Р Е Ш Е Н И Е

№ ................/ 09.2015г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ОСМИ състав в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

при секретаря Н.И.,

като разгледа докладваното от съдия Н. НЕДЕЛЧЕВА,

в. гр. дело №1907/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано на осн. чл. 293, ал. 3 ГПК, след като с решение №158/19.06.2015г., постановено по гр. дело №158/19.06.2015г. на ВКС, въззивното решение №806/29.05.2014г., по гр. дело № 571/2014г. по описа на ВОС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по съществото на гражданско правния спор, съобразявайки изложените мотиви по приложението на чл. 22, ал. 1 ЗЗД.

Постъпила е въззивна жалба на Д.С.А. и И.Д.И. срещу решение № 35/06.01.2014г. по гр.д. № 3535/2013г. на ХХХV състав на ВРС, с което е прогласен за нищожен договор, обективиран в НА № 89, том 1, рег. № 1704, дело № 88/ 28.02.2013год. по силата на който е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в НА № 118, том 5, рег. № 9667, дело № 831/ 20.11.2012 г., като е заличен изразът „2. Продавачът И.Д.И. запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху гореописания имот за Ф.О.А., ЕГН: **********, л.к. № 604095561, издадена на 21.08.2009 год. от МВР – Варна, с постоянен адрес ***“, поради липса на съгласие, по иска на Ф.О.А. ЕГН: **********, срещу И.Д.И., ЕГН: **********, и Д.С.А., ЕГН: **********, на основание чл. 26, ал. 2, предложение второ ЗЗД. Според изложеното в жалбата, решението на ВРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателите считат, че първоинстанционният съд не е възприел безпристрастно и с еднаква степен приетите по делото писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания. Считат за неправилен извода на съда, по който е мотивирал Решението си единствено, и само въз основа на изложените гласни доказателства, като не е приобщил представените по гр. дело №4773/2013г. по описа на ВРС, с оглед неговата преюдициалност по отношение на настоящото дело. Твърдят, че Решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е взел предвид, че в НА 118/2012г. е записано, че се запазва правото на ползване на Ф.А.. Излагат, като е редно да се прави разлика в терминологията -"запазено право на ползване" и "учредено право на ползване" , като терминът "запазване" следва се употребява, когато продавачът заявява, че продава голата собственост и оставя за себе си ограниченото вещно право на ползване. Считат, че не може да се запазва правото на ползване за трети лица, като законодателят е предвидил в този случай "учредено право на ползване", което става в предвидена за това форма и с участието на учредителя и приемателя. С оглед на това правят възражение за нищожност на записаната клауза в НА №118, том.5, рег.№9667, дело №831/20.11.2012г. в т.2 "Продавачът И.Д.И. запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху описаният недвижим имот в горепосоченият нотариален акт за Ф.О.А.". Считат, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, които жалбоподателите са осъдени да заплатят. Излагат, че незаконосъобразно съдът ги е осъдил да заплатят 1200 лв. адвокатски хонорар и 600 лв. - разноски за държавна такса, като считат, че тази държавна такса включва два предявени иска, а съдът е разгледал и решил делото въз основа на единия иск, като другият иск не е разглеждан. Държавната такса за предявения и уважен иск от съда за прогласяване на нищожност е в размер на 284,14лв. Предвид изложеното молят обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като им бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатски хонорар за двете инстанции. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощник излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Счита, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод за основателност на предявения от ищеца иск. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено. Моли за присъждане на разноски. Доказателствени искания не са направени.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано по иск на Ф.О.А., срещу И.Д.И. и Д.С.А. за прогласяване нищожността на договор за поправка на нотариален акт, обективиран в НА № 23, том Х, дело № 1873, вх. рег. № 3763/ 28.02.2013 год., поради привидност на същия и за отмяна на НА. Ищецът излага, че въз основа на НА № 168/ 20.11.2012 год., първият ответник прехвърлил на втория правото на собственост върху недвижим имот – земя, ведно с построената сграда, като по силата на същия НА, в полза на ищеца е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота. Не оспорва, че самият той не е присъствал при сключване на сделката. С последващ НА №23/28.02.2013 год. е поправен НА № 168/ 20.11.2012 год., като е изключена клаузата за учредяване в негова полза на право на ползване, при това без негово съгласие. Според ищеца, поправката на нотариалния акт е привидно съглашение по смисъла на чл. 17 от ЗЗД и прикрива сключено между продавача и купувачката съглашение за отмяна на учреденото му право на ползване. Прикритата сделка-отмяната на правото на ползване е сключена в противоречие на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗЗД. Предвид което счита, че претенцията му да бъде установена привидността на сделката, обективирана в НА за поправка на НА № 89/28.02.2013г. на нотариус Ог. Ш., по смисъла на чл. 17 от ЗЗД е основателна, поради което моли да бъде прогласена нищожността на договора за поправка на НА, на осн. чл. 26, ал. 1 поради противоречието и със закона – чл. 22, aл.1 ЗЗД.

