О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ……...../.......06.2015 г., гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРОВА - ЕНЕВА

мл. с. КРИСТИНА ТАБАКОВА

след като разгледа докладваното от мл. съдия Табакова ч.в.гр.д. № 1588 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 275 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 9151/08.04.2015 г. от П.Й.С., чрез адвокат Н.Т., срещу Определение № 4001/24.03.2015 г., постановено по гр.д. № 7426/2014 г. по описа на ВРС, с което е върната на П.Й.С. искова молба с вх. № 1464/05.06.2014 г. по гр.д. № 7426/2014 г. по описа на ВРС и е прекратено производството по гр.д. № 7426/2014 г. по описа на ВРС.

В частната жалба се излага, че е предявен един иск с правно основание чл. 33 ЗС за изкупуване на идеални части от недвижими имоти, сключени с една сделка, обективирана в един нотариален акт. Твърди, че на 25.04.2013 г. съсобственицата Т.Х.М. е сключила три договора, като два от тях са неразривно свързани нотариални актове, при което с първия от тях е заменила идеални части от съсобствените им недвижими имоти срещу сто килограма пшеница, след което същия ден е продала изцяло своите идеални части от същите имоти, а междувременно е сключила и договор за аренда за същите идеални части от недвижимите имоти. Навежда доводи, че двата нотариални акта обективират един договор, поради което счита, че броят на исковете не следва да се определя от броя на имотите, а от това дали се касае до едно или повече правоотношения – в случая е налице една продажба, обективирана в двата нотариална акта. Счита, че не следва да внася държавна такса за всеки имот поотделно, извън внесена сума от 50 лева, съобразена с цената на иска. Евентуално твърди, че дори да не се приемат горните аргументи, все пак, макар и след срока, но преди да е прекратено производството по делото, е депозирал допълнителна уточняваща молба, с която посочил, че ако съдът счита, че внесената държавната такса му дава право да иска изкупуване само на един имот, то е посочил кой е този имот. По същество искането е за отмяна на определението и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество.

Ответникът по жалбата – „Био Елит Енерджи” ООД, чрез адвокат Л.П., с писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, макар и поради други мотиви. Навежда доводи, че цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска и въз основа на нея се определя и дължимата държавна такса. Твърди, че съгласно посочена от ищеца в исковата молба, данъчната оценка възлиза на 5343.26 лева, поради което и държавната такса счита, че е в размер на 53.43 лева, която обаче, не е внесена изцяло и в срок от ищеца. Навежда доводи, че тъй като са предявени евентуално съединени искове срещу двама ответника, то държавна такса трябва да се събере по исковете срещу всяко лице, или общо дължимата държавна такса, в случая следва да е в размер на 106.86 лева. По същество искането е да се потвърди постановеното определение.

Ответникът по жалбата – Т.Х.М. - в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, не е депозирала писмен отговор на частната жалба.

