Р Е Ш Е Н И Е

№ ........................./...................................2015 год,

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ състав в открито съдебно заседание, проведено на 08.09.2015 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю. БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

при участието на секретаря Е.И.,

като разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова,

в. гр. дело № 1979 /2015г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано по въззивна жалба, депозирана от ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД срещу Решение № 2108/07.05.2015 г., постановено по гр.д. № 16401/2014 г. на ВРС, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на всеки от ищците Ю.А.А., ЕГН **********, С.А.А., ЕГН **********, Р.А.А., ЕГН ********** и Ю.А.А., ЕГН **********, и четиримата от гр. *****, ул. „******”, № 2, сумата от по 163.59 лева /сто и шестдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща припадаща се на всеки от ищците наследствена част от получена от ответника при първоначална липса на основание стойност на начислена с дебитно известие № 81884794/31.05.2011 год., в резултат на извършена корекция на сметката на наследодателя им А. А. М., поч. на 10.09.2012 год., стойност на ел. енергия за периода 30.11.2010 год. до 28.05.2011 год. за обект, находящ се в гр. *****, ул. „******”, № 2, с абонатен № 0201710167 и клиентски № 1300106691, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 22.12.2014 год. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД и въззивното дружество е осъдено да му заплати направените по делото разноски в размер на 350.00 лева.Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че за въззивното дружество са налице предпоставките за извършване на корекция чрез предвидената корекционна процедура. Налице е основание за възникване на вземането. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска и се присъдят разноски.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение и се присъдят разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:

Предвид което и в изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.

Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД. Ищецът излага в исковата си молба, че с ответника «Е.ОН България Продажби» АД с ново име „Енерго про продажби” АД са в договорни отношения за продажба на електроенергия. Твърди, че „Е.ОН България Мрежи” АД е извършило проверка на измервателния уред, монтиран на адреса на доставка, при която е констатирано неточно измерване на доставената електрическа енергия. Във връзка с проверката бил съставен констативен протокол и извършена корекция на потребената електроенергия, като е начислена исковата сума, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия, съгласно общите условия на дружеството. Ищецът твърди, че не е консумирал начислената допълнителна ел. енергия, поради което и не дължи процесната сума, с която е извършена корекцията. Излага, че е заплатил така начислената сума за да не му бъде прекъснато ел. захранването. Предвид изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му върне неоснователно заплатената от него сума, тъй като същата е недължимо платена.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Е.ОН България Продажби” АД, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен. Твърди се, че ищецът е в договорни отношения с ответника по повод доставката и продажбата на ел. енергия, а ползваният от него електромер е присъединен към ел. мрежа. Излага, че е извършена проверка на средството за измерване, при която е констатирана отрицателна грешка при измерването на потребяваната от абоната ел.енергия. На база на констатациите в експертизата е изготвена корекция на сметката по чл.38, ал.3.т.1 от Общите условия, въз основа на която е начислена процесната сума. Прендираната сума се дължи, с оглед на което така предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Между страните по делото липсва спор, че ищецът е абонат на ответника, както и относно съществуването на правоотношението по доставка на ел. енергия до потребител -собственик на обект, присъединен към електроразпределителната мрежа.

Предявеният иск е по чл. 55, ал.1 ЗЗД.

В хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи основание, с оглед на което е извършено плащането на спорната сума от страна на ищеца. Източниците на облигационното право могат да бъдат договор, деликт, неоснователно обогатяване, гестия. В настоящия случай между страните не се спори, че е налице сключен договор за покупко-продажба и доставка на ел.енергия. Ответникът претендира, че заплатената сума е пряко възникнало от договора задължение за потребителя в случай на констатирано неправомерно вмешателство върху СТИ. Доколкото тази хипотеза не се съдържа в пряко договореното от страните съдържание на договора, а в тази му част, представляваща ОУ, основен е въпросът дали клаузите по чл.24 и чл.38,ал.1,2 и 3 от ОУ не противоречат на действащите към процесния период императивни разпоредби на законодателство и основни принципи на правото. И само ако те са действителни, може да се постави проблемът спазило ли е дружеството процедурата и методиката за извършване на корекциите и не нарушават ли те нормативни изисквания, свързани със специфичния предмет на дейност на дружеството.

