понятието “да разработва и утвърждава организационната структура и цялата му вътрешнонормативна уредба”, както е предвидено в чл.9 от договора. Освен това, това правомощие, ако и да се приеме, че не е изрично делегирано в договора, не е измежду правомощията, изрично изключени с Учредителния акт, съобразно който управителят се “ползва с правата на работодателя при организиране и ръководене дейността му”. Аргумент за притежаваното от управителя правомощие да изменя и утвърждава нови длъжностни характеристики е и фактът, че чл. 13 от договора за управление му дава много по-широки правомощия, касаещи служителите и работниците- сключване, изменяне, прекратяване на трудовите правоотношения, налагане на дисциплинарни наказания, поради което и няма логика да се приеме, че управителят има право да упражнява дисциплинарна власт, но не и да измени определено изискване за заемана от работник длъжност. Ето защо и съставът намира за неоснователно възражението на ищеца, че заповедта за промяна на длъжностната характеристика е незаконосъобразна, тъй като е извършена от неоправомощено лице. Издадената заповед от 10.10.2014г. е издадена от работодателя, действащ чрез назначения от него управител, поради което и с нея валидно е изменено изискването за заемане на длъжността досежно притежаваното образование.

Досежно мотивираността на заповедта:

Работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ след като има промяна в изискванията за заеманата длъжност и тази промяна е настъпила след сключване на трудовия договор, каквито безспорно са фактите в настоящото производство. Липсата на необходимото образование в хипотезата на чл.328 ал.1 т.6 КТ следва да се свърже с изискване за необходима степен и вид завършено образование. В конкретния случай е посочено, че се променят изискванията за необходимото образование за заемане на длъжността, а именно предвидено е служителят да притежава образователно-квалификационна степен "бакалавър" или по-висока, в област „технически науки" по специалност „Пожарна и аварийна безопасност" или други сходни в сферата на ПБ, придобита в акредитирани висши учебни заведения в страната или чужбина. Промяната в изискванията за заеманата от ищеца длъжност е обективирана както в издадената нарочна заповед, така и в новата утвърдена от работодателя длъжностна характеристика, с която безспорно ищецът е бил запознат. Била му е дадена възможност и срок за представяне на доказателства, че отговаря на новите изисквания. Ето защо и непосочването в предизвестието, както и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение какви точно са новите изисквания за необходима квалификационна степен на образованието, на които ищеца не отговаря, не представлява немотивираност на заповедта за уволнение. Прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ предполага промяна на изискванията за образование и квалификация и освен ясното посочване в заповедта коя от двете хиротези е налице- липса на образование или квалификация, не е необходимо посочването и на други мотиви за прекратяването. Вярно е, че работодателят е длъжен да мотивира заповедта за уволнение с повече съображения, за да може работникът да се защити адекватно пред съда, но доколкото в конкретния случай категорично се установява, че работникът не само е бил запознат с новите изисквания, но му е дадена и възможност да установи, че отговаря на тях, както и предвид факта, че основанието по чл.328 ал.1 т.6 КТ представлява едно безвиновно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, то и настоящият състав намира, че за работодателя не е налице задължение да излага някакви допълнителни мотиви по заповедта. Изложено е, че са налице обективни пречки за заемане от работника на посочената длъжност досежно липса на образование и това е достатъчно. Допълнителна мотивировка и точно посочване на факти и обстоятелства, с които работодателят аргументира прекратяването на правоотношението би било необходимо в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ например, тъй като там се касае за фактическа липса на определени качества и умения, които следва да бъдат конкретно изброени. Предвид изложеното по-горе съставът приема, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не страда от порок поради непосване от страна на работодателя на точното образование, което се изисква за длъжността. /Решение №838/13.11.2009г. по гр.д. №288/09г. на ВКС, Решение №616 по гр.д. №1042/09г. по описа на ВКС./