Жалбата е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК във вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното от фактическа страна:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба с вх. № 14641/05.06.2014 г., депозирана от П. Йорданова С. срещу Т.Х.М. и „Био Елит Енерджи” ООД, относно изкупуване на идеални части от недвижими имоти на осн. чл. 33 ЗС, с посочена от ищеца цена: данъчна оценка 5343.26 лева и продажна цена 5010 лева. В исковата молба се твърди, че ищецът и първата ответница, както и други лица са сред наследници по закон на Тодор С. Павлов, бивш жител ***, поч. 24.08.1957 г. Твърди се и, че в полза на всички наследници по реда на ЗСПЗЗ с Решение № Т-02/10.05.1999 г. на ПК Аврен е възстановено правото на собственост чрез план за земеразделяне на земеделски земи, находящи се в землището на с. Тръстиково, общ. Аврен по отношение на недвижими имоти, представляващи девет на брой ниви, подробно описани в исковата молба. Твърди, че първата ответница е отдала под аренда на втория ответник без съгласието на ищеца целия съсобствен имот, който договор за аренда е вписан с вх.рег. № 8811/25.04.2013 г. в СВ - Варна. Твърди и, че при извършена на 11.04.2014 г. справка в СВ – Варна, установил, че в деня на сключване на договора за аренда, ответницата М. е извършила и други две, свързани помежду си и при общо намерение и цел сделки, вписани в СВ – Варна на следващия ден с вх.№ 8914 и № 8921 от 26.04.2013 г. Излага, че макар и сключени с два различни нотариални акта, тези две сделки имат една и съща цел, която е да се продадат на лице, което не е съсобственик, изцяло притежаваните от първата ответница идеални части от съсобствените им имоти. Първата сделка била договор за замяна, сключен като НА № 20, том II, нот.дело № 118/25.04.2013 г. на Нотариус при ВРС, по силата на който първата ответница заменила с търговското дружество – втория ответник незначителни идеални части от притежаваните от нея ид.ч. от всеки от деветте имота, на които са съсобственици, срещу което е получила сто килограма пшеница. На същия ден, сключили и договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 26, том II, нот.дело № 123/25.04.2013 г. на Нотариус при ВРС, първата ответница е продала на втория ответник изцяло останалите свои идеални части от притежаваните от нея ид.ч. от всички имоти. Излага, че тези сделки са сключени като израз на една обща воля – за продажба на ид.ч., но без да е спазено изискването на чл. 33 ЗС. По същество искането е на осн. чл. 33 ЗС да му бъде признато правото да изкупи продадените от първата ответница на ответното дружество идеални части от девет ниви, находящи се в землището на с. Тръстиково, общ. Аврен, подробно описани в исковата молба срещу заплатената от втория ответник на първата ответница продажна цена в общ размер на 5010.10 лева.

Към исковата молба са приложени девет броя Удостоверения за данъчни оценки, издадени от Община Аврен, Отдел „Местни данъци и такси” от 24.04.2014 г. за подробно описаните в исковата молба – ниви, от които се установява, че общата данъчна оценка на всички девет ниви е в размер на 5343.26 лева.

Представено е Удостоверение за наследници на Тодор С. Павлов, поч. на 24.08.1957 г., от което се установява, че след смъртта си е оставил като наследници по закон: Ирина Йорданова Димитрова, ищецът П.Й.С., Тодор Й.С., ответницата Т.Х.М., Елка Х.М. и Йорданка Х. Михайлова.

Видно от Решение № Т-02 за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Тръстиково, издадено на 10.05.1999 г. от ОСЗГ – с. Аврен, е възстановено правото на собственост на наследниците Тодор С. Павлов процесните девет ниви.

Представен е и Нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу движима вещ № 20, том II, рег. № 4097, дело № 118/25.04.2013 г. на Нотариус при ВРС, от което се установява, че Т.Х.М. чрез пълномощника си Живко С. Алексиев, прехвърля на „Био Елит Енерджи” ООД кв.м. ид.ч. от деветте недвижими имоти, подробно описани, като в замяна „Био Елит Енерджи” ООД прехвърля на Т.Х.М. 100 килограма пшеница.

Представен е Нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 26, том II, рег. № 4124, дело № 123/25.04.2013 г. на Нотариус при ВРС, от който се установява, че Т.Х.М. чрез пълномощника си Живко С. Алексиев, като продавач е продала на „Био Елит Енерджи” ООД като купувач, собствените си кв.м. ид.ч. от деветте недвижими имоти – нейна собственост по наследство, подробно описани, срещу цена – общо сумата от 5010 лева.

Приложени са и девет броя скици на недвижимите имоти.

С Разпореждане № 24589/09.06.2014 г. ВРС е разпоредил да се изпрати на ответниците– Т.Х.М. и „Био Елит Енерджи” ООД - препис от исковата молба и приложенията към нея.

Ответникът по жалбата – „Био Елит Енерджи” ООД, чрез адвокат Л.П., с писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК оспорва исковата молба като недопустима, евентуално като неоснователна, като излага подробно становище.

Ответникът по жалбата – Т.Х.М. - в срока по чл. 131 ГПК, не е депозирала писмен отговор на исковата молба.

С определение № 14518/14.10.2014 г. ВРС, след като е констатирал, че исковата молба е редовна, на осн. чл. 114 ЗС, е оставил производството по делото без движение и е задължил ищеца в едноседмичен срок да представи вписана искова молба по предявения иск с правно осн. чл. 33 ЗС.

С Молба ищецът е представил по делото вписана искова молба в СВ – Варна, с вх. рег. № 23712/24.10.2014 г., акт № 232, том IX, дело № 3382, като видно от отбелязването за вписването от СВ – Варна е събрана държавна такса в размер на 10 лева.

С Разпореждане № 2733/20.01.2015 г. ВРС, като е констатирал, че към исковата молба не е приложено доказателство за внесена държавна такса, както и, че с исковата молба са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване девет иска, по всеки от които дължимата държавна такса е в размер на минималната такава 50 лева, или общо 450 лева, е оставил без движение производството по делото и е указал на ищеца да представи в едноседмичен срок доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВРС в размер на 450 лева.

С Молба от 17.02.2015 г. ищецът П.Й.С. е представил доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВРС в размер на 50.10 лева, като е направил уточнение на исковата молба, че е предявен един иск, който макар и да е за изкупуване на идеални части от няколко недвижими имота, е срещу една единствена сделка – договора, обективиран в двата нотариални акта, които установяват една обща уговорка. Евентуално заявява, че ако не се приемат тези доводи, внесената държавна такса да се счита платена за най-ценния имот.

С Разпореждане № 2327/17.02.2015 г. ВРС, е указал на ищеца в едноседмичен срок да представи доказателства за довнесена държавна такса по сметка на ВРС в размер на 400 лева, а ако не представи доказателство да уточни по кой от предявените искове /за кой от имотите с описание на същия по нотариален акт и скица/ е представеното доказателство за внесена държавна такса в размер на 50 лева.

Разпореждането, видно от съобщението, е връчено на ищеца на 26.02.2015 г.

С Молба от 13.03.2015 г. ищецът уточнява, че внесена държавна такса е за имота с най-голяма площ – имот 48, в масив 21.

С Определение № 4001/24.03.2015 г. ВРС, като е констатирал, че в дадения с Разпореждане № 2327/17.02.2015 г. срок ищецът не е отстранил констатираните нередовности в исковата молба, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК, е върнал на П.Й.С. исковата молба с вх. № 1464/05.06.2014 г. по гр.д. № 7426/2014 г. по описа на ВРС и е прекратил производството по гр.д. № 7426/2014 г. по описа на ВРС.

Въз основа на приетата фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия.

В конкретния случай, предявеният от ищеца П.Й.С. срещу ответниците Т.Х.М. и „Био Елит Енерджи” ООД, иск е с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, с искане да му бъде признато правото да изкупи продадените от първата ответница на ответното дружество идеални части от девет ниви, находящи се в землището на с. Тръстиково, общ. Аврен, подробно описани в исковата молба срещу заплатената от втория ответник на първата ответница продажна цена в общ размер на 5010.10 лева.

Цената на иска по предявен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, се определя въз основа на данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска по предвидения в ГПК ред при образуване на производството по делото пред първоинстанционния съд и въз основа на нея се определя, както родовата подсъдност, така и дължимата държавна такса в производството. /В този смисъл Определение № 481/20.10.2011 г., II ГО, гр.д. 446/2011 г. ВКС/.

За определяне цената на предявения иск се прилагат разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, според които размерът на цената на иска по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор е стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот цената на иска се определя в размерите по т. 2. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имот се определя по данъчната оценка на имота, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право.

