Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………

гр.Варна, 16.07.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският окръжен съд, гражданско отделение в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Бажлекова

ЧЛЕНОВЕ:Татяна Макариева

Светлана Цанкова

при участието на секретаря Е.И.,

като разгледа докладваното от съдия Ю.Бажлекова въззивно гр.д. № 1396 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Еко Енерджи Уинпауър” ООД, чрез адв.И.И. срещу решение № 6317 на Варненския районен съд, постановено на 30.12.2014г. по гр.д. № 16188/2012г. с което е отхвърлен предявения срещу А.Ч.Ц. иск за обявяване на недействителността на трудов договор №1 от 04.09.2009г. поради противоречие на закона на основание чл.74, ал.1 КТ, вр. Чл.38 ЗЗД. Твърди се че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че от доказателствата по делото се установява, че дружеството се управлява заедно от двамата управители, поради което и сключеният трудов договор от А.Ц. от една страна като работодател и от друга като работник не следва да задължава дружеството, тъй като само единият от управителите няма право да го представлява. Сключеният договор е ищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Не е еналице и изрично съгласие на дружеството А.Ц. да договаря от името на дружеството лично със себе си съгласно разпоредбата на чл.38 ЗЗД. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска.

В с.з., въззивната жалба се поддържа.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.74, ал.1 КТ, във вр.чл.38, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от “Еко Енерджи Уиндпауър”ООД са изложени доводи, че трудов договор №1/04.01.2009г., подписан от една страна отт А.Ч.Ц. като представляващ дружеството работодател и от друга същото лице като работник е недействителен. Допълнителните споразумения №1 от 01.01.2011г. и №6/01.01.2012г. също са подписани от ответницата А.Ц. в качеството й на работодател и работник едновременно. С договора е определено и месечно възнаграждение в размер на 800лв., като същото е увеличено с допълнителните споразумения и към 01.01.2012г. е в размер на 890лв. Излага, че съгласно чл.35,т.8 от Дружествения договор на ищцовото дружество единствено Общото събрание може да определя възнаграждение на управителя, като решенията се вземат с единодушие. Не е вземано решение от общото събрание за подписване на процесния трудов договор, както и оправомощаване на ответницата да договаря сама със себе си. Счита, че трудовия договор противоречи на разпоредбата на чл.38 ЗЗД, което води до неговата недействителност.

Искът еоспорен от ответната страна с възражения, че трудовият договор е действителен и има обвързваща за страните сила. Излага, че установеното с дружествения договор представителство на дружеството отт двамата управители има значение за отношенията на дружеството с трети лица, като не касае вътрешните отношения между управителите и дружеството. Твърди, че другият управител на дружеството е знаел за начина по който на ответницата са заплащани трудовите възнаграждения и са внасяни осигуровки по ведомост и не се е противопоставил, поради което следвада се приеме, че е приел тези действия.

Съдът, като взе предвид становищата и възраженията на страните, събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по доказателства се установява, че страни по трудов договор № 1 от 04.01.2009 г. са “Еко Енерджи Уиндпауър”ООД като работодател с представител А.Ч.Ц. и същото лице като работник /служител/. С псочения договор А.ц. е назначена за управител на дружеството с основно възнаграждение в размер на 800 лева. С допълнително споразумение № 1 от 01.01.2011 г. и № 6 от 01.01.2009 г. възнаграждението е увеличено съответно на 840 лева и на 890 лева.

От представените дружествени договори на ищцовото дружество от 24.10.2008 г. и от 08.07.2011 г. се установява, че същото се управлява от Общо събрание и управител/управители/.

Представен е договор от 31.01.2008г., с който на ответницата е възложено управление на дружеството по чл.141,ал.6 ТЗ за неопределен срок. С договора на ответницата са делегирани права да разработва бизнес програма на дружеството, вътрешна производствена и управленска структура на дружеството, да сключва, изменя и прекратява трудови договори, да налага дисциплинарни наказания и командирова работници и служители на дружеството.

Съгласно раздел VІІІ, чл.3,т.8 от дружествения договор от 24.10.2008г., съответно чл. 35, т. 8 от дружествения договор от 18.07.2011 г. общото събрание определя възнаграждението на управителите. С протокол на ОС от 27.12.2011 г. е взето решение за заплащане на раазходи за заплата и осигуровки на А.Ц. в размер на 600 лева плюс осигуровки.

От заключението на проведената съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно дадено се установява, че трудовите възнаграждения на А.Ц., начислени от м. юли 2011г. са изплатени по банков път, но не са представени първични документи, съдържащи информация за лицето положило подписи върху тях, поради което не може да установи кое лице е подписвало платежните документи. Във ведомостите за заплати за периода 2009-2011г. Се съдържат подписи на лицата, получилитрудови възнаграждения, в т.ч. и подпис на ответницата, като получател на трудово възнаграждение. Според вещото лице, от начина, по който са осчетоводени плащанията на трудовите възнаграждения /от каса/ в периода 2009-2011г., както и липсата на плащания по банкова сметка, ***, че възнагражденията са изплащани в брой до 30.06.2011г. Част от начислените след тази дата възнаграждения са заплащани по банков път. Същото се отнася и за възнагражденията, изплащани на ответницата. Вещото лице е посочило, че ищцовото дружество не е представило първични счетоводни документи за установяване лицето, което е наредило плащанията, както и счетоводните регистри в цялост.

Съдът счита, че фактическата обстановка е правилно установено от първоинстанционния съд, като напълно споделя изводите за неоснователност на предявения иск с основание чл.74 КТ.

Твърди се от ищеца, че трудовият договор е недействителен поради противоречие със закона, а именно с разпоредбата на чл.38 ЗЗД, която разпорежда, че представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представлявания е дал съгласие за това, както и, че ответницата не е имала право да представлява дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля е недействителен. Противоречие със закона по смисъла на посочената разпоредба е налице, когато индивидуалният трудов договор е сключен в нарушение на императивни разпоредби на закона, касаещи предвидените в КТ хипотези и условия за сключване на трудови договори. В случая не са налице посочените в чл.74, ал.1 КТ хипотези, за да се приеме, че същият е недействителен. Видно от представените по делото доказателства на ответницата с договор е възложено функции по управление на дружеството, като изрично в договора за управление са делегирани права за организация на дейността, сключване на трудови договори и упражняване на дисциплинарна власт. Предвид това, не може да се приеме, че подписването на процесния трудов договор е в нарушение на разпоредбата на чл.38 ЗЗД или в нарушение на разпоредби на дружествения договор. Предвиденото в дружествения договор представителство на дружеството едновременно от двамата управители касае отношенията на дружеството с трети лица. Предвид изложеното следва да се приеме, че в изпълнение на делегирани и възложени с договора за управление функции ответницата е подписала процесния трудов договор, още повече, че с решение на общото събрание на дружеството е определен размер на възнаграждение на ответницата, съответстващ на посочения в трудовия договор. В тази връзка въззивния съд намира за неоснователни доводите на въззивника, че не е налице воля от управителния орган – общото събрание за сключване на трудов договор с ответницата и заплащане на посоченото в него възнаграждение. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че управителния орган е предприел действия за ограничаване на правата на ответницата, в качеството й на управител да представлява работодателя при сключването на трудови договори, предоставени с договора за възлагане на управление. Сключването на трудов договор и определяне на трудово възнаграждение е част от правомощията на управителя, определени в договора за управление и ТЗ и представляват действия по оперативно управление. Дори да се приеме, че е било необходимо решение на общото събрание, с което изрично да бъда разрешено при подписването на трудовия договор ответницата в качеството си на управител и представляващ дружеството да договаря сама със себе си, то с последващо решение на Общото събрание са одобрени извършените от нея действия по сключване и подписване на договора, като е определено месечното възнаграждение.

За пълнота на изложението, съдът намира, че следва да се посочи, че между страните не се спори, че ответницата е изпълнявала възложените с трудовия договор функции на управител, катоо от своя страна работадятелят е заплащал уговореното възнаграждение в продължение на период повече от две години, поради което следва да се приеме, че е възникнало и съществувало валидно трудово правоотношение.

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС решението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6317 на Варненския районен съд, постановено на 30.12.2014г. по гр.д. № 16188/2012г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: