№ ….................../.......10.2015 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на пети октомври две хиляди и
петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
МАРИНОВА
мл. с. ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при секретар В.А.,
като разгледа докладваното
от мл. съдия Евгения Мечева
въззивно гражданско дело №
2142 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №
3802/30.06.2015 г., подадена от И.Р.П. чрез процесуалния й представител – адв. С.Г.,
против решение № 100/18.06.2015 г., постановено по гр. д. № 920/2014 г. по
описа на ДРС, с което е отхвърлен предявеният от И.Р.П. *** дол иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че И.Р.П. е собственик на поземлен имот № 012072 с площ 5,054 дка при граници: имоти №№ 012071, 084097, 012067,
084006, 012073, 012074 и 012075, находящ се в землището на с. Стефан Караджа,
общ. Вълчи дол, обл. Варна, м. „Край село”, по силата на давностно
владение, упражнявано в периода от 1990 г. до настоящия момент, на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост,
както и че същото е постановено в противоречие със събрания в хода на процеса
доказателствен материал. Въззивницата поддържа, че владее процесния имот
непрекъснато и необезпокоявано от 1990 г. Твърди, че общината не е собственик
на имота. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на
сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна, Община
Вълчи дол, чрез процесуалния си представител – гл. юрк. Теодора Д., е депозирала отговор по подадената
въззивна жалба в срока, предвиден в чл. 263, ал. 1 ГПК. Поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че общината е собственик на имота на
основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 19.12.2014 г. ищцата И.Р.П.
*** дол не е собственик на имот № 012072, находящ се в с. Стефан Караджа,
община Вълчи дол, местност „Край село” с площ 5,054 дка. Поддържа, че през 1990
г. е закупила този имот от И. Т. И. по силата на неформален акт за покупко-продажба.
Посочва, че през 2014 г. решила да се снабди с нотариален акт за собственост
върху имота въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, като за
целта подала декларация в отдел ТСУ при Община Вълчи дол. Твърди, че имотът не
е общинска собственост и за него няма извършени отчуждавания. Посочва, че ответната
община е съставила акт за общинска собственост, след подадената от ищцата
молба-декларация. Поддържа, че имотът е бил в регулацията на селото със статут
на дворно място и никога не е внасян в ТКЗС. С влизане в сила на плана за
земеразделяне имотът е изключен от регулация. Твърди, че от 1990 г. до
настоящия момент единствено тя ползва и обработва имота. Моли да бъде прието за
установено по отношение на Община Вълчи дол, че тя е собственик на процесния
недвижим имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност.
Ответникът, Община Вълчи дол, поддържа становище за неоснователност на
иска. Твърди, че процесният имот е предоставен на общината с протокол №
2/06.07.2010 г., одобрен със заповед № РД-09-139/07.07.2010 г. на Директора на
Областна дирекция „Земеделие”, гр. Варна. Посочва, че плана за земеразделяне на
землището на с. Стефан Караджа, общ. Вълчи дол, е обнародван в ДВ, бр.
98/21.08.1998 г., поради което срокът за възстановяването му е изтекъл през
2008г. Поддържа, че за имота е съставен Акт за общинска собственост №
2156/27.10.2014 г., на основание чл. 45г, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Оспорва твърденията на
ищцата, че имотът се ползва единствено от нея от 1990 г. до настоящия момент.
Твърди, че Община Вълчи дол има сключен договор за наем на земеделска земя №
145/13.08.2014 г. със ЗК „Прогрес”, с. Стефан Караджа за процесната нива, като
за стопанската 2013/2014 г. същата кооперация е заплатила в полза на общината
трикратния размер на средното годишно рентно плащане, предвид установеното
неправомерно ползване на имота. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдебният състав, след като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Между страните не е спорно, а и от представената молба-декларация,
адресирана до нотариус с район на действие ДРС, чрез кмета на гр. Вълчи дол, се
установява, че от страна на въззивницата е направен опит да се снабди с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който да бъде
призната за собственик по давност на поземлен имот № 012072, находящ се в с.
Стефан Караджа, ЕКАТТЕ 69170, общ. Вълчи дол, обл. Варна, м. „Край село”, с
площ 5,054 дка.
От Общинска служба по земеделие – гр. Вълчи дол е издадено удостоверение с
изх. № РД-05-1533/20.08.2014 г. в уверение на това, че процесният имот № 012072,
, категория на земята ІІІ – 0,773 дка и ІV – 4,281 дка, представлява „нива” с
„неидентифициран собственик”, годен е за земеделско ползване и подлежи на
възстановяване. Посочено е, че към момента за имота липсват реституционни
претенции.
От директора на Дирекция „Устройство на територията и общинска собственост”
при Община Вълчи дол е издадено удостоверение с изх. № РД-9400-И-92/10/12.08.2014
г. в уверение на това, че ПИ № 012072 е с неидентифицирана собственост по КВС
на с. Стефан Караджа, като за същия няма съставен акт за държавна собственост
до 01.06.1996 г., няма съставен акт за общинска собственост до 12.08.2014 г. и
няма данни за заявени реституционни претенции.
Видно от представеното удостоверение № ОП.14-9400-259/6/24.11.2014 г. на
областна администрация на област Варна, процесният имот е в процес на актуване
като общинска собственост.
Съгласно отбелязването, направено от Община Вълчи дол върху горепосочената
молба-декларация, за имота е съставен акт за общинска собственост №
2156/27.10.2014 г. В този смисъл са и твърденията в депозирания по реда чл.
131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. В хода на производството този АОС не е
представен от въззиваемата страна.
Приложена по делото е единствено преписката по актуването на имота. Със
заповед № РД-09-130/23.06.2010 г. на Областна дирекция „Земеделие” – гр. Варна
е назначена комисия във връзка с определяне на земите по чл. 19 ЗСПЗЗ. С
протоколно решение № 2/06.07.2010 г. на Общинска служба по земеделие – гр.
Върли дол, одобрено със заповед №
РД-09-139/07.07.2010 г. на Областна дирекция „Земеделие” – гр. Варна, са
определени имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите
преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, както
следва: за Община Вълчи дол – съгласно приложение № 1 към раздел І, т. 1 от
протоколно решение № 2/06.07.2010 г. ПИ № 012072, находящ се в землището на с.
Стефан Караджа, е включен в посоченото приложение, видно от неговото
съдържание.
Съгласно заключението на вещото лице, което съдът цени като компетентно и
обективно изготвено, първият приет устройствен план, в който фигурира
процесният имот, е одобрен със заповед № 39/19.02.1923 г. за с. Стефан Караджа.
По плана от 1923 г. за имота са отредени парцели №№ VІІ-295 и VІІІ-295 в кв.
26, като предназначението му е индивидуално жилищно строителство. От
експертизата се установява, че следващият устройствен план на с. Стефан
Караджа, действащ и към настоящия момент, е одобрен със заповед №
4889/25.06.1966 г. Вещото лице посочва, че в този план процесният имот не е
нанесен. Последният план е планът за земеразделяне на землище с. Стефан
Караджа, като имотът е обозначен като ПИ № 012072, с начин на трайно ползване:
„нива”. В разписния лист към плана, одобрен със заповед № 39/19.02.1923 г. за
с. Стефан Караджа, парцели VІІ-295 и VІІІ-295 в кв. 26 са записани на С. и П. Ц. Съгласно плана за земеразделяне имотът е с неидентифициран собственик,
стопанисван от Община Вълчи дол.
Не е спорно между страните, че плана за земеразделяне за землището на с.
Стефан Караджа е приет и обнародван в ДВ, бр. 98/21.08.1998 г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели С. Х. Я. и И. И. И.,
които съдът цени като ясни, вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и взаимно
допълващи се, се установява, че процесният имот се намира в с. Стефан Караджа,
местност „Край село”. Според свидетелите, имотът бил закупен през 1990 г. от
страна на въззивницата от И. Т.в – турчин, който след продажбата се изселил и заминал за Турция. Посочват,
че имотът се намира до пътя, с площ около 5 дка, съседи на имота са П. Р.и А. Д. В близост до имота има къщи, някои от които към настоящия момент са
необитаеми. Преди в имота също имало постройка – къща, която била обитавана от
продавача Топалов. След като закупила имота И.П. съборила къщата. В момента
имотът се ползва като нива. Съгласно показанията, имотът не е внасян в ТКЗС.
Свидетелите заявяват, че въззивницата обработва имота непрекъснато за времето
след придобиването му – 1990 г. до 2013/2014 г. Посочват, че И.П. *** дол и с председателя
на земеделската кооперация – Иван Василев, като през последната година – 2014 г.
имотът бил стопанисван от кооперацията.
По делото е представен договор за наем на земеделска земя № 145/13.08.2014
г., от който е видно, че процесният имот е предоставен от наемодателя Община
Вълчи дол на наемателя ЗК „ПРОГРЕС” за временно възмездно ползване през
стопанската 2014/2015 г. От издадената заповед № 802/11.08.2014 г. на
въззиваемата страна и приложеното платежно нареждане се установява, че за
стопанската 2013/2014 г. ЗК „ПРОГРЕС” е заплатило в полза на общината сумата
833.91 лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане
за неправомерното ползване на земеделския имот.
Преценката дали даден имот може да
бъде обект на придобивна давност се прави въз основа на действащата в периода
на владение нормативна уредба и доказателствата по делото. Придобивната давност
съгласно чл. 79 ЗС е сложен юридически
факт, който включва действията на начално установяване на владението, т.е. на
фактическото господство върху имота с намерението да се свои, по-нататъшното
постоянно съществуване на така установеното фактическо владение и действията,
чрез които постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи
на собствеността. Освен това фактическият състав на придобивната давност
обхваща изтичането на определения от закона период от време, през който да е
продължило упражняването на фактическото господство върху имота.
Следва да се
отбележи, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на
населеното място имат земеделски характер. В настоящия случай, видно от
заключението на вещото лице, имотът е включен в регулационния план на с. Стефан
Караджа от 1923 г., като в следващия устройствен план от 1966 г. имотът не е
нанесен. В същото време от свидетелските показания се установява, че в имота е
имало построена къща, обитавана от предишния владелец на имота И. Т. за времето
от 1970 г. до 1990 г., тоест през този период имотът е служил за задоволяване
на жилищните и стопанските му нужди, което е индиция, че е имал характер на
частна собственост. От съвкупния анализ на показанията на разпитаните по делото
свидетели, на представената по делото скица № К04717/19.08.2014 г. /л. 6 от
делото/ и на приложеното към изготвената СТЕ копие от устройствения план на с.
Стефан Караджа от 1923 г. /л. 68 от производството пред ВРС/ може да се направи
обоснован извод, че имотът се намира в непосредствена близост до регулационните
граници на населеното място – с. Стефан Караджа. Свидетелките показания са
еднопосочни, че същият граничи с други имоти, в които има изградени постройки –
къщи, някои от които са обитаеми и към настоящия момент. Такива имоти, какъвто
е бил и процесният, не са подлежали на обобществяване, тъй като към момента на
одържавяването същите не са имали земеделски характер. Този имот се намира в
застроената част на с. Стефан Караджа, въпреки че с приетия през 1966 г.
устройствен план на селото същият не е включен в регулационния граници на
населеното място.
Следва да се отбележи, че по делото не са представени
доказателства за кооперирането на имота, съответно за внасянето му в блок на
ТКЗС. Ето защо съдът приема, че процесният имот не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, поради което същият не може
да бъде включен във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ.
В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните
срокове. Не може само от факта, че имотът се намира извън регулационния план на
населеното място да се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за
възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. В този смисъл са и постановените
от ВКС по реда на чл. 290 ГПК решения № 488/19.12.2011 г. по гр. д. № 1403/2010
г. по описа на ВКС, I г. о.; № 202/24.06.2011 г. по гр. д. № 1193/2010 г., II
г. о.; № 883/14.12.2010
г. по гр. д. № 1432/2009 г., I г. о.; № 427/21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г., II г. о. и
др.
Предвид направените по-горе изводи и предвид липсата на доказателства, че
имотът е бил одържавен или отнет по друг начин, съдът приема, че въззиваемата
страна не се легитимира като негов собственик на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, поради
което в случая не съществува забрана за придобиването му по давност. По делото
е установено, че въззивницата е придобила фактическата власт върху имота през
1990 г., въз основа на сключена неформална сделка за покупко-продажба с
предишния владелец на имота И. Т.. Започнала е да обработва имота – сеела го е,
гледала е в него овце, съборила е съществуващата в него постройка. Тези
действия са показателни за намерението за своене на вещта. Според показанията
на разпитаните по делото свидетели, въззивницата дълго време е стопанислава
имота, като едва през последната година /2014 г./ същият е обработван от
кооперацията в с. Стефан Караджа.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Предвид посоченото, съдът приема, че още през 2000 г.,
когато е изтекъл десет годишния период на непрекъснато, явно и спокойно
владение, въззивницата е придобила собствеността върху имота. Обстоятелството,
че в последващ момент – последните две стопански години /2013 г. – 2015 г./ същият
е ползван от друго лице, в случая ЗК „ПРОГРЕС”, не може да се отрази на
придобитите от страната собственически права. В
случая не е налице хипотезата на изгубване на владението по смисъла на чл. 81
ЗС, доколкото собствеността върху имота вече е придобита от страна на И.П. по
силата на изтекла в нейна полза придобивна давност за периода на установеното
владение от 1990 г. до 2013 г.
По изложените съображения съдът
приема, че предявеният положителен установителен иск за собственост е основателен,
поради което следва да бъде уважен.
Поради
несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, съдът приема, че
обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено
друго, с което да бъде прието за установено по отношение на въззиваемата страна,
че въззивницата е собственик на процесния недвижим имот, на основание изтекла в
нейна полза придобивна давност за периода на владението от 1990 г. до 2013 г.
Предвид
изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на въззивницата. В
производството пред ВРС същата е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК
и доказателства за направени такива, както следва: сумата 50 лв. – заплатена държавна
такса и сумата 200 лв. - заплатен депозит за вещо лице за изготвяне на СТЕ.
Страната претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.,
което искане съдът приема за неоснователно, доколкото по делото не са
представени доказателства за извършването на такъв разход. В настоящото
производство не представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. По делото е
приложено платежно нареждане, удостоверяващо заплатена държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 25 лв. След направените изчисления съдът приема,
че въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивницата сумата
в общ размер от 275 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени
пред първа и въззивна инстанция, дължима на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 100/18.06.2015 г.,
постановено по гр. д. № 920/2014 г. по описа на Девненския районен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Община Вълчи дол, област Варна, БУЛСТАТ 000093474, с адрес:
гр. Вълчи дол, пл. „Христо Ботев” № 1, че И.Р.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
е собственик на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот № 012072 с площ 5,054 дка, находящ се в
землището на с. Стефан Караджа, ЕКАТТЕ 69170, община Вълчи дол, област Варна, местност
„Край село”, при граници и
съседи: имоти №№ 012071 - нива, 084097 – полски път, 012067 - нива, 084006 –
полски път, 012073 – НМ извън регулация, 012074 - нива и 012075 - нива, по силата
на изтекла в нейна полза придобивна давност за периода на упражняваното от нея
давносно владение, установено през 1990 г. до 2013 г., на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Община Вълчи дол, област Варна, БУЛСТАТ 000093474, с
адрес: гр. Вълчи дол, пл. „Христо Ботев” № 1 да заплати на И.Р.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 275 лв. /двеста седемдесет и пет
лева/, представляваща направените пред първа и въззивна инстанция
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.