За да върне исковата молба и прекрати производството по гр.д. № 7426/2014 г. по описа на ВРС, първоинстанционният съд е приел, че ищецът в указания му срок не е заплатил дължимата държавна такса в указания му общ размер на 450 лева, формирана като минимална такава от 50 лева по предявените в условията на обективно кумулативно съединяване девет иска, а по отношение иска, за който е внесената държавна такса от 50 лева ищецът не е конкретизирал имота, който счита за най-ценен.

Настоящият съдебен състав, на първо място, намира, че не е вярно, че ищецът не е конкретизирал недвижимия имот, тъй като видно от Молба, депозирана от 13.03.2015 г. ищецът е уточнил, че внесената сума е за имота с най – голяма площ – имот 48 в масив 21. Действително, тази молба е подадена след указания едноседмичен срок от получаване на съобщението за отстраняване на нередовности, но същата е депозирана, преди обжалваното прекратително определение. Ето защо и, съдът е следвало да вземе предвид тази молба, тъй като все още не е прекратил производството. По аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право до постановяване на съдебния си акт.

На следващо място, настоящият съдебен състав, намира, че в конкретния случай е предявен един иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, доколкото идеалните части от всичките девет имота са предмет на един и същ договор за покупко – продажба. /В този смисъл Определение № 79 от 17.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2014 г., II г. о., ГК/.

Цената на иска, определена съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 и т. 4 е данъчната оценка на имота. В конкретния случай, цената на иска, посочена от ищеца при предявяване на иска и удостоверена с девет броя Удостоверения за данъчна оценка, издадени от Община Аврен, Отдел „Местни данъци и такси” от 24.04.2014 г., възлиза на обща стойност 5343.26 лева, като на основание чл. 71, ал. 2 ГПК, размерът на държавната такса е 53.43 лева.

В конкретния случай, обаче, предмет на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС и съответно предмет на продажбата не са деветте прехвърлени недвижими имоти, а само идеални части от всеки от тях, собственост на първата ответницата. Следователно и цената на иска е данъчната оценка на съответните идеални части от всеки от имотите. Ето защо и същата възлиза на обща стойност по – ниска от данъчната оценка на всички девет ниви на обща стойност 5343.26 лева.

Съгласно чл. 1 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искова молба, се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по – малко от 50 лева.

Ето защо и дължимата от ищеца държавна такса за предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, не може да е по-малко от 50 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай, държавната такса, определена съобразно чл. 71, ал. 2 ГПК, е по-малка от 50 лева, но съгласно чл. 1 от ТДТГПК минималната такава е в размер на 50 лева. Следователно, ищецът е внесъл дължимата държавна такса в размер на 50.10 лева.

Неоснователно е възражението на ответника „Био Елит Енерджи” ООД, че са предявени евентуално съединени искове срещу различни лица /двама ответника/, поради което на осн. чл. 72, ал. 3 ГПК следва да бъде събрана държавна такса по исковете срещу всеки от двамата ответника, поради следното:

В конкретния случай, не е налице хипотезата на чл. 72, ал. 3 ГПК, тъй като е предявен от ищеца срещу двамата ответници иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС. Ето защо и на страната на ответника е налице необходимо другарство, тъй като същите са страни по договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко – продажба на № 26, том II, рег. № 4124, дело № 123/24.04.2013 г. на Нотариус при ВРС. Предвид еднаквостта на материалноправното положение в конкретния спор, съдебното решение трябва да е еднакво спрямо другарите. Необходимите другари имат гарантирано от закона участие в процеса като главна страна и затова не следва да се събира държавна такса по предявения иск срещу всеки ответник.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – да бъде върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното, съдът,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 4001/24.03.2015 г., постановено по гр.д. № 7426/2014 г. по описа на ВРС.

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия, при съобразяване с изложеното в мотивната част на определението.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: