Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………./...21.10.2015 г, гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение в открито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

при секретар Д.Х.,

като разгледа докладваното от съдията Макариева

въззивно гражданско дело № 2167 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Производството е образувано по въззивна жалба на Б.Д.Н., ЕГН **********,***,,Райна Княгиня“ № 11 срещу Решение № 1945/27.04.2015 г., постановено по гр.д. № 12792/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта за вината, с която е прекратен брака между Н.Д.Н., ЕГН ********** и Б.Д.Н., ЕГН ********** сключен на 10.05.1993 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 530 от 10.05.1993 г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 СК и обявява на на основание чл. 49, ал.3 СК, че вина за прекратяване на брака има съпругата Б.Д.Н., ЕГН **********.; В частта, с която е определена издръжка в размер на 200.00 лв. детето Д., в частта с която е определена издръжка в размер на 160.00 лв. месечно за детето М.; в частта с която е предоставено ползването на семейното жилище, дворно място находящо се в с. Приселци с пространство от 522 кв.м. и построената в него къща, представляваща сутерен, жилищен етаж, подробни описани във въззивната жалба, на Н.Н. и на децата М. и Д.; в частта с която въззивницата е осъдена да заплати сумата от 75.00 лв. разноски в полза на Н.Н., сумата от 518.00 лв., представляваща държавна такса за издръжката в полза на ВРС и да заплати сумата от 600.00 лв., представляващата възнаграждение за адв. Р. М.. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, в противоречие с процесуалните праваи, материалния закон и необосновано, като се иска съдът да приеме, че вина за разтрогване на брака имат и двамата съпрузи.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, чрез адв. К.М., счита се, че подадената жалба е допустима, но изцяло неоснователна, поради съображения подробно изложено в писмения отговор. Твърди се, че в хода на производството не се доказали сочените в жалбата противобрачни провинения от страна на въззиваемия, не се е установило напускане на семейното жилище от ищеца през 2012 г. Счита, че определеният размер на месечната издръжка в размер на 200.00 лв за детето Д. и сумата от 160.00 за детето М. не е завишен и изцяло отговаря на нуждите им. Твърди се, че съдът, в съответствие със законовите норми е определил, че ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на ищеца и на родените от брака деца. Моли да се остави постанови съдебен акт, с който да се остави без уважение подадената въззивна жалба и да се потвърди решението на ВРС.

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.

Съдът, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е с правно основание чл.99, ал.1 от СК /отм./. Образувано е по искова молба от Н.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат К.М. от ВАК, против Б.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, като в сезиращата молба е предложено прекратяване на брака между страните при условията на чл. 49, ал. 4 СК чрез одобряване на споразумение между страните, без изследване на въпроса за вината за разтрогване на брачната връзка.В условията на евентуалност ищецът Н. е релевирал в исковата молбата, че предявява следните небрачни искове в условие на обективно съединяване,с иска за развод по чл. 49 СК по доводи, визирани в сезиращата съда молба а именно : След развода съдът да постанови упражняването на родителските права над децата Д. Н. Д., роден на *** г. и М. Н. Д., роден на *** г. на бащата; Съдът да осъди ответницата да заплаща в полза на всяко едно от децата си издръжка в минималния размер за страната в размер от 85 лева, чрез бащата до всяко 10-то число на месеца, за който издръжката се дължи чрез превод по банковата сметка на бащата или в брой ;Съдът да определи режим на лични контакти между децата и тяхната майка служебно, като съобрази интереса на децата, възможностите и желанието на ответната страна.;съдът да предостави ползването на семейното жилище, намиращо се в село Приселци, улица „Райна Княгиня” № 11, на бащата и децата, родени от брака.

В срока по реда на чл. 131 ГПК ответницата Б.Н., чрез процесуалният й представител адвокат Веселин Панов от АК Варна е изразила становище по предявената искова молба. Ответницата счита предявения иск за допустим и частично основателен, тъй като към момента бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен. Предвид обстоятелството, че и двамата съпрузи имат сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, счита, че съдът следва да допусне развода, без да издирва мотивите за прекратяване на брака, на основание чл.50 СК. В отговора по същество се възразява срещу някои твърдения в исковата молба, като се твърди, че ищецът е премълчал част от обстоятелствата, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, с цел договаряне на по-благоприятни последици за съпруга. Твърди се, че към момента на отговора на исковата молба, съпругата е напуснала семейното жилище, тъй като ищецът я е изгонил и към момента не й позволявал да се върне в семейното жилище. Ответницата сочи, че представяния с исковата молба нот. Акт № 62, ТОМ LIV, дело 1269/2002 г. не отразявал обстоятелството, че семейното жилище е с РЗП 120 кв.м. и се състои от 5 стаи, кухня,2 бани и перално помещение. Жилището, твърди ответницата, било закупено по време на брака със средства, които съпругата осигурила от продажба на свой имот, като можело да се ползва от двамата съпрузи и след прекратяване на брака. Ответницата е заявила в отговора, че няма друго жилище и след разтрогване на брака желае да ползва само една стая, баня и тоалетна на приземния етаж и кухнята в жилището.Ответницата счита, че страните по делото могат да постигнат споразумение по чл. 51 СК за развод по взаимно съгласие като уговорят всички условия, предвидени в СК.

В откритото по делото съдебно заседание страните са изразили позиция, от която е видно, че споразумение не може да бъде постигнато, поради което съдът е продължил да разглежда производството по делото като исково, така както е заявено в условията на евентуалност (при непостигнато на споразумение) в сезиращата молба.

Предявеният от ищеца главен брачен иск е с правно основание чл. 49, ал.1 СК, като е обективирано искане в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 19.12.2014 г. съдът да се произнесе на основание чл. 49, ал. 3 СК за въпроса за вината, при наведените от ищеца твърдения, че вина за прекратяване на брака има съпругата.С главния брачен иск са съединени и следните небрачни искове:Иск с правно основание чл. 56, ал. 1 СК за предоставяне ползването на семейното жилище на ищеца и на ненавършилите пълнолетие две деца.Иск с правно основание чл. 59, ал. 2 СК относно определяне на режима на лични отношения между майката и ненавършилите пълнолетие, родени от брака две деца, след прекратяване на брака; относно предоставяне на родителските права над двете непълнолетни деца на бащата, относно определяне на размера на дължимата от ответницата издръжка за всяко едно от двете ненавършили пълнолетие деца, като в сезиращата молба ищецът е посочил размер от по 85 лева, променен в открито съдебно заседание, както следва: за детето Д. в размер на 200 лева и за детето М. от 160 лв. Иск с правно основание чл. 53 СК, заявен в откритото с.з. за връщане на предбрачното фамилно име на съпругата, след прекратяване на брака.

В писмено становище от 23.12.2014 г. отв. Н., чрез процесуалният й представител адв. П., е заявила, че поддържа мнението си, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен.

Оспорва се твърдението,че вина затова има съпругата, като се сочи, че вината е на ищеца. Твърди се, че по време на дългия брачен живот на съпрузите съпругът никога не бил уважавал съпругата си като равна на него в нарушение на чл. 14 СК; налагал мнението си и волята си над съпругата, вкл. и чрез физическо насилие.

Твърди се, че ищецът, решавайки, че жилището имало нужда от довършване, принудил съпругата си еднолично да изтегли потребителски кредит от „Банка ДСК” през 2007 г., който тя и до момента погасявала. При теглене на кредита, твърди ответницата, съпругът й не бил встъпил в договора, в качеството му на съдлъжник или поръчител, противно на твърдението му ,че изцяло осигурявал доходите на семейството. Ответницата твърди, че ищецът никога не бил търсил разбирателство с нея, не уважавал мнението й и по въпросите относно общите грижи за семейството. Ответницата сочи, че през м. 11.2014 г. била изгонена от семейното жилище именно от ищеца и досега не била допускана до същото. Системното физическо и психическо насилие на ответницата, твърди същата, довело у нея до паническо разстройство, лекувано през периода 2004 – 2005 г. в психиатрична болница във Варна, Сънно отделение, с диагноза „страхова невроза”.Причина за непоправимото разстройство на брака, според ответницата било непризнаването от съпруга на правото й на свободно развитие и избор на професия, установено в чл. 16 СК, а именно дългогодишното противопоставяне на ищеца на желанието на ответницата да учи психология. Това, сочи ответницата, било залегнало и в исковата молба, а именно дългите отсъствия и честите закъснения на ответницата по време на обучението й.Ответницата твърди още, че през 2012 г. ищецът за около 20 дни напуснал семейството, оставайки децата и съпругата си без средства. Поради изложеното по-горе, счита ответницата, изключителна вина за разстройството на брака има съпругът.За неоснователно ответницата навира твърдението на ищеца, че семейното жилище не може да се ползва съвместно. Аргументи за подкрепа на застъпеното становище за възможно съвместно ползване на имота ответницата навежда като се позовава на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството приета в ПМС 31/15.8.2008 г.

В условията на евентуалност, сочи ответницата, ако съдът предостави ползването на семейното жилище само на съпруга, тя моли на основание чл. 57, ал. 2 СК да бъде определен месечен наем от 150 лв., който ищеца да заплаща на ответницата. Счита, че при РЗП на жилището 120 кв.м. и ползване на децата на площ от 30 кв.м. ищецът следва да заплаща на съпругата си наем за 45 кв.метра.

Отв. Н. се противопоставя на искането на ищеца за присъждане на издръжка за детето Д. в размер на 200 лева и за детето М. от 160 лв. Твърди, че посочените размери са необосновани и не съответстват нито на нуждите на децата, нито на възможностите на майка им. Единственият източник на доходи, сочи ответницата, е нейното трудово възнаграждение от 400.09 лв, поради което твърди, че може да заплаща издръжка от 85 лева месечно.

На 19.01.2015 г. във ВРС е постъпила писмена молба от ищеца Н. Н., чрез адв. Кр. М.. В молбата са наведени следните фактически твърдения, по повод представеното от ответницата становище по иска: 1. Оспорват се твърденията затова, че ищецът бил проявявал неуважение към ответницата. Не се оспорва, че в продължителен период от време (през по-голямата част от брака) ответницата не е работила, като доходите от семейството са били осигурявани само от ищеца. Ищецът застъпва категоричната позиция,че не е упражнявал насилие над ответницата, вкл. и физическо като излага, че само е изразявал несъгласие с неразумни разходи, сочейки като пример закупуване на скъпа козметика, посещения на нощни заведения, алкохол и цигари.2. Ищецът твърди, че е абсолютно невярно твърдението на ответницата, че била принудена да тегли заем, което и тя не сочела как точно се било случило. Заемът от десет хиляди лева, твърди ищецът, бил получен след взаимно решение на двамата съпрузи и разходван изцяло за покриване на къщата и други довършителни работи. Твърди се, че средствата, с които този заем е погасяван, са изцяло предоставени от ищеца, част от вноските реално били извършвани от него, а друга част от ответницата, но със средства, които ищецът й предоставил. Твърди се, че ответницата не е имала доходи или лични средства, с които да погасява заема, като се сочи, че през периода 2007 -2014 г. последната е била трайно безработна. Твърди се, че в този период от време в резултат на трудовата активност на ответницата от м. април 2012 г.до края на м. септември 2012 г., получените средства от ответницата били изразходвани лично и по нейно усмотрение и само за нейни лични нужди. Ищецът сочи, че не било без значение, че размерът на кредита бил от 10 000 лв., а досега в полза на банката били изплатени над 16 000 лв., а доходът на отв. Н. през периода на обслужване на кредита бил не по-голям от 15 % от размера на внесената сума, поради което ищецът прави извода, че твърденията на ответницата са очевидно неверни затова, че тя е погасявала кредита. 3. Ищецът е оспорил твърденията на ответницата за подценяване на мнението от страна на ищеца по въпроси, касаещи общите грижи на семейството, като сочи, че това твърдение е лишено от конкретика, поради което не може да вземе отношение. Ищецът Н. сочи, че търсил многократно разбирателство по важни въпроси, касаещи общите грижи за семейството, както и че споровете между тях били по въпроса за приоритетите. За ищеца най-същественото значение имало потребностите на децата, а именно осигуряване на добри условия за живот, качествена храна, учебни пособия и финансиране на извънкласните им занимания. Твърди се, че за разлика от ищеца, за ответницата най-важни били нейните лични нужди и потребности от социални контакти. 4. В писмената молба ищецът оспорва твърдението, че ответницата била гонена от ищеца от жилището им през м.11.2014 г., както и че оттогава не е пускана в имота. Ищецът твърди, че оттогава всяка седмица в 1 от почивните дни, по усмотрение на отв. Н., тя посещавала семейното жилище, за да види децата и да вземе свои вещи. По същество ищецът описва и случай на 30.12.2014 г. и 21.12.2014 г., когато ответницата е посетила семейното жилище, след което е напуснала същото, ведно с лицето Георги Василев. По отношение на второто посещение ищецът описва акт на насилие спрямо него от страна на ответницата и лицето Г. Василев, за което твърди, че е сезирал Четвърто РУ Варна и били съставени предупредителни протоколи на ответницата и соченото лице да се въздържат от действия, създаващи и провокиращи скандали между тях и ищеца. Нещо повече е посочил ищецът, когато ответницата пожелаела да види децата си, той самият напускал умишлено и семейното жилище да не се стига до търсените от ответницата скандали. 5. Ищецът твърди, че не отговаря на истина, че отв. Н. изпаднала в паническо разстройство по вина на ищеца. Истината, сочи ищецът, била, че тя от преди брака имала страх от смъртта и всякакви болести, след като станала свидетел на смъртта на дядо си. Тези страхове, твърди ищецът, станали причина отв. Н. да се подлага на лечение, което било финансирано изцяло и само от ищеца. Ищецът описва първи пристъп на нервна криза на отв. Н. на 18.02.2005 г., втори на 01.02.2006 г., като сочи, че при втория е поставена диагноза „биполярно афективно разстройство умерено тежък депресивен синдром със соматични симптоми”.6. Твърди се в молбата от ищеца, че не е противопоставял на желанието на ответницата да учи психология и да се развива професионално, като сочи,че средствата за обучението й били изцяло семейни. Ищецът твърди, че е подпомагал, вкл. и финансирал желанието на ответницата да започне работа в ГД „ИН” гр. Варна, инспектор V степен, категория „Г”, сектор „Пробация”, но ответницата, поради непригодност, не била назначена на работа.7. Ищецът сочи, че не е вярно, че е напуснал семейното жилище през 2012 г., като оставил семейството без средства. Твърди, че в този период от време за 1 седмица ищецът живял на работното си място, близо до жилището им, заедно с децата, където последните били обгрижвани от него напълно, тъй като ответницата създала поредния скандал и ищецът предприел тази мярка, за да бъде преодоляно натрупаното напрежение. В същата точка седма ищецът отново е оспорил искането на ответницата за съвместно ползване на семейното жилище, твърдейки, че това е напълно невъзможно предвид причините довели до настоящия иск – извънбрачната връзка на ответницата с лицето Петков и съществуващото напрежение между страните.Ищецът оспорва претенцията за наем в размер на150 лева, като счита същата за завишена. Твърди, че годната, според него, площ за живеене за ищеца и децата води до липса на свободна такава, върху която да се дължи наем на ответницата. Ищецът твърди, че предлаганата от ответницата издръжка не отговоря като размер на нуждите на децата. Ищецът моли съдът да определи размер на издръжка за децата, адекватна на техните нужди, като твърди, че след като ответницата може да прави разходи за алкохол и цигари, то би следвало да отдели такива средства и за изпълнение на безусловното й задължение за издръжка на децата. В заключение ищецът отбелязва, че ответницата не е взела становище по твърденията на ищеца за поддържаните от нея извънбрачни връзки и при положение, че същата не оспорва същите, ищецът моли съдът да ги приеме за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

В открито съдебно заседание, проведено на 27.03.2015 г. ищцовата страна, чрез процесуалния си представител адвокат М., моли съдът да прекрати брака с ответницата с развод по изключителна вина на съпругата, като желае уважаване на предявените небрачни искови претенции ведно с присъждане и на разноските по делото,като уточнява, че процессуалният представител на ищеца осъществява правна помощ при условията на чл. 38, ал.2 ЗАдв. Процесуалният представител на ищеца изразява становище, че в претендирания от ответницата наем по смисъла на чл. 57, ал.2 СК не следва да бъде присъждан поради неоснователност и недоказаност на претенцията.

В същото съдебно заседание ответницата явила се лично и чрез процесуалният си представител адв. П. изразява становище по всеки един от исковете заведени срещу нея, като желае съдът да уважи заявената от нея претенция за присъждане на наем за идеалната част от имота, ако имотът бъде предоставен за ползване на ищеца.

Двете страни по спора в хода на устните състезания излагат подробни аргументи в подкрепа на тезите си .

Контролиращата страна Дирекция Социално подпомагане гр.Долни Чифлик, редовно уведомени за заседанието не изпращат представител.

Съдебният състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено следното:

От удостоверението за сключен граждански брак е видно, че страните са сключили граждански брак на 10.05.1993 г. пред длъжностно лице по гражданско състояние в Община Варна са сключили граждански брак за което е съставен Акт за граждански брак № 530/10.05.1993 г. – факт, който се установява и от приложеното по делото в оригинал на л.5 –ти удостоверение за сключен граждански брак .

Не се спори и от двете страни, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен , като се спори кой от двамата съпрузи има вина затова.

Установено по делото,въз основа на ангажираните със сезиращата съда искова молба писмени доказателства е, че по време на брака на страните, на 17.1.2001 г. е родено детето М. Н. Д. ,ЕГН ********** (Видно от удостоверение за раждане Серия УС – О № 451533 /17.1.2001 ) за което е съставен Акт за раждане № І – 75/17.1.2001 г. на Община Варна ( л. 6 от делото ) а на 05.09.1998 г. е родено детето Д. Н. Д., ЕГН ********** ( видно от удостоверение за раждане № серия УС –О -№ 303243 , приложено на л. 7 от делото ) за което е съставен Акт за раждане № ІV -348/ 7.9.1998 г. на Община Варна .

От ангажираните от ищеца писмени доказателства (л.142,143)се установява, че детето М. Д. е ученик в 8-ми „г” за учебната година 2014/2015 в Професионална техническа гимназия Варна.Детето Д. Д. за учебната 2014/2015 г. също учи редовно, в 10 „ а” клас в Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „ Н. *** .

От ангажираните със сезиращата молба писмени доказателства – заверено за вярност с оригинала копие на нотариален Акт № 96 том VІ, рег.№ 6061 , дело № 480/2002г. по описа на нотариус А.А., нотариус с рег.№ 316 по описа на НК се установява безспорно , че по време на брака си страните по делото -ищецът и ответницата на дата 29 ноември 2002 година са придобили в режим на съпружеска имуществена общност , чрез възмездна сделка – покупко- продажба правото на собственост върху следния недвижим имот а именно ДВОРНО МЯСТО, цялото с пространство 522кв.м., представляващо УПИ V 505 в кв. 28 по плана на село Приселци , община Аврен , обл.Варненска при граници: парцели с номера VІ -199 , и др. посочени в акта но нечетливи на копието ) , ведно с построената в него КЪЩА представляващо семейно жилище и НАВЕС без оградни стени за сумата от 950 лева, която сума продавачът е получил напълно и в брой от купувачката Б.Д.Н. . ( л. 8 от делото ).

От ангажираните от ответницата писмени доказателства заверено за вярност с оригинала копие на договор за кредит за текущо потребление от 10 април 2007 г. (л.33 от делото и сл.) се установява, че между ответницата Б.Н. и банка ДСК ЕАД е бил сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата от 10 000 лева със срок на погасяване 96 месеца.Видно от страница втора на същия договор, кредитът е бил обезпечен с поръчителството на трето на спора лице . На 29 март 2010 г. между отв.Б.Д. *** е било сключено Допълнително споразумение към договора по силата на което остатъкът от дълга към същата дата възлизащ на 7865 лева е договорено да бъде погасен от кредитополучателя с падеж на вноските 23-то число на месеца, без да се променя крайния срок на изплащане на дълга , като са предоговорени лихвите по кредита, ГПР и е било преустановено ползването на гратисни природи и планове. ( л. 35 ).

От ангажираното от ответницата удостоверение от дата 6.2.2015 г. издадено от Банка ДСК Варна се установяват твърденията на ответницата , че договорът за кредит за текущо потребление от 10 април 2007 г.в размер на 10000 лева на 2.2.2015 г. е окончателно погасен със сумата от 995.22 лева . (л.144).

В хода на производството по делото,с оглед защита на интересите на децата родени от брака, е конституирана ДСП – гр.Д. Чифлик в качество на контролираща страна .

Контролиращата стана е изразила писмено становище ( л.36 ) от което се установява ,че ДСП Д.Чифлик са провели срещи с родителите на децата и разговори с двете деца, като е констатирано, че децата осъзнават настъпилата промяна в семейството,не се чувстват добре от случващото се , но се стремят да приемат обстоятелствата.Двете деца са изразили пред ДСП единодушното си желание да останат да живеят при баща си.Според ДСП предложеното споразумение не противоречи на интересите на децата, като е предоставено на съда извършването на всички процесуални действия по делото .

От представената от ответницата служебна бележка, изготвена на 22.12.2014 г. се установява , че за месеците 8, 9 , 10 , 11 2014 г. ответницата Бл. Н. е получавала трудово възнаграждение в размер на 400.90 лв. ; 415.25 лева , 400.90 и 400-90 лева общо 1 617,95 лева, по време на изпълнение на длъжността й секретар комисия МКВППМН , по сключен срочен трудов договор от 1.8.2014 г. към Общинска Администрация при Община Аврен , град Аврен ( л.52 ).Видно от копие на Заповед №92/29.1.2015 издадена от Кмета на Община Аврен трудовото правоотношение с отв.Бл.Н. считано от 1.2.2015 г. , на осн. чл.71, ал.1 КТ ТПО на ответницата е било прекратено ( л.120)Приложени в заверени за вярност с оригинала са и копия от страници на трудовата книжка на ответницата, от които се установява по периоди трудовата й ангажираност и времето в което е била регистрирана в Бюрото по труда ( посочени подробно по периоди и време ), както и данни за осигурено лице, приложени на лист 123 от делото.

За установяване на възможността семейното жилище да бъде предоставено за ползване на двамата съпрузи ( каквито са исканията и твърденията на ответницата) по делото е допусната и изслушана необходимата съдебно –техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Вучков, заключението по която е приобщено на листи 137 -139 от делото .

Видно от точка 1-ва на заключението на експертизата на в.л. Вучков и изготвената към СТЕ Схема на имота, вещото лице сочи, че жилищната сграда, намираща се в село Приселци ,улица Райна Княгиня № 11 се състои от: СУТЕРЕН ЕТАЖ -вътрешно стълбище , антре , две стаи, баня-тоалетна , перално помещение, склад с вход от двора с обща застроена площ от 77 кв.м.; ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ - вътрешно стълбище, общо помещение, включващо дневен тракт , преходна част, кухненски бокс, баня-тоалетна, стълбище към тавански етаж с междинна стълбищна площадка , стая и балкон с обща застроена площ 79,8 кв.м. и ТАВАСКИ ЕТАЖ - вътрешно стълбище, антре ,стая , склад , таванска стая ( помещение с недостатъчно осветление ) и тераса, с обща застроена площ от 69,8 кв. м. От точка първа на СТЕ става ясно , че РЗП на трите етажа е равна на 226, 6 кв.м.

Видно от точка втора на СТЕ, описаната жилищна сграда е завършена в груб строеж, водоснабдена и електрифицирана, с изпълнени част от довършителни работи. Завършена е баня- тоалетна в сутерена, където са изпълнени и прозорците- ПВЦ дограма. В първия и таванския етаж прозорците са обковани с полиетиленово фолио , подови настилки няма в цялата сграда.

Към момента на огледа на имота, сочи вещото лице, в точка 2 - ра на експертизата, се ползва стаята в първия етаж, кухненския бокс и баня – тоалетна в сутерена, но предвид описаното състояние на сградата , вещото лице намира, че в нея няма годни за ползване помещения.

Видно от точка 3-та на експертизата ако бъдат завършени дограми , подови настилки, мазилки и бояджийски работи в сградата, съгласно Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство ( ДВ Бр. 20 / 26.2.2008 ) жилищни помещения в нея ще бъдат: стаята и дневния тракт на първия етаж с обща площ от 28, 5 кв.м. и източната стая в таванския етаж , с площ от 14,9 кв.м., или общо 43,4 кв.м.Тази площ, сочи вещото лице отговаря на нормите за двучленно семейство, според цитираната Наредба - помещенията в полуподземния етаж не могат да се ползват за жилищни нужди съгласно чл. 38 ЗУТ , чл.102 и 103 Наредбата за ПНУТ .

В точка 4- та на СТЕ в.л. Вучков дава заключение,че жилищната площ , необходима за двете деца е 40 кв.м. а заедно с бащата 55кв.м., съгласно цитираната Наредба .

В точка 5-та на СТЕ вещото лице заключава, че в специализираната преса няма данни за предлагани жилища под наем в село Приселци а данните са на страните по делото . Сочи се че в Приселци има отдадени жилища по наем , при цени от 100 -200 лева месечно , но намира, че такъв наем може да се получи при завършено и годно за ползване жилище .

Видно от СХЕМАТА към СТЕ , съставена от в.л. в мащаб 1 към 200 вещото лице е отразило разположението на сутерена , жилищния етаж и таванския, като е посочило намиращите се в трите етажа помещения, отразило е квадратурата на всеки един от трите отделни етажа в къщата с вписани размери и на отделните помещения във всеки от трите етажа и посочена площ.

От своя страна ответницата е приложила и по делото са приети писмени доказателства за отдавани под наем къщи в село Приселци, като е видно ,че жилищна площ от 120 кв.м. наема е 380 евро ( но при доста по- различни характеристики на тази къща – л. 140 ) , както и 3 евро на квадратен метър за друга къща, също различаваща се по характеристики от семейното жилище на страните. ( л.141).

Приложените и ангажирани от ищеца писмени доказателства приобщени на листи 65- 67 от делото касаят периода от 22.5.2013 г. – 23.5.2013 г. по повод кандидатстването на ответницата за работа при ГД ИН с оглед опровергаване на твърденията на ответницата, че ищецът се е противопоставял на нейното професионално развитие.

Ангажирано е писмено доказателство от ищеца а именно медицинско удостоверение № 1325/ 2014 г. издадено от МБАЛ” Св.АННА „Варна от доктор В. Стефанов - съдебен медик ( приобщено на л.68 от делото )Видно от записаното в същото удостоверение на 21.12.2014 г. по данни на ищеца около 18.00 часа , пред дома ,съпругата му скочила на гърба му и го стиснала с ръка по дясното рамо а познат мъж го ударил при отравяне на вратата на автомобил.По данните снети от самия ищец и въз основа на освидетелстването на ищеца съдебният лекар е дал заключение за кръвонасядане по дясна предмишница, ожулване по лявата подбедрица Вписано е в медицинското удостоврение,че кръвонасядането е в резултат на притискане ( стискане ) с или върху твърд тъп предмет с ограничени размери и би могло да се получи включително при стискане с пръсти. Ожулването на лявата подбедрица било в резултат на тангенциално действие ( триене ) с или върху твърд тъп предмет с подчертан ръб и би могло да се получи включително от удар с автомобилна врата.Така описаните от съдения медик травматични увреждания са обусловили в своята съвкупност болка и страдание- тоест лека телесна повреда .

За установяване на релевираните от ищеца твърдения за влошеното здравословно състояние на ответницата същият е представил два броя епикризи , приложени на листи 69 и 67 от делото . От приложената епикриза на л. 69 -ти , издадена от МБАЛ Св.Марина Варна безспорно се установява , че ответницата е постъпила на лечение в ІІІ-та психиатрична клиника, ІІ-ро отделение на 1.2.2006 и изписана на 27.2.2006 г.с диагноза „биполярно афективно разстройство , тежък депресивен епизод „, като е била изписана без промяна .

От втората приложена по делото Епикриза,издадена от същото здравно заведение се установява, че на 26.5.2005 г. ответницата е постъпила в психиатричната клиника , след като на 18.2.2005 г., във фризьорски салон е получила нервна криза, изразяваща се в задушаване, тремор на ръцете сърцебиене и бил извикан екип на БМП и състоянието било овладяно с 1 ампула диазепам. Установява се от епикризата, че ответницата е била изписана от отделението на 15.7.2005 г. с препоръки да продължи лечението което й е било назначено и състоянието й да бъде проследено от ДКЦ направление психиатрия, като и била поставена диагноза ” паническо разстройство ”;

Всички останали писмени доказателства, ангажирани от ищеца, а именно лабораторни резултати от кръвни изследвания :кръвна картина, биохимия , хормони ; виросология, серологични изследвания,инфекциозна серология ; паразитология, микробиология, цитологично изследване, касаят периода от 2006 до 2013 г. и отразяват данни за здравословното състояние на ответницата. Ангажираните два броя амбулаторни листи и приобщени на листи 107 и 108 от делото установяват, че на 13.3.2013 г. ответницата е страдала от желязонедоимъчна анемия а на 10.2.2012 г. от нарушения в кръвосъсирването.

За установяване на вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака всяка от страните е ангажирала гласни доказателства чрез показанията на по двама свидетели при режим на водене , разпитани в предпоследното и последното по делото открито съдебни заседания .

От съвкупната преценка на събраните гласни доказателства съдът приема за установено, че ищецът е през целия период на брачнатавръзка е работел и е осигурявал издръжката на семейството. Безспорно е установено, че ответницата поддържа извънбрачна връзка, която е станала причина да напусне семейното жилище . Не са доказани наведените от ответницата брачни провинения на ищеца .

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

По въпроса за вината:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството. В тази насока, за да се произнесе на основание чл. 49, ал.3 от СК по въпроса за вината, съдът съобрази следното:

По делото е безспорно установено, че страните са във фактическа раздяла помежду си. Конкретните причини и персонална вина за това , както и за влошените отношения помежду им, се установяват по безпротиворечив и категоричен начин. От събраните по делото гласни доказателства, се установяват релевантните факти, довели до разстройване на отношенията между страните. Твърденията на съпругата , не се подкрепят от показанията на свидетелите и от други доказателства , кореспондиращи на тези твърдения. От съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че за разпада на брачната връзка има вина съпругата.

По отношение ползването на семейното жилище .

Съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК при постановяване на решението съдът следва да съобрази фактите и обстоятелствата настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че към момента на постановяване на настоящото решение е в сила нов СК /ДВ, бр. 47/2009г., в сила от 01.10.2009г./ съдът намира, че при преценка налице ли са предпоставките за произнасяне по въпроса за ползване на семейното жилище, следва да бъде съобразена действащата разпоредба на чл.56, ал.1 от СК. Съобразно същата, при постановяване на решение за прекратяване на брака, от който има не навършили пълнолетие деца, съдът следва да се произнесе служебно по въпроса за ползване на семейното жилище, независимо дали има направено искане от страните, като следва да се имат предвид следните критерии: интересът на децата, предвид обстоятелството, че жилищните условия, при които те ще живеят след развода, са важна предпоставка за тяхното отглеждане и развитие; вината и възможността за съвместно ползване на имота.

В настоящият случай съдът намира, че не е възможно страните по делото да ползват съвместно семейното жилище. Отношенията им са нетърпими и свързани с извънбрачната ръзка на съпругата. Съдът намира, че не следва да се предостави семейното жилище за съвместно ползване.

Правилно съдът не се е произнесъл относно определяне на наемна цена за ползване на семейното жилище от единия съпругq тъй като не е предявен такъв насрещен иск с правно основание чл. 57, ал.2 от СК.Такъв иск би могъл да се предяви в отделно производство.

По отношение на издръжката на детето Д. и детето М.:

Според задължителната съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, в границите установени от чл.142, ал.2 от СК. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

За определяне нуждите на детето следва да се вземе предвид възрастта, наличието на специални потребности и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Съобразно изложените мотиви, съдът след преценка индивидуалните нужди и потребности на детето и останалите относими обстоятелства, намира, че месечната издръжка за децата правилно е определена от ВРС. В обжалваната част относно разноските съдът намира, че ВРС правилно и законосъобразно е определил и присъдил размера на същите.

В полза на адв. М. следва сда се присъдят разноски в размер на 600 лева. на осн. чл.38 ал.2 от ЗА.

Настоящият състав намира, че съобразно събрания доказателствен материал, изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящия състав на въззивния съд и заедно с останалите мотиви на атакуваното решение следва да се считат неразделна част от мотивите на настоящото решение с оглед разпоредбите на чл.272 от ГПК.

Мотивиран от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1945/27.04.2015 г., постановено по гр.д. № 12792/2014 г .

ОСЪЖДА Б.Д.Н., ЕГН ********** ,с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К.М., ЕГН **********,*** СУМАТА от 600.00 лева ( шестстотин лева )- съдебно деловодни разноски за процесуално представителство на ищеца, пред настоящата инстанция, на основание чл. 38, ал.2 Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.