Ответникът И.Д.И. чрез депозирания писмен отговор оспорва изцяло предявеният от Ф.О.А. иск, като излага становище, че той е недопустим и неоснователен. Твърди, че е допуснал грешка при запазването на правото на пожизнено ползване на лицето, тъй като след сделката разбрал, че при учредяването на правото е трябвало да присъства и ищецът. Ответникът твърди, че не познава ищеца и не му е обещавал учредяване на право на ползване.

Ответникът Д.С.А., депозира писмен отговор, в който излага подробни съображения за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че с НА № 118 на ищеца е учредено право на ползване, но твърди, че при сключване на сделката, обективирана в този НА е допусната грешка, тъй като при учредяване право на ползване е необходимо присъствието на лицето, в чиято полза се извършва. Излага, че на ищеца никога не е обещавано учредяване правото на ползване върху имота. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приетото по делото копие на НА № 118 , том 5, рег. № 9667, дело № 831/ 20.11.2012г., с договор за покупко-продажба от 20.11.2012г., И.Д.И. продава на Д.С.А. недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 500кв.м., находящи се в гр. Варна, ЖК „Възраждане“ № 83, съставляващо ПИ с идентификатор № 10135.3511.442 по КК и КР на гр. Варна, при граници: ПИ с идентификатор № 10135.3511.446, с № 10135.3511.449, № 10135.3511.342, № 10135.441, ведно с построената сезонна постройка, състояща се от изба от 33 кв.м. и етаж от 36.57 кв.м. по НА, а по скица – 32 кв.м., с предназначение – вилна сграда, с идентификатор № 10135.3511.442.2, ведно с подобренията и насажденията върху имота. Продавачът запазва пожизнено и безвъзмездно в полза на Ф.О.А. правото на ползване върху описания имот.

С НА №89, том 1, рег. № 1704, дело №88/28.02.2013год. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в НА № 118, том 5, рег. № 9667, дело №831/20.11.2012 г., като е посочено изразът «2. Продавачът И.Д.И. запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху гореописания имот за Ф.О.А.…» да не се чете.

В о.с.з, проведено на 03.12.2013г. са разпитани свидетелите, водени от страните, която познава страните по повод на работата си, излага, че Д.С. и майка ѝ са ползвали адвокатски услуги по повод закупуване на имот – съсобствен между ищеца и втория ответник. Знае, че по време на сключване на сделката, ищецът е работил в чужбина, поради което страните приели в негова полза да се учреди право на ползване върху имота. По-късно – на 20.11.2012г., Д. ѝ се обадила и ѝ казала, че сделката е минала. Ф. бил съгласен и като се върне от чужбина щели да си уредят взаимоотношенията. През м. февруари обаче ищецът дошъл и им казала, че е напуснал съвместно обитаваното жилище и се е пренесъл в процесния имот да живее тъй като няма друго жилище.

От показанията на свид. А.-брат на ищеца, се установява, че около 23- ти февруари и 3- ти март е поправял ел. инсталацията в процесния имот. Ответникът Д. и майка ѝ посетили имота и започнали спорове с Ф. относно ползване на същия. Те искали Ф. да освободи къщата и да спре да я ползва. Но той не бил съгласен и им отговорил, че ще остане там.

Свидтелката Л. Ад.- майка на ответницата Д., живяла на съпружески начала с ищеца Ф. от началото 2003г. до януари 2013г., твърди, че уговорка за учредяване на право на ползване на Ф. върху процесния имот нямало, тъй Като Д. и Ф. не били в добри отношения Ф. не бил в България когато було учредено правото на ползване. Той разбрал за това след завръщането си –между 5-ти и 7-ми януари. Станал конфликт по между им, тъй като Ф. след като видял нотариалния акт разбрал, че е ползвател, а той искал ½ ид. Част от имота. На 14 или 15 февруари Ф. напуснал апартамента, където живеели заедно. През м. февруари и началото на м. март свидетелката и дъщеря и посетили имота, но ищецът отказал да ги допусне в същия.

От показанията на свид. Байсе Адил се установява, че през м. февруари, в телефонен разговор, Ф. заявил на свидетелката, че се нанася да живее в процесния имот. Споделил ѝ, че е намерил документите, от които разбрал, че е ползвател на имота, но той не иска да е само ползвател, а искал да е собственик на имота.

