Р
Е Ш Е
Н И Е
№ / 2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД –
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на 29.06.2015г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА – мл.съдия
секретар : П.П.
разгледа докладваното от председателя
на състава
в.
гр. дело № 1363 по описа за 2015г.
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по постъпила въззивна жалба на „ЕЛДОМ
.МИКС” АД, гр.Провадия, чрез
пълномощника адвокат Д.Ф., уточнена с молба вх.№ 16747/ 28.05.2015г. Жалбоподателят оспорва решение № 55/
26.02.2015г. постановено по гр.д.№ 344/ 2011г. от Районен съд- Провадия, в частите, в които е прието за установено
, че ищецът „СКАЙ-К” АД, гр.Варна, е собственик на недвижим имот в гр. Провадия, представляващ реално обособена част с площ 4543 кв.м. от УПИ ІV в кв.3 по плана
на града, Северна промишлена зона- терен с предназначение за стопански дейности
, целият с площ от 8 820 кв.м., при посочените граници на имота и на
съответната реална част, обозначена на скицата към заключението на вещото лице
/ неразделна част от решението/ , и ответникът –„ЕЛДОМ МИКС” АД е осъден да
предаде на ищеца „СКАЙ –К” АД владението на описаната реална част от имота, на
основание чл.108 от ЗС.
Изложени са доводи за недопустимост на
разглеждания иск, които обосновава с разглеждане на възникналия спор за
материално право по реда на специалното исково производство по ЗКИР, какъвто не
е предявен. Позовава се на данните за имота и собствеността на двете дружества,
липсата на идентичността между имота,
закупен от ищеца през 2003г., и имота –предмет на ревандикация, задължителната съдебна
практика. В условията на евентуалност оспорва решението като неправилно, поради
противоречие с материалните и процесуални разпоредби на закона, и необосновано.
Счита, че ищецът няма доказан титул на собственост върху конкретния имот. По
отношение на собствените си права се позовава на придобиване при условията на
чл.17а от ЗППДОбП, чрез правоприемство от „Електродом” ООД – дружество ,
упражняващо права върху предоставените за оперативно управление активи.
По същество претендира прекратяване на
производството, поради недопустимост на предявения иск, в евентуалност за отмяна на решението , като
неправилно на посочените основания и за присъждане на направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна- „СКАЙ-К” АД, чрез пълномощника
адвокат Д.К. оспорва въззивната жалба. С
изложените доводи в писмения отговор и
по същество на спора, моли решението да бъде потвърдено в обжалваните части и
да се присъдят разноските, които страната е направила по делото.
Съставът на Варненския окръжен
съд, с оглед на изразените становища и
събраните по делото доказателства, на основание чл. 269 ГПК и чл. 235, ал. 2
ГПК констатира :
Предмет на предявения иск с правно
основание чл. 108 от ЗС е реална част от УПИ
ІV в кв.3 по регулационния план на
гр.Провадия , с площ 8820 кв.м., при
граници на целия имот : изток- землище на гр.Провадия; запад- имоти пл.№ 112,
113,114, 115 и 125, север – УПИ V, кв.2, и юг- УПИ V, кв.3 , с площ на реалната част 4572 кв.м. и граници : УПИ V- 71 в кв.2,от три страни- УПИ ІV в
кв.3. Твърди се, че ответникът
осъществява фактическа власт върху
съседен имот- УПИ V- 71 , кв.2, по плана на гр.Провадия, и неправомерно
е завзел описаната реална част от имота
на ищеца, ограждайки територията с масивна ограда.
Като придобивен способ на спорния имот
ищецът посочва договор за продажба
сключен на 04.09.2003г. по реда на чл. 35 ЗОС между община Провадия и
„СКАЙ-К” АД, гр. Варна , вписан в СВп-
Провадия под № 18 , том ІХ, вх.рег.№ 3295/ 10.09.2003г. , партида 4432,
33449. Съгласно чл.1 от договора общината прехвърля на дружеството-
купувач неурегулиран поземлен имот , за
който е отреден парцел ІV , кв.2 по РП на СПЗ гр.Провадия , с площ 8820 кв.м., и с предназначение
„стопански дейности” , при граници: изток- землище на гр.Провадия; запад- имоти
пл.№ 112, 113,114, 115 и 125, север – УПИ V, кв.2, и юг- УПИ V, кв.3 .
Ответникът оспорва правата на ищеца
върху спорния имот. Позовава се на липса на доказателства за валидното му придобиване, доколкото представените от него
се отнасят до друг имот- парцел ІV , кв. 2 по плана на гр.Провадия, към който дружеството
няма претенции. Оспорва собствеността по АОС № 980/ 2003г. поради отсъствието на документи установяващи
тези права.
По отношение на собствените си права
твърди придобиване на имота съгласно договор за приватизация от 16.10.1997г.,
като част от производствена площадка на „Елдом микс” АД,.представляваща
територия на приватизираното дружество към датата на сделката, и за упражнявана
фактическа власт върху него , вкл. и процесната част от имота, в продължение на
30 години, на която общината не се е противопоставяла.
На основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК с
определение на районния съд е прието за безспорно обстоятелството, че
ответникът се намира във владение на процесната реална част от имота.
І.
По допустимостта на предявения иск :
Становищата на страните по иска
обосновават наличие на спор за материално право по отношение на реална част от
конкретен имот. С оглед на осъществявано владение върху имота от страна на
ответника- обстоятелство, което не се оспорва, допустима е защитата чрез ревандикационен
иск . Към датата на предявяването му няма предявен иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР.
Искът по чл. 53, ал.2 от ЗКИР е
установителен и осигурява защита при допуснати непълноти или грешки на
основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри, когато са
свързани със спор за материално право. Цели се установяване на правото на
собственост към момента на влизане в
сила на кадастралната карта и кадастрален регистър. За разлика от специалния
иск по ЗКИР, исковете по чл.124, ал.1
ГПК или чл.108 от ЗС установяват собствеността към настоящия
момент, според актуалното състояние на имота по действащия план за този район.
ІІ.
По основателността на предявения иск :
В предмета на спора са правата на
страните върху описаната реална част,
претендирани на посочените придобивни основания.
1.Относно
материалната легитимация на ищеца:
На основание чл. 35 от ЗОбС между община
Провадия и „ Скай-К” АД е сключен договор
за продажба на недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот, за
който е отреден парцел ІV в кв. 2 по РП на СПЗ на гр.Провадия, с площ 8820 кв.м., с предназначение „
стопански дейности” при граници :
Собствеността е транслирана с вписването на договора в Служба по
вписванията при РС- Провадия, с вх.№ 18,
т.ХІ, вх.рег.№ 3295/10.09.2003г. Към датата на придобиване на имота са
съставени следните документи :
-Акт за общинска собственост № 980/
02.01.2003г. съставен на основание §42
от ПЗР на ЗОбС , за неурегулиран ПИ , п.ІV кв.2 по РП на гр.Провадия с площ
8820 кв.м. с предназначение „ стопански дейности”, при граници : изток- землище гр.Провадия, запад-
пл.112,113,114,115 и 125 ; север- п.V , кв.2, юг- п.V, кв.3;
Предходен АДС № 1196 / 30.07.1995г. за
празно дворно място с площ 11 640 кв.м.
със статут на държавна собственост, основание чл. 6 от ЗС и чл.77 от НДИ
, предоставен за оперативно управление на община Провадия, и граници: изток- ж.п.линия,
запад- улица; север- парцел V, ЗДУ „ Т.И.” Провадия, юг- парцел VІ .
Представена е скица № 604 /
24.07.1995г. в заверено копие от Областна администрация- Варна, с данни за идентичност на парцел ІV в кв.2 „ за стопански дейности” с
парцел ІІ в кв.3 от решение № 36-301-26.01.1995г. / протокол № 36 от заседание
на ОбС- Провадия /, с което е дадено съгласие за отстъпване правото на строеж
върху общински парцел в Северна промишлена зона на града за изграждане на
производствени мощности. Правото на строеж е отстъпено на „Балканска строителна
компания” ЕООД с договор от 14.08.1995г. и се отнася до имота с описаните граници по АДС
№ 1196/ 1995г. Към 2003г. строителство
не е реализирано.
Издадена е заповед № 905/ 11.08.2003г.
на кмета на община Провадия, с която за купувач на имота е обявен спечелилият
търга - „СКАЙ-К” АД гр.Варна.
Издадените актове в периода 1995г.-
2003г. удостоверяват принадлежността на
имота като държавен, съответно общински в границите на регулационния план на
град Провадия, без доказани промени в неговия статут до провеждане на тръжна
процедура и придобиването му от ищеца с договор от 04.09.2003г. , на основание
чл. 35, ал. 5 от Закон за общинската собственост.
По силата на чл.77 ,ал.2 от НДИ
подлежат на актуване всички държавни празни дворни места , държавни имоти в границите
на регулационните планове на населените места и на вилните зони , които се
използват като ниви, пасища, градини лозя и др.
С представените доказателства се установява, че до 1995г. имотът е
празно / незастроено/ дворно място и
представлява поземлен имот / парцел / ІV , кв.2 гр.Провадия, отреден за
стопански нужди. Отписването от актовите книги за държавна собственост е
извършено служебно със заповед № АО-1-7703/ 699/ 19.11.2002г. на областния
управител на област с админстративен
център Варна, на основание §42 от ПЗР на ЗОбС .
Всички аргументи на решението относно
статута на актувания имот и неговото отреждане за обществени нужди от стопанско
значение са законосъобразни и обосновани.
По делото са представени две заключения на СТЕ, които разглеждащият
състав преценява като обективни и компетентно дадени за подлежащите на
установяване обстоятелства.
Според констатациите на основното заключение имотът попада в
границите на регулационния план от 1987г., одобрен със заповед № 438/
24.03.1987г., но без отделен номер. По този план части от кадастрален ПИ 116 / зелен контур/ попадат
в УПИ ІІ- за „Химснаб”, кв.3, УПИ ІV- за стопанска дейност, кв.3. С изменението
на РП от 1995г. е заличена част от уличната регулация, която разделя кв.2 и
кв.3, заличени са УПИ І-, кв.3, УПИ ІІ- , кв.3, и се променя
северната граница на УПИ ІV- за стопански дейности, кв.3, която става
южна граница на УПИ V- „Елдомикс”, кв. 2. , така както е показано на скица-
приложение 1. Спорната реална част е с
площ 4543 и изцяло попада н границите на УПИ
ІV – стопански дейности, кв.3 , защрихована в синьо на скицата на с.122
,неразделна част от решението на районния съд.
Според записванията в разписните листи
към РП в границите на УПИ ІV- стопански
дейности, кв.3, са включени имоти : ПИ
112 , 113, 114, 115 и част от 116 с площ 8820 кв.м. Останалата част от ПИ 116 е
записана на „Елдом микс”, съгласно заповед
№ 442 / 11.10.1995г., с която са променени границите между квартали 2 и
3, заличено УПИ ІV- озеленяване и приобщено към УПИ V,
кв.2. на „Елдом-микс” АД / скица- приложение 2 към допълнителното заключение/.
С червен щрих е обозначен имота по договора от 04.09.2003г. , а със зелен
контур границите на ПИ 116 .
Допълнителното заключение на СТЕ
определя границите на имота по описанието дадено в АДС / 1995г. с площ 11640
кв.м., границите на имота по
АОбС / 2003г. с площ 8820 кв.м. на /приложение 2./. Посочено е съответствието
на имота като площ и граници с УПИ ІV, кв.3 след извършената регулационна
промяна Констатирана е идентичност между имотите , описани в договора между
ищеца и община Провадия , в АОС № 980/ 2003г. , респ. АДС № 1196/ 1995г.
, която страните не са оспорили.
Изложеното от фактическа страна
обосновава по същество извод, че ищецът е придобил процесния имот, респективно реална част от
него, по силата на сключения договор с община Провадия.
2.
Относно материалната легитимация на ответника за спорната реална част от УПИ –
ІV , кв. 3:
Твърденията за придобиване на имота с
приватизационен договор остават недоказани в процеса. Представен е договор за
продажба на акции от „Елдом-микс”” ЕАД гр.Провадия, сключен на 16.10.1997г.
между министъра на промишлеността в качеството му на орган по чл. 3 от ЗППДОП и
„ЕЛДЕУ” АД, гр.Провадия , с предмет- поименни акции с номинал по 1000лв.,
представляващи 80 % от регистрирания капитал на дружеството.
Съгласно разпоредбата на чл.17а от
ЗППДОбП при преобразуваните държавни предприятия в еднолични дружества с
държавно имущество имуществото ,
предоставено за стопанисване и управление на тези предприятия с акта за
преобразуване , се предоставя в собственост
на тези дружества , освен ако в него не е предвидено друго .
В посочената хипотеза дружеството
ответник следва да докаже, че имуществото е предоставено за стопанисване и управление
на преобразуваното дружество като
еднолично дружество с държавно участие, и включва процесния имот. Доказателства в тази насока не са представени. Не е
установено по надлежния процесуален ред, че имотът е включен в активите на
„Елдом-микс” ЕАД и за него е водена счетоводна отчетност. Съгласна Наредбата за оценка на имуществото
на държавните и общински предприятия при
образуването и преобразуването на еднолични търговски дружества с държавно имущество, следва да се извършва инвентаризация
по реда на Закона за счетоводството за наличните активи към датата на
преоценката. Съставените по този ред документи -протоколи,
инвентаризационни описи, които са
заверени с подписа на експертната комисия, представляват доказателства за релевантните факти, на които
ответникът се позовава.
Предвид изложеното несъстоятелно е
позоваването на документ, по съдържание правен анализ на имотното състояние на
дружеството, който не е подкрепен с надлежни доказателства. Предоставените данни не могат да формират
обосновани изводи, че имотът- предмет на иска, е част от активите на приватизираното
дружество, и представлява негова собственост. Ответникът не доказва придобиване
на имота на основание приватизационен
договор.
В условията на евентуалност остава
недоказано и придобиване по давност, в резултат на упражнявано владение в
изискуемия давностен срок. До 2003г.имотът е със статут на държавна
собственост, по отношение на която е в сила забраната за придобиване по давност
- чл. 86 от ЗС. Обстоятелствата свързани
с изграждане на масивна ограда през 1991 година, за които са разпитани
свидетели, са ирелевантни за спора, доколкото целят да установят едно
фактическо положение, на което законът
не придава правно значение в посочената хипотеза. При отсъствие на валидно правно
основание след 2003г. ответникът е недобросъвестен владелец, който може да
придобие собсвеността при условията на чл. 79 от ЗС. Доколкото няма спор, че
изискуемият десетгодишен давностен срок, считано от придобиването на имота от ищеца до датата на
предявяване на иска, не е изтекъл, той не се легитимира като собственик по давност на спорната реална част.
С изложените мотиви разглеждащият състав
приема, че ищецът доказва правото на собственост върху процесната реална част
от имота, придобит по реда на чл.35 от ЗОС. Ответникът е установил владение,
но без доказано правно основание в
границите на този имота, обозначени на скицата към заключението, приподписана
от съда . Изпълнен е фактическия състав на осъдителния иск по чл.108 от ЗС.
Решението, с което е мотивирано становище за уважаване на иска, е правилно и законосъобразно, с оглед на което
следва да бъде потвърдено.
Съобразно
направеното искане и представени доказателства за извършения разход, в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на заплатено
адвокатско възнаграждение- 900лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
На
основание чл.271 ГПК съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 55/ 26.02.2015г. постановено по гр.д.№ 344/ 2011г. от Районен съд- Провадия, в частите,
в които е прието за установено , че ищецът „СКАЙ-К” АД, гр.Варна, е собственик
на недвижим имот в гр.Провадия,
представляващ реално обособена част
с площ 4543 кв.м. от УПИ ІV в
кв.3 по плана на града, Северна промишлена зона – терен с предназначение за
стопански дейности , целият с площ от 8 820 кв.м., при посочените граници
на имота и на съответната реална част, обозначена на скицата към заключението
на вещото лице / неразделна част от решението/ , и ответникът –„ЕЛДОМ МИКС” АД
е осъден да предаде на ищеца „СКАЙ –К” АД владението на описаната реална част
от имота, на основание чл.108 от ЗС.
В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА „
ЕЛДОМ МИКС „ АД , гр.Провадия, ЕИК 103114501, да заплати на „СКАЙ –К” АД ,
гр.Варна, ЕИК 103623904, съдебни разноски в размер на 900 лв., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
` ` 2.