Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 2015 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На дванадесети октомври две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРАЙЧО АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА

МАЯ НАНКИНСКА

Секретар: К.А.

Прокурор: Ив.Бухлева

като разгледа докладваното от съдия Нанкинска

в.ч.н.д. № 1343 по описа на съда за 2015г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Прoизводството е с правно основание чл. 163 Закона за здравето (ЗЗ).

С решение № 1776 от 23.09.2015г. по н.ч.д. № 4174/2015г. Варненски районен съд, НО, ХІІІ състав е постановил настаняване на Г.С.С. за задължително лечение – стационарна форма в І-ва психиатрична клиника на МБАЛ св.Анна, за срок от три месеца, като е назначил лице, определено от кмета на Община Варна за лице, което следва да изразява информирано съгласие относно провежданото лечение, доколкото освидетелстваната е лишена от тази възможност.

Недоволна от решението е останала Г.С., която е подала жалба срещу постановения съдебен акт в законоустановения срок. В жалбата не се излагат конкретни основания за незаконосъобразността на атакувания съдебен акт, но желае същото да бъде отменено.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, защитникът поддържа искането като на свой ред посочва, че наложеното лечение в здравно заведение не се отразява благоприятно върху здравето на освидетелстваното лице.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура поддържа, че решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно.

Г.С. се явява лично в съдебно заседание и моли да не бъде настаняван в медицински заведение. Посочва, че откакто се намира в болнично заведение се наблюдава неблагоприятно развитие на здравословното си състояние.

След преценка на доводите в жалбата, становището на представителя на Варненска окръжна прокуратура, както и след цялостна служебна проверка на постановеното решение, на основание чл. 165, ал.1 ЗЗ и чл. 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен съд намери следното:

На първо място, относно необходимостта от лечение на жалбоподателя Г.С. настоящият съдебен състав намира, че правилно районният съд е приел, че е налице медицинският критерий посочен в разпоредбата на чл.155 ЗЗ – освидетелстваният страда от Параноидна шизофрения – същото представлява психично заболяване, характеризиращо се с болестно мотивирано поведение – лесна раздразнителност и избухливост с несъразмерни реакции по незначителни поводи, вербална и понякога физическа агресия. Съгласно заключението на компетентно изготвената и приета от първоинстанционния съд психиатрична експертиза, към момента на изследването, са налице медицинските критерии за приложение на задължителни медицински мерки по ЗЗ.

Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Юдова, Елена Драганова, Станислава Николова се установява, че в последните месеци се наблюдава промяна в поведението на С., като преди всичко тя осъществявала словесна агресия спрямо тях и спрямо други нейни съседи, правила е опити за самоубийство и сметала, че я следят. Съдът намира, че следва да се довери на показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели, от твърденията, на които се налага несъмнен извод за наличието и на социалния критерий за настаняване за принудително лечение по ЗЗ. От обясненията на самата освидетелствана също се установява, че тя няма съзнанието за налично заболяване и че дълго време преди освидетелстването не е приемала необходимите медикаменти, които да овладеят развитието на болестта й.

Предвид изложеното, съдът счита, че първоинстанционният съдебен състав правилно и законосъобразно е преценил, че жалбоподателката Г.С. е лице, което страда от психическо заболяване, което е от кръга на предвидените в чл.146 ЗЗ и активира поведение, създаващо потенциална опасност както за живота и здравето на околните, така и за нейното собствено, доколкото в приетата по делото експертиза се съдържат и данни за реализирани в миналото от нея суицидни прояви.

Твърденията на освидетелстваната, че не е прилагала изписаното й лечение, тъй като е изгубила здравно осигурителните си права е ирелевантно за разглеждането на това производство. Основното за него е, че за С. е констатирано заболяване с давност от десет години и за същото не е прилагано адекватно лечение.

От своите непосредствени впечатления от лицето, чието освидетелстване се иска, настоящият съдебен състав установи, че същата е спокойна, добре повлияна от провежданото й лечение, поради което и достигна до единодушен извод, че в психиатричната клиника в МБАЛ „Света Марина” за нея се полагат достатъчно адекватни грижи, които следва да продължат и през време на определения срок на принудително лечение.

Мотивиран от горното, съдът намира, че решението на Варненски районен съд следва да бъде потвърдено като законосъобразно, поради което и на основание чл.163, ал.1 ЗЗ

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1776 от 23.09.2015г. по н.ч.д. № 4174/2015г. на Варненски районен съд, НО, 13 състав за принудителна лечение на Г.С.С..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.