Предвид така коментираните писмени и гласни доказателства, настоящият състав приема за установено, че с нот. акт № 118, дело 831 от 20.11.2012 г. между ответниците по делото е бил сключен договор, по силата на който И.Д.И. продава на Д.С.А. дворно място, ведно с построената в него жилищна сграда в гр. *****, кв. „******“,. Видно от съдържанието на същия, в нотариалния акт е било уговорено учредяването на пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота в полза на ищеца Ф.О.А.. От свидетелките показания става ясно, че през месец февруари 2013 г. ищецът се установил да живее в имота, върху който с извършената между ответниците сделка му е било учредено право на ползване. Безспорно е, че с нотариален акт № 89, том I-ви, per. № 1704, дело № 88 от 28.02.2013 г. на нотариус с per. № 147 в регистъра на Нотариалната камара, ответниците постигат съгласие за поправка на нотариален акт № 118 от 20.11.2012 г., съгласно която да не се чете целият текст, съдържащ уговорката за учредяване право на ползване върху имота в полза на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на делото е установяване валидността на договора по нотариален акт № 89, том I-ви, per. № 1704, дело № 88 от 28.02.2013 г. на нотариус с per. № 147 в регистъра на Нотариалната камара. Съобразно указанията, дадени в отменителното решение на ВКС, правната същност на договора не се определя от наименованието му, а от съдържанието на уговорените насрещни права и задължения. Съгласието за отмяна на уговореното в полза на трето лице вещно право, когато това е допустимо (преди приемането от бенефициера или при условията на чл. 22, ал.1, изр. Ш-то ЗЗД) е нов договор, с който се погасява едно възникнало вече правоотношение. Независимо как е наименовано това съглашение по правното си естество то е нов договор, поради което не може да бъде отменено чрез поправка на нотариалния акт, с който е учредено. Поправката на явна фактическа грешка в нотариалния акт не цели възникване, променяне или погасяване на правоотношения, нито поправка на грешка в самите волеизявления (основание за унищожение на договора), а грешка при отразяването на направеното волеизявление в документа. Затова поправка на нотариалния акт е допустима по отношение на грешки при изписването на букви, цифри, номера на имоти и пр., но не и по отношение на формираната и изразена от страните по договора воля. Предвид което независимо, че наименованието на договора е за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в нот. акт № 118, дело 831 от 20.11.2012 г., то правната характеристика на договора предвид съдържащите се в него изявления е за отмяна на уговорка за учредяване право на ползване върху имота в полза на трето лице - ищеца по делото.

Съдът не е обвързан от правната квалификация на предявения иск. Той е длъжен сам да даде такава с оглед изложените в исковата молба твърдения. При така изложените твърдения и представени доказателства в тази връзка, съставът на ВОС счита, че предявеният иск следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 26, ал.1 ЗЗД, а именно за прогласяване на нищожност на договора поради противоречието му със закона, и по-точно с разпоредбата на чл. 22, ал.1 ЗЗД.

Въпреки, че настоящата инстанция счита правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд –за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие, на осн чл. 26, ал.2 ЗЗД за неправилна, тъй като на страните са дадени правилни указания, то извършването на нов доклад не е било необходимо. Подлежащите на доказване факти са установени, и не е необходимо ангажирането на допълнителни доказателства/ в какъвто смисъл е т. 2 от Тълкувателно решение №1/ от 09.12.2013г./

Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал.1 ЗЗД, може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея. Уговарящият може да си запази правото да отмени тази уговорка или да замени третото лице. Цитираната разпоредба предвижда изключение от принципа за действие на договора между сключилите го страни, като урежда възможността да се договаря в полза на трето лице. Уговорката в полза на трето лице има действие от постигане на съгласието между уговарящ и обещател, а правните последици в сферата на третото лице настъпват съобразно волята на бенефициера, който е свободен да приеме или не уговореното в негова полза, но със изявлението му, че ще се ползва от уговорката, независимо дали то е извършено изрично или мълчаливо, правото на уговарящия да я отмени се погасява.

В настоящия случай е безспорно, че с договора за покупко-продажба, обективиран в НА №118, дело 831 от 20.11.2012 г. ответникът И.Д.И. продава на Д.С.А. дворно място, ведно с построената в него жилищна сграда в гр. *****, кв. „******“,, като продавачът запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху гореописания имот за Ф.О.А.. След като в договора за прехвърляне право на собственост върху недвижимия имот, в т.2 изрично е уговорено между страните по сделката право на ползване върху прехвърления имот в полза на трето лице-ищеца, то правото да се отмени тази уговорка се погасява с изричното изявление на бенефициера, че ще ползва имота или с конклудентни действия, изразяващи се в упражняване на учреденото право.

От събраните по делото гласни доказателства съдът приема, че ищецът Ф.А. се е нанесъл да живее в процесния имот, т.е. в качеството си на бенефициент по договора за покупко-продажба, той е предприел действия, сочещи по безсъмнен начин, че ще ползва имота. В такъв случай страните по сделката не могат да отменят без съгласието му направената в негова полза уговорка - чл. 22, ал.1, изр. 3-то ЗЗД. Изключение от това правило е възможно само в хипотезата на чл. 22, ал.1, изр. 3-то ЗЗД, когато уговарящият изрично е запазил правото си да отмени уговорката или да замени третото лице. Такава уговорка в представения НА не се съдържа. Видно от т.5 купувачът Д.А. е била запозната със съдържанието на договора и е заявила, че е съгласна да закупи имота при условията на т.втора, трета и четвърта.

В случаите когато собственикът на недвижим имот продава имота на друго лице като запазва правото на ползване за трето лице, се учредява право на ползване в полза на последното. Това прехвърляне на вещното право на ползване става със самия договор в полза на трето лице при условие, че е валиден. Това е така, защото уговорителят е сключил договора от свое име, но действието му е настъпило направо в патримониума на третото ползващо се лице. Отличителната разлика на този тип договори е прякото придобиване на права от бенефициера от момента на постигане на съгласие между уговарящия и обещателя. С договора за покупко-продажба на недвижим имот със запазване право на ползване на трето лице купувачът придобива само голата собственост /proprietas nuda/. В този см. е Решение № 268 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 965/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. П., постановено по реда на чл. 290 ГПК, и имащо характер на задължителна практика.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно както възражението за нищожност на първоначалния договор, съдържащо се във въззивната жалба, така и твърдението, че не е било възможно да се учреди такова право в полза на лице, което не е присъствало и участвало в момента на изповядване на сделката. Бенефициентът е трето ползващо се лице, като неговото присъствие или съгласие не е необходимо нито за да бъде договорът действителен и валиден, нито за да поради желаните последици.

След като ищецът е изразил желанието си да ползва имота като се е нанесъл в него да живее, то последващата уговорка между прехвърлителя и приобретателя, че тази клауза от договора се отменя, е нищожна поради противоречието ѝ със закона, а именно чл. 22, ал.1, изр. 1-во, в която е предвидена изрична забрана да се отменя уговорката в полза на третото лице, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен като бъде прогласена нищожността на договора, обективиран в НА № 23/ 28.02.2013 год.

Погрешната правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд води до порочност на постановеното решение. Предвид което обжалваният акт следва да бъде отменен, а на негово място постановен друг, с който предявеният иск да бъде уважен с оглед дадената правилна правна квалификация.

Предвид изхода на спора, и на основание чл. 78, във връзка с чл. 81 от ГПК въззивниците следва да заплатят на въззиваемия направените по делото разноски. Съобразно представеният списък /стр. 10/, въззивникът претендира разноски в общ размер на 3608.20 лв., от които ДТ- 308.20 лв. и адв. възнаграждение – 3300 лв. – за производството по в. гр. дело №571/2014г. и по в. гр. дело №1907г. по описа на ВОС и к. гр. дело №6479/14 по описа на ВКС. Във връзка с възражението за прекомерност следва да се отбележи, че от една страна делото не е с ниска фактическа и правна сложност, а от другата страна-така договореният размер на адвокатския хонорар при материален интерес 15 818.90 лв. е към минимума, определен по реда на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Предвид което въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на въззиваемия разноските в целия прететендиран размер от 3608.20 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №35/06.01.2014г., постановени по гр. дело №3535/2013 г. по описа на ВРС, 35-ти състав, в ЧАСТТА, с която е прогласена нищожността на договор, обективиран в НА № 89, том 1, рег. № 1704, дело № 88/ 28.02.2013год. на основание чл. 26, ал. 2, предложение второ ЗЗД, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор от 28.02.2013г., обективиран в НА № 89, том 1, рег. № 1704, дело № 88/ 28.02.2013год. на нотариус О. Ш., рег. № 147 в регистъра на НК, с район на действие – ВРС, по силата на който е допусната поправка на очевидна фактическагрешка в НА №118, том 5, рег. № 9667, дело №831/ 20.11.2012 г., като е заличен изразът «2. Продавачът И.Д.И. запазва пожизненно и безвъзмездно правото на ползване върху гореописания имот за Ф.О.А., ЕГН: **********, л.к. № 604095561, издадена на 21.08.2009 год. от МВР – Варна, с постоянен адрес ***», по иска на Ф.О.А. ЕГН: **********,*** срещу И.Д.И., ЕГН: **********,*** и Д.С.А., ЕГН: **********, с адрес ***, поради противоречието му със закона, на осн. чл. 26, ал.1, пр. 1-во вр. чл. 22, ал.1 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение №35/06.01.2014г., постановени по гр. дело №3535/2013 г. по описа на ВРС, 35-ти състав, в ЧАСТТА за разноските.

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН: **********,*** и Д.С.А., ЕГН: **********, с адрес *** солидарно да заплатят на Ф.О.А. ЕГН: **********,*** сумата от 3608.20 лв. /три хиляди шестстотин и осем лв. и 20 ст./, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване ред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.