За процесния период, отношенията между страните се регламентират от Закона за енергетиката и Наредба № 6/9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. В Закона за енергетиката и издадената въз основа на чл.116 ал.7 ЗЕ Наредба № 6/9.06.2004г не е предвидена възможността, за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за това. Такава възможност не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Чл.45 от последните директно не регламентира такова правомощие, а препраща към договора за покупко-продажба на ел. енергия. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия. Неоснователни са възраженията на въззивника, почиващи на общи принципи на правото за неоснователно обогатяване и за споделяне на отговорността предвид равнопоставеното положение на страните по процесния договор. Напротив, при сключване и изпълнение на конкретния вид договори – за продажба на електрическа енергия, потребителят е в положението на по-слаба страна, а дружеството, предвид предоставената му лицензия има господстващо положение на пазара за продажба на електроенергия на определена територия от страната. Възможността потребителят да въздейства върху ОУ е ограничена и регламентирани в тях санкционни клаузи, каквито по съществото си представляват чл.24 и чл.38 от ОУ, не могат да съществуват в противоречие с императивни норми на закона и основни принципи на правото. Изключенията не могат и да се тълкуват разширително. Посочените разпоредби предвиждат санкциониране на потребителя, без да се изисква виновно поведение на последния. Обективната отговорност в правото е изключение и е недопустимо да се предвиждат едностранно /доколкото ОУ не са предмет на индивидуално уговаряне/, а е правомощие единствено на законодателя. Пределите на гражданската отговорност при неизпълнение на договорно задължение са регламентирани в чл.82 ЗЗД и тази отговорност винаги е за виновно поведение. Ето защо като противоречащи на разпоредбата на чл.82 ЗЗД клаузите по чл.24 и чл.38 от процесните ОУ са нищожни и не обвързват страните.

Освен че противоречат на императивна разпоредба на закон, цитираните разпоредби от ОУ нарушават и залегнал в чл.2, ал.2 ЗЕ основен принцип за търговия с електрическа енергия – защита интересите на потребителите. Дружеството -продавач по сключения договор е търговец и именно той с грижата на добрия търговец /поставяща по-високи изисквания в сравнение с тази по чл.63,ал.2 ЗЗД/ следва да изпълнява задълженията си и най-вече да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия. Абонатът –потребител, не е търговец , не извършва по занятие тази специфична лицензионна дейност, не е длъжен да разполага със специални знания и нему не може да се вмени натоварено със същия интензитет задължение да поддържа в изправност техническото средство за измерване. Оттук и абсолютно неоснователно се явява възражението за споделяне на отговорността между потребителя и дружеството. Ако и въззивникът да влага цитирания смисъл в клаузите на чл.24 и чл.38 от ОУ, то те в такъв случай биха поставили потребителя в неравноправно положение и ще се явяват нищожни на осн. чл.146 , ал.1 ЗЗП и чл.26 , ал.1 ЗЗД.

Ответникът, сега въззивник, не е съумял да докаже по безспорен начин, че начисленото количество ел. енергия е доставено и реално потребено, тъй като продажбата на електроенергия се подчинява на общите правила на договора за продажба като купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Недоказано в производството е и периодът на грешно измерване или не измерване в резултат на неправомерно действие на потребителя от страна на доставчика на електроенергия. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за ел. енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и не ползвана от потребителя енергия.

Не се доказват елементите на фактическите състави на останалите източници на облигационното право, поради което съдът прави извод, че въззиваемата страна е заплатила процесната сума без основание. Поради което искът по чл.55, ал.1 ЗЗД следва да се уважи.

С оглед последните изменения в Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г., извършването на корекция на сметка е изрично уредено, чрез препращане към правилата на ДКЕВР по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ и общите условия по чл.98а от ЗЕ, като с оглед допуснатата промяна, следва, че в случаите на неправомерно въздействие върху уредите за измерване, вината на потребителя се предполага, като в този случай корекцията на сметка се извършва винаги в полза на крайния снабдител. Това изменение обаче има действие занапред, поради което не може да намери приложение в настоящия правен спор. Изменението, според настоящия състав, касае материалноправна норма, има действие за напред, и следва да се прилага само за отношенията, възникнали след влизането му в сила, а не и по висящи спорове.

По изложените съображения, предявеният иск е основателен в уважения от ВРС размер. Обжалваният акт следва да бъде потвърден изцяло, предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд и поради липса на твърдените във въззивната жалба отменителни основания.

При този изход на спора, неоснователна е претенцията на въззивника да му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

С оглед изхода на правния спор и направеното искане за присъждане на разноски за въззивното производство, “Енерго-Про Продажби” – АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна за разноски по делото сумата 1200 лева, на основание чл. 78, ал.3 ГПК общо за всички въззивници. – по 300 лв за всеки.

Водим от горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 2108/07.05.2015 г., постановено по гр.д. № 16401/2014 г. на ВРС

ОСЪЖДА ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК 103533691, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на всеки Ю.А.А., ЕГН **********, С.А.А., ЕГН **********, Р.А.А., ЕГН ********** и Ю.А.А., ЕГН **********, и четиримата от гр. *****, ул. „******”, № 2, сумата от по 300.00 лева /триста лева/, представляваща съдебно деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.280 ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: